-
Брой отговори
9864 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
91
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
Атила, въпроса с тюркската дума алан "поле" и името на поляците и поляните, е вероятно като въпроса с това кое е първо яйцето или кокошката. Наистина ли мислиш че в тюркските езици няма заемки от други езици, както и нови думи създадени не във време оно в тюркската прародина в Азия, а по- късно? Ако аланите са обичали да шетат из полетата, възможно ли е някои народи да почнат да възприемат името им като название на полетата?
-
Еми логично е да мислят така поляците доколкото са основно с хаплогрлупа R1a1 която е типична за степняците от курганната култура. http://www.hamagmongol.narod.ru/library/keyser_2009_e.pdf Същата група е преобладаваща при персите, таджиките и северните индийци от висшите касти, а при българите е 17% към момента.
-
Многозъбите белозъбки /Suncus/ са род дребни бозайници от семейство Земеровкови /Soricidae/. Размерите на различните видове многозъби белозъбки варират значително - дължина на главата и тялото от 35 до 100 mm, дължина на опашката от 25 до 100 mm, маса от 1 до 70 g. Муцуната е удължена, при повечето видове ушите са добре развити и се подават извън козината. Срещат се главно в гористи местности и човешки селища в Африка и Южна Азия. В България е разпространен един вид - етруската земеровка(Suncus etruscus). http://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%BA%D0%B8
- 6 мнения
-
- 1
-
-
Тези неща разбера се не са много верни. Обществото много много не го интересува историята. С тия задачи се занимават ограничен кръг от историци и любители, като те се занимават не защото им е болно българското общество, а просто защото историческата ни наука не е решила много от историческите въпроси свързани с българите. Тоест имаме научни въпроси на които се търсят научни отговори. Обществото ще възприеме резултатите от научните изследвания, доколкото то обича да се оповава на учените. Въпросът коя теория за произхода ни, е най-коректна трябва да се решава със претегляне на аргументите на тези теории. Така като ги претеглим, е абсурдно мнението че иранската теория бълва само абсурди, защото иранската теория не е само П.Добрев (въпреки че и при него има добри научни открития по въпроса). Доколкото и археологията, и имената, и езика, и генетиката, и някой други науки дават аргументи за тази теория тя не е абсурдна. Другите теории пък не трябва да се отхвърлят напълно, а да се проучат техните аргументи, доколкото дори и да не са на 100% верни теориите, имат и някой приноси към науката. Така е интересно да се проучи отношението на някои племена наричани в древността траки и на други племена наричани скити към това което науката нарича доста неправилно с името "праславяни".
-
А езиците на всички тия вероятно са нещото от което произлизат така наречените славянски езици. Вълчите празници няма как да ги пишем римски, турски или тюркски свързани с вълчицата майка. В календара ни те вероятно имат чисто стопанско значение и са свързани със началото и с края на зимата. В началото на зимата те са групирани със Мечкин ден и Мишин ден, защото мишките, вълците и мечките са най-опасните твари които могат да изядат зимнината на стопаните.
-
Тервеле, именно заради удебелените в черно думи хипотезата на Войников си остава просто хипотеза изградена на база лингвистика и сравнения на имена, а не на преки доказателства, които биха я превърнали в теория. И точно заради това крайното заключение не трябва да се налага на читателя като "истинската истина"!
-
Перкунасе, добре броиш автоголовете на иранофилите, но трябва да отбелязваш и головете които вкарват, и съответно да отбележиш стотиците автоголове които са си вкарали учените които в миналото са защитавали тюркската хипотеза за произхода на българите. Освен Чичо (Чача) в санскрита имаме думи еднакви със Девер, Сват, Свекър, Брат, Стрина, ...
-
Г-н Проф.Добрев много смело твърдите всички тези неща за саняби и други разни подобни, но без да доказвате нищо от тях, и особено каква е връзката им с прабългарите! Археологическа ли е връзката, лингвистическа ли е, или е някаква друга? Тези ваши твърдения ги твърдите като филолог специалист по тюркските езици, или сте завършил и история, археология или друга подобна наука? Питам, защото титлата професор повишава значението на всяко изказано мнение за простия нетитулован читач.
-
Не само че титлите не са с китайски произход, но и самата предпоставка "прабългарски език" като тюркски или алтайски език е небивалица изградена чрез изолиране на алтайски думи. Днес можем да изолираме думи като Декември, Генерал, Танк, Януари, Март, Майор, и на тяхна база да изкараме че българите са европейскоезични.
-
Скитите и сарматите много лесно ги изкарвате прости диваци без титли. Скитите са били една общност от Дунав до Памир, и са се познавали взаимно, тоест са споделяли и титлите си. Ал.Мак. нали говори с един скит в ЦА и скита го предупреждава да не ги закача, щото не му се иска да воюва на два фронта в ЦА и с братовчедите им скити които са близо до Тракия и Македония. Скити и сармати със сигурност чисто логически са имали много титли, и не са разчитали само на 3-4 титли. Наистина нямаме сведения за тези титли, но ги е имало, и те не са били задължително онези титли които са ползвали южните ирански народи. Все пак Иран и Туран са били в конфликт, и това предполага че не са били напълно еднакви, въпреки че са били "ираноезични".
-
Равене, колко вида ритуали свързани с кремации познаваш? В Индия и при скандинавците кремираните или прахта им са били пускани по реките или във водата, и от тях следи не остават. Някои народи пък държат урните в дома си и не ги заравят. Равене, ти също може да се включиш към отговора на Перкунас, и да предположиш как са звучали 20-30 от сарматските, аланските, язигските, савроматските, сакските и скитските титли. Нали не смяташ, че "ираноезичните" от степите между Карпатите и Алтай са нямали собствени титли?
-
Хионитът Грумбат и кремацията му са много интересни, и могат да обяснят не само появата на племето наречено хуни в Европа, но могат да обяснят и липсата на български царски погребения от "езическия" период на ПБЦ, и биритуалните гробища от същия период. Перкунасе, знаем че българите са имали десетки титли и звания. Като изключваш титлата багатур от иранската титулна система, можеш ли да ни кажеш какви са били десетките титли и звания на сарматите и аланите? Въпросът до известна степен представлява историческо моделиране, доколкото липсват много данни, но със сигурност сарматите и другите степни иранци за които нямаме писмени сведения са имали богата титулна система. Каква е тя?
-
Разбирасе че за българина пътищата не са важни, но за изтънчения европейски или японски турист имат значение. Трябва да има място където да спрат 5-6 автобуса, десетина коли и т.н. С трици маймуни не се ловят.
-
Явно не си ходил до крепоста че да видиш какво значи нужда от инфраструктура. Гугъл стрит вю са снимали улицата, та лесно може да се види старото състояние.
-
Римлянино, не знам дали си работил в строителна фирма, но да знаеш, че работа не се върши без пари. Визуализацията е направена тъй като учените са забранили реставрация, тъй като не се знае нито височината нито това как е изглеждала стената. Разходите освен за визуализираната във височина стена са и за реставрирането й на места във височина от цимент и камък. Разходите са и за разчистване на терена, защото половината крепост доскоро беше непроходима гора. При това Перник е голяма крепост, два пъти по-голяма от Цари Мали Град.
-
Парите за Перник не са 5 мил.лв. и не са за реставрация, а са за визуализация. От всички пари само 900 000 еуро са за визуализацията, а останалите са за други неща - инфрастуктура, посетителски център и т.н.
-
Като изключим туркотизирания елит и замяната на хипотетичния чувашо-огурски език, нещата са горе долу такива. Елита на българите е бил туркизиран, колкото нашия днес е европеизиран. Без да сме имали английска, френска или немска съставка в етногенеза си, някак странно доста военни и административни термини които ползваме са английски, френски или немски.
