ramus

там е въпроса - примерът е формален. Остаряването... не е решението за 'разбирането на нещата". Трябват И други условия

Това са поредните ви популизми и освен битови клишета, са и напълно неверни. Твърде много хора са "остарели" или "дърти" а нямат нищо общо със зрелостта. Нещо повече - при много разпространени общи психични условия, се наблюдава 'вдетиняване' в определени напреднали възрасти, нямащи нищо общо с явлението ЗРЕЛОСТ. И обратно - има млади хора, които проявяват зряло поведение и вътрешно-психична организация, която е с всички признаци на зрялост.

Но за кого? РАзбирате ли - аз слагам акцента на най-важния компонент в гледната точка на казусите тук - не е дали науката е наука и кога е наука, а какво е това за хората и как едно и също нещо за едни е едно, за други друго, защо е така и какво го поражда. Науката също се прави от хора и тя е за хората... аз слагам акцента именно на това. И по отношение на основната тема на казуса тук, именно човешкия фактор и процесите в него я определят. Намекнах за апориите на Зенон - те са перфектно-логични и именно това ги прави парадокси... като уловката е именно в умелото залагане и подреждане на предпоставките. Така илюстрирам гледната си точка относно представянето на ЛОГИКАТА като най-важния критерий за научност, а чрез предпоставките тя може да доведе до който където му допада. И работата е там - практиката чудесно показва че костенурката не може да настигне бягащ заек, но логиката тук доставя проблема да става и обратното, само заради умелото подбиране на предпоставки и описание на контекста. И да - въпреки непрактичността. Разбира се като упражнение апориите на Зенон са чудесен пример, вкл и за абстрактно мислене - все пак разглеждането им изисква ментална симулация по поставено описание на контекст. А така са направени и в голяма степен много от научните открития. И науката и учените го ползват като похват. Но пък не става така относно плоската земя - да, учен ще го разгледа като хипотеза макар и несериозна, но други, с други интереси ще се вкопчат за това и ще го направят своя псевдожитейска приказка. В нея няма никакъв проблем небето да е оранжево, небето да е океан, а оттатък огледалото да има един друг свят и то да е вратата към него. Така е - едно нещо е наука, но за едни, които са в договора кое какво, как и според кое да е наука. Но интересите на хората не са само до науката, защото за някои тя дава опора и служи за център на битието им, за други - им отнема опората като реже начините по които те съставят, поддържат и ползват заблудите си. И сега - ето ги двата съвсем условни варианта: 1 - плоската земя е просто хипотеза и се опира на... някаква си форма в интерпретирането на данни и перцепция. Ок - учения я подлага на проверки, съпоставя с други данни, слага я в обща картина и гледа съответствия или не... И тя отпада за него. Така е в науката. 2 - но за други хора това описание им доставя нещо важно и се вкопчват за него. И тук се появяват други хора, които също са изследователи - те пък се интересуват от явлението ЗАЩО е така - кои са тия хора, защо им е важно това, за да се вкопчват в него, защо не ги интересува практичността и какво им носи... Така ЧОВЕКЪТ за едни е основния фокус, за други - онова, което е важно за хората но е извън тях. Така в темата тук се смесват двата варианта - условно едните разглеждат човешки субективни явления като размислят по тях и се опитват да ги вкарат в някаква условна философска логика. И се получава формализъм - нещо заради нещото (си). Уж е субективно явление и амалгама от процеси, а някой дори без да се интересува от същността, започва да го 'сравнява' даже и исторически. А субективното явление е акцент на цял голям набор от науки и синтетично познание. Ама - кво пречи да се философства за каквото и да е и за някои това е достатъчно интересно. А други - се занимават със субективния фактор и го изследват. Именно заради това че ПОЗНАНИЕТО не е нещо само по себе си, а се прави от хора и само за хората то има значение. Има човек - има познание... и обратното. И така - ЧОВЕКЪТ...

Ами... според вас плоската земя и конспирациите за НАСА на луната, научни ли са? Може би на някаква "особена наука" - тяхна си. Логиката в тия работи е само имитация, а и при достатъчно умели предпоставки 2 и 2 също не е 4, костенурката настига заека, стрелата пусната от лък, не се движи... Небето е оранжево, оранжеви китари, оранжево звънят... Раазбира се Дядо Коледа кара тир с КокаКола и подаръци, щото елена Рудолф загражда млада коледна Сърна... А изморен мърмот увива шоколад във фабриката на Милка.

Това е подвеждащо и направо популистко. Всъщност Фройд е лекувал хора, които дори не са знаели че са 'болни". Основната си идея е почерпил от един хипнотичен сеанс. Само един. После я развива и проверява по други хора, като упорито се вкопчва в нея. По това време е нямало сериозна опозиция, нито система за проверки, още по-малко пък на такива хипотези. И нещо друго - виждам че с лекота боравите с популизма и кратките вметки като тая. Обаче бабите и молитвите в храмовете и църквите са вършили пак това, поне там хората знаят че са 'болни" и търсят утеха и спасение от страданията и конфликтите си. куци прохождат, слепи виждат - лазаре стани... Изглежда че и Исус е имал достатъчно доказателство че "теорията му е правилна"

"Това е заглавната страница на едно от най-важните научни произведения от XVII век — Horologium Oscillatorium на Кристиан Хюйгенс. Кой е Хюйгенс? Кристиан Хюйгенс е нидерландски физик, математик и астроном, известен с работата си върху светлината, оптиката и механиката. Той е един от първите, които формулират законите за движението на махалото. Какво представлява „Horologium Oscillatorium“? Издадено през 1673 г. в Париж, това произведение съдържа геометрични доказателства за движението на махалото и неговото приложение в часовниковите механизми. То е основополагащо за развитието на точните часовници и механиката като наука. Какво пише на страницата? Текстът е на латински и гласи приблизително: „Часовник с махало - геометрични доказателства за движението на махалото, приложено към часовниците.“ Има и ръкописни бележки — „me sapientia videtant“ и „Gratia“ — които може би са лични добавки или бележки от читател. Как махалото революционизирало часовниците Преди Хюйгенс, часовниците били неточни — особено на кораби, където движението нарушавало механизма. През 1656 г. той създава първия махалов часовник, използвайки принципа, че периодът на махалото зависи само от неговата дължина, а не от амплитудата на люлеене (при малки отклонения). Това откритие довело до: Много по-точни часовници — грешка от няколко минути на ден спаднала до секунди. Навигационен пробив — точните часовници позволили изчисляване на географска дължина в мореплаването. Формализиране на механиката — трудът му съдържа първите стъпки към математическо описание на движение, преди Нютон. Какво има в „Horologium Oscillatorium“ Това не е просто техническо ръководство — Хюйгенс използва геометрични доказателства, за да обясни движението на махалото. Включва: Анализ на циклоидни криви, които водят до идеално изохронно движение. Разглеждане на центробежна сила и инерция — концепции, които по-късно Нютон ще формулира по-общо. Приложения към морски хронометри, които стават ключови за навигацията. Влияние върху Нютон и науката Нютон цитира Хюйгенс в Principia Mathematica. Хюйгенс е първият, който формулира закона за центробежната сила: F = \frac{mv^2}{r} Това става основа за Нютоновата механика." =======================================

за почитателите на философските интерпретации на мистицизма и коментара върху сравнителния анализ на Родолф Ото между мистицизма на изток и запад, е този линк, на който могат да видят цялото изложение. https://www.researchgate.net/publication/308747825_RUDOLF_OTO_I_MISTICIZMT Предполагам че автора на тази тема тук, е искал да разглежда точно по този начин, точно така, своите възгледи. А може и да е студент в същия този факултет... Все едно Опитах се да противопоставя съвсем друга гледна точка на религиозно-философските, сред които непрекъснато постановяват явлението МИСТИЦИЗЪМ. И което е любимо на академичните и религиозникте среди, защото авторът и на този текст не е мистик, а е само в ролята на сравнител и интерпретатор. Всяка версия на поглед към света има своите специфики. И ако в това въпросно и примерно четиво е коментар на книгата на Ото в която се сравняват по избрани критерии източния и западния мистицизъм, през два основни примера - на Екхард и Шанкара, и задължително през религиозна призма... то за самия мистицизъм нищо не може да се напише, а и няма как. И в това е въпросът - когато някой се опитва да пише за вътрешно явление, без да е минал през него... излиза като формализъм. Разбираемо е, защото това е изява в опита за странично наблюдение и безпристрастност. Но точно вътрешните явления в мистицизма така стигат само до "преживявания на някого си"... и кви били те... И дотам. За мен е странно дори от проекцията ми на гледната точка на някой религиозен човек - как някой да пише за преживяването ми и как въобще аз да пише за него... освен за проявите или последиците... А всичко това НЕ може да се опише с инструментите на рациото, защото не е известен такъв словесен протокол, както и съответните точни понятия и система от тях. А хората, които се занимават с вътрешна работа си намират 'протокол', иначе нямаше да го нарекат "наука". И е нещо като работа по психичен автохакинг, с характерни за всяка сериозна работа - подготовка, систематика, методика, принципи... и практиката по тях, актуализации, анализ на грешките и поддържане на непрекъснат фийдбек... Проблемът на мистицизма има и друг аспект - хората, които просто пишат за него... или го изразяват, са два основни типа и те са засегнати и в това четиво - ментален и емоционален. Менталните приличат много на "философия". Емоционалните - на т.н. "катарзис" от съвсем началните типове. А това не е релевантно на сериозно разглеждане, в дълбочина. Но отстрани, без да си се потапял в проблематиката, конфликтите, капаните на самоподвеждането, на проекциите, на скритите желания, на импулсите и невидимия натиск на несъзнаваните съпротиви, нужната сила на мотивацията и волевите напрежения... качества като упоритост, последователност, търпение, работа по управление на вниманието и фокуса - няма как и не може да се очаква, освен от човек, който също работи в същото "направление".... Ето затова академиците или религиозните така си пишат - по инерция и според лимита си. Та... такива са ми част от мислите по темата!

Хайде да спрем с глупостите вече. Много моля, когато сте некомпетентни да не повтаряте вече своите любими тези. Просто е нелепо да използвате "психология" вместо "психотерапия" и дори не сте способен да направите разликата, повтаряйки едни и същи рефрени. ПСИХОЛОГИЯТА не се занимава да оспорва ФРОЙД или ЮНГ - в тях няма " факти" а има концепции, които са синтезиране на опитност, интерпретиран по определен символен начин. Това именно е най-свойствено именно при двамата, които са нещо като 'първопроходци" в една напълно "нова територия" за Европа. Юнг може да го нарича "сянка", но може да го нарече с още какво ли не и не го прави ФАКТ. Той представя условна схема която синтезира от опита си, в опита си да го вземе от ФРОЙД и да го доразвие, но по свой начин. Ако ЮНГ го описва с една схема, Фройд го прави по друга и го нарича "изтласкване". Все пак единия е ученик на другия, и следствие на конфликт се разделят и ученикът тръгва да прави свои работи, по свой начин. Ама "аз проверих и там пишеше" е като 'чух по радиото" или "по телевизията казаха" ... и 'психологическа литература" е едно, ама после стана че на ЮНГ най-популярното е философските му съчинения, които са пълни с мистицизъм, откъдето се пръкват и заемките и личните личните интерпретации за 'КОЛЕКТИВНАТА ДУША". Мистичното му залитане не е случайно - по това време в Европа е военна криза - ПСВ е най-голямата, но в криза е и най-голямото мистично движение в европейската история. Освен това до ЮНГ достигат слуховете за съществуването на Гурджиев и за неговите "лекции"., които стигат чак до Париж и даже оттатък океана... От последния се пръква и Успенски и цяла плеяда от "мистици", които са силно разочаровани от възхода и пропадането на идеята за окултния мистицизъм и популярното ТЕОСОФСКО общество на Блаватска . Докато в Европа същото претърпява силен крах, който възхвалявания като "следващия мирови учител и обединител" Джиду Кришнамурти сам разтрогва организацията на Безант. А последната е съставена само от елитари - в културата, науката по онова време, както и влиятелни мъже и жени, с обществени позиции сред цяла ЕВРОПА. След разгрома и разочарованието тръгва всеки един от тях по свой път, като някои стават и доста известни като сами стават лектори, дори и автори на собствени концепции, водят лекции, раждат се идеи - като тая на 'всемирното братство" и т.н. Политиката тясно се преплита със всички това, защото тия концепции и нови приказки стават основа и за политически движения. (Всичко това намира и отзвук и у нас... сеща ли се някой коя е основната фигура сред нашата страна по онова време, макар и с известно закъснение, която взривява църковните и политически канони, та и досега... и отново неговата организация и досега се нарича "БЯЛОТО БРАТСТВО") По същото време се роят и масонските ложи, розенкройцери и приказката за "специалните хора, дето да са посланици на някакви висши същества и вселенски йерархии"и почват да копират Блаватска един през друг. В такава историческа и културна обстановка е и ЮНГ и това му оказва силно влияние. Разбира се, че той не може да се побере сред сухите и строго логични концепции на ФРОЙД. И така засилен да ги представи по свой начин той прави и някои изключителни прозрения през дългите си пътувания, изследвания и опити за систематизация... Ето това би трябвало да има в тема за мистицизма според мен, а не опитите на някого да си повтаря неща, които не разбира. Естествено е цялата амалгама от нови движения, възгледи и мода да се обединят, защото цялото разбиране на тогавашните мирогледи е в криза, но най-силна тя е именно сред християнските среди. Всички основни имена в тогавашните събития са свързани с църквата, като някои са си теолози, опитващи се да модернизират и обогатяват залязващата идея на християнството, защото новото, което се появява е как ЧОВЕКЪТ да върви към божественост, а не да му трябва "спасител" и църкви... === Всеки човек... има отражение на социалната обстановка и отношения сред която живее и това е през целия си живот. Освен това ЮНГ има и някои доста спорни личностни данни в биографията си, освен че е голям женкар е ползвал някои доста богати дами да го финансират, уж за "терапия" и известно е, че един от основните капани е вклюбването на клиента в терапевта... Биографията му е изпъстрена и противоречива точно както е типично за една бурна и сложна натура, в бурни и сложни времена. И все пак - наследството му си остава най-важното и служи на огромен брой изследователи и терапевти... А в днешно време вече никой не ползва концепциите на ЮНГ в психотерапията те имат само историческа научна стойност. Сега прагматиката и практичността все повече навлизат в психонауките , а не философстването. Науката все повече навлиза сред всичко това и образува нови "научни дисциплини", които сега кратко наричаме "хибридни"... Опитва се математика, опитва се физика, неврофизиология... Тия станаха невронауки и когнитивни науки - нищо от това вече няма общо с първопроходците...

Вие просто не разбирате тази материя, за да представите тия работи като 'факти'. Няма компетентен човек в нея, който да се изиграе на 'съгласен' само и само да ви угоди. Самата употреба на "психичен факт" е нонсенс... а за вас описателните условности на някого... били 'факти'. Добре, но в днешно време нищо от изреденото във второто ви изречение вече не се ползва, да не говорим че няма нищо общо с 'фактите" и че е отдавна развито и променено, при това в различни посоки. Колкото до залитанията на ЮНГ по архетипите - той не е с нищо оригинален в това. Тезата е застъпена още в източните философии, например третата книга в БУДИЗМА, от т.н. ТРИПИТАКА е изцяло с психологически положения и в тях се съдържат и тия идеи. А и там дори не са оригинални. Юнг е живял във сложни времена на някои идеолотически и военни кризи в Европа. И е много важен кой/какъв е историческият и социален контекст, който оказва силно влияние над всички негови постановки. Това е само констатация, без никакъв адхоминем. Вие си привиждайте каквото ви е удобно.

Не, не сте, само повторихте твърдението си, при това за вас 'било сигурно". Вижте си по-горе. Повтаряте за пореден път и твърдението си че "описанията на ЮНГ не били оборвани". Все едно че нищо не съм писал - вие просто повтаряте вашето си, а интерпретирате за "лично отношение" и че изказът не бил ок. Съгласявам се, с което, защото за мен това е без всякакво значение. Ми... да, но вие не обърнахте особено внимание и подминавате всичко, което не ви е удобно. Нямам претенции, просто констатирам че понеже някои неща не са ви удобни, а аз ги поставих в неудобна за вас територия, вие ги подминавате - което също е естествено. Подведох и поставих явленията ПРЕЖИВЯВАНИЯ в съвсем психологическа светлина и им направих съвсем общо изложение - нищо, отново го подминахте все едно че не е написано и преповторихте личните си твърдения. Дори колегата забеляза че работата опира до ваши вярвания, вие дори "одобрихте това с емотикон". Не се води дискусия с вярвания, защото те винаги изискват отстояване и защитаване - това исках да кажа. А не ви е удобно, понеже поставяте някаква теза, обаче когато представяте нейния обоснователен контекст, той е погрешен. И това обясних защо и дори предложих да го обясните, макар че е мисия невъзможна щеше в процеса на това вие самият да схванете за погрешността на предпоставките от които изхождате. Вместо това вие просто отново си преповторихте вярванията, дори с утвърждението "че сте ги проверили". Добре - излизате от диалога, ок. Аз не се побрах в него преднамерено и ви разбирам чудесно и не ви упреквам за нищо, както и да ви изглежда.

добре! Много е показателно, че когато зададох съвсем концептуален и основен въпрос, вие се хванахте за "адхоминем"а и с него елегантно пропускате "отговора". А именно в този ми въпрос АдХоминем няма нищо общо. В предложенията ми - също. Но пък стана удобна вратичка за неудобни работи.

Концепциите за сянката и архетипите на ЮНГ никой след него не е потвърдил. Те са само описателни, като някаква условна рамка която да се ползва. И те не са концепции, в тесния смисъл, за да се налага да се оборват. ИД на Фройд отдавна вече никой не ползва. И още от самото си начало на съществуване тя има своите контратези. Разбира се и двамата положиха за първи път сред познанието основи които полагат субективността и психичния свят на концептуални основи и това е техен изключителен принос. Не сте осведомен за психологията и вас повече ви интересуват теоретичните постановки. Не знам какво ви носят толкова, но това си е ваша работа.

Можете ли да обясните с ваши думи - как е възможно ( даже и "със сигурност" ) идеи и концепции да са ОБЕКТИВНО ВЕРНИ? Разбирате ли същността на така изразената ви теза? Защото за мен тя е нонсенс. Колкото до "адхоминем" - когато човек отстоява теза, тя винаги изразява нещо от самия него. В текста вие чудесно изразявате себе си и тезата изразява вас. ЧОВЕКЪТ, а не тезата са онова, което стои в основата на всеки обмен. Вие искате на всяка цена да запазите неуязвимостта си, докато всъщност става въпрос само за обикновени думички, които нито някой защитават, нито е наложително да са нападателни.

а защо на всяка цена това да "ТРЯБВА" - кое го прави толкова наложително?

Да, теоретичните постановки и описания на вътрешния свят на хората не отговарят на научния метод. Но не така стоят нещата с хибридните дисциплини, които неврои психонауките породиха. Там вече науката е намесена тясно и доста дълбоко. Просто всичко се променя и развива, и това е чудесно. Иначе все още щяхме да сме потопени сред божествености, висши нива, вселенски йерархии... и разни свободни интерпретации.

Само че раздела не е за ФИЛОСОФИЯ и е на друго място. Философията също отдавна не се занимава с тези за бог, възвишеното и висшето. И това - още от времето на ЮНГ. Сравнителното религиознание не е философска дисциплина, а е част от социалните науки. Уж темата не е религиозна според вас, но именно вие вписахте в нея бог и някакво "висше ниво", което именно било в основата на някакви 'обективни преживявания". Освен това сте подбрали раздел за" история на религиите", сред които вие представяте антрето си като предложение на 'философско и сравнително ниво" !!! Независимо от това за вас МИСТИЦИЗМЪТ е само сред религиозните рамки... но това въобще не е така. Шаманизмът по същество далеч преди религиите и целият е съставен от мистицизъм, без никакво отношение към философията. Дори религии не е имало тогава. Искате да сравнявате нещо, но как да го сравните, след като се съотнася до съвсем субективни психични явления, за които вие нямате познанията и базата да ги разглеждате в същността им. За вас обаче не било така. Е, ок! Предложих аргументи - не ги коментирате, нито четете, освен че "не сте съгласен с тях" и намирате в думичките ми нещо, което не ми 'подхождало' и приличало на някакви ваши "религиозни познати". Добре, това е вашия си свят, но и в това няма никаква философия. Дайте да опитаме поне с нещо общо - от което да започнем. Вие как го виждате това и виждате ли го изобщо? Ако не го виждате - каква теза искате да заема и разигравам и да играем на "разговор" ?

Вижте - да, не можете да си позволите дори да прочетете гледната ми точка НЯМА КОНЦЕПЦИИ и ИДЕИ, които да са обективно верни. НЯМА ТАКИВА и няма как да има. Преживявания или видения - също. Идеята или концепцията за каквото и да е, не са нещото за което се отнасят а са само опити за негови ментални симулации и описания. А няма как описанието да е нещото, което описва. Това е стара сентенция - картата не е територията... Диалога е лек и приятен - поне за мен. Не виждам защо разговор за нещо си, трябва да събужда у вас някакви реакции, вкл и негативни. Това са просто думи и обмен на различни гледни точки. Въпросът е - кой как ще се възползва от възможността на обмена. За нищо на никого не сте задължен, нито има условия някакви. С нищо не съм ангажиран за вашите собствени аналогии с някакви си "религиозни хора, които познавате и говорили същите неща". Това са си чисто ваши положения и са част от вашия личен живот. Може и моите думи да не ми допадат - според вашите възгледи. Това не ми пречи с нищо на мен лично. През цялото време се завърта около това какви са нещата при вас - като че ли най-важното си остава това. А тук става въпрос за обмен на гледни точки - само това. какво значение има дали са лъжа или истина, дали са верни или представителни - за мен няма и различността само ме обогатява. Ако искате мога да продължа без да си слагам лимити, както досега - например аз нямам теза. С лекота мога да използвам вашите тези в разговор с други хора и да ги защитавам и дори отстоявам далеч по-добре от вас. Играл съм го това преди доста години и съм гледал тия филми. Но не го намирам за интересно и не ми носи нищо. Нищо - разбирате ли, на мен не ми носи нищо. Тезите могат да са каквито и да са, в тях никога няма как да има нещо друго, освен да се припозная че ме изразазяват. Влезнах в този разговор именно за да предложа само контрастна гледна точка на вашата собствена. Мога да избера друга теза и отново бих я представил, а вие да я приемете като "моя", да играете на съгласие или не. На вас това какво ви носи, точно? какво би станало ако сега просто прекъснем тия думички, след като са все още формални диалози. Вие искате някакво отражение на собствените си представи, но именно това не ви предлагам. Очаквате го, задавате дори периметър в който да се завърти всеки, който се съгласява да участва. А става въпрос за това че все още ви липсва компетенция и философстването за психологични явления и казуси не е релевантно и няма как да замести липсващите познания за тях. ПОнеже не се идентифицирам с тезата и разговора за мен е свободен. Мога с лекота сам да опровергая тезата си, защото в нея има множество проблеми и несъответствия, въпреки че отразява аспекти от личния ми опит. Но така изразени импровизирано съдържат слабости и на места нонсенси. Какво от това - просто думи... думички, изразяващи условности и относителности, които просто трябва да се имат предвид, но да не съдържат ЧОВЕКА в себе си, защото са негово производно, а не той на тях. Ваше право е да направите каквото си решите. Който, каквото, както - за мен няма проблем.

Не знам дали и кое "трябват", но недоумявам защо вие интерпретирате това като "неглижиране". Невронните мрежи и психичните процеси са нещо крайно сериозно, за да ги ползваме за неглижиране в тази тема. не, вие просто не четете - аз писах именно за пътя към всичко това, но не ползвах за целта "божествености, духовности и висши сили". Всяка малка душа й е много ползотворно разни неща да идват "извън нея" и тя само да ги стреми, желае, бленува... за да си проектират наградата, във вид на 'спасение' и "възвисеност, някаква". В детската игра, на това му се казва "ледено студено". Нито една от интерпретациите ви няма нищо общо с изписаното от мен. В тия думички са налични и нонсенси, които обаче показват и защо игрите на размишления по нещо, си остават само игри, в които се играе в кръг. На никои ХОРА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОМАГА - и духовният път се върви само и единствено самостоятелно, защото е вътрешен. Това е най-самотният път сред вселената. Освен това няма как да става за 'спасение" - в него, особено в началото са налични изключително много капани, преодоляване на съпротиви и редица проблеми и конфликти, "игри на воля" и борба на мотивациите, вкл и "предателството" на някои вътрешни "гласчета", докато психичните защити се борят за да не позволят вмешателства. Хем е вътрешен път, но основните препятствия по него в началото са именно непозволяването да се пропадне до потъване и удавяне в т.н. "радикален субективизъм", преди някой да е сериозно и щателно подготвен за това. Защото ако не е подготвен се стига до психиатрични резултати. Изтрещяването дали ще е на религиозна основа или на друга - все е изтрещяване и много личи. Именно за духовният път се отнасят основните положения, че нито се предава, нито се учи, нито групите спомагат за "вървенето по него". Духовният път не е спасението, жадувано от малките души и внушенията за обратното идват само от религиозните облъчвания хилядолетия наред. Никой в религиите не е на духовния път, няма как - това е фалш. Отгоре на всичко "религиозното клише " ДУХОВЕНСТВО няма нищо общо с пътя на духовното развитие и то много добре го познавам от лични контакти. Това са митове на "малките души", за които духовният път е просто обикновен елемент от идеалните им малки приказки, които разказват за един изнурен и страдащ малък "живот". Но ДУХОВНИЯ ПЪТ им е крайно чужд и несъответствен, докато само си го измислят, фантазират и бленуват. За такъв тип хора са направени религиозните масови приказки. Това е най-многобройната човешка група и по такова условно сходство мога да изразя че "тази група" е такава още от пещерите. Хилядолетия тя не е мръднала, тя все страда, винаги живее сред драми и винаги е жадна за "спасения и спасители". И много им харесва на някои хора да се вживяват на спасителите, които са загрижени, които състрадават, поучават кое е доброто, висшето, красивото, полезното, важното и правилното... И за именно тия свои цели и уклони те ползват дори и познанието, но само като потребители - без въобще никога да смеят да се докоснат до същината му.

Това наистина е само fun. Вижте - няма как производното на човек, да е 'автономно по своя характер". Просто е - има човек, има преживяване - няма човек и... няма нищо от неговите производни. Според мен сам си пречите да мислите по темата - тежестите на инерцията и предварителната ви "възвишена нагласа" са спирачките. Юнг и Фройд са просто исторически фигури със заслуги за времето си. Но вижда че и относно тях вие имате любим свой рефрен - "сами по себе си"... Няма как да поставите нещо сред света и то да е "само по себе си". Невронните мрежи генерират някакви резултати и за човека те са интерпретируеми и до преживявания. Така е и с компютрите - например тия бели символи на екрана ви са набор от обикновени дигитални сигнали, които монитора преобразува в пиксели, а очите и интерпретационните ви механизми - до крайния резултат. Нищо от тази верига НЕ Е САМО ПО СЕБЕ СИ и няма как да бъде. Вашите собствени мисли, вкл и тия, които са изписани тук, не са сами по себе си. Те са ваши призводни, резултат от сложни наслагвания от психични процеси и явления. Едно от тях е и личната ви приказка за живота, духовните преживявания... и уж много ви се иска да побъбрите за това, но си имате сигурна и стабилна спирачка да стигнете по-далеч от това, за което сте "хванат". Нищо от това не е написано с негативна или лична конотация. Просто ще си позволите ли да махнете очилата си и да приземите най-обикновени човешки представности, като ги изкарате от изградената вече ваша рамка, на която те служат.

Но и това според мен съвсем не означава че "стандартната схема" трябва да се елементаризира и опрости... а после да се ползва за "острие на ОКАМ". Според мен въпросният концептуален инструмент НЕ може да се ползва адекватно, когато се разглеждат сериозно психични явления и процеси. Това е изключително сложна и комплексна материя, която отгоре на всичко се и разширява непрекъснато. Нещо подобно на "квантовата физика" - навлизането в детайлите изисква друга нагласа в мисленето и концептуализирането. а не "класическата". Всички явления могат да се разгледат през призмата на познанието. Където не може - още липсва познание. Но личната полза и компенсации на дефицити, за които огромна част от същия този мозък работи и разходва ресурс, не може да им ги даде познанието. Вярванията се проявяват чрез УБЕЖДЕНИЯТА. Те са организиран личен концептуален (когнитивен) израз на вярванията и предубежденията, нагласите и инерциите, заблудите и нужното на всеки изкривяване. И дали и кое е, се определя от отношението на субекта към тях. Отношението на вкопчване в убеждение, означава че личностната конструкция има дефицити и израз на това е и вкопчването в убеждения, вярвания, описателни приказки, спорове и битка за налагане на всеки неговото... Тия изброените всички са в посока да компенсират проблемни положения в изграждането на личността, на отминали емоционални травми от детството, възпитанието, социалната среда... В ПОЗНАНИЕТО естествен инструмент за НЕПОТЪВАНЕТО в субективизъм е именно явлението СЪМНЕНИЕ. Хората, които са вкопчени във вярвания и убеждения не могат да си позволят да се съмняват, те заради това са вкопчени и стигат до степен на обсесия. ВЯРВАНИЯТА и УБЕЖДЕНИЯТА им са в ролята да заместят нестабилни положения вътре в самата личност и субекта не може да си позволи да се СЪМНЯВА защото би ги загубил. А това някъде вътре в него... среща огромна естествена съпротива и остра защитна реакция... Вкопчените в убежденията си хора, са видими навсякъде, вкл и сред форума тук. Вътрешно те имат ярко и силно усещане че именно "това е правилното" и те го наричат "истина". Именно така работи заблудата - "отвътре" нещата задължително се ИЗГРАЖДАТ да изглеждат ок.

Има и други варианти - например явлението КАТАРЗИС. не е разстройство... и след него вече "нищо не е същото". Разбира се - това също не е обективно явление и не се 'случва'. То е израз на натрупани емоционални или дисонанси, които в даден момент стигат до "разрешение". Емоционалните дисонанси пораждат остри негативни преживявания, схемата и механизмите на които няма да засягам тук. Така че в даден момент, когато сякаш "изведнъж" се докосне "разрешението на конфликтите" сякаш рязко олеква трупаното негативно напрежение и това води дори до екзалтирани преживявания, плач... които съвсем лесно някой може да ги ползва за 'религиозни явления'. Дори не е ясно дали въобще е бил налице такъв 'обрат' във визирания пример ПАВЕЛ - митологията и измислиците са толкова насложени че е наивно някой да претендира за автентичност.

А вие откъде го научихте и това? Кое ви дава основание за обективната му валидност, чак в подробности? Отношението към парите няма нищо общо с духовността. Вие просто ползвате съвсем елементарни мерки. Според тях някои от бездомните също са "духовни". Вие просто ползвате популярните религиозни или социални критерии. Парите нямат нищо общо с духовността, а само отношението на човека към тях. Това се отнася и до всичко останало - отношението на човека към заобикалящия го контекст, а не самия контекст. Кой и къде в религията се занимава с ЛЪЖАТА? Кой се е интересувал от автентичността на Исус въобще - той е представен митологично и по онова време е нямало кой да се занимава с "исторически изследвания и религиознание". Нещо повече за лъжата - вие лъжете, аз лъжа, другите и сред темата - също лъжат. Готов ли сте да го приемете, че го правим всички още от деца, правим го и до днес, всички го правим... Скандално ли ви се вижда - но е елементарен психологически факт. Същевременно социалният идеал е - не лъжи. Даже бил и 'божа заповед"... Има и допълнителен аспект на лъжата - самозаблудата. Вярването изкривява вътрешната реалност и лъжата често става "нужната истина" за заблудения. Някъде дълбоко в себе си, поне в началото може и да се досеща, но ползата убива и това "спомняне" само и само заради същата тая ПОЛЗА. И става изключително сложно, защото всичката тази относителност и условност трябва да се взима предвид, а не само да се върви по опростените и елементарни инерции. А за да се взима предвид е нужна висока степен на компетентност и това е най-малкото... Да вярва някой в нещо си - било истина. ИСТИНА ТУК има съвсем чисто психологическо измерение - съответствие на опорен задължителен скелет, някъде в личната конструирана реалност на даден субект. И е думичка, дето спрямо контекстите има различно значение, както и абстракцията СВОБОДА, например. И всеки си ги ползва за спрямо него си... Да вярваш в "своята" истина - означава едновременно че и ЛЪЖЕШ, защото извън субективното ти поле, твоите вярвания са ЛЪЖА. За теб са нужната заблуда, заради твоя полза, но извън теб... всяко от тия вече губи значението си и остава само ЛЪЖАТА/ЗАБЛУДАТА, без значение за твоето лично подвеждане, което си е само за теб си.

Ми не - въобще не. А вие откъде разбрахте че Исус е бил духовен? И кой точно е Исус... дали е христос, за кого е такъв, кой го е нарекъл така, дали въобще е живял такъв... Само да напомня, че дори сред новозаветните официалноприети евангелия има несъответствия. Да не говорим пък за тия, дето са отхвърлени - на ФИЛИП, на Юда или на Магия Магдалена... Те описват други истории уж за същия Исус... А историците по това време - също друга версия... Митовете не правят духовност. "Малките и слабите" души имат нужда да имат "свой свят" - например в аналогията за ГЪЛИВЕР , хората наричат "големите" ВЕЛИКАНИ. Но великаните не се самонаричат така, като наричат пък хората "лилипути"... Схващате ли за неизбежната относителност и ограничението на гледната точка? Затова са нужни митовете - "малките хора" имат нужда от примери за идеалите си - това е залегнало сред всички идеологии, вкл и сред религиите. Всичко, което правят - е от тях, за тях, заради тях си. Съвсем преднамерено не допълних в предишните си изложения че и ВЯРВАНИЯТА и УБЕЖДЕНИЯТА, Митологиите и идеологиите ( за каквото и да е) - също са патерички и са част от етапите по израстване и защита. Но с тях не може никой да е духовен и заедно с останалите патерички е нужно да отпаднат. Има и други трансформации по пътя на зрелостта и този вектор в развитието... но тях няма да ги споменавам, а и не е тук мястото.

Философските размисли са нещо чудесно, но само като за ментални упражнения по абстрактно мислене. Проблемът е, че "размислянето" има и съвсем чувствено-емоционален аспект и размислителите често ползват играта на абстракции и псевдологика за целите на вътрешните си психични нужди... А това винаги води до изкривяване на мисленето, по силата на съвсем невидимото влияние на субективната психична полза. Същинската духовност е общ етикет на особен вектор в психичното развитие, но едно от условията към този вектор е... да се стигне до достатъчна зрелост, в която постепенно да отпаднат нуждите на заблудите. А това само по себе си е "канска" задача, изискваща специфични и систематични (вътрешни) усилия, методика, работа... Именно заради това ще повторя още веднъж тезата си - преминаването през различни етапи в "духовния път" само някъде съвсем в началото се бележи от "различни преживявания", докато психичното поле преминава през сложни процеси на трансформации и така то се защитава съвсем инстинктивно от "промените", които за него са напълно непознати и в известен смисъл то прави всичко възможно "да не ги допусне" и създава яростни съпротиви. Не може да се нарече ДУХОВЕН ПЪТ онзи, който не започва от тотално "събличане" и адаптация на психичното поле БЕЗ НАЛИЧИЕ НА ВСЯКАКВИ помощни средства, които са основните причини за САМОЗАБЛУДАТА при всеки човек. Налице е именно такава методика и това е основното послание дори и при Буда. Това няма нищо общо нито с религия, нито с дрога, нито с философия, изфантазирания или бог. С бог това няма нищо общо - бог и религията са от тия нужни патерички/протези и когато настане нужния момент, те се оставят защото спират да вършат работа. ДУХОВНИЯТ ПЪТ е истински тогава, когато отпаднат дори причините или нуждите от "заблуди"... ЧИСТОТАТА и АВТЕНТИЧНОСТТА са най-важните условия за ДУХОВНО РАЗВИТИЕ. Няма религиозност в това, няма философии, отпадат причините за пристрастия и изкривяване на личната реалност, за да се гради "начисто". Дори на думи, така съвсем общо, това е огромна и сложна задача непосилна за почти всички хора на планетата. Заради това те го превръщат в идеал и го обличат в митове, легенди и опростени интерпретации, като го ползват по този начин за "пристрастията и ползите си". ============================================= Цялата работа се върти около съвсем различен смисъл на думичката ДУХОВНО, на която аз вкарвам съвсем непопулярно значение. Заради това си позволявам да я предложа само и единствено като различен ракурс, в сравнение с популярния и религиозния.

Не, няма такова нещо и няма как да се реализира такова обобщение. Освен това е напълно погрешно да се нарекат преживяванията че се СЛУЧВАТ. ПРЕЖИВЯВАЩИЯТ "ги случва", той е техният генератор, макар че те се пораждат от невидими и непознати за повечето хора, процеси и механизми. Пораждат ги едни невронни мрежи, за да могат други ( в "съзнателната" територия) да получат онова, което не им достига. По тази съвсем обща схема се реализира личната самозблудна игра на всеки човек. Само да вметна че СТРАДАНИЕТО е най-известното религиозно субективно "преживяване" и всички религии го ползват за зарибявка и магнит. Ползват го защото търсенето на "спасение" от същото това преживяване, е чрез най-елементарния принцип - заместване му с друго преживяване. Заблудните игри, които всички играем не ги прави с нищо да са философски значими, нито съждително, нито синтезно. Психологичните и психофизиологичните основи на явлението са чудесно научно разработени експериментално, вкл и тия по време на сън. Именно това трябва да се има предвид... защото нужните свободни съчинения са нещо чудесно за всеки нуждаещ се, но да се играе на валидирани обобщения само допълва субективната полза. НЯМА ОБЕКТИВНО СЪЩЕСТВУВАЩИ или автономни ПРЕЖИВЯВАНИЯ. Вие съвсем естествено си залитате по разни висши и нисши работи главно защото това ви носи нещо важно за вас. Има човек, има преживявания. Няма човек - няма такива и няма как да има, защото те са плод на невронни сложни наслагвания, повечето от които са в несъзнаваното и явлението ПРЕЖИВЯВАНЕ е само "видимия връх на айсберга, но не подводната му част". ЮНГ, както и ФРОЙД са отдавна надраснати по отношение на психопознанията и освен като историческо значение, вече нямат почти нищо общо. Всеки от тях може да си пише каквото и да е, но то е ограничено от неговите лични переспективи, естествени заблуди, историята и социалната динамика в нея. Да се ползват за някакви сериозни тези, е несериозно - психонауките има общо с двамата толкова, колкото днешната еволюционна наука с Дарвин. ВИДЕНИЯТА са винаги напълно субективни - няма двама човека с еднакви "видения", дори при един и същ субект няма две еднакви ВИДЕНИЯ. Митовете са нещо чудесно, но само докато стоят с това значение, а не като обективен израз на действителността. Ползването им за такива за целите на личното убеждение и гледна точка е само допълнителен извор за самозаблуда. ЯВЛЕНИЕТО ЖЕЛАНИЕ, от психологическа гледна точка, е израз на нужди и потребности. Колкото повече... толкова повече. Всичко това се поражда от сложни несъзнавани невронни мрежи, които се занимават с психобаланса и защитаването. Колкото е повече остър даден дефицит, толкова се изразява в желания. А желанията... залагат образите и особеностите на ПРЕЖИВЯВАНИЯТА, които рамус за по-кратко нарича общо "сънуване/сънища". Също така да напомня, че в невронауките отдавна е известно че дяловете, които са уж "съзнателни" не могат да направят разлика между СЪН и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ - сигналите по постъпването за обработка са съвсем сходни и им се реагира по една и съща схема и това се отчита чудесно в апаратурата и експериментите. Именно на това се крепи магията на ПРЕЖИВЯВАНЕТО и ролята му да имитира ЖИВЕЕНЕ. Именно когато настъпят проблеми в екзистенцията, които психично не могат да се "понесат" идва на помощ "заместването" със сложна амалгама от паметови сигнали, които подадени симулативно изместват сигналите от перцепцията. Така се реализира ползата, вкл и популярния вече вариант - така се избягват дисонанси - конструира се "реалност", в която дисонансите да липсват... И именно такава версия на лична реалност става "далеч по-удобна", докато в нас нещо невидимо играе "на тъмно" за да го реализира. Нуждата на всеки човек да да преодолее и обработи тежки и сложни конфликти, загуби или тежки условия и обстоятелства стартират множество от невронни защитни и компенсационни сработвания... Всъщност много често това довежда до още по-голяма вътрешна бъркотия, по съвсем познати причини и механизми, но които не са казуси на тази тема. Та това са малки фрагменти от общата картина, в която един от значимите "видими" резултати, се нарича ПРЕЖИВЯВАНЕ.