makebulgar

Е съвсем не ни трябва да четем неговото обяснение. има предостатъчно други източници които обясняват гоненията както в Римската Империя така и по-късно през средновековието.

Ами не са готи-германци, а са средновековни бежанци от Германия в Източна Европа. През средните векове в християнска Европа евреите са подлагани многократно на гонения и избивания (защото са били убили Христос) и съответно те са бягали на изток. По време на кръстоносните походи, по време на чумните епидемии, евреите са го отнасяли недоволството и са били гонени. И няма как да е по друг начин при положение, че в Тората се казва да се убиват християни, а в Новия Завет е заложен антисемитизмът. Полша приютява повечето от изгнанниците от Германия.

Еми не се крият хората, но обикновено публикуват в научни списания или монографии. Там си има определени изисквания така че публикацията да е използваема в бъдеще от учените. И подготовката за такава публикация изисква доста време. От друга страна хвърчащи ежедневни публикации из нета ще са интересни за публиката, но са слабо полезни за другите учени. За тях те са новинарски клюки. И могат да сметнат че този който поства постоянно си няма друга работа. А това че науката има нужда от реклама е ясно, но най-добрата й реклама са научните открития. Ако са достатъчно големи ще бъдат забелязани и от публиката и телевизора.

От статията на Петър за нуждата от всекидневно популяризиране на науката, която създават институтите и учуните - https://nauka.bg/vseki-institut-universitet-da-puska-60-vida-sadarjanie/, възникват някои интересни въпроси. Ако институтите и учените започнат да рекламират по такъв начин науката си, дали няма тя да се размие и да загуби енергията си. Ако всеки учен се разсейва всекидневно с това да поства из социалните мрежи части от проучванията си, как ще успее да се концентрира върху важните неща. И ако разпространява проучванията си как ще успее да претендира за авторство ако някой го копира и представи работите му за свои. Институтите от своя страна ако започнат да имат за цел да публикуват разни неща всекидневно дали ще успеят да осигуряват интересни материали за тези публикации. И ако не намерят дали това ще означава че не си вършат работата... Ако важните и интересни научни открития не се случват всекидневно дали постоянните публикации на маловажни неща няма да намалят интереса на хората към науката. Защото малко хора ги интересува как всеки ден биолозите и химиците разклащат епруветки, но за всички е интересна примерно книгата на Дарвин, която е пазил в тайна дълги години.. Това, че обикновенните хора не разбират науката и работата на учените не трябва да се приема като комплекс от учените, тъй като проблемът не е в презентацията и рекламата на науката, а е в това, че науката е по-сложна от разбиранията на хората и за нея е нужно определено образование и дълги години учене. Няма как да презентираш за обикновенните хора в ежедневни публикации във фейсбук или туитър всичко написано в онези 30 000 книги които е прочел учения или онези 3 000 000 книги на които се основават проучванията на някои институт, и няма как обикновения човек чрез тези постове да стане учен и да разбира сложната материя на науката.

Турция се пробва, а ако нещата се развият добре ще си задържи територията. Знаят, че вече веднъж се е случвало и Сирия не прави нищо за да си върне Голанските възвишения. Но едва ли ще има по-голям сблъсък между Турция и Сирия. Просто няма как да стане, тъй като въздуха го владеят руснаците. Турците няма да влязат във въздушна война с руснаците. На земята пък турците ще показват мускули, ще бомбят с танковете около Идлиб, но няма да направят нищо. Сценария ще продължи да е същия, и по-натам ще видим ново настъпление на сирийците и руснаците със завладяване на останалата част на Идлиб.

А може човека да се е сбил в кръчмата и от там да му е травмата. Най-често така се получават травмите на очите. И е уволнен дисциплинарно.

Обектът в м.Станиловец всъщност не е един, а са два, под две могили. И квадратната сграда явно е била кула тъй като за това говори дебелината на стените. Ето геодезичния план на обекта Кулата под Малтепе е по-голяма по размер, както като размери на основата, така и като височина. Затова и могилата е по-голяма. Но типологично двата обекта са еднакви - сгради с квадратна основа закопани под могили. Разлики обаче също има. Кулата под Малтепе е с плътна вътрешност и явно е служела като основа за обектът поставен на върха й, който може и да не е бил статуя (!). Това ще е основният вариант ако при следващите проучвания и разкопки не се открие помещение на най-долното ниво на кулата.

Стига с този Виминациум и с разните хипотези за трако-римски императори. Това, че Кисьов изказва някакви хипотези интерпретирайки открития материал не означава, че хипотезите му са точни. Нито гробницата във Виминациум е същата като сградата под Малтепе, нито Максимин Трак е погребан под Малтепе (убит е в Аквилея). В интервютата които прави Кисьов пропуска да спомене това, че в България преди време е разкопана сграда от същия тип като тази от Малтепе. Това е сграда открита под могила в местността "Станиловец" до Велинград, като тя е с квадратен план на основата с размери 6,80 х 6,80 м, и вероятно също е била кула. Вероятно кулата е имала култово предназначение тъй като в областта са открити други подобни обекти покрити с могили и разглеждани като култови сгради.

Темата е археологическа, а не научно-фантастична, тъй че преди да почнем си представяме и фантазираме нещо, чакаме резултатите от разкопките, които могат да се проточат няколко години.

Може и да не е гробница.. има и други възможности. Иначе около Малтепе има няколко по-малки могили. Едната е определена като крематориум.

За съжаление никой от ангажираните с обекта археолози и учени не е обърнал внимание на подобна възможност, и днес вече това се е случило. Срутила се е фасадата на кулата, като Кисьов за това обвинява не себе си или пък Министерството на културата за безхаберието си и липсата на мисъл, а обвинява дъжда и иманярите от 16 век. И тъй като нямаха пари за един найлон или за отводнителен канал, сега ще чупят хиляди левове за фирма която да реставрира срутената стена. А за автентичен изглед вече няма как разчитаме, тъй като едва ли ще могат да го възстановят толкова добре като оригинала. https://plovdivtime.bg/nasledstvo/dazhdat-sruti-fasadata-vnushitelnata-kula-maltepe-8622/

Зависи какво е махалото. Имало някакви съставни махала, при които периода завииси от масата. В случая поставянето на тежест над центъра на въртене променя центъра на масите, което е еквивалентно на скъсяване на дължината на махалото. Иначе ето това са монетите

Ако не изхвърляме храна и купуваме по-малко храна няма да спасим гладуващите в Африка. Просто онези които я произвеждат ще намалят производството и ще вдигнат цените. Производетилите на храна никога няма да произвеждат без пари изпращайки продукцията си на гладните и бедните в Африка или другаде. Подобни кампании: не изхвърляй храна, а я дари на гладните и бедните, имат смисъл примерно в центъра на големия град където живеят гладни и бездомници и където са струпани разни хранителни магазини и ресторанти изхвърлящи негодна храна, но нямат смисъл за населението като цяло и за гладуващите в Африка.

ако купуваш по-малко храна ще гладуваш, и след това пак ще си купиш повече. проблемът е, че никой вече не живее ден за ден и когато отива в магазина пазарува за няколко дни повече храна. ако изчислиш всичко до грам пак може да останеш с по-малко храна и ще се наложи пак да отидеш до магазина. а това е загуба на време и ресурси. тоест презадоволяването е нужно. животните в природата действат по същия начин. презапасяват се с храна когато им попадне дори и да не успеят да я изядат след това.

Наистина много слаби расъждения и етимологични търсения. И в тоя ред на мисли като се сетиш, че до комонь и камань близко звучи и думата камион и можеш да развиеш линията още много широко и да изкараш, че прахунската дума за каруца е камион. Елементарно. Между другото българската дума грива си означава същото и на авестийски и санскрит - "врат", "задната част на врата", "кичури падащи от врата", "върху или на врата".

Това е псевдолингвистика и фолкхистори етимологии. Нищо общо с науката.

Из *komnь от древнего *kobnь; ср. кобы́ла, комонь (см.); Рискованны сравнения Лёвенталя (KZ 47, 146) с греч. κημός "намордник", нем. hemmen "тормозить, сдерживать", лит. kãmanos мн. "кожаная узда".

Човекът е оцелял защото е ял... качествена и вкусна храна. Изхвърлената храна обикновено е развалена или с ниско качество. Развалената или нискокачествена храна води до болести и от там и до смърт. Но никой не иска да умира и да живее зле заради болести. Затова и развалената храна я хвърляме. Не е вкусна по принцип. Има мухъл и други бактерии. А храната се разваля и е трудно човек да успее да контролира това и да я използва до дупка така че нищо да не изостава. И по принцип в природата нищо не се губи. Ние изхвърляме храна и процъфтяват някои видове покрай това.

Айде сега, трябвало да се смесват хората от ямна и алтайци че да се получи културата на ездачите... спекулации са това. Единстевото нещо нужно, за да се научи някое племе да язди коне, е било това да види издалече как някакво друго племе язди коне... Никакво смесване не е нужно. Язденето е културна традиция и съответно се разпространява най-рано и бързо по търговски, военни и други подобни културни линии и контакти.

конь Род. п. -я́, укр. кiнь, род. п. коня́, блр. конь, ст.-слав. конь ἵππος, болг. ко́нят, сербохорв. ко̏њ, род. п. ко̀ња, словен. kònj, род. п. kónja, чеш. kůň, род. п. koně, слвц. kôň, польск. koń, в.-луж. kóń. Из *komnь от древнего *kobnь; ср. кобы́ла, комонь (см.); ср. Богач, LF 33, 106 и сл.; Фасмер, ZfslPh 9, 141 и сл.; иначе Бернекер 1, 561 и сл. Рискованны сравнения Лёвенталя (KZ 47, 146) с греч. κημός "намордник", нем. hemmen "тормозить, сдерживать", лит. kãmanos мн. "кожаная узда".