-
Брой отговори
10134 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
95
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
Къде ли се намира тази примитивна гробница!?
-
"Глупости на търкалета" е много лош отговор от човек с титла доктор, който има претенции че е умен и учен. Дефакто няма как автохтонците да отхвърлите дошлячеството на десетки народи на Балканите, но конкретно българите задължително са автохтонни. Защо точно българите от всички дошляци на Балканите трябва да са преките автохтонни наследници на траките? Защо примерно да не са албанците, гърците, румънците, татарите или турците?! Тракийския език защо трябва да е старославянско наречие, а да не е старолатинско, старогръцко или староалбанско!? Дали въпроса не е политически?
-
Това ви е проблема, че изключвате по идеологически причини дошлячеството, и от там никаква научност няма във вас. Напрактика обаче дошляци има много на Балканите. Дошляци са конните траки, които са дошли от север и са измели балканите от палеобалканците. Генетиката го доказва. Палеобалканците са били като неолитните фермери от Мала Азия основно с хаплогрупа G. После идват и авари, и хуни и сармати, и маджари и българи, и славяни, и турци и черкези, и татари... Няма как да кажеш, че турците, татарите и маджарите са автохтонни на Балканите и в Панония. Говорят алтайски и угро-фински езици.
-
Конете на Аспарух и крахът на българската икономика ИПИ: Икономиката в наши дни е насочена към сектори, чиито аналог трудно ще намерим в таблиците от 1988 г. „След 1989 г. започва икономическо разпадане във всички сектори на икономиката”. До този извод стига годишния доклад за 2017 г. на Института за икономически изследвания към БАН. Като доказателство в документа се прилага таблица, в която се сравнява производството на „важни за България продукти” през 1988 и 2015 г. Констатация, разбира се, е сама по себе си вярна и, да, в немалка степен е следствие от прекия сблъсък с пазарната конкуренция, коментира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. От БАН признават тясната специализация на икономиката в рамките на СИВ, но изглежда не правят връзка между изначалните дефекти на този „пазар” и последвалия сблъсък с икономическата реалност. Най-просто казано, изведнъж се оказа, че германците могат да правят по-добри коли от българите, а японците – по-добри телевизори. Таблицата на БАН все пак включва някои стоки, чието производство през 2015 г. надхвърля това от 1988 г. Такива са производството на електроенергия, както и на пшеницата и царевицата, където последните данни (за 2016 г.) показват съответно с 20% и 37% по-голям обем от този през 1988 г. Незнайно защо обаче в таблицата не е включено производството на слънчоглед – 374 хил. тона през 1988 г. в сравнение с 1 699 хил. т. през 2015 г. и 1 838 хил. т през 2016 г. Това, повече от всичко друго, показва по какъв начин са били дефинирани „важните за България производства” – т.е. важните към 1988 г. Цветната металургия също е „заобиколена”, въпреки че текущото годишно производство е на стойност близо 3 млрд. лв – т.е. е „важна част” от икономиката на страната. Производството на електролитна мед в България през 2015 г. (230 хил. т) е 4 пъти по-високо от това през 1988 г., а при алуминия разликата е близо 10 пъти в полза на 2015 г. Дори производството на олово (97 хил. т) и цинк (75 хил. т) запазват обемите си, като са съответно с 4% и 8% по-ниски от тези през 1988 г. В таблицата на БАН обаче присъстват редица тъжни констатации, като преустановеното производство на автоматични телефонни централи. Не произвеждаме още радиоприемници, грамофони и магнетофони, макар по някаква причина те да не присъстват тук. Няма ги и 166-те хиляди пишещи машини произведени през 1988 г., които явно също не са били толкова „важни”, че да намерят своето място сред избраните продукти. Удар понася и производството на цимент, което е спаднало от 5,4 млн. тона през 1988 г. на 1,8 млн. тона през 2015 г., нищо че между 2006 и 2008 г. (по конюнктурни причини – т.е. връзка с реалността и бумът в строителството, а не с петилетката) то е почти сравнимо с това през 1988 г. Кратък международен преглед показва, че по последни данни Чехия също произвежда около три пъти по-малко цимент, отколкото през 1988 г. Във Великобритания, Унгария и дори Русия спадът е близо два пъти. Ръст обаче има в Бразилия, при това троен. Може би това е икономическият модел, водещ към просперитет? Източник: ИПИ Защо такива сравнения са безумни? Икономиката в наши дни е насочена към сектори, чиито аналог трудно ще намерим в таблиците от 1988 г. Огромната част от добавената стойност в съвременните европейски икономики се генерира в сектора на услугите. България не е изключение. Достатъчно е да дадем пример с 5-те милиарда лв. в ИТ сектора, но за тази цел може да послужи и нещо друго – туризмът. Чуждестранните туристи, посетили България с цел почивка или работа през последните 12 месеца, за които има данни, са 7,03 млн. при 3,16 млн. за цялата 1988 г. Успешни примери съществуват дори в преработващата промишленост, стига да искаме да ги потърсим. Например, през 2016 г. България е произвела близо 1 млн. велосипеда, което е 10 пъти повече отколкото произведените през 1988 г. Съвсем скоро в България ще отворят първите заводи за производство на части и за самолети. Положителни са тенденциите и в по-широкия сектор на производството на превозни средства и части за тях. Между 2001 и 2016 г. броят на наетите в този сектор нараства 3,6 на 22,6 хиляди души, а износът – от 44,5 на 1 379 млн. лв. Относителният дял на сектора в общия износ се повишава от 0,4% на 3,0%. Да, може да не сглобяваме по (точно) 15 хиляди Москвича годишно, но пък и на българските шофьори не им се налага да чакат с години, докато се сдобият с нова кола. Всички тези сравнения обаче са безумни, независимо дали стоката „Х” се произвежда в пъти повече или по-малко през 1988 или 2015 г. Теоретично, таблицата на БАН щеше да изглежда „много по-добре”, ако младите българи вместо да си губят времето да разработват софтуерни продукти, затваряха консерви. Може да звучи спекулативно, но почти със сигурност през 681 г. броят на конете на глава от населението е бил по-висок от този през 1988 г. Причината едва ли е по-развитата икономика по времето на Аспарух. По същия начин, както овцете в страната през 1939 г. са повече от тези през 1988 г., въпреки че населението на страната е с над 2 млн. души по-малко. Икономиката се променя, време е и БАН да се промени с нея, смята Явор Алексиев. Източник: БАН Източник: ИПИ Редактор: Николай Киров https://www.vesti.bg/bulgaria/konete-na-asparuh-i-krahyt-na-bylgarskata-ikonomika-6078728
-
- 1
-
-
Такива машини ще изпраща Скайнет, когато бъде създаден. А дотогава ако дроновете излизат по-евтино от бомбите и крилатите ракети е логично да бъдат използвани те. Проблемът е, че оставят следи, и по хардуера и софтуера може да се види кой е създателя им.
-
Проблемът е, че автохтонците или не разбират какво е архаизация, или съзнателно я пренебрегват, за да използват написаното в хрониките за идеологията си. И в двата случая те се чувстват щастливи и силни - в първия случай заради некомпентността си, а във втория случай заради комплексите които преодоляват с превъзходството което им дава тракийския произход.
-
Съвсем не можем да знаем със сигурност кой къде е живял, тъй като просто размишляваме върху мненията на хора, които са написали нещо в миналото. Тоест мизи може въобще да не са живяли в Европа въпреки съществуването на няколко сведения. Попов много ясно е изказал съмнението си и аргументите за него.
-
Тоест в казармата не те научават да убиваш, а се научаваш да те подчиняваш когато някой по-високопоставен те прати да убиваш. Научаваш се да използваш и поддържаш средствата за убиване, като принципно нямаш думата за това трябва ли, как и кой да бъде убиван. Напрактика всички умения които могат да се придобият в казармата като стрелба с пистолет и автомат, ремонт и чистене на верижни и камиони, морзовия код, оправянето на леглото, бръсненето, яденето на буламачи, варосването на поделение, лъскането на ботуши и други подобни човек преспокойно може на си ги изучи и извън казарма ако има желание и отдели малко време и средства. Извън казармата може да се направи и обучението във висш патриотизъм. Тоест подготовката за война може да се направи и извън казарма. Единственото което на което не може да бъде научен извън казармата младия свободолюбив човек е сляпото и безприкословно жертвоготовно подчинение, което е нужно на генералите за да превземат разни военни позиции. Трудно е човек да го накараш да жертва живота си.
-
От уикипедия разбираме, че нашето "Татко" е равно на румънското "Tată" и на далматинското "Tuota", но са и равни на английското "Dad". За "татко" имаме и думите отец и баща, тъй че нещата изглеждат доста сложни...
-
Къде можем да прочетем за далматския романски език?! Къде е документиран?
-
"Дека" не е равно на "че", а "знам дека" просто се използва в смисъла на "знам че" и е по скоро "знам къде". При това нашето диалектно "че" може и да означава друга дума, тъй като е равно и на книжовното "ще", което в македонския се произнася като "ке". Търсенето във влашкия едва ли има смисъл, доколкото е напълно възможно думите да са просто омоними или омографи с различен произход и значение.
-
дека по пернишко си значи буквално "къде", като явно се е получило с размяна на сричките де-ка <+> ка-де.
-
Върховния бог вероятно е бил Слънцето. Има гръцки писмени сведения за това. Българите са били огнепоклонници. Има арабски сведения за това. Храмовете са били на огъня, но и на слънцето. Има археологически сведения за огън в тях. Има преки археологически дани за религията на старите българи, за които дори и Маготин не знае все още...
-
Могат да сложат още два бустера отпред и отзад, и да я направят Супер Фалкон Хеви...
-
След малко по-задълбочено навлизане в темата излиза, че разнообразието от подмогилни сгради е доста голямо, като някои са наследници на долмените, а други са си елинистично влияние. Повечето скъпи и качествено направени сгради били направени в елинистичния период под силното влияние на македонците, като причина за това било освен частичното завладяване на Тракия, но и множеството династични връзки между одриските владетели и македонците. Подмогилните сгради или съоръжения били изграждани като храмове където се почитали определени култове, и чак при смърта на владетеля били превръщани в гробници, като някои били преизползвани. Ето и карта с разположението на 79 тракийски подмогилни гробници, като общия им брой е над 100:
-
Това са факти свързани с историята и миграцията в нови земи на един земен вид (човека) и съпъстващите го твари. По същия начин ако африканска глутница диви кучета някакси стигне пеша до Европа, и занесе там своите африкански глисти, тении и бълхи, и те се разпространят сред останалите животински видове в Европа, това едва ли ще е нещо необичайно за природата, и видовете просто ще трябва да свикват с новите пришълци, или ще трябва да умрат. Преселенията на нови видове в нови земи не е процес свързан само с хората, ами се случва и по естествен път. Примерно Южна Америка дълго е била отделена от останалите континенти, и после се е свързала със Северна Америка, с което нови видове са се преселили в двете посоки. Същото е станало и при свързването на Америка с Азия чрез ледовете над Беринговия пролив. Някои видове при тези контакти са оцелели други са загинали, и така в Австралия двуутробните доминират, а в Южна Америка са дребни хапки за по-големите.
-
Тоест приемаме, че термина екосистема е нещо с установен баланс, и в тази система е недопустимо изчезването на видове. От тук следва да изведем и друг извод, че от тази установена и стабилна система трябва да изключим и появата на нови видове, тъй като ще я разбалансират. А това означава, че изключваме и еволюцията от природата. Това звучи доста ограничаващо.
-
Еми това не е много вярно. Даже хич. Има стотици примери при които популациите нарастват многократно без да оглупяват и без смъртността им да нараства. В Африка и в Америка и в Азия примерно има и е имало стада от милиони добичета които са си живеели много добре в големи количества, като хищниците са били просто събирачи на старите и болните. Без хищниците болните е можело да оцелеят, а старите така или иначе умират. Смъртността от глад е възможна при някои по-големи популации, но колкото са по-големи, толкова по-голям шанс имат да се развиват и да колонизират нови територии, а това е основа за оцеляването на вида.
-
Еми "толкова години" е човешкото разбиране за природата, тоест няколко десетки или няколко стотици години. А природния ритъм е по-бавен, и новия хищник щеше да се появи примерно след 2-3000 години или малко повече.
