Airflow

Вашингтон, 1953г. "Безплатен борш по случай смъртта на сталин":

„Разкази за Родината“ на Дмитрий Глуховски. Елегантно написана книга, с много хумор. „Разкази за Родината“ е сборник с изумителни фантастично-хумористични разкази, които пародират, но и разкриват реалността в Русия; шеметни лупинги от политическа сатира, които доказват, че перото наистина може да е по-силно от меча. https://chitanka.info/book/11297-razkazi-za-rodinata

Двете комуноидни тролчета са се събрали в една тема, плюнчат се пред клавиатурите и от напрежение вероятно са си изпотили потничетата на СеСеСеРе. Ама, струва ми се, че май и помежду си не се разбират. Тролчета, що не си чукнете една консомолска среща някъде навън и да спрете да цапате тук? Може пък и да ви хареса

Глупости на търкалета. Я си помисли, познаваш ли успешно реализирани хора, които нямат проблем със собствените жилища и ако да - колко от тях имат деца? Щото, най-успешните в професионално отношение хора, които аз познавам и които могат да си позволят почти всичко, което се купува с пари, нямат деца. Всъщност, повечето нямат и партньори, а само провалени връзки (и понякога tinder профили). А, примерите за Япония и Ю Корея (дори и да ги има, за което не си представил данни) просто не са валидни за нас. Ако трябва да ти обяснявам защо, ми се струва че ще е по-добре да не си губя времето

Съгласен съм, за отделния индивид и към дадения момент може и да няма проблем да отглежда кучета или рибки, вместо деца (щом е по негово собствено желание). Не се знае обаче дали този човек няма да съжалява на един по-късен етап. Не се знае и дали няма да му е значително по-трудно на старини дори и без да го осъзнава, когато няма да има близки (вече порастналите му деца), които да му помагат - било то и само като го навестят в неделя следобед да гледат заедно някой мач или да изиграят една партия шах Както и да е, това настрана, на мен ми се струваше, че говорим за демографската криза като проблем на цялото общество. Иначе, за приоритетите на отделната личност - ами, хора всякакви.

Mного вярно! Mea culpa, mea maxima culpa! Щеше да е по-точно да напиша "ако са големи късметлии, формират двойки". И видеото е в десетката - необятната руска душа не спира да впечатлява

Раждаемостта в Полша също не е висока. Ниската раждаемост сред европейските(расово и културно) общества си е световна тенденция и България не би могла да бъде изключение. Според тоталния коефициент на плодовитост (показващ средния брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен период в зависимост от повъзрастовата плодовитост за съответната година), по данни за 2022г., на една жена в България се падат 1.64 деца, което е съпоставимо с жената в Румъния (1.58 деца) и малко повече от жената в Гърция (1.31 деца), жената в Полша (1.29 деца) и жената в Португалия (1.25 деца). Франция, Англия и САЩ се радват на малко по-добра статистика по този показател (от 1.87 до 1.97 деца на жена във фертилна възраст), но там това се дължи на главоломно високия брой не-европеиди. Впрочем, това, че за България статистиката е малко по-добра от тази за Полша (според данните долу), съвсем не значи, че се раждат повече българчета спрямо полячета като честота. Както и на Запад, така и у нас, други етноси са отговорни за каквито и да е положителни тенденции. В Полша, например, малцинствата са под 3% от населението и оттам коефициентът на плодовитост е толкова нисък. Една крайно интрересна (и показателна) визуализация по темата с данни (доколкото ги има) от 16ти век до наши дни: https://ourworldindata.org/grapher/children-born-per-woman?time=2022 P.S. както и да го бистрите, нищо няма да промените. Обществото не е способно да промени тенденцията без да мине през дълбоки промени в ценностната система и потребностите си. Такова е положението, дами и господа: младите бели хора учат, работят, сформират двойки и когато се почувстват готови си вземат куче А, Зайнеб, Айше и Лакиша (популярно африканско име, ако някой не го е срещал) пълнят родилните отделения и им дреме, че не са са завършили 8ми клас.

"По-високо" си само във фантазиите на обърканата ти главица. -------------- Великошовинистична Сърбия, Западните покрайнини, България и ЕС През ноември 1920 г. Западните български покрайнини, простиращи се на 1 545 кв.км, в които са 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула, остават извън родните предели. Те, по силата на Ньойския договор, са окупирани от Сърбия. Макар самият документ да е подписан на 27 същия месец, още на 6 ноември, без да дочакат окончателното решение на международната комисия по определяне на границата,сръбските войски заграбват Царибродска, Босилеградска и Струмишка област. Отнети са ни Беломорска Тракия и Южна Добруджа, като географската област Македония е поделена между Гърция и Сърбия, а за България остава само Пиринският край, без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Макар и без да сме загубили в битка тези територии, като губещи във войната, ние сме принудени да се разделим със свои земи. Тези ноемврийски дни бележат едни от най-мрачните в българската история. Ньойският договор поставя т.нар. „Черна граница”, разсичайки градове, села и съдби на две. От около 120 000 тогава, българското малцинство в Сърбия наброява към 15 000 в днешни дни, а макар и конституционно признато, е подложено на системна политика на асимилация (сърбизация), съгласно държавната великосръбска идеология от началото на миналия век, а общините, населени с българи, са едни от най-изостаналите икономически, без добри пътища, с ниска раждаемост и висока смъртност, почти не се изучава майчиният български език, медицинското обслужване е лошо... 83 години по-късно отново губим битката със Сърбия - не на бойното поле, а на това на дипломацията Сърбите, в огромна степен, са и главните виновници за отношението на РСМ към нас. Именно сръбската дипломация (заедно с руската) създават и утвърждат македонизма като антибългарска политическа концепция, като целта е българите в Македония да „станат” сърби. Реализацията на доктрината е поверена на компартиите на Югославия, България и Гърция, а след избирането през 1937 г. на Йосип Броз Тито за лидер на ЮКП, „Македонската резолюция“ на Коминтерна става неразделна част от националната програма на партията. И от август 1944 г. във Вардарска Македония започва реализацията на титовистката доктрина на македонизма, базирана на създадената в края на XIX в. „Великосръбска доктрина“. Разбира се, това не пречи периодично, при всеки удобен повод, сръбските политици да ни размахват пръст (Ана Бърнабич, Александър Вучич, Ивица Дачич и други), граничарите им – поради или едно измислено оправдание – да отказват достъп на наши сънародници до територията си, да не допускат наши книги на тяхна територия, полицейските власти да задържат превантивно живущи там българи... Съвсем наскоро - този месец - българският писател, поет и дипломат Едвин Сугарев също не беше допуснат да влезе в Сърбия, където той трябваше да представи книгата си „Елегията за краището" в Босилеград. Участта му последваха и пътуващите с него съпредседател на ВМРО Александър Сиди, бившият депутат в 44-ото НС Мария Цветкова и д-р Валентин Янев от гражданското сдружение "Западни покрайнини", като всички са били държани близо два часа на границата без никакво обяснение от страна на сръбските власти. Дори и след намесата на българския консул в Сърбия, граничарите не са ги допуснали в страната и са иззели български книги от Сугарев. През август същата участ имаше и председателят на Сдружение „Глас“ - Босилеград Александър Димитров, който беше накаран да се върне у нас, да остави книгите, които носи (всъщност именно писаната от Сугарев "Елегия за краището”, посветена на българите от Западните покрайнини) и едва след това можеше да премине границата. Макар по закон до три екземпляра от каквато и да било книга да могат да бъдат пренесени свободно през митницата, това правило не е спазено в случая с Димитров. Разбира се, той не е получил и ясен отговор защо не го допускат с изданието и даже конфискуват бройките – отново без основание, без официален документ. Отдавнашна практика е сръбските власти да спират български книги на границата, като всеки, който пътува към Босилеград, е предупреждаван да не носи такива, защото ще му бъдат иотнети, а макар в Западните покрайнини да има официално признато българско малцинство, нашите власти не са в състояние да гарантират правата – нито на хората с българско самосъзнание в Сърбия, нито на нашите съграждани, които желаят да занесат родни писания там. Европейската комисия е сезирана нееднократно, че правата на българските граждани там не се спазват, нещо повече – Сърбия не спазва и правата на българските граждани, нарушавайки международни спогодби и документи, но от нашите жалби не следва нищо. Неведнъж са правени и обиски в помещенията на Културно-информационния център (КИЦ) „Босилеград”, като последният такъв беше извършен именно в деня на Западните покрайнини - 8 ноември, когато група цивилни полицаи и инспектори от община Сурдулица направиха обиск, последва и конфискация на книги, сред които отново е и "Елегия за краището”. Сръбските политици – достойни последватели на Великосръбската доктрина Освен подобни незаконни действия, не липсват и словесните атаки. Сръбският външен министър Ивица Дачич (сочен и за най-близкия политик до сръбския президент Вучич), печално известен с периодичните си и остри провокации към България, преди няколко месеца заяви, че щом страната ни не признава сръбско малцинство на своя територия, то и Белград не вижда проблеми с българското. "България не признава националните малцинства, но пък за сметка на това толкова много протестира за лошото положение на българите в Сърбия. А това вече наистина е... Но, когато ние им казваме: "А сърбите в България?" Тогава те отговарят: "Няма сърби в България." А, това означава ние да кажем няма българи в Сърбия. Тогава няма проблеми и с българско национално малцинство", демонстрирайки за пореден път шовинистичното си разбиране, формирано от „Великосръбската доктрина“. Съвсем не между другото, Дачич бе и дясна ръка на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич, както и негов официален говорител. През 2020г. бе една от най-скандалните му изяви, когато заяви, че: „В ЕС има едни българи, които в Сърбия са само 0.26 на сто от населението ни. Толкова са българите в Сърбия. Но, България на всяка среща на Европейския съвет поставя въпроса за правата на българското национално малцинство?” За какви сърби и за какво малцинство у нас става въпрос, вероятно и той не знае, защото по никаква логика, заради никакви войни, никакви териториални промени и никаква причина у нас не са се заселвали сърби. За разлика от неговата страна, откъснала изконни български земи, след което години наред провеждала асимилационно политика и унищожаване на българското малцинство, довело до резултат от едва 12 918 души, определили се като българи през 2022г., за сметка на преброяването през 1948 - най-ранното, за което са представени данни, когато 59 472 души са посочили, че принадлежат към българското национално малцинство. А още преди това, след Първата Световна война, когато Сърбия окупира нашите територии, българите там са наброявали около 120 000, според някои източници, дори и 200 000... За разлика от тях, в България има около 200-300 сърби, повече имигранти, предимно спортисти и бизнесмени, чиито права безусловно се спазват. Но това не попречи на режима на вече споменатия Милошевич, през 95 – та, да повдигне въпроса за техните „права“ до ООН. Разбира се, ако искаме да сме напълно честни, трябва да признаем, че към момента поне ние губим битката с великосръбския национализъм, а вероятно при следващото преброяване, като българи ще се декларират не повече от 1 000 човека в изконните ни Западни покрайнини. Нека не забравяме и че всъщност Западните покрайнини все още чакат решение за статута си. Няма вече държава на сърбите, хърватите и словенците, на която с Ньойския договор бяха дадени тези земи. Нещо повече – тези места реално към момента са ничия територия. Но разбира се, пълна утопия е да се говори за някаква автономия, да не говорим за съвсем отделна държава – нито родните политици биха се осмелили да повдигнат подобен въпрос, нито от страна на ЕС можем да разчитаме на адекватно поведение по този въпрос. Сърбия в ЕС, нещо подобно на РСМ в ЕС – хем сърби, хем боли Макар все по-активно да се говори за членството на Сърбия в ЕС – както от самите сръбски политици, така и от официални представители на ЕС, макар и преди броени дни, в Белград, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да заяви, че ЕС иска Сърбия да се присъедини към блока, а през март председателят на Демократическата партия /ДП/ Зоран Лутовац да предложи в реч пред членовете на Европейския парламент в Страсбург страната му да влезе в Европейския съюз още преди да изпълни критериите, като според него така била приета Румъния преди години, Сърбия все още изпраща разнопосочни послания към Европа. Хем иска да се присъедини към Съюза, хем не е готова да жертва отношенията си с Русия. Да не говорим да доста крайните антиевропейски и сравнително ниската подкрепа за членството сред населението – около 33%. Но Сърбия, също както Северна Македония, която е доста по-близо до влизането си в Съюза, въпреки че също не отговаря на редица условия, има сериозен проблем не просто с европейските, а с най-базовите стандарти. Не са само Западните покрайнини, Сърбия нееднократно е правила и продължава да прави опити за намеса и във вътрешните работи на Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония. И макар че поне на думи Сърбия настоява за по-бърз прием в Европейския съюз, а наскоро сръбският министър по европейските въпроси Таня Мишчевич даже да отправи укор, че „ЕС чака твърде дълго, за да вкара страните от Западните Балкани в своята орбита”, сръбската разкрачена позиция между Русия – от една страна и Европа – от друга, както и сръбският шовинизъм, който никога не е спирал да вирее, нямат допирни точки нито с нашите интереси, нито с общочовешките ценности. 15 ноември 2023, 10:53 / Виктория Георгиева https://tribune.bg/bg/mneniq/velikoshovinistichna-sarbiya-z/

Вечно вторият - направи си услуга и спри да се излагаш. Сърбия е нищо повече от прокси на една дивашка и изостанала азиатска държава на глинени крака. Вместо да се пенявиш като някой тираджия на четвърта ракия докато слуша Весна, вземи малко повечко да четеш за "братята" ти срби. Любопитен ОТ: ето какво казва Константин VII Багренородни в съчинението "За управлението на империята“ относно сърбите. Книгата отдавна е качена онлайн на руски "Об управлении империей" “32. О сербах[1] и о стране, где они живут ныне Да будет ведомо, что сербы происходят от некрещеных сербов, называемых также '^белыми"[2] и живущих по ту сторону Туркии[3] в местности, именуемой ими Воики[4]. С ними граничит Франгия, а также Великая Хорватия, некрещеная, называемая также "Белой"[5]. Там-то и живут с самого начала эти сербы. Но когда двое братьев получили от отца власть над Сербией, один из них, взяв половину народа, попросил убежища у Ираклия, василевса ромеев. Приняв его, сам василевс Ираклий предоставил ему в феме Фессалоники[6] как место для поселения Сервии, которая с той поры и получила это прозвание[7]. Сербами же на языке ромеев обозначаются "рабы", почему и "сервилами" в просторечии называется обувь рабов, а "цервулианами" - носящие дешевую, нищенскую обувь. Это прозвище сербы получили потому, что стали рабами василевса ромеев[8]." ---------------------------------------- "...Сърби на езика на ромеите се наричат "робите", защото и "сервили" в просторечието се нарича обувките на робите, а "цървули" - носещите евтини, бедняшки обувки..."

@Евристей Искрени поздравления за постовете - както винаги интересни и информативни. Аз съм склонен да променя мнението си, когато има аргументи за това (и обикновено си давам сметка, когато е нужна корекция). Любопитно ми е да разбера как би коментирал показаното в един от постовете на Кухулин, а именно, чe гърците от Пелопонес се отнасят към микенците на Нестор горе-долу така, както българите се отнасят към железните македонци?

Ами, не е железен, но ти също имаш право на мнение. Та, може да са гърци, но не са елини. Това е всичко, което аз казвам (вече обясних защо) и не виждам как това би се харесало на нашите автохтонци, при положение, че те трябва да търсят подобна връзка, но по оста траки - българи. За финал: който иска може да се смята за хеленик, за Ze/Zem или за хеликоптер Apache, на мен ми е все тая.

За пореден път (и може би за последен, защото нямам навик да си губя времето): нямам отношение към казуса с траките. Ако трябва да дам личното си мнение, бих казал, че към момента тезата на Чобанов от последната му книга най-много пасва на моята представа за това кои сме ние българите. С това затварям скобата за траките. Относно гърците - реших да експлоатирам паралела "траки - българи" и "елини - гърци", който за мен е видим: така както ние не сме потомци на траките, с що-годе същата категоричност можем да твърдим, че и днешните гърци не са потомци на елините. Това е население, което е било елинизирано и носи езиково наследство, но не са елините на Херодот, Сократ и ко. Липсва континиум с древните елини, това просто не са техните директни наследници, а в най-добрия (за гръцката истотическа парадигма) случай притежават някаква елинска кръв, вероятно не повече от колкото притежава и всеки друг народ на Балканите. Καταλαβαίνεις? А, иначе за каракачаните: железен аргумент! Ами, могат да се смятат за каквито си искат, така както и скопяните могат да се смятат за каквито си искат, и очевидно всеки може да се смята за какъвто си иска

Нещо бъркаш хората - никъде не съм твърдял, че сме траки. Напротив, това което написах е "че връзката на днешните гърци с древните елини е горе-долу същата, каквато е връзката на българите с траките", като вече обясних, че говоря от генетична гледна точка и съм съгласен за приемственост в езика. Отново за езика: безспорно е важен, но не е най-важен. Иначе каракачаните щяха да са елини, а знаем, че не са

Да, езиковата връзка е неоспорима. Аз по-скоро говорих за генетична връзка.

Добре, де, а, освен Пелопонес? Пелопонес към момента има около 1,1 млн. жители и далеч не всички от тях имат четирима баби и дядовци, които "произхождат от едно и също село или от села, които са на 10-на километра едно от друго". Колко пелопонески гърци смяташ, че отговарят на тези критерии? Доста селективен подход, за да може чрез него да се характеризира съвременната популация, бих казал аз. Освен това, та какво са 241 проби??? Това даже не е достатъчен брой за статистическа грешка (в кръга на шегата, въпросът е, че пробите са малко) Още по-важно: нали тук не говорим изключително за Пелопонес, но за цяла Гърция? Опонентите ти в спора казват, че връзката на днешните гърци с древните елини е горе-долу същата, каквато е връзката на българите с траките и това е факт: и при двата случая е трудно проследима, независимо от това дали им харесва на едните или на другите. Да погледнем какво е Пелопонес в сравнение с Гърция: 1млн. vs 10млн. Защо могат 10 милиона да претендират за елинско наследство, като очевидно само някаква малка част от пелопонеските гърци имат такава връзка?