ramus

ок, няма никакъв проблем вие да смятате каквото си ви е удобно и както си е то във вас. Не е работа на никого да оспорва, нито да се бори вие да промените или актуализирате нещо си... Това е и малък аналогичен пример колко е трудно да се работи с иначе вградения уклон към 'застопоряване' и всякакъв тип съпротива срещу изменение, които са чисто инстинктивни. Целият форум и темите в него, както и извън него, и извън виртуала - е пълен с хора които яростно защитават устоите си, независимо от това че същите им е нужно да се изменят. Това се нарича САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ. Обикновено всички предпочитат същата да се реализира само на повърхностни и несъществени за базовите им нагласи, положения. А всъщност същинските проблеми, обикновено са именно в базовите нагласи, именно заради това те предизвикват конфликти в техните "надграждания"... но основните проблеми са в "основите"... А там - е най-защитено, защото вътрешните кодове за защита припознават като АЗ (идентификация) именно тия несъзнателни първични структури. И след като го припознаят, вече имат "обект за защитаване", израз на инстинкта за самосъхранение... По същество, като разглеждаме горните казуси, да напомня, че сложността в разглеждането е налице и поради множеството варианти на самите 'болести'., Някои от тях са основани на физиологични дефицити и изменения. Други от тях - се приема че възникват при израстването и формирането на психичните скелет и конструкции, по време на социализирането... А какво да кажем за вариантите при които в даден психичен проблем са налице и "двата типа" основания - физиологични изменения, заедно със психични такива. А какво да се каже за вариантите когато физеологичните изменения са също два типа - вродени, генетични... или пък впоследствие на някакви фактори от живота на субекта... А това са само формални разделения, защото проблемите се наслагват едни върху други, докато се стигне до "резултата"... Всичко в живота е така - сложно, с наслагвания. Заради това по-горе в другата тема посочих че елементарни логични способи от рода на "дуалния изключващ" са съвсем неадекватни спрямо задълбочения поглед към сложността на живота, изразяващи и реализирани от една сложна осъзната личност.

Не е изкуство. Изкуство е дейност, в която е налице "резултат" от него - под формата на музикално произведение, картина, стих или танц... Разбирам аналогията ви с популярната народна представа за "изкуство"... Има и аналогии, но е налице и съществени разлики за да се ползва за заместване по смисъл. Психологията и психиатрията са само аспекти от огромния океан на психичните процеси. Няма да станат никога "наука", с никакви "инструментариуми" - става въпрос по настоящите критерии за "научност"... Това, разбира се е само мое лично мнение...

всъщност никое от изброените не е така - това е доста схематична представа... и тя е съвсем идеализирана. Класификацията в психичните 'болести' е чисто условна и е за цел все пак да е налична някаква систематизация. Именно заради това тя се променя с годините, в опит да се доближи до практиката. И това продължава - като само по себе си издава сложността на проблема... По същият начин стоят и казусите с "алгоритмите за лечение", с "предизвикват едни и същи последици"...

не, става въпрос че в психологическата помощ, основните взаимодействия текат в самия пациент - в неговото вътрешно поле. В същото негово вътрешно поле са и самите проблеми, заради които той по принцип търси помощ. Под "иницииране" става въпрос за това че в пациента е активното начало под формата на желание и мотивация да реши своите проблеми, нужно е той да предприеме първата стъпка и е ясно че решението би дошло с някакви промени. Но от друга страна в него самия, дълбоко в неговото несъзнавано (или не толкова дълбоко) е налице съпротива срещу всякакво изменение, дори и да му носи негативни усещания и изживявания... Терапевта се натоварва с доста задачи, които идват с неговата функция, но същия НЕ МОЖЕ ДА РЕШИ проблемите на клиента - той може само да спомогне на последния да намери решението, чрез рационализации или чрез множество от други способи, прийоми, похвати и начини, стратегии... за да представи всичко това в точния и адекватен вид, спрямо особеностите на всеки клиент, за да извърви той своя път до промяната. Намесват се очаквания и страх от разочарования, намесват се хиляди особености, много от които са скрити в клиента, дори от самия него си. Това имам предвид под "инициация" - терапевтът да инициира действия... или бездействие, с цел да подтикне към действие самия клиент. Играта е изключително сложна и често в терапевта е налична неяснота по множество от казусите в тази игра. Те се компенсират с почти творчески похвати, техники, интуиция, тънък усет... Разбира се всичко това е по силите на малцина. И малцина са същински психотерапевти. Също така да кажа, че освен горните изредени "изисквания и наличности" - успехите се основават и на "проба-грешка", в хода на самото общуване - вербално или невербално... Но дори и гениален, няма идеален терапевт - възможностите в психичното са безрамкови... и голяма част от тях са "невидими", дори непроявени, прикрити, защитени... В името на всичко това един терапевт ако е с претенции че е от "класа", са му нужни много специфични лични качества и дадености. За да играе ролята на "стълб" най-малкото на него му е нужно да е изключително стабилен и да издава правилните сигнали при комуникацията - пак, вербални или не. самият терапевт е нужно вътрешно да е устойчив, търпелив... но най-вече стабилен и балансиран вътрешно. Защото ако не е такъв, компенсира това със заучени сигнали, сред заучени роли и сценарии "как се прави", но често те са недостатъчни. И сред "пациентите" също са налични често доста 'тънки' усети и дори несъзнателно те много прецизно и последователно (със стръв и страст) търсят слабите места в терапевта, като част от техните съпротивителни импулси... Да не говорим за проблемите с интелигентността и че някои пациенти развиват изключителни форми на компенсации на емоционалните си неадекватности и травми, чрез силен изблик на интелектуални качества, особено ако те са и като дадености... А терапевта трябва да е винаги "над всичко това"... да жонглира, да търси баланса, да не се поддава на непрекъснатия защитен рефлекс, изразяващ се често в сложни игри в търсене на доминация и контрол...

Сложността е по всички линии - психологичната намеса няма нищо общо с ходене при личния лекар. При психолога се разчита на насочване на вътрешните процеси в самия пациент. В това основната активна роля е именно в последния. Да се реализира това, се разчита на инициация на вътрешни процеси от един субект в друг. Разликите между тия субекти са огромни и ролята да ги преодолее се пада на терапевта. Освен това в огромна част от самите проблеми пациента има вътрешни съпротиви, включително и срещу външни вмешателства... А в днешно време, според разговорите ми с психолози, се наблюдава един доста характерен момент - образоването на клиентите им от интернет и популярна литература и плачевните резултати от това спрямо терапията... Голяма част от самите клиенти несъзнателно търсят начин да контролират очакваното вмешателство от самия психолог и четат или разучават всичко, което намерят по темата си, без оглед на това че не са наясно с основни неща... Някои пациенти направо се вманиачават и ако са интелигентни четат и научна литература, ходят на курсове и лекции... с някаква идея да реализират 'самоподготовка' и самостоятелно да си "помогнат", докато намерят подходящата конструкция с която да си обяснят личните си проблеми, конфликти или травми... По-голямата част от същите си намират и задължителната ниша за същото сред окултизма и парапсихологията... с т.н. "духовна литература"... И понеже и така не става, накрая пак стигат до терапевт... но вече вътрешното поле на "пациента" е толкова замърсено от шлаката на представностите от всичко това... Отгоре на всичко пациента вече е сякаш 'подготвен' и е с идеята че всичко му е ясно, даже съветва психолога, насочва го, дава му "компетентни съвети" и у разяснява каква е неговата собствена психична 'картина'... Но пък това са реалностите днес... Дали е клиент или пациент, няма нищо общо с психологията, нито с философията, а са частни случаи спрямо формалното разглеждане и финансовите закони в държавата. За съжаление, твърде много са и самите "психолози", които тръгват в тази 'професия' чрез личната мотивация от личните си травми. А само малцина от тях имат същински качества и дадености, за да решават огромните съвременни проблеми в тази територия на терапията и извършват компентентна помощ. Това до голяма степен компрометира и самата идея за 'ходенето при психолог'... А и няма какво да се заблуждаваме - психологът е длъжен да помогне... Но при много хора това е направо "невъзможно", още повече че те самите вътрешно са изградили предварително серия от защитни сработвания и се бетонират именно срещу такова вмешателство. Изглежда парадокс - хем отиваш за помощ... но и хем правиш всичко възможно да я провалиш, чрез съпротивата си... Но парадокс е само за философите и логиците - в психичните територии няма парадокси...

колега, някак сте ги смесили, а давате ли си сметка че това са две качествено различни положения. обучение в емоции е комбинация от социални и единични инстинкти, това не е "обучение" и се развива по несъзнателните канали. Емоционалната интелигентност е съзнателен акт на отношение към опознаване на онова, което е дошло по инстинктивните канали и социалният обмен... и така протича процес, подобен на "опитомяване", запознаване, опознаване, вникване... докато се стигне до сливане и управление на емоциите и техните производни... Просто е невероятно колко много не се знае за емоциите, а народа още ги бърка с "чувства" като ги менка със значението че са синоними... Емоционалната интелигентност да не се бърка и с понятието ЕМОЦИОНАЛНА КУЛТУРА - тя може да дойде по социалните канали на обмен, да се говори открито за емоциите и вътрешните движения, от които е съставена основата и наследството в психичния свят. Но ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ е налице когато субектът открие, изясни, вникне, наблюдава и опознава онова, на което той е основан, докато не е бил налице интелект. В този смисъл той опознава своето наследство и своят изминал еволюционен път. ОПОЗНАВАНЕТО не става с чувстване, нито отново с емоции - а за него е нужен интелект, с вектор към синтез, като по принцип интелектът сам по себе си е израз на процеси по синтез и широк паралелизъм в процесите. Така този паралелизъм се разширява и започва да се простира и в зоните на "второ ниво" - или емоционалните сфери, които са своеобразно надграждане на първосигналните най-стари зони... Интелектът е израз на съвсем друг "етаж" и неговата функция не е да бъде обикновен "калкулатор" - каквото е най-разпространената представа за него. Като цяло, в народните масови представители е изключително ниско нивото на ЕМОЦИОНАЛНА КУЛТУРА. А това има огромно значение и то до голяма степен определя и нивото на отношенията в основната маса хора. Определя и възпитанието на новите социални членове, защото неразбирането на значението на емоциите, блокажите и формите на емоционални конфликти довеждат до спиране на психичното развитие по принцип. Това поражда и нещо много важно - появата на интелекта в определена "психична възраст" среща незрелост в емоционалното израстване от възникналите безкрайни типове "стопери" и емоционални "рани" и конфликти. Това блокира развитието и израстването в психично отношение и най-често, там, където е налице по-изявен интелект, той е изолиран от личните психични "емоционални" територии. И е налице своеобразно "раздвояване" ... (нещо доста характерно и за доста от пишещите тук). В основите на психичните отклонения, някъде в дъното винаги стои някаква форма на емоционална неадекватност в родители, приятели, израз на неасилимирани конфликти и това довежда до сериозни психични травми, които в основата си отново са с "емоционално ядро"... Въобще значението на ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ е много висока, разбира се ако се насочи адекватно от самият субект, спрямо него самия и опознаването на собствените му емоционални движения, реакции, инстинкти, автоматизми... Докато се стигне до тяхното постепенно изменение и прекъсване на "блокажите". Именно това се има предвид, когато се говори за "синтез" - емоционалния свят и интелектуалния свят се сливат, като никой не доминира, а стават два аспекта на ИНТЕЛЕКТА. Общата масова представа като интелектуални и разумни субекти, да приличат на "бездушни машини, с липсващ емоционален свят" е израз само на пълно невежество, какво означава понятието ПСИХОСИНТЕЗ.

Разбира се - съвсем уместна и напълно адекватна е вметката... Може би в горната статия се няма предвид обучението на самите деца, защото в самите деца все още интелигентността не се е появила, за да се разгръща... А че липсва култура, знания, възпитание и практически нива, в тия, които обучават и се занимават с деца. Просто - това не е работа на "редови учител"... а на сериозни и добре подготвени хора. Хора, достатъчно зрели, в които тия типове интелигентност да са развити в самите тях... В този смисъл - учителите и хората, които се занимават с деца, са с изключително занижени критерии на подбор и обучение... Просто това си върви още по инерция, когато образователната система разчиташе на форсирано учене и запомняне и това беше в нейната основа... А в новите условия, това отдавна е неадекватно и проблемите в отношенията между "учители" и деца... Разбира се - това са само моите лични извеждания по тия теми, без каквито и да са претенции за дълбочина и сериозност... и изчерпателност. ============== Да напомня отново - на фона на горното: Качеството ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, в психологията, касае синтеза на висшите познавателни качества, до степен не само да се "научат", а да се достигне до контрол и управление - на обектите на това О-познаване. И на основата на горното - субекти, които претендират за интелигентност, но дори не са се научили да овладяват емоционални импулси и реакциите си - нямат същностно основание да се нарекат 'интелигентни'. Да знаеш, да учиш, да запомниш... е едно, но това е само една възможна основа. Но въобще не е достатъчно за да се стигне до практически реални действия - и особено по отношение на автоконтрола и автоуправлението - а това е най-висшият и чистият признак за наличието и организацията на ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА. Възможностите за автоуправление и автоконтрол (не са синоними), са достъпни на всякакво ниво в мозъка. Дори и на неинтелигентни хора, при достатъчно обучение на "автотренинг", или пък на технологията по принципа на "автофийдбек" са вече отдавна изследвани и експериментирани посоки. В този смисъл няма реално основание оправданието "че не било възможно". Систематичните занимания с "реална обратна връзка" просто заместват липсата на същото вътре в самият мозък. Но дори и така - налице са достатъчно практически експерименти, при които участниците в тях стигат до вмешателства в напълно некогнитивни и инстинктивни процеси - като изменение на кръвното налягане и пулса, инсулинови нива, нива на невротрансмитери и хормони, вътрешно ниво на метаболизъм, температура... Всичко това - при наличието на прости технически пособия и достатъчна мотивация, повторения, систематичност и търпение... А всичко това е възможно без техническите "патерици" - напълно в "отвътре"-то... Все пак - целта на всичко това е да е само първоначална стъпка в посока на идеята за "СИНТЕЗ". Но това е вече само за напреднали...

Мога да кажа, че нямам никакви познания относно хората с АУТИЗЪМ - нито за децата, нито за същността на невронните изменения, или пък с проявленията им. Темата за аутистите според мен е много дълбока и сериозна.... КЪМ самата тази тема и основното понятие в заглавието, на което акцентирам - ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, като част от МНОЖЕСТВЕНАТА (комплексната) ИНТЕЛИГЕНТНОСТ... само да подам малко опростени общи положения - поне на основно ниво, да се има предвид за какво става въпрос: Емоционална интелигентност от Уикипедия, свободната енциклопедия Под емоционална интелигентност (ЕИ) се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението [1]. Това е относително нова област на изследване в психологията. Емоционалната интелигентност е обект на различен вид тестове и измервания в психологията. Основи на понятието Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Чарлз Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията. [2] През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и управлява други хора.[3] Дейвид Уекслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността няма да са завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори.[2] През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хауърд Гарднър формулира идеята за множествената интелигентност.[4] Тя включва едновременно междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и вътреличностна интелигентност (способността на човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации). Според виждането на Гарднър традиционните типове интелигентност, например IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност [5]. Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията. Обикновено се приема, че първата употреба на понятието „емоционална интелигентност“ е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн „Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност“ [6]. На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнспан (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Салови и Джон Майър (1990) и Голман (1995). В резултат на нарастващото признаване в професионалните среди на значението и уместността на емоциите за получаване на резултати [7], изследванията по темата се увеличават, но терминът е широко популяризиран едва след публикуването на бестселъра на Даниел Голман Емоционална интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ [8] Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ [9]. Впоследствие започват да се появяват все повече и повече статии за ЕИ както в специализираната преса за академичните кръгове, така и за масовия читател. =============================== Множествена интелигентност Теорията за множествената интелигентност е развита от Хауърд Гарднър в книгата му Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences. Теорията оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена с един показател като коефициент на интелигентност (IQ). Според нея всеки индивид се развива паралелно, но с различна скорост, в различни сфери на интелигентност. Първоначално идентифицираните от него видове интелигентност (по-късно той добавя и други) са: Лингвистична интелигентност - свързана с говоримия и писмен език. Хора с висока лингвистична интелигентност обикновено са добри в четенето, писането и разказването на истории. Възприемат по-лесно като четат, си водят записки, слушат лекции, участват в дискусии и дебати. Чуждите езици им се удават по-лесно. Логико-математическа интелигентност - свързана с логика, абстракции, обосновки и числа. Обикновено хора с развита такава интелигентност са добри в математиката, шаха, програмирането и други логически или изчислителни дейности. Това е сферата в теорията на Гарднър, която най-много се доближава до IQ. Музикална (артистична, художествена) интелигентност - тази област е свързана с чувствителността към звуци, ритъм, тонове и музика. Съответно хората с развита музикална интелигентност са добри в пеенето, свиренето и композирането. (същото и спрямо останалите изкуства) Телесно-кинестетична интелигентност - основните елементи на този вид интелигентност е контрол над движенията на тялото и умението да се борави с предмети. Към това Гарднер добавя усещане за време и умението да се обучава тялото на рефлекси. Такъв тип хора учат най-лесно чрез използване на движения. Според Гарднър виртуални симулации не могат да пресъздадат необходимото физическо научаване. Пространствена интелигентност - Тази област е свързана с пространствено мислене. Подходяща е за дизайнери и архитекти. Интерперсонална интелигентност - свързана с взаимоотношенията с другите. Според теорията такива хора обикновено са екстровертни и са чувствителни към чуждите настроения и чувства. Те са добри и в работата в екип. За тях е типично да учат в групи и да ценят дискусии и дебати. Подходящи кариери са продажби, политика, управители, учители или социални работници. Интраперсонална интелигентност - свързана с умението на хората да се вглеждат в себе си. Такива хора са изразено интровертни и познават добре силните и слабите си страни. Често те предпочитат да работят сами. ===============================================================

Емоционалната интелигентност по кой предмет се учи? „Ако хората дефинират социални ситуации като реални, те стават реални в своите последствия.“ Така гласи известната в социологията „теорема на Томас“, наречена така от Робърт Мъртън по повод на друг американски социолог – Уилям Томас. Скандалът с „турското робство“ и с „История славянобългарская“ може да беше манипулация, медийно мултиплицирана, за да се отклони общественото внимание от критичния доклад на Европейската комисия за правосъдната реформа в България (по-точно – за липсата ѝ). Последствията обаче бяха напълно реални. Особено за Тодор Танев, който беше принуден да напусне поста на министър на образованието и Меглена Кунева, която го зае. Както и за всички, които разбраха, че трябва да се казва „турско робство“, а не „османско владичество“, независимо че доста повече от четвърт век по история сме учили именно термина „османско владичество“. Разбрахме и че най-важното за един образователен министър е да е патриот, дори да няма мустаци. Междувременно мой познат, начален учител, ми разказа следната история. В класа му има момченце, което е с аутизъм и момиченце, което е бежанче от Ирак. Момченцето си има своите особености, една от които е силната му привързаност към момиченцето бежанче. Привързаността се изразява в непрекъснато търсене на близост, прегръщане, стискане. Бежанчето, от своя страна, преживява труден период – не е от България, тепърва учи езика, травматизирано е от войната и напускането на родното място, а и, макар да е свикнало в Ирак да си играе с момченца, се стряска от такава физическа близост. Чувства се тормозено и преследвано. Плаче. Всъщност повечето деца, независимо от етническия си произход и пола си, биха реагирали по подобен начин. Учителят не разполага с експертна помощ и подкрепа как да постъпва в такива ситуации. Цялата отговорност е прехвърлена върху него и върху училищния психолог, който също не е специалист нито по деца бежанци, нито по аутизъм. Тези неща не се учат по начална педагогика и психология. Учителят и училищният психолог умуват как да намерят отговор на въпроса как да гарантират правата и на двете деца – и правото на момченцето с аутизъм на самоизразяване, и правото на момиченцето бежанче на лично пространство и сигурност. Тъй като обаче учителят прави всичко възможно да зачита правата и особеностите на всички деца, това се пренася и в отношенията между учениците му. Децата в класа се опитват да се справят с тази сложна ситуация, както умеят. Разбрали са например, че детето с аутизъм реагира на много силни стимули. Затова една негова съученичка се премята през глава, за да отклони вниманието му от бежанчето. Този казус, макар и достоен за научен трактат, е нормална ситуация за едно съвременно училище. Училище, в което има място за всякакви деца – с различна етническа, расова или религиозна принадлежност, мигранти, с увреждания, с различни проблеми и травми. Дори – деца с различна сексуална ориентация или полова идентичност. Как българската образователна система е подготвена за такива ситуации? По кои предмети децата учат как са се справят със собствените си емоции и как да се отнасят към емоциите на другите? Предмети като психология, етика и философия се учат чак в гимназията, а децата се сблъскват с трудни емоционални ситуации още от първи клас. Учебният предмет, който се изучава по време на цялото ученичество и който има отношение към емоционалния свят на човека, е литературата. Чрез обучението по литература учениците имат възможност да обсъждат най-разнообразни видове човешки отношения и чувства, като правят паралели и със собствения си жизнен опит. Затова реших да направя един малък експеримент – прегледах всички програми по литература от 1 до 12 клас, публикувани от МОН, и потърсих в тях наличието на четири думи – любов, обич, състрадание и съчувствие. Учебните програми са базисни документи, които съдържат образователните стандарти, основните понятия, върху които учениците да могат да разсъждават и основните умения, които да придобият. Ето защо е важно не само кои понятия влизат в тях, а и кои не влизат. Резултатите от експеримента обобщих в следната таблица: Споменаване на думите „обич“, „любов“, „съчувствие“ и състрадание“ в учебните програми по литература. Първото, което се вижда, е, че думата „обич“ изобщо отсъства. Това опроверга хипотезата ми, че за по-малките ученици е по-вероятно да е тематизирана обичта вместо любовта. Обич няма, затова пък има много… обичаи. В първи клас няма и любов, състрадание и съчувствие. Има обаче национална идентичност – в центъра на изброяването между общочовешките ценности и мултикултурността. Подобна е ситуацията и във втори клас. В трети клас от ученика се очаква да може да прави разликата между предмет, животно и човек. След като, забележете, още в първи клас трябва да е усвоило що е националната идентичност на фона на общочовешкото и мултикултурното. Детето, значи, в училище първо придобива национална идентичност, а чак след две години научава, че е човек, а не предмет или животно. В четвърти и пети клас отново няма ни любов, ни състрадание, ни съчувствие, но национално, разбира се, има. В учебната програма за шести клас – изненада, се появява думата „любов“, и то – два пъти. Ентусиазмът обаче се стопява бързо, защото и двата пъти споменаването е в контекста на стихотворението „Къде си вярна ти, любов народна“. Ала в седми клас изненадата е голяма – изведнъж там се появяват всички търсени понятия (освен обичта) – и любов (даже два пъти, без „народна“), и съчувствие и състрадание – по веднъж. Но седми клас се свързва преди всичко с националното външно оценяване и кандидатстването за елитни гимназии. Затова, вероятно, тогава се учи всичко. За изпита, не заради емоционалната интелигентност. В програмата за осми клас думата „любов“ се споменава веднъж. В девети – цели четири пъти, но и тук радостта е измамна: в три от пътите става дума за християнската любов, а в четвъртия – за всеобщата любов между хората. В програмите по литература за 10, 11 и 12 клас няма обич, любов, съчувствие и състрадание. Може би авторите на програмите са мислили, че тези неща вече се учат във философския цикъл, а може и да са нямали мисли в тази посока. Изводът е, че основната цел на образованието по литература е да възпитава национална идентичност. И макар да се споменават – от кумова срама – мултикултурността, зачитането на различното мнение и т.н., основната предпоставка е, че ученикът е по дефиниция с българска националност и етнос. Освен за национални и културни, за други различия много-много не става дума. На този фон, министър на образованието пада, защото не бил достатъчно патриотичен, а новият министър има нужда от специални оправдания защо няма мустаци. Защото така разбираният патриотизъм, на всичко отгоре, е и сексистки. В същото време, много по-важна задача за образованието е включването на реалните различия между децата в него. 16 години след началото на 21 век в България този процес едва-едва започва. А осъзнаването, че емоционалната интелигентност също е важна част от образованието, е далеч от умовете на съставителите на учебните програми. Образователната система едва сега започва да забелязва различните деца, което не означава, че преди ги е нямало. Изкушавам се да споделя личен опит в тази връзка – от ученическа бригада, на която бях в края на 80-те. Бригадата беше с продължителност около 40 дена, през които бяхме настанени в общежитие към консервен комбинат в Плевен. Един ден мой съученик – от най-нахаканите хулигани в класа – изчезна. Намериха го на железопътните релси, с прерязани вени на двете ръце, в очакване да го сгази влак. Оказа се, че причината за опита му за самоубийство е, че… не е свикнал да спи без майка си. До този момент на никого не беше хрумвало, че момчето може да има проблем и затова да е толкова агресивно. Аз, от своя страна, имах опит, в някои отношения подобен на този на момичето бежанче. Бях по-голяма – на 15. Но нямаше кой да ме подкрепи – нито съученик, нито учител. Момиче от друг клас с особености в поведението имаше особена фиксация към мен, може би заради първоначалните ми опити да го закрилям. Непрекъснато ме преследваше, настъпваше, блъскаше, скубеше, заплашваше, обиждаше. Бяхме разпределени в една стая. Всяка сутрин се събуждах, усещайки, че ме скубе. Преследването, настъпването, блъскането и т.н. продължаваха през целия ден. Докато заспя, за да се събудя от скубането. Няколко пъти казвах на учители, но нищо не последва, дори не им хрумна да ме преместят в друга стая. Един ден не издържах и – без да разбера как – усетих, че политам във въздуха към момичето, в полета си го хващам за раменете и го залепвам върху отсрещното легло. После се осъзнах и я пуснах. В следващия момент тя беше на върха на сградата, заплашвайки, че ще се самоубие. Обвиниха мен. Отдадох се на натрапчиви суицидни мисли, от реализирането на които ме спаси само страхът. Разказвам тази история, защото – и преди, и сега – българското образование знае как да набива в главите на учениците патриотизъм, но няма сетива за това, че те са хора, че хората са различни, крехки и че имат чувства. Учебните програми имат за цел единствено усвояването на определени знания, а не помагат особено в това да бъдеш човек и личност. Единствената смислена реформа в образованието би била в посока по-малко патриотизъм и зубрене, повече чувствителност към себе си, другите и света, повече мислене и смисъл, адекватност на съвремието. Останалото е популизъм, чиито жертви не са някой и друг министър, а цели поколения. ----------------- http://www.marginalia.bg/analizi/emocionalna-inteligentnost/

... да представяш неща, които не ги разбираш, само защото думички си приличат и ползваш компютърно търсене по съвпадението им. Но няма как компютъра да разбира смисловите значения. Също както и ти: Както и предишните цитати, които дори не си беше направила труда да прочетеш, за да забележиш колко ти е различен коментара и нуждата заради която ги ползваш, от смисловото и прагматично съдържание. Поредния пример за същото е и "последното": Т.н "психични функции" - в предишните думички: Значи "така наречени" - но от кого наречени?... "така"? ... Написах според психологията кои "функции" се имат предвид, когато се говори за "ПСИХИЧНИ ФУНКЦИИ". Сега - в поредния си намерен, без никакъв късмет, цитат, става въпрос за съвсем частен смисъл на Юнг, (по отношение на думичката "психична функция") ползван само като част от личните му тези и размисли... А така извадени от контекста - направо са кръпка и компрометират дори самият ЮНГ. Разбира се Юнг е последното нещо, което всъщност те интересува, защото неговото написано е само за плънка и подложка на личните упражнения и заигравки и всичко се върти около едно просто и голо използване... Нещо, в което не си оригинална, защото това е широко използван масов похват и се подражавате едни други, пък то това си е израз на... ясно какво. Затъваш от пример в пример. Това все пак си е твоя работа, и няма никаква граница да се изживееш на компетентна и разбираща, но в изказаното няма смислов пълнеж, няма лично осмисляне, няма опит, а упражения в популярна и популистка реторика и художествени похвати. Всичко това - с леки подправки на податки, имена и цитати - колкото да добие тежест някаква.

съжалението е чудесно. И "случайността". Изглежда дори нямате идея какво точно визирам, но пък си имате своя рецитация, която е нужно да блесне без всякаква връзка с онова, което се позовава. Теоремата за безкрайната маймуна - чудесно. А има ли теореми за съвсем маймунските писания и изяви - из форумите или живота... Щото ползването, реакциите, подражанието и имитацията - дори и маймунките ги могат. Между другото лекотата с която се премина от темата отново посока рамус... е някак слабост на няколко пишещи сред форума. Поредните изхвърляния и реактивности... едни им пада пердето, други се качват по метлите. Пък и нали било форум - излейте си мъката, остротите, ирониите и негативизмите... то и без това форумът за толкова хора си е просто мегдан за разтуха и преповторения на театъра пред огледалото...

И... да липсва - какво? А кое точно е "мярката" - у кого е, как е... Използвах малък и избледнен шрифт, поради съображения... Изглежда че те са пренебрегнати, а после се оказва че Пишещият е този, който "му липсвали мерки". И то не какво да е - ЧУВСТВОТО за мярка му липсва... А то не е "чувство", да не говорим за "мярка"... Но - и да липсват, какво? - ще влезна в ада, примерно. Като гледам колко много други неща 'липсват', едновременно с това се маскират като "наличности", даже "излишества"... Сигурно рамус е основният представител на "липсите на чувства и мерки" в темите и форума. Е, добре, нека да е.

Е, то опитите не създават проблемите. Те идват от "Опитващия". А и човек все пак трупа опит най-вече от "грешки". Но дори и - като упражнение... То всички ползват едни или други методи и похвати. Както се вижда - и в науките се ползват едни други, и по форумите тече "ползването" - на едни или други похвати, с лични цели. В края на краищата целите... Математиката е само инструмент на статистиката. Чрез статистиката се представят резултати, но тяхната интерпретация и възможностите за синтез - вече не е по силите на самата статистика, нито на математиката. Те са само инструменти. А иначе - едно чувство, плюс още едно чувство не правят "две чувства". Няма как. Нито чувството се дели на "малки чувства" чрез дроби. няма как. Фантазията - не виждам как може да се представи чрез цели... или прости числа, нито да се изведе в уравнения. Извеждат се все пак зависимости, но техния комплексен характер е проблема. Има положения, в които едни инструменти са невалидни и неадекватни спрямо тяхното задълбочаване. Вече написах по това - статистика и математика... не са инструментите за подпомагане при вникване и структуриране на психичните знания и техните натрупвания. Поне аз самият не виждам как, но и не че съм великия познавач и говорител на 'психичното', нито на математиката или статистиката. В тия посоки аз съм обикновен и прост емпирик и практик, като също ползвам всичко от гореизброеното. И съответно - къде се греши, къде се отсява...

кои са тия "нас"? - дето "разбирате множеството процеси..."? Или изискването е публиката и лектора да се инициират, чрез ползването на подобни реторичните трикчета. Защо е толкова предпочитана тази изтъркана клишираност, взета като готови модели на лектор пред публика, с баналносите които се ръсят, като за партийно събрание или неделно училище. Чудесни са художествените похвати, но написаното е твърде плитко. Съвсем плитко. Щото сериозното познание и познавача не се познава по ползването на поетични метафори, а по информационната и познавателна стойност. А тук - такава липсва. Какво имам предвид - взимам напосоки, за пример: "основни психични функции" Усещане Емоция/чувстване Желание/импулс Въображение Мислене Интуиция Воля - централна сила на психиката Аз/Его - центърът на съзнанието..." ================== Така, сега заместваме в горното изречение, "при дрешките" - и се получава пълна информационна и смислова боза, доста ферментирала зад художествените и поетични похвати... Полетът на фантазията, дар-словото... но имитацията е че се говори нещо смислено... както и благите напъствия, съвети... : Иначе е чудесно, когато се играе на обръщения към публиката и се имитират баналности от общо естество. Чудесно е, когато просто се чете, запомня и комбинира, за да се ползва за личния театър пред огледалото, в който се разиграва сценката на говорителя и публиката... Но същината си остава точно толкова далеч... колкото е и преди имитацията и играта.

... и да може да се публикуват "леми" - като горната ли? Относно "основния и универсалния архетип"... и то набедено от горкия Карл... Изглежда това също минава за "четене" - произволното смесване и позоваване на имена, дърлене и хапане по форуми на подходящи подбрани за целта кандидати, пред които да се поиграе "казачок" от готови набори игри и роли. Но пък - "леми"... ееееййййй - супер... Колкото изреждането и съчиненията на диагнози на рамус - от всички възможни разновидности. Иначе точно от диагностицираните най-много получи диагнози рамус. Щото той е един прост форумен аматьор, но пък неговите диагностици, до един с много знания, цитиращи, умни и сладодумни... И страшно нахакани. Ама само по форумите - щото на форуми е разтягането и имитациите, и мимикрията - текат с лекота, особено ако са тренирани. Но във форумите лесно се запомня, щото остава написаното. И форумите помнят какво е написано. И скайпа помни, и чатовете "помнят"... най-много диагнози получих - именно от пълни аматьори точно в онова, в което иначе те го играят на много отворени... Така и не се научих да понасям лицемерието и лъжата... Но не се и научих да ги разпознавам навреме - вече толкова години... А има си хора които това им е основата на живота... и са толкова добри актьори... Да живее ползата и всичкото в нейно име. И същите хора с лекота се научили да раздават диагнози, да раздават етикети... докато живеят "форумния си живот", чрез форумните си лица и маски, докато си компенсират "другия живот" - някъде извън форума. Щото да си артист... си е просто инстинкт, при това - защитен. И лесно може да мине за интелигентност - само да се изиграе подходящо. Е, при мен мина. Беше добър опит и се вързах за някакво време, въпреки скептицизма. Ако това беше целта - аплодисменти и признание... И за още можеше, ако отвътре не беше избило отново. Игра, игра... ама все някога си избива отвътре. Щото там... отвътре - сигурно само Юнг знае какво е... Или тия, дето си леят думичките зад щитовете на едно или друго име - от тия, популярните, имената на един или друг колорит и апологет, сред една или друга поредна прочетена "наука"... Толкова по въпроса, който така или иначе вече е изчерпан и е вече минало... Минало, дето от време на време продължава да 'чука' по форумите и да си играе повторенията на безкрайната си игра...

непрактично е да се доказва НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ и НЕСЪЩЕСТВУВАЩ. Дали архетипове или "големия зелен каменояд", или пък - чорапеното чудовище... без разлика. Това е само за упражнения, но без приложно значение. Дори и за упражнения, само като преходни към по-сериозни занимания, като тяхна евентуална подготовка... Наивно е да се постулира каквото и да е извеждане, а то да е основано на 'или-или'. Това са някак си "ученически първи стъпки в логиката и абстрактното мислене"... Но не и да се спре дотам. Дори при изчислителната техника това вече е минал етап и служат само за 'основни стъпки' към усложняването в посока на паралелности и едновременности. Колкото до "точност в психонауките" - Та вие самият нямате как да изведете 'защо точно е важно, онова, което ви е важно'? Защо това ви е интересно, защо това можете, защо това искате, стремите, защо така ви се "струва"... дали ви се струва, дали е така... дали математиката или е Математѝка - кое на кого "служи"... Каква точност, каква "наука", математика или логика???

не, ще повторя с други думи: Когато става въпрос за разглеждане на психичната сфера, като специфичен реал (вселена), спрямо нея е невъзможно да се ползва логика, основана на дуален изключващ тип ( или/или) - най-елементарната, между другото. Невъзможност се получава поради неадекватност. Поради същото в психичната сфера не върви ползването на математика... нито философия... Това не пречи всеки, който с каквото си е свикнал да се опитва да си "чупи" негови си аналогии, но това не е разглеждане по същество, не е навлизане в дълбочина. Сега - защо пиша всичко това - защото каквото и да е разглеждане, което и да е сравняване, които и конструкти да се въвеждат, отхвърлят, съждават, извеждат... каквото и да се прави - мисленето е само производно на възприетието и отражението при всеки човешки субект. В този смисъл - всичко в битието на човека се определя в неговата психична сфера. Вкл. и казусите които се въвеждат в тази тема. А проблемът на психичната сфера е - че е непозната за 'ползващите я'. А без нейното познаване... без да се взима под внимание нейните специфични особености, за изменение и изкривяване на възприятието и отражение при определени стимули, включително и такива генерирани в самата нея - всяко извеждане му липсва "корена", липсва му ядрото и същината се губи. Няма как да се реализира синтез, когато фрагментите са подбрани и им липсва най-определящата им компонента... Именно заради това ползването на дуалности от типа "съществува или несъществува", има или няма... са само упражнителни и са адекватни за опростени схематични представни постулати и конструкти от "частни случаи". Няма как това да доведе до каквато и да е практическа полза - защото нищо в практическия живот не е опростено и схематично... и статично... Въпроса за БОГ, в същината си, не е философски въпрос, нито е логичен. Той е част от етапното съзряване в прехода между ХОМО, по пътя му към САПИЕНС. Той е част от биг-пикчъра на развитието и има характерен вектор, който е възможно да се проследи. Но в човешката история, по-голямата част от събитията и динамиката, е основана на наследството и влиянието на ХОМО, в човека. Така е и досега. Или - съвсем опростено и в конкретиката на зададения въпрос - конструкта "бог" е колективна психична проекция, породена и съставена от психични особености в отделната личност, при специфични особености в нейната структура и динамика спрямо начина по който й е необходимо да конструира и реализира "битие". От отделната личност, повторено и резониращо - се превръща в колективно, и оттам преминава в колективното несъзнавано и преминава в готов схематичен вид по каналите на несъзнателната обработка, репликирайки се чрез репликация през всеки нов колективен член. Трудно е да се борави с "има ли го или го няма" при положение че за всеки, който е основал идентичността си на готовата схема, около конструкта "Бог", съставена и поднесена в готов конструиран внимателно вид - за него, в него се поражда изживяване, че "бог го има"... За такъв, при който е основан на друг тип идеологична конструкция - ще е онова, на което той е основан. И пак за него - го има, но извън същото - го няма. Кое е "отвън", кое е "отвътре" - всичко това е твърде условно, и същото важи и спрямо 'има' и 'няма'. Въпроса за "ВЯРА" също не се разглежда в пълнота и дълбочина... тук разглеждащите и ползващите го, нямат дори основи в неготово разбиране, а е от огромна важност и значение за всяко битие... Без изключение!!! Няма математика в това, защото липсва количественост и задаване на "еталон". Правени са опити да се математизира психологията... и - провал, поне досега. Просто това не е "начина", според мен. Има други начини и без математика, но пак подреденост, систематизация... и най-вече - усвояване на уменията за боравене с относителности и условности, вероятности и възможности, неопределености... Всичко това неимоверно усложнява отражението, да не говорим - за неговата житейска приложимост... Но е възможно. Изключително трудно е да се формира, възпита и задълбочи специфична форма на отражение, при която основните й параметри са насочени към субектните вътрешни процеси. За целта е нужно да са вече създадени и "узрели" за работа специфични вътрешни групи невронни схеми като предварително условие. Това се среща изключително рядко... но се среща. За вас това вероятно не е от значение, но вие самият имате специфична склонност, да реализирате самонаблюдение и специфичен интерес към собствените си "движения"... Все още този 'интерес' е неорганизиран и все още остатъците и инерциите на 'наследствата' са силен фактор, но са налице някои характерни особености... Вие единствен сте си направили свои собствени теми, сред които извеждате голяма част от това, което е вашето "отвътре"... В тях вие сте с идея че пишете едно... но всъщност извеждате и много друго, което за вас е "невидимо"... Няма как да се получи какъвто и да е практицизъм, докато се ползват неадекватни инструменти, спрямо онова, което те се 'ползват'. Не е възможно с мотика и търмък да се направи прецизна операция на очите, примерно... както и обратното - да се копаят и околтучват домати, с лазер и скалпел. Умението на Ползващия инструментите, включва и адекватен подбор, разбира се - и достатъчна "наличност", плюс много практика във владеенето и боравенето с тях... Много знания, много опит... който се трупа и наслагва в комплексни процеси.

https://www.facebook.com/ramus.bg/posts/1979047642124501?notif_id=1517663631549806&notif_t=feedback_reaction_generic&ref=notif =========== Внимателното изглеждане на видеоматериала, е основание за няколко изводи и съждения: Всеки от "обсесираните" изживява своят вътрешен ужас. Съвсем обективно погледнато - вървенето по стъкления под, не създава обективна опасност, освен съвсем теоретична, но пък съвсем малко вероятна. Но не е така за потъналите в ужаса на "падането". И на "умирането". Вижда се колко е странно преживяването и как едни си минават по "моста", а други... сякаш вселената пропада... Защо пускам и пиша всичко това - ползвам го за подложка как и защо за няколко човека в няколко различни теми, живота е низ от 'фантастични събития' в които те изживяват своите си фикции. За тях самите, всичко изживяно е "същината" и "истината"... И те си потъват сред този си свой/колективно съпреживян реал - особено когато взаимно се отразяват кръстосано и така се засилва илюзията за "истина". По време на кризата - Сработват масирано и напълно погрешно цели невронни системи. Тия - които отговарят за защитаването вече са "стартирани" защото други "дежурни" системи вече са подали сигнала. Протича систематично изключване на дяловете за висшата когниция и те не са в състояние нито да слушат, нито да "виждат" - всичко във възприятието и отражението вече е подчинено на "фикцията" и фокусирането изцяло в нея определя обсесията (потъването). Цялата вътрешна вселена и нейното отражение се 'свива' - процес подобен на 'имплозия", защото именно така са програмирани генетично и атавистично програмите за 'защитаване'... Това е своеобразен парадокс. Изгубването на възможността за адекватност, е заради пълното изключване на висшата когниция. Няма вече съобразяване, не остава нищо от сравненията, съпоставките, съжденията... да не говорим за някаква възможност те да определят поведението. Не - всичко потъва в инстинктите - до това довежда кризата... ----------- Ето така изглежда сякаш отстрани онова, което се случва сред хора, които "живеят" сред своите мании и фикции. Когато става въпрос за невротизми - невротика не му е възможно да "сравни" да прави съпоставки, да е адекватен... Той потъва в кризата и пристъпа, налице става обсесията и за него вече 'светът" се свива в "нейната ТОЧКА"... Човек, който потъва в това не може да води нормален разговор, всички висши когнитивни процеси са изключени. На него въобще не му изглежда тази "картина" - за него , отвътре няма начин да реализира рефлексия и да си даде сметка, още повече пък - чрез разум и рацио... ------------ Това е картината която се случва аналогично и сред доста хора от пишещите сред форума. И когато става въпрос за "фантазии" относно техните лични/групово-споделени паранои - за тях всичко това вътрешно съществува, защото се проектира от техните невронни системи като "реалност". Затова и им изглежда "реално". Точно толкова е "реално" колкото е опасността на горните уплашени и страдащи - че умират... че това е краят... и "ужасът от всичко това"... А други просто си минават през "моста" от стъклени плоскости. Искам да кажа че същото съм виждал и на "кончето" - на ВИХРЕН... Тогава - преди доста години, когато бях там за първи път - бях шокиран от начина по който "контекста" може да се отрази и да се изживее неговата неадекватност и погрешност в отражението... И огромния ужас, който видях в едно от момичетата в група туристки... И недоумението на нейните приятелки и опита им да си говорят с нея, да я увещават, защото те самите... и множество други наоколо, просто си минават и заминават - кой по "въжетата', кой без тях... ... А тя - напълно потопена някъде в своя си ужас ... и умиране - на всяка "крачка" и движение... Пълна бъркотия! Най-важното е в изводите и обобщенията - че обсебените и въвлечените в "магията" на страхуването хора, не са спобосни да уловят нищо отвъд обсесията си. И за тях тяхното изживяване е "цялата вселена". И му реагират точно според както го възприемат... и отразяват.

Леко, спокойно... защитата и нужните атаки пак се изсилиха в ония русла, посоки и изкази, в които си бяха преди 4 години. Иначе се писа че... "рамус май пишел и смислени неща, но се искало и друга нагласа в четящите (цитирам по смисъл, от друг форум), друго отношение, друго състояние". С идеята че ти сякаш си ги открила. но... се оказа леко лицемерно. И всичко пак си стана, каквото си беше, думите пак се заповтаряха... Щото Изричащата ги е отново в поредната си вътрешна въртележка, от която може би никога не е излизала. Задължителните забежки по чувствата и емоциите и значението им за вселената, човека, природата, океаните, въздуха, водата, слънцето, атомите... - пак са задължително налице. Самоотвежената защита , със задължителното ритуално кълване и упражняване на реторика... Всичко си е едно безкрайно повторение и уверенията как всичко се е променило се оказаха обикновени голи думи, скрити зад някакви лични намерения... Всичко има своите основания, всичко има своят си контекст (включително - същото се съотнася и за ЮНГ). Личните движения вероятно се наричат "развитие", пък и има и значение "кой " - ги нарича... Преди да се чете и позовава се иска и все пак нещичко да се разбира. Ти да не би да видя че в основните психични 5 архетипа в неговата система, той е внесъл и думичката "бог"? А в собственото написано - същата думичка била "единствена", уникална и универсална по значение и сякаш "вечна"... Да му се не види тоя Карл - как и защо в този случай той не я поставил като единствена и основна сред всички човешки архепити... Без да споменавам въобще че горните думи. Надцакването и замерянето чрез цитати, си е просто друга форма на конфронтации от съвсем маймунски характер. Отгоре на всичко - цитатите, които си намерила да се 'подпреш' всъщност дори не си ги зачела внимателно - просто с гугъл, квото се намери така, общо. Ако поне се беше замислила нямаше да ги вадиш за патерица... Без да допълвам за 'морала' и единственото основание да го имало било "бог" и че без морал нямало да има социално битие... Лема - ама дори не е с дилема, а си е ли(ри)чна митологема. Хубаво е иначе човек да учи... особено и с помощ от интернет, но не е достатъчно. И да рисуваш рамус по един или друг форум - сигурно носи нещо на Рисуващата. Със сигурност обаче - не и разум. Вероятно нещо нейно си... Чудесно!!! - да живеят ползите...

Що се отнася до самата тема - още от началото в нея е заложено ограничение - не точно до казуса представен в заглавието, а в "начина и техниката с която се 'доказвало'". По този начин, за автора на темата е най-любопитно чисто логическия й аспект, като тук въпроса за "бог" е само частен случай и съвсем отвъд фокуса му. В съжденията по въпроса за БОГ няма как да не участват психичните аспекти на казуса за БОГ, при положение че понятието БОГ е най-широката и повторяема колективна проекция. Именно - на основата на колективното несъзнателно. Въпроса за БОГ не опира въобще до математиката и казусите на логиката. Проекцията "БОГ" нито е философски нито логически концепт. Тя се ползва за двете, но в качеството си на вече елемент от ежедневието и битието... В този смисъл хем я има, хем я няма. В психичните процеси това са сложни въпроси и разглеждането им чрез дуален изключващ принцип, са несъответствени и довеждат само до обърквания като всичко що е изписано и непрекъснато се репликира от някого, за нещо си негово. ЧУВСТВАТА, красотата, усещанията... хем ги има, хем ги няма. Така са всички психични отражения - те са хем проявления, хем и символични обобщения и етикети за "психичната вселена", която в нея е напълно невъзможно да се "подбере" - дали тя е обективна или субективна... Защото е "отвъд" двете... И все пак - именно в нея е основата на казуса и на БОГ - че е плод на отражението на съзнанието и че то само в него има значение. В този смисъл - ползването на математика и/или логика, както и философски размислителни упражнения, нямат никаква връзка със същността на казуса, а само с различни негови вторични значения и конкретни аспекти, спрямо една или друга условност. Дали, кое, как и защо - се появява в отражението и после - в колективното отражение - вече е сложен казус, в който е нужно да се вземат предвид огромен брой частни разглеждания и много психологична информация. И всичко това да се "смели" и осмисли, докато се стигне до възможност за "синтез". Това е далеч нахвърлящо заложеното в тази тема. не само "днес". Същността на РАЦИУМА поставя на друга плоскост на възприятие и отражение, мислене и разглеждане на света, без никаква необходимост от "бог". Същността на рационалното отношение не е само "към света и живота", а също е наличен и аспект, който се нарича и "КЪМ СЕБЕ СИ". Рационално - и към себе си - а това се пропуска с лекота, защото в днешно време, "РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ" все още е само наполовина, тя е с две лица, които са в конфликт помежду си. И това е естествено, защото РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ се опира на концепт, който обобщава множество висши когнитивни процеси, наричани общо РАЗУМ. А всичко това е твърде "младо" като образуване, в сравнение с хилядолетното друго "наследство". В този смисъл налице е едно елементарно раздвоение у всеки човек - уж иначе е с идеята че е "рационален", но неговото "социално опорно начало" продължава да се оформя чрез колективното несъзнателно и по механизмите на първичните сугестии, наречени "възпитание". А така се задава опорна система, в която нищо не е 'рационално', и през всичките епохи и вече отминали времена - никога не е било рационално. И е нямало смисъл да е било... Твърде много хора пропускат това , защото е в самите тях. Това е въпрос до 'етапност' в развитието. Имало е хилядолетия в огромни и сложни натрупвания, при които самата идея за "рациум" е била стъпквана с насилие и кръв. От друга, обаче, в днешно време, твърде удобно Ирациума се прикрива, като водещо и основополагащо целият скелет на личността... И така - скелетае от атавизми, а "кожата" - като опаковка скриваща нещо съвсем друго "отдолу"...

Лесно е да се цитира, трудно е да се съждава рационално. Лесно е да се ползва всяко нещо, за да се защитават лични убеждения... особено когато зад тях всъщност стоят основни инстинктивни механизми... които като принцип са доста аналогични по своята роля, произход и механика до колективните "архетипи". Това е невярно извеждане... или 'твърдение'. Няма такова нещо. Въобще в думите тук, всичко е нахвърляно твърде произволно. А в малкото думички, повторението на тезата за "морала" играе ролята на сугестия и затвърждаваща убеждението на автора, но няма никакво покритие "извън същия". малко справка - И - "оригиналът", макар и леко "преразказан" чрез синтез и обобщение е следния: Архетипите са несъзнавани образи на самите инстинкти или по-точно, че те представят основния модел на инстинктивното поведение. Архетипите са генетично заложени в струтурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и по време на творческа дейност. Архетипът е „нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви.”[3] Основните архетипи са: Ø Его-то - регулаторният център на душата и осъществител на личността; Ø Сянка-та - обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото Ø Анима - женското начало на човешката душа (също "душа") Ø Анимус - мъжкото начало ("дух") Ø Персона-та - маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа ================ Никъде Юнг не поставя сред основните си 5 архетипи понятието БОГ. Както и въпроса каква е дисекцията, как се появяват, кои са основните процеси, явления и механизми в образуването, после и проявлението им... Юнг създава концепцията почти "наготово" и всички след него наговото си е ползват. За никого от ползващите не става ясно КАК ТОЧНО СА ИЗВЕДЕНИ, още повече че К.Г. е бил доста странна личност, което често за същото се нарича народно "малко луд"... Никъде Юнг не се занимава с въпроса за "морала", а изведен в горното е направо аматьорски и е лишено от каквато и да е сериозна обосновка, да не говорим за "синтез". Освен това Юнг е нямал представа от съвременните изследвания и научни натрупвания, които са налице в сегашно време, макар това въобще да не касае това че въпросния КАРЛ си е просто употребен в горните думички... с цел да се напише нещо си и то да има някаква стойност да подпре убежденията на някого си. Стойност за някого си, след като той привижда нещо си, може да е налице, но извън щенията и потребностите на "инженера" на горното, няма никаква връзка със същността на казусите.

само гледам "сеира" колко "вида "нормални блъгари" имало. И всеки напира че 'той е нормалния'. Старата песен - за 'децата' иначе пак е на мода. Тя излиза на мода отново и отново на всеки пореден гей-парад. Щото всяко нещо, дето е заплаха за охтиките, не че нещо - значи било заплаха за 'децата'... Егати лицемерието просто... ааааа - не така. По-лош е. Да пиеш е народняшко - белег за балканска принадлежност и юначество. Особено в надпиването - от мъж, по-мъж. Даже и между краката нищо да не е останало - пак си остава важно да си пият - и по възможност поне като пияч, да си с поведение на кур-ав мачо... В тая връзка вчера получих възнаграждението от сорос, лично ми го даде човека - благоразположен, хрисим мъж - пич отсякъде. И най-важното - щедър. вика ми - рамусчо - глей там в оня научния форум, да им промиеш мозъците по правилния начин за правилните убеждения, че нещо много надават вой и ми мътят водата само. Възрастен човек, обаче - вече е разкрит отсякъде. Чуди се как се оказало че той е бил избран за опорна точка от една водеща идеология... и така му направили страшна реклама и му вдигнали рейтинга. Между другото, така си и направил няколко милиарда допълнително - именно с вдигането на рейтинга. Ама те хората искали да го заровят, пък той просто станал по-богат... Живот - кво да прайш... Той сподели и страховете си човека - "няколко умни глави имало там - непокорни, балкански, независими - направо юнаци.... Имали нужда от ракия - споко бе - делегирал ми е че ви обещава ракия на калпак - колкото искате. Само да слушкате рамусчо... и - са запишете в списък - кой колко иска - сорос черпи. -------- В тая връзка как непрекъснато се повтарят едни и същи рефрени, репликиращи се едни други и как въобще пледиращи за сериозни хора могат да паднат толкова ниско... Падат ли ниско... или просто са си там - "в ниското"... трудно е да се каже - но е трудно само в случай че за някого е важно.

Ааа - човещината и "чувството за хумор"... въх - каква била цената на народняшкото ниво... Като оправдание ли... - щото видяхме "човещината" и равнището й - те се прокраднаха достатъчно през "мненията" на моабетчиите и тук-там прелетяха и признания, в стил 'ти мен увъжа'ш ли мъ', "народа"... "обикновения блъгарин"... и мачовщината. Заедно със същите се прокраднаха се чудесни примери за "човещина" и "хумор" - отсякъде... Фружине, опитай повторението с "алкохола" още веднъж - така ще затвърдиш че дори ред не прочиташ... Ма пък иначе човещината сякаш е безкрайна, в темата - направо плувам, плувам в нея - чак се просълзих от умиление, баси...

няма начин - точно както и го пиша нарочно с цел да не можеш да ме прочетеш. И дружно не можете да ме четете - правя го съвсем преднамерено - заради вас го правя... Обърквам словореда, ползвам похвати с дълги изречения, непознати за вас понятийни пълнежи, пиша неща, които са ви непознати и в които вие няма как въобще да се проектирате и ги няма сред вашия свят. пиша голям обем - именно защото фокусът ви е слаб и не го владеете, за да го задържите, ... и други прости отработени тактики с които ви обърквам. По този начин хем е написано, но специфична група от хора въобще нямат възможност да го прочетат. Дори и да опитат - гърмят още в началата на абзаците и им се стартират защитни реакции, които объркват и променят възприятието при четене. По този начин съвсем простичко скривам онова, което пиша - по-скоро те самите го скриват от себе си. От друга страна те са с ясна визия че "ме четат", даже разбират за какво става въпрос - и обърквацията става пълна... Няма друг начин да ги отделя от себе си, защото за тях - тяхната вселена е единствената вселена, но мен самият въобще ме няма в нея. Както вече казах - това са прости неща, които съм детайлизирал и изчиствал с години практика... Същият филтър, който ползвам е избирателен - нямат същия проблем пък други хора, които имат други вътрешни нагласи, възможности и зрялост... За тях написаното има тяхна стойност и вече може да се образува комуникация въз основа на общото, нямащо нищо общо с битовизма и народнячеството...

чета това име за първи път... както и че въпросния също не е чувал за някой си рамус... което всъщност няма никакво значение - нито за рамус, нито за Пелевин. Погледнах му за справка и обща култура все пак инфото в уики... Защо да чета, обаче книги... които в някакъв смисъл вече аз самият съм "написал"... (шегувам се... и не само) п.с. ("Жълтата стрела" се оказа последната повест на Пелевин, със свободен достъп към съдържанието, която направо се отвори... в този смисъл от чисто любопитство ще се зачета, за което благодаря! )