makebulgar

Хипотезата ми е, че гениите са продукт на средата, на историята си, на решенията си, а не на гените си. Тоест въображението, таланта и гениалността се постигат, учат и развиват, а не са дар свише, генетична определеност или мозъчна аномалия. Съответно са невъзможни сравненията с гениите били те музиканти, футболисти, художници или други. Единственото което може да се сравнява е средата им, историята им, решенията им, изборите им и т.н. В тази връзка ето няколко цитата: "Гениалноста е 99% труд и 1% вдъхновение." Томас Едисон "Преди да стана гений, бях черноработнк на пианото." Игнаци Падеревски "Съревнованиито ражда гении, а желанието за прослава - таланти." Клод Адриан Хелвеций "Който започне да си играе на гений, той неминуемо се превръща в такъв." Микеланджело

Еми като имаме евтин алкохол защо да не го продаваме лятото!? А с културен туризъм няма как да залъжеш да дойдат милиони тинейджъри и 20-годишни. Културния туризъм има своите ограничения.

Това е типичното мнение на всеки от нереализиралите потенциала на мозъка си хора - на умните, мислещите и творящите им е дадено (свише, генетично), а на останалите не им е дадено. Това е психологически способ да оправдаят безделието си, мързела да учат, и лошата си карма. Кармата (тоест наследството, първите 7 години, следващите 12) е нещо което много трудно се оправя, и съответно е нужно психологически одушник да имаш за да се чувстваш добре. Разбира се че няма как да си като Меси и Роналдо, тъй като не си роден Меси и Роналдо и никога няма да имаш техните първи 7 години, техните първи треньори, техните първи школи и отбори, и най-важното техния живот и мерак за развитие.

Умните родители пращат детето си да учи 20-25 години, а глупавите го оставят без образование. Гениите са сред децата на умните родители.

Да, да, всеки е супер гениален от собствената си камбанария. Ще е интересно да разберем какво е дадено свише и какво пък толкова има някой си лапландец който говори български в някакъв форум. Нещо някой да го е оценил това нещо... нобелова награда да е спечелило че да се похвалим... световна известност.... или пък 500 милиона печалба в сметката в следствие на вродения талант...? Иначе родителската наследственост е много важна. Нарича се карма. И така Бах като се е родил в музикално семейство и е станал велик композитор, но не заради гените, а заради средата в която е израстнал. Същото е и с кармата на индийските касти където всеки получава по наследство професия. Същото е и при онези родители които живеят и се хранят примерно така че стават по 200 кила и после предават талантите си (навиците си) по "наследство" и децата им стават и те 200 кила.

Разбира се! Ако си роден в Долно Камарци, Афганистан или Руанда ще ти е малко по-трудно в живота и няма как първите ти 7 години и следващите ги години на израстване да са същите като на онези които вървейки по своите си пътища са станали велики примерно в Париж, Виена, Ню Йорк или другаде по света. Как ще станеш като Бах днес, при положение, че не живееш през 17 век, при положение, че баща ти не е придворен изпълнител на цигулка и клавесин, и не е органист в църквата „Св. Георги“ в Айзенах, и при положение, че през първите си години не живееш в семейство изцяло свързано с музиката! Същото е и със сравнението с Толстой, Тесла, Пикасо или друг. Невъзможни сравнения тъй като е невъзможно да изминеш техния път и техния живот. Няма как да си като тях. Но това не ти пречи да станеш велик днес. Няма да си като тях разбира се, тъй като днес ценностите са други, обучението е друго, живота е друг. Мислиш си че е някакъв талант спуснат свише на великите, а то си е техния живот, техните събития, тяхното учене, техните тренировки, репетиции, случайности..., които няма как да се случат на друг.

Глупости са това. Всичко е 100% труд. Не на всеки ще му се отдаде да стане велик художник или скулптор не защото няма талант, а защото просто явно някъде в обучението си и в житейският си път ще направи достатъчно грешки така че са се провали. Може да е ангажиран с друго (семейство, работа, проблеми), може да не успее да улови момента, може да реши че ще е по-добър в друго, или че няма "талант" или желание. Много са възможностите човек да се откаже. А онези които не се отказват и които могат да отелят достатъчно време от живота си те стават великите. При едни от тях нещата се случват още отрано когато са малки, при други се случват по-късно когато решат и си повярват. Малките "таланти" които успяват да станат велики обикновено много рано са започнали да рисуват, тренират, учат, и съответно на много ранна възраст са станали професионалисти с дълъг опит.

Там е работата, че въображението се учи! Още от най-малки децата се учат да развиват въображението си с всички играчки, книжки, кубчета и т.н. Проблемът е че има много хора които не разбират това, и съответно смятат че творците им се дава свише някакъв дар и съответно те творят. Непросветени са и затова мислят така. Не знаят колко хиляди часове отема на художниците да достигнат съвършество и на музикантите да станат виртуози. Всичко е тренировки, уроци, практика, опити, грешки, самоусъвършенстване, а не дар свише. Дори и цитирания Айнщайн за който много хора се чудят как така е направил великите си открития, казва, че ги е направил поради способността си да се концентрира върху даден проблем изцяло. Тоест да се абстрахира напълно от останалите неща. При творците е същото - безкраен труд върху една задача с изпипването ѝ до съвършенство. С хиляди проби и греши които отсяват добрите идеи, красивите неща, новите неща..

Очите не подбират, а подбира мозъкът, и той решава на къде да се фокусират очите.

Въображението не е дар, а е функция на мозъка. Мозъкът приема образи с очите и после ги обработва, съпоставя, анализира, подрежда, запаметява и т.н. Тоест основната функция на мозъка е работата с образи. Както знаем обаче човек може да се учи и да се усъвършенства и съответно това усъвършенства и възможностите му за мисловна работа с изображения, тоест въображението. Така ако знанията са нещата които трябва да може да анализира мозъка, въображението са начините за това как да го прави. Ако знанията ти са големи, но не си тренирал въображението си резултатите ти ще са слаби - ще си нереализиран. Ако знанията ти са малко, но тренираш въображението си с други средства и в други области на познанието резултатите ти пак ще са слаби - ще те хвалят за желанието, но ще те наричат лаик и може да те обвинят че се правиш че много знаеш. Ако знанията ти са малки и не тренираш въображението си - ще те наричат глупак и мързел. Ако ли пък знанията ти са големи в областа на интересите ти, и съответно тренираш въображението с както в тази област така и в други - ще ти казват учен, експерт, знаещ и т.н.

Че как така не са им били ясни последиците от ядрения взрив!! Много добре са били запознати с последствията, тъй като са можели да смятат и цялата енергия която теоретично са изчислявали че се отделя са имали представа какво може да причини. Затова и правят бомба, а не ядрен локомотив.

И ако няма празно пространство в черните дупки, дали може да се определи радиусът им до повърхноста под която няма празно пространство!

Черната дупка е пример за такова уплътнено "кубче захар" с размерите на слънце. Въпросът е дали има празно пространство в черните дупки!?

Обикновената материя почти напълно (99,9999999%) е празно пространство. Ако премахнем цялото празно пространство от нашите атоми, цялото човечество (повече от 7 милиарда души) би се вписало в обема на едно кубче захар.

Кой изобрети iPhone?

Айнщайн има в предвид случая когато имаш и двете - и въображение и познания.

Ако някои иска бъдеще на туризма трябва да се примири със застрояването и облагородяването на крайбрежието. Девствената природа е интересна и събира туристи, но не толкова, че да осигури бъдеще на туризма. Реалността е такава, че туризма не е само къмпингуване на палатки където си носиш доматите и краставиците от вкъщи и гледаш да минеш без да харчиш пари. При такъв туризъм няма как да имаш подържани къмпинги, пътища и друга инфраструктура. Къмпингуващите искат да се разполагат както искат те със дюни, пясъчници и плажове, без да се грижат за тях и замърсявайки ги, а когато им забраняват да го правят тъй като вредят - се противят. Изгражданто на хотели от своя страна води до облагородяване на местата, води до изграждане на пътища, често и на канализация към новопостроените пречиствателни станции, води и до повече посещения на черноморието. Тоест бъдещето е възможно единствено ако има много посещения и развитие, така че на хората там по крайбрежието да им е изгодно да се занимават с туризма. Само с голи ливади и дюни няма как да стане. Всеки иска като отиде на морето да не харчи много пари за хотел и да може да седне в някоя кръчма и да хапва и пийва евтино в уютно местенце, но това е възможно само ако има много туристи и много хотели.

Въображението създава новите неща, прокарва новите пътища, и подрежда знанията по нови начини. Въображението е възможността да си представиш в образи нещата и мисловно да ги изследваш и пренаредиш.

Еми физичния ви спор на пръв поглед не изглежда като спор върху псевдонаучна теория, тъй като ако теорията е достатъчно сложна може и да е научна или поне да има някакъв опит за научност, но да е просто трудно разбираема и дори самият автор на теорията може да допуска фундаментални грешки от незнание. Псевдонауката от друга страна се характеризира с това, че представя нещата опростено и лесно смилаемо за обикновенния човек, тъй като на псевдонучения целта му е да изведе дивиденти сред неразбиращото простолюдие, а не сред учените.

Еми темата е конкретна, а не е за дискусия по някаква физична теория. Целта е не да използва тук езика на псевдонауката, а да се показват специфичните характеристики които определят един текст като псевдонаучен и техниките които използват псевдоучените за целта.

а атмосферното налягане нагласи ли го!? и биологичния часовник.

Осрахте я темата със тоя физичен флуд.

Между другото се оказва, че веганите тук се били съюзили в съюз така че да действат организирано и да спасят всяко животно, и дори билбордове слагали по улиците...

А защо ти се засилва чувствителността?! Защото се променя атмосферното налягане, променя се плътността на въздуха, променя се звука който достига до тъпънчетата, но със това се е променило и вътрешното ти състояние, тъй като атмосферното налягане е малко по-различно, въздуха е малко по-плътен, светлината и по-малко, уморен си, и съответно биологичния ти часовник се е настроил за сън.

напротив, има.