makebulgar

Производителите на зърно и останалите земеделци са най-големите получатели на субсидии в Европа, така че не е само наш проблема. За да има производство на земеделска продукци в Европа се субсидират, иначе евтиния внос ще премахне отрасъла. Няма как земеделските производители да са с високи заплати като останалите европейци, без да си продават продукцията скъпо, а като я продават скъпо не са конкурентни с вноса. Затова продават евтино, а държавата ги субсидира, за да живеят по европейски стандарти. Така че свалянето на ДДС е с цел да се подпомогнат производителите. Хлебопекарите се възползваха и вдигнаха цените, което щеше да стане по-рано без свалянето на ДДС. И те с в ЕС и те искат европейски заплати, така че хляба е нормално да поскъпва.

Премахването на ДДС на хляба беше с основна цел производителите да могат да купуват скъпото ни зърно, а да не купуват украинското евтино.

Икономическите кризи, войните и пандемиите очевидно влияят и на затоплянето, като зависимоста е пряка. Извода е, че в крайна сметка температурите ще спаднат когато жегата опре до кокъла и човечеството влезе в световна война заради климатичната промяна.

Затова отбелязах, че става на въпрос за чисто лингвистичния смисъл на думите. В днешния ни български език моля и прося носят две по-скоро различни смислови значения, но в близкото минало просим е била думата използвана със значението "моля". Чехите все още я използват с този смисъл.

В чисто лингвистичен план молитвата е просия, а просещия моли богатия да му даде нещо. Затова и на изток в Индия, а и тук при нас бог и богат са с един корен. Интересно е че славяните имаме и двете думи моля и прося, които означават едно и също нещо, като и двете се смятат за славянски. Но на гръцки просевхи е "моля".

За да не бъдем голословни по тази тема с коефициента на интелигентност, която е отклонение от основната, ето едно проучване или мета-анализ на над 600 000 души на възраст до 63 години, според което когнитивните способности се подобряват с приблизително 1 до 5 IQ точки за всяка допълнителна година образование. [How Much Does Education Improve Intelligence? A Meta-Analysis. Stuart J Ritchie, Elliot M Tucker-Drob. Psychol Sci. 2018 Jun 18; 29(8):1358–1369. doi: 10.1177/0956797618774253] Резюме Резултатите от тестовете за интелигентност и продължителността на обучението са в положителна корелация. Тази корелация може да се тълкува по два начина: учениците с по-голяма склонност към интелигентност продължават да завършват повече образование или по-дългото образование повишава интелигентността. Ние мета-анализирахме три категории квазиекспериментални проучвания на образователните ефекти върху интелигентността: тези, които оценяват асоциациите образование-интелигентност след контролиране на по-ранна интелигентност, тези, които използват промени в политиката на задължителното образование като инструментални променливи, и тези, които използват дизайни на регресия-прекъснатост на границите на възрастта за влизане в училище. В 142 размера на ефекта от 42 набора от данни, включващи над 600 000 участници, открихме последователни доказателства за благоприятни ефекти от образованието върху когнитивните способности от приблизително 1 до 5 IQ точки за допълнителна година образование. Модераторските анализи показват, че ефектите продължават през целия живот и присъстват във всички широки категории изследвани когнитивни способности. Образованието изглежда е най-последователният, стабилен и траен метод, който все още не е идентифициран за повишаване на интелигентността.

Интересно е дали МЕНСА прави статистика на хората решили тестовете, тоест дали може да се види кои са най-умни в решаването - математици, физици, инженери, лекари, юристи или други...

Там е работата, че колкото и да си мислиш, че можеш да мислиш, и че ще можеш да решиш тези тестове с черните и белите кръгчета, квадратчета и триъгълничета, ако започнеш да ги решаваш без да си се подготвил, коефициента ти ще е достта нисък. Именно за този тип тестове говоря, че и за тях трябва да се подготвиш предварително, тъй като и при тях не е въпрос само на съобразителност, а трябва да познаваш този тип задачи. Учителите по принцип в развитите държави те учат на първо време да мислиш, а не толкова да знаеш факти. И това също е образование, а не заучаването на факти някакви. Няма как да се научиш на математика, физика или друга точна наука без да са те научили да мислиш и съответно да смяташ.

Не спирате с логическите заблуди и манипулации като се аргументирате. Изкарахте нещата така, че видиш ли някакви монголски пастири ходят и решават тестове на МЕНСА, а това са пълни глупости. Тестовете в Монголия ги решават не някакви пастири, а все образовани вишисти, професори, студенти и т.н. За ваше огромно учудване там освен пастири има и други хора. И тоалетна хартия имат там даже. Да не говорим, че и ток имат. А при това и руски знаят и на кирилица пишат.

Бих се пробвал при едно основно условие - да имам предварително вида на задачите, които ще трябва да се решават, че да се подготвя. На всички изпити и тестове на които съм ходил съм се подготвял, учил съм и т.н. Така ако отида на теста неподготвен резултата ще покаже не коефициента ми на интелигентност, а ще покаже към момента на решаването на теста какво е нивото ми на образование за решаване на конкретния вид тест.

Възможноста ти да решиш тестовете е пряко и неразривно свързана с образованието ти. Доколкото съм решавал някакви такива тестове наблюденията ми са, че колкото повече ги решаваш, толкова по-лесно ги решаваш. Тоест, ако дадеш тест за интелигентност на човек, който никога не е решавал подобни тестове, то резултата му ще е много нисък. И колкото повече се обучаваш в решаването им толкова по-висок ще е и коефициента ти. Обучавайки се да решаваш такива тестове се образоваш. В началото коефициента ти е нисък, накрая по-висок.

Ако си гениален в някоя област ще го знаеш и ще работиш в нея. Няма такова нещо като да си гениален по рождение някъде, но да не учиш, да не тренираш и да не се развиваш в тази област. Гениите твърдят, че геният е 10% талант и 90% работа.

Няма как да стане това.

Там е работата, че няма как да си по-добър от гросмайсторите, ако не си играл с тях, и ако не си ги побеждавал. Няма как да станеш световен шампион по шахмат, ако не си самия ти госмайстор. Същото е и в науката.

Дефакто имам право да твърдя, че никога не ме е побеждавал гросмайстор, и ще съм технически прав и казаното няма да е лъжа. Ако обаче изтъквам този факт манипулирайки околните, че съм по-добър от гросмайсторите, вече ще съм псевдо (лъжец), като това ще е до момента в който някой гросмайстор се унижи да играе срещу мен и да си губи времето с мен. След като ме бие официално, вече няма да имам право да твърдя горното. Това е причината и защо учените понякога е полезно да се унижават и да си губят времето да оборват твърденията на псевдоучените.

Класирането на нациите по интелигентност е доста условно, доколкото се базира на проведени тестове за интелигентност на малка част от населението, а не чрез някакъв метод за проверка на всички. Тоест, класацията е на желаещите да направят тестове. Сред нежелаещите обаче може да има много по-интелигентни, но просто да не им се занимава да решават някакви тестове. Сред тях са бизнесмени, учени и всякакви други професионалисти, които си имат по-важни задачи от това да решават тестове. Те са обичайно с висше образование, доктори, професори, които през обучението си са преминали през стотици тестове и изпити, с което са доказали интелигентноста си. Класирането е условно и заради това доколко дадена нация иска да е напред в него. Ако някоя нация реши, че за нея е престижно да е напред в нея, може да създаде предпоставки повече от образованите и интелигентни хора да решат теста, а ниско образованите да са ограничени в достъпа до него. Обичайно обаче държавите не се интересуват, и съответно тестовете могат да ги решават всякакви хора, включително ниско интелигентните с претенции. От там и коефициента им пада.

Е явно за теб да си учен е да си сертифициран или да си част от академията. За мен учен е онзи, който работи по съответния за дисциплината научен метод, или работи по създаването на нови научни методи. Така сред сертифицираните и онези в академиите могат да се появят такива, които не следват научния метод или се отклоняват в други сфери, където нищо не занят, и тях също можем да ги наречем псевдоучени, въпреки сертификата им и академичната длъжност. Те обаче са изключения.

Ненаучно е да слагаш в един кюп историците и някакви които се "занимават с история" и след това да правиш някакви общи графики и статистики. Две различни неща са историците и другите, които наричаме любители на историята. Съответно за двете групи трябват две различни графики и статистики. Сред любителите на историята има такива, които с времето стават много начетени, но си остават любители до момента в който започват да работят с научния метод, тоест да работят научно. Тогава преминават от едната група в другата и вече са част от другата статистика. Така че любител си остава човека, колкото и начетен да е, ако не спазва научния метод и изисквания при защитаване на някакви хипотези и теории. Колкото и начетен да е този любител твърденията и хипотезите му ще са псевдонаука, ако не следва научния метод при създаването и рекламирането им. Съществува вероятност някоя от хипотезите му в крайна сметка да се окаже вярна, но тъй като не я е представил научно, тоест не е имал образованието или капацитета да работи научно, някой друг ще обере лаврите и той вече ще е учен.

Един от механизмите на псевдонауката.

Еми друго е нямало какво да помнят. Нямало е телевизор, нямало е кино, нямало е милионен град, нямало е наука и учене на неща различни от заобикалящия живот в селото. За 10-20 години ще изучиш и кътните зъби на комшиите си и няколкото стотин съселяни. Ще знаеш и всички овце по име, а също от скука може и да си... говориш с тях...

Нито един гений не твори инстинктивно, а създава шедьоврите или изобретенията си след години усилен труд, обучение и търсене на нестандартни подходи. Обучението за това да станеш гений започва още след раждането. Също така зависи и преди раждането майката как е отгледала детето 9 месеца. Пораженията върху плода, които могат да възникнат през тези 9 месеца могат да определят до някаква степен детето ще е интелигентно, психически устойчиво и здраво. Десет години да тренираш няма как да е едно и също като десет години да тренира Стоичков. Различни са ви родителите, различно сте отгледани първите 7 години, различни са ви приятелите, различно ви е основното и средното образование, различни са ви треньорите, различни са ви съотборниците и т.н. и т.н. На Стоичков първите 10 години тренировки във футбола са в училище, и не е ритал футбол само в часа по физическо, а е тренирал постоянно. И после спортно училище, футбол в казармата... Няма как да повториш този дългогодишен път и да искаш с десетина години тренировки по 2-3 часа 3-4 пъти седмично, между запоите в кръчмите, да станеш Стоичков.

Темата тук обаче не е дали необразованите притежават интелигентност, а е за това, че свръх образованите, които са супер интелигентни в своята област, в останалите области може и да създават ирационални теории и хипотези. Тоест имаме Дънинг-Крюгер ефект, който свръхинтелигентните не осъзнават че им се случва. Или има друг случай при който осъзнават, че са некомпетентни в другите области, но социума ги предлазполага да говорят в тях.

Сателити и самолети по инстинкт не се изстрелват и не летят. Философстването на философите е интересно само до момента в който трябва да преминеш от нематерялното в материалното. Лекари и хирурзи с основно образование няма. И при тест за интелигентност е по-голяма вероятността лекаря и хирурга да имат по-високо ниво от онези без образование.

Колкото и да си съобразителен няма как без образование да изстреляш сателит в космоса, да напишеш програма за компютъра или да станеш съдия.