makebulgar

Маготине, Д.Овчаров говори за трудовете на Филон, Витрувий и Вегеций, които били някакви военни теоритици и описвали това как трябва да се води отбранителното изкуство. Трактатът на Филон - Механика - бил популярен от 2 в.пр.Хр. чак до 10 век. В тия ромейски указания за фортификациите на крепостите има съвети за по-здрави крепости и за по-добра отбрана, а не строги държавни стандарти. Съответно съобразно ситуацията и решенията на отделните майстори и владетелите е имало и различни решения при всяка крепост относно дебелини на стени, типове и брой кули и т.н.

Тъй де, майстори са строили, но по заявка на умните владетели. А това че не можем да разберем някои особености на българските строежи от 9 век, не значи че трябва да отхвърляме паралелите с ромейското строителство, пък било то и от по-ранен период. Ще е интересно някои археолог от тия дето казват че при Никулцел нямало ранни поселища да обясни ако може какво прави базилика от 4-6 век там и защо точно там в хипотетично пустото поле християните са направили гробница!

Кубрат, Аспарух, Тервел или друг. Не можем да знаем точно, но и не можем да изключваме това българи (жители на България) да са имали висше образование.

Маготине, това че българите са следвали научните достижения на ромеите го казва Д.Овчаров, като той доколкото си спомням дори изрежда античните автори които пишат по темата за фортификациите, основите на стените и други такива. Предполагам никой не спори за това че видни българи са изучавали наука и строителство в Магнаурската школа или другаде в Константинопол или дори в Рим! А че е имало наемни майстори и механици византийци и араби при Крум и след него даже си пише в хрониките. Тоест строежите във времената на Муртаг си имат обяснение, като има обяснение и това че строежите не са в типичния ромейски стил за 9 век. Иначе въпросната бъркотия със портите, кулите, размерите на квадрите и други неща при българските градежи може пък и да имат логично обяснение. Например това че кулите са нарядко може да е заради по-мощните лъкове, които са позволявали кръстосана отбрана на стената при по-голямо разстояние на кулите. Българските лъкове са били достатъчно мощни и бързи. Прототипа на портите от Плиска пък Овчаров май свързва със една от портите на Нове. Тоест майсторите строили крепостите явно са били и местни наемници, или майстори от Северното Черноморие където е била Велика България. Размерът на квадрите пък зависи от много неща, и не можем да очакваме да е точно като размера на квадри от крепости от предходните периоди. Размерът явно е зависел от използваните мерни еденици, размера и качеството на каруците с които са транспортирани и други подобни.

Дедо, от днешна гледна точка си прав, то не и от гледна точка на средновековието и античността. С тухли строи този който може да си организира масово тухлопроизводство, което не е лека работа и изисква традиции в тая област. Тая работа с тухлите днес е добре организирана и тухлите са евтини, но в античността е било друго нещо. Пещите изискват много добра логистика на дървен материал, пречистена глина и вода, докато квадрите ги режеш и ги редиш и не ти трябва много технология. Поради тия причини античните люде в гърция, египет, южна америка и навсякъде другаде по света започват цивилизациите си не на база тухлени градежи, а със каменни градежи. Изключение правят кирпичите на шумерите и други месопотамци, но там е заради наличния материал. Иначе относно Плиска Рашев мисля казва, че не всички стени са строени със надлъжно и напречно редене на квадрите, щото стената не е строена наведнъж и едновременно и на нея са работели вероятно различни майстори и бригади.

Никой не твърди, че българските строежи от 8-9 век са еднакви със византийските строежи от същия период или от 4-7 век. Казваме просто, че следват указанията записани в ромейските книги относно фортификацията и крепостното строителство. Хоросана, както и червеният водоустойчив хоросан които се използват в Плиска, не са степно изобретение на усядащите-полуномади, нито са някаква сасанидска или централно-азиатска техника, а са си строителни материали характерни за Византия! Ромеите-византийци слагали същия хоросан между тухлите в тухлените си градежи. Цитаделата на Плиска е със изцяло тухлена стена, не защото такава е била степната или кавказка традиция, а защото ромейските или боспорски архитекти и майстори (или техните български ученици) знаели че тухления строеж въпреки че е по-скъп, е по-устойчив на тарани и земетресения. Според Д.Овчаров мисля, тухлените градежи около Константинопол били повече, понеже там били по-богати, докато в периферията нямали много пари за тухлите и съответно правели крепостите от камък. За византийските крепости на п-в Крим (примерно Мангуп) пише че стената е изградена със същата техника като при Плиска, Преслав и Дръстър - биндер-лойфер (подреждане напречно и надлъжно на квадрите). Ето го и Татул със надлъжно и напречно поставените квадри

Маготине, като неспециалист предавам думите на археолози като Д.Овчаров, Р.Рашев и други. Това че през 7 век или по-късно византийците наблягат вече основно на тухли, не значи че византийските крепости по северното черноморие не са от камък и квадри. По-големите квадри при нас пък пишат хората че били просто израз на грандомания, а според мен на други мерни еденици. Използването на много хоросан пък си е типично ромейско-византийска практика с която се правят здрави и по-евтини строежи. Траките не знам от къде са си наемали майсторите, но на светилището со с.Татул квадрите са редени по същия метод биндер-лойфер.

Както казахме характерната порта е с паралели в Нове. Зидовете са със квадри и със техники като биндер-лойфер или други подобни които са използвани от траки, ромеи и боспорци. Българите ползвали дебел слой хоросан между квадрите, като често бил червен. Хоросана е типичен за ромеите, но не и за степите. Крепостните стени на Плиска са с имплектон, тоест между двете стени от квадри пространството е запълнено с трошляк и хоросан. Отново използвана от ромеите техника. Кулите на Плиска са кръгли или петоъгълни. Петоъгълните кули характерни за Византия. Дълбоките основи със подложки, дървени колове за укрепване на почвата или дървени скари също са ромейски техники. И т.н.!

Хумаринското и Цимлянското градище са признак за нискообразовани майстори и бедни владетели, а не за номадски строители-иноватори. Аналогиите правени само по снимки не са никакви доказателства. Строежите от ПБЦ не са еволюция на номадско крепостно строителство със тенденции за усядане, а са крепости в които са използвани на 100% ромейски строителни техники описвани в книгите на ромеите. Характерните порти за Плиска, Преслав, Дръстър, и Слънчевия остров, не са еволюция на порти от Хумар или друг кавказки град, а според археолозите са еволюция или вариант на порта която е била построена в римската крепост Нове.

Разбира се че няма да има, доколкото тук склавите навлизат първо във ромейските земи, а после са и в пределите на оградената с валове и пазеща строго границите си България. Тоест тук на Балканите склавите или използват крепостите от ранните периоди, които са каменни, или се възползват от българската гранична организация пазеща от нахлувания. На север, и руските княжества и българите на Волга строят градове като Плиска - дървени, с ровове и валове. Същото го правят и хуните на Атила, които в царското му село строят със дърво, а камъка за банята довличат от далече. От тия хуни са останали три думи които превеждаме през съвременните славянски езици.

В нашия случай няма такова нещо като "зародили се строителни традиции сред усядащите българи"! Строителните традиции при каменните строежи използвани в Плиска са си типични строителни традиции използвани широко от ромеите! При нас просто има малко грандомания в размерите на квадрите и в други отношения, но на практика няма някакви оригинални строителни традиции които са се зародили от нулата сред някакво номадско племе. Същите строителни традиции са били широко използвани във византийските градове от Северното Черноморие и в Кавказ, където се появява и Велика България. Фактът че българите строят първо дървена Плиска, пък също не е доказателство че българите са били номади. Всички славянски племена (които принципно се приема че не може да са номади) на север, както и волжките българи, а в по-ранни времена и скитите и сарматите, си строят подобни на Плиска дървени градове, с дървени крепостни стени, ровове и валове, и т.н.

Какъв беше онзи виц - нямаш писмен извор, няма история. И задължително трябва извора да го е написал грък или ромей.

Напротив. Нямаше да повтарят толкова пъти Плиска, ако разказа не се основаваше на исторически данни, пък били те и предадени чрез песни, басни или легенди. Споменати са много интересни периоди от българското царство с продължителност 3, 172 и 100 години.

Значи Еньо казваш че и това е фалшификат! #### Творбата възниква през периода на византийското робство в България. Известна е само в един препис под заглавие: “Сказание на пророк Исая, как бе възнесен от ангела до седмото небе.” По-голямата част от апокрифа има летописна форма и легендарно-историческо съдържание. Като исторически документ той има минимала стойност. Изхождайки от съдържанието му, Й. Иванов го озаглавява “Български апокрифен летопис”, както е известен днес в науката. "... 3. И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор цар, той прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър град; създаде и велик презид от Дунава до морето. Той създаде и Плиска град. ........ И роди Испор едно отроче и го нарече Изот. Цар Испор царува на българска земя 172 години. .......... 4. И след това отново прие българското царство синът на Испора царя — името му бе Изот. ...... Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, почина..."

Едната карта е от последната книга на Рашев и на нея си пише - Издадена през 1688 г в Амстердам. Другата също е от 17 век доколкото си спомням. Ето я цялата:

Чувашите на картата не са си на мястото между Казан и Москва, а са до Урал. Или са мигрирали или картографа е объркал нещо.

http://img-fotki.yandex.ru/get/9754/131321158.11/0_d0ab7_636094fd_orig

Между другото река Варна е била известна с това си име в началото на 10 век. Ако съдим по описанието на Константин Багренородни.

Плиска е нов строеж в полето според археолозите. Там има ранен дървен град, по който археолозите все още работят. По-късно след опожаряването почнали да строят и каменна стена! Плиска е спомената като град построен от Испор. Спомената е със същото име и в други източници. Плиска е записана и на карти от 17 век, които явно са правени по по-стари карти. Това, че някои гърци не споменават резиденцията със името й не означава, че не е съществувала. Никифор може и да е изгорил някоя друга резиденция, но после е опожарил и Плиска.

Очаквано е да не споменават името на резиденция построена на ново място от нулата!

Склавите (а не славяните) сигурно са си били оформено племе още през 1, 2 или 3 век. И вероятно добре са се разбирали на езиково ниво със сродните им конници от степите.

А Приск дали споменава името на аулът-село на Атила?

Картите разбирасе, че не са напълно коректни географски, доколкото са правени по стария стил описвайки основно крайбрежия на морета и поречия на реки, и прилежащите към тях планини и градове. На двете карти важното е че Плиска е град намиращ се някъде посредата в земите между Варна и Дръстър.

Плиска е спомената на някои стари карти, които Рашев показва в последната си книга. Не си го измисля това, че Плиска е била там.

Похвална е такава оценка, но наистина археологията ни ще бъде разбудена от нови открития.