makebulgar

Еми никой не фантазира. Така казват археолозите - късните сармати (ираноезични) са добре проследими археологически и в Централна Азия. Изкуствена деформация на черепите, погребален ритуал и други.

Понятието арийци в научната сфера в днешно време може да се анализира само в лингвистичен аспект свързано с езиците на ираноезичните и индо-ариите.

Мартениците са доста разпространен обичай, особено в Индия, Тибет, Памир. А 1 март е римската езическа Нова година. През 680 г., тоест много дълго след приемането на християнството в римската империя, на църковния събор в Константинопол едно от издадените правила е за забрана на езическите празненства празнувани на 1 март.

Индо-европейски не е равнозначно на арийски. Това са нациски или остарели схващания от каменната ера преди 100 години. Арийските народи са само иранците и индо-ариите в Индия. Или поне така е според средновековните тамошни книги. И в същите тези книги има и едни други племена говорещи на език като на персите, но които не били арийци, а били степняци. Въпросните степни иранци са били наричани от персите Туран. Тюрки, монголи и манджури нямат работа в тая област и нямат общо с името туран.

Календарът сочи Централна Азия, но пък той доказва само пряк контакт с Централна Азия, тъй като много вероятно е зает. А че от Централна Азия в Европа идват пришълци това е безспорен факт. Аланите и останалите късни сармати идват от там, и са проследими археологически, а за аланите дори си има и хроники разни с името им от там. И не става на въпрос за някакви племена които са си живели в европа и само са качевали и Азия, а си става на въпрос за индоевропейци живеещи отдавна в Азия.

Хранителна добавка Е 450: опасна или не?

Преди десетина години имахме проблеми с хлебарките, като проблемите се решиха след тотално почистване и пръскане с Фронтлайн. От тогава хлебарките изчезнаха и само от време на време някоя излиза от канала в банята, но са инцидентни и редки появявания. През времето до днес смятах, че препарата е вълшебен и решава трайно проблема, имйки дълъг период през който отблъсква хлебарките. Въпросът за изчезването на хлебарките обаче се оказва, че е възможно да се корени другаде, като играта участва пъстър спектър от химикали и инсектициди които използваме ежедневно. Онзи ден попаднах на статия която описва това, че проблема съществува в Русия и в други страни - Куда и почему пропали тараканы.

Азиатски календар можеш да имаш само ако си имал вземане-даване с Азия. А че в Европа са дошли от Азия разни племена това е безспорно. Алани, хуни, авари, маджари, калмики, турци, татари, печенеги, кумани, узи, монголи, и други подобни са все от Азия. Като изключим калмиките всички тези азиатци са газили по балканския ни полуостров, и е нелепо да се твърди, че никой не бил идвал, и че тук населението си е същото като преди 2500 години.

Календарът от Именника на българските владетели е от Средна Азия. Повечето от календарните термини в него са от един индоевропейски език от онези земи.

Детето с аутизъм не че не може да лъже, а просто се концентрира твърде много върху неща които за нас са елементарни и маловажни. Лъжата се предопределя от изгодата която можем да получим чрез нея. А способността да намираме изгода се предопределя от големия ни мозък и от социалната среда на хората.

шарлатания са тия прехвърляния на духове.

Βασίλειον τοῦ Κιμμερικοῦ Βοσπόρου. Тоест Царство на Кимерийския Боспор. "Кимерийския Боспор" в случая е географско уточнение, доколкото за ромеите и елините има и един друг Боспор, както знаем. По това време ромеите със сигурност не смятат, че при кимерийския боспор живеят кимерийци, а просто използват старите карти на които е нарисуван онзи боспор. По същия начин говорят и за Скития и Сарматия - географски области от картите, и всеки който мине от там става скит или сармат.

Нелепи примери. Всеки който обвинява в брадати лъжи трябва да дава други примери, като тези с идването на турския език на Балканите, идването на татарския език на полуостров Крим, идването на маджарския език в Панония и т.н. Тоест някой идва, избива друг, налага език, култура и нова държава. Геноцида не е измислен през 20 век, а е широко използвана през средновековието практика. Средновековните и античните хора са знаели това и пред подобни заплахи са си хващали багажа и са се изнасяли.

Управляващите боспорското царство са в роднински връзки със кой ли не, тъй че няма как всички да имат претенции. По времето на Аспург, който е клиент-цар на Рим, персийското влияние вече е минимално. Аспург има за жена тракийска принцеса от династията която е подчинена на римляните в Тракия. И римляните поставят синът и за владетел на Боспорското царство. На едно васално и подчинено царство няма как царете да се възкачват самостоятелно без контрол от Рим. При това името на Митрадат е Тиберий Юлий Митридат, тоест властта му идва от римския император Тиберий Юлий, който прави баща му цар.

Няма царства "Кимерийски боспор". То е все едно за твърдиш че има царство Балкански полуостров.

Актуална снимка на водопадът Виктория!

Нищо не опровергавам, просто отбелязвам, че шрифта и почерка не са толкова важни за произхода на една азбука. По важно е от къде са дошли буквите. Деликатните различия сигурно са важни за някой който се вглежда във всичко с лупа, но не са от такова значение като фунтаменталните различия и фундаменталните прилики. Примерно буквата С е важно от къде идва, буквата Ъ е важно че я имаме и в рунечиските ни надписи, буквата Б е важно, че я има в оригинал в финикийската азбука и в най-архаичната елинска, буквата Щ и още много други е важно че ги има в коптската азбука... И от там може да се заключи колко книги са чели създателите на азбуката. А това дали са писали с перо от гъска или с четка, с наклон на ляво или на дясно, или с лявата или дясната ръка, е без голямо значение. Другият въпрос за кодифицирането като шрифт на нечий ръкописен средновековен почерк е интересен, но не чак толкова, че да накара 2 милиона души да си го инсталират на компютъра. Интересна е идеята, но само като идея. Реализирана на практика идеята показва и недостатъците си. От примера с мюнхенския абецедар се вижда, че да напечаташ поредица от стари ръкописни букви не винаги е много добре и напечатаното може да изглежда грозно, като написано от болен (или от лекар).

Генетиката на печатните шрифтове е тясно свързана с ръкописните книги, но не ги определя. Тоест печатните шрифтове нямат отношение към древногръцката, вавилонската, древноиндийската, древноегипетската или пък към старобългарската писменост, тъй като не са съществували когато тези писмености ги е имало.

Не е правилно да се използва анализ върху типографията (шрифтовете) и на негова база да се правят заключения относно произхода на азбуките. То е все едно по облеклото на хората да правиш изводи за гените им. Относно произхода на кирилицата може да се направи анализ на това защо в нея е влязла буквата "С", а не "Σ". "С" е било използвано в някои надписи на гръцки, примерно в първото българско царство, в боспорското царство, а и другаде. "С" била създадена в елинистичния период по времето на Александър Македонски, а я има и в коптската азбука. Също така трябва да се анализира и това защо в кирилицата влиза финикийската "Б" - бет, а не гръцката "В" - бета, а също така защо е взета и коптската "Щ" - шай.

Еми явно българите са вложили малко творчество при подредбата и избора на буквите за новата азбука, като създаването не е било еднократен процес, а е бил плавен преход. Има разни стари надписи от Муртафлар и другаде, където се виждат преходите, смесването, опитите. Но основните букви са си гръцките, и в азбуката са ги вкарали хора можещи да пишат и говорят гръцки. Така е било във времената на Първото царство. Гръцкият е бил като днешния английски - популярен, познат, употребяван.

Средновековната българска азбука (кирилицата) е базирана на гръцката азбука. Това е безспорно и е немислимо да се спекулира с други варианти на база леки графични различия в изписването на гръцките букви. При това и граматически, пунктуационно и нумерологично кирилицата следва плътно използваната в Източната римска империя гръцка азбука. Има си достатъчно епиграфски паметници от земите на Първото ни царство около Плиска и Преслав от които се вижда как българите са се учили да пишат и са създавали постепенно така наречената кирилица. Паметниците от Равна са най-добрия пример.

На практика украинската кирилица е най-близо до истинската оригинална българска кирилица от средновековието. Тя не е смес от кирилица и латиница, а просто в старата кирилица има и буквата I i. Днес трудно я четем, не защото е смес, а защото не използмаме това "и" в съвременната ни руска кирилица която използваме. Руската кирилица която използваме няма значение колко съвременна и реформирана е. Факт е, че е създадена извън България и днес я използваме заради това, че в миналото е взето решение за това. И тя е именно руска кирилица, а не българска, тъй като в нея са добавени допълнителни букви, заменени са някои букви от оригиналната българска кирилица и съответно можем да говорим за нова азбука. Както старата кирилица е отделна азбука различна от гръцката азбука, заради няколко различни букви, така и руската кирилица е различна азбука от старобългарската кирилица. Както старобългарската азбука е отделна азбука, въпреки че е базирана на гръцката, така и руската азбука е отделна азбука, въпреки че е базирана на старобългарската азбука. За да си дойде всичко на мястото най-добре е в бъдеще да бъде извършена терминологична реформа, като глаголицата бъде преименувана на "кирилица", тъй като е създадена от Кирил, средновековната азбука създадена в Преслав (кирилицата) бъде преименувана на "българска азбука", а съвременната създадена в Русия азбука да бъде наричана "руска азбука". Тъй че заглавието на темата принципно е сбъркано, тъй като средновековната българска азбука е грешно да се нарича кирилица. Кирилицата е глаголицата.

То това хубаво, но първо трябва да се уточни какво се има в предвид под конници. Българите със сигурност не са били степни номади, а са имали доста разнообразно стопанство и навсякъде в познатите ни техни земи са изграждали градове. По същия начин един японски историк говори за една особена група народи в Централна Азия, около Памир и равнините, които били конници, воювали изключително на коне, отглеждали много коне, но имали силно укрепени градове и се занимавали със земеделие. Подобни истории за препускането на българите по степните магистрали могат да се съчиняват само ако имаме някакви преки данни за това. Онова сведение за скитите които дошли от Имеон за 60 дни е интересно, но и доста легендарно, и не може да се ползва с достатъчна доза достоверност. Преселението на българите от изток на запад всъщност става много бавно с постепенно преместване на центъра на държавата, а не стихийно по номадски. От Кавказ до Плиска за 500 години, и по същия начин от Плиска до Охрид за 500 години. Вероятно и преди това преместването от Имеон до Кавказ е отнело стотици години.

За да се направи някакво крайно заключение относно прабългарския език трябва да се направи анализ на: 1. Ирански, алтайски, латински, елински, тракийски, германски и други не-славянски думи в старобългарския език и в останалите славянски езици; 2. Индо-ирано-славянски думи в старобългарския език (общи за славянските, староиранските, старите индо-арийски и вероятно за скитските и сарматски езици); 3. Иранската и алтайската лексика дошла през османския период; 4. Произход на административните, календарни и военни термини от Първото българско царство; 5. Ирански, алтайски и други думи от съвременния български език несъществуващи в османския и старобългарския. Тези точки са доста обширни и съответно онзи който се заеме с подобен вид работа ще е доста затруднен и ще му отнеме много време. Работата е за докторска дисертация или за монография. В миналото заключенията са били правени основно на база точка 4 и с предпоставката, че в старобългарския език само съществуващите 10-15 алтайски думи са прабългарски. През последните години се правят и частични анализи и по другите точки. Най-важна, но и най-трудна за анализ от точките е точка 2, при която трябва да се направят някои заключения и предположения относно скитските и сарматски езици.

Персийски заемки през османския са това и не се броят при проучването на прабългарския език. Османският език е 70% персийски, особено в началото. По същия начин тюрките в Централна Азия ползват согдийския като административен. Автохтонците често използват тези персийско-османски заемки за да доказват, че в българския език нямало ирански думи поначало, а имало само заемки от османско, но на практика и старобългарския език е пълен със стари ирански (и ирано-славянски) думи.