Така е! Всичко съществуващо обменя информация, която ние възприемаме само субективно.. Човек се опитва, са систематизира тази информация, за да се приближи максимално, до реалността, като създава науките..Не бива, да забравяме обаче, че информацията в науките е сбор от субективни възприятия - абстракции и като такава, самата наука е вид абстракция и само с претенции, за приближаване до реалността..!
Знанието, за съществуването също е субективно усещане, дори в частния случай, когато ти не знаеш, за моето съществуване! Аз чрез моето субективно усещане, че съществувам, винаги мога да посадя усещането и абстракцията у теб, за това, че съществувам, както и да успея хипотетично, чрез моя авторитет, да убедя субективно всички останали в това, че ти не съществуваш и те няма..! За твоето усещане, за съществуване, няма значение, усещането на другите, за теб, за да съществуваш в твоята индивидуална"реалност"..
Същото е при православните! Вярваме в Господ, защото имаме преки свидетели - авторитети, на които се доверяваме и са успели, да ни убедят в съществуването му, дори и през техните субективни усещания ..!
..По същия начин, хората вярват в науката, защото вярват в нейния авторитет, без да имат някаква гаранция, че науката съществува реално! ... Но винаги ще има хора, които не вярват, в авторитета на науката, поради една или друга причина..
Представата ти за бог е само абстрактна, като и моята, но отрицанието си, се стремиш, да придаваш на Бог твърде човешки черти.. Най-малкото, което се сещам, е че за да важат твърденията ти, Бог трябва, да има същото усещане, за време, каквото имаш ти!
Да Бог е възможно, да се променя и еволюира, но нашите усещания не ни позволяват, да го приемаме така! И ако е така, чисто субективно, се връщаме на твоето твърдение, че след като го възприемаме, за непроменим, това значи, че наистина е така, поне в нашата реалност!