makebulgar

Джагфар Тарихи и тия булгарски хроники са фалшификати на булгаристите от Казан. Недей да ги цитираш щото автоматично попадаш в групата на псевдонауката...

Сбъркал си кой да учиш на санскрит. Щом ти говря за авестийския се подразбира, че съм добре запознат със санскрита. Българската дума калинка има санскритска етимология тъй като на санскрит каланка означава "на петна". Другите славяни не я използват думата.

В старобългарския език думата народ има две синонимни значения - "народ" и "език", тъй че имало е значение на какъв език говорят хората.

Ами сумата надписи които са оставени са предимно от периода след Муртаг и 30-годишния мир с Римската империя. През този 30-годишен мир маса ромеи идват да работят в България, като повечето от каменните градежи са направени с помощта на римски майстори-наемници. Преди това също при Крум имаме ромеи на служба в армията, а също така много ромеи са поробени и изселени северно от Дунав. Образованите и можещите да пишат много вероятно са били привличани на служба. Муртаг копира много неща от ромеите, като вероятно ромеи са ги правили.

Подобно влияние не се отрича, но ако се разрови човек открива, че като ирански се обявяват много малко славянски думи, примерно бог, мир и рай. Но, освен тях има стотици думи, които днес ги смятаме за славянски по презумпция, но са съществували и в старите ирански езици. Примерно славянското къде/куда което е същото като авестийското куда (къде), или пък старобългарското дати (давам, възнаграждавам, раждам плод /дете/) и авестийското дата (даден, създаден, дай всичко), или пък славянското жена и авестийското жъная (жена), българското гоня (преследвам, лов) и авестийското ганя (убивам, унищожавам), българското гъдел и авестийското гуд (кожа), старобългарското гора (планина) и авестийското гаири (планина), българското диалектно када (кога) и старобългарското къда (кога) / никъдаже (никога) и авестийското када (кога)... Тоест има една по-голяма близост, която не се разглежда от по-различна гледна точка, а се обявява че тия думи са следствие на индоевропейско наследство. Друга гледна точка може да ги види като наследство от иранския произход на голяма част от славяните, а също и на българите. Ако се допусне че тази авестийска битова лексика е била използвана от скити и сармати, то тогава лесно можем да си обясним изчезването на скитите, сарматите и (пра)българите, и появата на славянското "море".

Отново лош премер несъвместим с българската ситуация. И франките и унгарците след латинския преминават на техните си езици, докато при нас теорията (тюркската) е че остава в употреба служебния славянски, който е бил припознат от прабългарите. Ако прабългарите говореха на подобни езици - "dilinnän ilgili bölümü kapadılar bölümünü sade bir hazırladı", или "тĕрĕк чĕлхисен йышĕнчи ушкăнне кĕрекен пĕртен-пĕр чĕрĕ чĕлхе ушкăна тата", как така решиха да оставят в употреба служебния без да въведат в него нито една прабългарска дума (освен шаран и бъбрек)? И как така го разпространиха този чужд за тях език и сред просторюдието из цялата страна, дори и там където не се откриват археологически склави, анти и венети? То е все едно франките да бяха зарязали галския си език пълен с германски думи и да преминат на чист латински, като в него вкарат само франкския вариант на думата шаран и галския вариант на думата бъбрек. Реалността не е такава там, като съвременният им език е романски наследник на латинския и съдържа сериозно количество галски и германски думи. Ако ситуацията при нас беше подобна според тюркската хипотеза трябваше да очакваме в българския да е пълно с прабългарски (тюркски) думи. Ситуацията обаче е друга и българския е пълен с ирански (ирано-славянски) думи...

Отхвърляна е тъй като е създадена по околонаучни съображения, основно за да се приобщят турци и гагаузи по-лесно към държавата и към българската история.

Наистина ли мислиш, че за тия стотина години на нито един не е хрумнала тая идея? Значи наистина не четеш много. Гагаузкия език е доста късен и е огузки като на турци, азери и други подобни, а не е някакъв чувакшо-суварски, хазарски, кипчакски, евенски, манджурски или подобен. Узите си имат история и преселения, и дори и в гърция се заселват, но това няма нищо общо с прабългарите. Друг период е.

Гениална хипотеза. Значи тия консервативни прабългаро-тюрки са си говорели 300-400 години разни такива: "dilinnän ilgili bölümü kapadılar bölümünü sade bir hazırladı" или пък "тĕрĕк чĕлхисен йышĕнчи ушкăнне кĕрекен пĕртен-пĕр чĕрĕ чĕлхе ушкăна тата", затворени в тяхната си лудогорска крепост, а славянските книжовници, които явно са били големи расисти, са записали в българските книги само един шаран и един бъбрек, и нито един родов термин, нито една майка, баща, син, дъщеря на прабългарския таен език. Големи расисти излизат тия старобългарски книжовници. А пък българските ханасубигита явно са били много слаби и са нямали никакъв контрол на подчинените им славяно-расисти книжовници. Заповядали са им да пишат книги, но не успели да им заповядат поне една майчина прабългарска дума да вкарат в тия книги. Чиста логика - 300-400 години славянски расизъм в центъра на българската империя.

Тоест според арабските извори от 10 век подчинените стотици години на хазарите българи говорели като хазарите. И какво чудно има? Тюркизирани българи в хазарския хаганат, които по-късно правят Волжка България и още повече се тюркизират. Какво общо има това с прабългарите на Кубрат и Аспарух! Отново пренебрегваме няколко столетия и май твърдим че българите подчинени стотици години на хазарите няма как да се тюркизират, а на Дунав българите владеещи славяните се славянизират тотално за 50-100 години...

Това е една дума за пример, а иначе думите са стотици - чедо, жена, дан, бог, мога, къде, аз, четири, ям, тича, дар, земя, дъжд, говедо, гоня, жъна, гадая, гадина, деви, дебна, десница, десет, първи ... Индоевропейски по принцип, но в степите най-близки при иранските и славянски народи..

Именно това е идеята. Един "ираноезичен" прабългарин-сарматин използващ иранската дума АЗ не му е трябвало да се славянизира за да използва думата АЗ в славянския старобългарски език!

Типичен пример за логическа заблуда. Не без основания наричам думата АЗ че е иранска. Тя се използва в иранските езици като започнем от авестийския, минем през кюрдския и стигнем до таджикския, който по същество е персийски. Точно за това казвам че в това се състои проблема. Проблемът е че за хората днес има ясно изградени граници разделящи иранските от славянските езици... докато преди 1500-2000 години езиковите граници в степите от Карпатите до Урал са били по невидими.

Добра е идеята на Рашев, но е компромис. При този компромис се приема, че алтайските думи в езика на прабългарите задължително трябва да са дошли с някакво алтайско племе, което е станало част от прабългарите или ги е владеело. Варианта в който тези думи са просто заемки не се разглежда като основен. Заемките изискват единствено културен, военен или друг подобен контакт, без да е нужно вливане на кръв. Посъщия начин днес използваме думите януари, танк, генерал, ефрейтор, без да сме латини, германи, англичани или руснаци.

Особено ако българите са били сармати някакви, не са се превърнали автоматично... тъй като в лексиката им изначално вероятно са си съществували много от славянските думи. Не е имало голяма нужда от превръщане.. Ако прабългарина е използвал иранската дума АЗ, за чий му е било да се славянизира и да почва да говори на славянски използвайки думата Я! В това се крие проблема!

явно не говорим на един и същ език... при теб ирански означава само съвременен персийски, кюрдски, таджикски и осетински... докато в науката "ирански езици" са цяла група езици от античността до днес... онези античните "ирански" езици не са същите като днешните ирански езици... много са прости тия неща и ако човек не ги асимилира няма как да отцепи от нивото на любителя лаик. разбира се човек може и да ги схваща тия неща, но като си е навил на пръста една идеология или идея (че прабългарите са хуно-евенки) то ще продължава да си плещи същите работи до края на света. идеологията е несъвместима с науката, особено когато е създадена от този който я прокламира.

но те са индоевропейци, и археологически, и антропологически, и генетично, и езиково, като дори и заетият от тях календар не е хуну-манджуро-тюрко-евенски, а е индоевропейски...

Нищо не разбираш нито от славянство нито от автохтонство, а явно и от прабългарите нищо не схващаш. Рашо Рашев има причина да намеква това, че още по времето на Аспарух българите са били славяноезични, но той не е нито автохтонец, нито е славянолюб. Просто в тази насока говорят фактите. Проблемът е, че за тантин и за много други хора славяните са на първо време раса, археология, бит, исторически извори, докато на практика славяните са на първо място език. И така ако днес ние използваме славянските (български) думи чедо, жена, дан, бог, мога, къде, аз, четири, ям, тича, дар, земя, дъжд, говедо, гоня, жъна, гадая, гадина, деви, дебна, десница, десет, четири, първи, и стотици други, то това ни определя като славяни/славяноезични. Но същите тези думи са и ирански, и са използвани в старите ирански езици в Централна Азия! Това за мен е безспорно доказателство за наличието на славянска лексика в онези земи, въпреки, че в онези земи липсват археологически, топонимно или исторически славяни (склави, анти, венети). Тази лексика можем да наричаме и славянска и иранска или пък славяно-иранска, и тя много вероятно е била изконно майчина и бащина на конните скити и сармати в степите, без да е било нужно те да се славянизират за да я получат.

Рашо Рашев говори за тюркска компонента единствено за да изглади хипотезите така че да не са в голям конфликт. Тоест говори за тюркска върхушка единствено заради календара, двата надписа, и няколкото титли, но най-вече за да не се отдалечава много от старите хипотези за тюркския произход, които са световно популарни в науката. По отношение на археологията обаче която му е специалност е катгоричен че нищо тюркско няма при българите! А относно езикът намеква това че българите вероятно са били славяноезични (старобългарски език) още по времето на Аспарух!

И къде са доказателствата за това!? Ако днес използваме в езика си римския календар, римски и руско-намски военни и административни титли, и чуждоезични наименования на оръжията, които използваме, означава ли това че сме си сменили езика!? Значи ние можем да използваме куп чуждици, а прабългарите не могат, и ние се смятаме за славяноезични заради разни битови думи които ползваме в семейството, а прабългарите ще ги смятаме за чукчи, евенки, тайландци или марсианци, тъй като имаме три надписа, един календар и няколко административни неславянски думи... чудесна логика.

Значи хем си сигурен, че се били превърнали, хем не знаеш нито как, нито кога. Тоест хем знаеш хем незнаш. Явно си много объркан. И логично е при такова объркване да не правиш и разлика между склави и славяни, а скитите да повтаряш, че са евенки, тюрки или манджури, въпреки че учените ти казват че скитите са ираноезични европеиди.

Нито прабългарите са дребни, нито конете им са монголски. Старата стогодишна теория, че прабългарите са дребни кривокраки тюрки-номади е отдавна отхвърлана от археологията. Прабългарите са били високи с ръст над средния за Европа по онова време. Конете не са дребни и това се вижда както от археологията така и от графитите по камъните от Плиска. Желателно е всеки който се захване да преоткрива прабългарите първо да прочете на Р.Рашев двете книги Българска Езическа Култура и Прабългарите през 5-7 век. Там има и за антропологията и за конете и други неща написани.

Това нито ни интересува, нито има нещо общо с темата прабългари. По същия начин не ни интересуват и чукчите, монголите, корейците или зулусите. Нищо общо с прабългарите. Евенките не са хуни, нито хуните са евенки.

Всичко това не доказва по никакъв начин каква е била бабата на Кубрат и дядото на Авитохол. Могат да се дават всякакви примери с Атила, Карл Велики или с Наполеон, но това не са данни за прабългарите, а са примери водещи до спекулацион относно прабългарите. По тоя начин можеш да изкараш единия дядо на Авитохол че е евенк, а другия че е марсиянец, и че са си взели жени от Нептун и Плутон. Можеш да напишеш така художествен роман, но не и научна книга. Така прави примерно Токораз Исто - пише романи за Кубрат, Атила и Авитохол... фантазира си.