Втори след княза

Да. Защото имате ЕДНА релейна верига, а не безкрайно множество във всеки поглед/разрез/изглед/сигнал/команда/изпълнение на команда и пр. възможни моменти и връзки. Наведохте ме на мисълта, че с приемането на линията като съвкупност от точки си чертаем и разчитаме линии и фигури, и игнорираме безброй точки, освен по- значимите за задачата- връх, ъгъл, пресечена т. и няк. др.

Зная, че не отговаряте на въпроси, иначе щях да попитам. "Когато говоря за тиква, това отнасящо се към съществуване (битие) или отнасящо се към познание е?".

Идентичността на нещата в различни моменти е необходима абстракция за да мислим логично. Ако 1 не е равно на 1, то цялата наука изчезва със звучно пльок. Да намерим устойчивото в преходното е целта. За атома (пускам фантазията в полет) това е ядрото, за електрона- заряда може би, за химията- атома, за физиката масата на тялото, векторът на движение, може би енергия, за организмите гените и т.н. Търсим устойчивото. За глиненото гърне- състав, история на процеса, т.е. технология. Счупеното гърне е със същия състав, но с друга форма. Условността за А=А е очевидна, но потребна.

Преместих този коментар от темата "Идеално без идоли" защото отразява виждането за "изчезване" на нещото в процеса. Прим. наблюдението: изчезна леда и на негово място се появи вода, а после на мястото на водата се появи лед. Става дума за различни агрегатни състояния на водата. Става дума за етапи от процеса на съществуване. Първоначално процесът не е започнал, но когато започне той върви, а само етапите се сменят. Прим майсторът събира материал, изготвя гърне, то се потребява, амортизира, появяват се пукнатини, счупва се, чирепите се разпръсват, археолог намира чиреп и се радва като дете на играчка

Довчера имах съгласие в себе си, че материалното и идеалното съставляват, включени са, в общото- реалното, (реалността). Сега обаче ми хрумна, че човек има някакво понятие за нереалност, другото на реалността. То не се отнася до произведенията на човешкия ум (артефакти), нито до Бога, нито до коментираните структура и информация. По- скоро това са произведения на човешкия ум, които не съответстват на реалността с нейните закони и, уви, предразсъдъци. Нереално за мисленето, когато Аристотел е бил "Философът", е да си помислиш, че лекото и тежкото падат с еднаква скорост. Нереално е било да си помислиш, че Бог няма, че Земята се върти около Слънцето. Нереални са неоснователните бленувания сред облаците, неосъществимите, "неверни" мисли и образи. Следва, че нереалността се отнася до част от мислите, т.е. част от идеалното. Противоречието е, че Реалното обхваща материалното и цялото идеално, а нереалното- част от идеалното. У вас същият парадокс се получава с "небитието", което би било другото на битието. Явно е нужен друг термин. Универсум например, като едно и общо, вместо моето "реално" и вашето "битие".

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. Всеки си има някакви идоли. Това ми хареса с постмодерния поглед към интерпретацията. Види се авторът би гръмнал адвокатите

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък

Убедихте ме, че нещата се привличат не само поради гравитационните сили, но и поради вълново движение между тях. Все пак не е необходимо това да са силите, посочени от Казимир, намаляващи с четвърта степен от разстоянието. Приемам обаче, че в Първичния океан вълновото движение на водните частици с малка амплитуда е способствало за събиране на сили на привличането между молекули неразтворими въглеводороди. Допускам, че бурните вълни отново са разпръсквали такива "петна" и се е образувала суспензия прим. от метанови молекули във водата, следвало ново сближаване и т.н. до ...

Това би обяснило появата на живот, но не съм уверен, че е доказан факт. Химията доказва, че свободният водород по- скоро ще привлече кислород отколкото водород. Аналогично и много други елементи с по- голяма вероятност ще се окислят или влязат в съединение. При течно агрегатно състояние много вещества образуват смеси, суспензии, малко се отграничават и обикновено органични мазнини. Наистина не съм запознат със самоорганизация на неживата природа и струпване на подобното, така че моля да не го вземаме предвид, освен ако докажете/цитирате авторитет.

Не разбирам защо "еволюция на неживата природа"? По- добре би било просто "промяна". Няма развитие, усложнение, възпроизвеждане. Благодаря, и аз мисля така Това не зная да е общоприето. У Еко- Махалото имаше една шега, че може да се намери връзка на всичко с размерите на будката за вестници. Не че горното не е възможно, но не е надеждно доказано. Така е. Неоспоримо.

КОКОШКАТА, ЯЙЦЕТО И ЕВОЛЮЦИЯТА Едно радикално решение на питането, кое е първо, яйцето или кокошката е "ВЛЕЧУГОТО". В процеса на еволюцията предтечата е дал поколение, което е продължило рода му и поколение, което се е разклонило. Тази точка на разклоняване, бифуркация е теоретична, наверно само съвременниците биха могли да кажат кога е тя. В митологията е лесно- двама или трима братя примерно Каин и Авел, от първия произлезли земеделците, от втория скотовъдците или трима братя Чех, Лях и Рус.... Генетиката отчита промените на гена (постоянното в организма), а биологията класифицира организмите в йерархия- вид, род и пр. Така може да се състави и дърво на живота с неговото стебло и клони, някои разклоняващи се, други изсъхващи. Стремежът за различаване на нещата, да се организират в множества и да се показват връзките им решава в значителна степен засега отчитането както на постоянното в процеса, така и на единичното, различието.

Изборът на "част" от света, на която да се противопоставите "с цялото си съзнание и с цялото си желание за близост" включва ли Юнг? А Камю? (шегувам се, но и излагам мнение, че има и парциално отношение към света, приемаме част, друга искаме да променим, от трета бягаме.)

Къде историците слагат началото на "Новото време" За начало се вземат различни исторически събития, като се започне от падането на Константинопол и се мине през откриването на Америка в 1492 г. с последвалите я Велики географски открития, началото на Реформацията от Мартин Лутер през 1517 и се стигне до Великата Френска революция. Края на епохата се слага от началото 60-те и 70-те години на 19 век до края на Първата световна война. След този период започва Съвременната епоха. Явно всеки учен си има свое мнение. Това е пример, че етапите не са очевидни и безспорни. Отказът от приемането на Марксовото разбиране за определящо значение на производителните сили си казва думата. Ако "Новото време" бе свързано с индустриалното машиностроене и започнеше с Парната машина на Уат, съвременната можеше да бъде свързана с автоматизацията на производството и компютъра на Атанасов или ако щете с комуникационната епоха, започната от ф. Бел, макар че не съм много за, защото комуникациите са услуга, а не производство. Основната ми идея в този коментар е, че за да се определи промяна и етап трябва да се намери значимото и определящо за процеса. Едва после се следят промените ставащи с това значимо.

Пък аз си мисля, че субективните реалности се съотнасят в общуване и никъде другаде. В спец. литература ще намерите изявена субективна реалност от т. нар. експерт (защото не му зная името) и тя НЕ се съотнася с ничия субективна реалност. В най- добрия случай се съотнася с обективната реалност. Ето че си съотнесохме субективните реалности и без спец. литература и то съвсем нормално.

Продължавам да събирам казуси Имам познат- леяр. По цвета на стопилката познава кога е дошъл моментът за леене. В този момент тя е променила своите качества до подходящите за целта. Те си имат своя терминология за нещата, която не познавам. За случая ще използвам, че металът е станал течен, с най- висока флуидност. Там е работата, че за него въпросът за промяната на състоянието не стои. Материалът е същият, сменил си е агрегатното състояние. Това ме насочи към успехите на човешката дейност. Сега човекът, трудейки се опознава, влияе на процесите, а с това изчезва тяхната мистичност. Въпросът за същността на нещото, което се променя отпада, защото човекът знае кое е нещото и сам го променя в желана насока. Чрез частните и техническите науки са установени особености, закономерности на промяна на нещата и човек ги използва в дейността си. Чудото на нилските разливи, обожествяването им и магическото хвърляне на хляба (зърното) по водите, от което израства новият стрък се превръща в добре проучена дейност. Етапите през които минава пшеницата са наименувани, умножаването на клетките и измененията в растението са отразени, а ако нещо възниква като въпрос, то не подлежи на философски, а на технически решения. Алхимиците първоначално също са използвали мистични и магически термини за обяснения на превръщанията на материята и са ги обожествявали, докато химията стане наука и превърне химическите процеси в нещо ясно, с познание за условията, агентите и продуктите, както и етапите през които веществата и реакциите минават. В производството човек повтаря технологични процеси, осъществява изменения на геометричните форми, физико-химичните и биологични свойства на продукцията, че вече и на информационните, проучва ги и ги прави управляеми. В този ход на мисли, като отчетем, че закономерностите на явленията не се състоят в тях, а в психическата дейност на възприемащия ги разумен човек, то дейността му е важната, при нея се определя различието, наименованието, етапността на преминаването на едно нещо в друго, а степента на елементарност на материята при отделните процеси е трайното, обективното, това извън човека. Имам предвид, че при физическите процеси трайни са молекулите, а при химическите- атомите, при биологическите- клетките, а при психическите- кой знае какво.

Защо само за "повтарящи се"? Аз харесвам идеята за отношение А:В, но в случая предлагам: Защо пък да не е сравнение А -В. И тогава съждението ще бъде "Съзнанието сравнява моментно обработваната информация с наличната памет" и съответно констатира съответствие или несъответствие. и т.н.

Благодаря, ще го имам предвид при вашите коментари. Моля, имайте предвид и моето разбиране при моите. (при вас ме затруднява това, че идеалното (в случая съзнанието) е материално, за реалното ми е по- лесно да го преглътна) П.П. А пък моето измислено Макаронено чудовище може да измисля. Аз съм го измислил с измисленото от мен конкретно негово свойство да измисля. Всяко измислено нещо може да има безброй измислени способности и качества. С материалните не е така. ... и не ми опонирайте, че аз измислям тези работи. Да не би да знаете по- добре от мен измисленото от мен Макаронено чудовище? Все едно, че не сте гледал филм или не сте слушал приказка. Нима не вярвате, че Рамбо може да измисля?... е, не точно Рамбо, де, прекалено тъп е. Нека да е Йода

Тук се получава липса на консенсус за връзката между нещата. Смятам, че другото на идеалното е материалното, а реалното съдържа и двете. В случая съзнанието е реално, но не е материално, т.е. е идеално. Как го разбирате вие? От текста ви изглежда, че противопоставяте идеално на реално, като и двете са материални и съзнанието в този случай е материално. Така ли е?

Темата, която предлагате е интересна и пикантна, но вече няколко теми я разглеждат. Бих продължил с обсъждането, но тук ми е по- интересно друго. Някой/нещо се е изменил/о и го смятаме за друго, а същевременно го смятаме за същото до някоя критична точка. И не ми е ясно как така наблюдателят решава същото ли е или друго. Това важи и за самооценката, (макар Incorrectus да смята, че в един и същи момент субектът е само субект и не може да бъде обект) и примерно психичното поле относно половата идентичност се е променило поради някакви обстоятелства и субектът, който в предишен момент се е самоидентифицирал като момче, започва да се идентифицира като момиче. Как така позицията на наблюдателя се е прекатурила? Идеята, че практиката налага детайлизиране на оценките върши работа.(примерът с видовете сняг) и когато човек иска да общува сексуално с много партньори, той има необходимост да различава предмета на своите интереси, което, споменах е пикантен, но частен случай. Много по- интересно е проумея кога масата хора променят мнението си за това, що е добро или през какви етапи протича процесът за ромската интеграция.

Това, че човекът/обществото чрез достиженията на ума в дейността определят различията в процесите и нещата е ясно. В делника на ескимосите има повече видове сняг отколкото у нас. Ние пък различаваме повече роднински връзки от тях... макар че вече думи като стринка, зълва, етърва, не се използват, защото се бъркат като не се практикуват, пък и не са важни. Обаче различието и идентичността се определят от дейността на мозъка, а не са в нещата. Не са в снега.

Тук бързам да вмъкна "референтна група", влияеща за постигане на "договореност". Такава силна група може да е семейството, близката част от нацията, религиозният водач или психологическият съветник, но може и да е някой Фейгин (от Оливър Туист) или някой щедър и добър Чичко/Леля Паричко с любов към същия пол. Така тази "договореност" на практика може да е изнудване на някаква възраст. Поради това аз отдавам доверие на семейството, което безусловно иска доброто на детето.По отношение половата идентичност, смятам, че за да няма конфликт най- добре е психологическият пол да съответства на биологическия. Половите хормони са на моя страна. Изборът на социална роля е съвсем друга работа. Кака Гинка от "Под игото" е готина, а Генко Гинкин и плетящото чорапи Джоре се спаружват под шегите на околните. (Тия не ги чакай да воюват за свободата на народа) Все пак. Връщам се към идеята си за темата. След смяна на пола "Мъжът Генко" престава да съществува с това, поставено от нас име.(Дали Генко щеше да е женкер, ако бе попаднал на някоя Мека Мара?) Ако Хераклитовата река запълни долина, тя също няма е вече река, ще я наречем езеро. Водата е същата, но не и това, с което я наричахме. Тук отново става дума за конвенцията- името и отношението да са общоприети.

Благодаря за отговора. Ще коментирам по- късно, но бързам да изразя задоволство.

Подкрепям!