Втори след княза

И като добавим " гъдела е велика сила, особено в определени възрастови етапи." ми иде на ум и за слепия Фауст. Дрънчат лопатите за гроба му, а той си гъделичка егото, че отнема земя от морето. ... и все пак гъдела е велика сила, особено в определени възрастови етапи.

И библиотекарките ще ми дават разни неща без подпис?

Не само сетивно. Може и инструментално. Дори днес повече инструментално . Може и емоционално, сиреч психическо, т.е. идеално (което не стана ясно какво съдържа). Прочее идеалната субстанция в гнева, еднаква ли е с тази на копнеж за бира? "Нещото в себе си" е един идол, който добре стои във философската пропедевтика, но не е в картата на света за много направления. "Нещото в себе си" изобщо не ми помогна за решаване на апориите. Ахил е бърз, в него има Бързина по себе си. Костенурката е бавна, в нея има Бавност. И какво? Стоим и нямаме отговор. С въвеждането на понятието за Скорост като отношение на Път към Време задачата е лесно решима. Можем да определим на коя секунда Ахил ще изпревари костенурката. Позитивно.

Имам предвид, че когато се изложи силен аргумент срещу тезата ми и аз разбера, че греша, може от суетност да стоя на страната на нещо глупаво. Реалистично е, нали? Дано бъде за кратко и не се забележи.

Имах позитивното желание да се отървем от субстанцията. Материята като понятие ми бе достатъчно. Материята като субстанция на нещата какво добавя? Същото може да се изрази с "нещата са материални" и толкова. Дуализмът на нещата и съответно на субстанциите също ми е нещо излишно. Да дефинираме идеалното с наличието на "идеална субстанция" ми се вижда старовремско. Когато става дума за Платоновото/Сократовото обяснение за красивите неща, които съдържат Красивото намерих своя изход, като си го обясних като отношение на човека към вещта. Сега се опитвам да въведа съ-отнасянето като критерий за материалност. От една страна, може би ползвам някакво средство не по предназначение (като в поговорката "Който има в ръката си чук, навсякъде вижда пирони"), но от друга, ако то върши работа, защо да не го ползвам? В т.см. критиката на критерия за материално и ясен критерий за идеалното биха били от полза и заслужават благодарност. (е, ще поспоря да защитавам своята теза )

Това не е диалог. Общуването с вас ми е досадно и намирам, че сте натраплива.

и критерият е...?

Това, че информацията, а изглежда и структурата се определят като материални неща ме обърква и радва. Объркан съм, защото информацията и структурата нямат маса и пространствени измерения, но излиза, че са материални. Радва ме това, че от безброя на идеалните неща са откъснати още няколко и науката ги усвоява. На опонентите си ще кажа, че очаквам да представят критерий за определяне на идеалното. Според стария критерий, всичко, което произвежда мозъкът, психиката е идеално. Интелигентността, измервана с някакъв квотиент също. Времето за реакция, измервано в системата SI, също, макар че е направо физическа величина, а от там психиката реагира като физическо тяло.

Е, до някъде- аз. Сега, се отмятам, но все пак, така съм смятал. Развитие, упадък, по избор.

Верността не е атрибут на твърденията. Те могат да бъдат както верни, така и неверни, а също и несъотносими с верността. Това не е силен аргумент.

Моля за разяснение как виждате разделението: информация - проява на информацията. Питам и възприемате ли като идеални ВСИЧКИ абстрактни понятия? (моето разбиране е, че байтовете не са проява, а мерна единица за количество информация, представена в двоична система).

Нали!? И на мен ми се вижда странно. Виждам следните варианти за преодоляване на дисонанса - да преименувам материалното в сетивно възприемано, а идеалното в умствено възприемано или няк. др. термини - да приема, че информацията е нещо материално и съответно притежава някакви такива атрибути.

Диференциален критерий за материално/идеално За да ги разграничим въвеждаме критерий относимост. Това означава дали нещата могат да бъдат съотнасяни, сравнявани с други. Примерно безспорно материалните неща имат пространствени измерения и маса. Те могат да бъдат съотнесени, сравнени по тези си свойства. Чрез този критерий можем да отделим Бога от боклука. Изненадващото за мен беше, че така диференцирани, Информацията попада в групата на материалните неща. Тя има свойство, наречено обем или количество информация и по него можем да сравняваме информираността на двама ученика или възможностите на два компютъра. Този критерий за разграничаване, следователно, е ефективен и може да послужи. Наистина, при сравняването на това, колко болни е излекувала иконата на св. А, сравнено с иконата на св. Б също може да се каже, че има съотнасяне, но то е статистическо, опосредствано и определено не е атрибут.

Въобразих си, че се случват чудеса... от мача на белгийците е.

Тъй като сме в критичната Трета страница, моля да се придържаме към темата. Моля, обърнете внимание,на двусмислието- "Идеалното без идоли". Нека разменим мисли по идеалното - без идолите на учените, писали за идеалното преди столетия - без идолите като субстанция, априорно познание, трансценденденция, Творец. Е, за да не стъпваме на раменете на някой пра- прадядо, явно ще използваме и мисли на Великите. Това е предимство на учените сред нас

Това препраща към евангелската притча за талантите... Отнася се за всички нас. Лично.

Просвещението е важен етап. У нас, през Възраждането, е малко претупан, насочен основно към грамотност. Обаче и това не е лошо. Форумът дава възможност за дискутиране на различни теми и Знанието като цяло е важна, значима тема. Друг е въпросът, дали да бъде самостоятелна тема или във всяка да се появява стихотворението на Иван Вазов "Чети, говедарче" Как се просвещава? Това е също важен въпрос. Някога заетите майки са додявали на сополанковците с "Ами, чети, бре" и с това общо взето се свършвала просветителската им роля. Татковците са пращали чедата си на училище, някои в странство, за да могат после да се хвалят кой колеж и университет са завършили, пък тук да преподават по старите програми. Някои са излагали своите възгледи от наученото пред другите и са се стараели да наложат високите нови знания над остарелите, а други са парадирали с цитати, често неразбираеми като лекарска рецепта, трети са правели сами знания или са правели енциклопедии, или популяризации на научните постижения. Разни пътища към науката- слънце. Аз не съм склонен към Йеремиев плач за науката днес. При добра комуникация между учени и практични приложения на науката, не е необходимо комедиантът да знае класическа механика, та камо ли механиката на небесните тела. Да се върна към цитираното. Кой път на просвещение на дебелите ни говедарски тикви избрахте, dora? А това най- полезния път ли е? А сигурна ли сте, че сме говедари? Накрая. Моля, напишете като как бихте изследвали съдържащата се във вашия мозък информация за информацията, знанието за знанието, което е всъщност темата. Моля за лично отношение, а не за препратка към някой, който е изследвал съвсем друга тема. Благодаря за което.

Добре. Тук е време да въведем реални обекти=материални+ нематериални. Търся подобието с математиката където реалните числа са сума от рационални и ирационални числа. Под материални обекти тогава подразбирам (временно и ненастойчиво) обекти, отношението ни към които е свързано със сетивно познатия свят. Нематериални са тези, които познаваме чрез разума и за които няма материален стимул. Употребата на "идеални" е от едно друго разбиране. От теоретична гл. т. въобще не ми пречи да се откажа от термина идеални и да приема нематериални. По употребата на микроскопа, мога да кажа, "Не е беда". Философията може да ползва вече достигнатите постижения на науките за да обясни света, да си застане на позицията на методологична наука.

Взел съм го предвид. Размишлявах. Стигнах до извода, че идеалистите непременно стигат до Бог и обясняват света без определящата роля на битийността. При това не се промени възгледа ми, че Идеалното НЕ Е РАЗРАБОТЕНО философски, а това са информация, структура, генна спирала. Нещо разработва информатиката, в съответствие с конкретните си потребности, генетиката също и това е добро. Обаче общофилософски няма познание за идеалното, а това е структура, връзки на нещата, миналото и бъдещето в нещата, които не са материални. Хегел няма и буква за законите на информацията. Нео-Хегел- също.

А-ха. Разбрах. Съгласен съм за идеализма, като философска система. Печелите. Моля за още едно - две изречения за да направите по- ясно "А конфронтацията се компенсира.", някак недовършено стои.

Може би в друг текст се съдържа посланието, предадено от вас. Аз като несведущ в италианския попитах Гугъл. Ето какво ми отговори: А иначе образът на светлината пред съзнанието и черната сянка подире му ми харесва и бих прочел оригинала с удоволствие. Лично аз, не смятам, че прожекторът на съзнанието води до нещо мрачно впоследствие. По- скоро мрачното иде, когато "разумът спи" (препратка към Гоя), фантазмите надделяват и Смъртта тръгне редом с рицаря (препратка към Дюрер).

В нематериалния свят живееше момичето Идия в една нематериална къщичка с нематериална врата и си фантазираше. Отвън си нямаха и идея за нейните приказки и върлуваше разумен интелектуален студ. Идия непрекъснато разказваше неочаквано идейни приказки с фантастични идейни герои. Героите й пълнеха стаята, изпълваха я до толкова, че чак затискаха вратата, а вътре ставаше неистински горещо. Тогава Идия отиваше към вратата, отваряше и с фучене идейните герои политаха при хладните реалисти да стоплят сърцата им. Стаята й се разхлаждаше от разумен хлад и ставаше по- поносимо. Тогава Идия затваряше нематериалната врата на нематериалната къщичка, усмихваше се и отново започваше да измисля своите жарки идеални приказки.

Кое е спорно? При машините информационните процеси се обезпечават от материален носител, при човека- също- Вж. Статия - "СЪЗНАНИЕ" - неврофизиологичен аспект, общи данни By ramus, И какво като не е разработено от философията- ... ами има мегдан (демек форум) за философстване По въпроса с отражението имам незначителни резерви- самият термин "отражение" е метафоричен и произлизайки от огледалното отражение по- нататък не ми върши много работа. Споменах за това, че ретината е последното, където може да се различи нещо като отражение. После вървят информационни процеси, кодирани по някакъв нервно- химическо- електрическо- медиаторен начин. В общия случай не възразявам А пък за "разума"- съгласен съм с уточненията

В началото бе сетивото, а после? Продуктивността на мозъка е голяма. За нея е нищо това да вървим прави, да поправим покрива да не капе, да преодлеем море или сутрин да си купим баничка. Когато сетивата не внасят нещо ново, той сам се подбужда. Някаква ретикуларна формация или друго клетъчно образувание го подтиква да дава своя идеален продукт. Тогава заработва въображението и се появяват фантазията и фантазмите (призраците). Платон получава видението за пещерата и сенките на преминаващите по същия начин по който Пития вещае. Идеалното се продуцира без връзка със сетивата и често в разрез с тях, а от там и в противоречие с реалността. На Аристотел се налага да сложи юзда на въображението с логиката и силогизмите, които със своята очевидност връщат към сетивата. После християнските пророци и мистици отново разюздават въображението и дават такъв простор на идеалното, че на нормалните хора се налага да се вслушат в Галилей и да се доверяват повече на опита отколкото на виденията свише. Лок пък го оправдава философски и прагматизмът на саксонците направи чудеса. Защо беше това диалектическо есе? За да дам пример как въображението продуцира по вътрешен подтик идеалното, но разумното в човека търси начини то да бъде свързано с реалността и така да има полза от него. И това става не само в науката. Изкуството подчинява змейове и орисници, феи и гноми на някакви характери, типизира ги и разказва чрез идеалното за нещата от реалното. Казано с поглед от към икономиката: Ако тази мозъчна свръхпродукция не бъде свързана с човешките потребности, тя не може да бъде пласирана, задръства производителя си и той фалира- умствено, живеейки в своя свят от идоли и призраци.

Има ли идеално? Ще карам направо. Идеалното е като котката на Шрьодингер. Не знаем жива ли е, мъртва ли е. Не знаем дори дали има котка. Единствено на това, което има връзка с материалното, може донякъде да се доверим. Убеждаваме се, когато видим котката! В началото бе сетивото. Видяното е първото за което с основание твърдим, че е връзката с материалното. Не, че подценявам другите сетива, но образът върху решетката от фоточувствителни клетки на ретината в голяма степен съответства на оптична проекция на нещата върху екран, което пък ни е добре познато. Навярно вече е снимано и потвърдено, че изображението на света пред окото и неговата проекция върху ретината са съответни, сиреч има някаква обективност. Това го пиша с голяма доза увереност, защото по- нататък нещата стават хипотетични. Няма как да установим, че следвайки снопа от окото към мозъка стигаме до някаква мозъчна решетка, подобна на приетото изображение. Вече сме минали в качествено друг свят. Нито чиповете, нито съчетанията от мозъчни клетки приличат на възприетото от сензорите. Вече сме в света на идеалното. В света на информацията, системите и структурите. За чий Х..(хикс) ни е нужно да се ровим в идеалното Ами защото - идеалното не е разработено философски извън теологията. Разполагаме със следните свойства, описани от Д.В. Пивоваров тук - информационните процеси и у човека, и при машините са идеални и съответно подлежат на философстване - необходимо е да се намери научно обяснение и подход към съпътстващите винаги човека религиозност и суеверия.