ramus

виж раздела. А колкото до дълбочината - съвсем съответна на опитите за коментари. И някак смешни са претенциите за дълбочина на нещо, при положение че точно коментиращите го нито ги интересува нито я имат (дълбочината). И... остават само голи претенции и опити за безкрайни оценки на нещо прочетено... Оценки на лични прочити, а не на написано. И в същия "личен прочит" не е дори възможна критична оценка спрямо личното пречупване... Искам да напомня, че точно ти критикуваше отношението на рамус да се задълбочават казусите и темите, с идеята че на "никой не му се занимавало с разни сложнотии..." и "хората нямали непрекъснато възможността и нагласата да се замислят сериозно..." (цитирам по смисъл). Вероятно защото моабета е нужно да върви и всички да са щастливи, доволни и позитивни. Във връзка с темата - статията касае изследване именно в същата посока - че личните оценки са главно и по линията на личното отношение, основано на емоционални реакции. И майната му на Попър - за друго става въпрос... - личното критично виждане се прикрива и доминира не от рационални и внимателни съпоставки, а от оценки и мнение, основани на емоционални нагласи и пораждащото се от тях лично отношение спрямо прочетеното... Това е само един от аспектите, които се цитират в изводите на двамата изследователи, на основата на статистически данни. И ако някой претендира за 'дълбочина' - нека започне от това Съвсем ясно е защо е подбран преднамерено всекидневната вещ, наречена ЦИП, а за нея няма написано в никой учебник и няма как да се прочете и да се заеме наготово. Липсват заучени и заети думички дори за основни елементи в постъпковото обяснение. Няма дори патеричките на УИКИ... Нужно е да се изведат и лично-формулират, и с това се изнася въпроса за 'разбирането'. И... воалааа - дефицит. Хич не е трудно като принцип и аз сред темите го пробвам непрекъснато без изменение в резултатите. Обаче на толкова много "учени" хора това никак не им допада щото им образува дисонанси с "тезисите и пропагандата на "научната идеология"" и идеята колко много разбират света, живота щото са чели и запомнили много учебна структурирана информация, имат дипломи, сертификати и титли, взети чрез изпити... Именно това е проблемът и в статията и резултатите от същото са навсякъде, включително и чудесните примери сред темите на този форум.

Вие толкова сте се захласнали че нямате идея в кой раздел пишете. Като говорите за нарцистични разстройства само да ви дам примерите: Това са типични поредици от самовлюбен захласнат нарцис с идеята колко е велик говорител от партийно събрание. И който се изживява на защитник на знанието, науката, паметта... На съдия, автократ за да пише кое какво било, как трябвало да бъде, кое какво означавало, кой какви задължения и права имал... Сбъркали сте "огледалото" и шарада става твърде явен. вие не сте никакъв опонент, защото вие не сте в състояние да водите дискусия с мен. Горезаявеното е с тон и изразен уклон, който няма нищо общо с каквато и да е дискусионност. Това, което реализирате тук е сбърканата ви представа за думичката, като дори е лицемерие, защото под предлог и мимикрия че ставало въпрос за дискусия, си поднасяте личните си директорски и менторски схващания , от "на баба ми времето" и които не интересуват никого извън кръчмарския моабет. Нямате нито компетенция, нито познанията, нито разбирането за темата по която се предлага. По този начин коментарите ви не ме интересуват и дискусия няма. Продължавате да ползвате думите ми навсякъде из форума в стремежа си да изхождате и повръщате онова, което не можете да асимилирате и в опит да си прокарвате личните си консерви като прясна и питателна и пълноценна храна. Пък тя ви е само лично-ценна. Отгоре на всичко - ви предизвиква "разстройство", но продължавате да си я тикате като важна и нужна някому. Това че всеки може да пише нещо си, щото това било негово 'мнение' ... а без каквато и да е компетенция, само защото си той имал нещо си предвид и пред огледалото си играел важната роля на "всичколог, с философски очила от рогова стара рамка и пожълтели от времето "стъкла"". Вижте колко други хора прочетоха, а някой си изригнал щото... нещо си, той имал мнение. И бакалина и краварката имат мнения, но дали темата има нещо общо с мнението и отношението на всеки по нещо си... Понеже имате ясно изразено отношение към теориите на някой си ПОПЪР да ви обърна внимание че в горния текст някой се е упражнил само с него, като опит за авторово въведение и малко нескопосан опит за ананалогия в статията. Но в нея акцентът е за съвсем друго позоваване, на материали от други изследователи, друго изследване - които именно се предлагта да се дискутира и се подават като обща популярна информация. Прочита ви е стигнал само до споменаването на някой си Попър и следва обикновена и простовата реактивност, съшита някак си със заучени, маниерни и клиширани словосъчетания. И реагираното е извело наяве един доста личен продукт, нямащ никакво отношение към дискутиране. Отгоре на всичко - Нарцистичния крещи и сочи подбрания според него образ с повторението на рефрена "ето го нарциса"... И сам излагате на показ дефицита си на каквото и да било отношение към психонауките, които обаче сте с претенцията че сте "разбирач". Жалка картина и предложих ясно да я спрете тая клоунада с клозетен привкус и мирис, но водите на нарцистичните мании са ви погълнали и ... удавили отдавна.

Г-не, Никой, никъде няма да спре да се пишат подобни глупости като тия - поради един обикновен и стандартен плурализъм. Понякога обаче, като чета нещо усещането ми е, че сякаш съм се докоснал до повръщано или изходено от някого. Единствената полезност на това е за да се ползват за допълване към симптоматиката и повишаване точността на диагноза. И то - от точните специалисти, с точно определена цел... При всички останали случаи, подобни "излияния" са "остатъчна маса", плод на проблеми с асимилацията и усвояването й. И с определено подчертана неприятна миризма... Почти няма тема в която да не се упражните словесно да повръщате или дефекирате след думите ми, като го прикривате с идеята колко сте забавен. Палячовщината и надутия претенциозен тон на съдия, директор и автократ едновременно вероятно ви изглеждат забавни. А те са само жалки... Дори си нямате на идея колко, но няма и как да имате. няма как... При друг случай бих казал, че е тъжно когато е налице толкова значим дефицит и винаги е малко смешно, когато сакат човек се прави на палячо, защото не му е възможно да участва в неща, за които той самия не му е отредено от природата... ОТ природата!!! Просто - съдба. Идеята да я понесете с достойнство ви е напълно чужда, но това е част от симптоматиката на "заболяването"... и на компенсациите си.

webcafe.bg Теорията на ципа, или защо светът отказва да мисли критично "Незнанието ни е отрезвяващо и безкрайно", казва философърт Карл Попър. "С всяка стъпка напред и с всеки проблем, който решим, не просто откриваме нови и нерешени проблеми, но откриваме, че там, където сме вярвали, че стъпваме на твърд и сигурен терен, всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна". Ако светът е пълен с предизвикателства и хора с неограничено незнание, не е изненадващо, че за Попър "няма крайни източници на познанието". Можем само да се надяваме, че ще откриваме и елиминираме грешките, като си позволяваме критика на теориите на другите, както и другите ще имат право да критикуват собствените ни теории. Попър пише тези редове много преди епохата на социалните мрежи и съвременната атака срещу критичното мислене в университетите. Днес всеки, който би искал да елиминира критиките срещу собствените си възгледи, споделя безкрайни мнения, базирани единствено на чувства - но не и на познания. Това торпилира дебата по най-важните проблеми на нашето време. Попър щеше да бъде ужасен, ако можеше да види какво се случва. В книгата си "Илюзията за знанието" когнитивните изследователи Стивън Сломан и Филип Фернбах правят няколко теста, които експериментират върху "миража за разбирането". Изводите им потвърждават мащабната пропаст между собственото усещане за информираност на една личност и реалния обхват на знанията й. Участниците в един от експериментите трябва да попълнят въпросник, който започва със следното питане: "По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?". Следват уточняващи въпроси като "Как работи ципът?" и "Опишете възможно най-подробно всички стъпки, които са ангажирани при закопчаването на един цип". Разривът между оценката от първия въпрос и реалните познания, нужни за обяснението на останалите въпроси, е впечатляващ. Оказва се, че в опита си да обяснят един елементарен механизъм, хората просто не знаят какво да кажат. Какво остава, когато са засегнати проблеми от националната икономика, данъчната политика, здравеопазването или конфликтни теми на науката като климатичните промени? Изследователите прилагат същата процедура върху участниците в теста, като ги молят да оценят от 1 до 7 разбирането им по въпроса за плоския данък. Следват въпроси, които ги приканват да изброят ефектите, до които може да доведе данъчната система с пропорционално облагане. Отново следва сблъсък с реалността, когато хората са изправени пред ситуация да обяснят онова, което вярват, че знаят. В няколко изследвания, при които участниците са помолени да разсъждават по даден проблем, а не да го обяснят, резултатите се оказват по-различни. Сломан и Фернбах пишат: "Обикновено когато хората размишляват за собствената си позиция по даден въпрос, те се замислят ЗАЩО вярват в дадени убеждение и след това генерират аргументи в подкрепа на съответната позиция. Не се ангажират в причинно-следствено обяснение". Красотата на търсенето на причини и следствия е в това, че този процес вади обясняващия извън собствената му система на убеждения. Колкото и да е странно - все по-малко световни университети обучават студентите си в изкуството на критичното мислене чрез причинно-следствени обяснения. В анализ на "Уол стрийт джърнъл" за някои от най-престижните водещи университети в САЩ се казва, че "резултатите от тестовете показват, че средният завършващ студент показва малко или никакво подобрение в критичното си мислене в края на 4-годишния си период на обучение". "В повече от половината висши училища най-малко 1/3 от студентите в горните курсове се оказват неспособни да формулират свързан аргумент, да оценят качеството на доказателствата в даден документ или да разтълкуват данни от таблица", се посочва още в анализа. Причината за този феномен, според икономиста Бари Браунстийн, се крие в това, че съвременните университети приоритизират мненията, базиращи се на емоции, над всичко останало. Много бързо се отдалечаваме от идеята на Попър за "отвореното общество" към общество, в което гражданите отказват да приемат причинните обяснения и последиците от политическите действия, защото те не им харесват, коментира той. Обществото, в което грешките се преодоляват чрез обсъждане на различни гледни точки и експертни мнения, се трансформира в общество, в което "прогресът не е свързан с разбирането на другите, а с разрушаването на структурите, които другите защитават". Това е светогледът на конфликтния теоретик, за когото "повечето обществени проблеми не са предизвикани от грешки или сложност на материята, а от злоба и потисничество", коментира Брукс. "Според тази гледна точка, могъщото малцинство потиска всички останали. Решението за справяне с несигурността и страданията изглежда просто и ясно: Да победим могъщите. Страстта е по-важна от разума, защото потистнатите маси трябва да се мобилизират и да атакуват барикадите", описва той ситуацията. Вярващите в този светоглед смятат, че дебатът е контрапродуктивен, защото разсейва страстта и всява объркване. Конфликтните идеи не целят да информират, те целят да предоставят защита срещу "потисничеството". Колкото по-разпространена е тази философия, толкова повече се увеличава поляризацията и раздробяването. Идеите, с които човек не е съгласен, не трябва да се опровергаят с логични аргументи. Те трябва да се смачкат - защото онези, които ги проповядват, са мотивирани от зли намерения. Ефектът от тази ценностна система се наблюдава в комбинирането на т.нар. "синдром на снежинките" сред младото поколение с ирационалното поведение на линчуващата тълпа. Вероятно не сте чували за покойната писателка Одри Лорд, но тя е известна като икона на поколението "чувствата са по-важни от разума". Като борец срещу каноните на западната цивилизация, тя пише: "Инструментите на господаря никога няма да разглобят господарската къща". Тя смята, че "истинското познание и устойчивото действие произлизат от емоциите ни", а "усещането за собствената правота е първата и най-ярка пътеводна светлина към всяко разбиране". Ако смятате, че тази антирационална реторика е по-скоро маргинално явление, не бъдете толкова сигурни. В Университета в Пенсилвания наскоро студенти от Департамента по английска литература свалиха портрет на Шекспир и го замениха с разпечатана снимка на Лорд. Вместо да дава глас на потиснатите, тя дава глас на онези, които смятат, че чувствата и учението са взаимозаменяеми понятия. В изследването си Сломан и Фернбах пишат: "Не можете да оценявате последиците от една политика само според това какво чувствате по темата. Да накараме хората да мислят отвъд собствения си интерес и личния си опит може да се окаже необходимата стъпка за ограничаване на безразсъдството и поляризацията". Все пак колко дълго би оцеляла свободата в общество, чиито граждани отказват да признаят каквото и да било отвъд собствените си емоции? =================== смисъла на четивото е да провокира замисляне... (евентуално). Казусите, които статията засяга не се разпростират единствено и само сред младото поколение, а същите са характерни и за дискутиращите и пишещите този сайт. Примерите са навсякъде, като са особено подчертани в тематики, които са извън заучения тясно специализиран начин на виждане спрямо определена научна дисциплина и касае общия житейски мироглед, позиции, предубеждения и отношение на пишещия, като човешка личност. А липсата на лично критично отношение към собствените позиции, техните корени, възникване, значения, влияние на социални фактори и вмешателства, избори с критерии от типа "бързо, лесно и удобно...", всичко това издава влиянието и значението на ирационалността, дори и там, където се говори и декларира точно обратното.

дали и доколко е добър - нямам отношение. Но е само формален, и насочващ, като въпрос, защото в моят анализ изборът е АКТ и значи че е действие. Има и разлика - между философските понятия и класически тези по отношение на 'свободната воля' примерно. и същите в психологията. В последната такова понятие като 'свободна воля' просто не е налице и е несъстоятелно, ако става въпрос за съвременното задълбочено разглеждане на психичните явления и процеси - в частност и цялост (анализ и синтез)... Има и друг проблем - когато се разглеждат книжно дадени казуси те изглеждат и се съставят според наличното 'по книга'. Но не е точно така, когато става въпрос за приложния и практическия аспект. Или когато се измени мащаба на синтез ( с други науки или области на познанието). С това искам да кажа че книжното знание е добре като за основа, но не е достатъчно. ------------- Офтопик----- тук са налице форумни критици, според които рамус ненавиждал книжното знание и не го бил считал за авторитетно, значимо и нужно... Проблема не е в книгата или записа, а в това че твърде много хора живеят само с написаното и по него същите строят своята си версия на реалност. Проблема на книжното знание и неговото запомняне е, че неусетно то започва да формира представен и ментален мироглед при ползването му като обяснениеи описание на реалността. А ОПИСАНИЕТО неусетно за(из)мества ОПИСАНОТО (реалността)... Това е психичен феномен и сработва задължително и естествено. Начинът да се заобикаля е съзнателно да се 'държи на фокус' като внимателно и задълбочено се изучи механизмът по който се случва и формира... Чак тогава се намират нужните прийоми и техники... В този смисъл, ако продължа в тази посока - това да се прочете нещо, да се запомни и после да се репликира като правилно, е чудесно, но това не го прави адекватно и вярно при сложните комплексни взаимодействие между човека като вътрешна вселена... и средата сред която той се самосъхранява и се реализира. Разбираемо е, че готовия вид на написаното и готовата форма на интерпретацията му е лесния и естествен вариант при съставяне на "карта на вселената човека и живота"... За някои това става достатъчно. Внушават си че разбират, защото имат обяснение и то имало и потвърдждения, следователно "доказателства". Това е самоподвеждане както в личен, така и в групов план. Именно по начина по който всеки мислещ индивид "ще продължи критично над прочетеното" - е онова, което го прави "МИСЛЕЩ". Докато толкова много хора взимат прочетеното, в допълнение с канала на социалното потвърждение и социални сигнали, го поставят като крайно и абсолютно. Докато именно това е началото на механизма при който системата от авторитетни обяснения и описания, започва да измества онова, което тя описва. С други думи - това е принципния механизъм на явлението "КОНСТРУИРАНЕ НА РЕАЛНОСТ" (лично-групово) Дали тия изводи са от нещо прочетено... кой може да каже. Не и аз - но мога да кажа как съм стигнал до тях. Мога да погледна на изминатото като път. На който съм и в този момент... И по този път има и прочетено знание... но има и моята осъзната роля в него - и като потвърждение и като надхвърляне (преднамерено не пиша "отрицание" ). ------край на офтопика

Изборът действие ли е? Ако е действие - за всяко действие - вътрешно или проявено като външно - стои мотив/мотиви. Така че - ИЗБОРЪТ ДЕЙСТВИЕ ли е? Или е породен от ДЕЙСТВИЯ... Задълбоченият анализ на понятието ИЗБОР, над онова, което то обобщава, подава не толкова категорични изводи, колкото са горните. Просто не исках да влизам по този въпрос в тази тема. За да е налице движение в системата е налице механизъм от който то зависи. Взаимодействието между аспектите на средата и елементите на условната система, която се самосъхранява и самозапазва своето енергетично състояние - пораждат реакцията и движението. Това е непрекъснато и е всеки миг - заради изменчивостта на средата и опита на самосъхраняващата се система да запази своя СТАЗИС в енергетично отношение. От гледна точка на физиката битката е между естествената ЕНТРОПИЯ и опита да се запази енергетичното състояние на дадена взаимоддействащата си система от условни елементи. При достатъчно натрупване този импулс към съхранение стига до етапа "САМООРГАНИЗАЦИЯ". Това е етапа на всеки "жив организъм" и това се счита за един от критериите за неговото разпознаване като "ЖИВ". ---------------- От друга страна - комплексното разглеждане и поглед над казуса на темата веднага променя нейното предварително задаване. Например - всеки стимул, поражда реакция, но самата реакция е стимул за друга реакция. Самата реакция вкарва Реагиращия в обстановка на изменение на което той самия отново е нужно да реагира - отвътре или отвън... Така двете понятия - СТИМУЛ и РЕАКЦИЯ стават относителни и контекстуално и условно зависими. В същия смисъл идва и "идеята за ИЗБОРА" и т.н. "свободна воля"... Свързани са тия неща, просто не исках да навлизам в "други води" извън конкретиката на самата тема.

колкото до "реагирането" Всяка система, при достатъчно ниво на енергия и взаимодействие между своите условни елементи, преминава в режим на самосъхранение. Поддържането на СТАЗА - е именно това. За да се задържи системата е нужно тя непрекъснато да 'реагира' на заобикалящото я, за да се съхрани. Сложните организми развиват и сложен начин за саморегулация, което е израз на "принципа за съответствие". Част от тази регулация е поддържането на готовност за реакция. Реагирането е винаги в някакъв диапазон. От него се определя условно степента на адаптивност за същата система, в опита й да задържи стабилността си - дали организъм, или примерно "слънцето" - налице е импулс към самосъхранение. Това има израз и в законите на физиката. И се засяга в дисциплината "СИСТЕМОЛОГИЯ" (доколкото аз самия съм стигнал до нея и доколкото съм я разгледал) Живите организми се адаптират сред по-големи изменения в условията около тях. Така те стават по-способни да отговорят на непрекъснатата изменчивост на физическата среда в някакъв условен мащаб в нея. Ако се дефинира РЕ-Акция, то за нея е нужно да е налице "стимул". В системата ЧОВЕК, при достатъчно нарастване и натрупване на информация и начините й за интерпретация и обработка, се появяват и все повече възможност за 'стимули' - съответно и реакции. Някои стимули се създават направо отвътре в психичната област. Не е задължително реакцията от тях да протече отново вътре. В този смисъл задавам и условно обяснение на споменатото по-горе - че човекът можел и да избира поведение, без то да е обусловено (реактивно). Но дали се разбира докрай дали стимулът не се създава отвътре. И ако не се "отбележи той", излиза че е налице "действие" без стимул - следователно - избор, творчески акт... и се постулира абстракцията 'свобода' и "свободност" Много е сложен казуса с т.н. ИЗБОР... но това не е за тази тема, макар че раздела е "философия"...

Имам уточняващи въпроси: според коя "теория" - теоретично? Какво е "съзнание" и как може то да е "100 процента"? Според какво и спрямо кое, ще се сравнява и съпоставя? Как нирвана или пък "ИИ" - станаха утопии и легенди ( и двете) ----- Имам и условна оценка: Описанието на 'нирвана' е погрешно и е като от уики и писано от/за лаици, а не същностно, в дълбочина. Просто обяснение за нещо си - което за лаиците нито има особено значение, нито смисъл, защото няма никаква връзка с живота им... Не повече от обикновено значение за да се изпълни нуждата да се съждава някак си по същото. Някак си... Достатъчно ли е това за да има някой "мнение"? И ако да - наистина ли това мнение би било с "тежест", дали е сериозно, дали е задълбочено? ------- Това са размисли - опитвам се да изясня какво чета и кой го пише. А не е заяждане, нито забележки към някого.

Трола ( в единствено число) е виновен за всичко. И "всички". Това е лесната причина и е лесен консенсус. Поне на "Сърдитите"...

извинявай, не знаех че сме на представление и че е налице публика. И че е "важна". Влезе сам в защитна позиция, изразяваш съвсем открито дразнене, а по-горе написа че "съм, се бил хванал на номер някакъв си". Това на което ти реагираш дори не е номер от моя страна. Не съмм ннаписал нищо лично, нито преминавам лични граници... Сам предложи за "шоуто", после се оказва че било номер... Нито съм нарушил правилата, нито уважителния тон, нито личното пространство на някого. Личното виждане на някого пак ще си остане негово... Доста детински е модела на дразнене, който преминава вече в схема - при всеки случай, при който се представи различно отражение на думите на някого... и веднага да се влиза в сърдита защитна реакция и всеки по своя си начин я изиграва. Все пак това е също част от комуникацията... но не спомага за нея. Всъщност - не спомага за каквото и да е. И все пак всеки е свободен да си я изрази. Е, ок.

Не, аз с ограничения не се занимавам и думите ми нямаха това предвид. Няма да преча повече - на "философстването". Друг е въпроса доколко всичко от горното е "философия" по принцип, но това също не е моя работа и нека всеки сам да си го решава.

такааа - за професии и за "достатъчно" се говори... И работещи хора, които "работели с "автори"", които се наричали автори, а били графомани. Полекичка се започна поредното "издразване" и втвърдяване на защитните реплики... като че ли става въпрос за "война" или надпиране... Нямам претенции по нищо. Нито искам да уверя или убеждавам някого, нито за мен самия става въпрос... Бях любопитен какви хора говорят за изкуство и прочетох от техните думи какви са... ОК. Така да е. Вие сте професионалистите, вие знаете, който каквото му е достатъчно. --------- Това за "творец бил само един... и той не бил човек"... е меко казано несериозно. ------------- Някой си се опитваше да говори за ИЗКУСТВО, а не кой с какво му била свързана професията. Разговор, за изкуство, който се води от хора които 'работят" с изкуство, но самите те не са ТВОРЦИ!!!... няма как да бъде друго яче. Нещо подобно е да си работник в Лувъра, примерно. Да се занимаваш да носиш картини, да ги пазиш, или изучаваш, оценяваш... дори и да ги копираш... да живееш си сред тях... да обясняваш на други хора какво означават и какво си научил по една или друга картина, любопитни подробности от живота на художника, статистика на живота, особености на боята или на дървото на рамката... Но обречен никога да не ги докоснеш с душата си... ------ Всъщност вие само споменавате думичката ИЗКУСТВО, но само като философстване по него. Само като лични впечатления, личен опит с автори и техни произведения... Лични съждения по едно или друго, по един или друг автор, но... всъщност ТВОРЕЦ няма. Съвсем ясно е че го няма... Твореца говори за творчеството по различен начин... защото той говори от душата, за душата си... --------- Английския език също няма и разлика между любов и обич, в руския също, а в българския има две думички. Има и други примери... Въобще - като се отнася до това всеки да се самодокаже и да звучи логично и убедително, се вижда че с лекота го може, че се е научил... че си е намерил начините. И както се писа вече - "това било достатъчно"... Е, добре. Така да е. нямам претенции кое как е, защото това е в отражателния свят на самия човек... това е "неговото АЗ', неговите светлини и сенки. ---------- тънкия миг, в който се изправяш пред една картина и ти се подкосяват краката и екплодираш отвътре... или просто се "преобръщаш"... . Уникалния момент в който слушаш един шедьовър и дори не можеш да си дадеш сметка че слушаш... а си колкото цялата вселена", когато по гърба ти вървят тръпки и понякога просто ти идва само да плачеш... ето това е бледи микроскопични фрагменти - когато става въпрос за ИСТИНСКО ИЗКУСТВО и за хора с ДУШИ... Това е МОСТА, изтъкан от мистерия, в който нито ИИ, нито алгоритми, нито потребители имат шанса да са активните или пасивните участници... И да - тук няма как някой да говори за това, пък и никой не го интересува. Не и че е задължително. Все пак живота няма как да бъде само с дълбочина, или с някакви си възвишености и същия е пълен и с профанизъм, докато хора с дефицити се самонаричат и претендират да са 'автори', на какво ли не. Авторите и на чалга песните, чалга писанията - и те са "автори". За популярност - те са същинските владетели на "попули-то" и именно за същите всичко в тоя живот е вид на "повтаряне и заимстване"... защото точно такова е за тях.

Но това не е "мислене", дори и машинно. Може би нямате основи в цифровите технологии, макар че в текста на статията много ясно е описана принципната система на работа, в случая, която да изведе резултат... При това се касае за "експерименти"... В случая става въпрос за сметки - кое изображение да се пропусне, кое не... Генерират се изображения, с елементи взети наготово от примерно хиляди творби, анализ на цветовете и контурите, осветлението... В това няма никакво "разбиране". Това не произхожда от "душата", няма никакъв неин израз, защото тя в случая напълно отсъства... Това няма нищо общо с "творбата, като израз на ТВОРЕЦ". Няма нищо общо с възникването на тази творба с начина по който човешки субект отразява света, действителността, живота... няма никаква връзка с интуиция, еврика, усет, чувствителност, разтеж и развитие... Виждате ли - когато пропускате въпроса за ТВОРЕЦА, а се съотнася казуса само до "резултата" (картината) всъщност се изпуска същината на ИЗКУСТВОТО... Там е въпроса - темата нямала претенцията да изчерпва въпроса за ТВОРЕЦА, ОК. Но няма как да се разглежда ИЗКУСТВОТО без субекта, който го създава. И остава гледната точка на "потребителя", както е и автора на темата... Потребителя... който просто "вижда" цветни петна по някакво платно... И се чуди как да си ги обясни, как да ги възприеме... Но както и творецът оставя душата си в създаването на творбата - така душа е нужна и на 'докосващият я' тази творба. При липса на същото - и в двете страни - остават подобия, реплики, имитации... И бездушие! Това може ИИ, това прави, няма алгоритми създадени за да формират "душа". Няма алгоритми за да изградят 'индивидуалност', защото достигането до нея е комплексен синтезен процес... Въпроса е - това ли може "потребителят" ... защото точно това прави ( и в темата). --------- Съвсем ясно долявям сигналите - че ставам досаден, защото се опитвам да покажа че всяка тема има своята дълбочина - там някъде, в основите си. Въпроса е - до какво ниво е готов да се спусне всеки, който отваря... тема. Защото от дълбочината на разглежданията, се разбира дълбочината на Разглеждащия. Това съответствие не съм го измислил аз, нито е мое откритие. Но то се съотнася до всеки човек, без никакво изключение... Никакво. Както вече се загатна от Карес на друго място - никой не е задължен нито е длъжен на рамус за да се натоварва с излишни размислителства и дълбочини и че на хората това им е досадно... Защото просто искат да си поговорят, да се разтоварят, да е леко и приятно общуването... Ами... ок. Да живее свободата. Но това не отменя въпроса за горното съответствие и то стои при всички положения.

По-горе посочих накратко - че тук се пишат философски размишления за "творците" и за изкуството. Попитах - има ли сред вас "ТВОРЕЦ". Написал ли е нещо - КАТО ТВОРЕЦ. създал ли е нещо, извървял ли е пътя... Минавал ли е през капаните на "повторителството... намерил ли е своя отпечатък и "собствената си индивидуалност', но някъде по-далеч от груповото й отражение... Четох темата дотук и си задавах въпроси, които тук никой друг писмено не остави следа че си ги е задавал... Питах се - защо? Защо в темата се намират приказки за говорене, но да стигнат само и единствено до стандартни размислителни упражнения, без всякакво значение... Защото не идват от "ядрото", не идват от онези, за които всъщност се отнасят. Подобни теми много приличат на групово бърборене за водата и плуването, но от хора които никога няма да припарят до самата "вода". Какво ли пък - да се потопят, да изживеят досега, усещането... страха от това че "няма дъно"... докато се научат да 'плуват' - да преодолеят преди всичко инстинктивния си страх... Разбира се - това е напълно безсмислена практическа юргия, която с лекота може да се замести от простото и лесно упражнение в "фантазно стъкмизиране", с елементи на "размислителство", имитация на логика и задължителния елемент на груповото съглашателство... Какво ли биха казали за "водата' тия, дето са минали вече през целия процес на досега, потапянето, на прекия контакт с породените проблеми... (които са размислителите, дори няма да съществуват...) Какво ли биха казали за преодолелите вътрешните си граници - по отношение на преодоляното практически. А и - да го кажат, напишат - дали това би имало за някого значение, ако самият той не се прежали и премине през "преодоляването" на практическия досег, на практическото потапяне... А - за същото, но от тия, за които тия граници са само размислителни въжделения и стъкмизирани фантазии "какво би било оттатък"... Така, че... чудесни са бъбренията, но ми е странно - че умотворенията са по-важни за толкова много хора, от самите практически приложения. Мненията им за едно или друго - са по-важни от "едното, или другото" в пряк досег със "МНИТЕЛЯТ".

разбира се, това въобще не е вярно. Не се заяждам, нито буквализирам - сега ще обясня. Тоест - то е вярно, но ... "само частично". Фрагментарното изявление винаги носи някаква форма на фрагментарно обобщение. Но то е производно на обобщителя си. То го отразява. Няма никакво значение че е налице съглашателство в група по "единосъгласие". Имам предвид че горните думи са ехо от един човешки лъер. И те го отразяват чудесно. Става въпрос за човешкия леър на груповото живеене, при което всеки член се формира от, заради и само от... груповия живот. Той взима идеята за себе си единствено и само от груповото знание, бит, житие - той черпи всичко това през целия си живот и това е единствената му битийна храна, чрез която той изживява битието си. В този битиен леър горните думи са съвсем адекватни и те го отразяват чудесно. За хората които живеят, формирани по този начин горните думи са нещо като житейска сентенция. Но това не е единствения начин, не е единствения "леър". Съществуват редки човешки субекти, с различен тип формиране, дадености и мислене. Те, разбира се започват живота си също като всички останали... но при тях е налице "изместване". Налице е - защото в тях е наличен специфичен потенциал, различна вътрешна (психична) организация, и още много други особености, които нямат връзка с тази тема и четящи... Но това са хора при които се развиват вътрешни качества да "отразяват света различно от груповоживеещите". Тия хора не са "групови" и е малко неадекватно за тях да се говори в "множествено число". Те имат някои общи характеристики, но в тях най-важното и особеното е, че развиват специфична форма на 'уникалност', наречена общо "индивидуалност". Индивидуалният аспект е във всеки човек. Но той е "спящ", за него е нужно специфично "узряване", за да му се даде шанс да се разгърне. Особено - ако се разгърне до степен да доминира над заварения и социален "леър". Тия хора минават за "странни" - сред "груповите хора". Минават за 'особени', защото те ги усещат "различни". И те са си - различни. Едни от примерите за "различни" са именно творците в изкуството. Новаторите, откривателите... Тия, които създават заради "качествени скокове" в своят психичен свят. Това са хората които реализират пробив в "затворените системи", които се формират от груповото взаимно отражателство. При което се реализира форма на безкрайни повторения - заради "затворения начин на взаимно отражение". Така, че горното е израз на груповите хора, валидно е напълно за техния групов мироглед. Валидно е, защото груповото е една обща баница, обща софра, в която всеки се формира на базата на ползване на общото... Една безкрайно социално взаимно "копиране", формиращо често дори "култура". Културата е израз на "мнозинството", но всъщност основните движещи фигури в нея, е именно на "особените единици"... Защото мнозинството му е възможно само да повтаря и това довежда до зацикляне. Системата на "общите хора" има своите силни страни... Но тя има и своите слабости. Една от тях е именно - че довежда до "затгворена цикличност". Именно в това тя "отглежда" "особените хора" - още повече когато те допринасят за тяхното благоденствие, или допринасят до някаква форма на изход от затвореността и цикличността, които времето просто "изтощава". Както и да е - въпросите са сложни и съвсем не са философски. Нито научни. Те са житейски и са по силите на хората обърнати с лице към битието си. А не живеещи единствено и само с насъбраното и запомненото от... други хора, дето вече са го написали... изговорили... измислили. Това психично и ментално клониране за твърде много хора по планетата... е единствената форма, която им е позната. Защото те тепърва се формират и техният вътрешен индивидуален аспект все още е в "тиха форма"... За същите - леките изблици и разлики в отражението - е достатъчно за да се изживеят като "обособени в "АЗ". Примерът беше написан сред този форум - един ник, на друго място, сред друга тема, спомена за себе си, че... той дори нямал местоимение за "АЗ" и в думите му всичко беше или безлично или в множествено число... Това е само израз и на толкова много други хора... които не са в състояние да опишат ясно и точно "себе си", без да ползват някаква форма на групово заимстване. Същите такива хора... дори и да е налице творчески потенциал - задължително е те да го огледат през групата. Да получат признание, одобрение. Да е съобразено някак си в груповата полза, потребности... Освен това - Групата, на свой ред също извежда това като "идеал, за подражание", за да е възможно груповото репликиране и засилване на ролевото въздействие - като награда за тия, дето имат възможността да го реализират... По този начин групата до голяма степен формира нещо като поведение на "живо същество", в което отделната личност е единствено с ролята да е "клетка" от него. И само дотолкова. И за "клетката' - това е напълно достатъчно... Както вече посочих в предишните си думи - налице са условно "две вселени". Но едната, груповата, е с идеята че "тя е единствената". Груповите взаимни отражения създават илюзия за отразените - че това е цялата вселена. Всъщност - за тях, това е важно и е част от самата илюзия. Нищо че когато се стигне до "зацикляне" именно ония, Странните, им е отредено да създадат "пробив" и да се оформи поредното зацикляне в нова територия. Докато и тя се изчерпи, дойде криза... и поредния не бива използван отново за груповото ново зацикляне... И така...

който беше: и рекламата и триковете - все са шоу-елемент. В тази връзка продължава и следното: което съвсем не е вярно - пожелаваме и което можем, и което не, и което НЕ трябва, или което няма как да постигнем... ЖЕЛАЕНЕТО и МОЖЕНЕТО, и Постигането - са съвсем различни едно от друго положения и човешките същества си ги караме според щенията, импулсите, потребностите или дефицитите. Но шоуелементите продължават с това - което много ми допадна и ме разсмя от сърце: Класика, просто!

нарисувай картина, напиши произведение от музика, изтанцувай душата си... измини пътят до това... Премини през препятствията, паданията, търсенето на мотива за преодоляването на всички проглеми... Ето това е смисълът - на твореца. Евентуално и предположително - "поразсъждаването" би имало други измерения и... "резултати". Но не е смисъл на Интерпретаторите и Потребителите на едно или друго. За тях създаденото от някого има значение за стимулация, или за поредното тяхно огледало - лично или групово. Обикновено, условно - сериозните, изтънчените творци "не са групови потребители"... За да изрази своята индивидуалност, субектът творец първо я има, и я е развил. Това автоматично го отдалечава от "вселената на груповия потребител"... и се създава разликата между "двете вселени"... В някакъв смисъл всеки творец носи в себе си и "другата вселена"... и самият той е акта на опит за 'връзката между двете' - в самия него. Но това е пак в зоната на здрача и никой друг отражател няма свойството да 'погледне' в личната територия на "автора"... И остават само мисли, версии, допускания, отражения, но не и акта на творчеството - дълбочината, силата и размаха на онова... което условно наричаме с ненаучната думичка "душа"...

Не "понякога"... а си е така по дефоулт... Исках също така да допълня - че не е проблем че тече "обмен" между две вселени... А че много често "едната вселена" решава инстинктивно че всичко е както е в нея самата, че е по нейно му, че само тя има значение и тя е "единствената"... В този смисъл - осъзнаването че в отраженията винаги е налице степен на пречупване, се замаскира от идеята че 'щом сме културно или групово обособени, чрез колективно договорени отражения, значи че всичко е 'от нашата вселена'... А в пречупването - "интерпретиращата вселена" никога не прави дори 'приближение' с "оригинала". Тя търси просто нейната полза - през призмата си, всъщност се пречупва самата тя, като получава възможности за "огледалности", на самата себе си и през общото си огледало се оглеждат нейните "обитатели", с идеята че "това съм АЗ"... И сега - като се говори за "изкуство" - дали тия дето говорят и пишат, самите те са творци? Дали самите те създават? Къде е разликата между "създаване" и "подражание"... как се смесват... Кое, какво и как се формира "нов поглед", ново израсно средство... Всичко това НЕ СА философски въпроси за тренировка на размислителство, защото те са част от живота... От моят живот! по нито един от предложените... "отговори". как го интерпретирам е без всякакво значение - за мен. Има значение че то е плод на творец и че той оставя "себе си" в него. За същия няма никакво значение как ще го нарека. А за мен има значение да си напомням непрекъснато - че става въпрос за "вселената на твореца", а не за моята - този дето си го отразява по неговия си начин... Може би е банално, но за мен изкуството е израз на човешки субект и то, както всичко човешко, има своето преди всичко психично измерение. За мен този аспект е най-важния, защото съм се посветил на практическото му изучаване - как се поражда, как се формира, от какво зависи, какви са механизмите и динамиката, закони (ако има)... Може би това е скучен мироглед... За мен - това е животът ми.

Въпрос на интерпретация. За някой - е декорация. Но за други - е част от символните образи, фрагмент от обща "картина", от ансамбъл с множество други елементи. Храм като посочения, всъщност е шедьовър смес между скулптура и архитектура, в който творецът е архитектът... За повече, точно за този храм, за стила, за символиката и идеите - други (другаде) ще разкажат повече... Просто изкуството е като всяка друга човешка дейност - има разлика между "създаването" и после неговата интерпретация... Понякога разликите са... като "между две вселени"...

Е, добре Твърде малко е като значение "желанието". Ето и пример - че само да "желаеш" въобще не е достатъчно

Аз чета... но през моите очи има несъответствия и се опитвам да ги изясня. Означава ли че планината (като масивен обект) притегля към себе си допълнително и всеки турист отиващ към върха е по-тежък? Създава отклонение и спрямо центъра на тежестта. Защото това притегляне би трябвало да е с толкова голямо влияние, за да притегли към себе си "огромната маса на водата" - та да се получи този "резултат" в нивото на океана, както е по схемата. Има и друг проблем - защо тогава планетата на всички снимки и видеоматериали, изглежда кълбо... Защо толкова се различават версиите на тази схема, картата на ГЕОИДА и всички видеоматериали и снимки на планетата...

нивото на водата е странното за мен - в схемата на картинката. Защо това е нивото на водата, вместо именно водата да следва нивото на зеления пунктир - елипсоида? И вертикалните линии обозначени "отвесни" те са гравитационните вектори, и те се събират "надолу, в гравитационния център". Но от линии 1,3, 5 излизат с отклон към релефа на сушата... Защо двата условни върха на сушата от картинката сякаш създават своя област на гравитация и сякаш те са причината за нивото на "океана" да е с този наклон?

благодаря за включването. ОК, сега имам нужда от разяснения и ще опитам отново с въпроси: Формата на математическия модел, направена по гравиметричните данни... ок. Но това тяло, което е на анимацията е твърде далеч от ... кълбото... или овала. Ясно става защо, но... Как това тяло се върти като то е доста, ама доста, неправилно. Как въобще тази форма влияе на скоростта на въртенето и къде се пада центъра на тежестта, който е и центъра на сферата. Отгоре на всичко - центробежната сила и гравитацията допълнително са в непрекъсната балансирана връзка - само едно от тях да излезе от този баланс и всичко ще се разлети... или смачка? Преместването на планетните континентални плочи би трябвало непрекъснато да влияе на формата. (Движението на магмата и динамиката под, и над нея - също). А формата - на въртенето на планетата... Въртенето - от своя страна, да влияе отново на формата, на нивото на водата... При това би трябвало да се премества и центъра на тежестта, някъде там - в ядрото на планетата, което отгоре на всичко, също било течно, но от друга страна то задава и определя въртенето, задава магнитното поле, създава гравитацията на планетата... Но и всички горни фактори рефлектират върху него. Непрекъснатото изменение на нивото на океана, като само в системата на водната обвивка на планетата има огромен брой фактори, които я изменят непрекъснато и също си влияят помежду си. Нивото на водата се променя - например при прилив, но на приливите не влияе само лунната гравитация. заради нея някъде се повдига нивото, но това се компенсира като "другаде' пада. И това е "денонощен" цикъл.... и нивото на водата при прилив и отлив е значително на някои места на планетата, на други - не толкова. Отделно подводните течения създават движение на водни маси и подводни налягания - те взаимодействат допълнително с приливните процеси от луната. Но не е и само това - климатичните фактори са също огромни по значимост сред цялата картина - особено защото силните ветрове на циклоните и ураганите също влияят на нивото на водата, задават посока на движението по повърхността й, а като компенсация - това движение също влияе - и на теченията и на приливните фактори... Въобще - една сложна амалгама от фактори непрекъснато в непрекъснато кръстосано взаимодействие с безкрайни обратни връзки. Всяко влияе на всяко друго в права и обратна посока, във всеки момент от времето. Това е вече описание на комплексна система, с комплексни взаимодействия... И при всичко това - как въобще се запазва общият баланс... ----------- Помолих по-горе за коментар и обяснение на графиката от картинката от първия линк - тя е от уики на бг. Графичната схема е някак странна и твърде далеч е идеалната сфера (която въобще излиза че не е сфера). А нивото на водата на тази картинка - е доста далеч и от овала и от сферата...

аха... Брей... Гръб голям, широк - камъни, хумор, иронии, гъдел и игрички... всичко носи... А сега нещо по темата имаш ли да напишеш, щото за "хумора"... не че нещо, но това не ти е силна страна.

на други места ти самия пишеш "без глупости в темата"... да цитирам ли, или няма нужда, щото всички им е ясно. Горните думи за хумор ли минават? Че вероятно не съм достатъчно интелигентен да го схвана. Друг е въпроса ако някъде в тях имаше и пояснение от рода "тук трябва да се засмеете - хахахаха"...