ramus

драги инкоректус - искате ли са опитаме една обща игра с много прости условия - понеже прегърнахте с лекота наивната версия за идеологичните ми връзки с Г-ошо... Даже сте си направили труда да изваждате цитати от :изворите.ком'. А дали обърнахте внимание на "датата" на написаното... И на неговото "продължение" - не поставям въпросителна, понеже няма нужда от отговор - вие вече сте го дали предварително... Та - простичка игра. Аз например, твърдя нещо си - вие също. Да направим малка практическа демонстрация с един простичък и лесен опит. Аз, например мога да кажа "майната му" на което и да е име, авторитет, идол или "герой". На която и да е идеология или система от митове, на която и да е религия и вяра... С лекота, без никакви скрупули, нито да е "наужким". Аз вече съм го направил в себе си и писането ми не е никаква игра или версия на манипулация. А най-смешно е твърдението че ме виждате като последовател на Шри Раджниш - та той би се обърнал в гроба си ако виртуално допуснем че чете тук... но дори и това да се случи - майната му на ОШО - пише рамус. И се подписва отговорно след тия си думи. Вие способен ли сте да кажете "МАЙНАТА МУ" - на КАНТ или Исус, примерно... На българското ви "самосъзнание", което вие специално дори никога не сте избирали. А защитавате с претенциите си на рационалист. Нали твърдите че сте безпристрастен, логичен, разумен (въх!!!) - та точно вие нямате шанс да прикриете пристрастията си с фиксацията си върху заложените стимули в думички на рамус, на които си подскачате вече отдавна в същата тема. На рамус е лесно да кажете "майната му' но я да видим с авторитетите как е - вашата "светла рационалност"... ? Знаете ли - да е прозрачно, но колко да е детско... докато стигне до инфантилност ли - с тия ефтини заяждания. И повторението им... Толкова предсказуемо и елементарно... та чак скука... Обикновената религиозност, която излъчват думите ви е от най- матричния вид - повторяема и стандартна. Цял един живот сте учили как да маскирате нещо толкова обикновено и човешко. С вярата че е "друго".

Ако знаете само с тази ви фраза колко значимости бихте постигнали - ако тръгнете след нея, в нейната посока, в нейния вектор... Това е вектора и собствената ви посока на изследване - ако въобще имате куража. Мога да ви напиша всеки етап как и какво се случва. Нали и с просто око се вижда как вие пишете, вие сте сигурен, убеден, имате схема за обяснения - обаче "вие не знаете СУБЕКТИВНИТЕ ВИ ПРИЧИНИ"... А те са вашите причини. Те са вашият подпис, те са израз на онова, което се случва зад завесите на идеологическите обяснения и схемите с които ги маскирате. Ако внимателно разнищите "ПРИЧИНАТА..." имате шанса да забележите с учудване колко е дълбок океана, който вашето несъзнавано крие от онова, което вие наричате "съзнание". И ви държи на тъмно. А в "светлото' си карате на обяснения, убеждения и вярвания че сте рационален и логичен... Не случайно написах толкова много думички - просто можете да си позволите гъвкавост и нивото на "бетониране' не е твърде високо, както са някои други участници тук. Не че бихте подскочили... но самия факт, че имате куража да оставите мъничко местенце за обикновена и простичка човешка честност към самия себе си - е вече за адмирация - колкото и условни да са тия ми думи.

колежке,не неглижирайте собствената си невъзможност дори да имате идея за какво става въпрос. Оставете това на хора, които ще имат по-голям капацитет от вашия... и не само... И най-вече - вече изписахте по-горе реакцията си и резултатите от нея - интересно ми е - чрез повтарянето на същото за вас има някакъв когнитивен ефект ли... или е по друга причина? И още колко ще трябва да преповторите и да покажете че реакциите ви нямат никакви изменения и са твърде ограничени по диапазон. А правите интелигентни заявки - защо тогава същата интелигентност не ви насочи към въпроса защо толкова упорито повтаряте едни и същи декларации, етикети и раздавате щедро и безотговорно своите доста скъсени версии на "диагнози"? Изглежда ли ви когнитивно - емотиконите и повтарянето им... - особено пък да е израз на "висшата ви когниция" Интересно дали има емотикон, който "вироглаво човече да тропа с крак" в знак на толкова известната на всички детска реакция и едновременно - отношение, отражение... И всичко - заради определено състояние на съзнание, твърде далеч от рациума и "сапиенса"... А някъде в други ваши и чужди думи беше налице "че всяко малко дете" се научавало да овладява ирационалните си импулси... изглежда че във подобни заявки и примери доста хора се стараят само да изглежда "овладяно", но мимикрията е твърде прозрачна. Пък и царят не е гол... дори и цар не е. Един гол човек, пред едно обикновено огледало. Колективен цирк, който да направи всякакви сценарии голия пред огледалото да не забележи че е просто "гола маймуна". Защото ако беше САПИЕНС нямаше да му е нужно да играе каквато и да е версия на театър. Жалко че всичко това не го пише в учебниците. Но в същите няма и защо да пише всичко - разчита се че след като се усвоят основите, после всеки научил ги ще ги надгражда осмисля, задълбочава... Но не - менталната версия на мързел си казва думата. А може би - и достатъчната линия на безопасност, която се осигурява със социалното взаимно говорене и научаване, после репликиране и утвърждаване. При това положение -защо да е нужно на някого да "надгражда" и да се бъхти за някакви си "израствания" - важното че си поглъща своята си порция от нужната идеологична храница и... това е достатъчно.

разбира се - по принцип идеологията е компенсаторен механизъм. И без да изпадам в заяждане само обръщам внимание че МАЛОЦЕННОСТТА не е просто чувство - явлението и състоянието на МАЛОЦЕННОСТ пораждат и съответни чувства и дори цели състояния... но процесите са доста по-сложни, макар да са налице принципни положения. Та - разбира се, че от идеологията имат нужда най=много и най-силно именно хората с вътрешна "празнота" която не е запълнена от "ПЪЛНО-ЦЕННОСТ". Но пътя към това "изпълване' е сложен и твърде криволичещ. Освен това - на никого не е "обещано" че би го постигнал... Аналогията със сакатите, макар четящите да я интерпретират негативно, е твърде близка - най-бол;ните и най-нуждаещите се от патерици и опори са тия, за които това е компенсация на дефицита на същото отвътре. Когато липсва отвътре, се компенсира чрез "отвън". В тия процеси и явления няма нации, нито пол, нито народна или културни разлики... В тях всички сме просто ХОРА, пътуващи някъде през себе си, някъде по пътя към, своята пълнота, чрез подреждане и оцялостяване и всичко това в разумен, рационален и активен подход и отношение. Защото става въпрос за нещо, което всяка личност заучава нещо простичко още от дете - да се научи какво означава СЕБЕ СИ и АЗ. Но... всъщност за толкова много хора-деца, те си остават със същото за цял живот, без дори да докоснат колко е дълбок океана на "себе си" и на АЗ... И на подобни... "идиотизми"

способността да се различава интерпретирано, от реално написано - е един от основните лакмуси за САМО-ОСЪЗНАВАНЕ. Вижте сам, че вие не можете да правите разликата. За вас написаното е онова, което вие го интерпретирате, като дори не се допуска че е възможно да се изкривява и да не е еквивалент. Разбира се че защитавате, защото сте убеден в това, което защитавате. Но дори не споменахте ЗАЩО Е НУЖНО ДА СЕ ЗАЩИТАВА, а после ми пишете че "за мен било битката"... Не ме интересува с нищо позицията ви по който и да е въпрос. Не ми е нужно дори да ви знам убежденията, въпреки че вие им се явявате обикновен говорител. Не ми е нужно да получа одобрение, нито съгласие, нито ме интересува да ви убеждавам. Не ме интересува дали съм прав, дали говоря истината. Не съм убеден в това, което пиша - не ми е нужно да съм убеден. Нямам верую, нямам убеждение за каквото и да е - вече нямам. Мога да сменям позиции и тези, да конструирам аргументи дори за противоположни такива и във всички ще изглеждам за борещите се хора като 'убеден'. Нещо повече - понеже всичко това за мен вече е преминат вътрешен път, аз разполагам със значително повече опит от вас. С лекота бих приел да си сменим позициите помежду ни и бих имал значително повече и по-широки аргументи за защитаването й, значително повече задълбочени... Защото всичко това вече съм го разиграл отдавна в самия себе си - значително по-сериозно, повече остро, с много по-голяма невъзможност за клинчене и опити за измъкване... Явлението убеждение и много широкия контекст в което то е част от система от явления и процеси, вече за мен не е интересно с нищо. Значително по-интересно ми е начина по който "преди" него и "под него" се случват процесите, защото в себе си това е вече изследвано в детайли, докато в другите хора е с безкрайни вариации, видове и проявления, макар да открих отдавна че са налице едни и също общи принципни положения. не ме бъркайте че споря за нещо си. Моите думи нямат стойността да убеждават някого, нито ще променят с каквото и да е социума. Моите думи са насочени единствено само към реагиращите тук. Или за други - които имат вероятност да прескочат клещите на защитната реакция и да запазят непокътната висшата си когниция. да осмислят собствената си възможност да се погледнат отвъд собствените си битки и защити... и да получат шанс да се огледат през друг контекст. шанса за това е изключително малък, но все пак това не зависи с нищо от някой си рамус. така, че не привиждайте наивно че аз се боря за някаква си кауза, че имам мисия, че с нещо съм бил против едно или друго. Нито националните герои ме интересуват, нито които и да са други митологеми от безкрайните идеологични полета и пропагандирането им навсякъде сред социума. Демитологизацията е само малка част от вътрешното израстване. А то 'продължава' в посока на индивидуализация, а не в стадна принадлежност. Демитологизацията е част от процесите на излекуване от идеологическата зависимост в собственото битие. И като такава - тя протича в рамките на самия индивид, по пътя си в трансформацията на такъв, от завареното си положение на социална личност. Като етапни стъпки е ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО на всички идеологии и митовете им... А толкова хора тук се бъркат защото те са свикнали още с ОХО-БОХО как ако не е нашето - е чуждо. Както и - или ТЕ ще изядат нас, или ние ТЯХ ... и поредните атавистични виртуални и ментални паранои и фобии. Казусите които се разискват тук - дори в конкретиката на темата са съвсем елементарни. Въпроса е единствено до пристрастията и страховете, на които изразяващите убежденията си, са просто говорители и изразители. И е твърде весело, когато форумните идеологични проповедници, само ползват "научното" като прийоми, като тактика, като мимикрия за свои обикновени социално-лични убеждения и вярата в поредната екзистенциална идеология сред която те са се постановили и ситуирали виртуално и отражателно. Да вярваш, че не си вярващ - е най-веселия псевдопарадокс. Да вярваш че си рационален, че си разумен, че знаеш че мислиш... е част от същия. Няма как някой да е разумен рациоинален индивид и да вярва - няма значение обекта на вярването си. Просто това е несъвместимо и несъответствено. Да защитаваш "разумно" е също част от този общ казус и едновременно взаимноизключващо се... Защото ДА ВЯРВАШ е общото между всичко. А да вярваш че не вярваш... е доста интересна митологема. Нещо аналогично на "да сънуваш че си буден"...

дали някой вижда колко е показателно това. За кого, за кои "самотата" е другата неприемлива алтернатива... толкова страшна, толкова ужасна, и че това е архетипен елемент дошъл от колективно-личното несъзнателно и после излиза като "утвърждение"... Няма дете на този свят, което да не е минало през призрака и ада на "самотата"... Дори споменаването за много хора събужда инстинктивен страх и порив на несигурност. А няма смисъл да се говори за някакво съдържание на думичката ИСТИНА, но не каква да е - а задължително колективната такава. Точно колективната маймунка сред всеки настоява вироглаво че "да си сам" значи че задължително ще умреш. или пък - че ще полудееш или обезумиш и оглупееш. Че си нищо без "другите",... Да, най-самотните неща сред вселената са онези, за които е нужен просто САМИЯ СУБЕКТ - всичко, което му е нужно, всичко, което се случва, всичко, което става - рано или късно, някъде в съзряването си той заподозира за процесите по авторефлексията. И че това че не е само субект и обект... а е налице и един "трети елемент" в тази система... А именно това, при неговото вникване и задълбочаване - променя всички дуални схеми рефлективащи обратно до дуално възприятие и отражение ( вкл. и мислене )...

всичките ви въпроси имат една единствена посока и стойност - да защитят личните ви убеждения. Да ги защитят чрез утвърждение. Всичките ви изречения имат утвърдителен и потвърдителен уклон и като такива нямат никаква познавателна стойност, а са израз на обикновено пристрастие. Това само за вас имат стойност на "аргументи". При вас схемата е обърната - вие не извеждате сегашните си постановки чрез предишни. Убеждението има предварителна на логиката и когницията позиция. То е "първо" в психичното и вече съм писал по други места за неговата стойност, произход и динамика. както и насищане и изчерпване... Чак след като е налице убеждението и за вас то има стойност на 'котва' и система от опорни психични точки, вие след това борбата е да ги валидирате и "докажете" като правилни, рационални, сигурни... В този смисъл ролята на висшата когниция е на "роб", а "робовладелеца" се играе от ирационалното във вас. Хора които живеят чрез убеждения нямат как да не произвеждат пристрастие. За тях нищо не може да има стойност ако е извън ирационалния им фрейм (рамка). Не само това - но не е въпроса само до Фрейма - а че те се усещат застрашени ако решават че фрейма е компрометиран и е възможно да не е твърд и устойчив - нещо което е изначалната цел и негов смисъл. Глупостите на колегата Инкоректус са същото, но за него схоластичния уклон е още по-силен. В моменти на реакция той изпада в положение на една безкрайна партийна реч, но не от кого да е - а от председателя на политбюро-то й. Той посочва кое е правилно, той казва кое какво е, как трябва да се разбира... плоска като всяка евтина пропаганда. Толкова да е прозрачен и елементарен да е сценария, и толкова повторяем. той го е заимствал, той го излъчва и на свой ред е негов рупор... И всичко това за него било "рационално", понеже имало аргументи. Има - защото той самия ги поражда и конструира... Колкото до самия въпрос - дали пещерния човек се е питал - дали е съществувало нещо различно от неговото - например "демокрация" или пък "компютри". Дали дори си е задавал въпроса - дали живее на планета, какво са звездите... да не говорим за "КОЙ Е ТОЙ"...? - разбира се че НЕЕЕЕЕ. Ние сме си така, ние сме били така, ние ще бъдем така. Никога не е възможно да съществува друго - всичко е ясно само защото вече е ставало и винаги се повтаря - ето го вашето верую казано чрез други словесни формули. Всичко, което е правилно, което е вярно, което е решение - е само някъде назад - във вече случилото се, във вече станалото, във вече изминалото... Ето това са основните точки на онова, което в социума е популярно да се нарече КОНСЕРВАТИЗЪМ. В психологията има други термини и това са симптоми за цяла специфика от диагнози. защото в кротките си варианти всичко това няма социална значимост. Но в по-острите - става проблем - както всички останали девиации, при загуба на контрол и отпадане на компенсаторните регулационни механизми. И още нещо - разбира се, че ограниченията в които е вашият фрейм на вас не ви изглеждат въобще като такива. Напротив - съвсем си е ясно, толкова ви е естествено - и не само това - групово е споделено и това окончателно стопира възможността кръстосаната проекция да заиграе като възможен регулатор. В допълнение към това - несъзнателно вие търсите "сходни" вместо "различни на вашето". Защото СХОДНИТЕ предлагат допълнителен стимул да намалее тревожния "фон" и да се усети чувството на сигурност по-ясно... И накрая - в чисто прагматичен и смислов план - вижте колко е прозрачен и показателен логичния ви уклон - всичко е в множествено или безлично число. Вие липсвате от изказа си - като субект. Вие сте скрит като АЗ, защото именно когато предварителните записани сугестивно ценности са под натиск на дисониращи елементи, първото което изчезва е личното и остава груповото говорене, както и търсене на сходства и борене на дисониращото. Когато не е налице узрял и опитен индивидуален аспект - първото което става при защитна реакция на социална личност - е изчезването на "личния план" и скриването му сред груповите схеми и модели, като ги изважда пред себе си като щит... Вижте за пример всяко писание тук - ако сте способен да си позволите "да го видите". Особено - ако сте способен да забележите същото при себе си - това е вече по-голямото предизвикателство... И не е възможно да се реализира ако убежденията са онова,което говори и мисли вместо вас... А вие дори не го подозирате... Колкото до самия въпрос - ето и един последен щрих - в условие на колективна и лична водеща роля на несъзнаваното - няма как да е налице каквото и да е "различие" в посока към осъзнаване. В този смисъл - осъзнаването е Индивидуален акт, а не групов. Осъзнаването е вътрешен психичен акт и като такъв - няма как да е в социален план. Няма как да се научи, няма кой да ви научи, няма кой да го "напише" и то да е валидно за вас. Нещо повече - следващият етап на насищане в осъзнаването е САМО-осъзнаването. В него вече колективният фактор е все повече незначителен и именно това подава все по-мощен дисонанс с вече заученото и записаното като "крайно". Защото според него - за вас всичко, което съществува може да дойде единствено само от група, само отнякъде. Вече трябва да е открито, да е смляно, да е предложено, написано, говорено, пояснено и вие да го приемете и след това да го предлагате като "свое"... Вашата лична роля, е само до степента на усвояване и след това - на репликацията му. И така колективната идентичност се просмуква като маска на "лична". И това всичко са инстинктивни процеси... Няма нищо общо представата ви че е битка - между висшата когниция и инстинктивното в човека. Точно битка е само от гледна точка на ХОМО в субекта - защото ХОМО винаги е живеел сред битки, винаги е записано че висшия приоритет му е да оцелява и заради това - да се бори. Винаги всичко около него е враг, всичко е нужно да се контролира... за да е сигурно, за да пребъде... А за разума, като условно обобщение на висшата когниция, битка не може да има - точно обратното. САМО РАЗУМА е възможно да обхване широтата, да променя и да адаптира - с най-висока "скорост"... Само от него може да дойде ролята на СИНТЕЗАТОР - омиротворител и така - обединител... Докато заварената воюваща маймунка пренася войната и битките навсякъде сред цялата си надстройка... И да - етапно е налице съпротива от страна на инстинктивното. Но тази съпротива се води от "две страни" - едната воюва, а другата опитва мир, защото разума, ако е разум, ако е в своята естествена широта и дълбочина, ако е в достатъчна зрелост и "качество" вече е извел, че воюването и страхът - не са в полза на мира. Не са в полза на "вътрешното събиране"... и синтез... и т.н. Точно колегите които най-активно се ерчат колко много знаят, дори идея си нямат колко път е извървян, за който те дори не са чували. За същите животът е побран сред една псевдонаучна вселена - но тя е "разказ за науката", а не е наука. В някакъв смисъл - не са виновни че всичко това е цяла система - че така се пренася от випуск на випуск, от поколение на поколение... И че за да се разпространи научния мироглед и отношение към света и себе си, огромна роля е за тия, които са изградили от науката нейна социална идеология.за да предложи поредното съответно верую. Всичко това - да предложи идентичност на търсещите да се идентифицират. Именно това е трибуната на "говорителите" й. . В някакъв смисъл - това е полезно. То е и потребно, то има и своето значение. И никой не се интересува да го "отрича" както на чернобелите тук интерпретатори настояват че "го четат" и че било сред написаното...

Съгласен съм с повечето аргументи и описания от механиката и динамиката на посочените явления и процеси в колективното НЕСЪЗНАВАНО. СХЕМАТА ПРОДЪЛЖАВА да работи, защото колективното несъзнавано се формира и функционира на базата на личното психично несъзнавано сред субектите които участват в него. Схемата ще продъжава да работи докато общата маса хора резонира сходно, според сходния начин по който рефлектира чрез несъзнателното Сега - въпроса е - къде е границата - за повечето подходящо резониращи личности съставляващи груповата маса на човечеството, това да се изведе широко нещо е равносилно да се валидира неговата правилност. Ако се подберат внимателно периметрите на задаване на условията - утвърдителността и потвърждението се виждат през думички като "винаги", "това е било открай време", "векове наред"... "човекът е такъв"... И други колеги използват тия повторения с подходящото за целта отношение - като към окончателна и крайна даденост "това е животът", "човекът Е социално животно" и винаги е бил, държавите са били винаги, те са... и ще са и вбъдеще...Човекът е животно той винаги... това му е естествено... Това са готови сугестрирани моделни словени фрази, които се проявяват защото така са записани. И са записани - защото по каналите на несъзнаваното "колективно-лично" текат подобни на тия. И не е като да е НЕразбираемо защо. Разбира се има и неточности, но това не е толкова важно - например - колективния архетип - от цитираното изречение... е неточен, поне в този контекст, (макар и да е и многозначен ) защото е смислово противоречив. Архетипите са модели на поведение и дори цели схеми и насоки, които са записани във видовите програми за оцеляване - когато и защото няма друго ниво на което да се "запишат". Условията в които са писани тия "програми" са точно определени, макар да са само модели и да се "изчистват" с вековете и натрупванията им. Колективният опит и неговото проектиране и пренасяне - е чисто първосигнален и инстинктивен казус. С него се почват всяко човешко битие... Но въпроса е - дали ще се израснат и да се продължи някъде оттатък - защото целите на природата може и да не са точно човешкото същество да остане ХОМО вовеки веков и до края на вечността... И така - горния цитат съдържа нещо в своето трето изречение, в края си - докато "човекът още не е опознал себе си"... И е някакъв мост, някакво нов тип условие, чрез което е възможно да промени "досегашното" - оформено и представено като статукво, дори в доктринална форма. А какво точно означава ЧОВЕКЪТ - ДА ОПОЗНАЕ СЕБЕ СИ... е тема на може би съвсем друг раздел, може би - на съвсем други интереси, посоки, виждане... от заявените в тази тема.

Това е подвеждащ въпрос - целящ утвърждение - меко и тънко... но все пак е реторичен похват. Чудя се защо са толкова нужни тия похвати на определени хора сред пишещите. Колкото до "въпроса"... налице е тенденция за ограничение на диапазона на разглеждане на даден въпрос и обвързването му с точно определени негови качества или произход. Например - по същия принцип може да се утвърди че понеже сме оцелели още от пещерния период, значи всичко, което е било валидно тогава - значи с него няма проблем да се живее и сега - то е показало че е вярно, че е сигурно, че е правилно и... Утвържденията на архетипните и в общо - колективните (видови) несъзнавани процеси - е обикновена заигравка за поддържане на уклона към "утвърденото". Уклона е израз и проявление на отношението към издигане в култ на постановеното, вече преминатото, който по принцип в социума е популярен като "консерва-тизъм". В чисто психично отношение това е заигравка именно с архетипните страхове на всеки социален член, които са именно в неговия "фрагмент" от колективното несъзнаваното. Влечението и фиксацията във "вчерашното" е само заради предлагане на усещането за сигурност. Във времена и мигове на "неизвестност" в даден конфликтен момент - дали в първосигналните дялове или по-висшите когнитивно - естественото намиране на решение във "изминалото" и особено "неговите отпечатъци" е съвсем обикновен първосигнален момент. Битката е впоследствие да се представи като рационален, като предлагащ естествено спасение и решение. Същите казуси всъщност са валидни за всеки човешки субект и той самия в себе си "решава" своите посоки на психично движение, ползвайки същите първосигнални "кодове". Привлекателността на посоката на търсене на решението е - че когато вече нещо е станало, то предлага вече "познато" и по този начин изглежда че "решава" проблемът с "неизвестното, което предстои". Всъщност при по-широк периметър на обхват на условия, няма как заложения инстинктивно похват винаги да е адекватен на "тия условия", за да се ползва за реализиране на адекватно решение... От друга страна - когато претендиращи като рационални, знаещи и мислещи субекти, се подвеждат по пързалката на инстинктивното за тях е много важно да утвърдят именно този подход като най-рационалния. И му намират основанията - бил естествен, бил заложен, резонира при повечето хора... Хората с по-ниска адаптивна способност, с по-висок несъзнателен праг на безпокойство и тревожност, са естествената таргет група за този вид послания, решения и принципно отношение. Същите тия хора търсят да се опрат непрекъснато на идеализирани форми на миналото, на исторически събития. Обикновено всички решения за тях са някакъв тип 'завръщане' сред лоното на нещо, което е напуснато. Че всяко начинание на нещо ново, носи прекален риск, всеки нов непознат вариант няма как да е предсказуем... имат си готови фрази, които преминават през несъзнателните канали "социо-личност"... Самата природа е заложила в мозъчните стари дялове този тип "решения' - подбора в оставените мнемонични отпечатъци на решения относно "сега"-то. за целта същото "СЕГА" се интерпретира чрез вече отработени модели и през тях се отсява кое, как, какво или колко. Това е най-инстинктивната форма на когниция, чрез която се формира възприятие и отражение. От своя страна - същите я формират на свой ред, чрез сложна система от обратни взаимни връзки (рефлексии). Архетипността и "колективното несъзнателно" са по-широкия контекст на явленията "митология", "идеология" и митологемите, едни от които са "герои". Героите са просто идеализирани образи, подбрани за целите на поддържането на поредната версия на колективната приказка, сред която се постановява периметъра на личната приказка и "сънуващия я субект". Всичко това дори не е нещо кой знае колко особено или оригинално. Въпроса е - че се вижда колко е нужно и важно за толков много хора, да се постановят като "правилни", важни, смислени - чрез веруюто и убежденията си. Като заради това внимателно филтрират и подбират нужното за тях от множеството други евентуални възможности, посоки и периметри на разглеждане. Всъщност - консерватизма е обикновен капан, който привлича с усещането за повече сигурност. Това е и основното му предназначение - да привлече повече несигурните социални личности. Това е и посоката му за ползване за насочване и манипулация - с идеята да се приеме от нуждаещите се... направо по дефоулт... Защото казуси на основата на "опасност'' и "кое е с повече риск"... се решават от консерваторите без никакви "размисли"...

Колега Инкоректус, дори идеята че мога да падна на вашето ниво, е твърде наивна. Нямате никакъв шанс да ме завъртите в игрите си, с тия глупости, и в които да изпадам в обяснителен режим. Можете да си съчинявате произволните си нелепости и да ви пригласят от подходящата идеологична задруга... Толкова можете, толкова пишете. Пет пари не давам за някой си ОШО, както и същия не дава пет пари за някой си рамус. Нито ми е нужен ОШО, нито Г-ошо. И за Ленин да ме свържете като мой идеологичен гуру, или пък с филанкишиев, това не променя вашето ниво, нито религиозно отношение към света като към система от писани доктрини, които просто сте изучили, запомнили и после сте приели да са хоризонта на вселената ви. Нищо няма да промени схоластиката с която живеете , а житейския ви театър да е на "мъдър цар". Гравитацията около вас и да е на прайдова основа, си е най-обикновена матрична динамика, виждана навсякъде, включително и сред висши бозайници. На достатъчно глупости съм се начел през годините, както и факта, че ставам обект за фиксация за някои пишещи, през който да проектират ограниченията и реактивността си, извън себе си. Ученето не е никъкъв поблем, за никого. Вие също сте учили, аз също... и останалите пишещи. Винаги, най-важното и определящото остава ролята на самия СУБЕКТ. Не дали някой учи... и кой е този, дето учи. За едни ученето и усвояването на наученото си остава тяхната вселена. Толкова могат. Други - след като получат основата и минат през когнитивните си етапи на развитие, продължават да усвояват и отразяват по други начини. Вие НЕ сте компетентен по въпроси като този, защото излизат отвъд границите на вселената ви и сам продължавате упорито да афиширате това. На моменти става смешно, на моменти - малко тъжно. А на моменти - просто плоско и заядливо и... досадно повторително, колкото и да се мъчите да предложите маска на непукизъм и дистанция. Нямате никакъв шанс, пред компентентни хора да изиграете любимите си житейски роли от личния си театър. А най-смешно е когато толкова настоятелно търсите отражението си през други пишещи. Съдба - просто я приемете - толкова можете, толкова ви е възможно и това е тавана. Няма никакъв проблем, когато сте сред съзвучни на вас. Но когато се опре до друг контекст - имате проблем и твърде шаблонно и инстинктивно се опитвате да го решавате... Но - пак е същото - това правите, защото толкова можете.

в случая - няма такъв. А и - "полезен" е относително нарицателно и е адекватно само към обект, процеси или явления, към които да се съотнесе. По този начин е твърде условно - защото е контекстуално зависимо. Разбира се - проблемите са комплексни - защото и образованието не е само по себе си - то е само част от социалните процеси на всички нива. Заради това то е както "причина" за едни социални явления, така е и "симптом" спрямо други такива...

... звучи съвсем като "гледане в празна чаша" или "познаване по бобени зърна"... Само да ви кажа, че с четене и имитация на психопрофилиране не става за психонауки. Емоционалната интелигентност я повтаряте вече трети пост подред, но освен в учебници и лекции, нямате нужното вникване. Това че цитирате научени положения, не означава и че умело ги комбинирате, какво остава за разбиране... Чудесно е с "де-митологизациите"... вие очевидно имате мисия Още от началото започнахте с погрешни предпоставки. Налице са и доста проблеми и в логичното извеждане, като на моменти съвсем произволно си запълвате празнините между постановките, в опита да изглеждат свързани. Може да сте научили основи положения, но не знаете как да извеждате първоначални данни за психичните стойности и особености за субекта, и на основата на това да ги приложите към свързаностите. Та... така - заредил съм се с пуканки и чета с лека досада как се упражнявате на халос и на съвсем празно поле - нещо ваше си, но явно е нужно. Така че нека си излезе, да се успокоите, да разредите напрежението... Че постепенно темата във ваше лице се превърна в твърде плосък опит за психопрофилиране, но особеностите в него е, че минахте на изводните части без да сте извървели предишните стъпки. Затова е обобщението че нямате опит - защото "края" идва още преди самото начало.... Това съвсем адекватно насочва към приоритетите и играта на всичко останало - за да ги подпрете да изглеждат валидирани, логични... От друга страна - опита ви за анализ на рамус... всъщност добре описва самата вас. Ниво на изказ, особеностите на словото. После следва - брой на понятията, ниво на дълбочина в съдържанието им, комбинирането им в смислови пакети. А после - прагматичния и когнитивния им анализ... и накрая синтезирането на всички елементи в обща картина - разбира се, вие сигурно сте учили какво е всичко това Но едно е да се учи... друго е да се прилага... Но в смислово и аналитично отношение сте твърде далеч от практиката... Разбира се че преднамерено оставих "текстовете които да ме поставят в самохвална светлина". Хем го и написах - че съм го направил, защо и с каква цел... Вече няколко поста именно това се задъвка от няколко човека - всеки по своему, но общи в насочения "избор", защото така нарочно зададох посока на възможния "изход" при решението на дисонирането. Без никакъв критичен поглед, дори без никакво съмнение направо се вкопчихте именно в подаденото - съвсем реактивно и така предсказуемо. Дори основахте основните си постановки именно на това... Така, че... се упражнявате върху нещо свое си. Е - дерзайте. Да живее свободата.

"срещу" - кой човек... Тук сме само никове. И сами седим пред огледалата на бялото поле от екрана. Играта "срещу" - я играете вие и това е вашата интерпретация... Пишем си, четем си интерпретираме си го - но сме сами пред монитора. Груповите игри ги прави мозъкът - заместващ физическата липса на реални контакти, с дистанцираното и отложено писане - като това във форум. Цялата групова игра се играе само в мозъците на пишещите. Но това е напълно достатъчно... Както се вижда параноите са свършили чудесната си роля, без оглед на нивото на интелект. Толкова хора продължават да са маскирали страховете си с интелектуални черупки, за да изглежда явно, видимо - и така контролирано и да създава намаляване на тревожността. Използвам "писането във форум" като поле с определени психични особености, защото те точно дават възможност на повечето групови хора да са по-свободни в писането си - свободни, защото са сами и отпадат физическите ограничения в поведение и начин на държане, отношения... И остават същите ограничения, вече без да е налице реален физически контакт и обмен. Едновременно с това факта че са сами пред монитора ги прави повече отворени към вътрешното си поле и ролята "кой искам да съм" излиза по-лесно на преден план, защото възможната корективност на групата до голяма степен не позволява на твърде много хора да играят тази роля "на живо"... По същия начин, обаче, несъзнателно физическата липса отваря канал за поддържането й "изкуствено" чрез вложените социални ролеви транзакции, които са вече прехвърлени в психичното поле и там заиграват самостоятелно без да са налице реални физически контакти... Въобще - за да пиша и да интерпретирам прочетеното, съм реализирал внимателен и задълбочен психичен ситуативен анализ, за който си нямате въобще и идея. Понеже съм "тоя, дето има проблеми със своето 'несъзНАВАНО' преднамерено си го оставих написано така, като ви предлагам нещо като "стръв" на какво да се уловите. И други положения ви предложих - в други теми, за които се уловихте съвсем предвидимо... Нуждата да намерите подходящото за критика ви е далеч по-важно от осмислянето... А аз - по този начин експериментирам с типологията "стимул-реакция", като стимула се променя и дори става пасивен - и активната роля играят психични положения в самия наблюдаван субект... Това е подход с активни и пасивни елементи в изучаването като целта е създаването на условен психичен профил... Вие смятате че сте човека посочващ, казващ, раздаващ етикети, дефиниции и дори диагнози... Но... в никоя игра не се знае кой кой е... защото всяка игра се играе главно в главите на всеки от нас. ВСЕКИ ОТ НАС - без изключение. Въпроса е, когато куклата, наречена АЗ играе играта на други механизми, които заради самата игра, са невидими за нея. Толкова хора си нямате понятие за тия неща, пързаляни от вярата и идеологическите си убеждения колко е велик човека, науката, образованието... а проблемите в това "невиждане" са на всяка крачка, и в цялото социално пространство. Разбира се, че с вяра, призиви и утвърждения се живее по-лесно, по-просто, постига се повече сплотеност и колективност... Но всичко това няма нищо общо с какъвто и да е разум, нито рациум. Вие си мислите че контролирате положението и вярвате силно в това. Аз открих за себе си, че това съвсем не е така - първо в себе си го открих - че играта в главите ни е изключително сложна и в основната си част - е невидима за подходящо оградените "съзнания". Изследвам доколко и как това е така при всеки друг човек... за да създам една по-обща концептуална картина, в опит да намеря подходящите "следващи стъпки" в решенията на проблемите, ограниченията... посоките... Въобще си пишете за СЪЗНАНИЯта и лозунгите с "несъзнателното"... но без никаква яснота колко е голям айсберга, като го гледате само от 'надводната' част. А дори не сте потопен сред проблематиката, а си пишете произволните си убеждения в опит да утвърдите тезисите с които живеете. Това си е естествено и в реда на нещата. И не пиша нищо от тия думи за да ви нараня или уязвя. Преднамерено ви дадох сигнал че е безпредметно да играете своята игра с мен, но не - просто няма как да спрете. Ето ви какво се случва зад завесата и отвъд огледалото, пред което се оглежда "царя"... Всичко написано, като принципно положение се отнася до всеки друг - включително и за мен - БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. Просто това е твърде смущаващо и дисонантно на клонираните вярвания с които се живее в днешното социално поле... Заради това предпочитам да ги смущавам, но умерено, без прекалености, защото на моменти срещнах и твърде нестабилни личности, които под маската си на много знаещи, умни, твърди, имаше стаени и прикрити сериозни проблеми... и сякаш са чакали 'своя подходящ спусък'. Та така - не играя игрите на "срещу" или "въпреки" - понякога се заигравам в чужди такива игри, за целите на изследването, главно и приоритетно - на самия мен си. Но едно е да се влиза и излиза в игри... а друго е да се живее в тяхната магия без никакъв шанс за откопчване, защото всяка лична приказка предлага цяло "битие"... и най-голямото предизвикателство пред мен е - как и докъде са начините за 'различаване' - кое е играта и сънуването... кое е отвъд тях. === Край на офтоппика и край на моето писане в темата тук. Не остана нищо което да привлече интереса ми, като повторяемостта нарасна и показва достатъчно за изчерпването и безсилието. И за да дам възможност на повече хора да пишат по компентентностите си, а не по въпроси, по които ги нямат. Това не е ирония, но остава само да се усмихвам когато настояващи за интелигентност хора, толкова силно се увличат да пишат по въпроси по които зад мен стои път, а те го играят на размислителства, и то зад паравана на идеологията с която си живеят... И става така, че свободното раздаване на психични диагнози, много прилича на такива от народни псевдо-лечители, и дори народни семейни лечителки, подочули нещо от своите майки и баби, за един или друг симптом... А още по-весело е, че това става сред форум с декларирано от всички отношение към нещо си, наречено "наука" - обаче, както вече се спомена - народната версия на разказ за "историята" в училищата, се отнася и до самата думичка "наука" - по-точно - народната приказка за науката... за психологията... и за всичко останало.

Това че се повтаряте вече е очевидно. Но знаете ли и кое се повтаря - менторския маниер на преподавател, (във вашия случай - почти (ди)ректорски) изнасящ една непрекъсната реч като на партийно събрание. Повтаря се и едно и също парадиране и високопарно възхваляване на социални ценности, съвсем като в театъра и сценката на която вие сте говорител пред аудитория в очакване за ръкопляскане след всеки абзац. Шлайфания реторичен стил, похвати и изказ издават дългогодишното вживяване в тази роля... За пример може да се вземе последния такъв абзац, от поредните изблици на същия сценарий. Твърде изтъркана роля - тази на социален утвърдител и защитник, на говорител на социални ценности, посочващ проблемите на един или друг, даващ етикети, показващ и насочващ към правилните решения... Един типичен авторитарен и директорски манталитет говори и пише вместо вас... и не ви дава мира да излезнете от този маскарад пред вашето "собствено огледало" във вечната човешка игра, описана чудесно от баснята (или притчата) за 'царят е гол'... А царят е гол, но и нещо повече - пред огледалото стои един възрастен човек, живеещ от заучените и навичните си маниери да е важен (цар) в очите на другите и да получава през тях нужното за утвърждаване като сам го утвърждава. За вас - именно "другите' играят ролята на огледалото... А ако падне огледалото - пада ролята на "царя"... Вероятно имате качества и дадености, дори опит - в тази ви социална роля. Но тя се е превърнала и във ваша лична, за в личния ви психичен театър. И я играете до "откат"... Въпроса е, че не е ясно кой точно кого играе - вие ли играете ролята... или "тя" играе вас... Но така е в игрите с психичните огледала - никога не се знае кой е Оглеждащия се, и кое е Отражението... Ще перефразирам текста на една прекрасна българска песен: "... Пак в този смешен костюм глупаво сте се облякъл (А) всичко е само игра всичко е само спектакъл..."

през моите очи това е твърде идеалистично, твърде далеч от реалността. Дори - физиологичната реалност, не само психичната... Имам предвид че при децата са налични етапи на съзряване... и те не могат да се прескачат. Отгоре на всичко - образованието е класифицирано и унифицирано. в него не се взима предвид индивидуалните дадености на ученика. Гледа се на него като на ученик, който е нужно да възприеме, запомни и на свой ред да го повтори, на даден обем информация. за целта - учителя е по същия начин - от другата страна... Колко учители между другото, наистина са от разбиращите, задълбочените или с широки интереси и визия за света, хората, човека... Колко преподаватели са с рационално мислене, холистичен подход към битието и независимо критично осмисляне... Виждат се резултатите по "материала днес". И не учениците са проблемът на образованието, нито причината да е в това положение... Въобще - казусите с образованието са твърде сложни и многопосочни... Като все пак - не образованието е 'причината' за сегашните проблеми. Образователната система е част от симптоматиката, а не е причината за проблемите. Да - с някаква роля, но не по-голяма от другите фактори...

мисля си... че са малко прибързани тия реакции - имам предвид - че не е въпроса само в спуснатите думички от един или друг. Според мен, за достатъчна сериоизност на критиката е нужно някой да се запознае от самия извор - самата книга. В нея са представени сериозен брой аргументи и извеждания, други форми на интерпретации на факти и изводите и резултатите от всичко това. Разбира се - това е по научната част. Идеологическите въпроси, обаче, като "родения Исус в Крим", на моменти са доста произволни... И все пак - аз не съм историк, нито дори учен. Имам подходи, прийоми и насоки, които са близки до някои от научните... Но всичко това за мен има съвсем друга стойност и значение - за изучаването на митовете.

Това добре - има съвпадение и привиждаш през думите ми неща от твоите представи. Обаче за да се "изкарат на светло" някой въобще има ли идея колко сериозни и значими проблеми излизат... Тук навлизаме в моите познавателни територии и всичко това е вече част от преминат етап. И без никакви нотки на самохвалство е ясно че няма друг с опит в тази посока сред тук-пишещите (и не само сред тях)... И като пиша всичко това, всеки друг ще го прочита точно като непозната територия... Но най-вече - работата по "изваждане на светло" е самостоятелна работа. Това е вътрешна работа, а не е социално пригодна. Това е процес, който не се учи, не се заимства - защото няма как. Това е серия от процеси, които са уникални при всеки човек... И най-вече - очакват ви сериозни "изненади" колко много сте скрили от себе си ( и другите)... И колко е трудно да се преглътнат и приемат... защото вярата че си някакъв си... става ясна именно тогава - че е просто вяра... и т.н. И понеже куража, готовността и даденостите в масата хора не достигат за да се прескочи бариерата на заложената "забрана", се стига до тия написани "компромиси" и как под предлога и маската на разумност, на предпазливост, на градивност дори - всъщност се крият обикновени човешки страхове.

канализирането не е никакво осъзнаване, нито управляване. Единствения начин е да се навлезне и да се изкарат на светло - колкото може повече. Защото "светлото" е възможността за управление. УПРАВЛЕНИЕТО е акт на интелекта и разума, Интелекта може да управлява само ако самия той не е управляван - в смисъл, че той е приоритет пред останалото... Тук навлизаме в казуси, които никой от пишещите няма дори елементарна идея и всичко по този въпрос е "мъгла" от страхове и "все пак да си оставим вратички и клони, че да не вземем да паднем на земята ( градивна алтернатива)... Несъзнателните процеси, за които говорите, всъщност не са впрегнати, а самия субект е впрегнат в тях и чрез тях. В самата вас е лесно да се забележи, да не говорим колко ви е важно да изглеждате пред себе си канализирана, рационална, подредена и систематизирана. Но само да "не падне пердето" и да се "яхне метлата". Колко хора са ви виждали в такива състояния и настроения ... (отнася се до всеки друг)... Коя сте в състояния на отчаяние, на повишена тревожност, на паника или в екзалтация...(отнася се до всеки друг)... Коя сте при смяна на настроенията, хормоналните изменения, силен стрес или агресия... Всичко това тънко се прикрива от всяко съзнание. защото в него е важно да "докаже" на нуждаещия се, че той е регулиран, контролиран и "ония" дето създават хаоса, са "под контрол". Ама не са. Толкова много хора тук полагат толкова усилия да изглеждат регулирани, и рационални. Вярват в това, показват го... защото алтернативата е твърде плашеща, твърде различна от "сапиенсната аура" толкова упорито наслагвана вече хилядолетия... Това е и основния проблем - в изваждането на несъзнаваното в "светлата част" за опознаване - че оттам излизат изтласкани твърде нелицеприятни и дори неприемливи черти и проявления, за създаденото и възпитано "социално лице", което играе ролята да е "образ" за индентификация. самите ви думи по-горе са пример за пълното неразбиране на сложността на казусите с несъзнаваното и как страховете избиват през "несигурността" и заявката "все пак - да се запасим със спасителни варианти - така и така сме си добре... вече е показано, вече е пробвано... вече си го знаем - така, че - все пак е за 'предпочитане'... Всичко това е обикновената стандартна форма на търсещия компромис, за страхуващото се в мозъка, за старите дялове, които "живеят" за да пазят - особено силно застъпени и специално подсилени от природата - именно в мозък на "женски субект"... Параноите, на които бяхме вече свидетели и как "чорапените чудовища" още си "живеят" чрез толкова много хора, продължават да функционират и да създават своят си нужен контекст. Вече съм давал примери как защитните системи в човека се стартират хаотично и при определени условия те дори се стартират едни през други... та до степени на деструкция - както на психичния свят, до загуба на съзнание или че паниката често довежда самия реагиращ до фатални последици, защото в мозъка се "дава накъсо"... Природата просто не е възможно да ги "модифицира", нито реагиращият има възможността да 'подбира' кое, кога и доколко да се стартира... При влизане в "стресовия режим" именно висшата когниция и интелекта първи се изключват - това също е програмирано от природата. Тепърва са налице психични разработени програми, изхождащи от експерименти - да се задържат висшата когниция, съпоставките да се слеят със самите инстинктивни реакции. Съществуват специални програми за психопрепрограмиране и задаване на нови връзки, тяхното преподреждане или дори реконструкция... Но колкото и да е чудесно всичко това - за него са нужни специфични реципиенти. И те се подбират по сложни критерии, да разполагат със нужните дадености, потенциал... От друга страна - създадените по този начин "нови вторични качества" дават възможност за 'супер качества" чрез които такъв субект да има сериозни предимства пред останалата маса хора. Заради това ги ползват в специалните служби, шпионажа и секретните мисии и за тия неща почти не се говори... А тук пишещите се чудят как да нагласят страхуването да се маскира чрез "аргументи" и да не излезне като компромис - вече толкова постове подред...

http://www.dnes.bg/redakcia/2017/08/28/skandalnite-teorii-na-ruski-uchen-turcite-slaviani-hristos-roden-v-krim.351710 Това пък е материал, пуснат в народното масово пространство, но подходящ за съставяне на по-широка визия за проблематиката... Самата книга, е многотомно издание и именно тя е в основата на всички позовавания и коментари. Книгата може да се намери на много места, особено ако е на руски - дори и за онлайн четене

"Новата хронология" на Фоменко: Били ли са българите диваци и варвари? Йордан Табов* Анатолий Фоменко. Снимка: км.ру Вярно ли е, че цялата ни досегашна представа за историята е изкривена? Че средновековната история от Х–ХVІІ в. е изкуствено „удължена“ от хронолозите на ХVІІ в., а „античността“ и средновековието са двете лица на едни и същи реални събития, случили се не по-рано от Х в. от н.е.? От 1973 г. група математици от Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, ръководени от акад. А. Т. Фоменко създават нови математико-статистически методи за разкриване на дубликатите (повторенията) в летописите. Разработват нови методи за датиране на събитията. Разкриват грешките във възприетата днес хронология. Излагат „история на историята“ – от кого, кога и как е създадена възприетата досега версия за „древността“? Как математиката помага в изчисляването на датите на древните събития? Защо картините на звездното небе, записани в известните библейски пророчества, в действителност сочат към средните векове? Съобщават ни един от главните резултати на новата хронология, това е „глобалната хронологична карта“, която позволява разкриването на смайващи измествания в хронологията. Книгата на академик Анатолий Фоменко “Нова хронология на историята” се превръща в сензация и предизвиква остри полемики сред читателите и професионалните историци в Русия и във всички страни, в които излиза. У нас я издава ИК “Сиела”. Най-невероятното откритие на ХХ век? Ст.н.с. Йордан Табов “Новата хронология” на Анатолий Фоменко е най-чудното, най-невероятното откритие на ХХ век. Всъщност то все още е хипотеза. Хипотеза, която се развива и постепенно изтласква традиционната версия на старата история на човечеството, превръщайки я също в хипотеза . Коя от тях ще надделее? Всъщност за мен въпросът е: кога “новата хронология” ще надделее в общественото пространство? И така, хипотезата на Фоменко. Защо толкова много специалисти са на мнение, че става дума не за откритие, а за заблуждение, съпроводено с мистификация? Прави ли са те да твърдят, че хронологията, като научна област, която обслужва историята и поради това е тясно свързана с нея, е, меко казано, неподходящо поле за изява на математици - пък макар и с блестящо дарование, какъвто е А. Фоменко? Макар и разпространени, подобни емоционални възгледи нямат основание. Хронологията, т.е. проблемът за изчисляването на датите, и по постановка, и по методи за изследване спада към точните науки и пряко засяга приложната математика. Това са астрономическите изчисления, оценката за точността им, календарните проблеми, дешифрирането на старите надписи въз основа на честотните характеристики на текстовете и т.н. На времето, през ХVІ-ХVІІ векове, хронологията е била раздел в математиката. После е отишла в ресора на историците, защото се е смятало, че е станала напълно завършена област от историческите знания, която има нужда само от отделни уточнения, не засягащи хронологичната постройка като цяло. Но се оказва, че възприетата хронология на древността съдържа дълбоки противоречия. Къде може да се търси най-твърда почва за исторически датировки? Отговорът като че ли е ясен - в пресмятането на датите на астрономически явления: хороскопи, затъмнения, звездни каталози. Изследванията на А. Фоменко в тази област очертават фундамента на хипотезата на “новата хронология”: че библейските, античните и средновековните събития, описани в познатата ни версия на световната история и в съответните източници на информация – хроники, надписи, монети, документи – са се случили през последното хилядолетие. С други думи, “историята на света” е заключена приблизително в последните хиляда години. В този интервал са били и “изходът” на евреите от Египет, и построяването на Хеопсовата пирамида, и Троянската война, и цар Симеон, и Александър Велики … Такава мисъл изглежда шокираща. Съзнанието на нашите съвременници буквално отказва да я приеме. Но идва и друг удар по традиционната картина на далечното минало – от страна на моделирането, компютрите и статистическите методи. А. Фоменко изобретателно прилага техните възможности за изследване на “дубликатната структура” на приетата версия на старата история. Така се разкриват многобройни повторения на едни и същи “сюжети”, “паралелизми” на династии и събития. Оказва се, че повторенията са подчинени на определени математически закономерности, които насочват към теорията за “изместванията” на събитията във времето, т.е. към теорията за неправилни датировки. Ако наистина А. Фоменко и съмишлениците му са прави и в хронологията (а следователно и в историята) на далечното ни минало има груби грешки, как е могло да бъдат допуснати? Един от типичните механизми, които са довели до създаването на днешната “удължена” и “разтеглена във времето” историческа картина, би могъл да се илюстрира със следния пример. Да си представим за момент, че вземем три монографии, описващи Балканската война: една българска, една сръбска и една гръцка, и че в тях са изтрити датите. Както читателите биха могли да си представят, разликите между представяните от тях версии на войната ще бъдат значителни. Например в българската версия Одрин ще е бил превзет от българската армия, докато сръбската ще отбележи, че сърбите са пленили главнокомандващия турската армия и с това те са превзели града. В гръцката версия обсадата на Одрин ще е представена като периферно събитие, а основните победи във войната ще е удържала гръцката армия. Може би трябва още веднъж да повторим: разликите в описанието на Балканската война във версиите на българската, сръбската и гръцката научни школи са наистина големи; “средният интелигент” трудно би могъл да допусне мащабите им. И ако си представим, че след 100 г. някои неутрален американски учен прочете три такива монографии, то в него спонтанно ще възникне твърдо убеждение, че в тях са описани три различни войни. И ако наистина в монографиите – както предположихме в идеализираната конструкция на нашия пример – датите са премахнати (а по същество подобна ситуация – датировки по различни календари – имаме и в старите ръкописи и документи), то той ще се опита да ги разположи във времето една след друга: например първо гръцката версия, после българската, и накрая сръбската. Така една война може “да се утрои” – разбира се, само на теория – за да възникнат “три войни”. Но случило ли се е на практика подобно нещо? Наистина ли историята е прекомерно разтеглена във времето? Има ли някаква относително проста и разбираема индикация, че например българската история е изкуствено удължена? Ще дадем отговор на последния въпрос с компютърно обработени данни от археологически находки. Рис. 1. Хронологично разпределение на монетите, намерени на територията на България и описани в българските археологически списания през 1910–1950 г. Да погледнем графиката на рис. 1. Тя обобщава данните за около 210,000 стари монети, намерени на територията на България за един приблизително 40-годишен период: 1910-1950. Построена е с помощта на компютър (с електронни таблици Excel). Извадката от монети е представителна и по построената графика можем да сравним (приблизително) количествата монети, циркулирали в земите на днешна България през различни периоди от миналото. Например на основание на графиката можем да констатираме, че от 200 до 300 г. от Р. Хр. е имало интензивна монетна циркулация, и следователно интензивна стопанска и търговска дейност. Започвайки от 400 г. до към 1100 г. имаме “тъмен период” – като че ли сеченето на монети и използването на пари е практически прекратено. Затова е естествено да си помислим, че държавата на старите българи през този период е била на примитивно стопанско и икономическо равнище. Били ли са българите диваци и варвари през V-ХІ век? Хронологията на археологическите данни, онагледена от графиката на рис. 1, дава категоричен положителен отговор на този въпрос. В същото време ред данни от изворите свидетелства за друго: че по времето на цар Симеон и цар Петър България изживява период на подем, на културен и духовен възход, немислими без съответна икономика и търговия. Би трябвало да се учудим, че няма монети от времето на Тервел, който минал сред войниците си и с едната ръка им хвърлял златни монети, а с другата сребърни. Как едни диваци, които не са виждали монети в държавата си, биха могли да знаят какво да правят с тях? Налице е противоречие на писаното в старите ръкописи и документи с хронологията на археологическите паметници. Би могло да се каже, че изкуственото удължаване на историята е породило “празнини” в хронологичното разпределение на монетите, намерени на територията на България (рис. 1). Празнини, за запълването на които не достига “археологически материал”. И така, имаме сериозни основания да подозираме, че в хронологията на старата история има грешки. Но как да ги открием? А ако ги открием, ще можем ли да ги поправим? Тези въпроси маркират основните проблеми, с които се занимава “новата хронология”. Първо, трябва да се докаже ясно и убедително, че в традиционната версия на старата история са допуснати груби хронологични грешки. Второ, трябва да бъдат открити “местата във времето” на тези грешки. И трето, хронологичните грешки трябва да бъдат поправени. Постепенно се оформя впечатлението, че хронологията на старата история е една интердисциплинарна научна област, в която на съвременния етап на развитие важно място е отредено на математиката. Нови конкретни методи за датиране се очакват от астрономията, физиката, химията, биологията … Трябва да се усъвършенстват и традиционните подходи за датиране, прилагани от историци, филолози, лингвисти. Досегашните изследвания на проблемите на хронологията разкри тяхната сложност. За цялостно преразглеждане на основите на старата история, съпроводено с критичен преглед на изворите (хроники, документи, надписи, монети и др.), са необходими огромни усилия на армии от специалисти; и много труд, който вероятно ще запълни десетилетия. За момента може да се каже, че в най-задоволително състояние се намира хронологичната критика на старата версия на историята. Има и груби хипотези за възстановяване на общата хронологична картина на миналото, но по тях тепърва предстои много работа. Може би много от читателите на “Новата хронология” няма да се съгласят с автора й – поне не напълно. И ако кажат, че трябват още доказателства, ще бъдат прави. И ако констатират, че има грешки, също ще имат основание. Всъщност обосновката и подробното описание на “истинската история” изисква още много усилия и изследвания, още стотици и хиляди подобни книги. Доказателства, които предстои да бъдат намерени, грешки, които да бъдат направени и поправени. Но само така - с усилия и преодоляване на заблуждения – се ражда истината, а тя е нашата обща цел. ==================================== *Йордан Табов e старши научен сътрудник в Института по математика и информатика на БАН, научен редактор на българското издание. ================================== Критика към въпросната "теория" или "хипотеза" са налице навсякъде в нета, вкл. и на руски, вкл. и от РАН... Преднамерено не го пуснах в раздела за 'лъженаука'. Претенциите за научност в случая са налице, но са налице и идеологически вметки към тях. Налице е и мощно идеологическо движение на последователи в самата Русия, така и на други места по глобала. По добре шлайфаните механизми на примерно "плоската земя", теорията на Фоменко става удобна за социално ползване, особено в частта си с внушения за Славянството като начало и края на цялата цивилизация, като основа за всички култури по планетата... Така, че идеологическия уклон се прикрива умело в "научната част" ...

Аз също виждам че сегашното положение не е по-различно от предишните. Интелигентността не може да се намеси сред заключени процеси в несъзнаваното. Още повече - че те точно определят. А и - новите митове с нищо не са по-различни от старите - като функции и значение, елементи и динамиката им... Новите вярвания... са само на повърхността. Разбирам чудесно че това не е твърде удобен възглед сред повечето вярващи тук. Но в серия от писания ппосочих положения, които идват от самите тях, а въобще не се вместват във митовете им за себе си, живота, света... Всички носим огромен океан от невидими процеси, които ни "създават" далеч преди ние самите да избираме и осмисляме това. Предлагам да направим отделна тема и да следим новата вълна на идеология, идваща от Русия - просто е в ранен стадий и който реши да си позволи и задълбочи ще изведе динамиката, широтата, разпространението, профилите на потребителите му, начина на митологичните конструкции... и още много друго.

Ето - виж. Ние сме насред територията на интернет. Всеки от нас двамата (формално, като конкретика) чете информация в интернет. Непрекъснато е налице несъответствие. Учебниците девалвиват като единствен вариант за информация и малките днес дори не ги четат. На прага сме на криза в образованието, поради инерцията на досегашното, в условието на други реалности и различен житейски контекст. Връщам се на основното - относителния обективно изложен разказ на историята , всъщност не интересува никого. Нищо не интересува който и да било, ако не е налице интерес и полза спрямо него. Така е устроено несъзнателното ни поле... И още нещо - и да е налице "обективна история" - на кого е нужна тя, ако не в една или друга цел. Баба злата има деца и внуци, но всеки един от тях носи в несъзнателното в себе си. Вече в интернет може да прочетат каквото и да е, но и да го прочетат - не означава че ще имат отношение към едно изчистено и сложно познание... Нито би ги интересувало... Виж форума тук... или което и да е извън него: науката вече е сложно съставно (нещо). Колко хора са вече в състояние да поддържат духа на "предния фронт"? Колко обикновени народни хора са способни на това - виж около себе си... Виж и в самия себе си - ти способен ли си. И като не си - нагаждаш се по онова, което си , когато е нямало нито наука, нито аргументи, нито знание - нагаждаш го към своята идентичност, създадена много преди да можеш да говориш дори... Идентичността се създава и управлява от несъзнателното сред всеки от нас. Тя е налице много преди самата идея за 'мислене' и критичност. Но и веднъж създадена идентичността, повелява само да се поддържа и надгражда, никога реконструира и да се преосмислят нейните най-дълбоки опорни точки. за да ги запази при всички положения, сложни механизми и процеси правят така, че да не допуснат "съзнанието" по никакъв начин до базовите опори... Заради това невидимото им действие се развива в посоката - да се управлява дори самото възприятие... за да се докара до подходящо отражение... А това определя и самото мислене. Нищо от тия не става видно, не става ясно за самия МИСЛЕЩ - то вече е далеч след всички тия вече случили се и действащи процеси. И на него му изглежда че въобще няма такива работи... и това са глупости (особено ако влизат в разрез с опорните точки и надгражданията им)

не е нужно - всичко идва от потребностите - който може да си позволи - не му е нужен мита и идеологията. Така за него вече "историята" е различно от "митологичните потребности" на народа.Всяко нещо в социума е до ползата - учения изследва, но ползването - идва от други. Ползите са преки изрази на самите ПОЛЗВАЩИ. Доколко една наука е "точна" - според мен е твърде относително, но не споря - всеки си подбира условностите с които борави... Но е важно нещо - за народа винаги е нужно да е налице митология - самото народно ниво на когниция го изисква. Не е защото са овце или са стадо, макар и това да го има, без да се предлага задължително с негативна конотация. Всичко това са въпроси по съответствие - защото според тях са и потребностите. Няма начин на субект с параноични и групови уклони да приеме че света е някъде отвъд начина по който той самия го възприема. Както и на баба ЗЛАТА от Лясково някой да й изнася лекции за неутриното и риманова геометрия. Тя, жената има нужда от лек за подаграта с билки, от пейката пред портата с приятелките й от детството, от одумването на тоя или оня. И да - тя е добра жена... Само дето - не е въпроса до това... Хората имат базови потребности - на ниво ХОМО. Въпрос на сложни зависимости е доколко, дали и докъде всеки да си :вземе" от това около него. Като с това се повлиява той самия как да го възприеме и после - отрази... Несъзнателните фактори и процеси които носим в себе си, правят така, че самите ние, ограничени и вярващи в "съзнанието" да не можем да уловим какво се случва отвъд него... И за самия възприемащ... и после ОТРАЗЯВАЩ - нещата изглеждат според условностите на онова, което ги задава. Субекта не разбира нищо от това... така са построени несъзнателните механизми и начините по които те сработват (на този етап)

да, да - точно, винаги поне един клон е нужно да има - да се види на него. Иначе каква "маймунка" ще да е? И повторенията на това е израз на начина по който отвътре говорят "границите" на записаното - вече предварително, още в ранните години, и после само надграждано, преповтаряно, натрупвано, подбирано да е според него и ако не - да се отхвърли... Въобще типични процеси за една маймунка. Проблема е когато се наложи да се ползва думичката САПИЕНС... Но маймунката е решила и това - има значение смисъла на САПИЕНС дали го използва маймунката... щото тя си го е нагласила дори групово - да не се претоварва прекалено с неговия пои-дълбок смисъл...

е, да не преиграваме - променяш само онова, което сам "решаваш" че би било приемливо. На несъзнателно ниво базовите положения въобще не са мръднали - както са възпитани. Те така са и "записани" - като крайни, с опасност от "умиране" в случай че се отворят за преразглеждане - поне в твоя случай. Играта с аргументи е само надстройка. Твоята идентификация е предварително конструирана на базата на вложените в нея основни опорни точки. Това създава в мозъка предварителни връзки, които само се поддържат чрез утвърждаване. Това и правиш - всеки свой пост. Не само ти - това е маниер, който се изгражда с годините и той те издава през какво си минал, твоите основни положения, характерови и когнитивни особености, етапи през които си се формирал, през които не си преминал... Откъде ли да го "знам това" - просто ти ми го "разказваш" - в твоите думи е. Не ми е нужно да го знам, нито да те познавам кой си - достатъчно е само да чета написаното - то е твоят автограф, то носи твоето "отвътре". Ти самия не виждаш много от него, не си даваш сметка че и то се изписва - а не само онова, което е заучено и известно. налични са форми на анализ - по написани думи - и то няколко различни типа. Това също е наука...