makebulgar

Тоест, твоя метод на изчисление е: 1. Въобще не ми пука от лингвистиката; 2. Ще подреждам както ми падне, така, че периодите на владетелите да са точно колкото са записани; Колко научно това?

Ако Теку е Куче тогава какво е Етх през 866, която е Куче!? Ако Верени е Петел и Шегор е Говедо тогава защо в Именника 3 години преди Аспарух при Безмер имаме Говедо, а не Кон? Ако двете части са съвсем отделни хронологии, съдържащи обаче едни и същи календарни термини, трябва да се даде адекватна подредба на термините в животинския цикъл, която да е подходяща и за двете части.

Е поне е хубаво, че попивате малко по малко идеите ми, че Именника, всъщност не е единен, а е от две части, които трябва да се анализират отделно. По натам може и да се съгласите, че във втората част са объркани вторите термини. И накрая да приемете, и това че няма месеци...

Няма как да се абстрахираш от лингвистиката, щото ще се получи псевдонаука. Като има вече някаква направена етимология на термините, тя трябва да се включва задължително в анализите. Чурешки отхвърля лингвистиката и изкарва термините, че са градове някакви, за да няма календар, което е псевдонаука.

Ето ти малко извадки от Зигеберт, та да ти е по-лесно да спазваш каквото е написал. 680 г. – Оттук трябва да се отбелязва царството на българите, чийто владетел беше Батайас. 700 г. – Тервел управлява българите; 727 г. – Кормесий управлява българите; 760 г. – Телец управлява българите; 762 г. – Сабин управлява над българите; 770 г. – Телериг управлява българите; 778 г. – Кардам управлява българите; 807 г. – Крум управлява българите.

Значи ще фалшифицираш историята с твоето предложение щом няма да спазиш всички исторически условия от хрониките. Сведението на Зигеберт също е историческа хроника.

Даваш нереални и невъзможни предложения. Телец е даден в другата хроника, че е на власт през 760 година, която е и годината на плъха по китайския календар и годината сомор от Именника. Тези неща няма как да ги местиш и мърдаш. А като пишеш на Аспарух 61 години и на неизвестния 28, и съответно Телец ти отива някъде при 815 г., където са Крум и Муртаг.

Не те разбирам, защо смяташ че има две датировки на Телец? Ако Зигеберт ти говори за това, че Телец е начело през 760 година от какъв зор ще говорим за 761.

Ако са лунни годините ще е трудно датировката на Телец да съвпадне толкова точно и по двата календара. Животинските календари по света са лунно-слънчеви или слънчеви по принцип. Тъй като първия такъв календар е лунно-слънчев.

Едва ли установяването на дължината на годината ще има някакво значение. Със сигурност годината е слънчева или лунно-слънчева. Ако е лунно-слънчева най-вероятно е следвала Метоновия цикъл, както е при повечето лунно-слънчеви животински календари на изток. Това означава година с 12 месеца с общо 354 дни, и добавяне на допълнителен месец през няколко години. Това обаче няма почти никакво значение, ако системата е 12х10, тъй като там месеци няма. Другата система е ясна и Москов е сментнал нещата с допълнителния месец. Всеки може да се пробва да се поупражнява в още подобни сметки като на Москов, но резултатът ще е също толкова нагоди го. При хипотезата с месеците можеш да си играеш както искаш с положенията на термините. И тъй като броя на вторите термини е само 7 се изпада в конструкции в които елем е различно от алем, алтом е различно от алтем и т.н., така че да стане бройката по-голяма, и някои от тях да е 13-месец, както е при Москов.

Нагоди го метода, който ползваш не отчита данните за Телец през 760 година, който имаме от другите извори. Като цяло продължителността на управление или живот на Кубрат и Аспарух от 60 и 61 години показва много ясно това, че тези периоди са измислени или реконструирани, като базата е 60-годишния календар. Просто автора на първата част, който явно е бил съвременник на Аспарух, като е писал датировките е дал по един пълен цикъл на двамата.

Подредбата в първата част пасва на животинския цикъл според превода на първите термини, а и вторите термини следват 10-годишния цикъл. Теку не е една година след верени в цикъла, а е 61 години след верени според сведението в Именника. Тъй като в цикъла от животни няма как теку да е след верени, следва, че периода от 61 години е грешен. Това се потвърждава и от другите извори.

заради животинския цикъл

Ако не редуцираш годините на Аспарух, Тервел или Кормесий няма как да ти излезнат сметките. Моско Москов ти е сметнал на Аспарух само 27 години от 61. На Кормесий или по-точно на двамата неизвестни Москов е оставил само 7 години от 28 записани в текста. Ако не ги редуцираш и ги сметнеш назад от Умор, ще ти излезе, че Аспарух трябва да е поел властта през 613 г, което е нереално.

Еми пасват си точно до Аспарух. Всъщност пасването е единствено ако следим подредбата на термините по системата 12х10, без да отчитаме значението им. Ако отчитаме и значението им в първата част има разминаване още при твирем и вечем, които не би трябвало да са разделени.

Еми така е, първата част е включително Аспарух. Неговата датировка пасва перфектно на системата 12х10, но без периода му от 61 години, а само с датировката.

Доста нелепо заключение. Първата част на Именника вероятно е реконструирана назад и затова е точна. Реконструирана е назад чрез календара.

Доколкото календара е почти идентичен с китайския 12х10 календар е логично, че и като цяло хронологичната система от Именника ще е сходна с китайската, а няма да е като съвременната европейска, която тук се опитвате да изчислите. Цикловите календари по принцип се нуждаят от такива епохи, тъй като имат цикъл от години, който не е много голям и съответно не са удобни за отчитане на по-дълги периоди. Китайската система на епохи на царуване съдържа както продължителни епохи в които царуват различни владетели, без да се споменават имената им (междуцарствие), така съдържа и години в които новия владетел вече е на власт, но епохата е на стария (съвладетелство). В тази система някои от периодите на управление се закръгляват на цяла година дори ако съдържат само 2-3 месеца. Системата възниква почти по същото време в което в Китай започват да използват 12-годишния животински цикъл. По-късно системата на епохите е възприета и използвана от корейците, японците, виетнамците, от хаганите на жужаните и от някои тохари от Тарим. Ето малко превод от Уикипедия относно китайските ери: "Имената на китайската епоха, известни още като девизи на царуването, са титли, използвани от различни китайски династии и режими в имперски Китай за целите на идентификацията и номерирането на годините. Първият монарх, който приема имена на епохи, е император Ву от Хан през 140 г. пр.н.е., и тази система остава официалният метод за идентифициране и номериране на годините до създаването на Република Китай през 1912 г. Имената на епохите произхождат от девизи или лозунги, избрани от управляващия монарх и обикновено отразяват политическия, икономическия и/или социалния пейзаж по това време. Например, първото име на епохата, провъзгласено от император Ву от Хан, Дзианюан (建元; буквално "установяване на произхода"), отразява статута му на име на първата ера. По подобен начин, името на епохата Jianzhongjingguo (建中靖國; буквално "създаване на умерена и мирна страна"), използвано от император Хуейдзун от Сун, е показателно за идеализма на Хуейдзун за смекчаване на съперничеството между консервативните и прогресивните фракции по отношение на политическите и социалните реформи. Процесът на обявяване на име на епоха се споменава в традиционните китайски исторически текстове като jiànyuán (建元). Провъзгласяването на име на нова ера, което да замени съществуващо име на епохата, е известно като gǎiyuán (改元; буквално "промяна на произхода"). Въвеждането на ново име на ера ще възстанови номерирането на годината обратно към първата година, известна като yuán nián (元年; букв. "година на произход"). На първия ден от китайския календар номерирането на годината ще се увеличи с единица. За да назовете година, използвайки име на ера, е необходимо само да броите години от първата година на ерата. Например, 609 г. е петата година на Дайе (大業; букв. "велико начинание"), тъй като ерата започва през 605 г.; Следователно традиционните китайски източници се отнасят до 609 г. като Dàyè wǔ nián (大業五年). Номерирането на годината все още се увеличава на първия ден от китайския календар всяка година, независимо от месеца, в който е прието името на епохата. Например, тъй като император Дайдзун от Тан заменя името на епохата Yongtai (永泰; букв. "вечен мир") с Дали (大曆; букв. "велика ера") в единадесетия месец от китайския календар през 766 г., първата година на Дали се състои само от последните два месеца на тази конкретна година; втората година на Дали започва в първия ден от китайския календар на следващата година, само два месеца след нейното посвещение. Когато нов монарх се възкачи на трона, той можеше или да обяви нова ера незабавно, или да наследи използването на съществуващото име на епохата от своя предшественик. Например, името на епохата Утай (武泰) на император Сяомин от Северен Уей е незабавно заменено с Дзяни (建義), когато император Сяочжуан от Северен Уей заема трона. От друга страна, името на епохата Тиансян (天顯; букв. "небесно намерение") първоначално е провъзгласено от император Тайдзу от Ляо, но използването му е продължено от император Тайдзун от Ляо при поемането на трона. Има много имена на епохи, които се използват многократно в китайската история. Например, името на епохата Тайпин (太平; букв. "велик мир") е използвано поне десет пъти в Китай. В такива случаи китайските източници често поставят името на династията или владетеля преди името на епохата с цел изясняване на неяснотата. Например, когато се споменава годината 410 г. сл.Хр., китайските източници могат или да я предадат като Běi Yān Tàipíng èr nián (北燕太平二年; букв. "втора година на Тайпин на Северен Ян") или Běi Yān Wéngchéng Dì Tàipíng èr nián (北燕文成帝太平二年; букв. "втора година на Тайпин на император Уенчен от Северен Ян"). Имената на епохите са символи на политическа ортодоксалност и легитимност. Следователно повечето китайски монарси провъзгласяват нова ера при основаването на нова династия. Бунтовническите лидери, които се стремят да установят независимост и легитимност, също обявяват собствените си имена. Често васалните държави и държавите-трибутари на имперски Китай официално приемат името на епохата на управляващия китайски монарх като знак на подчинение – практика, известна като fèng zhēng shuò (奉正朔; букв. "след първия месец на годината и първия ден от месеца"). Например, корейските режими като Сила, Корьо и Чосон по различно време официално приемат имената на епохите Тан, У Джоу, По-късно Лян, По-късно Тан, По-късно Джин, По-късно Хан, По-късно Джоу, Северна Сун, Ляо, Джин, Юан, Северните династии Юан, Мин и Цин в Китай както за вътрешни, така и за дипломатически цели. Преди въвеждането на името на първата ера през 140 г. пр.н.е., китайските монарси използват системите Qianyuan (前元), Zhongyuan (中元) и Houyuan (後元) за идентифициране и номериране на годините. Преди династията Мин е било обичайно китайските суверени да променят името на епохата по време на управлението си, което води до използването на повече от едно име на епохата за един владетел. Например, император Сюан от Хан използва общо седем имена на епохи по време на управлението си. Император Хунву поставя началото на традицията да има само едно име за една епоха за един монарх – известно като yí shì yì yuán zhì (一世一元制; букв. По този начин съвременните историци често наричат монарсите от династиите Мин и Цин със съответните им имена. Забележителни изключения от тази традиция включват Джу Циджън, който провъзгласява две имена на епохи за двете си отделни царувания, Айсин Гиоро Хонг Тайдзи, който използва две имена на епохи, за да отрази позицията си на хан на Късния Джин и по-късно като император на династията Цин, както и Айсин Гиоро Пуи, който приема три имена на епохи в качеството си на император на династията Цин и впоследствие като владетел на Манджоуго." Ако приемем, че и при нас в Именника е използвана подобна система, което не е нелогично, ако приемем, че календара е приет по линията китай-жужани-авари-българи, то е логично да видим в имената на Авитохол и Ирник не имена на български владетели, а имена на епохи на васалитет, които са знак за подчинение на хуните. По същия начин и обозначените 61 години на Аспарух, които не се връзват хронологически по съвременните критерии, вероятно обозначават ерата Аспарух, в която са били включени и по-късите ери на последните от рода Дуло - Тервел, Кормесий и Севар.

Не ти излиза сметката, тъй като началното условие ти е грешно. Поставил си, подобно на повечето тук, условието, че Именника е единен, че е безгрешен и че в него има хронология като съвременните. Именника не е единен, а е от две части, като в първата схемата 12х10 е валидна, а във втората е сгрешена, и е валиден само 12-годишния цикъл.

Съвладетелството е единствено опция, която следва от данните във втората част на Именника. По никакъв начин не ми е нужно за доказване на 10-годишния цикъл, тъй като за мен първата част на Именника е достатъчно доказателство за съществуването на такъв цикъл. Там доказателствата са безспорни за мен, като те са подкрепени от това, че календарните термини са наричани само и единствено години. Втората част от Именника не е толкова важна принципно за календара, и упражненията по пресмятане, закръгляване и доказване на някакви неща там са несъществени и чиста загуба на време според мен. Може би някой ще успее да изброи всички грешки във втората част, но според мен те са твърде много и основните са във вторите термини. Интересно е защо се забивате толкова да търсите разни измислени методи на закръгление на годините във втората част, а пропускате да анализирате защо в първата част не е нужно никакво закръгляване.

Значи мистериозните източни езици всъщност дават някои отговори, които могат да решат много от проблемите. В онзи език, от който са вторите термини има означава както яздя, така и обязден/обуздан, така че имашегор може да си го преведеш и като "обязден добитък", който е противовес на останалите шегори, които не са обяздени.

Системата с петте стихии и с ин и ян е късна. Ранния 60-дневен календар е бил със схема 12х10.

В Именника има данни за междуцарствие между Телец и Умор. 2 години междуцарствие, което от другите извори знаем, че не е било безвластие. Междуцарствие се вижда и между Севар и Кормисош. Съвладетелство вероятно има през последната година на Винех, когато Телец е взел властта. Съвладетелство сочат и рубриките от Аспарух до Севар, доколкото на Аспарух са дадени 61 години. Реално може нито един от тези владетели да не е управлявал заедно с друг, но дадените в Именника 61 години на Аспарух и данните за Тервел и неизвестния са данни за съвладетелство. Това са заключения които всеки може да се направи на база дадените датировки по цикловия календар и дадените продължителности на управление. Работата на Москов е интересна доколкото е направил добро описание на трите преписа на Именника, и доколкото е направил добър анализ на животинския цикъл от календара спрямо нашето летоброене. Затова и често датировките на владетелите ги цитирам от него. Датировките по животинския цикъл са сравнително ясни и там няма много колко да се мърда от неговата хронология, тъй като имаме достатъчно репери и отправни точки, като започнем от Телец, Аспарух и Кубрат. Циклите там е трудно да се напаснат по много различни начини. П. Добрев пробва да напасне по по-различен начин датировките с преместване на Аспарух в 680 г., но опита му не е много успешен. Останалите неща обаче, които е писал Москов за това, че вторите термини са месеци, че са чувашки, че имало някакви високосни месеци са си доста грешни и никога не бих ги цитирал. Закръгляване не е нужно ако допуснеш, че може да има междуцарствия и съвладетелство.

Твърде много допускания са това. При това вторите термини си имат доста добри етимологически обяснения като числителни, така че не са прилагателни, нито са цветове. Ако искаш да са цветове, стихии или нещо подобно трябва на първо време да дадеш някаква адекватна научна етимология за тях.

Ето това са сметките ала Петър Добрев. Смятане на термини от двете части на Именника, без отчитане на възможността за грешки във вторите термини във втората част на Именника. В първата част сметките излизат доста добре.