ramus

Сексът отдавна не е само нагон - сред хората. Също така - сексът и при животните не израз само на нагони и размножителни рефлекси. Сексуалните действия между членовете в стадо маймуни, например, са и форми на обособяване и заявяване на нивото на всеки в йерархията в групата, като като израз на доминация и подчинено положение, за заявка на принадлежност на женските, на територии... (Същото може да се види и в затворите, бившите "казарми" макар да се наричат и интерпретират като "издевателства"... - да отбележа - и в мъжките и женските затвори - без разлика в пола... ). Потребността от общуване, от социална динамика, от развитието на кръгозора и натрупването на информация, нуждата от непрекъснато разширяване на лични впечатления, изживявания - са само малка част от това, което стои като мотивност към сексуални свободни контакти, извън "вроденото семейство" и биологичния нагон. Ролята на психичния фактор вече е много по-значима в много случаи - по отношение на секса. като пример - вариант при който при психична травма се получава липса на либидо, до силно отхвърляне и отрицание на интимност... Или обратното - дори при слабо либидо, много жени участват в сексуални действия в които за тях са най-важни други фактори, а не нагона - например "съпружески задължения", или нужда от нежност и интимност, съпричастност и... емоционални потребности. Да допълня - казуси от тип 'сделка' - давам секс, срещу..., раждам ти дете - срещу... Искам да попитам - дали в статистиката на горните автори на теории са взети предвид подобни "фактори"... Емоционалните и изживяващите комплекси са вече нова територия и споменаването за "изискване за любов" е не само в по-нови времена, както го спомена ДОРА. Никой в селските форми на бракове не е пледирал за любов, за емоционални тръпки - нещо толкова характерно за младите хора, сега (особено жените). Ролята на психичния фактор, сред всички аспекти на социалния живот, е сериозна и широка тема и се съмнявам че социологията е начин да се погледне на това, още повече че тия тенденции и явления са съпътстват повишаването стандарта на живот, появата на свободно време, свободно пътуване и общуване, нивото на култура и кръгозор... Няма как при това положение да се пледира на "вродености" и тенденции от времената на джунглата и пещерите... И да се позовават исторически статистики. Но и да се ползва историята - едва ли тук историците не са чували за "разгулния живот" сред "гражданите на РИМ' - дори и по съвременните свободни схващания... Дали е било по-слабо в Древна Гърция... или в ПЕРСИЯ, примерно. какво се случва по време на войни, какво става с 'моногамните отношения' при настъпване на извънредни социални или физически изменения... Веднага ще кажа, как го виждам аз - изменят се моногамните отношения, и се изменят веднага, според нуждата и потребностите на групата, за оцеляване... или друго. И се изменят защото няма как да е "вродена" моногамията. Твърде отдавна съм чел за теориите на моногамните 'птици', които всъщност били мит... Всъщност биолозите говорят друи неща за 'лебедите' примерно. Съвсем скоро дори имаше доста любопитна информация. Ето я: https://dariknews.bg/novini/liubopitno/pochina-biseksualniiat-grizhoven-gysok-tomas-videosnimki-2077532

някой дали обърна внимание на антрето на темата? Радо представи лични схващания, лични размисли, лични наблюдения относно заглавието на темата... Академичните сводки откога се смятат за живота и света? Странно е предложение за 'разговор" при което някой ти тика непрекъснато линкове и информация по една или друга теория, сякаш той самия си стои в академична библиотека и никога в живота си не е виждал човешки отношения, никога не е живял сред хора и живота и вселената са просто символни описания спрямо една или друга академична теория. Откликнах на предложението на ДОРА да се споделят лични наблюдения. Чудно ми е защо и при какви обстоятелства нещо, което може да направи Гугъл или бот от ИИ да се сметне за валидно, защото било според една или друга теория, според едно или друго "изследване"... Всеки може да подбира линкове и да ги пейства. Всеки може да чете и запомня информация, после да я извежда някъде. Чудно ми е как е възможно да се общува сякаш някой никога не е излизал в живота си от академичната скамейка и да види че живота не е само теории и академични описания. Какво имам предвид - къде е живял съгражданина НИК - сред каква среда - някога живял ли е сред хора, има ли лични наблюдения. Например в едно голямо предприятие или корпоративна фирма, персонала в голям процент си "джитка" помежду си, особено когато по принцип те прекарват заедно голяма част от времето, където са длъжни да оставят душа и сърце и да дават на фирмата всичко от себе си... Ходят на обучения, често са в извънработно време и решават заедно задачи и бачкат в екипи... И някой твърди че "изневерите" били до 4 процента И въз основа на това - не било специфична полигамията за ХОМО... да съм прочел това или онова, тоя или оня... Ама имало ревност, имало проблеми... серийно или линейно ... демек кое е 'вродено', кое е социално продуцирано? Разбира се - кой пък е тоя наглец, рамус, че да се мери със социологически теории на един или друг... Къде е по-сигурно просто да се пействат теориите - пък те нали са "измислили всичко" вместо цитиращите ги. Бих се радвал тук сред темата някой да напише как са нещата през неговия поглед, с основанията и наблюденията му в реална човешка среда. Да напише как е при него самият, а не да се пускат линкове. Линкове всеки може да намери. Това да се подпреш на написани думи, и то относно житейски категории, без дори да споменеш личното си наблюдение - доколко, как, защо, според кое съвпада или не съвпада - неееее... важното е че според този или онзи, според тая или оная теория, било еди как си. Сякаш става въпрос за елементарни частици, а не за хора, не за общество и за нещо, което би трябвало всеки сериозен човек да има личен поглед по това, което се случва около него. Ако един сериозен човек няма личен поглед през света, който е около него. Или няма поглед над самия себе си - той специално за какво точно живее, какъв живот, сред какво... Пак да напомня - това е света през моите очи, а не през призмата на една или друга "теория" и твърденията за живота и хората в нея. Имам основания, не твърдя и нямам претенция, че те са истина, нито че са теория, не твърдя че са ми давани пари за "изследвания". Как и според кой изследовател, той би се надявал че направената от него статистика, е валидна сред всяко общество, през всички времена, епохи... И дори сред някой изследовател да е така - кой сериозен човек би приел нещо подобно за "валидно описание" на социалната и човешка реалност, сред всичките й аспекти и разноличия... А теориите и ползването им - да са само надграждащи и разширяващи кръгозора на същия.

вероятно налице сред информационния свят и познанието да са и много теории... както и теми. това не променя валидността на казуса и заключението ти. (през моите очи). Не виждам нищо от света на човешкия реал, което да подкрепя подобна теза - без оглед на теории или теми, мнения или твърдения на този или онзи... Виждам и култури сред които е налично многоженство и многомъжие . Виждам животински видове, сред които е налична полигамия. Същото се отнася и до хомосексуалността. По друг начин стои въпросът с въвеждането на "дисциплина" с цел ред и довеждането на този подбран ред, като канон. Подтискането на сексуалните импулси стои в основата на изключването на полигамията. Семейството никога не е било пречка за ничии сексуални контакти - те стават проблем именно с въвеждането на Забрани за същото. В това няма никаква "еволюция", а е опит определен социален модел да се наложи като "печеливш"... Сексуалната енергия е най-мощния биологичен фактор, най-силно застъпен сред анатомията и физиологията сред 'досегашното'. самият факт, че се налага с тежки, последователни и крути мерки тя да се подтисне и канализира - говори достатъчно за нейната значимост като фактор сред импулси, щения и желания... И в сегашен момент има доста хора които познавам като примери - които живеят с няколко жени едновременно - бизнесмени, по модела на "коко динев". В софия зная 4 примера сред богатите, които притежават кооперации в които всеки етаж живее "незаконна" жена, и поне две от тях имат "дете" от дерибеят Жените съжителстват заедно и им се налага заради сделката да се справят с разликите в иначе социалното статукво... Това е съвременна форма на "харем"... никои закони и семейни отношения не спират двете съвременни страни да копулират с други представители на вида... Това не е от днес. Просто за жените това става все повече социално възможно и по този начин - допустимо и постепенно ще престане да бъде социална драма, докато при мъжете - не виждам да се е променяло в историята на вида. Да не говорим как е при войни... Ако на сексуалните контакти извън "семейството" се гледа като забранени, то реално се наблюдава все повече "забранено" да става реалност. Именно тогава се променят законите... Защото процесите на живота следват своя ход и изменения, а няма как "законите" да останат в същото положение - сякаш са извън живота и социалните реалности. Ако през хилядите години забременяването по време на копулацията е бил огромния проблем - отдавна това вече не е проблем за никого. Сексът отдавна никой не го прави само и единствено заради създаване на поколение. Сексът вече отдавна е израз на много други неща, а не само на природни импулси за чифтосване... Същото е в сила дори и при някои видове маймуни, които срамежливо надничат през кратки филмчета на дискавъри или НДж... - и животните не се чифтосват единствено и само заради създаване и отглеждане на поколение - и не само висши животни... Сексът между еднополови през всякаквите си разновидности - никога не е бил проблем в други култури - дори и "интелигентни". Излишно е да давам примери за Древна Елада или Рим, дори и сред "философите от древността"... и някои идолни имена, за които тия "подробности' се премълчават. Тия примери са налице и сред днешните богати общества, при които естествените изменения в начина на живот, прескачат вековните ограничения в търсене на някаква форма на нов "баланс" и израз...

това е разговор - започвам думите си "на мен лично ми се струва..." През цялото време моят акцент е заложен на изразяването че всичко това е моя лична гледна точка без нужда от търсене нито на потвърждения, нито социална авторитетна легитимация или валидация. Както и че не се интересувам от това доколко е убедително, дали другият усещал едно или друго. Това са частни въпроси от личен характер и зависят от самия субект, в прака зависимост от неговите възможности да управлява възприятието и отражението си (или да не ги управлява, а те да го управляват). Като израз на зрелост, ако може да прескочим задължителните лични прочити, поне като опит да се покаже наличието на интелигентност... и че същата все пак може да се ползва за рационално боравене с информация и познание. Поне като опит за лично управление на психични процеси с уклон и посока към разумност. Като ще е "сапиенс"... да е

През моите очи не виждам никаква реалистична обосновка сред социалният реал, която да отговаря на това твърдение.

На мен лично ми се струва нелепо да се разглеждат човешките отношения и съжителства главно около въпроса за репродуктивността и природните наследства. Защо е нужно това непрекъснато мерене по "изминалото", като че това винаги и при всички положения трябва да е края на вселената. Живота на ХОМО (сапиенс) вече не се върти около семейното огнище и неговите главни цели и житейски занимания да се движат само и единствено около продължението на рода. Само на мен ли е очевидно че при появата на по-висши психични процеси и функции, всички предишни наследени чисто "природни" явления и процеси започват да се променят като значение и функции. Това в най-голяма степен изкристализира именно последните 3-4 века, като последният век показва че интензивността на това вече е съвсем ясно очертана и продължава да нарастват темповете с които това се случва. Няма културна, природна, историческа, географска аналогия и това не повтаря нищо от "изминалото"... Никой природен биологичен вид не се е занимавал толкова с информационно обезпечение, не е генерирал толкова информация, не му се налага да борави и да обработва толкова огромно количество от нея... Няма смисъл непрекъснато да се обосноваваме само на 'природното' защото това издава една гола готова схема, само защото тя е твърде опростена и с това - удобна. Но не е адекватна спрямо комплексността на измененията... В този контекст - усложняването на битието хвърля някои субекти в паника и паранои, но някои се адаптират успешно. Така или иначе адаптативните възможности на вида, ще се прострат и върху неговите вътрешни психични процеси... защото тяхното значение вече постепенно става първостепенно и главно определещо - а не "природното"... И сред всичко това рефлексията е и върху човешките отношения, като част от генералните изменения в цялата човешка картина. Вече всички социални досегашни модели не са адекватни и се налагат дълбоки промени на всички равнища на социалното битие. Проблемите са огромни, промените ще достигнат и до базовите социални устои - а от тях - в базовите устои на личностите които са взаимно двупосочно отражение на социалните такива... настоящото положение сред социума е изключително сложно заради многоликия характер на множеството от човешки групи по глобала и нарастващата нужда тия групи да влизат във взаимодействие. За информацията отдавна няма граници, а наследствата на всички типове групови отношения и процеси, носят доста дълбоки различия. Тия различия е нужно да се преодолеят, защото в най-голямата си част те довеждат до преки конфликти и пораждат несъвместимости (и така - конфликти заради нетърпимост). Поражда се омраза, заради страхуване от старите наслагвания и наследствата на дуалните изключващи модели в представите и отражението. Природата все още задава своите силни влияния, а новите дялове в мозъка все повече им се противопоставят... Някъде сред този вътрешен микс от сериозни размествания от психични пластове, приоритети и йерархии, от проблемни и дисониращи взаимодействия, се намира всеки един от нас... Това е най-обща, опростена и така условна, дисекция на начина по който пречупвам живота, света и... "себе си"...

Не е въпрос на личен избор, когато се налага модел на съжителство и той се мултиплицира с възпитанието, подражанието и ученето. Така че - моделът на семейството... е сложно понятие, за да се представи като обществен или личен избор. Налагането на модела на обществени отношения, се залага още при домашното възпитание и по каналите на възприятието и отражението. До голяма степен - бъдещата личност усвоява несъзнателно този модел - от неговите родители и го репликира, като най-често същите грешки и дефицити в отношенията се повтарят... И после - и през децата, защото се репликират грешките и несъответствията, само защото се стреми непрекъснато голо репликиране на модела. За едно дете родителите му са икони и всичко тяхно се пренася като освен модел който по-късно само се надгражда и репликира. Все пак основните кодове на биологичните видови програми са в тази посока... Смятам че досегашният строг, дуален съвместен полов модел на съжителство, се крепи от социалните им обвързани роли. Но първо - моделът вече е компрометиран - няма условия за неговото поддържане и по този начин функцията му на социален фундамент, отпада. Новите форми на свободни индивидуални отношения и потребностите от широки форми на взаимодействия - са само няколко от факторите за нови форми на съжителство и сътрудничество, основани на друг тип договори и обвързване. Т.н. любов, може природата да си е поиграла, за да подчертае задължението за поколение, но времената все повече отдалечават човека от условията на "природата" и неговата среда става от материална, към информационно-сетивна (виртуална). Задържането на жената в семейството се основаваше на предишни социални модели, които вече са отживелица, както и многото деца, свещеността на дома, принадлежната земя - това са атавизми от други условия и исторически отминали вече обществени отношения и дадености. В чисто социо-психично отношение, западния свят чрез своята си култура е надживял тясно-семейния модел, характерен за източния свят, включително и сред Източна европа. Нещо много характерно е ранното залагане на отделянето на децата и далечното им местоживеене (най-често), като все пак ограничаващите обстоятелства - като граници, скъпоструващи пътувания - вече до голяма степен са в историята на народите от тази култура. Това до голяма степен стана именно с федеративното обединяване на територии и народи и повдигане на условията на населението за образование и пътуване... За сметка на това в наследствата на културите на изток - родово-семейният модел на "нашите", в тесни техни обвързвания, по линия на роднини, предполага общуване без граници за емоционално и физическо разделяне между родители и деца, дори и няколко поколения... При селските форми на малки общества, при които е било изключително важно тясното съвместно съществуване по отношение на оцеляването, всичко това е било адекватно. Но тия условия вече отдавна не съществуват и остатъците от инерциите на моделите - все още си стоят. Все пак за еволюцията на семействата и основните форми на съжителства и отношения, на запад са били нужни много години и "технологичното време" спомага да се отработят чрез смяна на поколенията. Обаче в български сегашни условия - както и след освобождението от турска власт, сега отново се налага да се прекарват "петилетки за пет дни"... А това е вече проблем изразяващ се в невъзможност за смяна на моделите в рамките на едно единствено поколение... Средната продължителност на живота вече е по-голяма, а темповете на изменения в социалната среда - все по-високи, с тенденция към ускорение. Вече социалната личност й се налага в рамките на собственият й живот да се изменя, а не да "очаква" природата да сменя социума, чрез смяна на поколенията... Това са нови моменти, които никога не са били налични в писаната история на ХОМО (сапиенс) досега. Опитите да се заимстват модели от изминалото и предишното - са обречени на неадекватност. Но инстинктивно , в хората които им се налагат промени, е налична съпротива срещу тях. И реагирайки защитно, те се улавят за всичко познато, всичко изминало, всичко отминало... - защото именно то вече им е познато и по силата на защитни инстинктивни програми в мозъкът неврално се извикват паметово онези моменти запомнени като "сигурни" и с тяхното припомняне, се изживява сякаш форма на "решение" от иначе моментната несигурност и страх от промените... "Семейството" е само частен случай от тия процеси на обновление в социума. ================ Колкото до мен лично - законово все още съм част от единственото семейство, в което съм участвал, но фактически дори не живеем заедно, след като децата пораснаха. Проблемът с "майка им" че тя все още е вкопчена за дъщерите си чисто емоционално, след като над две десетилетия те бяха най-силния й житейски и емоционален пълнител. И сега - дори вече толкова житейски самостоятелни, емоционалното вкопчване не престава... За мен "децата" вече отдавна не са деца - зрели, смели и самостоятелни в голяма степен, нещо което през цялото им детство аз съм човекът, който стоеше зад тази линия на възпитание и го предадох колкото беше възможно. Държах внимателно границите на емоционални вкопчвания от страна на децата към мен, и в това отношение намерих правилния подход... Аз съм различен спрямо моделът на основната маса хора и няма смисъл да предавам как са нещата при мен самият, защото те са строго индивидуални и това се среща изключително рядко. Не съм в никаква изолация, нямам проблеми в отношенията със "съпругата", виждаме се и нито сме врагове, нито съперници на нещо си и поддържаме напълно добронамерени и напоследък - доста зрели и честни отношения... но освободени от моделните задължителни порядки. Както и съвсем ясно поставям като основание именно че съм различен от основната социална маса и моделите й на живот. В този смисъл, може да се каже че "в мен е причината на този тип отношения", въпреки естествената съпротива на "другата страна", заради която при нея последните години на съвместности бяха непрекъснато драматични, до истерични... Всъщност тя е много свестен човек, просто... различията станаха прекалено големи. десетилетия говорихме, опитваше се да преодолее разликите - но... не става... В този смисъл, обобщено аз и сега съм в съвсем различна форма на съжителство и "семейни отношения" в сравнение с общия социален модел. За мен въпросите със "семействата" и "децата" приключиха в рамките на този ми "живот"... Всичките ми контакти с "женският пол" никога не са били на база "полови белези" и това за много от участничните в тия контакти, беше проблем... От друга страна - това е своеобразен лакмус за нивото на "другата страна" и степента на нейната свобода и способност за изменение, адаптация и гъвкавост... издавам ясни и точни сигнали и не ги променям. Емоционалните движения са ми свободни и без никакви задръжки - просто това не ми е център на собствената ми личност, като това допълнително ми дава предимствата на емоционална свобода, след като от емоциите ми не зависи нищо в поведението, целите и намеренията ми... и практиката ми... Това са и сигналите които издавам и малко са жените които имат усет към тях, без предубеждения и защитни рефлекси да сработят. Социалният ми видов принос беше най-малкото в моят живот. Съдействах да се оформят две нови личности, с чудесни качества... с всичките им лични моменти, слабости, недостатъци, проблеми... но и с начините да ги отработват и работят по това... В този смисъл, ако социумът предполага някакво задължение - това е моят дан в посоката му. Около децата, обаче, сред техните приятели и кръгове, видях тежкото състояние на децата и опитите им по време на озрелостяването си, да се справят със неадекватната им родителстка среда. Вече писах в другата тема за "случаите" и статистиката която ми послужи за изводите и обобщенията и няма да го повтарям - но накратко нямаше семейство, което да е фунционално и адекватно по отношение на тия деца... А децата бяха... и са чудесни и десетилетия след като те израснаха "пред очите ми" се възхищавам на начина по който преодоляха своите "наследства", всеки по своите си начини и средства... Вече са големи хора - някои от тях са вече живеят в 'двойки' и продължавам да ги виждам как са "отвътре"... Вече отдавна сме "равни", говорим, питат ме, питам ги... - просто живот... Тези "деца" са новите собственици на живота и социума. Твърде много хора от "защитниците" просто не са способни да се актуализират и да видят без призмата на страховете и параноите си, какъв е живота... и че живота ще продължи и след нас... Ще продължи - такъв, какъвто "новите" си го направят. А те могат да си го направят, и си го правят...

ма то точно това прави човечеството - оцелява и се приспособява към изменящите се условия на средата (си). Драмата е че консерваторите не са в частта, която ще оцелее, защото заявяват неспособност за приспособяване и така сами се обричат... А "пазителите на изконното" настояват за обратното Пък е обречена кауза - колкото да виреят в приказката си.

Демокрацията не й е ролята да въвежда "мир" - при съвместно съществуване мир се постига най-трудно, защото той е израз на разумна динамично-адаптивна нагласа спрямо участниците в комуникацията и взаимодействията. А това предполага на първо място РАЗУМ, а не първосигналност. Инстинктите вече са твърде ограничени за да бъдат база за сериозни равноправни и задълбочени отношения. А според принципа на съответствието - сериозни отношения са израз на сериозни участници в тях. Голите имитации и празни интелектуални балони, колкото и да са раздути, гърмят при проверката на реалните взаимодействия. Не знам - не стана ли вече ясно, че досегашния модел е изживял значението и ролята си. И в това е цялата драма - на инстинктивните консерватори, макар че от време на време тази първосигналност, която се лее от някои пишещи, направо компрометира дори и сегашното "мъжко-женско" полярно статукво. Не знам как толкова хора са способни да пренасят в душите си мумиите на безвъзвратно отминали времена и нрави. Ама да се съдерете да извадите мавзолеите си сред света, няма шанс да станат друго, освен да си останат капсули за мумиите. И нещо друго - първосигналността не е само сред мъжете. Ролевите консерви съществуват досега не само сред мъжките представители. Ролята да си "жена, с идеята и внушението на самоходна и самоподдържаща се утроба за разплод", като основната цел и смисъл в живота, вече дори и сред част от ромките вече не минава. Спорове и дебати като всичко това, дето уж е "относно конвенция някоя си" се превръщат в обикновено надговорване и спояване редиците на конверваторите, с мисията че "пазят нещо си, и то било много важно, много скъпо, значимо, смислено... и че без него света нямало да го има" - са само съчинения за придаване на значение на пълни безсмислености относно развитието. Този конфликт, дето е сега, го е имало, има го... и ще го има и завбъдеще. Той е част от начина за съчителстване на субекти способни да се адаптират в различна степен и когнитивно развитие, в смисъл на зрялост и готовност за промени. Конфликтът е израз на това, че досега огромните различия между различните групи обособени хора по глобала, можеха да разчитат че териториалните дистанции ще ги държат изолирани доколкото това е възможно. Но сега вече всичко това е минало... И то - безвръзвратно минало... Именно това е в основата на сегашната битка и конфликтите между адаптиращите се и идентифициращите се с културни, национални, расови, етнически, полови... или други признаци... Това е обикновено ехо от отминаващото ( все още не е "отминалото" ) и то ще се носи по своята историческа инерция известно време... И тия, дето са вкопчени за нещо - ще се носят също известно време, стиснати за илюзиите си и опитващи се да се самозапазят сред повторението на заученото. Историята е показала съвсем просто и ясно накрая кое отсява времето. Идеята на еволюцията - също показва векторът в каква посока е. Живейте си който когато се е вкопчил, това не променя с нищо хода на времето, по темпа на изменения и промени.

не намирате ли че е леко инфантилно - "моето мече може и да е скъсано... но твоето камионче е още по-счупено" (пък, нека ти)... Иначе евала за психологията, цитирането, дарсловото, езиците и правото... но - онова, "зад тях" ... До него кога "ще стигне" всичко от "шел-а"?

глупостите от тоя род, дори няма да си направя труда да ги погледна. Като иска някой да е инстинктивен - прав му път обратно в пещерите. В тази връзка, няма как да "се върне в пещерата" някой, който не е излизал оттам и силно напира това да му е вселената и така да си остане... Имитираш някакъв си разговор с някой си ... и му разиграваш личните си проекции и сценарии... Ти, човеко от 'природата', ще се докараш до хапчета в тази посока. Но пък - ще ти остане успокоението че е 'природна посоката'... Ок - продължавай "нататък", екстра си си...

да, ама който не изпитва такава нужда - не е достатъчно "мъж". той моделът сам по себе си показва колко е консервирано задържан. И именно заради това, по напора срещу промените, се схваща колко плява и разруха е налице сред "изконното българско семейство"... И не че не се вижда навсякъде че отдавна вече това не работи - например в компанията от съученици на голямата ми дъщеря, още от малки, само едно от общо 16 деца, имаше някаква форма на 'нормално семейство'... Сред останалите имаше и сериозни проблеми, без да споменавам драстични случаи - като уникалния пример за "разсиновяване" от двойка стари "лекари", които изхвърлиха от дома си осиновеното дете на дъщеря си... "защото не било послушно"!!! а момичето беше точно абитуриентка и живя по приятелки и приятели, разболя се от какво ли не. Отгоре на всичкото - изключително талантливо и много интелигентно. Сега, години след това то намери сили да стане "човек" и да изплува. сега е поетеса, журналистка и е в средите на българските писатели и литературни среди. А същата "изконна семейна двойка" са отгледали собствената си дъщеря (майката на въпросната) в пълна неспособност да живее, освидетелствана и невротизирана, с два неуспешни опита за брак... и тотална невъзможност да гледа собственото си осиновено дете... И какво ли още не видях... Питам се пишещите тук, сред каква точно "реалност" живеят? За какво "семейство" въобще ми се спрягат тук толкова хора и какво точно пазят, освен това, дето им е в главите, сценариите и детските им приказки... ? Предишната тема се пуснаха и снимки на подредена "изконна" българска софра, ядене, пиене, мезета, наздравици... и толкова щастливи и доволни хора на тях. Значи българското се познава и по мераците, битовизма и народняшните уклони. Имаше и пост в който съвсем открито се постави въпроса че "разните там промени ще лишат българския мъж от правото да живее щастливо и доволно, да си побийва женицата като не слушка", да е господарят сред стадото в пещерата ... И "тия" хора - конвенция? Същите дори не я прочетоха, но пък всички си имаха мнение - копирано, имитирано и... повтаряно упорито като мантра.

със сигурност не съм. От друга страна - това не зависи от мен, а от този, който му е нужен авторитет. И дядо коледа също става за 'авторитет' за някои. както и Мойсей, Авраам, Наполеон, или Хитър Петър. Бай Ганьо - също. И апропо - тия цитирани думички бяха за към друг човек... или просто бяха "подходящи"? Колкото до "прогностическата валидност", щом ви е нужно да търсите авторитети, сте си написали сред кое "моделче" сте ги намерили...

мъка, мъкааааа - всеки път си казвам - е, по-зле от това няма как. И всеки пореден път - още и още. А цитатниченето - направо е черешката на тортата... Колега, ако знаете колко още други 'иронии' освен самочувствието има.. Те са ви пред очите, но си нямате очи. И по-добре сте си така, спирам че имам усещането че общувам с първокласник или екпериментален бот, пред-алфа версия, от новосъздадена гаражна софтуерна компания.

... ама надали. Та ти продължаваш да показваш че нямаш никаква идея какво четеш и как да го разбираш. Всеки пореден коментар, все повече... Да, да - тежко е... Мъка, мъкааааа Обаче - спокойно, не си сам. В предишната тема имаше и други изцепки от същия вид. Ти поне си директен и прям - каквото отвътре, такова и отвън. какво да кажем за няколко други... които не им стиска да си отворят душицата и да избамкат подходящо квото им е там - ей така, по "мъжки" първосигнално... Как се задържа, а - питаш ли ги.? Щото в приказния сценарий героят е "защитника на 'изконността'", даже спасител, будител на съхраняващите (се)... че горките изживяват че им се изплъзват 'съхранените' консерви. Развалят се, кофти работа... А драмата избива на бунт, та и революции. мамицата им женска - на оръжие братя мъже... Конвенции - аааа!

изненада от теб няма кой да очаква... Гледай революцията и взривявай "влаковете с жени"... Ти дори не си разбрал че разговорите тук се водят твърде далеч от проблемите с мъжествеността ти. Но той света за чернобелите хора си е плосък - ширина и дължина, мъже и жени, черно и бяло, добро и лошо, наши и чужди, приятели и врагове, правилно и грешно, ляво и дясно, напред и назад - като в детската градина... Понякога ми е трудно ми е да прочета колко мъка има сред вселената... Но винаги ме е учудвало защо първите стъпки сред света, е нужно да станат и последни...

като те чета какви си ги родил - и жена да съм, за авторитет не ставаш... Освен това имаш проблем с идентификацията си като "мъж" и заради това е нужно да я компенсираш с роля и отношения... "спрямо жените"... Горкия революционер Как търпиш въобще това 'женско иго'... Само да напомня нещо простичко - авторитет трябва само на хора които им е нужен модел за подражание, в мислене, описания, поведение... Идва наготово, докато го няма лично изграденото и собствено-формираното. За хората, дето живеят и са основани на готови модели и шаблони, винаги дишат и се хранят с авторитети и това ги прави съвсем лесни... И да играеш играта "на оръжие братя мъже"... е все тая. Темата постепенно се измести в посока да заприлича на чалготека и изкристализира народния характер и самобитност на няколко човека, иначе с мъка прикривани зад "ентелект". Ще го кажа чрез един познат виц: http://www.vicove.biz/c2c225f527a9fc79ff0705db79f45c71

Да предположим че не ви разбирам, примерно. А това цитирано изречение според вас, в правната сфера ли е, в документа ли е записано, или е форма на ваш прочит, интерпретация и нужния ви сценарий на "какво може да стане". Друг сценарий не е ли възможен, примерно? Ако да - вие защо точно този избрахте да ви изрази? Чудесно е жонглирането иначе с правни термини, преводи, смисли и значения... но накрая, отново се стига до това, дето е в "предварителната подложка".

Че да не би в България да са само българи... щото по Илиенци - само българи се виждат, а не представители от няколко континенти и раси... А глупостите за 'децата и българинът' все повече се множат в опит да имитират нещо смислено. То разлики, то прилики - поне "форумния джендър" скалъпи бая варианти и по отношение и на "европейските черни заговори", които в комбинация с "родните" сценаристи на същото, направо нарисуваха такъв хорър, на който и Хичкок би завидил... Но не са сами - Нинова призна, че проблемът не бил в конвенцията, а се оказали "текстовете на договорите към нея, с които трябвало много да се внимава в 'прочита им'. От друга страна - тя е против ИС! Все пак в политиката е нужно да си гъвкав, подобно на някои тук, сред темата - които също го играят "гъвкави"... Говорителят на БПЦ, който заклейми от нейно име варианти на "страшния съд", пък си призна че го били заблудили в някои негови изхвърляния - две думички в (пред)писаното му слово не били правилните и той се разкаял... Но това не пречи на основната версия, която незнайно защо - твърде прилича на една друга '...църква', на която иначе родната се напъва че "не била васал"... Най-веселото от всичко е експеримента, как толкова хора, деклариращи иначе че са много интелигентни, тръгнаха с лекота по нанадолнището и интелекта им остана само да защитава нещо... което не само е наивно, но и няма нищо общо с техния собствен интелект. Но когато има разиграване на групови страхове и сценарии на загуби на ползи, няма как да остане интелект сред всичко това... И остава само неговата имитация... Фейка от горната картинка, не е просто шега. Той е начина да се дирижират социалните движения в определени посоки. Той също показва, че потребителите не правят разлика между фейк и оригинал, достатъчно е просто да е нещо, което да пасва на предварителните им нагласи и ролята на критичността и осмислянето, предпазливостта и анализът - си отпадат. Иначе много интелигентни... само дето при подходящи сигнали, спират да са интелигентни... Фейка от горната картинка натрупа отредената му роля да налее горивото в пожара на параноиците. Каква е файдата че после ще го разберат че е лъжа - важното е че си е свършил работата. От хилядолетия "раята" продължава да се държи като такава - много преди, и много след робства или владичества, едни или други "причини", все някъде. А то проблема на раята... си е раята. И за нея е важно непрекъснато тя да живее сред проблеми... и важното е да са нерешими, да живеят в тревожност... за да се засилва нуждата им от лесни решения, лесни отговори, лесни описания, подадени по подходящия начин, в точното време, от нужните диригенти. И - за тях раята, си е рая - щото се държи точно като такава. На други места по света има и друга думичка за същото - "тълпа", политиците го наричат с тяхната думичка - "народ" (но само когато говорят пред "народа" ) . Иначе интелигентите го играят на интелигентни, дори и когато са сред тълпата.

това и за "марксистката идеология" дето било - също е обикновен фейк, който между другото чудесно подхожда за лакмус, колко последователно тече свеждането на опорните точки. Достатъчно е да зажужат до определени социални децибели и веднага се почват репликациите, включително и в темите тук. Обикновено имитаторско ехо. Странно е например съвпадението на точни "последователности" - първо димът тръгва от определени зони, които по принцип си горят... И после с лекота си тръгват по социалните виртуални клюкарници, щото това е вече организирано и е най-лесния и бърз начин за репликации и зарибявки. Накрая вече всички са забравили откъде е тръгнало всичко... и там продължава да си гори - до следващия организиран пожар. Между другото същото е и в чисто политически план - има чудесно създадена организация за политически скандали - с отработена схема, която... някак си също следва същия модел Много е характерен момента с личната полза, за която обаче никой не говори... Ми как да говори - за личното е забранено да се говори - само в множествено число, с идеята "за другите"... А по този начин чудесно се прикриват личните щения и ползи - зад "груповите". Иначе гледам доста "говорители" - и все от името на... все в множествено число се спрягат. Тук има хора които така и не разбраха основни положения от онези, които конвенцията представя. И то не че конвенцията ги извежда, а че същите проблеми се замитат с лекота докато не дойде поредното ново избликване. Разбира се че 'страхове' - то не е само реторичен трик, защото за него се изисква специфичен резонанс - да са налице подходящи "резониращи" - на страха. Като се напипат общите им моменти и подходящи спусъци стават изключително лесни за обработка. В социума има налице прости механизми за формиране на позиви към основни страхове, гледа се реагирането и се формират подходящите послания. Това с ИК беше чудесен начин да се "провери" машината колко добре си е нагласена да функционира. И мравките в нея се движат на конците. А най-веселото е, че за тях всичко се прожектира на филма на "битка" между мравки, от задължителен 'друг мравуняк' - враговете, дето се представят с 'ползите' и че искат да ни отнемат "много важните неща, без които не можем". За подходяща надстройка и за засилване на ефекта се спрегната и 'децата', щото на женската аудитория това е чудесен начин за общ резонанс, за да се задействат по точно определена посока на реагиране... Няма по-силен и стабилен спусък за реакции от страховете и играта с тях. ХОМО крие в себе си огромни планини от страхове и по време на социализирането на всеки нов член се задават и начините за канализиране и проявата им. Именно в теми като тази, чудесно се разкриват формираните колективни паранои - защото все пак дори и да е на страхуване, това също е начин за образуване на формални групови реакции и колективни резонанси.

ма той сичко си пише човек - сам си го пише. Не че не беше ясно - за "отклоненията" и вече го отбелязах на няколко пъти. И менкането на мнения, на обяснения, на противоречията, дори вътре в самите изречения. за "словореда" и граматиката, вече други отбелязаха. За "хапчетата", за религията, за браковете - ти сам си си го написал. Твоето дори не е лицемерие, защото е шизофренично. А при тази девиация няма основание да се нарече "лицемерие' непрекъснатите смени на изрази, мнения, сценарии, версии, обяснения... Защото има проблем с идентичността. За теб всичко това е кръстоносен поход с чисто лични компенсационни цели, нищо че са озъбени емотиконите Не че не е ясно че пишещия въобще няма идея за разликата между ДЖЕНДЪР и ХОМОСЕКСУАЛИСТ. И други спорещи така и не схванаха нищо от същността и смисъла на 'социалните роли и основаните на същото отношения". Но пък си спорят и си водят личните си битки за устоите и убежденията си... Също - че между хомосексуални наклонности и хомосексуализъм са налице съществени разлики... Не му е ясно, че хомосексуални наклонности има всеки ХОМО, но намира начин да ги подтиска в несъзнаваното си... Както и че ХОМОФОБИЯТА в основата си представлява именно компенсационни защитни отхвърляния, заради подтиснати несъзнавани хомосексуални импулси, които не са израснати - не са асимилирани и отработени в етапите към зрелост... Ей това е смешното... и жалкото - профанизма в мнението и свободата дори и да си невеж, щом си имаш мнение, значи си важен с нещо си... И си важен наравно с тия, които имат идея и могат да мислят. Но това че някой се е научил да имитира "мислене", не го прави равно на 'оригинала'...

Понеже елементарната тактика да се залива със статии, излезе на мода сред безсилните и копиращите мнения, да "мина и аз по модата"... Щото социалното лицемерие и двойни и тройни аршини са станали норма, само заради обикновена и напълно инстинктивна ПОЛЗА... и с нея - етимологията на думичката "ИЗ-ПОЛЗВА-Ч"... И тия, дето играят на пазители и защитници, са просто обикновени лицемери най-много с това че непрекъснато се заиграват с версиите за 'децата' с идеята че го играят на 'загрижени'. А става въпрос за именно техните лични устои и личната полза, конструираната им конвенция за мяра... именно според ползата. И това се приема по дифоулт... с "единодушие - защото касае всички - да се привиди ПОЛЗАТА. Със същата ПОЛЗА са пропити всички религии и всички нужни властващи сред социума идеологии - ако предложат достатъчно ПОЛЗИ - те са "избраните" да създават рамките и границите на социалните мравуняци: ================== ".... Моментите на идейни турбуленции в едно общество са изключително благодатни, защото точно тогава се проявяват качествата на мнозина – и на онези, които заемат една или друга позиция, и на онези, които се стаяват в бърлогите си в състояние „stand by”, за да могат да разберат коя тендеция ще се прояви като „печеливша” (не правилна, не морална, а именно печеливша). В такива случаи човек научава много за близки, приятели, съидейници. Така картината на междучовешките отношения се прояснява. Същото е положението и със станалата вече прословута „Истанбулска конвенция”. (Впрочем, каква ирония около името на точно такъв документ!) Същото е и с подготвяната промяна в съдържанието на учебниците по история. Същото е и при всеки случай на наближаващи и отминаващи избори. Много гласове на много глашатаи се извисиха против ратификацията на Конвенцията. Всевъзможни активисти се произнесоха като капацитети по всички реални или мислими подмолни течения, които този коварен документ носи между редовете си. Едно от най-честите съпътстващи признания гласеше: „Не съм чел(а) Конвенцията, но...” Нататък следваха описания на апокалиптични картини: „вериги адови” ще ни стегнат, и „мрежите на смъртта” ще ни оплетат! Това ще споходи страната и народа ни, ако Парламентът допусне ужасяващата грешка да ратифицира този акт. Цели партии се огънаха и измениха на платформите си, за да не предизвикат някакво масово недоволство, което да срине рейтинга им. Като не се интересувам от каквито и да било подобни ПРЕДВЗЕТИ МНЕНИЯ и като в същото време желая да уведомя всички мои интернет-познайници за мнението ми по въпроса, заявявам личното си виждане: ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДПИСАНА – ДОРИ И ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ СЪДЪРЖА В СЕБЕ СИ ВСИЧКИ ПОДМОЛНИ ОПАСНОСТИ, КОИТО Й СЕ ПРИПИСВАТ. В противен случай, ние ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ЖИВЕЕМ С ЛИЦЕМЕРИЕТО, което приема ЗАКОНЪТ ДА ЗАБРАНЯВА, а ЖИВОТЪТ ДА ПОЗВОЛЯВА. Все поради тази причина е много по-добре да започнем да привикваме с мисълта, че ще дойде ден, когато редица практики, немислими днес за много нашенски умове, ще станат ежедневие, регламентирано от закона. Който си въобразява, че старото правило: „Да имаш правото да разполагаш с тялото си”, няма да се наложи – при това, много по-нашироко, отколкото е било мислено преди столетия – той просто се залъгва като някакво непораснало (но и не желаещо да порасне!) дете. В този смисъл, в руслото на либералната плуралност би било разумно авансово – и хладнокръвно – да се привиква с мисълта, че ще дойде ден, когато и еднополовите бракове, и браковете между повече от една жена и повече от един мъж ще могат спокойно да съществуват заедно с традиционните бракове между „един мъж и една жена”. И хората ще гледат на днешните вълнения като някакво ужасяващо скудоумие. Впрочем, изглежда, че съвременникът се интересува твърде много от онова, което се случва с околните под креватните им завивки. А подобен махленски интерес – колкото и извинително да се погледне – не би следвало да се приема като нещо похвално. Мнозина решиха да окачествят ставащото през последните седмици с обществото ни като прекалено политизиран проблем. Веднага обаче може да се зададе елементарният въпрос: а какъв би трябвало да бъде дебатът, при положение че евентуалната ратификация на въпросната конвенция е политически акт, който следва да се осъществи или отхвърли от политически орган? Разбира се, в неговото съдържание могат да бъдат открити сериозни пластове от чисто морална проблематика. Но... откога моралните въпроси, които се обличат в закони, следва да не се мислят като политически актове? Нима едни закони, които засягат, примерно, въпросите на здравеопазването или образованието – за да бъдат посочени само два случая – не са политически актове, пряко обвързани с важни морални проблеми? Другият широко пласиран въпрос гласеше: как ще обясним на децата страховитите положения, произтичащи от евентуалното ратифициране на Конвенцията? По този повод могат да бъдат зададени серии от контравъпроси: 1. Как се обясняват на децата отрицателните числа? Ако на някой малчуган му се каже, че отрицателното число символизира някаква „липса” (например, „липсващи хора” и „липсващи пари”), то как умножението на една липса по друга липса поражда една или друга наличност? 2. Как се е обяснявала на „големите” (но непораснали в интелектуално отношение) деца сферичната форма на Земята и фактът, че онези хора, които са „отдолу” не падат? По този повод, какво си мислят децата, когато четат онзи диалог от „Чичовци” на Дядо Вазов, в който неколцина от персонажите мъдруват относно факта, че Луната не пада на Земята: „И Коно Крилатият (Боже Господи, какъв крилат?) пухнеше дим от цигарето право към небето и речеше: – Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо... Дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, прилича на живо... но кой знае пак. Варлаам метнеше тих поглед към небосвода и речеше: – Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление... Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата Господни са чудесни. А Коно Крилатият се позамисли и пак запита: – Ами ако би да падне въз нас... тъй както стоим... а? Страшно! Тогава Варлаам отговаряше: – Не пада.” Лесно е да се каже, че пред подобна картина децата ще се смеят. Но отвъд смеха им дали няма да има нещо друго, за което те няма да отворят дума, преди да им бъде поднесен урокът за гравитацията? А и с него ще им се разкрият много научни данни, но никой няма да успее да им обясни първопричината на самото явление, защото човечеството все още не я знае. 3. Как обясняваме на децата, че понякога природата прави така, щото да се раждат деца, които не могат да бъдат разпределени лесно по схемата МЪЖ – ЖЕНА, без от това да се провокират проблеми? Как им обясняваме априорното оскърбително и нехуманно отношение към такива люде? 4. Как обясняваме факта, че някои са свръхбогати, а други свръхбедни? И колко успокоително ще им подейства някакъв наш глуповат опит да им внушим, че Бог обича еднакво всички? 5. Как обясняваме на децата, че е по-лесно „камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”, при положение, че те виждат неистовия стремеж към материално богатство в очите на толкова много хора, които изобщо – поне видимо – не се притесняват от мисълта, че няма да попаднат в Рая? 6. Как им обясняваме факта, че „най-чистите” в морално отношение мъже и жени се отдават „на Бога” и се обричат на безбрачие, а толкова много родители (включително техните собствени!) не са пожелали да бъдат сред „най-чистите” и – в резултат на това – са ги родили? 7. Как обясняваме факта, че в според някои религиозни учения един мъж може да има няколко жени, а обратното (една жена да има няколко мъже) дори не се споменава като теоретична възможност? 8. Как обясняваме факта, че в едни или други „свещени писания” за една убита жена наказанието е двойно и тройно по-малко отколкото за един убит мъж? 9. Как обясняваме факта, че в такива „свещени писания” се говори за „роби”, които са поставени в една поредица с „осела” и „жената” на собственика? 10. Как обясняваме „смисъла” на живота, при положение, че смъртта го обезсмисля? 11. Как ще обясним думи като: „И намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й – примка, ръцете й – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.” С какви очи ще погледне едно дете майка си и баща си („грешника”), след като узнае тази страховита „истина” за родителите си? 12. Как обясняваме на децата, че прости и брутални хора биват избирани от народа за най-високопоставените управленски постове? Как да им обясним що за народ е този народ, който може да си причинява подобни самоунищожителни безумства? 13. Как обясняваме на децата идеята, че „нещо” може да се сътвори от „нищо”? 14. Как обясняваме на децата, че някаква сила е „творец на всичко видимо и невидимо”, но не е отговорна за поведението на друга сила, която руши сътвореното от първата? Думата „всичко” от фразата „творец на всичко” означава ли или не означава всичко? Ако отговорът е „Да”, тогава първата сила е творец и на другата, злата (сила). Ако отговорът е „Не”, тогава защо се употребява точно думата „всичко”? 15. Как обясняваме на децата, че на човека е предоставена „свободна воля”, след като му се казва, че той „не може направи ни един косъм бял или черен”? За каква „свободна воля” може да иде реч, след като му се разпорежда, че трябва единствено да изпълнява „волята на Небесния Отец”? 16. Как да обясним на децата, че материално изделие, създадено за причиняване на мъченическа смърт, може да бъде носено като украшение? 17. Как да обясним на децата историческия факт, свързан с избиването на няколко болярски рода, които не са искали да се подчинят на идеята за въвеждането на новата религия („религията на любовта”) по нашите земи? Как да им обясним, че това се е случило мимо заповедта: „Не убивай”? 18. Как да се обясни на едно дете, че върху него може да падне вината от греховете на много колена негови предци? 19. Как да се обясни на децата, че кръвосмешението е нещо лошо, след като според библейските притчи „началото” на човешкия род е положено именно в стихията на кръвосмешението? 20. Как да се обясни на едно дете, че „Бог”, който знае и може всичко, който е „omnipotens”, в един момент се е наскърбил в сърцето си за това, че е създал човека, след което решил да унищожи всичко – в това число и невинните животни и растения? Той не е ли знаел какво създава? Не е ли знаел предварително дефектите на творението си? А ако не е бил осведомен по такъв кръг въпроси, то какъв „Бог” е бил? 21. Как да обясним на едно дете, че плодовете от „дървото на познанието” са нещо забранено? С каква мисъл да го изпратим на училище, след като то научи, че „познанието” е „първороден грях”? 22. Как да бъде обяснено на едно дете, че вярата е най-важното, на което то трябва да се научи, при положение, че то веднага ще започне да говори, примерно, че сумата от квадратите на катетите е равна на квадрата на хипотенузата, защото „вярва” в това, без да се нуждае от най-елементарното доказателство? Ще му напишем ли шестица за подобно „знание”, получено чрез вяра? 23. Как можем да обясним на едно дете, че еди-кое си твърдение е истина, защото в еди-коя-си книга е написано, че въпросното твърдение е истина? Какъв педагогически ефект би имала подобна образователна методика? 24. Как да обясним на децата, че е морално да се грижим за някой домашен любимец (че може, примерно, цялата страна да се вълнува от живота на две малки лъвчета), докато в същото време в началото на май всяка година стотици хиляди агънца ще бъдат заклани, защото трябва да бъде спазена някаква традиция? А междувременно детето може вече да се е запознало в час по литература с текста на песента „Заблеяло ми агънце”. Да си припомним ли този текст, за да изживеем дисонанса в детската душа, когато преминем през думите към чобанина, отправени от агънцето по повод на неговата изчезнала майка: „Защо я байно продаде, на тези върли касапи?” Какво ще кажем на детето за „народния гений”, създал тази миниатюра-шедьовър? 25. Как да обясним на децата понятието „тоталитаризъм” и как да им внушим, че зад него се крие нещо страшно лошо, ако от амвона (или от учителя си по богословие) те могат да чуят: „Да нямаш други богове, освен Мене”? В заключение (заключение, само условно, защото въпросите могат да бъдат продължени още много и много): Как да бъде обяснено на едно дете, че не е добре да се живее във фалш, след като то всеки ден ще се отърква във фалша на обществото ни – и особено във фалша, на онези, които се самопровъзгласяват за пазители на неговите „изконни” ценности?...." ============ За да не се остава с някакво грешно мнение за агресивната профанизация, дето залива тема след тема... И показва нивото на изразителите й... Илия Кожухаров, с фейсбук-профил.

аз ще напиша как е същото през моя поглед: Всъщност горното има основание... но идеята е терапевтът да може да сменя парадигмата не в рамките на работата с един клиент... а спрямо различните клиенти, защото всеки един от тях е различен, с различни уклони и характерови особености. От друга страна - не би било изключено адекватността на терапията спрямо конкретен клиент да изисква именно смяна на парадигмата. Или каквото и да е друго изменение и "пластика"... Та дори в един и същ човек, неговите състояния се изменят непрекъснато. Няма и пълно покритие на нито една самостоятелна школа и школен възглед. Едни наблягат на едно, други - на друго. В общ смисъл, усвояването на различни школи, е и усвояване на различните подходи спрямо проблемите за решения в психичното. То е нещо като "инструментариум" - колкото повече инструменти и подходи се владеят, толкова по-голяма става възможността за адекватност спрямо различните клиенти... Разбира се - някъде сред всичко това е и "мярката", защото не е възможно всички подходи да се овладеят, да не говорим колко много новости се 'пръкват" в тия области и всеки е с идеята че е "голям новатор", дори "революционер". Да не споменавам колко голям е "бизнесът" и колко пари се въртят в коучинга и курсовете, дипломите и сертификатите, по едно или друго И за да бъда коректен ще поясня, че обобщенията ми са от съвсем къс и непосредствен поглед от конкретна работа на двама терапевти, единия от които е клиничен психолог, като с тях доста разговарям и имам късмета да ми разкрият как са нещата " в самата кухня". Познаваме и общуваме с двамата отдавна, те са много различни един от друг, живеят и работят в различни градове (софия и пловдив), често говорим и ми разкриват как са нещата в тяхната работа, а моят интерес към всичко това е много голям...

направо съм изненадан... че автоописание е толкова сходно с моето лично. Почти същите са ми процентите" екстровертност (56). Всичко останало сякаш аз самият бих го написал за себе си. Моите артистични изяви, обаче са започнали в съвсем ранна възраст (още на 3.5 години и за кратко достигнаха ярък пик, далеч зад стандартния предел, възможен за 70-те на 20 век) и продължавам и досега да съм свързан с музиката и сцената, дори и след професионалното образование в същата... Но освен към музиката имам и силен уклон в техниката, към движението и танца, спорта...Постепенно ги развих толкова различните си стремежи, за да ги слея в едно, чрез синтез... В сила са същите особености - емпатията ми се наложи да я опитомя, защото ми създаваше проблеми в детството, а емоционалната ми чувствителност и силна фантазия ми докараха сериозни фобийни състояния... и решението на всичко това това бяха причините за повишения ми интерес към "това, което се случва в главата ми". И в главите на другите хора... (образно казано). Съгласен съм напълно от личен пример с основната теза - че налице са основни уклони, но последващата роля на условията и отношенията между субекта и тях, решават до голяма степен възникващите конфликти. Адаптивността е основно еволюционно качество, но това е и един от принципните проблеми в цялото човешко битие, през всичките негови истории, географии и култури - непрекъснатото съпротивление към изменението. А то е - основата на развитието и зрелостта. за мен, като извод от собствения ми изминат личен път в самоизмененията - наследствата може да са всякакви, да са от всякакъв вид и тип, няма значение колко и какви травми са "донесени' от времето - винаги има решение. За мен техниката и изявената ми менталност, заедно с останалите дадености, които имах, ги развих напълно самостоятелно, самообразовах се в посоките на онова, което ми беше нужно, в момента водя напълно самостоятелен живот, включително и социалния ми аспект е такъв - предпочитам самостоятелни професионални заетости и задачи... Чрез всичко това намерих начин да обединя сериозните конфликти в себе си и по този начин те вече не конфликтират... Пластичността е проява на адаптивността, която е базова характеристика и еволюционно зададен инструмент ... А в съвкупност с рационалност и менталност... и разум - се решават доста задачи от вътрешно психично естество... Това дава отражение върху всички аспекти на живота (ми)... Акта на самопромяна, всъщност е изключителен феномен, защото Променящия, се променя, заедно с промяната и промените... Това е едно от явленията, от които и до ден днешен не спирам да се възхищавам ...

За да стане ясно предварително заявявам отговорно че пишещия тия думички рамус НЕ Е ПСИХОЛОГ, нито работи, нито се занимава с клинична, терапевтична или психиатрична работа. На същия му се налага да се занимава с тия посоки на познанието за да ги ползва за съвсем частни и негови лични цели, в неговата извънсоциална работа и занимания. Така че пишещия тия думички, рамус, не е говорител на психологията, психиатрията или "на истината". Това не ми пречи да поемам отговорност за изводите и мненията си, при положение че разполагам и със систематизиран личен опит, колкото и скромен и неопределен да е той в очите на колективните съ-труженици и последователи. Всъщност това е позиция на множеството хора по принцип - не само спрямо отношението терапевт-клиент. приятелите ми с професия лекари, споделят честно, че до голяма степен болния разчита на отношение и при каквато и да е болест или проблем, за него най-важния момент от лечението е именно очакването че лекарят знае, сигурен е и е напълно наясно с проблема му, като по този начин той проектира върху терапевта личното си очакване за решение на проблема. По този начин голяма част от "болните" и лекарите влизат в типично психични взаимодействия, основани на психосоматика. Допълнително към това, "болестите" при които психосоматичния елемент непрекъснато се повишава като влияние и фактор - стават все повече... Поемането на личната отговорност е много типичен дефицит сред множеството хора, който е съвсем естествен предвид че още от малки свикваме с идеята за нашата социална сделка - и е пряко следствие от "изгубването сред множеството". Това е явление съпътстващо живота на всяко дете и е част от етапните движения в израстването и озрялостяването. Въпроса е... че в основните процеси и явления сред социалната обща маса, твърде много се доближават в цялост, към съвсем "детските" и незрели форми на поведение, отношение и реакции. Колкото повече е "голяма групата", толкова по-ниско се слиза в нивото на "цялостния обобщен образ" по отношение на мотивация, реакции и динамика. При разговори с хора от психологичния бранш, това е едно от съвсем простите и очевидни първи сблъсъци, с иначе внушението на социалната пропаганда за едно зряло, смислено, рационално и разумно човечество... Няма нито една сериозна обосновка в когнитивната психология, сред която да не е налице позоваването на инстинктивните уклони и реакции, сред които и да са етажи и отношения сред личното и социалното битие. А все пак става въпрос за сериозна, хибридна, модерна дисциплина, в която най-силно са застъпени психичните лични и групови експерименти...