ramus

Колега, вие с този си пост, току-що доказахте че си живеете още някъде сред "защитаването и агресорите". Чудесен пример сте байдъуей - за вкопчения в идеологията и как чрез нея умело се прикрива личната войнственост и стаената агресия. Знаете ли кое е най-смешното - откровената лъжа как се обръщате с различните си лица. Кого точно лъжете - себе си ли? Може би, но е смешно как "обръщате топологично ръкавицата отвътре навън" (може би ви е ясно и това какво означава), и обратно - спрямо духането на вятъра отстрани... Мога с лекота да ви цитирам думичките с които се пъчете че 'всичко било ясно' - идеологията била нужна, какво щяло да стане без идеологии... и това главно заради вас самия - защото сте си обикновено дете стиснало възпитаната си идеология и заедно с няколко други тук, направо си показвате готовността си за война под предлога че се защитавате и дори сте готов да го играете на защитник. Още един такъв ник е налице тук - той също с лекота му се пали фитила... Иначе сте много интелигентен и всичко ви е ясно. Обаче като се подаде нужния стимул и точно като маймунка си реагирате и почвате да удряте войнствено по гърдите. Чудесно е за цирка... А, щях да пропусна - разбира се че вие точно сте историк отвсякъде. Всичко знаете, всичко сте чел - и сте пример колко е жалко за резултатите от това "четене" - накрая вместо науката е спечелила идеологията... Но няма как... няма как да е друго.

ееее, не се стърпяхте истериците с вечните сташнотии дето стават, дето ще стават... направо баси гадния свят, баси гадния живот, баси гадните хора... Та чак и "време разделно". Душици сте си - Вие най-хубави, добри, умни, важни... вашето е супер, то е истинаТА, то е вселената... и ако може "вовек и веков" (амин). Някой дали се сети за нещо толкова просто и очевидно - няма статия от горните, в които да не става въпрос за 'християнство'. Единия автор - бил психолог, но и богослов. В първата статия - специална глава как било в библията и според нея - кое било грях. ОТкога библията е се е превърнала в конституция на света и по нея да мерим, сравняваме... Върнете се в тъмните векове бре - там сте си били най-добре - бог, библия, свещености... е, и някои и други екстри, като Инквизицията, примерно. Обаче, много важно... Според руснаците и някои подобни култури по планетата - тва днешните женски напъни били глупости. Как щели да се раждат деца, какво щял да прави света без святостта на семейството... и домашното огнище. Това си били биологиите и така бил направен света. да му светнат на бог дето бил направил и жената - да служила на мъжа... Толкова е смешно как по детски се срещат инстинктивизмите и първосигналността... с опита да се представят като важни, смислени, стойностни. да се оправдаят с каквито и да са средства и измишльотини... И с този инертен вечен вой - ама как, ама досега... , човешко било, ама тва е политика, било заповед... Тръпнене и гърч... и вечния напън на революционната борба... И маймунката дето стои зад нея, в опит вечно да е маймунка...

Всичко съм написал, как въобще твърдиш че съм бил обстоятелствен а пък ти не четеш. Нито можеш да цитираш нито да четеш. Кривия все намира някой да е причината и с тия криви догми така си ги представяш, щото така си ги нагълтал. Не разбираш и това е, приеми го и се оправяй. Варианта с идеологиите е реален досега. Но е проблем. Компетентните хора по света ползват компромиса - щом не могат без идеология и е огромна инерцията от нея - една идеология се заменя с друга. Точно както маймунката й трябва клони за да живее - на земята вече отдавна няма хищници, но тя си е свикнала по клоните и ако един клон се умори да се хваща за него, задължително идва друг клон. винаги да има клон. ДОКАТО ИМА МАЙМУНКА, винаги ще й е нужен клон. Докато има потребители и нуждаещи се от идеологии - винаги ще ги има. Не е въпроса в идеологиите и не те са проблема - те са само симптома за нивото в развитието на личностите и от това - социалната група. Каквато и идеология да се сменя, основните й проблеми и ограничения си остават и с времето се натрупват. Отново компромиса - да се състави нова идеология. И пак цикъла... и пак... и пак. Това създава впечатление че "само така е възможно" и това си е "човешко". Но не е. Не е човешко "вече" да се живее в пещера или по дърветата. Човешко ще стане и отпадането на идеологията - въпрос е на израстване и развитие. Съществуват подходи за отпадане на значението на идеологията за битието защото отпада нуждата от нея за идентификация. Механиката на репликацията на идеологията следва инстинктивни процеси. Възможно е те да се прекъснат и внимателно и систематично да се трансформират в друга посока. Репликацията на идеологията е важна заради това че продължава да се ползва за готова идентификация на личностите, които я употребяват. Вкопчването е заради личностни дефицити и проблеми при асимилацията и адаптацията в непрекъснато изменящите се условия. А в днешно време, определени хора по планетата от които зависи "растежа" внимателно са задействали схема, при която условията на живот все по-бързо се изменят. И това е точно днешната реалност... ВЪЗМОЖНО Е БИТИЕ при което идентификацията НЕ е на основата на идеологична приказка. На този етап това не може да се постигне групово - защото основната маса не е съответствена на това и инерцията за нея е основния фактор... Но именно в днешното време, който съумее по-рано да се усети и поне да намали влиянието на идеологичното в самия себе си - би му донесло облекчение от това че обратното въвежда в сериозни кризи и сътресения вътрешния му психичен личностен свят. Приказката е била адекватна в исторически и културни процеси, които векове са били сравнително повторяеми. Народната колективна приказка за живеене, разчита на механизми, които в днешно време просто не е възможно да се пренесат и това вкарва в тежки кризи онези, които са основани на тях. В някакъв смисъл може да се предположи с достатъчна висока вероятност, че това се "помпи" преднамерено. Дори и да не е така - процесите са в ход и условията на живот непрекъснато и забързващо се сменят. Адаптацията вече е проблем, а вкопчването в идеологията е основния проблем за нея. Както и в темата, кризата на настоящите идеологии, непрекъснато дърпа "маймунките" за призива - дайте нова. търси се новия тип идеология - адекватна на днешното време, чрез която да се спрат кризите. Това още повече ще се изостря, новите типове идеологии се подготвят и когато кризата е достатъчно остра и сериозна и взривоопасна, ще се подаде "спасението" и то ще бъде прието - като че е програмирано. В някакъв смисъл - за който познава механизмите и умее за синтезира - то е точно такова - програмирано. Това е колективното "бъдеще" (разбира се опростено, условно и изкуствено контрастирано) за групите основани на идеологиите, валидни досега. Съществува подход всичко това да бъде избегнато. Но не и в група. само редки хора с по-висок потенциал и специфични дадености - могат всичко това да го решат при себе си, вътре в себе си. Но това няма как да стане на нивото на което е колективното съзнание в този етап. Заради това генералното решението на проблемите с идеологията не стои в колективен план, а в индивидуален. При нужните процеси отвътре, при нужната за тях работа, систематичност, дадености и качества, се решава проблема с принадлежността по напълно друг начин и той е генерално решение. Но има "цена" - "лична цена"... От друга страна - при достатъчно натрупване на такива "индивиди" груповото съзнание ще претърпи известни изменения... в тази посока. Но чак тогава, на цената на множество социални сътресения от множеството кризи и задължителните драми от това, които както историята показва чудесно - не се разминават без кръвопролития и много смърт... И още драми... и още смърт... и още драми... и пак, и пак... в един повторяем затворен цикъл... ----------- Възможни са дискусии по тия въпроси... но е нужно поне да е налице известна основа за тях. На първо място - непрекъснатото инстинктивно отрицание, подавано от страховите процеси и сработването на защитните реакции. Именно тук идва ролята на възпитания, отработен и организиран интелект - дали е достатъчно трениран и дисциплиниран за да не чака "несъзнателното" да му позволява и да го подчинява... а той самия да взима управлението, насред овладяна и спокойна емоционална вътрешна среда... Едва тогава, при такова условие е възможно да се обменя информация без непрекъснатите скрити или явни истерии и породените от това "защитавания". Непрекъснато маймунката й е внушавано че... трябва да има клон... Тя живее с тази идея и направо е срасната със самата нея. А тя има крака - и е отдавна с изправена стойка, за да слезе на земята. Ако слезе - не й трябва вече клон. Не й трябва задължително утехата и защитата на "пещерата" и "клоните". Може да открие дори че отдавна не е и "маймунка". Докато това се случва в самата нея - заедно с него всичко се променя... (щото от това бележи маймунката да се превръща в човек... после в сапиенс... )

няма отговор, който да е еднозначен и да е точен и коректен - така е за мен. Тезата че митологията е с йерархична структура - дори няма защо да го коментирам, защото това е очевидно. тезата че в случая на конкретиката на начина по който е зададена темата от ТОРН - мита за турското робство е базов - разбира се. Но има и повече базови от този мит - такива, които играят роля да са негов контекст... Тезата че - за да отпаднели подмитовете, било нужно да се бута основния на тях мит - няма как да е вярна, защото тя е само празни думи. Митовете нито се бутат, нито се вдигат - те се създават заради колективна потребност в комбинация от исторически, културни, политически и други социални дадености и етапност в развитието. Когато конкретиката на потребностите се сменя - групово отпада, но както се вижда поединично твърде много хора не могат да 'пуснат'. Социалното, дори и инертно, все пак не е толкова инертно колкото са някои ригидни личности, които в самата си същност са застопорени сякаш замръзнали във вечността... Дали има или няма робство - това не е моя работа и за мен няма никакво практическо или смислово значение. Защото за мен тази система от митове няма нищо общо с мен самия и моята идентичност не е основана на тях. И заради това конкретиката на въпроса ти ми е съвсем безразлична. От друга страна - никога няма как да стане ясно кое в историята са 'факти'. в миналото няма факти - има ги в описанията на миналото и вие всички грешите като смесвате написаното с онова, което то то отразява. Реалната ситуация никога няма как да се отрази обективно... особено през призмата на годините и хилядите нейни интерпретации. Историята борави с писмени и няколко други типове източници - не с действителности... Отгоре на всичкото друго - въпросът за 'робството' е сложен въпрос - така зададен е наивен - има ли няма ли, такова ли е или друго Както и - когато човек възприема (чете) нещо, което към което той няма когнитивен или понятиен резонанс - за него това са обикновени празни знаци. И след опита си за прочит - не е останал с нищо от прочетеното. така че - резултата е: МОЖЕ БИ - не в написаното от рамус е липсата на 'съдържание'...

Това е последния опит да обясня. Ако и сега не се получи - друго не мога, а и не бива. От друга страна - не са достатъчни само моите опити - става въпрос и за усилие на самия четящ, поне да опита да прочете бавно и внимателно и с нагласата не за война или противопоставяне - защото няма такова. не съм в състояние да запълня с няколко думи разликата между мен и вас. И с много думи - също. Няма как да залича различията. И все пак аз не съм враг, нито противник. Не ми е нужно нищо от това, което сте, което си, нищо не искам да взимам, нищо не искам да руша и каквото и да направя - то ще си е ваше и всеки ще си е какъвто си е. Живота си е твой/ваш. Идеологията - също. Не ми е работа да се намесвам, променям или изменям каквото и да е, нито е нужно - всичко така, както си е, е чудесно и в него е налице вечния баланс... ============== Питаш едно и също, защото не го прочиташ. Искаш го както ти е възможно да си го представиш. А питаш нещо, което е наивно и смешно. Не е възможно да ти се отговори на нивото на което питаш. Не защото не искам, не защото не мога, а защото все едно да питаш "от какво са направени звездите та светят нощем" и аз да ти кажа - ми светят си бе, щот така са направени. Няма как да се обясни на несъответсвен реципиент, и то да е коректно. Просто не си съответствен и за да заобиколя комуникативния и понятийния проблем е нужно да съставям приказка. И да - за теб това би било приемливо, защото би ти било съответствено. Но не е съответствено онова, което бих отговорил. Налице е разминаване заради разлика по ниво. Не познаваш материята, не познаваш проблематиката, не познаваш проявленията и познавателния периметър за който въобще се отнася онова, което питаш. Не защото си тъп, не защото си прост или неук, просто не са ти познати тия неща и ти си ги нагласяш по наличното. Отгоре на всичкото ти създават и дисонанси, а ти не си в състояние да ги приемеш осъзнато и спокойно и ти се задействат защитни реакции. И няма как да ги приемеш, защото онова, на което си основал идентичността си - оттам мироглед, широта, описание на света, обясненията си за живота и себе си, място сред социума... - всичко това пряко конфликтира с онова, което пиша. Ти просто не си в състояние да осмисляш какво съм написал и си караш както ти е възможно да си го нагласяш. Не казвам че си виновен, нито че си... някакъв - описвам естествености и чудесно разбирам какво и защо ме питаш - та ти чудесно си си го написал и го повтаряш упорито. Има и нещо много просто - ти си типична социална личност. Призмата на социалното ти пречи да възприемеш каквото и да е, ако не са очилата които се надяват групово още с образованието и опитомяването. За теб дори и индивидуалисти като "рамуса" пак трябва да са "заедно" да правят нещо си, да съставят друго. индивидуалист - е само в единствено число. Няма как да стане стадо от индивидуалности. не е само това че са ИНДИВИДИ, налице са други изменения и трансформации. Индивидите могат да си съдействат, да сътрудничат... Но начина по който те са организирани отвътре качествено променя общата картина на отношенията. Обаче не ти е възможно дори да го помислиш, при все че толкова пъти опитвах да ти кажа, че самият ти въпрос съдържа в себе си несъвместимост с това, което ме питаш. Това ти е представността и въз основа на нея си формираш и задаваш въпроса. Второто, което отново те подвежда е твоята идеологична принадлежност - според теб, както са думичките от цитата - това дето рамус го плещи си е отново идеология, щото не него му е кеф и щот било "правилно"... Рамус не му е нужна идеология. Не вярвам в нищо и не защото си ползвам пръстите по клавиатурата за чесане на сърбеж - а защото това е израз на години работа в тази посока. Не вярвам и нямам отношение към живота основано на вярване. Това е тясно свързано и с идеологията и аз съм намерил множество свързващи линии между много процеси и явления, толкова характерни за множеството в социалния живот. Но не е въпроса до мен и продължавате няколко човека непрекъснато да ме слагате някъде сред прожектора с който сте свикнали да е фокусът ви. И това е защото се поражда дразнене, а то идва от когнитивно дисониране. Налице е несъвместимост и всеки от най-първично реагиращите се бори за да ме нагласи някъде и по начин... по който да не ги дразни. Грешиш като разглеждаш проблемите които виждам в социалното битие, като вид и тип отрицание. Не ги отричам защото също ги нося и в себе си. Индивидуалиста не е аутист (макар че и съществува и такъв вариант), аз съм роден сред социалното поле, както всички други. Съдържам социалното в себе си, защото съм минал през него и макар и така - продължавам да си го нося в себе си. И това не се променя - всички следи на преминатото си стоят и са налице. Нито ми е работа да отричам - защото това значи да боря и отричам нещо от самия себе си. Синтеза отвътре означава да се израсне отричането, и да се навлезе в свързването на всички аспекти - през всички възрасти, през всичко изминато.... И заради това не ми е нужно нищо да отричам - просто преднамерено засилвам проблемите и несъответствията, защото все пак непрекъснато изразявате недоволство. А проблемите са проявление на това, което е в самите вас... А реагирането ти ги оцветява и ти ги подава както ми ги пишеш по-горе. Ти кривиш хем преднамерено, хем и несъзнателно - заради пристрастието си се налага някак си да си ме обясниш, да ме опишеш и ползваш онова, което ти е достъпно и до голяма степен именно по избора ти на рисуван портрет на рамус, си описал себе си и онова, което ти е допустимо и приемливо за да пасне на твоята житейска картина. Качествено е различно общуването и контакта с друг индивидуалист - просто ти е невъобразимо и е без всякакъв смисъл да ти го описвам - ти нямаш никакви контакни точки за да формираш поне обща адекватна картина на това. И при това положение как въобще имаш идея че "като отговоря" и това значи да дам алтернатива - та за теб няма алтернатива. Ако имаше ти щеше да имаш възможност да избираш, а не си имал никога такава. Ти си формирал идентичността си още преди дори да ти е познато понятието избор... или каквото и да било друго понятие. Понятийното мислене се формира твърде късно в сравнение с формирането на идентичност - ядрото на самата личност. Аз нямам възможност да избирам "какъв да съм" - точно както си и ти. Налице е просто разлика - нито това ми дава предимства, нито ме прави "специален". Налице са някои възможности да разглеждам социалните проблеми и въпроси по различен начин - и намирам социално поле и ги пиша сред него. Нищо повече - останалото няма как да се забележи, защото не е за социалното поле. Не е и за социално-зависими хора мислещи, взаимноотразяващи се и функциониращи само в групи. Затова не го и разкривам тук.

изключващо "или", зададено с "човекът Е социално животно"... и другия вариант на разглеждане (човекът е И социално животно) са диаметрално противоположни по подход. единия е задаване на еталон и изключване на алтернатива - при това не е само заради опростяване. Другият - формира едната част в опит за синтез на същата към други части в общо единство. Не твърдя че казаното е погрешно - то е съвсем естествено на нивото на което се разглежда казусът - социум-индивидуум. Пристрастността е очевидна и тя се поражда от принадлежността на "разсъждаващия". Това е все едно радикален християнин, в радинална християнска среда, да направи опит да разгледа аналитично, задълбочено и внимателно напълно различна идеологична форма. Това дори не е и аналогичен пример - примера би бил - ДА разгледа напълно нерелигиозен вариант на битие... Как да стане това от което се изхожда е вече формирано и именно то задава ограничението? Съжденията следват определени принципни положения - те са невидимите влияния на предубежденията и базовите нагласи - там не се позволява да се допуска съзнанието, не се позволява да се отваря за интелектуално разглеждане и критичен анализ - защото там е фирмуера на всяко човешко социално същество. Записите и манипулациите на този фирмуер, дават чудесна възможност на компетентни хора да насочват отделни личности, до цели големи или малки групи от тях. Всичко това би било невъзможно ако самият СУБЕКТ стане компетентен и в състояние на опознае и сложи контрол, а после да изменя управляемо своят собствен ФИРМУЕР. Това е надграждане, а не само "нов запис". Няма как да се гради нещо различно в света и живота, ако се подхожда с непрекъснато повторение на едни и същи "маркери". И непрекъснато посочвам техните слабости и ограничения. Да, това дразни твърде много реактивни хора, скрити зад маската на една или друга форма на идеологични свои роли и сценарии. И инстинктивно недопускаща нищо до "своята черна кутия" - както лична, така и групова. Не ме бъркайте с групова форма на някакъв "заговор". Дали някой си бил "борил митове на една идеология", за да я заменял с други - не ме интересува с нищо. Правя ситуационен анализ на днешното положение от гледна точка на неговите слабости. Защо точно слабости - защото това са онези пречки, които ограничават развитието. А то - ще се рестартира именно заради слабостите и ограниченията. Инстинкта повелява - че "да сме си добре" е възможно най-неблагоприятния мотив за която и да е промяна. В днешната реалност това че "социалния" аспект идва далеч преди интелекта и появата на индивидуума в субекта, е съвсем просто за извеждане. И съм го написал по различни начини на не едно място, с различни думи, сред различни контексти. Като за обяснение - че варианта за убеждаване, бил най-вървежния вече хилядолетия - е също просто за извеждане и по никакъв начин не го оспорвам. Заради това и не го коментирам. На нивото на плоскостта, с която разглеждате казуса си, вие непременно задавате неговата валидация, защото няма как да си позволите да го представите с дисонанс. Но когато се задава валидирана подредена картина, в нея умишлено са премахнати всички варианти на парадокси и противоречия. И задаването на такава картина НЕ ВОДИ ДО ПРОМЯНА. тя самата е едностранчива - след като е очистена от несходящото в нея. Това я прави ограничена и освен за успокоение и емоционално-чувствени щения, тя няма друга стойност по същество. Най-голямото подвеждане е именно такава версия на описания да се приеме за 'действителна'. Направих няколко пъти по-широк анализ и разглеждане - не защото написаното е истина, а е само вариант на разглеждане. Неговата стойност е да състави възможен друг модел на поглеждане, на переспектива в сравнение с вече формираните и приети валидирани групови схващания, които само се репликират и преповтарят - в тон с груповите инстинкти. Съществуват единици, за които груповите процеси спират да имат определящо значение. В очите на групово-определените личности, те са форма на девиация, и биват представяне за недостатъци и дефицити. Идеологията на груповото битие, задава основните послания да са като "обединението прави силата"... Сила - вероятно, да. Но други неща не се правят с "обединения". А и - обединенията - зависят от условия и от нивото на "обединяващите се". Плиткостта на инстинкта вече отдавна е компрометирана, защото програмите в инстинктите са написани за да сработват в съвсем други условия, отношения и дадености, в името на оцеляването... Груповите форми на битие, такива, каквито са до днес, вече са на изживяване. Тяхната инерция е по-скоро проблем и създава конфликти, отколкото да решава проблемите. А последните се натрупват хиляди години и липсата на синтезно поглеждане, и е условие за друг начин да се зададат. Никой друг от коментиращите не разглежда социалните проблеми в генерален план, в общ план, синтезирано между всички дребноразличия, зададени от всякакви фрагментарни форми на идеологии и техните производни идентификации. По принцип това не е само сред този форум, а е в общ смисъл. Не биват разглеждани в дълбочина - там където е техният корен. Докато човека се оправдава с 'животното', той ще се крие зад "него". Докато човекът е животно, е без значение дали е социално. Докато инстинктивизмите движат основите на поведението - ХОМО е точно това - животинското в него е основното и е активният фактор, определящ хаотизъм, импулсивност и реактивност... Шепа хора на планетата се опитват да яхнат тази подадена наготово вълна и се носят по нейната посока, като умело направляват вълната. Това дори е сделка, защото инстинктивно всяко стадо му е нужна йерархия на която да е налице "водач" или "лидер". Дали ще са видими или не - лидерите и водачите също се налага да играят по двойни стандарти и да лицемерничат... Самата идея на груповия човек, определя неговото съзнание да е единствено с колективна компонента. Особено за сложни казуси, решения, касаещи приоритет в екзистенцията. Нуждата да се крият сред колективното е поради фактора "лична незначителност". А това е характерен етап за всяко дете, през неговото израстване и съзряване. Решенията на груповите проблеми... не са на същата плоскост. На нея не може да има дълбоки и генерални решения и изменения. Още повече че нивото на инстинктивност се опира на съпротива към всяка изменчивост. Това е и най-голямата слабост на процесите в несъзнателните полета на психичното и когато те определят приоритетно цялата психика, рефлектира до проблеми с адаптацията към изменения в условията на битие. Пазенето на тия условия, при каквото и да е изменение извън тях, е опит за 'скриване в защитната къщичка" която се гради. Това е избягване и скриване, а не решаване на проблемите с адаптацията и измененията.

Демонстрираш тотално безсилие да надскочиш типичния за теб дуален модел от крайности. Или е едното... или е другото. Затова и отказах коментари на дуалните ти въпроси, защото са съвсем първосигнални. За теб - само това ти върши работа. Но живота не е само това и не си само ти, нищо че масата групово си е "така". Опростения ти вариант на описание на света просто следва твоите характерни особености за възприятие и отражение - по естествено съответствие. Близки по сходства - възможности и характерни особености - създават близки варианти на възприятие и се групират по идеологична принадлежност. това още повече скрепява груповият инстинкт. Точно това безсилие ражда и непрекъснатите напъни с въпроси - "ми дай да видим какво предлагаш, кви са алтернативите". Не ме занимават "алтернативи" - нито съм световен политик, нито визионер, нито мирови учител. за какво са алтернативи, при положение че това, което е, си е. И при това положение "алтернативността" е само гола фантазия. Все едно да ме попиташ "дали ти самия имаш алтернативен "АЗ" - та това е смешно. При положение че дори не се чете, а и да се минава с очи по буквите, в написаното се съдържат абсолютно неприемливи за груповите четящи, положения... и се реагира защитно като се минава повърхностно и после се настоява че отразеното било "написаното'. И сто пъти да напиша нещо, точно определени четящи не са способни дори да го смелят. И не са, защото отвътре те дори не разбират кое ги спира, кое ги ограничава и кое им е "каишката" на която са вързани. Сериозното отношение изключва голата първосигнална реактивност, пристрастност и защитност - за който може да си го позволи. Останалото е просто "детска работа". Нито една идеология, готови или запомнени модели, не могат да компенсират невъзможността за синтезиране и комплексно "мислене". Така че всеки да си кара по неговото си - аз точно това предложих и го спазвам. Ако преценя че контекста и нивото на разглеждане по даден въпрос, съответстват - пиша и нещо повече. Но на разни версии от рода " я ми кажи, ми любопитен съм, що не... " са алабализми и стават само за групово кудкудякане на тона на зададен и подбран от кокошките, петел. Като умре или заколят петела - си намират друг петел, с друг тон - и пак по него се кудкудяка - ей така, да върви кокошинкането... Мен лично дали пиленцата били към един или друг кокошкарник - не ми е интересно. Дали кокошкарника можел да бъде от птици феникс дето да снасят яйца от дракони, дали тая или оная кокошка била златна и дали петела на тоя кокошкарник е по-по-най, от тоя на съседния... - са фантазьорски кокоши казуси - да си ги сънуват тия, които са им потребни.

мислите..., линкове с коректни обяснения... - но я ползват за да коригират. Това е практическото положение и е факт. Нямаше да бъде, ако не се налага. Защо е така - ако е сериозен и важен въпрос, може да го зададете на конкретни подбрани специалисти по въпроса... примерно. статии по един или друг казус могат да бъдат намерени всякакви - консенсусно приети - до крайноалтернативни... Но че нещо е написано, не означава че е вярно, колкото и да е убедително. Именно в тази посока са и следващите ми вметки. така или иначе това е специализиран въпрос. Пак посочихте "аудитория" и с идеята че някак си става въпрос за академична аула с лекция на професор в нея. Или защитаване на докторат, пред изпитна комисия... Или игра на упражнения между професор и студенти... Сред форумът няма как да се получи изчерпателна задълбочена информация - дори и да дадете хиляди линкове... Разбира се че това си е ваша работа, но не виждам нищо практично в подхода ви. Включително и в темата. чудесно е, че е налице опит за различен поглед - може и да съм сляп, но не "виждам" да е налице някакво по-сериозно отношение, ако това по принцип за вас, в конкретиката на въпроса, е важно и значимо.

Той човек всичко си казва - сам. Няма по-добър портрет от автопортрета. Аха - личната полза А тя не е лична, когато е пак идеологически предпоставена и така става групова. Но къде остава "личното", след като е пак интереса и ползата в основата? Дали ще е идейно или ще е материално егоизма е винаги налице. Просто в едното си конкретно проявление то е твърде явно и забележимо. В другия случай -маскирано като групово и така "надлично". Но това е лицемерие... просто лицемерие. Пак е в сила похвата при който оправдателния момент се маскира като "обяснителен". А другия похват - чрез раздуването на преднамерено представена обратна крайност, за да се обрисува като нереалистична, неприемлива, парадоксална или нелогична - само и само нужната теза да й се направи легитимно място да прилича на "правилна"... Колеги, толкова е пресказуемо и толкова схематично... че направо ми е чудно за "скотомата' която се развива само и само да се представи идеологично приетото, като "единствено правилно". Лесния гърч преминава в когнитивен, само защото е прието да се ползват "ентелигентни средства" и маска на логичност. Това е вървежно за вас самите, за идеологичната капсула и сгушените сред нея последователи, но извън нея е трагично положението. Най-голям смислов парадокс е произволната игра с думичката наука, и особено нейната конкретика тук - "история". Форумът предлата мегдан за приказки и вие развивате типичното социално поведение в група, пък и ви водят социални потребности и инстинкти. Едновременно това обаче никой не се занимава с фактическото положение в мотивировката и психичните й механизми, а се играе на преднамерена дистанция от всичко това.

това е пристрастно твърдение. То се явява едновременно потвърдително, едновременно оценъчно. Ролята му за твоите думи е да зададе аксиомата. А нейната роля - да е лесно обяснение и подходяща платформа която да служи за "фрейм". Съжалявам ако това е неразбираемо - който каквото разбира, това е. Човекът... е човек. той носи в себе си "животното"... но и не само животно. Ако беше само животно и само социално животно - той щеше да е друг. Твърде малко познавате психичните процеси и вселена. Това не е критика, просто заключение. Разбира се, че е важно да се знае само доколкото е нужно и потребно. По-нататък - може да породи дисонанс. В тази връзка предлагам да не четете повече последващото. Този готов аргумент - че човекът бил социално животно, е обикновен социален шаблон. Той се репликира точно както и готовия шаблон за 'откриването на топлата вода'. Това са летящи готови за ползване фрази, които обаче не съдържат нищо смислено. Целта им е да задават нужната поддръжка в социалния договор, като играят неговата запазваща роля. Човекът е комплексно същество. Той съдържа в себе си множество аспекти. Общият анализ и синтез на картината на развитието на човека е комплексна дейност, основана на комплексни подходи, които са единствено съответствени на разглеждания от тях субект - пак комплексен. Опростено в най-общ смисъл - ако човекът беше само животно, вкл. и социално, то той не би имал интелект. Интелектът от гледна точка на еволюцията е доста спорен да предлага предимство. И в най-общ смисъл - всички първосигнални защитни програми в поведението преди всичко първо ограничават или напълно изключват именно висшите когнитивни дялове. Последните са в по-нисък приоритет от всички останали процеси в психичното, като същите се появяват сравнително "късно" в него, защото за да функционират е нужно "натрупване" и развитие на всички останали мозъчни дялове и функции. Те се явяват форма на синтетична работа на сравнително млади невронни формирования или надграждане на функциите на вече формираните. Работата на висшите когнитивни функции се основава на синтез, защото те стават функционални когато работят в сложно-комбинативен паралелизъм. Именно когато заработи интелектът и неговите синтезни резултати започват да се проявяват, довежда до появата на нов аспект в човешката психична сфера - това е индивидуиалният. Или в най-общ и опростен смисъл - според опростени критерии - налице е СОЦИАЛНИЯТ и ИНДИВИДУАЛНИЯТ аспекти. Сложната динамика между тях минава през множество етапни "движения" и промени. Това бележи по принцип самото "израстване" на социалното животно, до индивид... а и тия двете са също само етапни стъпки нещо като две условни точки във вектора на развитието... Това е само един прост фрагмент от комплексна условна картина на психичното. И най-незначителния и страничен извод от това е, че човекът НЕ Е САМО СОЦИАЛНО ЖИВОТНО. Разбира се, много хора им е удобно да се възприемат и идентифицират чисто социално. Механизмите които определят това са сравнително познати, сравнително прости и схематично-повторяеми. Те са и очевидни. И масови в проявленията си. Не е проблем че някой нещо не знае, не го разбира или не го приема. Всеки човек е израз на сложно съставни процеси и явления, вътре в собствената му психична територия. Пълното неразбиране на тази територия довежда до известни парадокси, според които същия субект му е нужно да се заблуждава, за да запълни или компенсира свои типове и видове дефицити. Така или иначе - всяко човешко същество е някъде по пътя си в своето развитие. В някакъв смисъл изглежда че понеже масата от хора повтаря едни и същи житейски модели, това задава възможността за повърхностно заключение, особено когато то има и позитивен и защѝтен смисъл. Но съществуват много типове хора - много от тях попадат в общите масови модели на поведение. Но малцина - не са така. Това е сложен въпрос и няма смисъл да се обсъжда сред територия и сфера на тия, които са в твърде ранен етап - социалния си. Така или иначе на тях им е свойствено отново "инстинктивно" да формират мирогледа си според собствените си удобни нагласи. А въпроси които са някъде оттатък техния когнитивен колективен фрейм - не са им съответствени. Нещо повече - за тях са нежелателни и предизвикват защитните им реакции - лични и групови.

тя щото извън "правилното място" хич не е моделирано според нужната идеология... Толкова сте предсказуеми в пристрастията си, някои колеги...

интересно кое ми е точно удобното? предлагам първо да се четем, а не само да се ползваме да си пишем своето. с горното обяснявам че за да е налице самото позициониране на спътниците те комуникират както между базовата станция и тях така и между тях. Това е един от начините базовата станция да определя техните собствени координати - чрез множеството от измервания се съставя от наземната станция общата "карта". На база на нея идва идва надграждането за реализацията на наземното позициониране... както и да е - въпросът беше друг. И не мога да разбера непрекъснатото позоваване на материали и препратки, като че форумът е продължение на гугъл. Ако някой му трябва гугъл не му е нужен форум. Това състезание - кой ще намери и постне повече линкове - прилича малко на опити за "класна стая" и училище. Но и дори така да е - това е само възможна "основа". Когато някой е наясно си пише с кое е - и не са нужни линкове за да се "доказва" че видите ли всички че той поднася "правилната информация". Не сте на изпит, нито в клас. форумът тук не е официално продължение на ничий университет. по казуса за ТО - не съм компетентен в тази посока и имам само общи принципни положения по него - съвсем практично насочени. защо, кое, как е точно... е за други компентенции. Написах всичко това поради описанието по-горе, което беше твърде схематично и доста далеч от практическата си реализация. И да - кокретния въпрос е - защо е нужно да се внасят корекции по време, основани на ТО - след като според питащия "можело и без тях" - очевидно се налага, обясненията са само обяснения и за мен това е в сферата на теоретичната физика.

Няма никаква роля форумния съдник дали Левски е убил въпросното "момче". дали е едно или друго, как, защо го е убил... това няма връзка с казуса че е убийство. Ако беше майка на това момче ти самата нямаше да пишеш нищо от това, което чаткаш по клавишите сега. Големият проблем в двойния аршин за мерене и настояването за относителност (примерно между добро и зло... - по твоите собствени думи). Но когато става въпрос за "героичността" и тя също се постави като относителна спрямо едно или друго - тогава вече "нееееее", не може, щото имало проблем. Ето това е лицемерието - не че го има двойния аршин, а че се замазват очите на всеки, който иначе чудесно се играе на интелигентен. Няма никакъв проблем да се предпостави относително всеки въпрос, но никога и идеологичните основи и постановки - за тях е задължително да са "единни" и "неотносителни". Те са идеални, те са непоклатими и с претенция за вечност. Може би - ама не са. И тия, които са вкопчени в същото - и за тях се отнася, включително казуса за 'героите", щото нямаше да е налице "развенчаване" ако не е "венчаването" и нуждата от лицемерие за да се поддържа. Ако някога, някъде е служило за нещо си, сега отдавна вече не е нужно това идеализиране. Ама просто не ви стиска да го "пуснете". При много от "защитниците" личи наличието на товара на годините и подходящата идеологична и митологична подложка чрез която са живели. Не е нужно дори предполагане - всички си го пишете чудесно и съвсем ясно.

Най-важното заради което е изпратен не е атомния му часовник, а да е част от система за разпръскване на радиосигнали. Разбира се, че времето е най-важното сред тия сигнали, защото цялата база се крепи на измерването му и и така да задава позиция. Синхронизацията не се осъществява от спътниците те имат само второстепенна функция - да разпръскват сигналите, като добавят собствената си позиция в тия сигнали. Наземните базови станции са сърцето на цялата система и те определят синхронизацията между всички компоненти в нея. Това само по себе си е гигантска задача и релативността тук е само съпътстващ казус. Но е налице, така или иначе. Също нещо любопитно - например, разгръщането на подобна система на луната, би довела до различен тип корекции в сигналите. На МАРС - също. В този случай - сигналите не закъсняват само заради "растоянието" - налице е друг фактор и го намират доста точно предположен в теориите на Алберт. Става въпрос - математически изведен и след това - наблюдаван и измерен. За да внеса уточнение в полза на яснотата - сигналите ВРЕМЕ в спътника непрекъснато се коригират и това става чрез алгоритми, дефинирани и зададени спрямо математическите основи на релативността на времето, спрямо гравитацията. Не е нужен атомен часовник, дори и да го има - защото непрекъснато се коригира неговата роля да подава импулси в сигналите. От часовника на спътника в тия сигнали нищо не зависи, а само се включва в общите протоколи. Земната станция събира всичко това в единна система и разпределя и коригира всеки сигнал - включително и по "време". Сложния начин по който е организирана системата предполага принципно спътниците да имат система за управление и собствено пространствено позициониране. Това е напълно отделна система и тя също включва непрекъснато поддържане на комуникативен протоколен мост в двете направления. На фона на точните позиции на самите спътници, идва другата система - позициониращата, като тя ползва спътниците и координатите им като космически антени за предаване на сигнали, със сложен протокол. Приемниците на ГПС го разкодират и според алгоритми се интерпретират пакетите от сигнали. В тия пакети са налични и грешки и отклонения - всички те идват от естествената непрекъсната изменчивост в цялата система и всичките й звена. Именно поддържането на баланса е гигантската задача която се решава. Въпреки всичко, системи за глобално позициониране вече не са достатъчно прецизни самостоятелно за да задоволят изискванията на днешните задачи по роботизирано водене на превозни средства. И се допълват от други способи и чрез други средства - активни и пасивни. това е един от най-големите проблеми в тази нова сфера в техническото развитие.

И какво - въпросните са обявени за герои, а не само това - единия е идеализиран до ранг на светец и икона... И все пак попитах: Чудесно се забелязва 'двойния аршин' и нуждата да се борави с него. Точния лакмус за това е думичката "ПОКРАЙ " и самата конструкция на изречението в цитата. Нуждата от решение на казуса в точно определена посока е обикновена полза. Твоя полза - в конкретиката. И идеята че ти умело представяш зад груповата идеологична полза точно твоята полза. ПОЛЗА!!!. важното е да се представи в идеологията нужната ПОЛЗА, за да се приеме като "положителна" за каузата в същата идеология. В разисквания относно базови положения относно версия на идеология защитниците й говорят в един глас изразявайки защитата на самата идеология. В този смисъл те не са индивидуални човешки същества, а приемат ролята да са говорители, изразители и защитници на онова, което всеки един от тях е направил като "сделка" в живота си. Един от най-важните аспекти в тази сделка и едновременно полза е - възможността да се замита личната отговорност зад паравана на стадните процеси. Това устройва всички - защото ползата е задължителна, за да се привлекат "ползватели".

Но ТОРН не измисля норми. Той просто ги приравнява към и тогава действащите норми за обществено устройство и функционалност. И между другото - до голяма степен те са същите както и сега са. А това означава че криминалните деяния имат същата критерийност за разпознаване както и тогава в онзи исторически контекст, така и досега. Разбира се, понятията които изброяваш са колективно договорени, но ето - сравни същите тогава, и досега. Къде е разликата в понятието УБИЙСТВО... например. Всичко това дори е елементарно - раздвоението и объркването идват именно от ползите и потребностите. И точно относителността им личното и групово-нашето, да е приоритетно пред чуждото на "другите"... Нуждата да се развие нова идеология, за да послужи за идентичност, винаги идва на територията, заета от друга идеология. И идеологиите и идеолозите им се налага да "се бият" за отвоюване. Така всяка нова идеология или отрича стара заварена версия, или направо й се противопоставя, като вкарва контрасти в нейните основни постановки.

този тип "деление" идва от инстинктивния начин в разделянето на "свои" и "врагове". Ползата на всяка базова идеологична приказка е да въведе идентичност по принадлежност. Групата която се идентифицират членовете като "свои" приема защитни мерки за формиране на груповата идеология като база за техния живот. Същата идеология, задължително съдържа или задава цели, смисъл, ценности и по този начин тя задава и отношенията вътре в самата група, на всички равнища. Съвсем инстинктивно е разпознаването на "своите" да става още след раждането. Онези от които зависи пряко живота и е нужно да се довериш, като след това ставаш зависим заради това че чрез тях се идват до теб основните фактори заради които те поддържат жив. Първоначално -семейно-родово. После - племенно - нуждата от оцеляване се опира на колективния фактор, който еволюционно се оказва печеливш. Версията на групово вярване идва малко по-късно в човешкото етапно развитие, защото за него са нужни допълнителни психични натрупвания. А и чрез групова форма на обяснителна житейска приказка сплотяването и организацията на групата прерастват в съвсем друго ниво - вече са обединени чрез психични процеси. Първоначално ролята на вярвания са играли шаманистките представни приказки, чрез важната роля на шамана в племето. Именно чрез колективните разкази се появява важната роля на колективното им приемане като версия за обяснения на света и живота. Тогава идват първите 'божества' като форма на колективните психични проекции. По този начин едни или други божества прерастват по естствен начин като "символи" на самата група. Така се раждат "тотемните" божества. Именно чрез тях идват и първите признаци по лесното разпознаване на "наши" и "чужди". Смъртта и шаманизма определят важната роля на "отвъдното" в тия вече колективно-приети разкази. Постепенно ролята на колективния разказ прераства и във формиращ за всеки нов член. Едновременно с това - ролята и значението на разказа постепенно прераства в идеологични. Започват да стават опорни и базови, вместо да са приказки на тях им се придава значение на "реалност". Това силно нараства като функция, когато междуплеменните и между груповите битки прерастват във войни и от опит се установява, че колкото е по-развита груповата идеология на една група, толкова тя задава и начина по който се мотивират войниците в нея. А това придава "сила", а тя придава значение и предимство в битките. Ролята на божествата е била да е крайна и контрастна колективна проекция и по този начин да спомагат за житейско облекчение на основните тегоби в битието. Но неизбежно крайният контраст задава дистанция на вярващите в божествата. Налага се тя да се преодолее чрез "хибридни" образи - с идеята че някои човеци са по-специални спрямо божествата, като те също се обожествяват. Версията за 'специалните' се превръща в "избрани". А еволюцията от многобожието до монобожието - вече е продължение на тенденцията за организиране на самата идеология като превръща ролята й в основна и идеологията - в свещена територия и значение. Така се стига идеологията да затвори целия цикъл на формиране на идентичността. Колкото повече се решава факторът "проекция" толкова повече групова може да се опира на идеологията при оцеляване при трудни или критични обстоятелства - от природата, при поробване на друго племе, катаклизми от всякакво естество. Така явлението наречено ГРУПОВА ИДЕОЛОГИЯ започва да шества по целия глобус, сред всяка култура, сред всички човешки процеси. И досега. Днешния поглед върху наличните човешки процеси и отношения, както и по историческите такива, подава един доста смущаващ извод - човешкото същество в настоящия си момент, продължава да не му е възможно да формира идентичност, ако такава не му се подаде идеологично от принадлежната за него група. Или с други думи - кажи ми на каква идеология е формирана идентичността ти, и така ми разказваш кой си ти-вие. Психичните процеси на които всичко това се основава са сравнително добре изучени. Механизмите и динамиката - също. Въпроса е, обаче, че в хода на историческите процеси, нарастването на значението на идеологията като колективно-формиращо явление и процеси, бива насочвано чрез определени похвати и техники. Това е изиграло значителна роля в историческите процеси и продължава да ги играе и досега. В древна Гърция философските школи за първи път организирано и доста показно изваждат на показ уменията за убеждаване. Първоначално - като упражнения по реторика, която се е смятала като една от важните основни умения за "идеалния гражданин". После - всичко това бива забелязано и много добре систематизирано, като през вековете се е обогатявало с наслагващи се открития и са се събирали все повече способи и прийоми. Пораждането на демокрацията в РИМ задава на това изключително важна роля и в политиката то влиза направо "официално" и става естественост и норма...

ма глупости - "дух на епохата". Лудости на една или друга "епоха" откога се наричат 'дух'? Национални или религиозни залитания... или от които и да са крайни интерпретации на идеологии, са само оправдания за лични и групови психотизми и маниакални изблици. Разбира се, че от същото не се е опазила и "националната българска идеология", чрез обявените за 'герои' в нея. Разбира се, че по принцип точния социален контекст има значение, но той се мени, а както и навремето, та и досега, начина за оправдаване на съвсем лични форми на агресия, жестокост, насилие, измами... просто чрез закрилата на оправданието че било за 'кауза' се развихрят по типичен начин. И разбира се че сред идеологията "целта оправдава средствата" - щото това вместо престъпления се водят 'заслуги' към конкретната кауза, зад конкретната идеология. Важното е сред всичко това да се постанови подбрания образ на "героя". това дали е едното или другото зависи от интерпретацията, спрямо конкретика, а не от самата 'дейност'. Вече се посочиха как конкретни деяния за едни са "нужни за каузата" и били 'дух на епохата", а според други "мерки" това са криминални деяния. Но криминалните деяния и начините за тяхното разпознаване, са били в сила както сега, така и преди тия случки, така и по време на тия случки. Типичното човешко лицемерие блесва с пълния си блясък - щом е в полза "наша" - е добре, даже и геройско може да стане в оценката. Щом е в "чужда полза", щом е вредно за НАС - значи ще е порицателно деяние...

Това е реторичен трик и част от манипулационните техники за убеждение. Със сигурност това не включва "случайност". Доколкото виждам в цитатите думичките на "некоректус" ( ) за него това си е една съвсем обикновена естественост и си я упражнява непрекъснато и твърде повторяемо и схематично. Но и не е сам в нея... Версията на "случайност" е когато появилият се дисонанс в аргументите на събеседника се бори чрез извъртане и изопачаване на интерпретацията им. ползва се подбор на "фрагменти" и фокусиране в тях, прикрити като "анализ". Основното е целта аргументите и техните взаимовръзки да се представят по нужния за 'защитника' начин. Същото като механизъм важи и за варианта "преднамереност", разликата е само в мотивите и целите, опитността и уменията за боравене с тия средства. Разбира се нищо от това няма връзка нито с историята, нито с моделирането. А и няма връзка и с "героите" и митологизирането. Съвсем ясно е с кого и защо е "връзката" В примерите на няколко човека за боравене с реторични способи от една страна те са свикнали да им носи ползи и за тях е като "навик". Така или иначе сред народния живот и ежедневие това носи определени ползи, а и в колективното им ползване от един или друг се "попива" имитационно и подражателно - особено като модел за "успяващо" поведение. Същите умения са доста полезни в някои сфери и отношения в социалния живот - особено управленски, политически и маркетингови... От друга страна липсва осъзнаване и специализирана систематична подготовка, за да се доведат тия похвати до нужната висота, за да се прикрият и използват поне сносно. Разбира се - всичко това не се чете, нито се учи в което и да е образование от масов социален тип. И не-случайно Но най-важното - тия умения са изведени от практиката още преди да е имало "знанията" за това. И другото важно - похватите от този тип са актуални и адекватни само при наличие на условия в които в събеседника или реципиента липсва нужната предварителна подготовка, знанието и уменията да се различат и след това да се намери нужния дезактивиращ подход. По този начин цялата "магия" се обезсилва и се проваля нужния търсен "резултат" и ползи...

Искаш да кажеш че това дотук дето се писа беше точно като за раздела "историческо моделиране " ли? От друга страна... самото име на раздела... хем "история", хем "моделиране"... дава доста произволна интерпретация и с нея възможности за стъкмистика. Точно онова, което се иска за да се въртят нужните "приказки".

не е нужно да е налице атомен часовник във всеки спътник в системата. Налице са наземни станции, които извършват синхронизацията взимайки предвид всички отклонения. Именно от земните станции се излъчват и синхронизиращите сигнали и към "часовника" на спътника, като канала информация за време, е непрекъснат и двупосочен, с обратни връзки. Това заляга като база в специално предвидени специализирани цифрови протоколи. Същият принцип е и спрямо другите данни Основните компютри и системата са базирани в земни станции. Това променя цялата картина от горното описание, което приема съвсем различни аксиомни постановки и съвсем естествено логически извежда разлика в резултатните обяснения. Горните постановки са твърде схематични и отвлечени и не касаят въобще реализацията на система за глобално позициониране, което и означава че въобще не я познават, а само си я ползват за да си "доказват' едно или друго нужно обяснения Системата е многокомпонентна, доста сложна, заради това нейното запускане и въвеждане в екслоатация е скъпо и изключително сложно инженерно, космическо и компютърно постижение. И доколкото аз самия съм запознат - непрекъснато се налага да се въвеждат нужните изменения във канала "време" - в протоколите и това е вече опитно установено. По същия начин опитно е установено и относно "отклоненията", които съвпадат доста точно от Айнщайновата теория. Заради това системата доста дълго време се "стикова" между всичките си компоненти, чрез които функционира. Относно любопитното - в настоящия момент, въвеждането на системите за интелигентен независим контрол и управление на превозните средства, което е в ход в момента и зададено вече от съвсем скорото бъдеще, налага съвременните ГПС вече да не са достатъчно прецизни. А и имат известни ограничения свързани със приемането на спътникови сигнали. В тази връзка се разработват допълнителни решения, базирани на други основни "локационни" принципи - активни и пасивни. В някакъв смисъл системата за позициониране вече няма да е централизирана, а всяко превозно средство ще изпълнява ролята едновременно и на клиент и на сървър в една обща глобална система. Едновременно с това компютърните системи във всяко превозно интелигентно роботизирано средство, ще са едновременно активни и пасивно спрямо цялата глобална система. Едновременно с това - ще са едновременно и самостоятелни, едновременно и взаимнокомуникиращи си през тепърва разработената среда пето поколение (5G). Tя се очаква да навлиза масово и още в рамките на тази година някои оператори (дори в Европа) ще направят първите стъпки в тази посока.

Може би е добре, след заявка и декларация за нещо си, някой все пак да се научи да чете какво пише. Щото се раждат недоумици, които рязко пародират онова, което се говори с тях: В думи, в които "науката история" се спряга като нужната патерица за "всеки, който влагал в интерпретирането на фактите... доза пристрастност и идеология". И така - науката история си съжителства със задължително пристрастни интерпретатори Иначе - "дали парите били..." това или онова... Докато иначе - героите и митологиите са си естествена и социално нормативна естественост за човешкото битие... Но иначе - "науката ИСТОРИЯ... тра-ла-ла..." И отгоре на всичко, поредния блясък - към всичко друго: Като зачитам "учените-историци" и "нефилософи", които нищят поредните подбрани нужни за празните приказки, глупости - направо "науката" цъфти... и връзва Чудесно всеки си "моделира" който каквото си му е "на ред" отвътре. "Историческото" тук е само бутафория... но най-се смях на следното начало на абзац:

разлика по конкретиката на мита - е налице. Разликата е спрямо идеологичната принадлежност на митологичния герой и вида и мястото на самата идеология - коя част и аспект от ежедневието и идентификацията обслужват. Точно в принципа и значението на мита, спрямо потребителите си - няма никаква разлика. Както и по отношение на Дядо Коледа, продължават много деца да не пускат мита и за другите "герои". А има и някои за които и батмен също е 'герой' и живеят чрез идеологиите от комиксите. Ролята на приказките и създаването на приказни герои - е част от детското съзряване и това е един важен начин за внедряване на нужния митологичен набор и микс, сред поредното ново поколение. Поне - досега националната идеология разчиташе че учебниците на подрастващите в началните класове, така и ще ги направят за да приличат "на комикси" с нагласена "история" вътре в тях, задаване на герои,описанията им. Много хора си израснаха с тия и си останаха за цял живот с тях. Просто националната идеология се спряга като полезна, като нужна, нейната роля и значение - като важна и определяща. Това е тип консенсус - точно както е и надсоциален и културен герой е "дядо Коледа", и за когото поредната социална "истерия" беше съвсем наскоро... Във всички случаи, приказките превърнати в идеологии, разчитат на същите механизми. Идеологиите надграждат някаква форма на национална приказка, сътворена за определена цел, спрямо исторически потребности. Но идеологиите задават "свещености" и разчитат на ползата по същия начин както и приказния герой разчита на 'ползата' от него на потребителя си. Странна е слепотата и нуждата от клинчене и ослушване при положение че това са психични механизми, които нито са тайни, нито са сложни, нито са скрити - те са съвсем явни и участват в живота на всеки пишещ тук, или извън виртуала. Въпроса с наследството, задава типичната инерция. Въпроса за ползата - задава и нуждата от "слепота" и защитаването. Простият трик с който руската и съветската идеологична школа изиграха чудесно козовете си, е познаването и внедряването на собствената си идеологична съставна, в националната българска идеология. По този начин те снесоха своето 'кукувиче яйце' в нея. И досега се продължава да се отглежда чуждото яйце, защото то е нарисувано отвън с цветовете на националния трибагреник и умело жонглирайки с влиянието и даденостите на религиозната зададена принадлежност. Друг е въпросът колко труд е било нужно, колко систематичност, усилия и последователни действия... И досега. на фона на това "наследство" опитите на американската идеология за разбиване са доста слаби. Но то си иска и социално технологично "време". В днешно време, нуждата от идеология като платформа за оцветяване на човешкото битие и неговото задаване и определяне, е чисто психологична и нейните корени, процеси, значение и динамика, е точно в полето на психичните процеси - лични или колективни. Всички идеологии разчитат на лъжа. В това е социалния нелицеприятен въпрос - за нужната лъжа... в името на... Оттук - и ролята на лъжата по принцип - по отношение към всички аспекти на социалното битие.

За кого е "интересно"? И че го превръщаш в "негодувание" с типичната лекота на произволно и пристрастно интерпретиращия. (червената шапчица, през "май" ) Искаш ли да кажеш сериозно че в темата, въпроса "дали има доказателства че заптиетата са задигнали парите" е смислен и по казуса МИТОЛОГИЗИРАНЕ и ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕ? Просто колективно това е взаимен компромис, едновременно доставящ и нужната типична форумна игра на общи приказки, чрез формално общуване. Това урежда участващите по този начин, защото е 'неинвазивен' подход и спомага по този начин всеки да се "запазва" и се репликира "до безкрай".

не може да е налице въобще "логика". Преднамерено се измести и темата и "демитологизирането" в съвсем незначителни подтемички, които да се сменят непрекъснато и по този начин да не е налице 'основната рана' на потребителите на митове и 'герои'. Все пак - за всеки е по-за предпочитане любимите занимания по форума - умерени цитатни и псевдоразмислителни престрелки. Съвсем като в детско наддумване и мерене, само сменено с "Ентелигентни начини". От друга страна - така се тушира основния дисонанс и едновременно с това играта на "общение" се запазва.