makebulgar

Според Уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Ukraine Пишат за намаляване на населениетото до 28 милиона и са дали интересни анимации на популационната пирамида през годините.

Наложи ми се да търся нещо из околностите на Хюстън и изглежда там са достатъчно съпричастни с Украйна и веят знамето й покрай магистралите. https://www.google.com/maps/@29.4940325,-95.0824682,3a,56.3y,43.74h,86.72t/data=!3m7!1e1!3m5!1szHbkNb08jaYWlirq6tnMhg!2e0!6shttps:%2F%2Fstreetviewpixels-pa.googleapis.com%2Fv1%2Fthumbnail%3Fpanoid%3DzHbkNb08jaYWlirq6tnMhg%26cb_client%3Dmaps_sv.tactile.gps%26w%3D203%26h%3D100%26yaw%3D339.92032%26pitch%3D0%26thumbfov%3D100!7i16384!8i8192?entry=ttu

Една от целите на Русия е демографския срив в Украйна. През 1983 година в Украйна са се раждали по 800 000 деца годишно, а сега под 200 000. Заради войната се е променила популационата пирамида, като е намалял значително броя на младите около 20-25 годишна възраст. Голяма част от бежанците никога няма да се завърнат, особено децата, които след като започнат да учат и да растат в Европа или САЩ ще заживет там завинаги. Официално населението на неокупираната част от Украйна е около 35 милиона, но се предполага, че вече е намаляло дори под 30 милиона.

Съвсем друг ефект върху народопсихологията щеше да има свалянето на паметника с въже на врата на статуите и изтегляне с багер.

Социалните медии, в които се споделя видео, помагат за разпространението на някои интересни мелодии и изпълнения, които иначе не бихме слушали. Ето няколко от оригиналните клипове с такава музика от последните седмици и месеци.

Функционално неграмотен инженер звучи като оксиморон.

Стамов ще е довечера в Скат и ще обсъжда неграмотността на българските деца и тестовете като цяло. Ето какво пише във фейсбук: "Тая вечер от 20:30 по ТВ Скат дискутираме в студиото на г-н Стоян Иванов резултатите на българските ученици от тестовете PISA - какво става, падат ли, защо падат, ако падат и какво ни казва анализ на данните, изнесени от организаторите на тестовете. Анализ, който, поне официално, никой не направи. Какво да си говорим без анализ, за Бога? Мнението ми е малко по-различно от мненията, които прочетох по въпроса до тук и смятам, че има важни и казващи неща в данните за представянето, които никой не посмя да забележи. А без да сме в състояние да формулираме естеството на един проблем на база информацията ни за него, няма как да предложим работещо решение. Изборът е наш - или правим обективен анализ на база какво ни казват данните, или отново бягаме във фантази ланд. Откак ПИСА се зае да оправя образованието по света, резултатите от тестовете ПИСА падат непрекъснато - не само в БЪлгария, в цял свят падат и с това започва официалния рапорт на ПИСА - че резултатите за поредна година в света падат. Това само по себе си формулира въпрос, примерно защо докато ПИСА не даваше методологически указания за образованието като цяло резултатите се катереха, а откак влязоха в ролята на ментори резултатите от собствените им тестове падат. С г-н Иванов за съжаление не стигнахме до него поради времевия лимит на студиото му, но ПИСА очертава реален проблем, който е отвъд образователните системи."

цяла русия има такива музеи на комунизма, тъй че все някъде ще намери място.

Къде четем за това?

Косвено образованието оказва влияние върху това, което се е случило в Ирландия, доколкото трябват образовани политици и обществени служители, които да направят реформите, които са направили там. Там са направили оптимизация на разходите - намалили са държавния апарат, намалили са корупцията, намалили са осигуровките, и са намалили корпоративния данък, като това в съчетание с европейските фондове и чуждестранните инвестиции са довели до ръста им. Чуждестранните инвестиции са основния двигател за ръста, като вероятно за тях има значение квалифицирания персонал, но пък не е основно значение, тъй като реално там няма достатъчно работна ръка и трябва да си вкарват отвън. Отвън идва основно квалифициран персонал с високо образование и функционална грамотност. Ирландия не е добре да се дава като пример, тъй като ирландците са англоезични и съответно са предпочитана дестинация за компаниите, от англоезичните страни и за всички компании, които така или иначе използват английския на световния пазар. Ирландците са и с много тесни връзки с най-мощната икономика в света - тази на САЩ, където голяма част от американците са с ирландски произход. Съответно американските компании в които има такива американци с ирландски произход вероятно предпочитат Ирландия като цел за инвестиране.

В Япония няма Ден на учителя. Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота: - Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате? Изненадан от въпроса ми, той отговори: - Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“. *** Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза: - Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си. Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си: - Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах. Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза: - В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си. *** По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник. Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям... *Рустам Бисенев

След последните събития в София...

Започна се с демонтажа...

А за латинските транскрипции нещо да кажеш? KENEZIUS, KENEZIATUS, KENEZATUS, KENÉZ! Защо са записали Ъ с Е, и ако звучат много близко до каназауци възможно ли е аварската титла да кънез? И разбира се защо на медальона са написали CANЄS или CANЄ. Не са ли знаели, че е КанА. Ако за последния случай намерим обаснение как от А е станало Е, защо да не е възможно Е/Ен да запишат като А.

Всички тези размисли в посока кънѧꙃь, разбира се не отчитат останалите старобългарски титли започващи с кана или канар, които остават необясними при тълкуванието на канасубиги като кънез от бога.

Ако при канасубиги канас е със С, при аварското каназауци е със З. Връзката между аварското каназауци и българските кънѧꙃь и канасубиги, може да се направи през латинския. Власите в маджарско използвали през средновековието титлата Кнез, която вероятно е била изговаряна като Кънез, тъй като латинското й изписване е KENEZIUS с варианти KENEZIATUS, KENEZATUS и на маджарски KENÉZ. Тази латинска транскрипция води пряко към каназауци, като ясно се вижда, че за латиноговорящите гласната след К е била чуваема, и са я записвали като Е, тъй като са нямали Ъ. Каназауци е аварска титла записана от франк, тоест говорещ на ромнски език, произлязъл от простонародния латински. Канасубиги е напълно възможно по същата формула да е предаване на старобългарската титла кънез, обаче вече на гръко-римска почва, където не е използвавна буквата Е за гласните, а е използвана буквата А.

Еми Япония и Корея ги даваме за пример, тъй като са начело на таблицата с най-високи резултати от тестовете. Имат обаче силни икономики основно защото работят много.

По същата логика не знаем при канасубиги дали оригинала не е бил кенешобиги или нещо подобно. Щом при сигор елем имаме такава разлика трябва да допуснем, че и останалите надписи на гръцки не предават точно звученето на титлите. Подобни интерпретации са твърде радикални за състоянието на науката към момента, която е приела канасубиги/канасюбиги/канасювиги за вярното четенне на титлата, но не са невъзможни. Както парадигмата за произхода и парадигмата за календара могат да се променят, така и парадигмата за титлата канасубиги може да се промени. Преди беше Велик Хан, днес е Кан, а в бъдеще може да се стигне и до Кънез.

Съвсем не можем да сме сигурни каква точно е била оригиналната българска титла отговаряща на κανασυβιγι, но е доста неразумно да приемаме, че е била абсолютно точно канасивиги. Иначе трябва са приемем, че и записаното на гръцки сигор елем няма нищо общо с шегор алем от Именника, и да търсим в календара две животни едното сигор, а другото шегор.

Учат, а след това бачкат като сбъркани и икономиката им хвърчи. Ето какво казва бинг по темата: "Претоварването от работа в Южна Корея и Япония е сложен въпрос, който включва множество фактори. В Южна Корея, например, се е предлагало да се увеличи максималното работно време до 69 часа на седмица. В момента обаче ограничението е 52 часа. Южнокорейците са работили средно 1915 часа през 2021 г. – това е със 199 часа повече от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и с 566 часа повече от работниците в Германия. За Япония, информацията е по-ограничена, но е известно, че страната има дълги работни часове и култура на претоварване от работа, известна като “кароши”, което означава “смърт от прекомерен труд”. Работното време в Япония може да варира, но обикновено японците работят около 60 часа на седмица. В страната е въведена 40-часова работна седмица, но поради културата на трудолюбие, много хора работят допълнителни часове. “Кароши” е японски термин, който означава “смърт от преумора”. Това обозначава смъртта по професионални причини – поради инфаркти, инсулти, недохранване, стрес и/или самоубийства1. Ето няколко примера за “кароши”: Първият случай на кароши е регистриран през 1969 г., когато 29-годишен мъж, работещ в корабоплавателния отдел на най-голямата японска вестникарска компания, умира от инсулт. Кенджи Хамада, служител в токийска компания по сигурността, е открит рухнал на бюрото си след 15-часови работни дни, съчетани с мъчително 4-часово пътуване до офиса и обратно - всеки ден. Колегите му приемат, че той е заспал, но когато той не помръдва няколко часа по-късно, те осъзнават, че е мъртъв. Смъртта му се дължи на инфаркт - на 42 години. В Япония, ако смъртен случай бъде установен като “кароши”, семейството на жертвата получава компенсация от правителството на стойност около 20 000 долара годишно, а компанията изплаща на близките до 1.6 млн. долара." А тук я караме яваш-яваш с 40 часова работна седмица...

Успех им пожелавам на естонците да успеят след 10 години да са с 600 милиарда долара БВП, но надали ще се случи.

Ясно, трябва да изгледам час и 20 минути интервю, за да разбера накрая, че източника е мнение на единия от говорещите в клипа, които коментират теста. Едва ли ще намеря време, за да го гледам цялото, така, че до уточняване на минутата във видеото или източника, ще приема, че някои си е съчинил тези стотни и осемдесетте милиарда, които идват или си отиват с тях.

Тоест, това със стотните и 80-те милиарда от къде идва?

Е не. Ако родителите ти искат да учиш в престижен западен университет ще те убедят, че трябва да учиш здраво през цялото време на средното образование, за да минеш тестовете на университета. Щото знаят, че там само с пари не става. Тоест, ще изискват от теб да си зубър/отличник, да си четеш книгите, и ще ти помагат да ги разбираш и да надграждаш. Ако семейството ти обаче няма пари и няма амбиции да се развиваш, а като им кажеш, че искаш да прочетеш нещо те те пращат да ставаш футболист или чалга певица, че да ставаш известен, как да ти е добър резултата. Като ги молиш да ти помонат със задачите или четенето, но те са по-зле и от теб, и им е по-лесно да се примирят с тройките ти, как ще минеш теста. Или пък в училище като не е модерно да си зубър, а е по-добре да си вървежен пич, който бяга от часовете, как ще стане номера с теста.