Димитър Йорданов

А от кога царевицата и царевичната каша се е появила в Южна Африка, Маке? Каква е типичната храна за масаите довела до техния внушителен ръст ? Това разбира се добавено към другите фактори довели до това да са едни от най-високите в Африка.

Появата на земеделието е от доста по-рано, дори в Европа. По това време Европа освен с ловци-събирачи е заселена вече и с хора занимаващи се със земеделие, отглеждане на стада, уседнали селища в някой части на континента, обособени общности и култури, появило се е вече понятието за частна собственост и "ние и другите". Вероятно причината да се стигне до тази случка е в някое от нещата, които изброих. Или просто някое престъпление извършено от него или убийците му (ако са били част от една група), кражба на храна/ресурси или друго. Някой ден може и да научим повече. Освен това моят коментар е за далеч по-ранен период, когато хората са живеели щастливо още в саваните (според Макето ), радвали са се на много растителна храна и не са знаели дори какво е мръвка, яйце или нещо животинско, ама на - трепели са се за щяло и нещяло и затова са хукнали да се заселват по целия свят.

Хрумна ми една много груба аналогия. Готвенето са супа с много продукти за пръв път. 1. Снабдяваш се с продуктите. Проверяваш ги. 2. Подготвяш основните, които имат нужда от най-много готвене, а след това започваш да почистваш и режеш и останалите според времето което е нужно за да са готови за супата или да се сложат в нея. 3. Периодично проверяваш резултата, опитваш на сол, подправки, дали са сварени достатъчно, дали нещо не е пропуснато. 4. Сверяваш по рецептата кое, кога и колко време се задушава, запържва и вари (на теория) и го опитваш за да се увериш, че резултата отговаря на теорията. Ей ти и обратната връзка и анализа да моментния резултат и дали има нужда от някакви корекции. 5. Опитваш крайния резултат сравняваш с това, което се очаква да се получи на теория според описанието в рецептата ( ако си го опитвал вече резултата сравняваш очаквания вкус с реалния ). 6. Отбелязваш си при следващият опит какви корекции трябва да приложиш спрямо котлона и тенджерата, който използваш за да готвиш, както и според количеството и си представяш резултата от тези малки промени. И при няколко поредни готвения вече ще можеш да предвидиш "на око" какъв ще е резултата, колко време ще отнеме, какъв точно ще е вкуса, бистротата, плътността и т.н. И се сетих нещо за което съм говорил с приятеля на майка ми и с нея. Че и тримата можем да приготвим някое напълно непознато ястие с познати за нас продукти и подправки и да предвидим с голяма точност вкуса и вида на ястието само според използваните продукти, начина по който те са подготвени, времето и начина за което са готвени, според тяхното съотношение едни спрямо други, вида и количеството подправки и т.н. И че мислено в главите си можем да си представим, ако заменим, добавим или премахнем някой продукт или продукти или пък подправки по какъв начин това ще промени всичко БЕЗ РЕАЛНО да сме го направили до момента. Това всъщност ми помага и в настоящата работа - производството на пелети от слънчогледова люспа. Тъй като и там има много фактори - големина, плътност, влага, масленост, дали е дебела или тънка, дали са попаднали цели семки сред люспата или парченца натрошени семки(чипс), температурата на въздуха понеже има голяма разлика дали навънка е около 0 или под нула или покрай машината е 40+ градуса, смесването на няколко вида различна люспа и съотношенията между тях (могат да бъдат и 3 или 4 вида едновременно ), скоростта на подаването на люспа към машината и количеството вода нужно да се добави за да се свърже и уплътни в пелет (по-ниска скорост на добавяне - повече вода, по-висока скорост на добавяне - по-малко или никаква вода ), защото самата матрица през която преминава люспата се нагрява до висока температура. И още дали отделно се добавят много мазни пелети, които не са могли да бъдат уплътнени заради голяма влажност на люспата преди да влезе в машината или прекалено много семка в нея или прекалено сухи, и разтрошени когато няма никаква влага почти в нея и добавената влага не може да ги свърже и уплътни и т.н. Та всичко това, което написах за готвенето го пренасям неволно и в работата си. Подготовка и проверка на вида люспа, планиране за следващите 1-2 дни и предварителна проверка каква семка ще белят, подготовка на прекалено мазни или прекалено сухи пелети, които не са достатъчно плътни за продажба за да се смесят с люспата и да се получи годен резултат, анализ в лабораторията на влага, прах и плътност на готовия продукт, корекции на скоростта и водата според промяната на съотношението на люспата, която влиза в машината, корекции според това дали машината още е "студена" или вече е загряла силно към средата или края на смяната, анализ на самата люспа от различните клетки, както и преди влизане в машината, където е смесена и т.н. Наглед много проста работа - влиза люспа, пускаш малко или много вода и готово. А на практика се съобразяваш с много и различни фактори и ползваш умения от най-различни предмети, които си изучавал в училище и прилагане на уменията придобити при тяхното изучаване. Да не забравяме и физическото включително - постоянно движение по стълбите нагоре надолу, около машината, бункера с люспа, попълване ежедневно на документи, всекидневно настройване на машината с помощта на гаечни ключове, постоянно следене някоя от много части да не промени своя звук и да подскаже проблем, следене на таблото с диодите за да видиш, ако някъде светне, че има проблем и съответно как и по какъв начин да го разрешиш и още много и различни неща, които просто няма смисъл да ги споменавам. П.С. Ако не беше моя предишен опит в най-различни дейности - строителство като студент, ремонти в къщата ни и на селото ми, работа в държавната администрация, предходни работи свързани със страшно много движение и катерене на стълби, живота дълги години в града на стълбищата - Велико Търново, това, че съм вечно на колелото когато времето позволява или си почивал и още какво ли не нямаше да съм достатъчно подготвен за да се справя с настоящата работа. Така, че опита - този придобит в училище и във времето след завършване на обучението и прилагането му в нова обстановка или работна среда ВИНАГИ има голямо значение и неочаквани ползи. ВИНАГИ се използват някакви до момента излишни знания или умения, които не си очаквал че ще ти потрябват и то често по нови и неочакван начини.

Защо ли имам спомен, че според всички изучаващи хората и техните предци преди появата на земеделието не е имало батални сцени. И май по спомен единствените сведения за убийство/ядене на хора са при крайно неблагоприятни условия и липса на храна. Тъй че това дето хората са се избивали за щяло и нещяло е малко изсмукано от пръстите. Тогава, когато не е имало постоянни територии, недвижима собственост, стада, обработваеми земи за какво да се бият, като несъгласните или по-слабите просто са се премествали в нови и неусвоени територии? А и не съм сигурен дали е правилно да се говори по това време за племена. Не е ли прекалено рано за този период в далечната древност мноно много преди да се появи и някаква цивилизация?

Днес на работа говорейки с лаборантката и двама колеги си мислех за...геометрията. За това как досадните задачи и чертежи в училище ни помагат да получим по-добро пространствено мислене, да можем да "сглобим" в ума си триизмерен образ гледайки двуизмерна схема или просто условие под формата на текст. А с доказването на различните теореми освен това се научаваме да измерваме, чертаем следим пътя на логиката. В голяма степен това го има и при всички логически задачи в часовете по математика. Та какво ме подсети за това. Новия колега имаше проблем с кантара - при опит да го допълни от машината се нулираше и започваше да отчита от 0 вместо да показва реалното тегло и след рестарт отново показваше реалните. В продължение на 15 минути се чудеше какво да направи. А беше просто - записва си реалното тегло, пресмята колко трябва да се добави до крайното нужно тегло и следи да се добавят толкова килограма. И крайното необходимо тегло ще излезе. Та той е умен, справя се с множество задачи, които са му ги показали и обяснили, но в ситуация за която не е инструктиран и не е виждал до момента просто заби. Не успя да пренесе и приложи елементарни знания от една област в друга. Ето един съвсем елементарен пример как Възможността да приложиш нещо научено в съвсем различна област или да комбинираш знанията и опита си от различни области може да ти улесни живота и да ти помогне в неочаквани нови и непознати ситуации.

И аз съм се чудил това. Ние разчитахме на различни източници за да можем да (пре)потвърдим родината на различни ядливи растения, времето по което са култивирани, пътят им на разпространение по време(приблизително) както и сравнение на техния външен вид и хранителност в диво състояние и след култивирането. И това беше само за такива, които имат нужда от някаква допълнителна обработка за да бъдат годни или безопасни за ядене. И да има подобни списъци това е огромен труд и трябва да се съпоставят страшно много данни от най-различни области за да може да се засича в даден регион и време какви храни са били достъпни за хората. Дори и да се направи елементарна засечка само на наличност в определен период в който хората са достигнали там не е лесно, а ако се включат и промените в климата и разпространението и количеството на различните растения, животните, които също ги използват за храна, различни бедствия или данни за заболявания по тези източници на храна и още фактори задачата ще е почти непосилна. Освен за някой професионалист или екип професионалисти от различните области. Това, което можем да направим като любителите е единствено да направим списък с растения и гъби в някаква таблица с частично отворен достъп и там да се подредят всички известни и годни за ядене растения и гъби от Африка и Евразия, да се отбележи региона в който те са произлезли и тяхното естествено разпространение в различни периоди, както и кои могат да бъдат използвани директно за храна и кои само след някакъв вид обработка. И да може тези данни да се групират по различни критерии за да може нагледно да се види в даден регион кои са били налични, кои могат директно да се използват, кои само след обработка, кои са ядивните им части, по сезони кои са били естествено достъпни, кои са годни за продължително съхранение и има възможност да се направят запаси от тях още в далечното минало и т.н. И в крайна сметка да може да се прецени аджеба било ли е възможно целогодишно да се кара само на тия неща или хората са имали нужда и от яйца, риба, морски дарове, месо и животинска мазнина и т.н. за да могат да оцелеят. И после това да се навира в лицето на всеки веган, който почне да пише глупости. Или на всеки привърженик на мръвката. Няма значение, важното е да е полезно и информативно. Ако се добавят и активни връзки за да може да се види източника на информацията или подробности за всяко едно растение би било още по-полезно. Ако това бъде започнато от някой от модераторите в раздел биология и може да им се предоставя информация на тях, а те вече да я публикуват ще е много интересно. Така всеки, който реши ще може да допринесе за един такъв проект.

А за яденето на накиснат боб - хайде без простотии. https://www.zdrave.ws/105498/боб-кога-може-да-е-опасен/ https://bg.waykun.com/articles/jadeneto-na-surovi-ili-podgotveni-bobcheta-e.html https://bgn.koshachek.com/articles/vnimanie-surovijat-bob-e-otroven-tolkova-zdravi.html https://nalazvai.com/2017/11/how-to-avoid-lectin-poisoning/ Жалко, че не мога да възстановя архива с растения годни за консумация единствено след някакъв вид обработка за да станат годни за ядене. Бяха стотици различни само с произход Африка, Азия и Европа. А ти преди да изтипосаш поредната глупост първо прочети по темата.

Затъваш, Маке, затъваш... "Обелената маниока е бяла на цвят и много бързо се окислява и потъмнява, затова, ако не я готвите веднага, сложете я в съд със студена вода, така че да няма допир до въздуха.Маниоката най-общо се използва като картофите – варена, на пюре, печена, пържена. И никога сурова, защото съдържа известно количество токсични цианиди, които при термична обработка се разрушават напълно." Отделно е култивирана преди има няма 10 000 години и то в Новия свят. Направи най-накрая проклетия списък с годни за ядене сурови растения без нужда от някакъв вид обработка там където са се появили и най-рано разпространили хората или признай, че говориш глупости. Не ми се четат след месец и половина или два отново твоите мантри за "изначално плодоядния и растителнояден човек който после се преебал и почнал да яде месо".

Интересен експеримент с нерегериращи африкански жаби и отключена регенерация на ампутиран крайник. Напредък в медицината, който след време (може би) ще позволи да се регенерират крайници и органи на различни бозайници и хора. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Regeneriran-e-amputiran-krak-na-zhaba-s-koktejl-ot-pet-lekarstva_180092.html

А да свариш разните му бобови храни и голяма част от корените е единствения начин да можеш да ги ядеш. А за всякакви житни ако не ги свариш или смелиш може само да си почупиш зъбите. Айде стига с тия вегански шитни дето ги измисляш и разправяш. 2-3 години преди да ти хрумне тази тема сме водили много по-задълбочени и в пъти по аргументирани спорове на тема веганство.

Ако знаеш колко пъти съм задавал този въпрос на Макето. Когато го задам се прави на приятно разсеян и след няколко седмици се завръща пак в тази тема. А е просто. Показва в кой времеви период (по негов избор) какви ядивни за човека и неговите предци растения е имало, в кой/кои региони е било възможно да се кара само на тях без насекоми, животни или животински продукти целогодишно преди да започне да се обработва храната ни термично или по друг начин за да е годна за ядене. Ама няма да дочакам такъв отговор. Вече съм се отказал от тази надежда. Точно такова мълчание винаги е бил "отговора" на всички фенове на веганството в няколко вегански фейсбук групи.

Преди време във веганските групи имаше няколко фена на кето диетата. двама от тях са споменавали, че се е отразила благоприятно на техни близки страдащи от диабет. Ето и една статия за ползата от мазнините при диабетици болни от диабет тип 2 https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-neochakvani-polzi-ot-mazninite-pri-diabet-tip-2_179420.html

Нещо странно като звучене на фински език.

Не пише, че трябва да се горят. А да се убиват. Вече начина по който са решили да го правят си е избор на самите вярващи. „Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” А ето това служи вече и като причина всички, които спазват по-стари практики или просто лекуват хората да бъдат преследвани: „…защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината...” (2 Кор. 11:14) „…та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата…” (2Коринтяни 11:15). Тук направо си пише да бъдат избивани: "Врачка да се не оставя жива" (Изх. 22:18) Така, че може и да не са казали да бъдат горени, но изрично пише че трябва да бъдат преследвани, отхвърляни и убивани. И църквата е направила точно това в случая.

"или-или" работи но само в определени ситуации. Например: Сините дънки ли да обуя или черните? До работа с такси ли да отида или с колелото? Да си поръчам супа топчета или крем супа за обяд ? Работи си във всекидневието при прости избори и всекидневно ни се случва да избираме между "или-или". Въпросът е да не стигаме дотам за всичко да решаваме по такъв начин - едната или другата крайност, единия или другия вариант. За много ситуации и дейности включващи повече от 2 варианта за избор просто не действа. А опита да приложим "или-или" към тях е понякога смешен, но много по-често просто трагичен.

А къде е упованието на невярващия? Как се получава така, че невярващите обикновено са по-спокойни и уравновесени от вярващите? (които си имат и патерица в лицето на бог), по-малко импулсивни са, по-рядко са лицемерни или се държат зле с околните въпреки, че не ги чака някакво вечно наказание, каквото очаква вярващите? П.С. Това са наблюденията ми сред вярващи и невярващи в моето обкръжение, работа, преди време в университета, интернет пространството и т.н. Интересува ме само дали има някакви изследвания, обясняващи тези мои наблюдения и доколко те отговарят на реалността.

Благодаря ти. А за другите ми въпроси към теб?

Дора, а има ли някакви изследвания тези хора с тази симптоми дали са много по-склонни да станат религиозни или вярващи ( правя разлика между двете ) ? Дали те се привличат от вярата в нещо по-велико или от различни религиозни практики за да облекчат някои от симптомите, които имат (и доколко има ефект ) или просто са по-лесни жертви на различните врачки, баячки, гурута и религиозни водачи ? И като цяло вярата/религиозните дейности могат ли да им бъдат от полза или само задълбочават проблема и нанасят още повече вреда? О.Т. За връзката вяра-намалено логическо мислене и намалена критичност при получаване на информация вече съм чел. Най-вече, ако тази информация противоречи на вярата, то тя буквално се отхвърля като невярна, грешна или като лъжа и дори не се прочита или изслушва, камо ли да се направи опит да бъде осмислена и анализирана.

Поне аз не виждам противоречие с дарвиновата теория. По-скоро растението се е "защитило" в някаква степен от случайни мутации в най-важните области, докато другите където поява на мутации може да бъде и полезна за него не е. Така от една страна то е защитено от друга не губи възможността да реагира бързо на промени и да се приспособява при появата на най-различни предизвикателства пред него. Любопитно дали това го има и при все още неизследвани растения, животни и микроорганизми. И какъв процент от живота на земята има подобни механизми за защита на определени части от генома си.

Защо това не го кажеш за обезлесените територии в Субсахарска Африка например, които опустиняват? Или за големи региони в Амазония, които са изсечени, естествената растителност и животински свят са фрагментирани или унищожени, а са заменени с монокултури? Пак има растителност, но каква? И как влияе тя на местния климат да речем? Или го кажи същото, че практически нямаме влияние за региона на Аралско море, след отклоняването на водите на двете големи реки, които се вливат в него. И превръщането на този район в солена пустиня. Колко примера трябва да ти бъдат дадени за да разбереш, че обезлесяване, заменяне с монокултури, залесяване, пренасочване на води, внасяне на несвойствена растителност и животни в даден регион оказват огромно влияние?

Не. Просто една хубава драма. Но наистина силен филм.

Отдавна си мислех за един филм, който ми направи впечатление преди години. Съвсем случайно го засякох по телевизията и се заслушах - е, запечата се в паметта ми. В него се разказва за 11 годишно момче, което е записано в училищен хор. Въпреки таланта си, то не желае да учи там защото не се чувства удобно и все пак...изгледайте го. Един от наистина смислените американски филми от това хилядолетие. Boychoir / Момчешки хор от 2014 година. Отдолу линк към филма. https://filmisub.com/filmi/drami/6241-boychoir-momcheshki-hor-2014.html

А аз от 3-4 дни постоянно си слушам ей това: и Бе коледно настроение някакво. Аз дето не вярвам в бог/богове. Ма на. Музиката си е музика, красивата музика си е...красива.

За такава случка суеверен ще каже "Мина черна котка, падна ми веригата. Котката е виновна". Вярващ - "Такава е волята божия затова е паднала". Човек, който не вярва в едната измислица, нито в другата - "Съвпадение. И друг път е минавала черна котка, а веригата ми не е падала, случвало се е да пада и без да видя котка. Просто съвпадение."

Много интересна статия за всеки любител на биологията. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vizhte-evoliutciiata-na-Zemiata-v-naj-vseobhvatnoto-darvo-na-zhivota_178659.html Ето това е и линка към самото дърво на живота: https://www.onezoom.org/life.html/@biota=93302?img=best_any&anim=flight#x-102,y841,w1.6249 П.С. Тук мога да загубя дни в разглеждане. При цъкване на картинките на някой вид, семейство, род и т.н. има директн връзки към уики или други източници от които е почерпена информацията, като за много от тях са посочено всички източници и може да се прави кръстосана проверка и допълване на информацията.