skiahtro

Това е доверие! А доверието е производно на вярата! Веднага ще ти докажа.. Ако някой ти покаже триъгълник и ти каже, че е четириъгълник, ти как ще го подложиш на съмнение, ако нямаш вяра в понятието, за четири ъгъла? "Верно" е неправилно изписване на вярно и ти много добре го знаеш А вярно е производно на вяра и означава това на което можеш да имаш вяра.. Така е по дефиниция. Не забравяй, че държиш на дефинициите...! А за шапката която нямаш ти зададох въпрос, на който благоразумно не отговори... Твърденията винаги могат да подлежат на проверка и ако не противоречат на логиката, то те са вероятно верни или вероятно неверни! В смисъл имат винаги накаква връзка с вярата.. Ами браво! Но не можеш да правиш твърдение, дори като предположение, ако нямаш вяра, дори и в "усещанията ти" или "може бито" Ти вярваш ли в предположението си? И ДА и НЕ? Защо го правиш?

Не! Аз твърдя, че не може да верно или неверно, ако няма вяра. Липсата на вяра убива мисленето, пример с умрялата жаба! Ако ме питаш дали вярваш в нещо - ДА! Но аз не съм гадател, да знам ти в какво вярваш... Нещо бая си объркал понятията в които вярваш... Сега остава да ме държиш отговорен и за твоята вяра... Да не би ти след нашия разговор, да се чувстваш вече с ограничени права? Ако е така само кажи и ще ти кажа веднага в какво да вярваш..

За вярата няма значение дали вярваш или не вяраваш! Защото ако "не вярваш", то пак е нужно да го вярваш!

Не може да не е вЕрно, ако нЕма вЕра! Ако може, обясни ми как!

Аз не подлагам на проверка вярата ти в случая! В случая въпроса ти не е елементарен, защото не съдържа прости истини. На елементарни въпроси, се отговатя с ДА или НЕ!

Да, защото да имаш понятия е нужна вяра! Самата мисъл е единствено вяра! Затова няма как да отречеш вярата, колкото и да се опитваш! Нямам нищо против вярата ти, ако имаш основания, да считаш че това е така. Вярата ти може да се окаже истина, ако не притиворечи на известните факти, но ако изпадаш в абсурди, то тя е лъжа. Вярата ти подлежи на логическа проверка и ако продължаваш с абсурдите въпреки, че ги осъзнаваш и не отговаряш целенасочено на елементарни въпроси, шикалкавиш, то ти се опитваш, да заблуждаваш, което те прави измамник, шарлатанин!

Не! Аз твърдя, че ти давам дефиницията точно по твоите изисквания, без дори минимални разминавания! Ако нямаш вяра ти си сляп и нямаш мисъл! Как можеш да видиш смисъл, след като не вярваш в нищо? Какъв смисъл виждаш, кое е правилно и грешно, за да виждаш смисъл? Каква проверка правиш ако нямаш и не вярваш в понятия? Ти си като умряла жаба, подложена на електрически импулс, свиваш и разпускаш мускули в следствие единствено на външни дразнения... Каква проверка може да правиш, като умряла жаба автоматично и ти липсват понятия в които да вярваш?

Че ползваш вяра, за да вярваш, както и да не вярваш, като всички хора и можеш да възприемаш, само чрез вяра!

Значи все пак вярваш в нещо, що касае знанията ти! А този който вярва, се нарича вярващ! Можеш да провериш в тълковния речник, ако не вярваш!

Да не искаш да кажеш, че не вярваш на дефиницията която давам? Ако не е така, защо е нужно да правиш проверка? Проблема не е в дефиницията, защото ти я давам точно по твоите изисквания, в пълна смислова идентичност, за да нямаш никакви претенции към нея...

Виждаш ли смисъл във въпроса: "Ти вярваш ли на знанията си"?

Не е така, когато ти го давам, аз ти го давам с дефиницията "компютър"! Проблема е твой, дали ще повярваш или не на дефиницията, която давам! И ако е така както твърдиш, че няма нужда да вярваш, то ти си длъжен да натискаш клавишите! Ами ако някой мъж ти каже че е жена, какво правим? А?

По горе писах какво.. Че не можеш да отговаряш на прости истини и изпитваш нужда да усложняваш. Усещаш че нещо не е наред и нещо изпускаш, когато ти задават такива въпроси и в тях виждаш противоречие, което логиката не вижда!

Значи ако ти дам някакъв предмет произволно и ти кажа че е компютър, ти ще продължаваш да натискаш клавишите, да ти прави изчисления, без да се замисляш? Ако ти си наясно с вярата, защо избягваш въпроси? М/у другото сега се сетих, като бях в казарма имаше едно момче, мияч на чинии в кухнята, което миеше чинийте цял месец с едно паве, което вярваше, че е сапун... Да не си объркал и ти компютъра с нещо? Та вярваш ли, сигурен ли си, че това което ползваш е компютър?

Изисква вяра във компютъра, която е "машина способна да прави изчисления"! Не! Докато избягваш отговора! Вярваш ли в компютъра, че е машина способна да прави изчисления? Предлагам ти тактично да бягаш, като Атом, когато му задават неудобни въпроси...

Вярваш ли на това твърдение? Можеш ли да вярваш на компютъра? Мен компютъра не ме интересува, а само твоите възможности и по точно дали ги осъзнаваш!

Питам конкретно! Но след като искаш ето: Вярваш ли на твърдението което си направил?

А защо ползваш дефиниции? Само не казвай, че им вярваш, достатъчно, че да ги ползваш...

Добре, за да не циклим на едно място и защото нещата са сложни и комплексни, затова нека опростим нещата, до прости истини. Запитваш ли се защо не можеш да отговориш дирекно на въпроса "Ти вярваш ли на знанията си", а изпитваш нужда, да се обясняваш половин час? Въпроса е напълно смислен и логически издържан и би трябвало да отговориш, без никакво затруднение. Не усещаш ли че нещо не е наред и нещо изпускаш, когато ти задават този въпрос и в него виждаш противоречие, което логиката не вижда?

Има значение как достигаш до него и само това! Моите рога са само илюзия, всъщност имам сламена шапка.. Имам пълна представа какво е научния метод, както от практически, така и от теоретически.. Тук не става въпрос за моята представа, а че зад "знанието" се крие физиология, която никой от вас не взима в предвид, когато говори, за "наука" и "научен метод"! Т.е става въпрос само за вашата представа.. В случая ако не приравняваш вярата със заблуда, то ти много бързо би прозрял знанието, като физиология! Както и ако осъзнаеш, че вярата може да бъде заблуда и грешна, точно както знанието може да бъде заблуда и грешно... Вярата по същност е знание както и религията по същност е знание, независимо дали са правилни, заблуждаващи или грешни! Май много са ви наплашили със тая "вяра", за да я отричате така фанатично, друго обяснение няма...

Ти откъде знаеш дали е така? Или само на вяра се подпираш П.П. Съвършенството може ли да е НЕхармонично? Всъщност така прерифразиран цитата и ако наистина смърта, няма никаква връзка с целта, показва егоизъм. Смърта е нещо твърде лично, за да се поставя редом или над целта. Представете си Айнщайн, да бе казал: Всичко бе много хубаво и интересно, докато създавах теорията си и тя е факт! Но за мен и за вас, най-важното е, че аз ще умра! ? Никой не свързва Айнщайн с неговата смърт! Споменаването на смърта, ако не е цел и придаването и на важност е единствено следствие на егоизъм. Ако смърта е цел (самоубийци) или постига определена цел (геройство, саможертва, мъченичество), е различно и би следвало да бъде спомената. Смърта с цел - безсмъртие също! В случая, ако няма връзка цел-смърт, аз не виждам смисъл в перифразираното и затова критериите ми го определиха като богомилство.

Аз нямам такава цел. Сканер е твърде ерудиран мъж, но философията не е неговата сила. Аз не вярвам че греши, защото той знае. Лично смятам, че е един от малкото тук, който наистина знае и не мога да да се съмнявам или отрека знанията му! Тук спора е единствено, как е достигнал до знанията, които притежава. За това е видно, че не притежава знание и няма как да греши като учен! Т.е няма как целта ми да е тази, която споменаваш... Никога не бих се забъркал в спор с него, който има връзка със знанията му, мога само да се уча от него..!

Разбира се, че разполагам с критерии, след като в края на пътя/целта използваш думичката смърт! Аз не коментирам интересите ти, защото те не могат да бъдат по-различни.. Освен ако имаш нещо друго в предвид и се изразяваш неправилно... Никой човек, дори и учен не е постигнал цел, без да вярва в нещо, дори и да е станало по случайност! Включително и самоубийците!

Всеки си има цел и прави избор.. Това е богомилски възглед и нямам нищо против него, ако някой не опитва да го налага! Напълно грешна интерпретация на цитата!

Ми не знам какво да кажа... ...Браво, евала! За трети път ми се случва, да видя съвременен българин, да излиза извън ограниченията които са му налагани вече столетия... Даже бих простил, шовинистичните нотки, които се прокрадват тук-таме и пречат на истината, да бъде пълна..