makebulgar

Темите за тракийското царство и за македонците и Лизимах са доста сложни за редовия любител, а професионалистите вече са ги развили тези теми и са разгледали източниците. За справка трябва да се отворят книгите на Д.Попов, П.Делев, А.Фол.

Еми забавно, хумор, и т.н., но какво тогава прави темата в раздела Космически науки?! За такива глупости трябва да се създаде рездел Хумор и сатира. То наистина сигурно има хора дето са виждали извънземни или си мислят че са виждали, и една анкета по въпроса ще даде някакви идеи за размисъл, но когато прочетеш въпрос като 17-ти въпрос, и си задаваш въпороса анкетата за луди ли е, или съставителя й не е наред.

Има ли някой представа от къде идва името на града Туида и каква може да е етимологията му, като то може и да не е оригинално и може да е било първоначално Соида или Цоида!?

Половината от въпросите не са за научен форум, а за паранормален, и в следствие на отговора им анкетираните могат да бъдат определени като луди или не-луди. Пълна загуба на време е тази анкета.

Проблема не е във новия филм, а е в това, че вече сме гледали 7 (+1) серии от сагата. Никога няма новите серии да имат ефекта като на Епизод IV, тъй като едно е да гледаш нещо за първи път и да се запознаваш с новите герои, и съвсем друго е да гледаш девета серия от поредица. И в този вид филми няма какво да търсим велики сюжети и нещо съществено, тъй като те не са направени да получават оценки, а са направени за забавление и за активиране на въображението. Дефакто и Епизод IV няма кой знае какъв сюжет и някаква същественост, като при това голяма част от сюжета е копие от друг по-стар филм, и на много места историята е претупана. Въпреки това филма си е велик.

Нарича се спектрометър за светлина. Ето един - http://bioevibul.com/1939-led-spektrometar-mk350s, но струва 3800 eвро.

НАСА му е ударила рамо защото е изпратил ракета в космоса, защото не се е отказал при първите провали, и защото са имали нужда някой да им праща ресурсите към МКС.

Паган и Гостун мисля, че ги имаше като имена от епиграфските паметници на боспорското царство и сарматите. Тъй че римския произход на името е съмнителен и за него няма никакви други податки. Етимологическите еквилибристики които често се извършват за да се докаже че едно име е от даден език, бил той ромейския или тюркския, обикновенно са безсмислена загуба на време, тъй като името може да идва от съвсем различен източник, а не от предполагаемите езици. При Сабин случая е такъв, че имаме широко популярно римско име, на което не ни е нужно да търсим етимологии разни. То просто си съществува в империята от доста отдавна. Има предостатъчно аргументи за това, че Сабин е бил ромеин.

Разбира се, че тук спекулирам (предполагам), но това са предположения основани на някакви доводи. Името Паган може и да има римска етимология, но може и да няма. Сабин от друга страна си е римско име (https://bg.wikipedia.org/wiki/Сабин) и доколкото в езическия период римските имена при българите не са били традиция, то можем да приемем че Сабин е бил ромеин, още повече че е водил про-римска политика и е избягал не при хазарите, а в Константинопол. Сродяването чрез владетелските дъщери и синове е обичайна политика при междудържавните отношения по онова време, тъй че е логично да предполагаме, че и дъщерята на Кормисош се е омъжила за ромеин със знатен произход. Петър е име от християнския период, тъй че не може да става дума за сравнение. За закона за престолонаследието не се опирам на преки сведения, а на косвени. Тоест тълкувание на събитията описани в Именника и в гръцките хроники.

Еми ако Именника имаше един автор примерно живял по времето на Умор, той щеше да пресмята всичко точно, тоест щеше в целия Именника да видим структурата на 60-годишния календар. Но както се вижда първата част е точна, а втората е объркана. При това имаме и рубрика в която се казва, че Аспарух е минал Дунава и писателя на рубриката уточнава че става на въпрос за неговото време, тоест писателя е от времето на Аспарух. Можем да предполагаме, че писателя е живял едновременно и при Аспарух и Умор, но е малко вероятно. Паган вероятно е бил болярин, който е водил преговори с ромеите. Историята при българите е такава, че по онова време ако владетеля е бил жив, без значение къде е, той е оставал законния владетел. Вариантите в законите на българите явно не са били много. Първият вариант на развитие е бил болярите да убият некадърния или слаб владетел който губи битки и вреди на държавата. Така се случва често при българите. Втория вариант е слабия владетел да абдикира като назначи нов по-добър, като това вероятно е било свързано със определен държавен ритуал. Ако този нов владетел не е бил качествен болярите са се връщали към първия вариант от закона и убийството му. Третия вариант е бил владетеля да избяга от страх породен от въпросния държавен ритуал на който болярите вероятно са имали практиката да убиват владетеля и новопредложения от него нов владетел ако не им хареса. Вероятно втория и/или третия вариант са представлявали онова "сиреч вихтун" от Именника, като предложения владетел е можело да бъде наследник на стария владетел или да бъде от друг род, с което се е променяла династията. Тоест явно законите на българите по онова време са били силнни и строги, и владетелите са знаели какво ще се случи, като въпреки че са били строги са били и донякъде либерални в това кой може да се възкачи на трона. Власта е можела да премине в ръцете на брат, син, зет (зата на персийски означава "син"), племеник. Тоест Сабин бяга при ромеите, но остава начело на държавата. Болярите няколко пъти ходят при ромеите и искат той да се върне и да назначи свой заместник както е по закона. Той първоначално отказва, но накрая назначава Умор. Умор е убит тъй като болярите не са искали Сабин или негово протеже за владетел. Явно народа им е давал право да сменят владетеля само ако го убият по реда на закона.

Авторите на Именника са няколко. Единия е писал при Аспарух, а другите по-късно. Относно междуцарствието между Телец и Умор нещата са почти ясни. Сабин има ромейско име и вероятно е ромеин, не е пряк наследник на трона, но явно е имал някакви права като мъж на българска принцеса, и е водил проромейска политика към подчинение когато взема властта. Логично е да не е в списъка.

Ако ги нямаше сапиенсите щяха да еволюират към по-умни или неандерталците или денисовците или други маймуни, като резултата в крайна сметка пак щеше да доведе до същото положение. Един от видовете ще надделее над останалите, ще стане по-умен, ще изобретява нови оръжия и начини за оцеляване, ще завзема нови територии, ще премахва конкуренцията и разни други видове диви хоминиди и животни. И в крайна сметка щеше да достигне до абсолютно същото развитие и разпространение навсякъде по света и до същите научни открития каквито сме направили и ние. Вероятно щеше да им е необходимо повече време за еволюцията и превземането на планетата, щяха да изглеждат малко по-различни от нас - с по-космати лица, с по-дълги ръце, с погруб вид, и т.н. Може би щяха да достигнат нашето цивилизационно ниво след още 5000 или 50 000 години, но можеше да го достигнат и преди 2000 години, като всичко е въпрос на стечение на обстоятелствата.

Интересни тенденции и развитие на БВП имат силните на деня. Чудно е дали ръста на Китай не определя спада на Япония. Каква ли ще е графиката след още 20 години!?

Физиката е доста скучна наука, а историята е доста по-вълнуваща, тъй че е ясно защо физиците се отклоняват от специалността си. Конкретно Л.Цонев прави някакъв опит за въвеждане на някакъв луминисцентен метод в датирането на старите камъни от мегалитите, но явно е ограничен във възможностите си да реализира този проект, и си остава на ниво любител с широки познания по мегалитите. Като любител му е по-лесно да вземе пристрастно някаква страна, лесно му е да обяви девташларите за палеобалкански мегалити, и да обвинява Р.Рашев, че бил разкопал девташларите и те не можело вече да се датират с неговия метод. Тоест физикът и любител в археологическата наука Л.Цонев си вади някакви заключения за девташларите единствено чрез сравнителен анализ с други подобни археологически обекти, и съответно неглижира мнението на професионалния археолог, който е разкопал тези девташлари и който ги е датирал в средновековието. Това са именно и основните методи похвати на псевдонауката на любителите - революции основани на идеологии и неглижиране на заключенията на професионалните учени.

В нашия случай обсъждаме мнението на един физик по въпроси свързани с генетиката и историята. Тоест мнението е на един любител в тези две науки. Мнението се опитва да докаже презумпцията, че има някакво преселение на траки от юг на север, което преселение е довело до разпространението на славянските езици на север. Това мнение е породено от автохтонната хипотеза, като сме го чували доста преди генетиката да се заеме с проучвания в тази област. Физикът Йорданов сам признава, че не е специалист в генетиката, като ни предоставя не пълен анализ на научните изследвания в областта, а ни предоставя копи-пейст на някои заключения. Според него тези заключения са безспорни доказателства, но напрактика те са просто изказани научни хипотези, които генетиците са се опитали да изградят. Тоест мнението е от неспециалист върху хипотези. Но на пресконференцията се представя като факт, който трябва да преобърне историята, и съответно българите да станат преки наследници на траките, славянския език да произлиза от балканите и т.н. и т.н. Това не е наука.

Дорис, въпросът ти се отнасяше за компетентността, а аз се опитах да ти обясня, че компетентността е доста разтегливо понятие. Тоест има разлика между научен авторитет в дадена област, между компетентен човек в дадена област и между човек който се смята за компетентен в дадена област, но реално не е такъв и е подвластен на ефектът на Дънинг-Крюгер. В първата група са авторитетите в научната област. Те пишат научни трудове за реномирани списания и сборници, имат дисертации, работят чрез научния метод, консервативни са в специалността си. Обикновенно те биват цитирани в научната литература. Те са авторитети обаче само в специалността си, и доколкото разбират колко сложна е науката и колко познания се изискват, сами не смеят да се определят като авторитети в други сфери на науката. Във втората група са хората които са изучавали определена специалност, но не са продължили да работят в сферата която са учили. Те нямат научни трудове и дисертации, като нивото което са достигнали е магистър или бакалавър. Тоест имат написана само една дипломна работа, и имат степен с която могат да преподават в средни училища или да асистират в университетите. Тези хора имат определена компетентност в специалността си, могат да дискутират, могат дори и да напишат някоя книга, но те няма да са на такова ниво че да бъдат цитирани. Третата група са хората които не осъзнават колко малко знаят в определена област по която се изказват. Те обикновенно не са изучавали областта във висше училище и нямат дори и дипломна работа в областта. Обикновенно това са любители на определена научна тема, като основният им движещ импулс е любопитството и ентусиазма породени или от свои или от чужди наблюдения и идеи. Хората от тази група могат да придобият доста знания по интересуващата ги тема и дори в някои случаи да се откъснат от тази група в по-горното ниво, но обикновенно това не се случва. Много малко са хората които записват втора специалност в сферата в която са любители, а още по-нищожен е процента на хората които продължават на научно ниво да се занимават с темата. Тоест любителите обикновено си остават любители. Те обикновено са водени в любопитството си от идеологии и пристрастия, и имат ограничени познания в сферата на този им страничен интерес. И това е така тъй като обикновенно не могат да оделят нужното време за пълно научно изучаване на темата. Просто времето е ограничено. Така един физик ако се занимава на високо ниво със физиката, ще му е трудно да отделя нужното време и за науки като археология, генетика, история или лингвистика, и съответно едва ли ще пише научни трудове в тези области. Може да настоява че авторитетът му във физиката (или математиката) е достатъчен за да е компетентен във хуманитарните науки, но това най-вероятно е негова самозаблуда. Всички тези три групи лица обичайно от простолюдието са възприемани за компетентни, но за учените компетентни са само хората от първата група, тоест научните авторитети в областта.

Илиян Йорданов задава въпрос свързан с генетиката, на който явно не може да си отговори или смята за риторичен, а аз давам аргументиран отговор. Според него единствената възможност за разпространението на балкански гени на север от Дунав чак в Полша е някакво съзнателно тракийско преселение на север, но напрактика процесите са били много по-сложни. Инвазията на Ямна култура на Балканите е много добре проследима, и тази култура седи в основата на тракийската. Тоест имало е дошляци от север дори и в ранния бронз. Те не са били мирни и кротки, и местното население тотално променя културата си (според археолозите). Променя се и генофонда. Мъжете палеобалканци изчезват, но не заради преселение на север (тъй като хаплогрупата G не е много популярна на север), а вероятно са избити.

Много ясно какви са били събитията. Конниците от Ямна през ранния бронз са нахлули от север, крали са палеобалкански жени и са ги извозвали на север, а самите те са оставали на Балканите. Така се пръкват и траките като любовна авантюра между палеобалканки и конници от север. Палеобалканските мъже имали основно хаплогрупа G и явно са били избити!

Еми ако жанра на блоговете включва и това да пишеш всякакви глупости, значи Серафимов се придържа много добре към жанра. А това че пише глупости може да разбере всеки, стига поне малко да разбира от история и археология. Така например относно Плиска има няколко публикации, в които използва разни псевдо аргументи в подкрепа на идеите си че Плиска била античен град, като пренебрегва всички останали сведения от археологията показващи че е средновековен град. И това не е само мнение на интернет трол, а всеки археолог може да го каже това стига да си загуби времето да изчете написаното от Серафимов. В една от публикациите си Серафимов аргументира логиката на автохтоните си идеи и преводи на тракийски думи със сравнение на букраниите от Казанлъжката гробница и от Самотраки. Велика нелепост и псевдонаучност!!!! Не знае човека, че там те са създадени в македонско време, и че букраниите не са тракийско изобретение. В науката детайлите са важни, и това всеки физик трябва да го знае.

Ето колко пари трябва да изкарвате, за да наемете двустаен апартамент в 15 от най-големите градове в САЩ - http://www.obekti.bg/chovek/eto-kolko-pari-tryabva-da-izkarvate-za-da-naemete-dvustaen-apartament-v-15-ot-nay-golemite?m6_gallery_page=0 В Сан Франциско - 7000 лв месечно ще са нужни!!!!!!!!!

Всеки може лично да се възприема за компетентен, и нищо не пречи да има последователи, които да му вярват. Това обаче не винаги означава, че е учен, и че може да бъде приеман за авторитет. В науката за учени се приемат хора които най-малкото са написали една дисертация, тоест станали са доктори, като това означава че имат най-малко един сериозен научен труд, който е приет от останалите учени. Тоест ученият е онзи който е доказал че може да мисли, може да се придържа към научния метод, и може да пише научно. В този ред на мисли завършилите магистратура по история и археология не са учени, като в случая с това визирам Андрей Киряков и Александър Мошев от онова видео с пресконференцията. В историческата наука не могат да се приемат за авторитети и Любомир Цонев и Илиян Йорданов, тъй като са физици, тоест учени са, но са учени в друга сфера. Когато напишат някоя дисертация по исторически въпрос тогава могат да станат авторитети в областта.

Еми това, че не пише научни трудове трябва добре да се подчертае, за да е ясно на всеки читател на блога му и на всеки ентусиаст който го следва. Серафимов не само че не пише научни трудове, но най-важното не пише научно! Тоест не следва научния метод, твърденията му често са ненаучни, и като цяло е идеологист, а не учен. Вярно е, че е начетен, тъй като чете специализирана литература, но тъй като следва идеология ползата от четенето му е никаква. Самият той си признава че пише идеологически, че идеологията му е българската кауза и величие, и че е оправдано историята да се използва (и манипулира) за нуждите на идеологията. А останалите "учени" (физици, магистри по история или археология, ентолози, журналисти), които застават на негова страна в блога му и по разни пресконференции, щом не могат да различат псевдонауката от науката явно и те не трябва да се занимават с толкова сложни неща. И не им е на тях работата да правят сравнителен анализ за това колко големи фантазьори има по света, тъй като в случая обсъждаме фантазьорството конкретно на автохтонистите, а всичко останало е отклонение от темата, което им е нужно за да заблуждават останалите. Фантазьорството на П.Добрев или В.Златарски по никакъв начин не легитимират нелепостите написани от фантазьори като Г.Ценов, П.Серафимов и други.

Много сигурни неща има относно календара, като те могат да се изведат от трите извора свързани с него. Дори и да не превеждаме термините структурата му от първата част на Именника може да се проследи много ясно, като тя има два цикъла от 12 и 10 години, които се комбинират в един 60-годишен цикъл подобен на китайския. Тоест това са реално два циклови календара събрани в един, като целта е освен отброяване на 12-годишни цикли, но и отброяване на 10-, 60-, а вероятно и 120-годишни цикли. Известно е, че персите в миналото са имали слънчев календар с корекция от 1 месец на 120 години, тъй че възможността за връзка в тази посока също съществува. Но превода на някои термини от втория 10-годишен цикъл води в друга посока, към друг индоевропейски език.

Има причина човека да се насочи точно към Бактрия, и тя не е свързана с текстове. Асоциацията на 60-годишната китайска таблица и 60-годишния цикъл и бройна система при месопотамците е най-логична, и затова и се търси връзка. Но не само месопотамците са можели да следят Юпитер, и не само в Китай и Месопотамия имат 60-годишен календар.

Китайския календар не се приема сляпо като изходна база. Китайския календар се приема за база за сравнение, доколкото структурата на термините от първата част на Именника пасва идеално на 60-годишната таблица. Първите изследователи са сравнявали само животинския цикъл, като са направили аналогия с китайския календар, тъй като китайския е бил най-известен, а по-късните изследвания на вторите термини показали че следват 10-годишен цикъл, както е при 60-годишния китайски календар. Тоест китайския е база за сравнение, а не изходна база. Изходната база на българския календар не е Китай, а е другаде в Централна Азия и термините използвани в Именника показват къде е това другаде. От там той се е разпространил и в Китай.