Втори след княза

"Човекът е събрал мъдростта на всички свои предци, а вижте какъв глупец е той!" Тази тъжна констатация определено се отнася за другите, към които авторът не принадлежи. Иначе нямаше да завършва с "той". Кой глупецът, защо Канети се отчуждава от него? Да речем, че това е Йеремиев плач за грехове, които ще донесат беди, но също така може да се открие и високомерие към човечеството олицетворено от всеки друг човек. "Мъртвите хе хранят от преценки, живите- от любов" Явно има едни човеци, които авторът смята за мъртви човеци. Колкото и да е изменен превода на Елена Попова, тези с "преценките" не са малка част.

Английската поетеса Катлийн Рейн смята за Канети, че "мъдростта му напомня тази на Сократ, защото основното й качество е човечността" Това ме подтикна да прочета фрагментите от дневника на Елиас Канети, "Провнцията на човека" Спънах се в един от тях "Най- голямото ми желание е да видя как някоя мишка яде жива котка." От тук започнаха и разминаванията. Мнението ми е, че човечността не се състои в това мишките да ръфат жива котка, а да гледаме към живота на планетата и просперитетът на човешката цивилизация. Какво като се обърнат нещата и жертвите ядат насилниците? С какво е по- човечно? Може би това е идеята на друг потърпевш- Шейлок, да дъвче живата плът на тези, които го унижават? Може би е онзаи полица от "Венецианския търговец" в която лихварят иска фунт плът от длъжника си? Канети продължава афоризъма си с: "Но преди това трябва и достатъчно дълго да си е поиграла с нея" Както Шейлок, който е приготвил везните и точи ножа си о кожата на своя ботуш. Елизабетинският автор се възмущава и чрез репликата на дожа нарича този, който иска живото месо "непоколебим и безчовечен човек, един мизерник, в когото не може да се намери никаква милост, нито зрънце чувство" (прев. Д. Симидов) Ха, сега, де!? Човечност или безчовечност?

Игра на въображението Мими пее споменатата ария "Наричат ме Мими". Маргарита пее песента "Имало крал на Туле" Il était un roi de Thulé Qui, jusqu'à la tombe fidèle, Eut, en souvenir de sa belle, Une coupe en or ciselé! ... S'interrompant Il avait-bonne grâce, à ce qu'il m'a semblé. Reprenant sa chanson Nul trésor n'avait tant de charmes! Dans les grands jours il s'en servait, Et chaque fois qu'il y buvait, Ses yeux se remplissaient de larmes! ... II. Quand il sentit venir la mort, Etendu sur sa froide couche, Pour la porter jusqu'à sa bouche Sa main fit un suprème effort! ... S'interrompant Je ne savais que dire, et j'ai rougi d'abord. Reprenant sa chanson Et puis, en l'honneur de sa dame, Il but une dernière fois; La coupe trembla dans ses doigts, Et doucement il rendit l'âme! Elle se lève Les grands seigneurs ont seuls des airs si résolus, Avec cette douceur!, а Адина пее «Della crudele Isotta Il bel Tristano ardea Né fil di speme avea Di possederla un dì Quando si trasse al piede Di saggio incantatore Che in un vasel gli diede Certo elisir d'amore Per cui la bella Isotta Da lui più non fuggì.» [VILLAGERS] Elisir di sì perfetta Di sì rara qualità Ne sapessi la ricetta Conoscessi chi ti fa! [ADINA] «Appena ei bebbe un sorso Del magico vasello Che tosto il cor rubello D'Isotta intenerì Cambiata in un istante Quella beltà crudele Fu di Tristano amante Visse a Tristan fedele; E quel primiero sorso Per sempre benedì.» (машинните преводи са твърде груби, за това ги пускам на оригиналния език) Шеговитата игра към въображението е "Представям си три стъклени фигурки на трите девойки. В какъв цвят да ги оцветя?" Моето видение е Мими- бяла като лилиум или крин. Маргарита- небесно синя, като полско цвете или незабравка. Адина светло червена като вино, но никога като кръв! Кармен е като кръв, обаче тя не е девойка. Жалко, че символиката е далечна и обратното движение на мисълта едва ли ще ме срещне с трите девойки. Ако видя оцветена в светло синьо стъклена фигурка, кълна се, че никаго няма да се сетя за Маргарита на Гуно. Сложно нещо е изкуството

Съжалявам, че не мога да съм полезен. Не съм обърнал внимание, дори че на метростанция "Лъвов мост" има релефни лъвове, а и отдолу едва ли мога да се ориентирам как са по отношение на моста с тези завои. Не зная и кой е твореца. Между другото, с интерес разглеждам изкуството и понякога ми хрумват метафори, друг път приемам само декоративната им стойност, особено на съвременното изкуство, където авторите не са станали класически. За лъвовета на Лъвов мост, това, което ми внушават е мечтата Третата Българска държава да е силна и независима като лъв, а не да пази чужди граници. Честит празник на независимостта и нека политиката на България да се определя от български политици в българската столица.

Защо пък точно стъкло? Какви са традициите и успехите? Има ги. И в индустриалното и в художественото стъкло. Има средни училища в София, Нови пазар, Белослав, Разград, Казанлък. Учи се и за бакалаври и магистри. Обаче конкретния повод да размисля е, че американски индустриалци дават някакви пари и те трябва да се усвоят. Щели да откриват паралелка в неспоменато училище по изкуствата, а не в такова с традиции. Не зная какво ще стане. Най- вероятно ще се зарадват на зелените банкноти като на синьо сиренце на кукичка.

Ще наблегна само на два аспекта в изкуството, изразявано чрез стъклото. При това не на тези, които повтарят живописта във витражите. Известни са присъщите на стъклото свойства, които характеризират специфичността му. На първо място това е проникването на светлина и пречупването поради наложената му форма. Неравностите и шлифовката, които придават отблясъци, неговата крехкост и капризност при експонирането. На второ място неговата гладкост, която драматично контрастира с режещи ръбове. Това дава един метафоричен, коварен характер на изразяването му. Стъклото свързваме с дом, светлина, предпазване от вихрушките. Същевременно това е един делничен блясък и неистински лукс (светлина). Стъклото не е бойно оръжие, но в някои криминалета счупената бутилка, стъкленото преспапие или кристалният полилей са смъртоносни. Това са спонтанните убийства на гнева в семеен кръг, в безопасното място, наречено дом. Така навлизам в естетиката на трагичното, изразена от стъклото. В него е въплътена чистата душа, която не издържа на тежестите на света. Това е уязвима девойка, която иска да бъде обкръжена от красота, цветя, а се сблъсква с безсърдечния гранит. Героинята от „Бохеми” пее Да, наричат ме Мими, но името ми е Лучия. Историята ми е кратка. На кърпа или коприна бродирам у дома или вън... Доволна и щастлива съм с труда си да правя лилии и рози. Обичам нещата, изразяващи нежност, говорещи за любов, за пролет, за мечти и илюзии, неща с поетични имена ... Гибелта й е предопределена. Блясъкът й, неогрятата белота на плътта и душата са обречени да помръкнат. При това сблъсъкът на крехкост и хладна твърдост, предадени драматично в операта, не са необходими в едно стъклено изображение. То минава и без демонстрация и динамика. Със или без гибелното, самото изразяване чрез стъкло прави невинността трагично застрашена. Парче от строшена вещ, която е значела много за някого съдържа гибелта, бележи я и ни я разказва като минало Трагизъм има и в тази незабележимост на прозрачното. Чувството на нищожност и незабелязаност измъчват като герой на Кафка. Не ни стъписва нищо преди неволно да строшим стъклена витрина. Колкото по- незабележима, толкова по- застрашена. Един отхвърлен, маргинализиран, опредметен персонаж. Дори струпването на стъкло- парчета или неоформено изсипано, има своята актуална драма на хаоса. Безформеността му изразява несъществуване, то е мъртвота преди появата на формата. Каквото и съдържание да има, то не струва пукната пара, защото няма форма. В стъклото, както и в съдовете от керамика е въплатена трагичната поговорка: Дали стомната ще удари камъка или камъкът- стомната, все пати стомната. Другият аспект е простащината и тривиалността. Стъклото е кръчмарският кристал. То е там, където смърди на скара и бира, на ракия и лук. Където се приказват високомерно посредствени простотии и тривиалности. Тук няма блясък, а има ерзац. Ерзац разговори за политика, любов, революции. Фалшът на стъклото. То е синоним на простото, заменимото, евтиното. Онзи бирен пучист, онзи немислещ насилник, който прави скандали за да го видят и който в къщи е готов да нарани изневиделица. Това е коварността на стъклото към ръцете на домакинята. Уж е едно нищо, но носи кръв. Подмолно и подло. Дори филмовите метафори наблягат на невежеството и злотворството в този аспект. В няколко филма като израз на презрение към учения е кадърът на смазани с войнишки обувки очила. Строшена, лещата която дава помощ, ни връща към безпомощността. Най- подлите и диви пияници трошат бутилки за да изразят гнева си. Нещо низко, злобно и коварно се крие в окървавените ръбове на стъклото.

Дефинирането на процесите става чрез означаване на началното и крайно състояние. Примерно процесът Замесване на тесто се ограничава от А-смесване на брашно и вода и Б-тесто; процесът движение са ограничава от А-тялото в т.А и Б- тялото в т. Б; процесът горене се ограничава от А-запалване и Б-угасване.

Е, Касиус Клей лежа в затвора защото отказа.

Благодаря. Имаше нужда от пояснение, защото често използваш "мерзавци" по отношение на руснаците без ирония.

Наричаш ги мерзавци? Интересно! Предполагам бягат без да рискуват живота си, минават границата и толкова. Много българи го правят и без война. Въпросът е за тези, които рискуват живота си за да избягат. Поне авторите на филма разказват за тях, а не за гедерейци- законно напуснали.

следва след и това е добра тенденция, която ме радва. Грешиш и ще ти кажа къде. Това не е архив, а действащ форум. Архивираните теми не могат да бъдат променяни. Другото е, че намирането рядко става по период, по- скоро по ключова дума и търсачката ползва времевите ограничения само в интерес на търсещия, ако не се интересува от всичко, а само от последната година примерно. По ориентировъчна дата не зная да се търси. Мислиш ли, че помниш, на коя дата съм писал против плоскоземците? Но като търсиш ключовата дума- получава се. Никой не обича да чете неща, които са против мирогледните му възгледи, особено религиозните и политическите. Заради това казвам, че толерантността и плурализма са трудни позиции. ххххххххххххххххх Но да се върнем към темата. Какво е отношението ти към поелите риска да загинат, но да избягат от родината си, било то ГДР или Украйна? За пример погледни следните линкове (български) https://www.actualno.com/europe/ukrainski-futbolist-prepluva-nelegalno-tisa-za-da-igrae-za-syuznika-na-rusija-belarus-news_2298258.html https://bntnews.bg/news/byagstvo-ot-voinata-30-ukrainci-sa-zaginali-pri-opit-da-napusnat-stranata-1276547news.html https://safenews.bg/nyt-ukrainczite-byagat-ot-mobilizacziyata-no-namirat-smartta-vav-vodite-na-reka-tisa/ https://btvnovinite.bg/tag/?tag=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D0%A2%D0%B8%D1%81%D0%B0&o=date

И по- горе писах, че е интересно, но не зная, а щом опира до знание, не е необходимо да фантазирам. Имам обаче някои идеи защо не е наречена по- рано. Да речем, едва през 20-те г. на ХХ в. се натрупва в галерии творчеството му и започва по малко да става популярен сред художниците. Търсих книги за него, първата която намерих е от 1955 на Николай Райнов. Може би не е имало обичай учебните заведения да са наименувани и този обичай да е дошъл след Девети... обаче футболни клубове и гимназии на имена е имало и преди това. Не очаквам съветско влияние, защото предполагам биха предпочели руския поданник Доспевски. Щом намеря конкретни или дори съответстващи данни, ще ги напиша, но до тогава Защо Художественото училище става Павлович и Защо при комунистите през 1953 добиваме патриарх за мен остават енигма.

Какъв е проблемът да се обсъждат стари теми? НИКАКЪВ. Да ти обърна внимание, че това не е Науко-, а Политико- образно участие. По този повод се сещам как попитах ИИ за дебата Харис- Тръмп и това, което предлагат. Исках да си помогна при сравняване на личности. ИИ отговори, че ако съм привърженик на либералното, по- добри идеи има Харис, а ако на консервативното- Тръмп. Става дума, че отношението ни към някое ПОЛИТИЧЕСКО събите няма научна мярка за истинност на оценката. Оценката е според нагласите, предразсъдъците, политическите виждания. В този смисъл са необходими различни, дори полярни виждания за да се оцени реалността. Ако истината е само една: "Хората бягат от деспотиите, като са готови да бъдат убити на границата", то тя е приложима и към една съвременна държава. Е, г-да свободните журналисти могат и трябва да ... Знаеш, че участието ми в клуба за войната е ЗАБРАНЕНО. Търся теми, които съвпадат с това, което искам да кажа. В случая го казах по- горе, но ми го изтриха. Въпреки това имам надежда за свобоен обмен на идеи, защото в молбата за дарения по- долу е казано За любознателните умове и свободния обмен на идеи. Запази forumnauka.bg – имаме нужда от вашата подкрепа да съществуваме и да се развиваме.

Свободните медии са в зависимости. Винаги и всякога. Малко са местата за "За любознателните умове и свободния обмен на идеи."

При аналитичното сравняване на двамата художници се среща значителна трудност при поставянето на накакъв коректив, коефициент на значение на отделните характеристики. Примерно високо ценя съпричастността на Доспевски към духовното и национално освобождение на България. От друга страна не може да бъде пренебрегнато мнението на колоса Антон Митов. Това поставя като възможен за сега единствено начина на сравнение при който се изрежда "Доспевски е по- добър в еди какво си, а Павлович в еди какво си", но не и онова окончателно вдигане на ръката на носителя на пояса от съдията. Във всички случаи, съдията в бокса не оценява участието на Мохамед Али в съпротивата срещу Виетнамската война или морала на Тайсън, примерно. Явно по- характеристичен е някой конкурс, в който са участвали двамата. Обаче пак не става- В Свищов, родния град на Павлович печели той, а в Тулча печели Доспевски. (Сещам се за победния мач на филмовия герой Роки Балбоа в родния му град. ) Един такъв "мач" има и Фидий срещу с Алкамен, Вж. Уики, като на двамата е поръчана статуя на Атина. Изискването е било скулптурите да се поставят на високи колони. Фидий изработва своята статуя, съобразявайки се с високата колона. На земята статуята изглеждала безобразна и непропорционална. Монтирани върху високите колони се е видяла правотата на Фидий и Алкамен е осмян от публиката.

БТА тук споменава, че мотив за кръщаването на Художествената академия на името на Павлович е това, че той е пръв радетел за светско художествено училище, отразено и във възгледа му, че "Изкуството е един от големите двигатели за напредъка на образованието". Идеята на Доспевски е за художествена паралелка, с насоченост към иконопис. Впечатляваща е и оценката на Антон Митов от същия източник "ТОВА, КОЕТО ПАИСИЙ Е НАПРАВИЛ С ПЕРОТО СИ, НАПРАВИЛ ГО Е ПАВЛОВИЧ С ЧЕТКАТА СИ"

При цялата обемност и мъглявост на термините, приемам, че основно за описване на един художник е талант, характер и среда. Обстановката, средата, изглеждат външен фактор, но реализацията на когото и да е, какъвто и талант и характер да има, не може да се прояви при силно противодействаща среда. Това е чудото, та в едно време при Перикъл да се осъществяват таланти като Фидий, Херодот, Софокъл или бума на ренесансовите художници от Флоренция. Предполагам, именно рязката промяна на средата след Освобождението е влияела, за да не се реализира Павлович в съотвегствие с ироничния афоризъм "Първите паднаха в кърви, вторите станаха първи". След смъртта на Доспевски, заемането на първенството е право на Павлович, но или този независим дух не се е интересувал от първенство в изкуството, или времената са се променили. Възможно е и това, че подобно на описаните от Дж. Фрейзър обичаи на жреците от храма на Диана в Неми , първенство може да получи само този, който в пряк двубой надвие предишния. А това не е било по сърце на Павлович. Изглежда ролята на претендент за него е била враг на свободата. За него казват, че е скромен. Не може да си Първи и да си скромен, шеговито, това не съответства на "длъжностната характеристика" За съжаление, заедно с отказа от претенции за първенство, Павлович губи и опора за високи постижения. Младите Мърквичка и Антон Митов са новите лидери след смъртта му. Прочее, налагат се картини от бита, а не портрети, но първопроходецът с "Гроздобер"от 1856г. (още в годината на раждане на Ант. Митов) Павлович не е можел вече да съперничи.

Осъзнах, че предходният коментар и изводите не са по темата. Обаче те подчертават многоцелевАта полза от суровите данни. Следващият ми коментар ще е посветен на прякото сравнение на двамата успешни художници.

Към последната таблица добавих и абстрахирани данни от предложение на ИИ относно "Малките холандци" по същите характеристики Влияние на средата Според ИИ абстрахиране 1. Икономически фактори Начална финансова подкрепа „Малките холандци“ (художници от Нидерландския Златен век) често са били част от средна или по-ниска социална класа и не са имали значителна първоначална финансова подкрепа. Те разчитали на продажбата на произведенията си на средната класа и буржоазията, които били нови участници в пазара на изкуство. Участия и продажби Участие на пазар икони Тъй като Нидерландия по това време била протестантска, пазарът за религиозни икони бил ограничен. Вместо това художниците се фокусирали върху светски теми като сцени от ежедневието, пейзажи и натюрморти. липсва Участие на пазар портрети Портретите били важен източник на доходи за „малките холандци“. Богати търговци и граждани поръчвали портрети, които изобразявали тяхната социална позиция и успех. важно Участие на пазар исторически литографии Историческите теми не били основен фокус за „малките холандци“, които предпочитали интимни жанрове и реалистични сцени от ежедневието. Литографии не били сред най-популярните им продукти. няма Меценатско, некомерсиално търсене За разлика от Ренесансова Италия, меценатството било по-малко значимо за тези художници. Техните клиенти били по-скоро търговци и граждани, а не благородници или църква. няма 2. Социални фактори Семейни традиции в живописта Някои от „малките холандци“ наследявали занаята си от родители или учители, но това не било решаващ фактор за тяхната популярност. Обучението и занаятът били по-важни. без значение Семейни контакти с клиентела В някои случаи семейните връзки с клиентела и гилдиите помагали на художниците да развиват своите кариери. слаби Образование Много от „малките холандци“ се обучавали в гилдии и при известни майстори. Академичното образование било по-рядко срещано, но те развивали силни практически умения. в гилдията Лични способности Художниците в този период често демонстрирали висока техника и прецизност в детайлите, което било ценено на пазара. отлични Роля в обществото Художниците заемали сравнително скромно място в обществото, като често се възприемали като занаятчии, а не като изтъкнати интелектуалци. класа занаятчии Принадлежност към кръг, школа, „Малките холандци“ рядко се свързвали с конкретна школа, макар че принадлежността към определени гилдии била важна за професионалната им репутация. в гилдията Склонност в личните взаимоотношения Личният живот на художниците често не е добре документиран, но техните произведения показват интерес към семейството и домашните сцени. буржоазно активни Съпружески отношения Много художници били женени и имали стабилен домашен живот, който също оказвал влияние върху темите на техните творби. стабилни 3. Културни фактори Свързаност с националните културни традиции „Малките холандци“ силно се свързвали с местните културни традиции, изобразявайки ежедневни сцени, пейзажи и натюрморти, които отразявали нидерландското общество. силна Чужди влияния Макар че някои художници били повлияни от италианските майстори, те развивали свой уникален стил, фокусиран върху реализма и детайлите. слаби Достъп до културно наследство Художниците имали ограничен достъп до класическото изкуство, но пътувания до Италия или Франция за обучение не били нечувани. умерен 4. Политически фактори Среда за свобода на изразяване Нидерландия предоставяла относителна свобода на изразяване за своите художници, особено в сравнение с останалата част от Европа. Те били свободни да изобразяват светски теми, без силна намеса от църквата. либерална Държавна подкрепа и патронаж За разлика от монархиите, където държавата или църквата били основни патрони на изкуството, в Нидерландия подобна подкрепа била минимална. Художниците разчитали основно на частни клиенти. минимална 5. Технологични фактори Достъп до пособия Технологичните постижения в използването на маслени бои и подобрения в техниката на живописта позволявали на „малките холандци“ да постигнат висока степен на реализъм и прецизност. неограничен Присъствие в медиите Художниците не били представяни в модерните медии, но техните творби били продавани на местни пазари, а репродукции и копия разширявали влиянието им. Няма 6. Географски фактори Местоположение по отношение център на изкуство Амстердам и Харлем били важни центрове на изкуството в Нидерландия. Художниците, които работели в тези градове, имали по-голям достъп до клиенти и пазари. Непосредствен център- Амстердам, Харлем Миграция и движение на художници Миграцията била ограничена в сравнение с по-големите държави, но някои художници пътували, за да се обучават в други европейски държави. Достъпна 7. Естетически и стилови фактори Съответствие на доминиращите художествени течения „Малките холандци“ се фокусирали върху реализма, като се откроявали със своите изключително детайлни и малки по мащаб творби, отразяващи живота на обикновените хора. Съответстващ Критика и оценка на творчеството Приживе техните творби били много търсени и ценени от буржоазията. Посмъртно те също получават значително признание като майстори на жанровата живопис и реализма. Приживе и посмъртно положителна От общата таблица, след уговорката, че това е беден източник за индукция и статистика, че се отнася за различни етапи и среда на буржоазно развитие, че абстрахирането е повече интуитивно, стигнах до следните изводи за връзка между успешност на портретиста и други фактори: Успешният портретист по- често е този, който заема по- голям дял от пазара проявява се с повече копия или размножителна техника- литографии проявява лични дарби и способности добил е семейна подкрепа и семейна стабилност свързан е с националните и културни традиции не се проявяват у него съществени чужди влияния има неограничен достъп до пособия и технологии твори в центъра или в близост до център на изкуство създава творчество, съответстващо на доминиращите течения в настоящето или бъдещето Работата на твореца в буржоазни условия прави да са без значение начална финансова подкрепа владеене на иконопис обвързаност с меценати семейни традиции и връзки степен на образование социално положение в обществото лични характерови особености достъпа до културното наследство (?) консервативна или либерална среда за свобода на изразяване (?) държавната подкрепа и патронаж достъпност на миграция извън пазара за изкуство Поставил съм въпросителна на някои констатации, които могат да изглеждат спорни. Всъщност достъпа до световно културно наследство за локален творец не е от значение. Дори местните австралийски художници се проявяват на световна сцена с оригиналността на местното изкуство. Другият извод- за средата на изразяване интуитивно би бил, че либералната среда е подкрепяща художника. Обаче очакванията на публиката, дори и консервативни, влияят за усъвършенстване в рамките на консервативния канон. Когато клиентите имат еднообразни, консервативни изисквания, авторът получава шанс за задълбоченост. Иде ми на ум за един търгаш на псевдоизкуство от "Оперция "ы", който търгува с репродукции на кичозни русалки. Големият талант, съобразен с исканията на "консервативните" клиенти ще намери място за различие и усъвършенстване. Занаятчията остава еднообразен продавач на "русалки", а творецът влага човещина и в ктиторите от Боянската църква.

Влияние на средата Павлович Доспевски 1. Икономически фактори Начална финансова подкрепа Меценати Семейство Участие на пазар икони слабо силно Участие на пазар портрети слабо слабо Участие на пазар исторически литографии силно няма Меценатско, некомерсиално търсене слабо слабо 2. Социални фактори Семейни традиции в живописта няма силни Семейни контакти с клиентела няма силни Образование непълно западно завършено руско Лични способности отлични отлични Роля в обществото независим авторитет Принадлежност към кръг, школа, независим Самоковска школа Склонност в личните взаимоотношения Докачлив, затварящ се Доминиращ в конфликти Съпружески отношения липсват подкрепящи 3. Културни фактори Свързаност с националните културни традиции слаба силна Чужди влияния умерени слаби Достъп до културно наследство малък, нежелан голям 4. Политически фактори Среда за свобода на изразяване консервативна консервативна Държавна подкрепа и патронаж няма няма 5. Технологични фактори Достъп до пособия неограничен неограничен Присъствие в медиите Неопределено Неопределено 6. Географски фактори Местоположение по отношение център на изкуство Крайна периферия Крайна периферия Миграция и движение на художници Национално ограничена Национално ограничена 7. Естетически и стилови фактори Съответствие на доминиращите художествени течения Изпреварващ Съответстващ Критика и оценка на творчеството Посмъртно положителна Приживе положителна

Ерминията, библията на иконописеца. Голямото предимство на Доспевски е притежанието на екземпляр от Ерминията- ръкописно ръководство за иконопис от атонския иконописец Дионисий. Писана през 18 в., не искам да сравнявам със съчиненията на европейските възрожденци. Ето текста, отнасящ се до каноничното изображение на Исус. 2. О чертах лица и телосложения Господа, по преданию самовидцев, сказание Германа, патриарха Константинопольского Богомужное тело Господа нашего - высоко, в три локтя. Глава наклонена мало. В лице выражается кротость. Правильные и красивые брови Его соединены [В творении преподобного Иоанна Дамаскина "О св. образах" сказано, что у Иисуса Христа брови были союзны. De imagin. L. 1. Opp. ed. Paris. 1712. Т. 1. pag. 631. Confer Fabricii Cod. Apocr. III, 486.], глаза приятны, нос правилен; цвет лица - пшеничный; волосы на голове волнисты и немного русы, а борода не совсем черна. Персты пречистых рук Его длинны и правильны. Вообще Он походит на Матерь Свою, в которой сотворил Себе одушевленное и совершенное естество человеческое.

Интерпретация на разликата „топъл/хладен фон“ от ИИ: Исторически контекст: Топли фонове често се свързват с бароковата и ренесансовата живопис, където топлите, златисти и кафяви тонове създават усещане за уют, интимност и блясък. Това е период, когато светлината и топлината на фона подчертават човешката фигура, правейки я по-жива и достъпна за зрителя. Влиянията на Караваджо и Рембранд често се свързват с топли и драматично осветени сцени, които добавят дълбочина и емоционалност. Хладни фонове са по-често използвани в неокласическите и романтични периоди, където сивите, сините и студените цветове често придават усещане за дистанция, спокойствие и дори меланхолия. Хладните фонове могат да създадат контраст с фигурата, правейки я по-отчуждена и мистериозна. Художници като Жак-Луи Давид и Енгър използват хладни фонове, за да подчертаят формалността и идеализирания образ на моделите. Влияние върху възприемането на модела: Топъл фон: В случая на Павлович, топлият фон създава усещане за близост и емоционална връзка с модела. Той може да подсказва позитивна нагласа или да акцентира върху човечността на изобразения. Топлите цветове също така могат да изразят радост, енергия и откритост, което би могло да кореспондира с личността на художника или темата на портрета. Хладен фон: При Доспевски хладният фон създава по-официална, сериозна и може би дори дистанцирана атмосфера. Това усещане за студенина може да подчертае авторитета или дистанцираността на фигурата, като допълнително подсилва впечатлението за строгост и високомерие, описано в изражението на модела. Психологически и емоционални внушения: Топъл фон: Топлината на фона придава чувство на комфорт и спокойствие, което подсилва усещането за уязвимост или откровеност на модела. Този вид фон често се използва за създаване на по-интимна и психологически задълбочена връзка между зрителя и портретирания. Хладен фон: Хладният фон може да предаде усещане за резервираност или самоконтрол, което е подходящо за официални или авторитетни изображения. Може да се свързва и с отчужденост или самодостатъчност, като добавя към усещането за емоционална дистанция. Символика и стилови решения: В някои случаи, разликата между топъл и хладен фон може да се интерпретира и като символичен избор на художника – топлината може да символизира живот, движение и динамика, докато студените тонове могат да подчертават спокойствие, рационалност или дори меланхолия. Тази интерпретация показва как разликата в цветовете на фона може да се разгледа като повече от просто визуално различие – тя разкрива намеренията на художника и влияе на начина, по който зрителят възприема фигурата и емоциите на модела. ххххххххххххххх Според тази интерпретация Доспевски е по- близко до неокласицизма и дори романтизма, а Павлович до ренесанса и барока. В сгъстеното възрожденско догонване на европейските постижения, когато различни стилове могат да съсъществуват еклектично дори у един художник, това е напълно възможно. Романтизмът на Доспевски е трудно доловим, но в портрета се изразява като индивидуализъм и издигнатост над средата. С откъснатост и протест срещу османската действителност. И в биографичен план, този руски поданник застава по- високо от османските господари. Автопортретът на Павлович е определено ренесансов.

Следващата таблица е стремеж към обективност, но не може да не се забележи моята симпатия към Павлович, този "Втори". Играта ми е, да сравня качествени характеристики. Четвъртата колона обръща внимание на особените характеристики при сравняването. Автор Павлович Доспевски разл. Творческа сфера Изкуство Изкуство = Вид Живопис Живопис = Жанр Автопортрет Автопортрет = Колорит интензивност Умерено ярък Умерено ярък = Фон топъл хладен разл. Детайли на фона Липсват Липсват = Колорит облекло кафяво, черно черно разл. Облекло Гражданско Официално разл. Лице топли тонове хладни тонове разл. Поза и жестове Статичен Статичен скован. разл. Други части от тялото Торс до гърди Торс до кръста, Дясна ръка с длан към тялото разл. Елементи от облеклото Вратовръзка- шал Златни копчета, пръстен, медал със златен блясък в центъра на портрета разл. Композиция центрирана, лек профил центрирана, лек профил = Осветление интензивност Приглушено Приглушено = Осветление посока леко дясно отгоре и леко дясно разл. Сенки плавни плавни = Текстура Прецизност по отношение коса и лице Детайлност по отношение коса и лице разл. Акценти Няма Медал разл. Стилизация Реалистичен Реалистичен, лека стилизация, разл. Индивидуалност Достоверен Достоверен = Изражение и емоция Леко тъга Леко строгост, високомерие разл. Психологически аспект Усещане за интелигентност и чувствителност. Очите излъчват дълбочина и тъга. Усещане за авторитет. Очите изразяват леко високомерие, устните- неусетен присмех. разл. Пропорции и анатомична точност Анатомично точен Анатомично точен =

Много интересен увод към книга https://bateico.blog.bg/lichni-dnevnici/2024/09/10/haresa-mi-frenski-istorik-da-ti-napravi-analiz-bravo.1922714 Еманюел Тод изразява съгласие с Джон Миършаймър, че Русия ще спечели войната, защото за нея Украйна е екзистенциален въпрос, а се подразбира, че за САЩ не е; Вашингтон играе само за странични победи, на 8000 км разстояние.

След думите: "Не искаме нищо повече от това, което имате" можем да предвидим, че Европа ще бъде с изтощени военни ресурси, разбита икономика и самоубийствени санкции. Плюс гьотференизация.