ramus

от кого - да се изтълкуват? И - след става въпрос за интерпретация - то вече словата спират да имат значение, а то се измества от варианта за интерпретиране. Между другото - не само в религията е така, а и сред всяка друга социална идеология. В последователите на "науката" - също.

Понякога натиска проявен в импулс да се утвърди нужното, направо заслепява. Сигурен ли сте че прочетохте какво точно сте написали, защото има смислови парадокси, при това очевидни и твърде открити. И отново - само и само накрая да се представи отрицанието. Не е сериозно... и това е най-малкото. Разбира се - това е само според мен. Дори сред вашите собствени думи силно размихте толкова нужната граница между обективно и субективно. Като намесихте отражението и самия субект... Заради това той винаги се изключва, защото силно усложнява вече толкова удобно нагласената договорена дуална двойка - обект и субект. Кашата която сте описали е доста произволна импровизация. И то главната причина е - че се опитвате отново за задържите дуалния си модел, като в него съвсем ясно е, че трети елемент е напълно излишен и дори несъвместим. Ами да - несъвместим е. Няма как да има "трето" в дуална двойка. И то не заради модела, а заради тоя, дето е избрал това да ползва.

Но това е направено за вашата нужда - съвсем точно. От вас, за вашите цели, смисли, мотиви и ценности - това са сложен микс. Нали е толкова очевидно че вие заявявате кое какво е, защото така ви е нужно да го постановите - и точно затова е избора на този вариант на изразяване. Никога не бих се заел да 'поправям заблудите на някого' това е най-малкото неетичен акт, не е коректно, не е уважително. Не само това - а е и вредно за носителя на тия заблуди, защото за него - те не са такива. Щом са му нужни, това е, което му трябва. Ако беше му нужно нещо друго, щеше да го изрази. Моята задача е само да опитам да посоча, за някаква друга възможност за гледна точка - защото пристрастието задължително "фиксира" зона и изключва всички останали зони и периметри за отражение. Това е и големия му проблем и негативно (относително) значение в познавателен план; Заради това, сериозните хора, които вникват достатъчно, се опитват да намират начини за справяне на самия проблем... Вие по-горе в думите си, залагате известна относителност, заради която бих вметнал само някои насоки. Не го правя само за да дразня някого, а защото казуса е наистина доста сложен и за неговото изчерпателно извеждане са нужни други условия и контекст... а и би станало доста пространно. В случая - виждането си за "голям проблем" е неадекватно. Да, голям е проблема, но въобще не е в посока на изказа и изразеното. Сега ще направя опита да разкрия какво за мен означава "дълбочина" по този въпрос, а дали ще имате търпението и достатъчния когнитивен опит и умения с абстрактни понятия, вече не зависи от мен. И така - всяко човешко отражение е уникално. Защото се формира от уникален набор от огромен брой променливи. Но това не води до "всеки е своята вселена и всеки живее и умира без връзка с която и да е друга такава". Всъщност в социалния живот, социалните инстинкти служат за приближаването на отраженията, защото по принцип взаимните рефлексии в колективните взаимодействия, резултират в тази посока. Още с раждането на всеки нов социален член, груповото му обкръжение и социализирането му сред него, създава условия за "насока за формиране" на неговата вътрешна вселена да е спрямо вече груповия модел и схема. Ето така се поражда уеднаквяването на "вътрешните вселени". Това не е въпрос на солипсизма и въпросната идейна постановка е доста елементарна и е главно от умотворителен характер. В теоретичен план, всяко социално битие се определя от взаимна договорка в своите членове - кое какво ще е как ще е, как ще се нарича, изразява, докъде, доколко... В практически смисъл, това не е ДОГОВОР - а при възпитанието направо се формира "шаблона" в който новия член е нужно да влезне, като несъзнателен "отговор" на исканото от него. В този смисъл никой от вас, четящите тук, няма как да си "спомня" дали и кога се е "съгласил" на договора. А и всяка конвенция, по принцип, отново се определя от представата за ползи, на всяка от неговите страни. Всеки човек влиза в социалната уеднаквяваща среда, без да има възможност за избор, защото на нивото на което започва всичко, това е наивно да се твърди. Възможността за осмисляне, вникване, предполага преди всичко когнитивен потенциал, личен опит, широта на възприятия и отражения, мислене, представност... Всички тия идват в значително по-късна възраст и винаги след като "вече социалния шаблон е запълнен" и вече се участва в сделката и тя е завъртяла вече "колелото на личното битие". Всички тия процеси са в зоната на несъзнаваното. В първите месеци от съществуването си след раждането всичко това тече инстинктивно.... И само като леко допълнение, ще посоча че е налице "връзка" с етап от израстването (психичното), който в социума се нарича общо "тийн". В него е твърде характерно именно бунтарския уклон, защото (пак принципно, общо) в него подрастващия вече долавя мащаба на уеднаквяването, отговорностите и ролите, които са му отредени. Много характерен е този период за всеки човек, защото в него се формират голяма част от последващите му етапи. бунта към завареното, в което вече си включен, дори вкопчен, е чисто инстинктивен и при всяка личност, протича различно, като зависи от огромен брой променливи фактори и условия, които никога не е възможно да се повторят. А и не е нужно. Ще спра дотук, темата е огромна и нямам възможност тук да изразя нещо повече от малки фрагменти. Не е и нужно да е повече - това е нещо, през което е нужно всеки да премине сам. А не да се учи или заимства. Не да се бъбри по форуми или на раздумки. Това не може да се следва - това е път чрез аспект в човека, който общо се нарича ИНДИВИДУАЛЕН - нещо с което се раждаме всички, но твърде рано той бива подтиснат чрез социалния натиск към уеднаквяване. Когато дойде време индивидуалния аспект да започне да се проявява, това е вече в изградена предварително конструкция и завардена територия... И сред психичното поле на всеки човек се поражда сложен базов дисонанс - на много дълбоко ниво....

Секта - непризната религия - не. Неподходяща спрямо основен канон на която и да е идеология. Няма идеология, която да не се разроява и дроби. Всички идеологии, при появата си стъпват на предишни такива, и се борят за привличане на повече последователи, чрез отрицание на "другите версии". Между другото - всеки човек прави в живота си същото - идва на този свят сред вече "заета от другите територия" и се бори за да отцепи са себе си своя такава. За тази цел той прави всичко възможно, и това е част от неговото израстване , формиране , етапи на самоопределяне... Всички тия процеси са сложно-отражателни и са психично определени - техните корени, динамика, механизми - са в зоната на психичното. И това се отнася до всеки човек - без изключение

сред такава представа за нещата... има проблеми, и то твърде много несходства. И описанието не се съотнася до фактология и резултати от задълбочени наблюдения... а са просто начина по който някой му е нужно да се подпира в празнините между неговите изградени вече опори. Всички пунктове в това описание са относителни и така изразени са погрешни. Да не говорим и за продължаване на играта на логика, с "ползване като аргумент за нужното на субекта, отрицанието на другия вариант - пак дуализъм в действие: Представата как е при лудите как щяло да бъде при "другия вариант" издиша отвсякъде, и се представя изкривено, опростено и пристрастно, само и само накрая да се завърши с утвърждение на предварителното постановено. Пиша всичко това, не за да поражда нечие лично отношение, защото мое такова няма налице. Пиша го защото всички толкова са свикнали с пристрастието и неговите проявления, и че са станали норма, естественост - и с това - невидими сякаш несъществуват. А са проблем - поне за сериозните хора, когато се отнася до сериозни неща, когато е нужно да се поема отговорности ... Пристрастието и вярването са само две думички, в основата на които стои едно общо явление. Религията не е единственото проявление на психичния феномен "ВЯРВАМ". И проблема е, че като не се познават нещата в дълбочина и широта и ... сякаш не съществуват.

Те това е дуализма сред всичко... Това патериците вероятно са вездесъщи... Третото - ОТРАЗИТЕЛЯ им, защото само според него са налице - и обекта и субекта. Той ги създава, дели, въвежда критериите, по начина, по който са му съответни да ги ползва. Всичко тръгва от него, направено е за него... за неговите цели, потребности, нужди. Колеги, защо толкова сте погълнати от заучения дуализъм, а той е твърде беден за ползване. Разбираемо е, че е удобен и подава яснота... А и се учи, запомня... и след това формира "мислене"... И - нека се ползва, но защо толкова остават само в него и това за тях става края на света (им)? Щях да кажа и по отношение на "съществуването"... дали, кое нещо го "има или няма"... И доказателствата ... но при положение че няма нужната предварителна платформа няма как да се разисква сериозно, и не виждам нужда само да се жужи.

Всъщност - може. Но това е тема на други дебати и раздели.

разбираем е смисълът в описаното. Без да изглежда като заяждане - аргументите за "всички могат да го видят (дървото) са малко как да кажа - несъстоятелни и търпят по всички линии сериозен критичен анализ. Въобще - досега никой никога не е направил ясно и еднозначно разграничение, просто защото - такова няма. Само относителни разлики, най-често дуални едно спрямо друго и едното чрез другото... Иначе - за определено ниво на четящи - е съвсем адекватно по смисъл и изказ. Въпроса е - като се задълбае и почват да се губят иначе толкова добре подчертаните контури, които са... всъщност доста условни. Това не е проблем, стига да се осмислят заедно с относителността си и по този начин смисъла и значението им са познавателен инструмент. Докато - ако се приемат крайно и абсолютно, тук вече започва вярата...

Не го смятам, не съм го и написал. Въобще - аз никъде не абсолютизирам толкова еднозначно-дуално. Тия логически дуалистики, особено с "оставащото след отрицание на другото" са малко не като за учени хора - поне според мен. За мен е възможно въобще да нямам мнение, и да го заемам относително и условно спрямо конкретиката и контекста на общуване или практика, отколкото "да ми е скромно". Аз лично - не виждам как мнение може да е скромно. А и защо да е? За мен, например скромността не е нищо ценно. само да посоча отново че е чудесен пример за двоен стандарт и толкова очевидно разминаване - и отново заради пристрастие. Нуждата да нещо опорно да се огради с псевдологически и веднага се различават двата слоя - нужната стъкмистика - за да се завърти около вече предпоставеното. Какво имам предвид? - Там е работата, че ти нямаш как да имаш познание за ИСУС. Както и че - откъм фактология и чиста информация - ти няма как да разбираш Исус някой си. Ти никога няма да го срещнеш, няма да имаш ясна и точна идея кой какво е имал предвид, дори и всичко, което си приел за истинско , да се е случило според описанието. А то няма как да е. Имаш информация, но тя е предположителна, но и знание да е - то също няма как да е ПОЗНАНИЕ. И в цитата става доста явно разминаването - всъщност ти сякаш описваш себе си - защото накрая - "лесно е да си вярващ". Точно в това е работата, но някак ти се разминава да го съотнесеш към себе си. Освен това - някак си "съм го разбирал" - е в минало време. Да не би сега да го разбираш по друг начин. Освен това - писанията са написани спрямо друг исторически и културен контекст, за други времена, хора, нрави, бит и... контекста от микса на всичко това. Да допълним и че - исус не е написал нищо от това, което се вярва за него. Разваления телефон, кой на кого, как и защо го бил написал, дали го е написал той, кога и как, според кого, кое и какво - като цели и смисли, подбуди и мотиви... Нищо от това няма значение всъщност за вярващия - точно - защото е лесния начин.

въпроса е, че "изразихте съгласие" само с парченце, на което да се съгласите. И то - както беше според продължението - за целта да го ползвате заради собствената си конструкция. По принцип това и е същността на "съгласяването". Както по съответствие - на неговото "обратно". Обясняващата статия - може би. Но в нея вие всичко ли видяхте като "съгласително отношение" ? Съгласяването е проява на отношение. А аз през цялото време споменавам че вярата е проява на отношение-то, макар да е "специфично". Убежденията, мнението, реакциите - всички произхождат от отношението на субекта към... Явлението ПРИСТРАСТИЕ - също е негова неизменна изява.

нямам претенция за нищо - нека бъде както всеки си го е "прочел". Така или иначе това се случва, каквото и да напиша.

Всъщност Дора, взаимовръзката е валидна и за защитаването. И става аналогично така - колкото по-интелигентен е индивида, толкова повече се налага неговите защитни механизми да се простират и в зоната на неговата интелигентност. Или просто казано - ингелигентния - са му нужни интелигентни механизми. Ако интелигентността е ниска (условно) не е нужно въобще там да работи защитата. Интелигентните хора намират изключително интелигентни начини за дистанция от себе си. Именно такива хора са създали голяма част от идеологиите, защото това не е спонтанен процес (отдавна вече не е). Още от времето на юдеите, когато още те не са съществували, за да формира "народ" и идея за принадлежност, което е много внимателно премислено ползване на инстинктите в човека... всъщност за да се създадат конструкциите в тора, е работено в екип, и колективните усилия са били внимателно организирани и систематизирани. Разбира се - в годините е имало и ревизии - спрямо изменящата се обстановка. Във всеки момент е било нужно на всяка идеология, да се осъвременява за да отговори на изменящите се условия и рефлексите им в хората... По принцип - канона играе основната конструкция, а допълненията към него - за поддържането му през изменчивостта на времето. Модела, всъщност е сравнително прост, но това че вече хиляди години е работоспособен, говори много. най-вече - относно това, че от хиляди години основни базови процеси в психичното в ХОМО не са мръднали и продължават да оказват своето влияние върху битието и отражението му. Отклоних се, но се връщам - всеки човек, за да е функционален, защитните му механизми поддържат психичната му хомеостаза чрез рефлексия - ако е умен - умна защита. Ако е емоционален - в емоционалния му леър. Както и където е основана идентичността - там и така се защитава. Това не търпи съзнателни вмешателства, заради особено ако е наличен интелект и осъзнаване - се държат на юзди и само с намордник. Като не се позволява на тия да се намесват там, където е "основата". ==== Колкото до колегите, които удобно докарват вярванията си винаги да са "сред другите", приказките за белобрадия старец и наказанията, адам и ева и разните други приказни истории - те вече отдавна са се променили. Просто колегите, които се величаят като А-теисти, това им е удобния начин да се идентифицират - чрез отрицание от предварително дефинирана територия. Обаче - в друга територия, в която аз ги описвам и представям - няма никаква същностна разлика и по отношението си към света и себе си, въпросните колеги също са вярващи. Това че има разлики в обектите за вярване и че имало разлики, има, но само на повърхността, а не по същество. Няма нищо по-лесно от просто доказателство - за вярване у всеки един. Заявявам готовността си спрямо всеки един, където и да било, чрез сравнително просто и стандартно директно общуване на живо, очи в очи, ако е съгласен, ще му покажа ясно къде са неговите бариери и граници, отвъд които ИНТЕЛЕКТА НИКОГА НЕ Е НАВЛИЗАЛ и пристъпял. Аз го правя и тук, сред тази комуникация, но тук има условия за лесно измъкване и изплъзване, които "на живо" няма как да позволя да минат И по защитите и когнитивните им особености се извежда условна обща карта сред личното пространство. Научил съм всичко това от себе си, защото за да съм готов и да добия опит, първо го направих точно с мен си... После вече - опита подава решенията.

колега, много моля - виж самия пример - как ме ползваш за позоваване, но всъщност ти не четеш какво съм написал, а бързаш да го ползваш за утвърждение на своето пристрастие. Вие не сте изяснил какво точно е ВЯРА, колега. ВЯРА не е нещо си - то е сборно понятие за специфично отношение на всеки индивид, към света около него, спрямо нещото, което той нарича "СЕБЕ СИ" (аз). Не това - че някои приема някакъв обявен за общо ползване постулативен момент, а че се приема като окончателен и краен. Да приемеш нещо като работна хипотеза или относителност - това е напълно естествено, когато се работи в която и да е ментална сфера. Но ВЯРА е когато същото това се приема АПРИОРИ - окончателно и крайно. И то защото - нужно е на психичните процеси в самия човек, заради силна потребност от основаване на вътрешна координатна система именно от аксиомни положения. А нуждата от такава конструкция в психичното е - да служи за подпиране в миговете на усещане за пропадане и изгубване, наричани сред народа сборно "КРИЗИ". Нуждата от това при формирането на психичния свят е изключителна, и това го прави крайно наложително. Защото именно на този инстинктивен механизъм на приемане априори, от безбройните рефлексии и реакции към заобикалящото го, в допълнение с множеството вътрешни особености, участващи в тия рефлексии - се постановява собствения образ на самия индивид - за самия него. Процеса се нарича обобщено ИДЕНТИФИКАЦИЯ. А крайния резултат - формиране на ИДЕНТИЧНОСТ, която играе огромна и фундаментална роля за целия психичен свят. Разбира се винаги трябва да се има предвид, че всичко това става в зоните на несъзнаваното и по този начин не е възможно да се регистрира при характерната ниска степен на авторефлексия. Предвид това, че самата теоретична възможност за регистрация, идва в мозъка в значително зряла възраст, когато всички несъзнателно формирани процеси и техните резултати са вече проявени и функционални. Появата на първите наченки на интелигентност и осъзнаване идват вече в "заета територия" и те в нея са като "нашественици" и "чужденци". При всичко това във вътрешния свят се получава един генерален конфликт, на който вече формираната конструкция от несъзнавани процеси, реагира защитно по няколко типични сценария. Защо "типични"? - защото по принцип всичко в несъзнаваното е формирано на алгоритми (разбира се, в най-общ смисъл) и те са лишени от рационалност и логика. Как така хем са алгоритми, хем са лишени от рационалност? - ... има отговори и цяла система, но е нужно много да се говори, много да се пише. Вие хващате нужното за вас си, главно в парченце, което вие привиждате като резонансно... и това създава импулс - ако срещнете нещо, което да не ви подхожда на предварителната ви картина на живота и себе си сред него, ще реагирате също по няколко типични сценария. По същите тия сценарии реагират толкова много хора, не само сред този форум - а навсякъде другаде. Проблема на научното - е че лесния начин при всеки човек е да ползва и да повтаря - науката се учи с готови шаблони. няма как някой докато ги усвоява да ги вниква и разбира, защото за тия последните се изисква опит на СУБЕКТ - ИНДИВИД, който да ги прилага през живота си и така да ги изчиства в нещо, което сборно се нарича вече ПОЗНАНИЕ. Знанието никога няма стойността на ПОЗНАНИЕТО... В този смисъл - на предния абзац - но дори и да се заучава и усвоява готов житейски или научен материал, с идеята да се надгражда - пак опира до самия човек и неговото специфично отношение дори към това. ВСИЧКИ ХОРА НОСИМ ИНСТИНКТИВНО ОТНОШЕНИЕТО НА ВЯРА - към света и живота. Това е наследството ни от ХОМО в нас, заедно с много други наследени елементи. Но проблемът е когато ХОМО решава че вече не вярва... в нещо си. А всъщност през всички нива на социалния живот, дори в настоящия момент - ВСИЧКИ ПРОЦЕСИ и ЯВЛЕНИЯ се основават и са свързани с явлението ВЯРА. Появата на интелекта и постепенното осъзнаване, срещат рязка съпротива в невралните пътища и дялове. Защото във вече създадена психична отражателна конструкция, се появява нов фактор, който се възприема като застрашителен за нея. Отгоре на всичко - тази вече формирана конструкция е слята и с образа на всеки от нас за себе си, и който наричаме всеки от нас "АЗ". По този начин старите мозъчни дялове реагират защитно. Натрупват се постепенно проблеми и "бъгове". много защитни програми влизат дори в конфликт една с друга - помежду си. Реагира се защитно като всичко това се изтиква от зоната на съзнаваното, но това е само маскиране - конфликта остава. В много хора това резултира до психична нестабилност - главно от емоционален характер.... Темата е огромна и това е обширен океан, в който е интересно че твърде много хора няма как да се потопят. Не само че си го забраняват (за да не се удавят), но се държат сякаш това няма нищо общо с тях. Дистанцирането е разбираемо и напълно естествено. Но то говори всъщност за защита. Дори само това е достатъчен знак че всичко това е важно и става някъде "зад завесата". Тук по-горе друг колега постулира, отново подпирайки се на патерицата от доста произволно и удобно подбрани изводи - че всъщност нямало съзнателен избор, а той идвал допълнително за да покрие вече направеното от несъзнателния слой. Същия този слой, той си го е нагласил като "емоционален", но в това няма нищо адекватно. Но дори и така да се приеме - същия този колега, стига само до "ползването на патерицата" - а дори няма да се запита или вникне - какво е това "емоционален избор", поне да опита да го разбере - откъде идва, как става, какви принципи и динамика, какво е вътрешното му устройство, значение, роля, смисъл, цел, зона на влияние, периметър на валидност... и още хиляди други положения. И не е само той - крайно внимателно тук всички имат специфична бариера за своето "навътре". Което е чудесно, защото е удобно и показва че защитните програми работят и си вършат добре работата. Но всичко това няма нищо общо с РАЦИУМА, който се декларира тук. Ето това е тънкия момент в психичното явление, наречено сборно вяра и проявено в психичния свят на всеки човек, обобщено с ВЯРВАНЕ.

това няма как да са "факти". Спекулацията никога няма ролята и смисъла на понятието ФАКТ - точно това твърдение, от цитираното. Колкото до това - дали са известни митовете и легендите от египет и вавилон - известно е, което е известно. Според кого, как и доколко и в него са насложени - интерпретации, допълвания, аналогии - това няма как да се изведе внимателно, още повече - да е категорично. Никога няма как да стане "факт" положения от каквото и да е "минало". Следите от него - са факти, но как да се пресее внимателно чистата информация, с насложените върху нея интерпретационни "замърсявания"? Именно заради това - когато толкова произволно се изразява понятия като "ФАКТИ", то това е твърде нужно някому.

Ами - не е ли явно - целия форум, по всички теми, това е съвсем очевидно - защо тепърва да "трябва да стигнем до заключението" - че пристрастието е основно явление, че идва с рефлекси и инстинкти, че неговите корени са дълбоко сред всеки един, но невидими защото са в несъзнаваната му зона. Съвсем очевидно е също - че в научен форум, се обсъждат проблемите на... науката. Но не на човека. Не на човешкия свят. В света на науката ( и учените) субекта се свежда до някаква форма на "изгонен от рая". Субективното - било извор на заблуди, а науката била - за да изследва обективни явления и закономерности, и да ги използва за "благотото на..." Нали се разбира се в годините организирана социална наука, това постепенно се превръща в канон. И става ясно защо е толкова важно личните убеждения да им се намират начините да се представят като рационализирани, чрез изкуството да се представят като "рационализирани истини". На това "изкуство" се учим още от деца - всеки един. Да - не изключвам себе си - не е грешка - написах УЧИМ СЕ от деца. Заради това всяка тема касаеща "споровете" между теисти и А-теисти, всъщност е спор между два лагера от вярващи - в своите си библии, в своите си канони. Научната маска на русофилията или русофобията ( и обратното - американо-филия, фобия... ) е твърде прозрачка за да покрие толкова видните лични пристрастия, които толкова хора правят опити да представят с "логични" и истинни. Това колеги, си е двуличие. Не било сериозно - да се заявиш - аз съм такъв, но трябва да представиш задължително и "логично обяснение". Но обяснението идва после - първо ти си станал някак си "някакъв"... после вече идва необходимостта да го оправдаеш и обясниш. Но не и ЗАЩО ПО ПРИНЦИП СИ БИЛ ПРЕДИ ОБЯСНЕНИЕТО ТИ "НЯКАКЪВ". За никого тук не е явно ЗАЩО ТОЙ САМИЯ защитава своите си убеждения. Кога са се появили точно тия, а не други - от него ли, от вън ли идват, как са се нагласили едно спрямо друго "парченцата", кога, как... за да се стигна до въпроса - а защо... Не, всичко това се изтиква от зоната на съзнаваното, с което тази зона се прави "по-малка". Светлото кръгче, което представлява тази зона, намалява с всеки такъв акт, защото - там е манежа, там е сцената - светлото за един, не трябва да е за "пред другите". Така личното светло, е различно от това - дето да е видимо за пред публиката.... И не само - личната полза, обикновено се прикрива пред останалите, защото зад всяко пристрастие, зад всяко убеждение - без никакви изключения - стои простичката и човешка ПОЛЗА. Това не е философско умотворение - това е съвсем практически опит, може да се каже дори че е напълно "научно издържан", защото всеки човек... без никакво изключение - при изучаването на себе си, при достатъчна доза на лична честност и кураж за нейното ползване - се достига до тия съвсем простички заключения. Няма нужда от никакъв академизъм в това, не са нужни "сложни условия", за да се криете и оправдаете с тях... Всъщност - това КРИЕМ всички ние, в себе си. Същинското явление, за което е нужно да се спряга - е етикета НЕВЯРВАЩ по принцип - не в едно или друго. Не сега... или преди. състояние на съзнание, израз на насложени сложен комплекс от психични изменения, при които един от страничните им проявления е, че отпада нуждата да се вярва - отпада целия механизъм, заложен от вярването и нуждата от заблуда и самозаблуда... до лъжата и лъженето. ТОВА Е ОСНОВАТА НА РАЦИУМА. тогава явлението БЕЗ-ПРИСТРАСТИЕ вече дори не е нужно да се нарича така, защото отпада като ненужно и неадекватно.

Не е само "историческия" наратив... Именно това засягам в последните си писания. Проблемът е когато хора прикриващи се зад БЕЗ-пристрастност, играят същата пристрастна игра - и колективно и заради себе си. Нещо повече - доста хора, всъщност излиза че си дават добре сметка за лъженето си. За пристрастието... за взаимното влияние между вътрешните потребности, мераци и стремежи и начините да им се "достави" нужното... Обясненията са само оправдания, дори прикрити и зад огромни концептуални системи, отново нагодени явно или скрито, заради нужди, насоки или "трябвания". Мисля че дори в името на науката и познанието, ще е по-полезно много от тия, които се наричат "учени" да изкарат на показ явните си пристрастия. Проблемът обаче - че за "познанието може да е добре", но за въпросните е неприемливо и с това - недопустимо... Знаете ли - имам следната обобщена аналогия - в тематичния контекст тук: Всъщност - хората на познанието, сред тия, дето се наричат "учени", са точно толкова, колкото са "последователи на Христос", тия, дето се наричат "християни" .

Не е заяждане, нито е лично отношение. Само като чудесно изписан пример - колко лесно, дори хора, които са възпитали в себе си идеи за рационална рефлексия, вместо тях започват да пишат техните убеждения и пристрастия... Така самия "човек" се основава и е конструиран от една мощна опорна рамка, с която почва да живее и да основава идеята си "АЗ". А накрая вземе че покрие това и с нужното и модерното за съвремието "рационално наметало". Да, ако вселената е побрана точно в това "всичко". Но това не е края на света. А много хора им са нужни точно тия граници - защото помага за едни вътрешни невидими борби в психичния океан... Доста хора сред научните общности, се дразнят, когато се намират съвсем преки наблюдения и факти, че самите те не са чак толкова рационални, колкото би им се искало да бъдат. Направих си и тук един опит - сред вас. И се показа същото явление - твърде много хора се мислят за рационални, а не са. Рационалното отношение към света е акт на ОСЪЗНАВАНЕ на субект спрямо света, до степен да улови взаимовръзките си между него и отразеното, което той нарича "СВЯТ, ДРУГИТЕ...." . И на водещата роля на СУБЕКТА сред същия този свят, защото именно "света" е побран в това, което субекта му е възможно да си позволи. Чак при достатъчно натрупване, довеждащо до редица трансформации сред неговия психичен свят, докато стигне до ясната идея за връзка между "света" и начина по който го отразява, до осъзнатата намеса в това "лично отражение"... Рационалното отношение към света е акт на зрялост сред вътрешните процеси в който и да е субект, защото за да бъде реализирано в същина и дълбочина, означава предишните фази и етапи - тия на лъжата и вярването, да се израснат и да се образува субективна идентичност на други опорни положения - вече осъзнати и с това - преосмислени и самоактуализиращи се с времето.

АБИ, тя лъжата по принцип е явление, което съществува в борбата на човека да се справи с битието си. Думичката стрес, не е точна - става въпрос в твоите думи за "ДИстрес". Заблудата при хората е начин да се коменсират проблеми. Това че въпросните "хора" не отиват само при иконата - ами и при врачки, гледачки, при разни 'лечители'. Също така има и статистика по същата тема, която въобще не опира до религия - това е когато при такъв проблем двойката осинови дете. А след него - някак си изведнъж - бременност, а уж невъзможна. Има много начини да се компенсират сложните плетеници и грешки в несъзнаваното, които образуват "тапа" за едно или друго... Или пък - отключват едно или друго... Не религията определя това че ХОМО има проблеми, религията е само част от "хапчето". ЛЪЖАТА е явление, което всяко дете започва още от съвсем ранна възраст. Нещо повече - от същата възраст, въпросното примерно дете, за първи път се сблъсква че - предписанието и изискването "да не лъже и че е това е лошо" с това че усеща и разпознава лъженето в тия, които му изискват то самото да не го прави. Това е първата среща с лицемерието и лъжата - след личното поле, към социалното сред всякакъв мащаб. С лъжата се свиква да се живее. Свикваш и да лъжеш себе си, другите. Нещо повече - свикваш че с ЛЪЖАТА може да се понася по-добре проблеми и несгоди. Че когато не го откриваш и се защитаваш от света, можеш да си го създадеш вътре в психичния си пашкул от въображение, измислици и представи - които са чудесно контролируеми (поне донякъде, защото при тях несъзнателното върти игрите си и вместо да решава дисонанс, вземе че се създадат други, още по-сложни и нерешими, докато се изтрещи патологично... Свикваш с идеята че ограничението и самозаблудата всъщност могат и да са лечителни, или дори патерици за постигане за едно или друго желано, копняно... По същия начин - както и с молитвата... ================= Това е огромна и сложна тема. И твърде щекотлива, защото дори споменаването на темата провокира дисонанси и защитни реакции. Защото сред зоната на всеки един тия неща "вече не са за обсъждане", защото са закопани като "дразнители" и дисонатори. Едва ли някой от пишещите тук е способен на толкова задълбочен самоанализ, че да има куража и опита да изведе лъжите в своя си собствен конструиран свят. От това че ЛЪЖАТА се натрупва още от най-ранна възраст и всеки човек става неин рупор - в името винаги на "нещо си", когато се касае за оправдания, дори и в системи от социално-договорени логични обяснения... се стига до това, което е навсякъде, включително и в примера ти, който задаваш - за "иконата"... Всеки човек в някакъв момент е в готовност да направи едно или друго, в борбата си за постигане на "неговото" - от блянове, възпитани или насадени идеали, представи за примери и еталони за всичко - от поведение, мислене, отражение... В този смисъл - ХОМО СОЦИАЛИС, все още е в своя детски етап, сред който самозаблудното има по-голяма стойност за него. В същия етап - може да се стигне до своеобразен малко смешен парадокс - именно сред религиозния феномен, вярващи в едно и също, чрез сериозен и осмислен натиск отвън, който да се превърне в "отвътре", може да се реализира отпадане от страховете на битието. Чрез една лъжа и самозаблуда, може да се реализира значително по-лесно и опростено онова, което ако не са тия, би коствало огромен и сложен труден път на израстване. Лъжата и религиозността подават лесната възможност на всеки, в условията сред които е неговото психично ниво на отражение, да се справи с проблемите на битието (си). Така, че - постулирането на твърдението "че вършили работа"... си е съвсем адекватно на "резултата"...

пристрастието е проблема. Не молитвените практики, нито тривиалността. Това да изглежда че нещо се увеличава, да се иска на някого, да му е нужно, да му трябва... поражда да го вярва. И като го вярва - го "случва". Когато се владее интерпретацията, суровите данни стават все по-малко значими, особено тия, които влизат в дисонанс с нужната предварително подбрана интерпретационна схема.

с кого "взаимодейства" точно, Дора? Колеги един от големите проблеми на цялата човешка "култура" и толкова величаното "мислителство" е проблемът с дуалното ограничение. Векове наред хората пишат за дуалния си свят и го отразяват несъзнателно с проекция сред света, в който живеят. И привиждат че и "света" е дуален, защото отражението в самите тях, само такова може да бъде - по съответствие. Когато се отнася света и човека, е налице "трети елемент" - това е отражателния леър. Ясно е, че дуалната схема предоставя леснота и удобство. И намесата на "трети" елемент силно смущава това удобство. Съзнанието на човека се образува от отражения. Самото то е отражателно явление. Всички процеси в мозъка, които касаят адаптация, ситуиране, които поддържат хомеостаза на всякакво ниво - са отражателни процеси. Дори не е точно невронните връзки - те са само "проводници" на сигналите - както процесора и проводниците само провеждат и са носителя - вътре протичат сигнали... които дори не са 0 и 1, а тия са само символи и не съществуват физически и реално. Но.. именно чрез тях се взаимодейства. (и отново дуалност - пак заради удобството). Както е отражателната система в човека - целия вътрешен свят е основан на простия процес, при който всички постъпващи сигнали от сетивата се символизират - нещо като "аналогово-цифрово преобразуване". В случая - е аналогово-символно (кодиране). В мозъка се обазуват модели от символен характер и неговата способност да борави с тях, е основното което всички ползваме. От това символно преобразуване на всички сигнали, се поражда ОТРАЖАТЕЛНИЯ СЛОЙ в психичното. Особеността при човешкия апарат за отражение е, че са налице възможности за сложни наслагвания и комбинации от "символи". При животните няма известно да е възможно това - само човешкия мозък засега притежава уникална, отличителна от всичко друго. Човешкия психичен свят, проявява възможност не само за директни отражения, чрез които да се формират "директни" реакции - както са простите рефлекси при повечето животни (само условно, принципно). Но усложняването на вътрешните невронни системи и комуникация между дялове, дава възможност - на базата на получени комбинации от символни отражения и наслагванията им - да се "СЪЗДАВА". И от "създаденото", да се проектира че е някъде :отвън" и наново да се отрази. и отново да се проектира че е отвън - като отново се възприема и на свой ред се отразява... и пак и пак... Философското мислителство и историята му имат съществен недостатък, колеги. Разбираемо е, че понеже всичко това дава простор за сравнително лесен начин на ментални конструирания, все пак е налице ограничението на "дуалната схема" - учен-изучавано, наблюдател-наблюдавано.... В езика - напред-назад, горе-долу, ляво-дясно, беден-богат... Всъщност нищо в света не е дуално, освен нашия човешки начин да го отразим и така да го привидим и проектираме в "онова, което смятаме че наблюдаваме", а всъщност ние самите пораждаме как да го "видим". Всъщност ние виждаме нещо си, а гледаме от "себе си"... И не че е проблем че се случва, а че ние не разбираме че се случва... За мен е странно твърдението че "религиозния човек, взаимодействал с бог - чрез молитвата си". И това е взаимодействие - между кое и какво е точно, Дора. Не е нужно да се цитира пространно - енциклопедиите в наши дни не определят нищо - вече и ГУГЪЛ го прави по-добре от който и да е човек. И ще става все повече разликата. Но пространните информационни данни за едно или друго не пораждат сами по себе си разбиране и вникване. За интерпретацията на тия данни е нужно да се поработи - и тук е въпроса - лично ли (което е трудния и с това твърде нежелан вариант) и с готови шаблони за интерпретиране - което заради близостта му със самите масиви от данни - се запомня заедно с тях. По този начин - заедно с данните се заучава и начина им на интерпретация. Заедно с данните се заучава и начина по който те да се възприемат, да се осмислят и какво да означава едно или друго (казано с прости думи). Докато това стане неразделно и интерпретациите всъщност започват да имат по-голямо значение от самите сурови данни, защото именно те формират - и възприятието и отражението. Така от тия се формира мисленето и нагласите... И се вижда по това, което се чете сред тия теми. (разбира се през моите очи). И се връщам отново пак на основното - най-голямата и универсална колективна проекция - бог, е психичен феномен, основан на психични процеси и явления. Като свързани с "бог" е и проявата на религиозност и явлението ВЯРВАНЕ и общата абстракция - вяра. Това не е философски въпрос, не е и проблем на науката - нито физиката, дори и социалния аспект на нещото, наречено "психология", но поне е значително по-адекватен като посока. Не е толкова важно какво става и от какво е изграден неутрона, колеги. Много по-важно е, че същото няма как да се приложи към психичното. А психичното го има всеки от нас (както и неутрони, разбира се), но не неутроните определят как да живеем и какво да изберем, дали ни е приятно или да сме гневни. Не неутроните определят дали да се молим на бог или да се надяваме, да пропадаме или да екзалтираме... А тия последните се отнасят до всеки един - защото непрекъснато се случва в нас самите - през всичкото онова, което наричаме "живот", и докато самите себе си наричаме всеки от нас "АЗ".

Да, сменяш обекта за вярване, когато той вече не върши работа или привиждаш по-голямата полза за себе си, в друга система от обекти. Не е нужно "ОНЗИ" да вярва в посоченото, за да е "вярващ". Но принципа е че щом го носим всички в себе си, то дори и да е учен - някъде дълбоко вътре - се носи, и работи. И много добре се наблюдава как в миговете на екзистенциалните кризи, когато се усеща изгубен, точно тогава субекта му е най-нужен "парапет", патерички за закрепване... - тогава "нито математиката, биологията, химията и физиката, философията или психологията, най-малкото пък историята или ядрената физика" вършат някаква работа, защото на тях работата и смисъла въобще не е в тази им роля и функция.

за мен - това е детската фаза на човешката мисъл - изобщо. И с тия процеси се бележи твърде ранния етап в трансформацията от ХОМО към САПИЕНС. И продължава вече хиляди години.

Еее, хайде сега - има проблем, защото когато се доказва нещо, е нужно първо да се формулира. Аз съм рационален тип - посоченото "доказателство" на Гьодел е неговия принос към познанието и не виждам какво е отношението му към БОГ. Това е математическа обосновка, с математически средства. Къде е бог в цялата работа. Къде е бог например в смятания за религиозен АЙНЩАЙН , защото никъде в ОТО или СТО този въпрос - за бога, не участва. А толкова хора постулират какво и как го бил казал Айнщайн, за бог и религиите... Освен това - чии са "огромните количества доказателства" за съществуването на БОГ, при положение, че в качествата на бог, синтезирани в идеалния си максимум, изключват понятието "СЪЩЕСТВУВАНЕ". И още нещо - дали нещо се основава на "умни хора", за рационален тип психика няма никаква стойност - като аргумент. В този смисъл - опитайте се вие самата да го представите сега, тук, по вашия начин. А не да се постулира с "многото умни хора, в допълнение с умна логика"... В определен раздел на форума, пуснах темата за когнитивните лични и колективни заблуди - една от "точките" с латинско име... Мога да посоча много прост механизъм по който пристрастието се проявява като "логично". Това е когато се предпоставя предварително извода, и след това идват неговите аргументи и обосновки. Религиозния тип личност (съвсем условно и принципно ) винаги съзнателно или не - поставя предварително онова, което му е нужно "да се докаже". Именно това се проявява като явлението ПРИСТРАСТИЕ. Логиката в това няма нищо общо, защото тя е относителна и зависима от контекст, условия и постулати. При подходящ подбор на тия, може да се съставят каквито и да са низове от взаимозависимости, които да са "логични". Личните пристрастия и тънката линия през които те преминават, не подминават който и да е човек, та било той и гений. Пристрастието се поражда от вярването и вродената религиозност с която почва битието на всеки човек, дълбоко вкоренена в неговото психично несъзнавано, дори видово несъзнавано.

Как така става очевидно? Как така ако не е с "рациото" значи отива до "емоциото" - нима са само тия двете? Между другото - може ли повече подробности и инфо по това - кое точно наричате "невронауки". Интересно ми е също - как стана така, че обосновахте как и защо вие сте сменили брега на реката. И между другото - не навежда ли някакво подозрение, че е без значение кой е "брега", след като размяната е толкова логична, обоснована и рационален акт - защото вие направихте обяснение - защо и как сте "сменили основните си нагласи" спрямо живота, вселената и... себе си. Малко е странно някой да обоснове - ами аз първо бях атеист, но после нещата се обърнаха, защото.... хххххххх. Странно е да се рационализира по принцип за да се обоснове защо някой приема за вярва - и на кое точно? Много хора вярват в ОТО точно както и в бог. Много хора приемат концепциите и положенията в научните постижения, точно като библия. Обектите на вярването може да са всякакви - и те са, но вярването си остава специфично отношение на субект спрямо света, живота и себе си, като все пак - ако следвахте логиката на невронауките още от ПАВЛОВ - то тия трите всъщност не са нито живота, нито света, нито "себе си", а са техните отражения, сложно съставни многопластови рефлексии в самия субект. Има и нещо друго, доста важно - когато се опира до психичния феномен, наречен ВЯРВАНЕ - тук доста хора претендират че "се съмняват". Всъщност, това е твърде банално и повърхностно твърдение, защото - всъщност ако се подкара логическата верига по реверса на въпроса "ЗАЩО" - задължително ще достигнете до точка, в която няма как да се съмнявате. Разликите между вярващите личности са само по това - докъде си позволяват да се съмняват и докъде - да не могат да си го позволят. Вярването е изключително сложно явление. И търсенето и обосновката му в житейски или философски дисциплини, ми се струва твърде повърхностно, дори и все пак да е "личен избор". И все пак - вярването е психично явление и неговите корени и механизми, са някъде в зоните на психичното. Не е достатъчно просто да се ползват готовите изводи на някакви си "невронауки", за да се решат вътрешните дисонанси от житейски или екзистенциален характер. И за избора - но какъв личен избор може да бъде - след като вие сам посочихте някои "открития" относно "изборите" и че рационализациите идват последствие. Като също така - вие също рационализирахте обосновката си, но пропуснахте да съотнесете собствените си основания към самия себе си, с което те веднага се обезсмислят и идва следващия РАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС - тогава емоционалния избор, който направихте несъзнателно - той на какво се основава, как е станал, какво го е определило... ???

От какво/кое? Излиза че все пак "може да се придобие" но не "само чрез учене" - а как и какви са начините да се "ПРИДОБИЕ" вярата? Правите ли разлика между "ВЯРА" и "ВЯРВАНЕ"? Също така имам и въпроси за "основния въпрос на апологетиката бил..." Между другото - чорапеното чудовище, и дядо Коледа също нямат сто процента категорична доказуемост. Както и НЕдоказуемост. Въпроса ми е - не е ли определящо да се доказва нещо - според това "на кого му е потребно"?