makebulgar

Напротив, Рашев оборва това, че прабългарския е бил тюркски език. Просто и ясно казва, че титлите, календарните термини и няколко инвентарни термина, не могат да служат за възстановяване на някакъв говорим прабългарски език. Така от езиковия материал за прабългарския език по старите методи остават като доказателство единствено имената и старобългарския език. Предполагам, Бешевлиев е бил добър лингвист, но ми е интересно какви са аргументите му относно "алтайската граматика" на българските надписи на гръцки!? Днес, при положение че на балканите съществува Балканска езикаво група със определени граматични прилики, значи ли това че всички в тая група говорят на един и същ "балкански" език? Възможно ли е видяната от Бешевлиев алтайска граматика да е била използвана и от не алтайскоезични народи?

Освен Бешевлиев имената са изследвали и други учени. Примерно Ст.Чурешки, който намира преки паралели на имената от Именника (другите, а не само Аспарух) с имена от същите ония камъни от Боспорските градове. Ирник, Органа, Дуло, Гостун, и други, в съответни архаични варианти ги има сред боспорските имена. --- Равене, въпреки че излизаш от темата, отговори на предизвикателството да ни покажеш "доказаните прабългарски думи" и да ни покажеш доказателствата за тях! Ако оборя доказателствата, ще го приемеш ли? Рашев ги оборва тия доказателства!

Равене, към трите известни хунски думи които се извеждат през така наречените славянски езици, трябва да добавиш и сведението за това че хуните не са били различни на вид антропологично от гърците. Нали Приск разказва за един грък в двора на Атила дето го объркал за хун, щото носил хунски дрехи. Хуните не са били славяни/склави, но трябва да се обсъди варианта дали не са били славяноезични, което не е едно и също. Относно имената Йорданес пише че "племената взимат за своя употреба повече имена - така римляните взимат от македоните, гърците от римляните, сарматите от германските, готите - най-вече от тези на хуните". Тоест имената са били обменяни активно. Така речника на Абаев, който е изграден изключително върху имена, с голяма вероятност не показва същността на езиците на скитите. Защото явно сред елита на северното Черноморие са били популярни освен имената на скитите, но и още повече имената на тракийските и понтийски династии, които управляват Боспорското царство. Ако приемем, че по метода на Абаев от имената от каменните надписи от Боспорското царство можем да изведем скитския език като типичен ирански език, то не трябва да нарушаваме тоя метод и съответно трябва от прабългарските имена от Именника да изведем прабългарския език като същински ирански език (виж отново "Ирански елементи. ... " на Бешевлиев). Защо си губим времето с разни хуни, тюрки, чуваши, сюннунци и проч, при положение, че ползвайки метода на Абаев прабългарите можем директно да ги изведем като чисти ираноезични племена!? Метода на Абаев не е коректен, и не доказва какъв е бил езика на скитите и сарматите.

Това са новозаветни исторически мнения. Старите хронисти не говорят за никакви чехи, поляци или татари. Те говорят за склави и венети и анти че били нещо еднакво, но не казват дали освен тия три племена е имало и други говорещи на езици близки до склавски, венедски и антски. Приск мисля много ясно дава хунските думи и те не са тонгузо-манджурски, сюннунски или чувашки.

тоест от сувар е станало чуваш, но от сазан е станало шаран. Р ли става на З/Ш или З става на Р?

защо пък чувашите да са сувари?

Равене, докажи какъв е бил езикът на скитите и сарматите, и няма да се чудим много кой какъв е бил и на какъв език е говорел. За съжаление учените до сега не са успели да докажат много по въпроса. Ползват няколко имена от Северното Черноморие и няколко други податки и това е всичко. Не е достатъчно за определяне на това какви са били езиците им. Проблемът в това, че не виждаш логика в това някакви конници от изток да са глаголили слова подобни на днешните които използваме и подобни на старобългарските, не е проблем на логиката, а мисля е проблем на твоето мислене и предрасъдъците с които си се натоварил четейки много книги. Като прочетеш 100 пъти това че хората са написали че в степите може да има само тюрки, иранци и угри, и можеш да го приемеш това за вярно. Като прочетеш 100 пъти, че славяните били произлезли само от някаква археологическа култура някъде при Беларус, може и да го приемеш това за истина, и така за теб други славяноезични не може да има, елепа и степняци от степите яздещи на коне. И като прочетеш 100 пъти, че славяните били нискокултурни горски земеделци, може и да го повярваш, но напрактика сведенията на хронистите не са за всички говореши с думи като АЗ, ДОМА, ЖЕНА, АД, БАГА, БИВА, ВИР, ЧЕТРИ..., а са конкретно за племето склави (слави). И не говорим за това, че онези през 680 година са говорели на старобългарски/църковнославянски, защото старобългарският е по-ранен "славянски" допълнен със чисто църковни термини, преводни думи от гръцки, а също и гръцки думи и еврейски думи.

Защо пък славяните от текста да са славяноговорящите?

Как най-точно ще предадем на новобългарски този текст: " Словеньску же языку, якоже ркохом, живущю на Дунаи, придоша от скуфъ, рекше от козаръ, рекомии болгаре, и сѣдоша по Дунаеви, насѣлницѣ словеномъ бѣша. ..." ?

Там е работата, че и ИЕ език и праславянския се възстановяват само на база съществуващите днес езици. Не знаем обаче още колко много диалекти и други ИЕ езици, които са изчезнали и не са били записани, е имало. Тоест възстановката на ИЕ език и на праславянския са условни. Иначе за скитсктския и за сарматските езици като казваме че са изчезнали просто изказваме хипотеза. Недоказана хипотеза, доколкото не се знае каква е била същността им и речника им. Скитите и сарматите като имена наисина са изчезнали, но знаем че археологически не изчезват. А и генетически много от тях не са изчезнали, ако приемем че някой днешен носител на хаплогрупата R1a е техен наследник. Дали случайно днес не ги наричаме тия езици с друго име?!

Еми щом било безсмислено да търсим в речници, как да по друг начин да се действа за да открием смисъла на някоя дума? Прохесионалните лингвисти предполагам също отварят речници? Принципно за мен няма значение дали Чигот идва от джигит, бойна брадва или ножче, но все от някъде идва титлата. Чигот дали не се отнася към Чикия по същия начин по който се отнася Магот(ин) към Магия.

значи може да възстановяваме древния индоевропейски, можем да възстановяваме праславянски, а не може скитския да възстановим.

Перкунасе, не знам колко точно думи имаме в езика ни, но имам тука един речник с чуждите думи в българския език и по описанието в началото общо са към 11-12000 думи. Къде мога да прочета за "стотиците хиляди български думи", че да ги сравня с литовските? Четох едно мнение на един унгарец, че въпреки че в унгарския език урго-финските думи са малцинство от около 1200 думи, заобиколено от много чуждици, това малцинство от маджарски думи се използва в 85% от ежедневната реч, и това прави маджарския език ургофински! Като казвам стотици български думи с преки паралели в индоиранските езици, говоря за думи които са много по-близки при славянските и индо-иранските езици. Това са всички ония думи които са различни от английски, германски и латински думи и са накарали учените да разделят ИЕ еизици условно на две групи наречени Кентум и Сатем. Балто-славяните и индо-иранците сме от втората група, тъй че можем предполагам да търсим някаква историческа връзка в далечното минало. Ето някаква груба карта: Интересува ме доколко подобно на начина по който се възстановява ИЕпраезик на база всички ИЕ езици, можем да възстановим езика на ония скити дето са препускали из степите на коне и вероятно са говорели на нещо средно между славянски и ирански!

Перкунасе, тъй като това за арабицата се отнася за мен, трябва да отбележа отново, че приех забележката относно онова "саг", дето си мислех че е "пас". Но пак остава въпросът за стотиците български думи които имат преки паралели в авестийския и санскрита, които показват една по-голяма близост на славянските и индо-иранските езици сравнено с другите индоевропейски. И като си отговорим на тоя въпрос следващия е какъв е бил езикът на скитите и сарматите. За тях данните са толкова ограничени, че за тях се съди единствено по няколко имена от боспорското царство, които се определят като ирански. Но и имената на аспаруховия род според Именника са ирански.

Количеството на спама зависи от критериите на форума. Ако трябва спама да е 0% това значи всички лаици да бъдат изгонени и във форума да останат само доктори, доценти и по-висши кадри, а приемането във форума да става с конкурс и изпит. Разбира се че е полезно да се прочете староиранската граматика от всеки медиавист който се занимава с историята на ЦА и степите, но за да е съвършен учен в тая област трябва да знае и китайска, тюркска, арменска, индийска, арабска, еврейска и всякакви други граматики. Това обаче изисква време и ако го загуби само за изучаване на граматики може да пропусне други важни елементи с които може да проучи историята. Историографията, археологията и езикознанието не са единствените науки които могат да се използват. Нали това е идеята на форума, споделяне на мнения и знания, изказване на тези, оборването им и т.н. Относно титлата чигот, според мен не трябва да се изключва и варианта с думата чикия, доколкото можем само да предполагаме какъв е бил режима на разрешените оръжия за свободно носене при българите. Бойните мечове, саби и други оръжия може да са били забранени в мирно време, а при княза логично се е влизало без оръжие. Единствено на чигота може да му е било разрешено да носи някакъв нож за да пази княза.

И какво толкова интересно има в тия граматики на староирански и средноирански? Сравнителното-историческо езикознание забранява ли сравнението на думи от два езика и извеждането на някакви исторически хипотези на тяхна база? Сравнението примерно на славянските и индоиранските езици показва доста преки паралели, като извеждането на тази база на хипотеза за общ произход е оправдано. Генетиката доказва такъв общ произход, най-малкото по мъжка линия на по голяма част от популациите които днес се наричат славяни, иранци и Висши касти в С.Индия.

Как се разбира, че капището е превърнато в административна сграда?

"Тагчи мечоноша" пък явно трябва да четем като тагчи "мечоноша", доколкото тагчи сигурно значи "мечоносец". В персийски имаме teeghee "меч", а в пущунски teg̠ẖ "меч".

Аз похвалих, проучването, но добавих най-чуваемата за българското ухо дума, която използваме и днес. Въпросът е дали думата чикия(или чигия/чига "нож, меч") е съществувала в старобългарския или е заемка от турско време.

Петре, добре си ги наредил, но си пропуснал съществена дума. П.Добрев хубаво дава памирското čiko – нож, но при нас има чикия - ножче, също така и при пущуните c̱ẖāḳū - ножче. Последното било тюркска заемка, а в турския имаме çakı - ножче. Тоест ако Чигот има нещо общо с мечове, идва по-скоро от някаква ранна форма на чикия/чигия/.

Хипотезата за малобройността на прабългарите я приемаме като единият от възможните варианти, но съществуват и други възможности, които не са били отчитани по-рано защото официалната история е защитавала единствено хипотезата за малобройността.

Имам в предвид, че на нас ни е известно влиянието на старобългарския върху румънския и руския, като не оспорваме че там той е отишъл с българска литература и с православието занесени от българските попове избягали на север. Това не го оспорваме. Вероятно старобългарски думи са навлезли в руски и румънски и по други линии, но православието и българската книжнина са основен фактор. Ако приемем че всичко това се е случило по подобен начин и през 9 век при покръстването на българите и евентуалното налагане на чуждия на българите книжовен език, трябва да очакваме в българската книжнина и в говоримия език на простолюдието стабилен пласт от не-старобългарски прабългарски думи, както е с латинските в румънския и урго-финските в руския.

Така е, но мен лично ме интересува старобългарския език от преди 15 век и най-вече от преди 11 век, тоест старобългарския от ПБЦ.

Наложена е книжовната азбука глаголица, доколкото знам, а после е заменена с българската кирилица. Същата глаголица отива и в Хърватско и Моравия, но там не почват да пишат на старобългарскя книжовен език. Тоест с азбуката не се е разпространявал език. По късно от България на север се разпространява литература на старобългарски. В хърватско на хърватски език пишат през средновековието, или бъркам?!

Да, може и да е друга земеровка. През найлона най -малкото си личи че е земеровка с тая подвижна муцуна. Иначе пепелянката е малка, максимум една педя и със съскане се шмугна в дупката си. Наоколо по валовете на крепоста беше надупчено навсякъде с леговища.