ramus

Колежке, вие сигурни ли сте че сте "вникнали"? Иначе е чудесно когато се спрягат "гредите в чуждото око". Обаче - се забравя "кои очи ги гледат"... Продължавате да си карате по онова, с което сте отраснали сред "народните си внушения". Тук "религиозен" се има предвид в друг от "народния", смисъл. И как въобще комуникирате ограничено само сред онова, което сте учили и заимствали? Става въпрос за познание, а не за народни образи и "герои". И за отношение към света, през/чрез идеология - ето това е типичния религиозен тип личност. Вие просто не четете, а и не ви интересува каквото и да е вън от приятните раздумки. Толкова да е ясен когнитивния и психичния профил на колегата, че би бил чудесен за учебник за начинаещи (ако имаше такъв)... Всичко би било чудесно ако този театър се играеше някъде в академична аула, и актьорите играят по академичния си сценарий. Тук някои хора допускат че форумът се четял и от учащи - не се ли сещат доста никове, че репликациите на народните досегашни митове и идеологии, вече не са им интересни с нищо на "идващите след тях". Главно защото са вече неадекватни на потребностите. А... преходността е "велика сила", колеги - някой ден (или нощ) никой няма да е останал да си спомня за "българите", в комплект с идеологията и героите си... Както и за мен... за вас... Трудно е, за допускане, нали? Но историята няма как да 'помни' че твърде много хора, идеологии и събития, отношения и процеси... вече са отдавна изгубени 'през времето'.

Значи "мама" е понятие? И "асоциирането с неговия носител" - било "без съмнение"... Поне се посмях, а и то - какво друго... на такива думички... Това е въпрос за когнитивни науки, а не за религиозни и невежи в тях, хора. А слогана "без съмнение" се самоописвате чудесно. И да - за вас няма как да е "трудно" - важни са основните и простичките неща. А за добавка - ако са написани, научени и възпитани, за да стават за заимстване и репликации. Упорито се натискате да коментирате положения за които сте си останали в школните си години, но и с ясната идея че знаете, разбирате... Но все пак нищо не може да попречи човек да се излага, с идеята все нещо да пише - ако ще и първосигнално да е.

"едно и също съдържание в понятията" не съществува, колежке ( по форум). Това е психичен въпрос, а не философски, нито социално-договорен. Това е въпрос от когнитивните науки и между другото е сравнително елементарен. Та - според него - ЕДНО И СЪЩО съдържание на понятията - е едно. Съвсем друго е - една и съща интерпретация на понятийния пълнеж. А съвсем друго е - МИСЛЕНЕТО като общ процес на отражение... Но и при трите - не е възможно пълно препокриване. Като също е интересно какво за вас е пълнежа на думичката "РАЗБИРАНЕ"... ВЛАГАНЕ НА ЕДНО И СЪЩО СЪДЪРЖАНИЕ социален идеал, на който сте учили учениците си... но както и при историята, и при всичко останало - проблема с училищата е, че в тях най-първо се постановяват идеологичните социални постановки, свързани със конкретните социални потребности, изисквания... Т.е. - висшия приоритет е формиране на социалната личност, според социалните правила, норми, закони и... канони. Така, че - в училището не е знанието и познанието основния приоритет. Всичко това, естествено, е известно и елементарно... ВЛАГАНЕ НА ЕДНО И СЪЩО СЪДЪРЖАНИЕ... но вие просто си изисквате всеки друг да има вашата форма на интерпретация и пълнежи... И това да е достатъчно. Не само че масата хора си го пишете точно така, точно така си и разисквате, точно така си и "говорите" - като на една обща софра от едни и същи матрични положения за всяко нещо в живота. Това е т.н. "занаятчийски синдром", важни са общностите, еднаквостите, подобията и подобните. Важното е споделянето на подобия, на еднаквостите, комибинираните кръстосани отражения от "взаимен характер"... и... там свършва хоризонта... Колкото до това "как иначе да се "разберем" " - има и други начини за отношение към адекватност в комуникация. Например вие, още като прочетохте фразата в думичките на рамус - "здрав разум" си направихте най-лесния начин на интерпретация. И кой да е той - ами как сте го научили, възприели, как било в битовизма, какво било сред народния му смисъл. Дори не си направихте труда да се запитате - дали няма други смисъл тази фраза, след като е налице някаква форма на несъответствие... Мнееее - просто си написахте кое какво е, според онова, което сте си научили и запомнили когато е стигнало до вас. За вас - това е начина, това е израз и на вашето отношение към всичко сред социума. Това е и стандартното отношение на всяка стандартна социална личност, караща приоритетно по инстинктивизмите си, защото все пак - тяхната роля и значение е именно такава. Аз например внимателно прочитам пишещ, който ме интересува. Когато не съм си изяснил какво пише, си правя схеми, модели на понятийните пълнежи на един или друг. А ВИЕ - говорите за 'как да се разберем иначе' - но вие не се разбирате. "Разбирането" тече най вече според подобни спрямо идеология, доктринални и канонични положения. Но това - няма нищо общо с "разбирането - като израз на висша когниция (особено синтезна)". Няма и нищо общо със "ЗДРАВИЯ РАЗУМ". И не виждам защо да е трудно да се допусне, че няма как да е само "народната версия" на смисъла на това словосъчетание, при положение че понятието РАЗУМ не е народно понятие, нито е от народното творчество, нито е от народната история. Понятието РАЗУМ е т,н. "висш абстракт", както е БЕЗКРАЙНОСТ, както е ВЕЧНОСТ... а вие се хванахте за "народния смисъл" и си го развихте според "народния си възглед". Но познанието не е нито за масата, нито идва от нея. С познание не се занимава "народа", колежке. Народа само го "ползва' на нивото до което му е възможно и полезно... За народа дори Нютон няма особено значение, да не говорим за Айнщайн. А имаше и друг начин - на отношение в същата комуникация - далеч по-интелигентен, с повече когнитивна работа, дори нагласа за такава. Училището и образователната система са функционални и съвсем адекватни, докато става въпрос за етапност в нейните съпътстващи процеси. Но какво да направи образователната система, след като в нея най-основните схоластични елементи се постановяват с чудесната им мисия на репликатори... И им остава за цял живот. За цял живот остава и в толкова много "подопечни", като схоластичното отношение, като модел, се повтаря от учител на ученик... после и той на свой ред... Повтаря се с приоритет, защото се основава на първосигналност и атавизми. А няма как децата да разберат това - би трябвало да дойде от "възрастния', знаещия, мъдрия... пък той - най-важното, което го прави значим е - че се е научил да репликира онова, което е възприел, така, както му е предадено като интерпретационна система... и на свой ред го предава и изисква да се възприеме и репликира... И си върви "влакчето". Виждат се резултатите от това, като все пак в социално отношение няма никакъв проблем. Още повече че - самите ученици, станали на свой ред репликатори, повтарят колелото... И то се повтаря, заради повторенията и повтарящите го... Влагане на едно и също съдържание - всъщност е един начален, основополагащ етап от всяко образоване, изницииращо израстване и когнитивно развитие. защото някъде след този етап - идва осъзнаването че различията стават все по-важни и определящи. Идват етапите на осъзнаване на собствените различия. Идват етапите и казусите как да реализираме комуникация между 'различни'... Както се вижда - твърде много хора просто показват че никога не израстват началните си ... "етапи" и си зациклят в тях. Пък и за тях - повторението си е направо житейски модел, идеал и края на света...

Извинете - КОИ ТОЧНО СТЕ "ВИЕ"... Защо е нужно да говорите от името на... те криви ли са, неми ли са, неграмотни ли... или слепи, та се налага да говори някой групово, в множествено число. От друга страна - е като на партийно събрание. да не говорим за реторичния похват, толкова характерен за всеки идеологичен и доктринален казус. Да ви кажа ли какво се случва в колективната динамика при употребата в множествено число - на говорещия, на реципиентите... Мога, но не ми е работа, защото е изведено и дори е твърде елементарно. Това колективно говорене в множествено число... е просто несериозно в каквато и да е дискусия. Толкова ли е невъзможен поне блед опит за малко повече задълбоченост, като се прескочи толкова нужния и навичния импулс да се крие всеки зад колективни договорени образи и идеи. Има и една друга особеност - в използването на "множественото число" - това е начина по който изразяващия се показва степента на "груповия си индекс" - нещо като "колективен психичен коефициент", колкото и условен да е той. Начина на изразяване показва твърде много за Изразяващия се... И също така - изглежда че родното школно образование не е надраснато от толкова многото труженици в него. И си продължават сякаш са в класни стаи и академични зали... А заучения маниер и мисия - да се участва в груповата репликация и сугестията на възвишеност и вдъхновителност - направо си е впита в "тъканта" и не се усещате как се играе този безспирен театър. Вероятно и насън продължават едни и същи хора да живеят с любимата си роля на учители и преподаватели... Може би е чудесно, но толкова ли е трудно поне за мигове да се излиза от тия "сънища" (разбира се, ако е възможно)?

извинете ме, но това е възвеличаване на всички патерици, заради живота на сакатите. Щото... им трябва да се възвеличат. В свят на слепци, да си сляп, излиза че е най-големия, най-истинския, най-великия - дар. И аналогията на същото - "като изгубиш слепотата си... - значи си нула, самото нищо"... Нямате спирка, това религиозните... Толкова предсказуеми, толкова предвидими, толкова матрични - оттам е дошла и самата думичка - МАТРИЦА - все едно под конвеър. А койвеъра го прави самата природа, но само от една страна, за да е налична възможността за стадо и стадното битие. От друга - залага и различното, особеното... Обаче повечето се раждат с еднаквото и с него си остават - до стадото, мравуняка или кошера. После му строят кули и мавзолеи - щото се научават да вярват в него... Поклони, манифестации, философии, молитви - щот без еднаквото - сме нула, нищо... Нямаше въобще да обръщам внимание на горните думи... защото те са напълно незабележими, ако не бяха повторяеми и толкова характерни за доста хора. Но от друга страна - всеки модел първо се строи именно от повторяемото в него... По този начин става лесно забележимо и твърде показателно. С религиозни проповеди и проповедници не се занимавам въобще - практиката е показала обобщено, че е напълно безсмислено и е загуба на време.

Нищо, не тъжете, вечността е пред вас. На повечето места се предпочитат "не толкова зрелите"... Пък и сред "свои" са си точно на място... Животът събира "подобните...". Личността инстинктивно - също ги "предпочита"...

Не е история. Вече чудесно го написа АТОМ - това е народна приказка, нужна за народни цели, за народни процеси, свързани с образуването на нужната идеология, за основаване на национална идентичност. Разбира се - всички тия не са хаотични, група от хора, или конкретен съчинител - го съставят - по точния начин, според точните нужди, според нужното за точните процеси... Това не се е променило за "народа" вече хилядолетия... И не се вижда нищо, което да показва че ще се промени и занапред... Така, че - за ония, сред които мита е най-важното и тяхната матрична социална цел е неговата репликация - нямаш никакъв шанс да "демитологизираш" - те живеят, дишат и се основават на тия митове. Ако не са тия митове - ще са други, но те са вплели тъканта си в тях и както се вижда ясно - от високопарните плакатни шаблони, до цинизмите и упоритото утвърждаване на опорните точки - за повече откровените. Но нямаш шанс, още повече - да реализираш нещо сред народа. Нещо повече - ако си прекалено откровен, ще те разглеждат като враг. И с право - ти си враг на приказката сред която имат нужда да живеят. А за тия - дето имат куража да се откачат от идентификационната митология - за тях е познанието. Ако са същински, те ще си позволят да разглеждат народните явления като обект на изследване без залитанията на пристрастието (поне фрагментарно, поне в конкретиката). За тях така или иначе не е нужно никакво демитологизиране - просто въобще го няма мита... Ти искаш нещо невъзможно - да вкараш истина, сред митологията и митологемите. Но в тях истина не може да има. Няма и справедливост и не е нужно да се търси сред тях. Митовете са заради народни ползи. Ти си идеалист и смяташ че народните ползи имали нужда от справедливост и изчистване. Логично е и има основание, но само ако е налице липса на вкопчване в мита. А в случая - нали виждаш ясно реагиращите защитно как ти показват че нямаш шанс, нито се интересуват. За тях всичко това вече е решено, те вече го дишат, живеят, репликират, защото за тях това е религия и инстинктивно те възприемат че "говориш против техния бог и библия"... Това че защитите приличат на интелектуални... е само маска. А казуса, в който си се намесил - НЯМА РЕШЕНИЕ. И не е нужно такова. Проблема не е при "народа" а по начина по който ти решаваш чрез несъответствени мерки за 'справедливостта' и "чистотата"... А те нямат никакъв шанс спрямо СОЦИАЛНАТА ПОЛЗА... И никога не са имали. Тия, дето се занимават с науката "ИСТОРИЯ" имат достатъчно примери за това как и докъде стига битката между нуждата и митологията... и справедливостта и истината...

Разбира се че си добър - най-добрия. Охо-Бохо е винаги добър. Той всичко прави от "добро". Да си "патриот" - означава да си "добър"... и да си от "добрите"... А... жалко за 'новите българи' - типично в стил на ОХО-БОХО. И като за "третокласници". Нови, нови - колко да са "нови" тия "българи". И се чудя - дали не е по-добре вместо "българи" да са налице разумни хора. (Хомо, ама същински САПИЕНС). Ето че вече заприличах на 'идеалист-утопист'

Въпрос: Чий "отговор"? Отговор: - "на Охо-Бохо" - щото "при хората още от раждането си имали твърди разграничения". Въпрос: кои са тия "хора" и откога са "ХОРА" - отговор: Ами - някои хора още живеят някъде сред джунглите и Охо-Бохо. Те още оттогава митилогизират и шаманстват живота си. Разликата е само че са се научили да имитират "научност" - иначе като опре до житейското ежедневие - още са си Охо-Бохо... И хилядолетия ще си живеят сред/ и от/ същото. За тия хора ако е възможно всичко е било, е, и ще си остане едно и също - понеже те самите така се виждат, така се възприемат, така и се отразяват. Просто толкова могат и се възпитават взаимно - че така трябва и че това било важно, че било нужно... А са си просто обикновени страхуващи се хора, с ниска адаптивност, с традиционни, възпитани от твърди родителни, възгледи (най-често от среди на униформени - колко показателна думичка - УНИ-Форми...) Всъщност - просто плод и проявление на характерови и психични типологии. А резонанса при огромните маси хора, идва от най-общия за същите, основен "тремор" - този на страхуването и дълбокото му значение в архетипите на колективното несъзнавано. Всичко това няма нищо общо с какъвто и да е "сапиенс". Горния пост - на колегата ФРУЖИН - си е пример съвсем типичен в теми като "плоската земя" - там децата още си играят на лоши и добри, на стражари и апаши, на победени и победители, на трудови хора и богати използвачи, на "наши" и узурпатори - по правило врагове, щот искат да вземат онова, що е наше" - съвсем ОХО-БОХО. А уловката е, че са се научили да се маскират като 'спасители', чрез патриотарски лозунги и заучени схеми и етикети - просто върви като лично и групово самооправдание, чрез имитация на "натъкмено обяснение". Всяко ОХО-БОХО вече се е научило да си облича дрехите на спасител, на добър, на загрижен, на съпреживяващ и - особено да си привижда "мисии", щото самата идея за мисия героизира "мисионера" и му придава значение, каквото той не би имал ако я няма "мисията"... ------------------- Най-после в темата да се зачетат и по-трезвомислещи и повече откъснати от налягането на общата несъзнателна маса, пишещи. Направо се чудих вече дали въобще са останали такива. А и защото - по правило, винаги идеологичните защитници първи скачат защитно, а и са по принцип "най-шумни", с типизираните си реакции. Което си е и съвсем естествено. А и - показателно. И между другото - много точни и синтезирани коментари на колегата НИК1 и особено АТОМ. Това са малките мигове от проблясъци заради които си струва да се прочете нещо стойностно и смислено, насред това виртуално място. И нещо друго - на фона на всичко това е съвсем основателна посоката на замисляне - раздела е ВЪЗ-РАЖДАНЕ - но е много важен въпроса - НА КОЕ ТОЧНО...???

изглежда че за Вас, Дорис, е нещо като "1-ви април"... хайде да се спре с това криене зад абстракта "НАУКА" - например пишещите в тази тема - те "надскочили ли са го"... А защо да е толкова общо - например, вие, надскочихте ли го - "здравия РАЗУМ"... (нарочно не изписвам въпросителен знак накрая на изреченията) Битовизъм е и баналните пристрастия към едно или друго, идеологическите непрекъснати препирни, опитите за наивни преподреждания и стъкмистика на "псевдо аргументи"... Съвсем битово е... но гледам че не е чуждо на съфорумците, които между другото - също са сред самоопределението "учен"... В този смисъл - кой какво и кое е "над-скочил" точно?

Не, за мен - не качеството на един мит определя неговата роля да е архетипно съответствен. Кои сме "ние", които тъпчем някаква "земя" и кога е "тракийското време"... И дори и така - какво като я тъпчем - просто територия. Територии има по целия глобал - на едно място едни, на други места - други. Кое прави "различното" в Тъпчещите ги? Не се заяждам - питам по същество, защото се продължава с патриотичния уклон идващ от възпитанието с подходяща "национална идеология"... Продължава се на инерцията от програмираното в една поредна групова идеология, на национална основа... И нещо друго - мисля си че е инерция. Въпрос на определена нагласа и осъзнаване достатъчно зрял човек да "надмогне" вложената сугестивно "национална идентичност"... или религиозна... или расова, или... каквато и да е друга. Струва ми се че не подхожда на зрели и интелигентни хора да залитат по несъзнателните си уклони и да играят на защитаване чрез логични или интелектуални стъкмистики. Разбира се - това си е само мое условно виждане. Въпроса разбира се е до ползата. И до вярата. И до убежденията. И до серия от невидими психични механизми, работещи в зоната на несъзнаваното. Нека не се забравя - всяка идеология, на каквато и да е основа, се основава на сравнително прости елементи. Това е задължително, защото в света на ИРАЦИУМА и НЕСЪЗНАВАНОТО няма как да работят сложни системи - задължително те трябва да са опростени, да са основани на дуален принцип... както и още други особености. Та исках да кажа - че каквато и да е идеология, рано или късно тя се изчерпва - като предпоставка и котва за някаква групова идентичност. Етап на изчерпване, за основаните идентичности на определена идеология, се нарича "криза на идентичността", на идеологически основи. Всяка личностна криза по принцип се основава на криза в механизмите и процесите по идентификацията. Исторически погледнато - дори най-старите идеологии - религиозните, имат своите възходи ... и падения. Кризата в християнската религия се забелязва още през 14-15 век. Тя, между другото, продължава и до сега... Кризата в исляма - е точно в сегашно време - и между другото - приблизително 7 века след християнската криза (като се вземе предвид "закъснението" в основополагането й... ). В сегашния глобализационен процес, кризите са именно в националните идентичности. Много от тях са направо изчерпани - нито "качеството", нито количеството "би ги спасило" - защото тия особености нямат особена тежест в социалните и личностните вътрешни механизми. По-възрастните непрекъснато настояват че 'младите' трябвало да предадат щафетата, така, както е било при тях, както са възпитани, както са им убежденията и ядрото на социалните матрични системи от сугестии. Но че във времена на силен натиск от промени всичко това вече не сработва. Не е адекватно и самата му роля не е да работи при несъответствени на неговата "скорост' външни изменения на средата... Ролята на поколенията и предаването на опита от едно на друго - сега също е кризисно и не е адекватно. При сегашните изменения, едно поколение няма как и какво да предаде към "новото" - не и което да е адекватно. За да се получи, масово е нужно самите "предаващи" да са се адаптирали, за да насложат естествената си житейска натрупаност спрямо измененията, с тънък усет за посоките, темповете... Какво се вижда, обаче - дори в "форум на учени, като хора на познанието" - естествените уклони на идеологиите сред всяка посока - националност, наука, вяра... - продължават своята естествена инерция. Продължава се на тази инерция да се прикача към "предаване" - то писменост, то слово, то "българския език"... То историята, то героите, то образованието, идеалите не били вече същите - музиката не била, изкуството не било, живота не бил... леката "тъга" по старото - скорошно или не толкова... е толкова характерна и толкова лесно избива сред един или друг пишещ... Малко съм изненадан от мащаба на влияние на идеологиите сред хора наричащи себе си, с етикета "УЧЕНИ". Това, разбира се, си е грешка между принципните предположения, залегнали при мен като очаквания, а не в участниците тук. Аз съм изследовател - на личните вътрешни, и на социалните явления и процеси. Но ми е странно как и защо би било възможно вместо трезв и безпристрастен анализ, изчистен от идеологически натрупвания, да се пледира за толкова народните русофилски или русофобски уклони, или пък аналогично - американофилски или фобски... Или каквито и да са други - а те са толкова многолики... А толкова очевидни. Много ясно че хората попили от своята среда идеологическите си убеждения, толкова добре си личат и толкова добре се изписват - а като че за тях това е обикновена естественост. В моите очи това е несъвместимост - здравия разум, ако не е откопчен от идеологическите си атавизми - то той не е "нито ЗДРАВ", нито е РАЗУМ. Не искам да обидя никого и не е идеята да се четат тия думички с негативна конотация - защото не ги пиша с такава. Прочита на всеки - не зависи от мен, той си е отговорност и опира до възможности, зрялост и етап на израстване на всеки "Четящ"...

Аз технология за мислене никъде не съм споменавал и не съм я имал предвид. Като се има предвид че дори технологията на мислене е толкова сложен въпрос, а той е твърде добре постановен сред "видимата част" наречена съзнание, какво да се каже въобще за 'невидимите зони' на несъзнаваното... Още от първото изречение мога ясно да обобщя реактивността. Това не може да е никакво смислено изречение, особено във форум, претендиращ да събира участници с заявен и деклариран поглед към познанието. Малко детски ще опитам но много аналогично е един ученик в 5 клас, след като е с ясна заявка колко добре решава квадратни уравнения, да заяви "ми какво като не познавам що е диференциално и интергрално смятане" ... Но най-важното е, че на всяко ниво на опознаване и надграждане, на някои хора винаги им се иска да е "достатъчно" и да не е нужно въобще каквото и да е друго. Много добре разбирам че народно всеки може да го играе на размислител - колкото нивото и възможностите му за възприятие и отражение му позволяват. както и че всеки размислител го играе и на психолог, на философ, на политик или футболист. Но това е само на игра и изживявания... Като също така тия "разговори" са повече за маса с ракия и салата и шумна опиянена компания... И защото от тия "разговори" нищо не зависи и остават за лична употреба по изфантазиране кой колко е велик, мислител, разбирач и.... винаги и задължително прав... (поне за себе си)... ------------- Знаете ли, колкото повече се затяга хватката на дразненето и негативното отношение при четене, толкова по-малко става менталния и смисловия пълнеж на един "диалог". То и диалог няма - като се впрегнат няколко човека, щото влизат в когнитивни и идеологични дисонанси, и в защитните си реакции се почват напълно лишени от сериозност и задълбоченост писания. А мен такъв "разговор не ме интересува и само влизам в загуба на време". ЗАгуба е - защото каквото и да се напише, интерпретиращия като атакуван, влиза в негативна когнитивна фаза. Той няма как да го схване, нито да го усети - като това е също част от защитните механизми които мозъка му устройва. Възможност съществува, но изисква специфична подготовка, много опит и дадености, докато се стигне до рутина... При общото наблюдение тук, съвсем очевидно тия липсват. За какво въобще да си играя да пиша, след като всяка фраза или общ прочит се свежда до подходящия 'отговор' и потъва някъде сред личните реакции на реагиращия. На други места вече съм направил достатъчно експерименти с настоящи участници, като ясно и аналитично посочвам как когнитивното ниво им пада рязко при защитна реакция. И обикновено тя се подклажда от идеологически разклащания. С религиозни хора е принципно положение да не се говори за опорните точки на религията им. Схоластизма, догматизма и консерватизма може да имат много лица и показни измерения и форми. Това само ги маскира, но не ги променя, а и няма как. За мен съдържателни разговори могат да се водят между повече зрели емоционално и психично хора... ХОРА, а не с още неизраснали своите възрастови емоционални етапи. Иначе останалото е напълно лишено от смисъл - поне за мен, и може да се срещне навсякъде сред народа... И след като се вижда навсякъде, защо да ми е нужно да си губя времето с поредния който влиза в реактивна фаза и я маскира с интелектуалните си воали. Пък това е малко детска игра. Ако той самия не е съзрял и не е свършил своята "лична работа" по развитието си в посоока към самопознаване (аз съм "мислещ", ама няма значение че не познавам технологията и процесите на мисленето) , значи губи смисъл и комуникацията, освен формална и повърхностна.

Без да съм какъвто и да е специалист по въпросите тук, забелязвам разминаване между изнесеното в цитираната публикация и последващото след нея, лично тълкувание на автора. Оф Топик - Това много ми напомня как навремето имах приятел, който задължително след всеки виц, предлагаше и личната си интерпретация на същия. А често това беше по-смешно от вица. Колега, Малоум - това е шега, нищо лично. Винаги съм имал интерес към подобни теми и "новини" и ги следя внимателно.

"Поетично и художествено" - е единствената възможност да не го нарека по друг начин, колега. Няма никаква ирония от моя страна, а защото дори в обясненията ви няма нищо практически вярно... Когато не разполагате с познание за механизмите и взаимовръзките, за взаимодействията и динамиката им - просто си пишете в каквото си вярвате. Като мнение - добре, като вярване - хубаво. Точно си пишете "идеалите си"... Чудесно е, когато "правите изключения и се самоцитирате" в опит да се обясните. Но вие пишете убежденията си. Просто си ги пишете, ползвайки художествени литературни похвати. Така умело се скривате зад отговорността да се пише познавателен материал, а не лично и внимателно изследван практически. Само да попитам - вие, точно кога сте се "изгубвали"? Ако да - разкажете с ваши думи какво точно се случва, как, откъде тръгва, през кое се минава, кои са идеалите сред които се изгубихте и как те останаха за вас "спасителния ви пояс"... И как Изгубения сред безбрежния океан на Нищото, се превръща в удавник и "мъртвец", като вземе че си изгуби "идеалите си"... Горкият! "Израстването" няма как да предполага единствено РАДИКАЛНИ промени - нито в схващането за отговорността, нито етиката. Израстването не е само чрез качествени подскоци, а и в етапи от надграждания и натрупвания... Самото понятие "изгубване" означава много неща - особено за Изгубващия се, Изгубения... Но всичко това няма особено значение за вас. Не че е и задължително. Много характерен момент за даден субект в битието е, когато липсите на лично и осмислено познание, минало през самия живот и практиката, чрез отношението на един изследовател, през него. И когато това липсва, се замества с готови форми на вдъхновителни "мъгляви" положения, които да запълнят "празното". За същото служат и заучените вярвания, които толкова неусетно се попиват и всяка попила ги личност, става техен рупор. Все пак, това им е и една от най-важните функции...

Дали? Може да има може и да няма - въпроса е какво и дали вие самия го виждате? Както става ясно - психичните процеси могат да конструират възприятие без да е наличен обективен стимул... В този смисъл е важно дали вие самия имате достатъчен капацитет да разгледате критично позицията си. И не заради моята позиция... защото тя не е моя позиция, нито е мое верую, нито ми е убеждение... нито ме интересува особено. Идеята дали сте способен да го направите заради себе си - в опит да се измъкнете от зоната на естествения натиск на постановеното и познатото... Предлагате отново реторични похвати от дуален тип - абсолютизиране на гледната точка на опонента, като се представи като крайна и по този начин се засили аурата на нейната непригодност или неприемливост. И това - за да остане другата "гледна точка" - по подразбиране. Едва ли можете да откриете някъде "тотално унищожение" сред думите ми. Нито да се срещне "тотално отрицание". По този начин внушавате собствения си прочит, като интерпретация на някаква виртуална своя "антитеза" и която употребявате по нужния за вас начин. Защо винаги аналитичността да е впрегната в ирационални импулси и "налягания", вместо да е инструмент за измъкване от тях. (не е въпрос). Не ме интересува съгласяването нито се стремя да убедя някого. Както и че за мен е трудно да го приема за интелектуална игра. Ако искате да предложите за мен предизвикателство, би било в полето на личния осмислен опит, синтез на широко поле от процеси и явления - както житейски, така и от вътрешната ви вселена... Ако играта се състои в дуални и реторични еквилибристики, привиждания за отнемане на лична свобода или интерпретации за отнемане на 'правилния избор' на добрите хора - то това са шаблонни схеми и не издават ваш творчески и личен поглед върху който и да е казус. Не, не смятам че грешиш. Просто това е твоят начин за възприятие и интерпретацията му. През моите очи нещата са далеч по-сложни - глобалния натиск на бъдещето предлага огромно налягане на твърде много хора да променят основни опорни точни в колективното и оттам личното си битие. Никой от разбиращите тия процеси хора не си прави илюзиите че това ще стане като в рая - по мед и масло, с цветя и рози. Точно обратното - големите групи от хора в основната си маса са изкключително инертни, подвластни на статуквото и автоматизмите... Точно те ще са най-силните противници на една задаваща се промяна от такива мащаби. Естествената защитна тяхна реакция е очевидна на много планове, но всички те са на идеологическа основа. Отгоре на всичкото - това е инстинктивна психична реакция дори в самия човек - при криза неговия вътрешен свят се "свива", нещо подобно на имплозия - регресира докато намери отново някаква форма на устойчивост и сигурност. "Свиването" е атавизъм, чрез който природата предлага възможност да се изключат от възприятието и отражението дисонансните сигнали, с ролята на дразнител. Свиването се определя от факта, че в мозъка при криза първо се изключват дяловете на висшата когниция. Това може да го забележи всеки по себе си, по околните (говоря общо и принципно). Всичко това е в зоната на ИРАЦИОНАЛНИТЕ НЕСЪЗНАТЕЛНИ полета на човешката психика - както колективна, така и лична. Егрегориални примери са (импровизирано, без подредба) : Възраждането на мистичното, на традиционните ценности - като вид спасение от задаващата се криза (на идентификацията, те всички психични типове кризи са идентификационни). Примери за същото - натиска за еволюцията на Дарвин, а сега - плоската земя - като начини да се компрометират постиженията на науката и възраждането на вече утвърдените хилядолетия преди тях, религиозни парадигми, основаващи "стария ред"... ........ Дори коментарите на толкова хора тук - утвърждаващи вече утвърдени тези, повтарящи вече повторени казуси, цитиращи и позоваващи се на предишни думи, мисли, дела... Това са принципите в ИРАЦИУМА на всеки от нас, както и на колективните му производни... В този смисъл това е формална моделна подложка защо в сегашно време се виждат все по-остри реакции към задаващото се размиване на граници. Още повече че самите граници са напълно изкуствени и начертани с политически цели... Но изменчивостта е проблем за всеки човек, който заради сигурност, несъзнателно му е нужно днешния ден да му е като вчера. А утре - да е като днес и вчера... напълно инстинктивните колективни реакции на глобалния натиск, рефлектират върху идеологическите егрегори, които са вплетени в идентичностите от всякакъв тип. някои "по-утвърдени" егрегори, с повече значение и инерция, първи се опитват много прост и предвидим ход - предлагат компромис - бъдещата идентификационна парадигма ще е смесена, но ще е битка за основните елементи в нея да са на една или друга идеология... И всеки прави състезанието кой ще си вкара в глобалността повече от 'своето', за да се създаде на неговите членове по-малко "цена" и да преминат повече безболезнено и с по-лесен компромис... Едни опитват меко и плавно. Други - като исляма, примерно - не издържат на натиска, още повече че той съвпада с една значително по-генерална криза на вярата за самия Ислям. Така хората основали идентификацията и битието си на Исляма търпят огромен натиск от глобализацията и инстинктивно реагират остро, като се възраждат старите форми на строга интерпретация на ИСЛЯМА. Същото това го е имало сред всяка идеология, защото кризите в идеологиите се решават точно както е и същите кризи от идентификационен произход - в самия човек. Всичко инстинктивно. При българите в това отношение - нямаме утвърдена многогодишна национална идеология. Повечето от сегашната са съчинени и конструирани като "от нулата". Това от една страна е минус, спрямо меренето с останалите утвърдени идеологии, сред които българския етикет е незначителен. Но в дългосрочен план - това би дало преимущество на българина да премине по-безболезнено в "глобалното" на принципа - нямаме какво толкова да загубим... освен илюзии. Проблемът е именно за хората които са основали себе си и битието си чрез "дишането" на готово предложените илюзии... няма значение дали са с национален, религиозен или етнически знак...

първите думи по линка на Иван Стоянов са много точен пример за темата тук. А и обобщено - не само за тази тема. "И първият мъдрец рече: “Нещастна е държавата, която няма герои!” Вторият мъдрец се замисли и каза: “Нещастна е държавата, която има нужда от герои...” ========= Доста точно отразява написаното и тезите... , гледните точки и връзката между идеологията и ползвателите й, които се явяват нейни естествени защитници...

1. много точно е всичко изведено. Съгласен съм с него, още повече че то изразява една простичка целесъобразност спрямо колективни потребности и нужди. И го разбрах още от първите думи. Да - има значение... въпроса е - ДОКОГА ще има точно "ТОВА ЗНАЧЕНИЕ". Болднатия текст е синтеза и на моите думи - макар че "ЛИЧНОСТ-социум" са в пряка връзка помежду си... Но никога пълна. В това е въпроса - личната отговорност, когато вече тя не се покрива или осмисля спрямо социалната сделка - как да се приложи. За тия, които тя не съществува има препокриване - и тяхното защитно отношение тук сред подобни теми - е напълно естествено. 2 - НЕ е задължително да е еднозначно - ако наистина е актуална въпросителната форма на изречението като смисъл. Аз не се познавам с колегата ТОРН. той има свои мотиви за своята версия, свои убеждения, свое верую. всичко това е далеч от моите... да ги наречем условно "цели". ТОРН се позовава на негов съименник, който също в писанията си прави опит за анализ на социални процеси, макар да не разбира задълбочено посоките, смисъла и механизмите в социалното несъзнавано. ( за пример - значението смисъла и същността на "РИТУАЛ" ) Предлагам условни и относителни изводни положения - плод на техники, опит и рационален подход, без никаква тежест откъм отношение и пристрастие. Защото за мен нищо от това няма значение. Извеждам механизми и процеси, скрити дълбоко сред всеки от нас. Не се занимавам с начина по който те биха се приели, защото това е индивидуална или колективна работа, а не моя. Написаното не е опит да се повлияе на някого - ако е налице достатъчна форма на безпристрастност и честност, ако е възможна дистанцията на отношението и пристрастието... би било единствената възможност да е в полза нечия. Мисля си че "ПОЗНАНИЕ" би трябвало да е за хора, които са поизраснали частните или колективните интереси и стремежи към ползи, налагане, защитаване или отстояване. Отгоре на всичко - колективната динамика поглъща потенциала на някои от пишещите, като ясно си личи че е повече от написаното, а не смеят да го заявят. Като според мен до голяма степен въпроса е с инерция и навичност и става чрез подходящата нагласа... Разбира се - неизменно е нужен и кураж... толкова от мен по това.

Колега, вие прочетохте ли внимателно какво сте написали? Защото е чудесен пример. Понеже става въпрос за аналитичност, тя лесно разпознава защитните елементи на една реакция, която си е просто защитна реакция. Защо същата реакция е нужно да се скрие зад логично изписани ходове, след като те са внимателно подбрани и подредени заедно създават нужната посока и насока. Но логиката, когато е подбрана,... дали е логика? Или е само инструмент? И за кого? Та - никой човек не е способен да 'отнеме' на друг ценности и неговата вяра. Ако е способен, ако е привидян като "такъв" - му се реагира защитно, както е в случая. Добре премерите думи, съдържат шаблонни схеми, съдържат и умели взаимовръзки, подходящо подбрани в полза на изказа и тезата... И идва точно "края" ... Едно уточнение - вярата и убежденията никой не е способен да ги "избира". няма как да се избира, нито да се осмисля, когато тия процеси и явления текат и влизат в ролята и значението си. Няма човешко същество, което да е способно на рационални когнитивни процеси, на високо ниво, преди своите 3 години. Поне няма данни за подобно явление. Но и да има - поне аз, нямам такава претенция... И конкретно - последното изречение - налични са няколко типа анализ по слово - вече съм писал и правил примерни такива на други места, на други пишещи, които... също не останаха твърде доволни и също така приеха че това е форма на настъпателност, предложиха и други версии в реакциите си... като че рамус е някакъв зъл гадняр, обикалящ да си търси жертвички за раздутото си его и да им показва как те са емоционални и ментални дебили в сравнение с неговия блестящ ум... Разбира се, че това е пресилено, както са и пресилени с контраста си всички типове защитни реакции - все пак тяхната функция не е когнитивна, нито интелектуална, най-малкото - разумна... Ще спомена само съвсем дребен незначителен елемент - той е в последното изречение в думите ви. Именно той издава идеологическите положения, прикритото отношение и... издава още недостатъчното ви разбиране в психичния свят на хората. И така - последното изречение ползвате реторични похвати, признавам че сте умел в това, но не твърде оригинален. Някои от съфорумците тук, са по-обиграни и далеч по-опитни с реториката си. Като все пак - похватите са известни от хиляди години, изведени са и твърде внимателно осмисляни и систематизирани... и се ползват за едни или други цели. А целите са твърде ясни... това "очевидно подценяване на разума, в другия"... до този момент никъде не сте споменали "разум" какво е, що е. Да не говорим за "очевидността му". "Идеализиране на собствени умствени възможности" - вие точно как заключихте че са 'идеални', защо им слагате такъв етикет? Освен това прагматичния тип анализ "забелязва" как в изречението си внимателно поставяте "разума - в другия", а когато става въпрос за обекта на думите ви - неговото е "идеализирани умствени възможности"... какво стана с "разума" или той е само в "другия"... И заключителната форма - "проява на самохвалство" (разбира се - "най-обикновено" ). Което пък се оказва че било "продукт на някои психологични комплекси". Извинете ме - твърде далеч сте от психопрофилирането, според изложеното в думичките. Може извън тях да сте корифей ... не е моя работа - за мен тук са само думичките ви (не че е малко)... ....... Няма да се впускам в коментар на отделните други детайли в написаното и думите ви. Те са ваше прави и така изписани - ваше мнение. Всяко мнение носи информация за неговия автор, защото мнението му е краен продукт и резултат от комплексни процеси и явления в психичното, плод на неговите особености по възприятие и отражение, дадености и потенциал. Така чрез псхилогична техника и прийоми, наречени "обратен реверсинг" според изведени предварително общи и частни взаимовръзки и взаимосвързаности, отново се ползват логични извеждания спрямо елементи - а от тях - условна обща картина. Разбира се всичко това се отнася и до думите на рамус, и рамус - като техен автор. Интерпретацията на думите на който и да е - също е сложен и отговорен процес. Именно това издава отношението на един субект, към самия себе си и отговорността, която той носи, като творец на самото отражение на света (и себе си). Накичването на автор на думи, чрез интерпретацията на неговите думи, в която е заложено отношение - зали защитно или друго... вече е показателно за общото когнитивно и рационално ниво, защото те са тясно преплетени с предварително свършената работа. Тя нито се учи, нито се "споделя", не се запомня и не може да се репликира. Става с много работа... и още много друго. И е лесно да се забележи, когато тия 'не са налице'...

В "пластовете, които изграждат всяка отделна личност" няма никъде "героичност". Точно обратното - ако се разгледат безпристрастно и рационално-аналитично, това обособява човешката им същност, защото всички "герои" са преди всичко хора - повлияни от средата, времето, отношенията и собствените си характеристики и особености. Ако тия пластове се разгледат внимателно - за същата личност никъде не е налице "герой'. Друг е въпроса с колективните 'пластове' при които митологичното му е нужно героизиране и идеализиране - по-горе колегата беше написал много точно - за 'националната държава", а аз ще допълня - за доктрината за национална държава, с конкретика 'българска' такава. Няма значение дали ще е "американска" - повлияните и ползващи нея, са 'американци'. И това е кратък начин за обозначаване на 'чужд и свой" - по признаци и принадлежност към идеология. същото е и със всички други 'социални етикети' - залагат принадлежност като разпознаваемост и идентификация... както са и трите имена от личната карта - име, бащино... и после - фамилно. народност, националност, местоживеене - ето така се изгражда ИД-то на всеки. Въпроса е, че същото става и в мозъка. И че архетипния модел се запазва в условия когато вече става неадекватен. По този начин твърде много хора основани на него започват да се объркват и това ги вкарва в оцеляващи реагирания от всякакъв тип. Не съм антиидеолог. Нито съм антирелигиозен, нито съм антиатеист... Не съм анти - на каквото и да е. не ми е нужно - само посочвам някои разминавания - чисто рационални, чисто аналитични. Не внасям отношение към въпроса, а само целесъобразност според условни критерии. не съм и идеалист, нито революционер, нито ми е цел да променям някого, като го убеждавам или разубеждавам... не ме бъркайте чрез интерпретацията на прочита си - нямам нищо срещу който и да е, нито него, нито идеологията му. Но когато се започне да се крие идеологията зад маската на рационалност и умели псевдологически ходове, става аналитичен абсурд... И няма как да не е така, защото умелото криене и маскиране на ИРАЦИОНАЛНОТО сред всеки от нас, дърпа устойчиво неговите житейски конци - някъде зад завесата на видимото за самия него... И като пример - деклариращ се за рационален пишещ, е твърде несиметрично и несъответствено, когато той е убеден в правотата си - еднозначно, еднолинейно и еднотипно. РАЦИОНАЛНИЯ индивид няма нужда от декларации и изразяване на категоричност и убедителност. Причините за това са съвсем прости и елементарни - неговата идентичност не е основана на нещо... което е нужно да се "пази" и отстоява. Нито защитава. Разбира се - това е твърде далеч от запечатания колективен наследен мироглед, толкова дълбоко втъкан сред колективните личности... за които рационалното е просто само думичка за ползване и защитаване на лични и колективни идеологии. И да - РАЦИУМА няма нужда нито от мисия, нито от кауза. Няма нужда от идеология, нито защитаване или отстояване. РАЦИУМА няма нужда от борба или битка... най-малкото - война. Рационалния индивид няма никаква потребност от спор или убеждения, няма нужда да ползва за патерици социално значими стимули, да получава вдъхновителни инжекции от вярата в светлото бъдеще. На него не му е нужна илюзията, нито героите или митологиите. Не са му нужни всички заварени социални положения - като граници, нации, политика, интереси... лицемерие, тайни... Разбира се, че това е причината същински рационални индивиди да са твърде малко и твърде редки. И няма нужда да се присвояват етикети, които нямат никакво покритие като съдържание, смисъл и значение...

Разбира се. Ако се смени "национална държава", с която и да е идеологическа система - уравнението, което се описва тук се запазва като валидност. Ако някой демитологизира християнската доктрина - значи това е атака срещу християнството... Но не е - това е атака за хората които не са намерили други начини да се идентифицират и приемат готовата форма на "християнството". И ако нещо заплашва тази "готова идеологична форма", значи това е заплаха и за "тях" - налице е сливане между идеология и образуваната на нейната основа лична идентичност. Мозъка приема готовия модел съвсем инстинктивно именно с инстинктивизмите които са основни в 'старите дялове"... Хората приели християнската доктрина за своя идентификация, живеят с ясната идея за принадлежност и обособеност по християнските й описания и признаци. Схемата на митология и герои... е отново налична, със същото значение, смисъл и задачи. Но са налице и други идеологически теологични системи. Съвсем инстинктивно, точно както е било преди стотици хиляди години, във времената на племенността и пещерите, един обособен и инициализиращ се по приети колективни признаци субект, приема че "тия са свои", а другите - са врагове и се приема по дефоулт, че за да оцелеем враговете "искат" да ни победят и се поддържа илюзията за война... Целият свят и днес се опира на същото, по същия атавистичен начин. И от илюзия "войната" се превръща в реалност - защото самата параноя, че "има малко", че не достига и е нужно да се "вземе още", че го има "само при другите, а те не го дават и искат "нашето".... Едни примитивизми, характерни за пещерните ни прадеди, които... странно защо никога не са се променяли и продължават да си живеят дълбоко вътре сред всеки от нас. А при това положение - колко сме ХОМО и колко да е Сапиенса ... Същото е и на "националната държава", която всъщност се основава на същия идеологичен задължителен модел. Хора, основани и приели идентичността си на този модел, реагират защитно при всяка интерпретация че "схемата" на модела би могла да се демитологизира и така - да пропадне нужния "героичен" и важен блясък - тъй характерен за всяка идеология. Разбира се, че въвеждането на митологични елементи, украсени и нагласени да са "бляскави" са нужни за всяка идеология, без никакво изключение. Точно това е и нейната привлекателност - да предложи една илюзия за блясък, величие... точно това, от което има нужда всеки неин потребител... Тук идва мястото на героизирането и митологичните елементи, които задължително са насочени към архетипността и несъзнателните колективни полета сред всеки от нас. Митологията е тясно преплетена с героизирането. И същата схема се прилага сред всяка идеологическа система, защото наследството на идентификацията според идеология, съпътства човечеството от хиляди години. А механизмите й не са рационални, те са наследени, те са атавистично наследство от други времена, на други "реалности", но колективната памет чрез механизмите на страха и оцеляването, поддържат непрекъснат несъзнателен колективен фон, който се репликира на свой ред през всеки идентифициран идеологично... Вида на идеологията и обектите на които се основава тя, са без значение - става въпрос за нейните вътрешни механизми, основани на човешкия ни ирационален свят, света на ХОМО в нас, а не на САПИЕНСА. Всяка задълбочена психична дисекция на колективните процеси, води към прости и сравнително еднозначни изводни положения. Интересно е също че това е сайт, в който "учени" са под влияние на митологизирането на самата "наука". А това е напълно противоположно на РАЦИОНАЛНИЯ СУБЕКТ, за който тя е съответствена. "наука", в която се играе на РАЦИОНАЛНОСТ, като маска на ИРАЦИОНАЛНИ дълбоки мотивни явления и процеси, каква "наука да е". За какво въобще са 'принципите на науката и методите за проверки на валидности... Съвсем съм съгласен със забележките на някои защитници на националната идеология, че виждат в мотивите на някои "демитологизатори" атака към собствената си митология. Същите тия "демитологизатори" обаче не подхождат към собственатата си принадлежна идеология, към която те са 'сраснати' и я ползват за идентификация. В този смисъл, обаче, подозренията към думите на рамус, са неоснователни и неадекватни. Тия, които имат възможност и потенциал, ще се адаптират за идентификация по други признаци, вместо "национални". Във века на глобалните очевидни процеси, при все по-слабото значение на "националните граници", на глобалните пътувания и местоживеене... всичко това е отживелица, но огромната му инерция създава доста сложно тежко наследство, и то повсеместно. Не съм сляп да не виждам че за много хора тук, живота е предварително вече социално дефиниран и те само го репликират и следват както тия преди тях също са следвали. Дори това е част от наследения социален модел и че той се "репликира" по подобие и аналогия все едно че е "живо същество". А всичко това е защото изразява нас, хората. Изразяват чрез него собстените си напълно ирационални и атавистични страхове... Страхове, които някога, някъде са имали оцеляващо значение. Но това отдавна вече е отминало, времената се менят бързо, но именно на ирационалното и архетипното сред всеки от нас, всяко нещо го привиждаме да е както е било вчера, завчера, миналата година, миналия век, миналото хилядолетие... .... А това е подложка за една повторителна цикличност. Но пък - не е адекватна и не предлага платформа за адаптация сред бързи промени, които са реалност в сегашно време... И се стига до борба, до битка - нещо, което винаги си е "там - в нашето дълбоко отвътре"

Да, ти си артистичен тип като светоусещане. Това си го изразил нееднократно в текстовете си тук. От друга страна - когато става въпрос за мислене - това е друга "бира"... Поне според мен... И аз съм свързан с изкуството - дори още от най-ранната си възраст, та до ден днешен, но беше нужно да отделя мисленето от артистизма - за да го подредя и насоча... Аз имам предвид под "мислене" - като ментален насочен и управляем процес. А за него е нужно нещо много неуловимо - което нарекох АВТОРЕФЛЕКСИЯ. А други наричат 'самоосъзнаване'. Иначе "управляемостта" няма откъде да дойде и няма висш фактор, който да я породи. като го няма - се ползват "заучените" наследени подходи и схеми. А те свеждат мисленето до заучености и така се реализира повторителност. А тя - не довежда до нищо ново, със своята склонност да зацикля в границите си.

Може би А може би - не. Релативността в мисленето предлага широта. Тя е твърде различна като подход от масовия модел на мислене, основан на детерминираност и линейна последователна схема на отражение. сложно е да се ползва, ако не са налични умения, ако не са развити нужните способи, прийоми и техника. Но най-вече - релативността е чудесна възможност за вътрешна работа. Релативността е само израз на т.н от мен "квантов подход" към мисленето - аналогично с разликата между класическата нютонова физика, с квантовата такава. Квантовия подход е аналогия за разликата с начина за възприятие и отражение, основан на инстинктивни механизми... и далеч по-сложния релативен поглед. Въпроса е - кой може да си го позволи...

Именно тази форма на декларация на сигурност - за мен е странна. И не я споделям. Не ползвам "сигурности" въобще и не са ми нужни. Там където ти заявяваш сигурност, за мен е многовариантност и относителност... Оттам идват и разминаванията. Това исках да кажа и с предишните си думи.

Може би... Но не споделям тази изява на 'сигурност'. Не че е изключено, но през моите очи правя значително по-широки допускания, вариантности и вероятности. С това искам да кажа, че "мерилото" за нещо, не е заради нещото, а е заради "мерещия го". така - от Мерилото и Мерещия, зависи и измереното. А не от нещото, което е измерено...

ХМ, вината.. срама и съвестта... Първо си мисля, че няма как да е налице обоснованост на обобщението - че при слоновете и делфините не съществуват тия... след това си мисля, че не съм ползвал никъде понятието "СОЦИАЛНА ЕМПАТИЯ". Социалното общуване по принцип се основава на емпатията, но тя пък се основава на социалните и оцеляващите инстинкти. Колкото до ВИНАТА, СРАМА и СЪВЕСТТА - те не са причина за емпатията. Те дори не участват в нея. Но пораждат чувства и те се предават по емпатичните канали. Емпатията има и други разновидности освен емоциналния канал, но всички те само я надграждат. Просто социалното общуване и обмен разширяват зоните на взаимното кръстосано отражение (взаимна отражателност - огледалност) между личностите-участници в него. Когато в тийнерджърския период не се създадат нужните предпоставки и натрупвания довеждащи до подходящата зрялост, то индивидуалния аспект не успява да се появи, изяви и на него да се постанови идентификацията. По този начин социалната личност остава зависима от общите си непрекъснати кръстосани отражения и това я прави зависима от този непрекъснат обмен. Ако не се появи достатъчна степен за самостоятелни процеси, отвътре в самия индивид... то той не достига до етапа да е "индивид"... За вината, срама и съвестта - имам съвсем отделна 'глава' в функционалния си модел, но не бих искал да се разпрострирам в тия посоки. така или иначе - ще кажа, че тия трите в началото са само като помощно средство, като форма на съпътстващи към социалното общуване. После ролите им нарастват и стават регулатори на социалното общуване, като са с особен статут - да са нещо като "клиентския елемент" към социалния общ сървър... Или с други думи - тия трите са явления, които се формират заради социалния натиск и изпълняват ролята на местни и вътрешни ограничители, които да формират нужното социално лице - спрямо общите зададени изисквания. Логично и напълно адекватно е да се предположи и аналогизира, че ако при някоя личност са се изгубили възможностите за вътрешна несъзнателна регулация, се изгубват и възможността за кръстосани взаимни отражения. И такава личност става Асоциална - губейки каналите за връзка, заедно с регулационните им функции. Но такива личности имат и импулси за самосъхранение и естествения уклон към запазване на Психостазата. Те намират начини за компенсации - поне донякъде. Ако не успеят, или пък социалния натиск става за тях негативен, те реагират защитно "спрямо себе си", като отделени от "сървъра" и оставени сами на себе си. Невъзможността да се регулират чрез висшата си когниция и интелект, дори и тя да е налице, е от натиска на ирационалните и несъзнаваните аспекти и този натиск става водещ, след това - основен, накрая - единствен...