makebulgar

Плиска е нов строеж в полето според археолозите. Там има ранен дървен град, по който археолозите все още работят. По-късно след опожаряването почнали да строят и каменна стена! Плиска е спомената като град построен от Испор. Спомената е със същото име и в други източници. Плиска е записана и на карти от 17 век, които явно са правени по по-стари карти. Това, че някои гърци не споменават резиденцията със името й не означава, че не е съществувала. Никифор може и да е изгорил някоя друга резиденция, но после е опожарил и Плиска.

Очаквано е да не споменават името на резиденция построена на ново място от нулата!

Склавите (а не славяните) сигурно са си били оформено племе още през 1, 2 или 3 век. И вероятно добре са се разбирали на езиково ниво със сродните им конници от степите.

А Приск дали споменава името на аулът-село на Атила?

Картите разбирасе, че не са напълно коректни географски, доколкото са правени по стария стил описвайки основно крайбрежия на морета и поречия на реки, и прилежащите към тях планини и градове. На двете карти важното е че Плиска е град намиращ се някъде посредата в земите между Варна и Дръстър.

Плиска е спомената на някои стари карти, които Рашев показва в последната си книга. Не си го измисля това, че Плиска е била там.

Похвална е такава оценка, но наистина археологията ни ще бъде разбудена от нови открития.

Науката работи с хипотези, които подлежат на преразглеждане от бъдещите поколения учени! Много често железни хипотези, които са смятани за доказани теории са отхвърляни от появата на нови факти и данни. Не само на Абаев и Хармата, но и на много други видни лингвисти могат да бъдат преразгледани трудовете и заключенията. Може дори други исторически езикови групи да се появят след време при по-добри анализи върху езиковия материал оставен от скитите и сарматите. Задължително преразглеждане трябва да се направи и на нашите видни траколози-филолози, които от разни топоними и други имена са реконструирали десетки думи които на практика не е ясно дали са съществували! Те са хипотези, но простолюдието, любителите, а също и много други учени-лингвисти ги размахват като доказани тракийски думи! Същата е работата и с археологията, която скоро ще бъде разбудена от нови открития!

Определено скити и сармати не са алтайскоезични, монголци и други подобни. Индоевропейци са си, но явно не са били точно ираноезични в обичайния смисъл, а са били с по-архаичен език.

Северно от Кавказ не означава Северен Кавказ. Говорим за степите между Черно и Каспийско Море, Земите северно от Черно море, и земите около Волга.

Думи като Аз, Бяга, Кога/Када, Бог/Бага, Чедо, Чета не се срещат във този им вид във всички индоевропейски езици, а само в славянски и индо-ирански. Не можем да изключим че масагетите на изток от Урал са ги използвали, а да приемаме само че са били типични ираноезични с лексика подобна изцяло на късно документираните ирански езици.

Маготине, според мен единственото което трябва да променим в мисленето си за да разберем какво се е случвало в степите, така, че през 9 век българите да са перфектен славяноезичен народ, е да се опитаме да проумеем, това че "марсианците" от степите с много голяма вероятност са използвали думи като Аз, Кога/Када, Да, Ден, Говедо, Огън/Агни, Ад, Бая, Бъда, Бяга, Бива, Брат, Бог/Бага, Вир, Чета, Чедо, .......... и т.н.! Тия думи днес лесно ги намираме като славянски или индо-ирански, а някои от тях можем да приемем че са ирански заемки в славянските езици, но напрактика те може да са си били изконния език на "марсианците" от степите!

Фружине, явно съвсем не си я разбрал идеята. Идеята е когато говорим за ранното средновековие и античността да не наричаме всички които са използвали славянска лексика със името славяни, доколкото това име е натоварено със съвремени представи и стереотипи. Вижда се от думите ти че за теб праславяните несъмнено произлизат от земите на Полша и Беларус, и това е стереотип наложен от хипотезата че старите археологически култури там са славянски и никъде другаде по света е нямало славяноезични с други култури. Тези стереотипи са доста тежки и науката ги приема без много да ги разучава. Правилно според мен говорейки за времената преди 5 век е да наричаме племената от Беларус, Полша и наоколо със имената им - склави, венети, анти, но освен тези славяноезични народи да допуснем и наличието на други славяноезични народи със съвсем други имена и не произлизащи от склави, венети и анти. Наименованието славяни/словени най -добре да се използва за времената след 10 в., а за времената от преди 10 в. най-добре да се ползва наименованието славяноезични. При това не казваме, че от Полша и Беларус славяни са се спуснали на юг и са се смесили със ирански племена, а че онези "ирански" племена от степите изначално са имали лексика достатъчно сходна със така наречената славянска лексика. Дотолкова сходна, че днес да приемаме погрешно че подобни степни племена като анти и българи, са били минали процес на славянизация.

Никой не отрича славяноезичните народи от земите на Полша, Беларус, Киев и Москва, а просто допускаме че славяноезични със друг бит и култура е имало и малко по на изток. Допускаме, че освен склави, венети и анти, на изток е имало и други славяноезични или славяно-ираноезични племена, които са препускали на коне из степите. Принципно не е коректно да казваме "ако славяните са ирански номади..", доколкото говорим за времената преди IVв., когато племената са наричани с племенните им имена, а не са били групирани в езиковите групи славяни и иранци.

А защо да изключваме Северен Кавказ или пък земите източно от Волга!? Въпросът е че науката анализира езиците на славяноезичните народи като разделя речниковия състав на две и казва че едното е славянска основа, а другото е иранско влияние, заемка и т.н. А не би трабвало да се прави такова разделение на две групи, доколкото така губим от схемата трета група народи които са живеели в степите, и които са споделяли "ирански" и "славянски" думи без да са ги заемали. Ако склави, венети и анти през 5-6 век можем да позиционираме в Полша, Чехия и Беларус, защо да не може примерно през 2 век северно от Кавказ да е имало славяноезични конници(или номади), които от векове да не са били в контак с останалите предци на склави, венети и анти.

Топонимията не доказва езикът на племената от миналото, доколкото тя се изменя, и новопреминали или новоуседнали племена налагат своите имена. Топонимите с иранско звучене оставени из степите трудно може да се определи дали са оставени от андроновците или от по-късно преминали ирански племена да речем през I в.!

Маготине, ирански езици е доста нов термин който ограничава мисленето. Не може да се докаже, че народите оставили андроновската култура са говорели точно на староперсийки или на авестийски! Със сигурност са говорели на някаква доста по-ранна форма на индо-иранските езици, и тая ранна форма със сигурност е била доста близка до основата върху която е изграден старобългарския и останалите славянски езици. Доколкото се сещам и за руснаци, поляци и други славяноезични са характерни същите руси коси и гени като на ранните иранци, и на скитите. И като говорим за андроновската култура, доколко жителите й са имали нещо общо със хората оставили срубната култура? Щото хората казват че срубната е протоскитска култура. Но ако скитите според иранската хипотеза произлизат от народите оставили андроновската култура, оставаме объркани как скитите произлизат хем от срубната, хем от андроновската култура!

Идеята е да поспекулираме по въпросът до къде са се простирали земите на славяноезичните народи, преди да почне да бъде записвана славянската реч с букви. Уточняваме, че става на въпрос за славяноезични народи, а не за славяни, доколкото термина славяни е доста късен (10в. се появява термина словени в българските книги, а 16в. се появява термина славяни в хърватските книги.) От хрониките знаем за склави, анти и венети, които са описвани като близки народи, но хрониките не казват, че единствено тези народи са били славяноезични, нито казват че от тях произлизат всички славяноезични. Историците и археолозите свързват определени археологически култури от Източна Европа със склави, анти и венети, и обичайно определят тези култури като протославянски, но това не е резултат от преки доказателства за това дали единствено народите оставили тези култури са били славяноезични. Тоест определянето на едни нови хипотетични граници на праславянските народи ще трябва да се направи съобразявайки се със хрониките и археологията, но и въпреки ограниченията които залагат те. Съвременната наука на база данните от хрониките за бита на склавите обичайто определя всички праславяни като уседнали земеделци и скотовъди, като по този начин изключва възможността да съществуват славяноезични номади и конници в степите. Наистина за това няма писмени остатъци и доказателства, но дали пък не е възможно съществуването им!? Северно от Черно Море скитите, които се самоназовавали сколоти, били конници, но сред тях имало и земеделци. Тези сколоти са определяни като ираноезични народи, на база няколко имена и думи от Боспорското царство или от хрониките, но съвременните лингвистични проучвания показват доста големи езикови, генетични и други паралели между славяноезичните народи и народите от античността говорещи индо-ирански езици.

Маготине, прав си, но не си изчерпателен. Имената може и да са индикатор за етнокултурна принадлежност, но не са точен индикатор за езикова принадлежност. И точно заради това да се реконструира скитски език на база имената от Боспорското царство е неправилно. Неправилно е да се реконструират и тракийски думи единствено по топоними и по имена на хора и племена! Нашата етнокултурна идентичност наистина може да се определи днес по имена като Георги, Димитър, Петър, Васил и т.н., но това определяне ние можем да направим единствено разполагайки със цялата налична информация за историята на българите и България. Ако един незапознат с историята на българите откривател открие тези имена записани на каменни плочи из Балканите, то той логично ще ги пише гръцки, а ако ги открие в Персепол, едва ли ще каже че те са български, а използвайки етимологически техники ще ги определи като гръцки и ще реконструира език на някакво гръцко/македонско племе остатък от армията на Александър, в който език ще видим думи като "земя", "камък", "цар", "Деметра"!

Укреплението Никулицел е трудно за атакуване от юг, тъй като южната част на валовете минават през планината/възвишенията. Най-лесно би бил атакуван от север където се стоварва армията с кораби, или от изток ако атакуващия е с пеша армия. Иначе относно това кой е строил Никулицел може да се разгледа варианта да са го направили готите - ариани с помощта на местни, доколкото там има ранна базилика и гробница под нея. Едва ли гробница от ромейско време би била направена на пусто място. Там е минавал пътя от Новиодунум на юг за Империята.

Точно за логика говорим. За един програмист е пределно ясно, че реконструкциите на тракийски и скитски думи единствено по имена и топоними нямат логика, а имат неопределеност, и всичко е хипотетично. Имаме хипотези на съответният лингвист, който познава индоевропейски езици! И по пътя на логиката ако 10 световно известни лингвисти подкрепят една хипотеза, това не означава че тя е доказана! Абаев си дава хипотезите, а Хармата критикува много от тях, и ако Абаев смята осетинският за наследник на сарматските, които произлизат от скитските езици, то Хармата е на друго мнение, че осетинският произлиза от аланския, и те не са наследници на скитските и сарматските! Тоест от етимологична и лингвистична страна лингвистите може и да са прави да свързват имената с иранските езици и думи, но това не означава че имената са доказателство за езикът на хората които носят имената. Все едно днес да съдим за езикът на българите по популярни имена като Йоан, Аспарух, Тервел, Васил, Петър, Азис, Ахмед и т.н. За Сака царствата в Индия както и за скитите в Сакастан, както казахме нищо чудно да са късно иранизирани, подобно на тохаристанците, които като тохари в Тарим са оставили интересен тохарски език, а около Хиндокуш вече са ираноезични!

Маготине, ето как Абаев изцежда ирански думи от имена. От Σαδαιος например извежда думата Sata "сто", доколкото в иранските езици думата я има. (но я има и в славянските, както знаем.) Всичко е добре и всичко е наред, до момента в който се замислим дали името Σαδαιος или Σαδαι наистина има нещо общо със някакви стотици! Името може да произлиза от множество други думи и значения. Може да значи например Седящия (от "седя"), Садящия (от "садя"), или нещо подобно изведено от други езици. Тоест лингвистите реконструират доколкото имат материал с който да работят. Като нямат материал, а имат само имена, навлизат в сферата на измислиците. Тракийски думи има също така доста нелепо реконструирани на база имена и топоними. И това е само едната страна на медала, защото имената за които говорим може и да не са свързани със езика на народът който ги е използвал. Имената са нещо доста често заемано в античността, за което авторите пишат черно на бяло.

Маготине, идеята е че по няколкото реконструирани думи от езиците на саки от сакастан и на хотанци, не можем да кажем, че всички народи които персите са наричали саки са ги използвали тия думи, и не може да се каже за саките, че са били типични иранци или източни иранци. Това че световните учени приемат че всички саки и скити са били ираноезични на база няколко думи от сакастан и хотан и на база имената от боспорското царство, е техен проблем. Ако хотанците никога не са били наричани саки в хрониките, то можем със същата научна стойност да кажем че скитите от сакастан по някакъв начин са научили хотанския ирански език, и тях да наречем сако-хотани!

Да не изключваме възможността саките от Сакастан и по-късно от Индия да са били иранизирани. Все пак те завземат територии на юг, които си имат население, над което властват. Нали и франките така били асимилирани от галите, но името им останало. А и тохарите също са иранизирани след като слизат на юг в Тохаристан.

Въпросът е не в това че на други монети символът е друг, а че на въпросната монета изглежда като ΙΥI. Щом веднъж сме видели, че знака се е получил по някакъв начин значи може да се заключи, че наличието на тия знаци по света и у нас може да се е плод на различни линии на поява. Веднъж ще се появи от монограма на Менандър, другия път от имитация на М-то на ромейските монети, в трети случай може да е от М-то на Мирчо на сръста в Балчик, или от някое друго М, и т.н. Символ подобен на символът от въпросната друга монета на Менандър има и на Розетата от Плиска като и там е в комбинация със кръст над него! Даже ако човек се загледа, може да види и други номинали от ромейски монети върху розетата!