
ramus
Потребител-
Брой отговори
2087 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
7
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ ramus
-
но самата вие, в целия си този коментар точно ползвате избирателно представяне на тълкувания и интерпретация на факти, които са само в полза на твърденията ви. Иронията е точно в забележката на последното ви изречение - НЕ може да се съди за едно нещо, по едно нещо... Но на всеки ваш абсац, вие представяте съвсем едностранчив "факт" - с цел утвърждаване на вече приетото като правилно. Огледалните ефекти играят психичните си игри - винаги онова, което е проблем, е някъде сред "другите", в думите, в идеите, в представите им... Винаги - е някъде там... Интересно ми е също - по какво се различава "дискусията" от празните приказки на маса - това е че във второто няма никакви практически цели - и преди масата, и по време на нищоговоренето, и след него - НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ и целия маскарад е без всякакво практическо значение. За дискусия е нужна поне предварителна нагласа - като за към нещо неизвестно, като за нещо ново, като за врата към нов поглед, нов хоризонт - чрез нови форми на поглед, на интерпретации, на переспективи... Такива неща просто отсъстват в празното прехвърляне на думички от пусто в празно - след като всеки е толкова настоятелен главно да покаже колко му е правилна тезата, колко са му железни "доказателствата' и колко добре може да си ги наглася и конструира, чрез подреждане...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
твърдения 1 и 2 са всъщност взаимно-обусловени. Обществото задава правила, морал етика, закони... именно те стават опора за идентичност. Идентичност - според принадлежност спрямо тия - правила, морал етика, закони. По спазването им, по принципите по които те са подредени, те са предпоставени от идеологична подложка. Колкото повече е 'стройна тя' толкова по-ясно изглежда на следващите я. Именно според идеологичните опорни точки, се определят "СВОИТЕ", а различните - като "ЧУЖДИ". Обикновено ядрото на една идеология са неговите опорни твърди положения - това е ДОКТРИНАТА. Това е гръбнака, дори скелета, на една идеология и когато тя се конструира и внедрява, това има изключително важна функция. Идеологиите имат своя механика, свой инженеринг, свои конструкции, правила, принципи... И всичко това е изведено отдавна, систематизирано и вече стои на познавателен и ясен план. За мен всичко това не е толкова интересно вече, като все пак моят основен интерес беше именно на начина по който идеологията се "пресича" от психичните процеси сред всеки човек. Да открия и проследя нейната функция и значение в самия мен, да достигна до нейните извори, до нейните "плетки', за да мога да изработя и реализирам осъзната и управляема промяна с цел откопчване от влиянието на идеологичните моменти... Разбира се това се оказа много по-сложна задача от първоначално предполаганото... но това са съвсем други въпроси и теми... Разбира се това е само принципно и твърде общо... Затова може би първият прочит, дори и докосването до всичко това да изглеждат твърде "невъзможни" от гледна точка на идеологично индоктринирана личност. Напълно нормално за нея е да "се" разглежда и отразява като 'безалтернативна' спрямо каквито и да е други възможности. Това е просто естествена защитна реакция и това е повторяема схема в нея.
- 607 мнения
-
"Свободното" - в случая е твърде относително. Защото всеки човек уж е 'свободен'. Но това е съвсем друга тема, с дълбочината на океан, защото "свободността' е израз на психични процеси, докато в думите ви се касае за социални "разрешения" които се задават като 'възможности'. За мен СВОБОДАТА е психична обобщителна категория. Тя е определена от психични процеси и стои в територията на психичните проявления. И аз я разглеждам в такъв конктекст и фокус. не съм сигурен доколко адекватно интерпретирам думите в цитираното, защото в моето разбиране ОБЕКТИВНО ИЗУЧАВАНЕ е малко странен израз, съчетаващ несъответсвени положения. Ако приема една от версиите на предполагаема интерпретация, то ще опитам да го перефразирам така - обучение и учебен процес, основан на относителност и условност - като отношение към изучаваното. Няма значение какво и кое се изучава, няма значение методологията. Определящото е да се "подложи" един широк контекст формиращ отношение на относителност и условност, на вероятности и вариантността им. Разбира се че това е невъзможно за определени възрасти, които определят и психична етапност в развитието на всяка личност. Така, че - всичко опира до внимателен подбор в първите етапи да се предложат общи положения, задаващи опорни точки в идентификацията - следвайки естествения ход на възрастовите етапни потребности. И пак според тях - в последващите етапи постепенно да се предложат форми за по-широки тълкувания, и размиване на вече предложената "твърдост" в границите... От друга страна - сред всяка държава са налице слоеве от обществото, сред които националната идеология е с изключително важна роля - такива са всички професии с пагони и униформи, всички професии с по-висок рисков фактор. Образователната система също е под такъв натиск, защото нейната функция е да репликира вече съставения идеологичен модел и то се вижда. Острите нужди от идеология за държавата България, бяха допреди почти три десетилетия. Сега се тресе от разбъркване на тогавашната идеологическа еднородност, във вече различни резонанси и тежнения към други идеологични посоки... Независимо към коя идеология, защитниците й са нейни последователи и поведението и отношението им нямат никакви съществени разлики. Това е и силата и ролята на идеологията в днешно време, като религиозността - като психична типология и предразположеност, идва от ирационалната и несъзнателната територии в човешките същества и продължава да е определяща в поведението, особено на големи групи хора. но именно това му е ролята да се израства от отделни ИНДИВИДИ - именно това ги предпоставя към понятийния пълнеж на тази думичка - ИНДИВИД. Не съм нито социален теоретик, нито идеолог. Не се занимавам със социален инженеринг, нито политика. Мненията ми в тази посока са чисто теоретични и имат ролята само на предположения. Според тях - идеята е не да има една обща рецепта - само и само да е опростена и да се смила и следва лесно. Като също така си давам ясно сметка и за проблемите и че според многобройността им тезата ми изглежда идеалистична и твърде нереалистична. В някакъв смисъл - това си е точно така... Все пак аз решавам казусите в моето лично поле и там е моят опит и поле за познание. Самият аз изследвам социалните процеси "извън мен" но през призмата на вече откритото - като принципи, като обобщения... В този смисъл - да предлагам мащабни социални решения не е точно мое амплоа... така, че е добре всеки "да си гледа реално мястото и периметрите си на функционалност и адекватност".
- 607 мнения
-
Образователната система е подсоциална група, която сякаш си води "свой собствен живот". И това е заради наслоенията в идеологически смисъл, които са вече доста поколения наред. И разказаното в цитата, показва как научността и безпристрастността се сблъскват с идеологичните постановки. Като обобщавам че това е симптом и явление, навсякъде сред всички "държави". Но най-характерно и изявено е с държави, в които националния разказ е поставен на доста стъкмени конструкции. И компенсацията на това е се изразява в мощен импулс от непрекъснато презатвърждаване и засилване на идеологичността - толкова нужни именно в условията на "нагласените конструкции". Защото все пак някой е решил че "аз съм българче" не може да го има ако го няма нужния за 'него' контекст. И същия е преднамерено и систематично конструиран, докато го нагодят за "репликация" и социално ползване, спрямо социални конкретни нужди. Онова, с което не виждам съответствие е сравнението на Инкоректус - че разликата е само и единствено според критерия - относителност и категоричност - в двата варианта - научния/познавателния и идеологическия. Но едното е ИСТОРИЯ, а другото е идеология, целта на която е само да ползва от "историята' онова, което е нужно, потребно някому... Колегата Инкоректус просто умело ползва реторичните си похвати в опит да намали качествената разлика между ПОЗНАНИЕ и ИДЕОЛОГИЯ. Нима това е "синтез", след като той също е идеологически предпоставен, от индонктриниран/и със същото субект/и. Доколко всеки разискващ в темата е безпристрастен към нея - е вече въпрос, който рязко определя написаното и разискваното. Това е и принципен въпрос, спрямо всяко друго разискване, дори всяка форма на социална комуникация... И все пак да напомня - че сегашното ниво в информационното общество, все повече ще лишава които и да са "национални митологии" от тяхната функция и все повече ще намалява тяхната стойност. Сегашния поглед към образователната система и кризите в нея е именно заради наслоеността на предишното и неговата идеологическа репликация, която е с приоритет пред познавателния елемент и отношението на рационалност. И именно чрез същото резултатите на днешните "завършили образователни степени" е онова, което скандализира толкова идеолози и репликатори. Няма как това да продължава, защото времената се променят, условията се променят, нуждите се променят. Не се променя човешкият фактор, с неговата огромна инерция, като най-трудните за адаптация са именно най=обособените от идеологията , социални личности. Именно тия последните са с най-големи защитни избликвания и задължителните за същото нужни роли на защитници и спасители, защото за същите в типологично отношение, най-важното, най-нужното, най=сигурното, най=мъдрото - е винаги в (от)миналото. Пък то - затова е отминало и е време да идва друго...
- 1957 мнения
-
- 1
-
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
никаква разлика няма - за хората които още живеят сред джунглата. Вие сте един чудесен пример за това и написаното чудесно го характеризира. Там е въпроса с "инерцията" за която пиша... За хора като вас всичко в света е все още джунгла, хищници, врагове, войни и битие от типа - или те, или ние... смъртта е на всяка крачка, навсякъде е насилие, кръв, използване, лъжи, тайни и надлъгване... Това е описанието на вашата версия на реалност и тя се основава на ваши психични особености. Ваши - и групово споделени - с подобни на вашата. Ето това е проста обосновка на обобщение на психичната типология. Всеки дори среднообразован психиатър ще ви каже за същия психичен тип още твърде много положения, защото това е изследвано от векове и неговите производни са навред сред масата от хора. Има си и термини, има си и извеждане, описания... Да - няма да са ви приятни и въобще... не бихте въобще приели дори да ги прочетете, защото начина по който ги компенсиряте ви дава пред личното ви огледало, визията на знаещ, на човек от народа, на родолюбец, на защитник, смятате че сте справедлив и най-важното - предпазлив, защото вие виждате всички видове опасности и то навсякъде... Но най-вече личната ви полза - че ви придава значение, че имате кауза и че да се борите за нея, ви прави значим в собствените ви очи. Бихте защитавали опорните си убеждения ако е нужно "до кръв', защото те за вас създават една версия на реалност, сред която вие си присвоявате важна и значима роля. Интелигентността в случая няма никакво значение, но когато тя е налице тя изпълнява само ролята да маскира несъзнателните защитни игри, и да създаде цяла система от псевдологични и псевдоаргументни положения, която да играе "интелигентното лице' на житейския сценарий. Това не е личен момент - просто ползвам чудесния ви пример за цялостната типология, а не за личността ви персонално. Нито имам лично отношение, нито ме интересува такова. Вие сте със сходни характеристики доста хора, сред пишещите тук...
- 607 мнения
-
за мен, като този, който съм, всеки мой коментар засягат въпроса за личната отговорност и роля за всяко нещо. С други думи, сред този контекст - като пример: НЕ УЧЕНЕТО Е ПРОБЛЕМА - да се учи или да не се учи, не е казуса. Аз на горните въпроси съм намерил начин първо да ги формулирам, после да си ги задам като ги отнеса отговорно към самия себе си... и да намеря не само отговора, а и да го реализирам. Постулирането на хора, които не смеят да направят това спрямо себе си, както и че по този начин биха влезли в пряк дисонанс с лично-колективните приказките сред които са се позиционирали. И най-важното - за тях това е началото и края на вселената. Това е точно "религиозния" тип личност, с което понятие описвам серия от обобщения, характеризиращи психична типология, аспекти, процеси и техните проявления в много широк аспект. Ученето е само процес - етапно то има своята роля. Но в образованието не се засяга казуса, че се учи УСЛОВНА ВЕРСИЯ на представяне. И след това вместо наученото да е с ранг на условно и относително... то става крайно и абсолютно за масата хора, които точно такова им е нужно да е. Заради това за мен казуса не е ДАЛИ ДА СЕ УЧИ - история, география, литаратура... И да се учат, но ученето по принцип е процес, който само задава основа. Ако в нея се подаде условния момент и статус, ще се "подложи" след това пряка форма за възприемане като условно и по този начин - отвореност на възможности за "други гледни точки", за други посоки, за други типове тълкувания и никоя от тях да няма ранга на крайна и окончателна. Това са нагласи - базови нагласи. А крайните категорични задавания отдавна са изживели своето време.... В науката това е обикновено и естествено... а защо в образованието да не се ползват научните основни методи, принципи и отношение към живота, света и самия субект към себе си.,. Да - в другата тема се написаха множество проблеми, които стоят пред евентуалното хипотетично въвеждане на относително и условно отношение на учащия към предподаваното. Както и че всички тия проблеми имат своите решения. Но най-голямата спирачка пред това отново е самият човешки фактор - в образователната система - както и сред всички други социални системи и отношения. ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР и неговите базови нагласи, носят огромна инерция от вече неадекватни спрямо днешната реалност наследства. Това се вижда по самия форум и множеството теми, вижда се лесно по отношенията, по нуждата от категоричност, по нуждата от убеденост... В този смисъл, като се вземе предвид колко много е участието на преподаватели в образователна система от всички нейни :слоеве" се вижда ясно защо проблемите с неадекватността ще продължават с пълна сила.
- 607 мнения
-
- 1
-
-
нима е така само за 'русия'... Това се отнася до всички... социални приказки, служещи за идентификация. Никоя не прави изключение. Лична отговорност е - всеки да може да си зададе въпроса - - доколко аз самия вярвам, - в коя приказка съм избрал да го правя - дали съм способен да осъзная, че това е просто относително конструирано описание, за целите на удобството и временни етапни ползи и потребности и - способен ли съм в моменти, в които това не е в полза за мен... и за хората - да мога да го "пусна"? Или поне в мигове, в които се усещам спокоен и уравновесен вътрешно, да се научавам да се разграничавам като отделна идентичност, от това, което приказката ми предлага. Защото личната социална приказка, в която всеки един социален член се вкопчва, служи за да направи животът му предвидим, подредим и да намали неговия несъзнателен страхов шум. За да е възможно това да се 'пусне' е нужно интелект, осъзнаване и проумяване на толкова много положения, касаещи личния и социалния живот, в неговите сегашни наследени процеси и огромната му инерция. В този смисъл - да се "ПУСНЕ" нещо, което в вплетено в личното несъзнавано, е нужен потенциал и дадености, и труд... личен труд, социален труд, защото и колективно и в личностен план, ще са налични множество съпротиви, твърде характерни за всяка промяна и всяко базово изменение. Това е предизвикателството, което могат да посрещнат малцина хора.
- 607 мнения
-
това е съвсем естествено. И е хубаво и други "пастори" на универсалната истина да го прочетат и да го помислят - макар че е толкова очевидно и естествено. Въпросът е, когато става въпрос за НАУКА... А в науката се изучават обективните закономерности... Според учебникарската приказка за науката, се постулира че има ЕДНА ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ, тя е независима от който и да е субект. И се предлага като обект с етикет ОБЕКТИВНА ИСТИНА. Как да се съчетае идеята на народа за "една истина" към която да се вкопчат всички социални членове. И това е нейната социална народна функция - да обединява, да сплотява... И после се оказва че "истината" за истините не е съвсем "истинска"... От тук следва, че като всеки си прави негова си истина, тия "фрагментарни истини' имат проблеми помежду си и влизат в конфликти. Те пък довеждат до конфликти между тия за които "фрагментарната истина" е тяхната истина и е вплетена в тяхното лично-колективно битие. Това е и принципен момент, при който всяка конструирана "истина" е фрагментарна, защото е ограничена в даден изкуствено формулиран фрейм. В него се постановява всеки, който му е нужно и го търси, за да се ситуира и подреди - включително в психичен аспект... Това е и ползата от фрагментарната конструирана договорена реалност (истина)... Но е и нейната слабост - защото бързия начин по който се усвоява е клопка в условия на все по-големи маси хора, комуникиращи вече без ограниченията при които инерцията от фрагментарността, е била с някакъв смисъл. Вече този смисъл е изчезнал. Политическите граници имаха смисъл - за определено време. Националностите - имаха смисъл - но както всичко - до определено време. Всичкото това тежи с инерцията и се превръща в бреме. Защото от двете страни на някаква си "граница", която я има само на чертежи и карти, живеят съвсем обикновени и подобни един на друг хора... Колкото е налице фрагментарност в "договорената истина", и колкото тия договорени членове са в някаква форма на криза, толкова повече се улавят за опорите които им представя "договореното помежду им". В съвременните социални процеси, глобализацията също е представена като идеология - както е и всичко останало, защото за народа това е "неговия начин" да бъде почва и да откликва на измененията. Но ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА не е само идеология, нито доктрина - тя е естествено движение на обобщаване на човешките същества и всяка форма на инерция от предишни разделения - по каквито и да са признаци, е проблем и съответните човешки същества реагират защитно в "своя си подбран фрагмент"... Процесите на информационното общество и качествената промяна която то внася в колективните отношения и процеси, вече не могат да бъдат спрени. Проблем може би е скоростта с която това се случва и именно това кара огромни маси хора, обременени от досегашните социални статуква, да реагират защитно. Всички виждат че за комуникацията вече няма граници, нито националности, нито народности, нито културности - всеки може да комуникира, без оглед на условностите. Следва падането на границите за финансовите и банковите процеси... Сега пътуването по глобуса вече не е никакъв проблем и става все повече достъпно - финансово и времево... Всичко това ще продължава, защото човечеството е изправено пред своя космически период. А досегашното наследство, разделящо го на фрагменти и особено - вкопчването в тях, е проблем за процеса на ОБОБЩАВАНЕ. Човечеството може да направи нови крачки в развитието си най=добре и най=мощни - само ако се обедини, защото в момента се разхищават огромни средства, потенциал и усилия за поддържане на разделението. А това задържа развитието... Боравенето и подпирането със старите начини - национализъм, религиозност, патриотизъм... и всички форми на досегашни идеологии, ползващи фрагментарността, вече е атавизъм, от гледна точка на това, което се задава. Адаптацията не е само до очакването "нещо някой да го промени", а става въпрос и за лична отговорност... и дори активно участие.. в тия процеси...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
колежке, нещо ви се играе ли? Дайчовото... нещо? Предишните ви заигравки бяха в същия стил - леки и меки провокации, съвсем повърхностни, колкото да е налице закачка. Всъщност добре го правите... отработено е. Проблемът е само че не ми се играе вече - достатъчно ми беше и отдавна изчерпах кредита на интерес. За мен самата тема е нещо съвсем различно от това, което тук се преповтаря вече амнайсети път. Изглежда че за повечето хора е важна приказката - нещо като моабет, за разтоварване и мегдан за манифестации на мненията сред които живеят... Да живее свободата - това ги вълнува, това ги привлича... Апропо - чудесно наблюдение е иначе - това за рамус и разликите в изказа и смяната на граматическото число.... само вие давате сигнал че сте го отбелязали... На моменти дори го предозирах прекалено - само и само да видя къде е прага на доловимост и дали някой ще го отбележи... Защо обаче не направихте връзката с контекста - сред който използвам този си похват - това е и посоката на която стои отговора на въпроса ви. Ако въобще е "въпрос" в когнитивен смисъл. Дано не се стигне и вие да твърдите че "емоциите са израз на висшата когниция"... Няма да кажа при колко животински видове е налице добре развит емоционален канал - но ето че същите те вече са поставени на пиедестала на "висшата когниция" . Просто... някои хора в желанието си да изтъкнат нещо важно за тях, съвсем изоставят "висшата си когниция"... И тя стига до "емоциите"...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Е, колежке. И трите изречения са неверни като твърдения. Това точно от вас - която цял дълъг постинг посветихте за психоанализ на рамус, заявки за психологични знания... Еееех! Лицемерието няма как да е мисленето, колежке. А проблема в случая на извеждането ви не е логиката - а пристрастието, с което изявяване завършвате целия си коментар - в последното изречение. Съвсем типично. Там с колегата инкоректус и поученията за "науката история" - въобще няма да коментирам - нито текста, нито лайкването му. Пасторството в която и да е тема, е вече съвсем изтъркано и повторяемо и не ми се занимава с театралните житейски пиеси на някои хора, независимо че толкова агресивно ги предлагат.
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
може ли малко повече относно това твърдение. Защото така написано има проблем заради несъответствие. СЪЗНАНИЕ е обобщено понятие за явление, възникващо от ниво на организация, след информационно насищане. Това не е ВИД ИНФОРМАЦИЯ, нито като се "налива" информация и ще се копират "съзнания". СЪЗНАНИЕТО не е самоидентификация, а възниква от определено ниво на насищане и комплексност в отражателните психични процеси. Заради това науките за дигитална имитация и копиране на онова, което се знае за човешкия мозък, се наричат ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, а не "изкуствено съзнание". Интелекта се поддава на изучаване с математически и логически методи и това дава възможност за емулацията му чрез все по-сложни дигитални технологии и софтуерен код. Съзнанието - няма шанс за подобно нещо - поне засега. И не се очертават дори тенденции за "приближение" към него.
-
Защото все пак - когато става въпрос за клатушкане на цялата система от митове, компромисът е един или няколко... в замяна на целия разказ. сега - защо точно левски - не е точно Левски. В темата се списаха пориви за демитологизация и за други... "герои". Торн и Върбанов обаче настояват за някаква форма на компромис - хем да се демитологизират сегашните образи на герои, но ако може все пак народния разказ в цялост да си остане - просто лека или не толкова, ревизия. Като цяло това е смислено и реалистично... И има основания и аргументи. Така или иначе - условията вече не са толкова подходящи за сегашната митология и тя при всички положения бавно ще се изменя. А рамус предлага визия за генерално решение, вече реализирано и отработено в самия него - никакви фикции или идеали - става въпрос за извършени положения. Разбира се и рамус съвсем ясно вижда, че последното е невъзможно в социален план - по много прости и ясни причини. Така, че за рамус демитологизацията се реализира само в индивидуалното психично поле - където по принцип живеят митовете и където те им е предназначението да функционират... Всички останали вариации на интерпретации на думичките на рамус, са просто игри на защитни реакции. Някои направо се вживяха толкова, че ми беше весело да се заиграя и аз. Все пак - ако се реализира сред вътрешното поле, демитологизацията има етапи - почва се от един или няколко елемента, после неизбежно се стига до все по-широка реконструкция... докато се формира идентичност на съвсем други постановки, принципи и отпадне нуждата от митове ... и 'герои"... Да, налична е и такава възможност - идентичност на динамични и условни постановки. Но не е темата тук да говоря за това... Рамус представи и начините по които механиката на митовете се обвързва с психичните процеси в несъзнаваното - колективно или лично. най-невъзможно за прочит това е именно в хората в които тия механизми имат базово значение и самите те са основали на тях идентичността и идеята си за групова принадлежност - по формални признаци, които са изменчиви и динамични. Но не и за хората със заучена и статична схема, скрита в дебрите на несъзнателните им психични периметри. Самата тема не е озаглавена дори на всяка цена като за българските герои, в народния исторически разказ. Аз може би малко се подведох, защото направих общ прочит на заглавието на темата - повече принципен, а тук се завързаха битки именно с проблемите около демитологизирането заради "родния вариант" на защитниците и се изживяха в ролята на "пазители", даже и с мисии... А и се вижда съвсем ясно че пазенето е на "целия пакет" митове и ревностно се поддържат версиите на нагласения народен вариант на история, и се вижда как и защо е толкова важно, за толкова много хора. Това не е и прецедент. Твърде много колективна несъзнателна енергия е вплетена във вече "наложените и налични днес национален разказ, с митовете си". И битката за защитаването е заради ролята на същата приказка за личната идентификация на потребителите си. Именно това е и извора на пристрастие, а факта че дори не е възможно да се забележи от всеки защитник, прави нещата още по-очевидни. В този смисъл - да се дискутира демитологизацията - поне е безопасно. В социалното поле вече се пробваше на няколко пъти да се направят публични опити за демитологизиране на заучения вече остановен модел на национална приказка - веднага скочиха за защитаване, и то яростно - и за априлското въстание, и за баташкото клане, и за турското робство, за "освобождението" от русия. От друга страна - пропагандната машина на комунистическото ни минало, чудесно допълни националната преди това митология, с допълнителни вметки в комунистическа посока и поне 2-3 поколения бяха чудесно индоктринирани... вече с шлайфан и обработен вариант, чудесно и систематично насаждан... Явно поне 2-3 поколения тепърва ще има да се влачи обществото с инерцията от това... Измененията на условията в социалната среда, така или иначе ще доведе до смяната на едни митове с други. За някои - това ще е демитологизация на старите, без да се усетят за 'новите такива'. И сега се предлагат вече схеми за митове в "други посоки'. И бавно и постепенно ще служат за опорна конструкция в бъдещото колективно несъзнавано. Това че е налице поредната порция 'пазители' и 'защитници' си е в реда на нещата - това е естествен резултат от действието и значението на всяка форма на идеология. И на потребностите на потребителите и ползвателите й. Рамус вижда противоречието в самия начин и подход в темата, спрямо въпросите които разглежда. В социален смисъл е невъзможно да се реализира демитологизиране, без да е отслабнала достатъчно ролята на основната митология. Така, че всеки опит би довел... до това, което довежда в темата. Няма как да се получи социално съгласие по въпроса. Единствено - само в някакъв преходен етап към друга версия на идеологична приказка, предлагаща по-адвкватно място за идентификация спрямо променящите се условия в общочовешкия социален план.
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
сакън - че ще дойде поредната "лавина" от цвъкане и "хахаха"...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Дорис, това не беше относно твоето написано. Докато писах на колегата "стинка" ти си пуснала коментар, а аз разчитах че ще бъде под него и не го "цитирах". В неговите думи имаше "формален въпрос'. Смислените диалози... и броя на хората писали ми нещо си... няма нищо общо с мен. едни пишат едно, други - настояват за друго, трети - за тяхното си. СМИСЛЕНИ... диалози -. А на мен други "диалози' никак не са ми смислени. Особено когато са имитация на диалози или обикновен моабет. Всеки пише нещо си - най-лесно е да се прескача и подбира до "подобното" на личното. Това е стандартна тенденция в груповата динамика от колективен тип. (въх !!! ) . Не крия че като няма какво друго - просто се заигравам. Но сериозни думички и ниво на компетентност не се срещат, които да са ми интересни. Хората тук са като навсякъде - просто се запълват или разтоварват с думички. А от "такива думички" - просто нищо не зависи. Нищичко - и преди тях, и след тях - пак си е едно и също - както по време на писането им. Мен ме интересува активното отношение на субекта като това се отпечатва през неговите думички. Особено ако са "директни", ако са честни. ако носят евристичен заряд, на нестандартно отражение, особено ако са осмислени ... Говорителството на матрични идеологии е навсякъде. И колективното кръстосано говорене е на същата основа. Единствените разлики е с личните подбори на идеологични фрагменти - който докъдето, доколкото - си е заимствал и нагласил. И това се смята за 'индивидуалност"... В този смисъл - като се зачете един Патриот, примерно - напълно достатъчно е да стане ясно какво ще пишат и говорят другите като него... Както и да е - просто думички. Някои не били чели, други - четели (ама подбирайки) - дори си пишат кое точно и как са го "прочели" - да не говорим че психичните състояния по време на четенето се отбелязват в самите реакции въз основа на личния прочит и така носят информацията за "отвътре-то" на интерпретатора си. Да живее свободата - никой не е накаран насила да чете... или да реагира. Изучавам някои положения - особено в някои хора. следя механизми, следя написаното, особено се спирам на някои типологични изписвания - с много точни думи, с много точни описания и сравнявам спрямо кое, как, колко... Въобще - върша си своята работа.
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
може да бъде и "друго" - но явно не във ваша и на няколко други, интерпретация. И стига с тия банални въпроси - ти какво предлагаш ... или пък "какво остава". Маймунката иска клон да виси. Ама бил проблем клонът и че имало и клони на друго стадо - ми винаги ли е битка - за клони. От друга страна и двете стада се борят за клони да висят - защото ако няма клони и патерици, става проблем - ми тогава те кви маймунки да са ако "не висят'. Този казус има две основни условни решения: първия е по-лесния и всички налитат на него, защото е твърде инстинктивно. Същото решение е и в типичния си краткосрочен аспект - да заменят един клон с по-хубав друг клон. Но дори и това се иска "напън" и... разни други работи. Добре че клоните се уморяват и щат-нещат маймунките се налага да го сменят - според едни или други "горски ветрове". Вторият начин е - маймунката да порасне и да "слезе от дърветата'. Защото долу отдавна няма хищници и врагове - други маймуни... Когато вече НЕ Е МАЙМУНКА няма да й се налага да търси и сменя клони... Това е и дългосрочния вариант. И заради своята специфика той е твърде неприемлив, въпреки че е съвсем ясен - като генерално решение. Битката на маймунката да остане маймунка е на маймунката, не на човека. Маймунката може и да се маскира на човек, но това не променя че е маймунка под прикритието. И не - това не е неотменност и сякаш е вечно. Няма смисъл от позоваването на "така е било, така и ще бъде' - защото е плоско и е само заради защитни маймунски напъни... НЕ ВОДИ НЕЩАТА КЪМ САНКЦИИ.
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
добре ме питаш за възможности - интересно ми е - ти дали си зададе същия въпрос. И ако на един и същ въпрос са налице твърде еднакви "резултати" - дали наистина е точният въпрос... и дали не се касае за една самозаблуда. Пет пари не давам някой да споделя моите заключения. можеш да зачетеш всяко мое писание - не само сред форума тук, а и където и да е. А и не само сред виртуала. Не ме интересува отношение на който и да е към нещо си друго - включително и спрямо мен или написаното от мен. Ако смяташ че просто ми е кеф да си играя на контри спрямо един или друг...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
много просто - по написаното. Обикновен анализ и синтез. Изглежда че самия ти не си способен да направиш анализа на своето написано. Защото е налице едно раздвояване - описанието ти като широк когнитивен поглед - не съответства на заявеното в останалото написано. Обобщавам какво пишеш - без да се занимавам с това, което декларираш вече няколко пъти - защото се разминават доста контрастно... Дори не можеш да забележиш пристрастието си. Хем го намекна сам вече няколко пъти под различни форми - ту го обяви като естествено, ту че "няма такова", имало субективни основания, още от твоето детство... И не че това е важното - то си е твоя работа. Тук в написаното е резултатите от свършени и несвършени работи по отношение на пишещите към себе си и своето "отвътре"... затова се получават и разминаванията - вярват и отразяват едно - но написаното и заявеното не са в съответствие. не го съдя това, нито го оценявам или отричам... Нито му придавам излишно значение или натоварвам лично отношение - само го засичам и отбелязвам. Посветил съм на това доста години, потенциал и ресурси и имам идея за какво става въпрос.
- 1957 мнения
-
- 1
-
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Това е обикновен социалистически наивинитет. Резонирате му още от детството си, под въздействието на възпитанието ви. Би трябвало да го израснете, но нещо пречи. Вие се разглеждате като човек на народа, който гледа на света чрез "народна версия на справедливост" - елементаризирана и твърде незряла, дори детска. Чудесно е за пропаганда и идеологическа обработка, но смислово е напълно компрометирана. Защо не сте ползвали досега критично замисляне на своите основни постулати, вместо само да ги преповтаряте? Изглежда въпрос, но всъщност е до механиката на вярването и ролята на убежденията - веднъж създадени и усвоени, никога повече да не се 'пипат'...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
всеки тип криза... е форма на "криза в идентичността" - няма изключение на това. В криза именно това е защитния механизъм, който работи и предизвиква подскоците в крайности. Няма смисъл да се разглеждат механиката и причините, защото малко хора имат вникване в тази посока. Та - това не е само до "българското общество". Това е до всяко общество, което се намира в криза на идентичностите. Няма как съвременното общество в БГ да не е в криза, защото условията в които то съществува се изменят с висока скорост и с подмяна в опорните точки в идеологията, на която се основава... не е само до "българското" - става въпрос за още по-генерална криза - направо в базовите социални опорни точки - много "над националните"... Така че е неизбежно и не е никакъв 'проблем'. Между другото същото се случва и сред всяка личност, която преживява разклащане на опорните точки, на които основава идентичността си. И при това личността и нейните психични процеси също са в клатене и залитане по крайности... в опит да се намери някаква форма на "нов баланс". Отгоре на всичкото - тия процеси са дълбоко свързани (личност-социум) макар да са различни по мащаб, са взаимно зависими и преплетени, като се отразяват една друга... и още нещо - по-горе пишете за 'защо не се пропагандира тая история...'. Продължавате да не правите разлика между ИСТОРИЯТА - като наука. И идеология - която само ползва фрагменти от науката - за целите на ползата на едни или други субекти. Вие настоявате за Народния прочит на историята. Според вас - това дали е научен подход и отношение? За мен темата още от създаването си почива на пристрастие и има своите "цели" спрямо един или друг пишещ. И става една говорилня от пристрастни. Тук-там с мъка си проправя път някои по-общи призиви за безпристрастие... Обаче бързичко обратно потъват сред колективните страсти и кипежите им.
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
това са сложни и многопластови казуси, колежке. Като гледам с каква лекота "легитимирате"... Съвсем произволно избирам аналогия: Ако реципрочно днес, ГОСТ решава че основните й политически цели, ще включват "революционно" движение чрез сваляне на правителството и сегашната държавна система и "справедливото и естествено териториално присъединяване към Турция" - би ползвала типичните исторически вече дефинирани похвати. ИЗбирам примера заради контраста с гледните точки и резултиращите разлики в тях. За Турската политика би се възприело като "резолюционно-освободителна " организация, и с това - турско-патриотична, като се вземе предвид и идеологическото допълнение и оправдание - за "интересите на хората с турска принадлежност"... И с лекота турската идеология би я "легитимирала"... През цялата история са видни лицемерията от това - за едните и идеологията им - едно. За други, от другата страна - точно обратното. За българското законодателство евентуални условни действия биха се класифицирали като "тероризъм". И биха се наказвали според закона. Както същото би било реципрочно и в самата Турция - освободителната битка с кюрдите, за двете страни в този конфликт са две точно противоположни гледни точки... както в момента е спрямо КРИМ... и много други положения сред ГЕОПОЛИТИКАТА и нейната история. Разбираемо е защо племето на ОХО-БОХО избира да каже според него кое какво е. И че било много важно, че са били определените "герои", които са "посветили живота си за кауза'' Но една кауза за един изглежда благородна. Но за други - точно обратното - тяхна пряка заплаха и съответните защитни мерки... Къде в това е НАУКАТА ИСТОРИЯ? как да се направи НАУКАТА за история да не е само "българският й патриотичен разказ", а да разглежда процесите и явленията отделно от пристрастията на едни или други? Ако това е патриотарски форум - то нещата биха били ясни. Обаче - претенцията е за НАУКА - какво ще правим с разликата между претенцията и написаното отношение на 'пристрастните' сред всяка тема. патриотизма може би е нещо неизбежно. Но поне мярката е добре някъде да се въведе и някои хора с претенции да се опитат да я спазват. Ако ще е като "опиум за народа" е едно. Но няма как същото да се нарече и "НАУКА"...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Всъщност дефилирахте с протуберанси в психологична посока. Да ви напомня кога 'човек вижда явления и процеси - като повторения и еднаквости. Късият отговор е - когато не ги разбира, обикновено когато ги възприема за първи път, когато са в дисонанси, или - при липса на гъвкав и адекватен механизъм в интерпретирането. Понеже декларирате интелигентност - ще остане късият отговор. А аналогията за него е - за хора невиждали никога чернокожи, всички им изглеждат еднакви и не са в състояние да ги различават за период от време. Това са особености в когнитивния апарат и вашият такъв не е различен, нито е изключение. Нито пък моят - разликата е, че много сте учили, но не го разбирате, след като нямате идея за простички положения от собствения си психичен свят. А опита всичко това да го представите като 'интелигентния човек' ... е доста претенциозен, но може би за вас да изглежда достатъчно. Но да видим нататък: Според горните процеси, вие виждате вашата версия като "едно и също". После удобно го насочвате към рамус, защото естествено сте подгонени от съвсем елементарни ирационални импулси - никога да не става въпрос за вашето собствено поле и винаги е нужно да се извежда за други, за друг, за друго - в никакъв случай да не е за вас и думите, с които се изписвате. Предположително сте учили и за 'проекциите' - разбира се, само що се отнася до учебниците и инфото по нета... Обаче кой да свърши работата по осмислянето и синтеза. И като ги няма - под натиска на пристрастието и защитните реакции - се ражда и "това"... Ами попитах вас - да. И между другото останаха без отговор - касаещ самата вас. Премерено и не толкова обиграно, отново пробвахте реторичните си похвати с "огледалното обръщане". Между другото - на тия похвати се научават още децата. Надстройката само опитва да се докара да прилича на "интелигентна". Но... как да вървят подобни трикове, ако това вече е отработено (самохвалко! самохвалко!... ). Дори не забелязахте в предишния си коментар, че в двата абзаца представяте несъвместими едно спрямо друго положения. Как при това положение на липса на критично лично отношение, можете да настоявате за логичност, рационалност - и остават само като голи претенции. И... така си продължава. ======== В темата се направиха някои много важни вметки. Всъщност героизирането може да е формално или до крайности. И това не е въпроса до идеологията - тя само задава линията на ползване от всеки "подключен" неин потребител. Хора, които имат повече вътрешен дефицит, "надуват" по-здраво външните ветрове на идеологичната приказка, като я разкрасяват и така засилват ролята й да запълва "цветното". Раздуването на качествата, например, е много често явление именно по "национални празници" - какъвто е днешния. Като се зачете пресата - могат да се забележат направо бомбастични положения. Всеки добър идеолог, добре познава принципите и механизмите. И знае много добре, че всяка идеология постепенно намалява като стимул и привлекателност - заради това именно по празниците като днешния, се ползва предварителната нагласа за презатвърждения и повторения на идеологическите внушения - да са съответствени на "празника". В този смисъл - е нужно да се направи разлика - между историята като принципи на науката. И идеологията, замесена в нея, чрез неизбежния човешки ирационален и социален фактор. Без да съм историк, но дори на базата на някои по-сериозни писания от самия форум - смея да обобщя, че би трябвало ИСТОРИЯТА като научна дисциплина, с научни претенции, да не се интересува от митологичните й надграждания. Както и да не се интересува от личните и колективни нужди от "прочита й". Това обаче не е работа на "науката", а е в човешкия фактор - на "учения". Именно по тази посока науката започва да "изтънява" в основните си принципи... Защото все пак - тя се прави от хора... и други хора им е нужно да я ползват - като и в двете формални групи са налице условия и възможности за "изкривяване"...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
колко тънка може да е иронията, колежке. Сега ще кажа нещо просто понеже претендирате за интелигентност заедно с лайкващите от идеологическия ви прайд. Колективна форма е само една от формите на групова динамика. Другата форма можете ли да познаете коя е? От 10 пъти??? Опитайте - за разлика от иронията ви, го пиша съвсем сериозно - имате пропуски в разбирането, но това не е толкова ваш проблем, колкото в идеологията която изповядвате колективно, в групова динамика (това е подсказка). Групова динамика е налице и когато не е колективна форма - просто се определя от нивото и нагласите на субектите които взаимодействат... Така, че е налице и друга форма Да ви кажа, само стилово се различавате - като подходи и проява. Иначе - фиксацията в думите на рамус продължава за няколко човека. Може би защото... е нещо си "тяхно - колективно" (прайдово). Най-е интересно как потъвате в територии, в които сте с идея колко много знаете, със някакво усещане за преимущество, сякаш сте пред ученици - любимата ви роля на "преподаватели",нали? А всъщност сте неподготвени и без ниво на лично осмисляне и опит. Просто сте останали на ниво учебници и общи приказки. От друга страна - за вярването и идеологическия фрейм - е напълно достатъчно. А споменаването на Данинг-Крюгер от другата колежка спрямо рамус, точно от нея - беше нещо от типа на шегата и забавата, или пък - от баснята "дръжте крадеца", извикано преднамерено точно от "крадец". И не - "не грешите' - просто с каквото разполагате с него боравите. В неговия периметър няма как да "сгрешите", защото същото е и "ваш периметър". В този смисъл когнитивно е невъзможно да е налице "грешка", когато не е налице алтернатива, за да се сравнява и валидира. Става въпрос за отражателни психични процеси, а не за философски размислителства и произволно налучкване... Мисля че е съвсем естествено да се представи какво би било условното и принципно описание на рационална разумна личност - от всички безкрайни особености, едно от тях е непрекъснатото отворено отношение към непознатото. Идеологичното пристрастие, което си е норма в тази колективна форма на групова динамика( !!! ) , прави определен аспект на информацията за света и човека да влиза в дисонанс с приетото като модел и шаблон. По този начин - големи информационни "порции" остават в зоната на неприемливост и предизвикват защитни реакции и отхвърлянето им. Ето това е най-голямата слабост за пристрастните личности. И заради което - да се занимават с познание е несъответствено. Те с каквото и да се занимават винаги си остават на ниво идеология защото в себе си са с неизраснат и функционален религиозен уклон. Няма значение с какво се занимават. Няма и значение обектите и системата на вярванията и идеологията им - от значение и единствено се определя от ОТНОШЕНИЕТО на субекта към тях - а то е очевидно. Мита за рационалната личност, имаща рационално отношение към света, и занимаваща се с наука, е част от съвременната митология на "атеистите". Обаче - както се вижда - какъв учен може да е някой, който е пристр'астен и има отношение на предпочитание или неприемливост към това, което би трябвало да изучава и извежда безпристрастно, за целите и критериите на "обективността" на изминалото, по отпечатъците останали до днешното (поне като претенции)...
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Така, така - чудесно се пишете - точния цитат от мои думи - с точния им коментар. Танца на голата маймунка... Иначе - когниции, философии, пропаганда... Накрая се стига до... "това". Много съм ви благодарен за чудесния пример, който публикувахте. Точния начин, в точния момент.
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
заради същото се героизира само онова, което става за подражание и се идеализира. В случая на конкретиката - "идеалите" се фокусират върху "ролята", а не върху негативите. Това е принципа на героизирането и на митологията - подбира се, за целите на съвсем първосигнални положехния. И ако някога е било твърде нужно, след като се е оформяла политическата карта на тази част от Европа, то сега всичко това отдавна е отпаднало. НО пък - как ще отпада, като толкова хора са попили подходящите порции идеология - някои са били с пагони - явни или прикрити, само чрез "звания". Както и техните деца сред подходящата за идеология среда. Други - партийната линия на идеологии... В много учебни заведения се предлагаше всичко накуп - така се реализираше подходящите контексти за подходящо сугестирани хора - който на което "полепне"... Дали някой обърна внимание по-горе на колегата, който с явна неохота изведе "предположителния си субективизъм" в цялата си лична постановка. И каза подходящите думички с "... още от дете се интересувам". Разбира се че е от дете. Но проблема е, че същото сега изпълнява функцията на спирачка - защото поддържа "детето" в него. Разбира се че "още от дете" - защото тогава под въздействието на социалния идеологичен натиск, се формира идентичността - по-точно - нейния социален вариант, чрез множество идеологични "парченца' всяко със своя роля, значение и цел. Защото човека е сложно същество и са сложни условията на неговото битие. Заради това се предлагат всякакви версии на идеологична обработка - за всеки житейски аспект, ниво, отношения - в работата, на улицата, в училище, в казармата (когато я имаше), в университетите или по футболните фенски изстъпления... Навсякъде се предлагат парченца от задължително нужната идеология. Който както си ги събере... по-скоро - както си ги подреди за да се "събере в тях". И по време на това няма как да се разглежда, избира, обмисля или осмисля. Не са налице подобни възможности в никое дете. И си върви по "маймунката" - защото с нея идваме първо "на тоя свят". Преди да е 'проходил разума" маймунката е създадена за да 'живее' докато го няма. А после - маймунката заживява свой живот, защитавайки се с формиране на идентичност и по този начин - самият етап се "бетонира" и спира по-нататъшното развитие. Няма как всичко това да стане с чужда помощ, нито ще ти асистират при "раждането". Защото в ход е едно друго "раждане"... и като не е налице подходящите условия и дадености, то просто стои в "очакване" да дойде момента... Ролята на субекта в собствените си етапи, от едно ниво нататък е единствено - ДА Е АКТИВНА. Активния начин по който субекта поема щафетата за собственото си израстване - това е вече симптомите на порасналия човек. С отношението към себе си и света - като към цялост, с идеята за синтез, а не на битки и борби... Най-голямата съпротива при всяка колективна форма на групова динамика, е именно чрез най-зависимите от нея. То е просто, логично и съвсем съответствено. В самата тема ясно си проличават - не само по заявените позиции.
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Отвъд иронията ви, "те" въобще не се вълнуват. Вълненията са само в един лагер, от който переспективата е, че от друг като техния, се атакува. И вайкането с идеята "ма какво ще ни остане" - пък то си е за вайкане. Тук един "патриот" се скъса да се патриотира с какво ли не , по какъв ли не начин се изправи "на някаква виртуална амбразура", с нуждата да се изиграе на герой, дори в собствената си идеология и библия. Няма кой да вземе патериците на сакатите - дали психично или физиологично. Няма и защо - да ги взима. Проблема е само и единствено при тях. защото все някога е нужно да се порасне, докато културата на страхуващите се, е помежду им да раздуват колко е велико да си сакат, колко е важно да са ти "велики патериците"... щото имало други - дето настоявали че също са велики (сакати и с велики патерици). А това е наивна и детска игра на премерване и точно както в горното - за Охо-Бохо. Съвсем незрял е импулса да се задържа развитието и израстването, като се идеологизира съвсем друга посока, съвсем други идеали чрез подходящите за страхуващите се деца (сакати), социални приказки - съвсем по модела за 'дядо Коледа' или "чорапеното чудовище", само с модификации в изфинеността и мимикрията с имитация на логика и конструирането на "аргументи". Основното верую се запазва, дори някъде дълбоко самата "база" го изисква - и според "нея" е нещо като "страшно е да се порасне и да се пуснат патериците", по-добре е точно както е при децата - краткосрочните ползи са по-важни от дългосрочните. А ако природата беше направила така, то никое дете нямаше да иска при прохождането си да се изправя на два крака, да се клатушка и да пада, да рискува болка и страхуване - само и само зад всичко това да се усети с една доза повече независимо, повече самостоятелно... Според същата идеология и приказка, лазещите деца с идеята че да лазиш е по-безопасно, спокойно, сигурно - и тогава - да си направят свой свят и версия на живота и вселената. Разбира се - според тях си. Всичко се преобръща за да се нагласи подходящо и съответствено към версията на "лазещите деца". Между другото - същата аналогия е и с плода и раждането - някои изследователи твърдят че има налице проявления, заради които са склонни да направят предположение относно - че при някои раждания ПЛОДА се съпротивлява на самото раждане. Ама - разбира се - защо да се "ражда" добре си му е... "слят с майчиния организъм". От друга страна природата изиграва своя хитър хор, като на плода "му става все по-тясно"... Също така - отдавна се спряга версията че най-големия стрес в битието на всеки субект- е именно самото раждане. И това дава несъзнателни отпечатъци в "бялото му поле" и те остават за цял живот... ето това е съвсем опростено казуса - с "митологиите", митологизаторите, идеолозите и идеологизираните... Всичко е до ползи и потребности. маймунката просто играе игрите си в кожата на ХОМО. И "живее" живота му. Докато САПИЕНСА я израсне. нямате никакъв шанс за каквото и да е смислено и задълбочено защитаване, освен в когнитивния фрейм, който задължително една идеология постановява. За да го ползват неговите потребители - наготово, подредено - като си нямат своето си отвътре стремят импулсивно и инстинктивно да го получат "отвън". Цялата система е смазана и функционална и тя сработва и е била единствена далеч преди ХОМО да си е задавал абстрактни или екзистенциални въпроси. Това е и нейното значение и функции - да са етапни. Все някога, менталните детски етапи, се израстват. Проблема е, в естествената и съвсем инстинктивна съпротива срещу това.
- 1957 мнения
-
- възрожденски герои
- левски
-
(и 2 повече)
С тагове: