skiahtro

Просто дребни фрагменти. Напр. Това не е точно така, защото "българин" не е само етноним и може да има и друго значение. Думата "безспорно" в случая е спекулация с определен наклон. Като имаме в предвид, съществуването на национални държави, такова твърдение, за "истински гърци" е твърде спорно. Все едно, да говорим, за "истински българи" и да ги делим. Да, гърците са разделени на регионален принцип. Дори и днес, ако питаш някой грък, "коя е твоята родина", той няма да каже Гърция, а ще каже областа или града в който е роден. Това значение е трудно смилаемо от съвременния българин, поради агресивната пропаганда, а тези които го разбират, просто спекулират. Сулиоти, няма как да са албанци, защото нищо не ги характеризирало, като такива. Това може да се каже за част от арванитите, към които принадлежат сулиотите. Някои от тях са станали албанци, след като са се ислямизирали. Също така, не мога да разбера, как някой "побългарен" става и си остава во веки веков "българин", а някой който е "погърчен", пак си остава вовеки веков българин? Днес гърците се наричат "елини", също така и "ромии" което е синоним на православни. Аз също имам респект, към българските възрожденци, разбира се изключая паисиевци! Ако някога българщината е имала враг, то това е бил Паисий! Това е човека отнел почти всичко ценно на съвременния българин, да речем в допълнение с комунистите. Човека в основата, на всички национални катастрофи, сполетели България... Това е друга тема, трудно смилаема и по добре да не продължавам..

Ми ако имаш още нещо за казване, казвай! Какво повече очакваш от мен? Моите възможности, както забеляза, са ограничени.. Иначе, като спомена гроздето, ако искаш сега, може да минем на кулинарна тема и пак да се опитаме, да мислим практично.... Някой път пробвай, ако гроздето е кисело, да събереш лозови листа, от тия по-крехките и ги сложи в зелена салата! После въобще няма да съжаляваш, че гроздето е кисело..

Ще ме извиняваш, но ме караш да се чувствам, нещо като твой духовен баща или там как му викат кръстник... Там кой у какво вярва, е нещо лично и не е хубаво да се изпускаш! Имаш право да мълчиш, защото всичко казано може да бъде използвано с/у теб! Не вярам да се впрягаш и ти като Атом нали? Нямам никакви лоши чувства...

Това е твое право! Мисълта ми беше, като не я избягваш, какво правим?

Напротив, има достатъчно примери, за противното. Стига да има желание, под формата на нужда.. На човек дори му е възможно при желание, да променя/отнема сетивата си, телесата си и отнема дори живота си. Разбира се това е екстремизъм, но възможен, като избор.

Дори и вярата, когато е изложена на обществен показ, подлежи на проверка! Не можеш, да обвиняваш другите, когато виждат алогизми, в твоите твърдения! Също така, аз нямам нищо против, ако ти можеш логично, да опровергаеш мое твърдение и не знам защо се сърдиш на мен, че не можеш. Уверявам те няма нищо лично от моя страна...

Толкова ли е трудно, да разбереш, че вярата е ИЗБОР, който ти е даден? Май много ти харесва, да държиш околните отговорни, за противоречията в твоята вяра... Ако ти вярваш в нещо, което не е логически издържано, кой е виновен?

Дава ти се пример, за еквивалент на вярата, а не за еквивалент на Бог! Вярата е избор, която може да не включва Бог!

"Физичните факти", са илюзия или ако щеш неразличими от илюзия! Единствено вярата ти ги прави "физични факти!

Да! Ако е гладен... А ако иска секс, може да ползва дроби, които са по малко от единица и се приближават до нулата...

Няма някакъв принцип на който да ме дискриминираш, защото ти вярваш в същата едномерна система в която и аз, т.е. съществуването на вярата! Не можеш да ме дискриминираш на верски принцип, защото смятам, че вярата е твърде лична, за да бъде публично обявявана и съответно спазвам приличие! Не можеш да говориш за Бог, без да знаеш нищо за Бог! Ние знаем, за Бог, само това което Той иска, да знаем за него! Но ти и това не знаеш! Бог е дал на всяко живо същество избор, вкл. и на човек! Ограничен от същноста, но все пак избор! Живите същества живеят във времето и пространството! Ако Бог не се съобразяваше с тях и както казваш, че той е над времето и пространството, що касае живите същества, то не би имало никакъв смисъл, да им дава избор и живите същества щяха да бъдат просто като камъни.. Ако Бог "знаеше", то защо е дал избор? Какъв е смисъла на избора, ако знаеше, какъв ще е? Все неща, които никога не си се замислял и си противоречиш!

Няма двоична система! С двоична система, може да изразяваш безкрайно много понятия! Тук имаме само едно понятие ВЯРА! Как го използваш е твой проблем, никой не го интересува и никой не ти го налага! В случая обясненията са излишни!

Значи, викаш, да бъдем толерантни към различните? Ми добре...

Имам предвид всеки който твърди, че той не вярва, защото няма как...

Никой не отъждествява вярата в науката, с вярата в бог! Можеш да вярваш в науката и да не вярваш във бог, както и обратното! Тук имаме пълно отричане на вярата, като понятие! Всеки носи от 10 извора вода, за да докаже, че всъщност не ВЯРВАЛ разбираш ли и вярата била само за религиозните!

И ти твърдиш, без да вярваш?

Тук става въпрос за вяра! Вярваш или не! Не става въпрос в какво вярваш или не! Къде е дихотомията?

Отричаш двоичната система, не и вярваш? За теб тя не съществува или не можеш да разчиташ на нея?? Това какво вярваш или не вярваш е твой личен проблем. И ако някой се интересува, тогава можеш да го споменеш! В случая никой не твърди в какво вярваш или не, за да се обясняваш!

Бре! Винаги ли се получава така? Значи някой идва и преди да ти зададе въпроса, ти знаеш вече отговора? А никога ли не ти се е налагало, да вярваш на нечие твърдение, без да знаеш предварително отговора? Ти там да мълчиш, защото си вече в графа вярваш! Покръстен си вече... След малко и Сканер, ще бъде поркъстен... Значи ти все пак можеш да вярваш или правиш неправилно твърдение?

Значи той прави вярно твърдение и въпреки това ти не му вярваш, така ли?

Да това е ясно по условие невярно, затова ти можеш ли да му повярваш? А ако ти каже обраното, че не може да ти открадне шапката която нямаш, прави ли вярно твърдение?

Не те питам до какво ще се стигне, това е ясно в условието и определението! Друго питам.. Неясното е, ако някой ти каже, че може да ти открадне шапката която нямаш, ти дали ще му повярваш! Кое е естествено, като в момента на кражбата нямаш шапка? Вярваш ли, че е ествествено че нямаш шапка? А ако си роден със шапка? Ти наистина ли вярваш, че някой може да се може да се роди с шапка? Ако съм видял, че съм виждал да се ражда човек със шапка, ще повярваш ли?

Нека се ограничим, до шапката, останалото само ще си дойде на мястото... Ами не мога да вярвам в това, защото шапката - по определение - не притежава това свойство. Тоест - по определение - не съществува възможост тя да бъде открадната, затова не се налага да се вярва. Написах го вече - аз не притежавам шапка по условие - следователно тя не може да ми бъде открадната. Защото може да ми бъде откраднато - по определение - само моя собственост, нещо което притежавам. В нищо от споменатото не ми се налага да вярвам, защото - по определение - това са непреходни истини. Условието фиксира имплицитна истина - нямам шапка, и по определение не мога да бъда лишен чрез кражба от нея, няма какво да се краде. Това е сладкото на определенията. Да бяха някакви следствия от мъгливи съображения, да им вярваш, ама не са. Объркал си се съвсем и се въртиш в кръг. Ти вярваш че трябва да вярваш, което само по себе си е капан. И си паднал здраво вътре. Добре нека предположим, че не става въпрос за теб, след като отричаш толкова усърдно и по никакъв начин не искаш да отговорриш на въпроса дали твърдението ти има смисъл... Не че въпроса не остава в сила и няма да ти се наложи да отговориш, но.... Ако някой изкаже твърдение, че може да открадне шапката която нямаш, след като вече си дефинирал, че това е невъзможно... Ще бъде ли възможно да му повярваш? Забележи подробностите! Шапката по определение и условие, не може да бъде открадната, тя е собственост която ти липсва, не съществува и не ти се налага да вярваш на това! Обаче ти се налага, да вярваш или не, на този който прави твърдението! Та?

Проблема е в нуждата, да съпоставяш понятията (дори и да изключим това че ти липсват), в случая да броиш! Ти не обясняваш нуждата, ако не лентяйстваш, а само ако лентяйстваш! Как можеш да не приемаш на доверие, след като доверие не съществува? Какво имаш в предвид под думата "доверие" в случая? Как определяш истини без да вярваш в тях и ги различаваш от лъжа и тях ли приемаш на "доверие"? Напротив, твърдението има смисъл единствено ако вярваш във възможноста, че шапката не може да бъде открадната. Затова те питах обратното, което е абсурд и ти го дефинира... Има ли смисъл, твърдението което правиш: ?

Защото не можеш да обясниш нуждата да броиш ъглите! И в случая, ако ти се струва просто да броиш 4 ъгъла, как ще обясниш пример със стоъгълник? Не се запъвай, като знаеш кой на моста! Дръж здраво дефинициите! В никакъв случай, не съм зациклил. Никой не може, да открадне шапката която нямам! Вярваш ли че някой може да открадне шапката която нямаш?