Grifin

Сега, единственото което казах, е че е странно службите да пропуснат снайперист на покрива на първия етаж на 130 метра от трибуната. Да, в научен форум сме, и здравословния и умерен скептицизъм и избягването на сляпо доверие в авторитетите са част от научния метод (довечера като се прибера съм убеден, че ако реша ще намеря мнения на авторитети, които твърдят обратното на този, който били включили по БНТ). Не знам доколко приляга обаче в научен форум да се твърди по видеозапис, че очевидно кръвта е истинска... аз чак толкова научни твърдения не направих, единственото, което казах е че е странна такава немарливост (да кажем) на службите. О, Деф..често не отговарям като ме цитираш, защото просто няма смисъл, последното май беше че нямало такова нещо като диверсификация спрямо долара..Ако някой тръгне да симулира атентат (което още един път да натъртя, не твърдя), надали ще разчита на това президента да не мръдне и да го постреля в ухото най-добрия снайперист, за Тръмп поне съм убеден, че нямаше лесно да се навие.

Абе не знам..не намирисва ли поне малко тая история? Не колкото атентата срещу Доган ама.. Че Тръмп е големия печеливш е ясно- чисто нов живот, рейтинг до небесата. Но да оставят службите снайперист на 130 м. от Тръмп и то на покрива първия етаж да се позиционира и да постреля..

Така де, няма какво да се чудим защо е заблуда, ето, сам го казваш. Има вероятност за следващото ези, има и вероятност за серия някаква, две различни неща. А това, което според мен основно се пропуска е моментът в който се прави оценката. Защото, ако ще направим десет хвърляния с честна монета, то вероятността преди първото хвърляне за десет ези или десет тура е едно върху две на десета, наистина много малка вероятност. Само че, ако имаме вече девет хвърлени ези, то вероятността за серия от десет ези (девет вече хвърлени ези и още едно ези) е абсолютно равна с тази за серия от девет ези и тура, и в двата случая е една втора. Да де, ама защо ще е толкова голямо чудо стотното хвърляне, а не 97-мото, 99-тото, 102-то..? Те всички в залата са очаквали прекъсване и на петия, и на десетия път, да не говорим вече за 70ти, 80ти, 90ти. ТВ предлага модели, които дават оценки за разпределения на данни, при допускане за честни монети, зарове, рулетки и т.н. Така в този случай, да, вероятността за 100 поредни червени (пак да уточня, в началото на хвърлянията, на стотното при 99 червени си е просто една втора) е изключително малка и теоретично според Закон за големите числа при огромен брой опити би следвало да се случва средно един път на 2^100 опита, възможно е обаче да се случи, и при голям брой завъртания неизменно все някога ще се случи. При манипулирана рулетка естествено е по-вероятно да се случи такава серия, там вероятностите обаче вече нямат работа и наистина при такава серия всички в залата трябва да се замислят дали някой някого не заблуждава и се случва не "чудото" на изключително рядко събитие, а просто измама

Дали е добре или не, не знам, но просто не е истина, такъв договор не съществува. Новината тръгна мисля от криптосредите (там упадъка на долара се използва често като мотив за възхода на крипто), от индийски и други подобни сайтове и почти не успя да си проправи път до някоя по-сериозна медия. https://www.indiatoday.in/business/story/us-saudi-arabia-petrodollar-deal-history-significance-what-is-it-2553088-2024-06-14 https://www.timesnownews.com/business-economy/economy/big-blow-to-us-as-saudi-arabia-ends-80-year-petrodollar-deal-article-110982402 В единият от сайтовете въпросният договор е 50 годишен, в другия 80...всички уж се позовават на споразумението, но не изглежда да са го чели. Всъщност, споразумението е за икономическо сътрудничество и модернизиране на армията на Саудитска Арабия, не установява петродоларна система и не изисква СА да продава в долари петрола си. Ето го и самото споразумение, 6 страници е и започва от 788 стр. на пдф-а. https://tile.loc.gov/storage-services/service/ll/lltreaties//lltreaties-25-3/lltreaties-25-3.pdf И преди, и след това споразумение СА продава петрола си в долари и причините са съвсем основателни. Приходите от петрол се използват или за търговия и внос (без значение дали със САЩ или с други, никой не отказва долари), или за инвестиции. СА е един от най-големите притежатели на американски облигации (купуват ги с долари), освен това инвестират в суверенни фондове, във фондове за публични инвестиции, в недвижими имоти, в частни и публични компании и т.н., основно с долари. Освен това имат и дългове..пак в долари. Можем естествено да допуснем, че споразумението, което приложих е фалшификат, или че след него има друго, което задължава СА да продава петрол в долари. Ето обаче новина от 2023 г., според която СА е отворена към продажба на петрол в други валути, дали щяха да правят такива изявления ако имаше договор, задължаващ ги да продават в долари? https://www.bloomberg.com/news/articles/2023-01-17/saudi-arabia-open-to-talks-on-trade-in-currencies-besides-dollar Факт е, че някои държави напоследък диверсифицират и опитват да намалят зависимостта си от долара, някои обаче правят обратното, и докато наистина има известен спад на световната доминация на долара, аз поне не бих правил толкова смелите прогнози, че трябва да се купува злато, с което да купим новата световна валута след няколко години..Всъщност от 09.06.2024 г., датата на която изтече така наречения договор и се избълваха множество статии и клипове прогнозиращи бързия упадък на долара, досега той е поскъпнал с около 1,5%.

Добре, нека са "домати" (т.е. съвкупно българско земеделие), а не домати, не мисля че има голяма разлика. Това за плодородните почви и водите за съжаление ми се струва, че не е така, те са само един от факторите, освен тях трябват капитал(пари, технологии, съоръжения, инфраструктура, човешки капитал под всякава форма и т.н.), труд и предприемачество. Ако земите и водите бяха достатъчни, в нашите магазини нямаше да има доста неща от Израел например (страна с не особено благоприятни условия и с повечко пустини от България), щеше да ни е евтино да си ги произвеждаме, че и дори да ги изнасяме, ама не е така, нали? Истината е, че сектора е изключително непривлекателен, фермерите стават все по-малко и застаряват, и че всяко младо момиче примерно, предпочита да си вее кълките на хладно в мола за малко повече от минималната заплата, с надежда да стане нечия..каквато и да е, вместо да сложи забрадката и да отиде да плеви на 40 градуса, при младите мъже положението е сходно и това не мисля, че би се променило дори и с 500% мита на всички "домати". Разбира се, при един колективистки сценарий и смяна на строя, проблема с мотивацията би изчезнал рязко. Аграрния сектор ми е много чужд, не го следя и не съм обвързан по никакъв начин с него, мотика съм виждал на живо няколко пъти. Не мога да коментирам в детайли държавната ни политика, както и европейските субсидии и дали има разлики за едни и други държави, просто не ги следя. Въпреки това обаче, от първо лице знам неща за някои проекти, които ме карат да си мисля, че не ни е виновен толкова ЕС, колкото сме си виновни ние..

Това на пръв поглед е точно така, но само от теоретична гледна точка (на пръв поглед пак). Всъщност, повечето икономисти смятат, че митата за внос не постигат на практика този ефект. За да не се замеряме с авторитети (повечето икономисти), нека накратко да видим защо. Първо, икономическите теории не са като физичните, те имат много слаба степен на прогнозиране, дори има анекдот за икономистите, че те (икономистите), са много добри в това, да ти обяснят днес това, което не са успели да предвидят вчера . Икономическите теории работят, както и всички останали, само в рамките на допусканията си. В конкретният пример, това може евентуално да сработи (и то само на първо време), но само при условията на перфектна конкуренция, за която допусканията са следните- пълен достъп до информация, няма бариери за навлизане, продуктите са хомогенни, пълна мобилност на ресурсите (без никакви разходи), икономическите индивиди са рационални и винаги вземат решения, с които да максимизират изгодата си, производителите произвеждат продукти за които имат най-малки алтернативни разходи, има много производители, които не могат да влияят на цената и са прайстейкъри, тоест продават на определена от търсенето и предлагането цена..може и да пропускам някои, тези мисля са достатъчно. Аграрния сектор се приема, че работи в условия близки до перфектната конкуренция, дали е така на практика, нека всеки сам прецени. Пак според икономическите теории, продуктите се конкурират за ресурсите, тоест, всяко решение за отглеждането на дадена култура пренасочва ресурси (земя, капитал, труд и предприемачество), които биха били използвани за отглеждането на други култури, иначе казано, това са алтернативните разходи. Нека не се опитваме да правим прогнози за реалността, с това дори и икономистите не се справят . Нека приемем, че пазарите са напълно конкурентни и са спазени допусканията за перфектна конкуренция и видим в един идеализиран опростен свят какво би станало. Нека доматите, които бяха някъде в темата давани за пример, в момента струват 2 лв. на едро. С цел да стимулираме родния производител, налагаме 100% мито за внос и вносните домати са вече 4 лв на борсата. В момента малко родни производители гледат домати, защото печелят малко или нищо, след мярката обаче това не обещава да е така. Някои фермери намалят или спират напълно да отглеждат други култури, които не се облагат с мита и започват да сеят масово домати, някои IT специалисти решават че е добра идея да напуснат работа и да започнат да гледат онея 25 дка, дето ги наследиха преди няколко години, предприемачи теглят кредити и купуват или наемат земя и започват да сеят домати. Общо взето вариантите са три, като при всеки от тях има пренасочване на ресурси и изтегляне от някои производства, което води до спад в предлагането и повишаване на цените на другите култури, които се отглеждат в намалени количества за сметка на доматите, да не забравяме IT специалистите, които се завръщат на село, не взимат заплати и не наемат жилища в големите градове, а също така и предприемачите, които ако не гледаха домати, щяха да правят нещо друго. Вариант едно (често срещан в селското стопанство)- всички сеят домати..на следващата година има толкова домати, че цената им пада драстично, IT-тата и предприемачите скубят коси, потребителя обаче е що годе доволен, яде по-евтини домати и може да яде и по 100 кг месечно. Минимални ползи за потребителите, производителите са на загуба, нетни ползи за обществото между нула и отрицателни. Вариант две (оптимален)- точен брой производители успяват да запълнят нишата, производителите печелят добре, потребителите ядат по-скъпи домати, освен това и по-скъпи други селскостопански продукти (заради отлив на ресурси за тяхното производство и свиване в предлагането). Тъй като цените са по-високи, потребителите могат или да консумират по-малко количество с тази част от дохода си предвидена за зарзават, или да консумират пак същото количество както преди, но за сметка на други стоки и услуги от които пренасочват парични средства за да посрещнат доматените си нужди, производителите на тези други стоки и услуги имат съответно намалени приходи. Производителите на домати споменахме че са добре, това обаче води до навлизане на още производители в доматения сектор и евентуално до вариант едно след известно време. Нетни ползи за обществото- между нула и отрицателни. Вариант три- няма достатъчно нови производители, разчитаме основно на внос (с мито 100%), тези които са навлезли в доматения сектор печелят добре, което води до навлизане на други в сектора в следващите години и евентуално до вариант едно в крайна сметка. Потребителите ядат скъпи домати и като цяло ситуацията е сходна с вариант две, но да кажем в по-малка степен. Нетни ползи- между нула и отрицателни. Сега, това е отгоре отгоре конкретно за доматите, при митата примерно за китайските ел. автомобили нещата са съвсем различни. Иначе някъде по назад беше споменато за икономии от мащаба, да възможно е след години на доматен протекционизъм и мегаинвестиции да се превърнем в износител номер едно в Европа, дори да го направим обаче, дали ще си струва надпреварата с тези, които в момента реализират икономии от мащаба..

Не, не, всяка честота има хармоници да, и нищо не ги прави по-особени. Честотата, която определяме за Ла е просто еталон от който се започва и по него се настройват инструментите. Днес е прието да е 440 херца и всичко, което слушаш е записано така. Нищо не ти пречи да си настроиш пианото (примерно) на ла 409, останалите тонове се настройват на интервали по това Ла и изпълняват съответните функции. Имаш едно настроено пиано и само човек с абсолютен слух (или чрез замерване) би казал че е по-ниско, то само по себе си е настроено. С това пиано обаче не можеш да свириш в банда, в която останалите инструменти са настроени по стандарта (440 херца). Те могат да си свирят, но каквото и да опиташ да изсвириш ти и общото ще звучи отвратително..ще е пълно с дисонантни хармоници, които ще се "бият". Стабилността както написах по-горе е само по отношение на нещо и във определена система (лад), спрямо друг тон поне, или акорд. Един тон ако чукнеш на някой инструмент, без значение дали е на ла 440, 407 или 3,14 , този един тон сам по себе си е стабилен. В един лад обаче всички тонове изпълняват различни функции. Лад накратко е система от тонове, които могат да бъдат подредени на терци и тези тонове изпълняват определни функции. всъщност ето: https://bg.wikipedia.org/wiki/Лад Така в най-простия случай ако имаме лад до мажор (до ре ми фа сол ла си ) и удариш с лява ръка акорд до мажор (до ми сол), а с дясната рука удариш едно до някъде по-високо, то това до зучи стабилно като чук, то си е там и не иска да отиде никъде, същото е с квинтата (сол) , терцата (ми) е също много стабилна, си е донякъде стабилно, но "тегли" и иска да се разреши към до, а надстройките са още по нестабилни, звучат незавършено и напрегнато и в зависимост какви са теглят нагоре или надолу към най-близкия за тях стабилен тон. За човек, който не е учил музикална теория и не е свирил не знам доколко може да бъде ясно това, все пак един учебник, напр. "Елементарна теория на музиката" е от не малък обем и доста страници в началото са запознаване с речника и терминологията, освен това има и практика, солфеж, диктовки и разпознаване на интервали, тризвучия и т.н. , та няма как ей така от няколко мнения във форум да се изяснят нещата..

Доста са сложни нещата, да, и не могат да се покрият в рамките на няколко поста, но съвсем отгоре отгоре ще пробвам. Като удариш една струна (тяло), тя започва да трепти. Първо трепти с цялата си маса, после с половината, после с една трета, една четвърт и т.н. Това е натурален ред на хармониците (оттам тези редове в математиката са хармонични). Така ако струната е с такъв опън, че трепти 440 пъти в секунда, тя произвежда тонът Ла, но освен него и всички други, които се чуват все по-слабо и по-слабо. Те се наричат обертонове. Най-общо два тона звучат добре заедно ако имат много общи обертонове и ако нямат дисонантни хармоници. Когато се раздели струната на две се получава октава, на три е кварта, а в съотношение 3/2 е квинта, това е направил Питагор. Оттам ако започнеш да строиш квинти нагоре от даден тон ще получиш всички 12 тона на натуралния строй. Този строй има проблеми с натрупване на грешка при повече октави и тези проблеми са решени векове по-късно с равномерно темперирания строй, при който просто октавата се дели на 12 равни полутона. В някои ориенталски ладове, както и в някои блус скали се ползват и четвърт тонове. Такъв "факт" за Бах и предшественици няма, няма благозвучие в цели и такова в полутонове, в зависимост от контекст и хармония някои интервали звучат добре, а други не. Едни и същи тонове, които образуват някаква мелодия, изсвирени върху една хармония ще звучат добре, върху друга пак добре, но съвсем различно, а върху трета изобщо няма да звучат. Честотата на тонът Ла няма никакво значение, просто това е тонът, който се взема от камертона и оттам нататък инструмента се настройва на интервали по него (освен ако не задълбаем в конспиративната теория, според която Гъобелс, ако не се лъжа, е въвел ла от 440 херца, защото това имало негативни ефекти върху човешкото тяло ). Е... има хора с абсолютен слух, които като слушат запис направен с Ла 332 херца и твърдят, че ги дразни, но това е защото са свикнали на 440 и го имат като еталон в главата си, ако бяха свикнали на 332 щеше да ги дразни всичко друго. Съвсем не е волно. Не съм чел това, което ти си чел в уики, но това се отнася за система, устойчива система, а именно лад. Устойчиви (по различен начин) във лада са тониката или първа степен, квинтата, терцата и донякъде септимата, останалите се водят настройки и имат тенденцията да "искат" да се разрешат нагоре или надолу до стабилен тон. Не е толкова чак тайнствен смисълът, но се иска практика, речник и теория и нещата придобиват смисъл.

А тая графика американците ли я отрязаха до август 2022 г., точно в пика на цената? Защото в момента цената е горе-долу 14 пъти по-ниска, горе-долу на нивата от лятото на 2021 г., тъкмо преди американците от Москва да започнат да притварят кранчето.. https://tradingeconomics.com/commodity/eu-natural-gas

Косвено, да. А доколко, да кажем, че е дискусионно, според някои малко, според други повече, добре. А дори и да приемем, че: хубаво, нека да не е добре да се дава Ирландия за пример, аз уточних, че данните може и да се тълкуват като подбрани, по-добре ли е обаче да се дават Япония и Корея за пример, страни, които не са в ЕС и са с коренно различна култура, история, икономически отношения с другите и т.н.? От които примери, аз поне дори и не разбрах какво следва, единият беше по-негативен и наблягаше на преработването в тези страни, а вторият пък показваше доброто им отношението им към учителите... Както и да е, доколкото аз разбрах, смяташ, че нямаме голям проблем и нещата са общо взето в параметрите, аз не мисля точно така, най-малкото, защото съм работил с хора, от тези, които наричаш нормални (някъде в началото беше казал, че 70% от еди-кои си били функционално неграмотни на 15 г., но после пораствали и ставали нормални хора, по памет карам), и работата би била в пъти по-лека и продуктивна, ако така наречените нормални бяха по-малко, допускам че и на други места е така. Всеки с мнението си

Добре, тя темата преди това зави към източна Азия, макар че беше открита с това, че сме на последно място в Европа. Според мен, ако ще правим сравнения, е по-добре да е с европейски държави, източноазиатските общества са коренно различни от нашите, но добре, не пречи разбира се и с тях да се сравним. Като казваш даваме ги за пример, какви точно изводи правиш обаче? От предните ти мнения, аз поне останах с впечатление, че в Япония и Корея учениците са добре на тестовете, обаче пък там после се работи много и понякога хората прегарят, а при нас всичко си е наред, затъпяваме експоненциално, но пък си работим по 40 часа седмично и все пак в Македония и Румъния е горе-долу същото дередже, така че няма какво толкова да го мислим, трябва първо да забогатеем, пък тогава нещата ще си се наредят от само себе си и ще се вдигне нивото на образованието, очевидно е , че в по-богатите страни и образованието е по-добро..освен това, ако в девети клас не можеш да сметнеш разход на гориво за сто км, то не е страшно, като станеш на 20 и си купиш кола, ще си го сметнеш с онлайн калкулатор или пък някой ще ти каже да разделиш това на онова и да умножиш по сто и пак ще се оправиш .. Сигурно пропускам някои от изводите, но и тези не са малко. Нека и аз подбера малко данни, пък да видим как можем да ги тълкуваме. Ирландия е на четвърто, първо и трето място (за математика, четене и науки) в Европа, със средна работна седмица от 39 часа, и среден ръст на БВП от 7,9% за периода 2000-2022 г. , от около 100 млрд $ за 2000 до около 530 млрд за 2022. В интерес на истината, голяма част от този БВП се дължи на данъчната й политика, поради която някои от най-големите технологични компании (Apple, Google, Microsoft, Meta- Facebook ) регистрират там интелектуалната си собственост и операциите си извън САЩ, но покрай това над 10% от населението на Ирландия работи в тях, плащат се данъци, поддържат се офиси, складове, инфраструктура и т.н. Как мислиш, има ли това нещо общо с нивото на образование и възможно ли е да стане у нас, или пък в държавите, с които се сравняваме - Македония, Румъния и т.н.,?

Аз поне не виждам много общо между това и темата както е зададена.. А ако ще правим такива връзки, защо не видим например Холандия, която от години е винаги на челните места по образование? Там средната работна седмица е около 31 часа, в Дания по спомен също не се преработват много, в УК има немалко компании, които експериментират с четиридневна работна седмица, според редица проучвания успешно. Такива примери има предостатъчно. А ако съвсем искаме да неглижираме проблема и да оправдаем липсата на елементарни способности при учениците (а понякога и свои), винаги можем да продължим да берем черешки и да дадем за пример Флойд Мейуедър, Тайсън Фюри или Конър Макгрегър, те надали биха се представили достойно на такъв тест, ама са милионери, та учениците в 9 клас що да могат да сметнат разход на сто км тогава или нещо с проценти, нали ако разберат как става за годините от пети до девети клас, може и да се преуморят и да станем свидетели на ръст от "Кароши"-та...

Не знам, за мен не е логично да не могат. Път, скорост и време се учи в пети клас ако не се лъжа, горе-долу тогава се добива и познанието, че ако разделиш едно число на друго и получаваш колко от горното (числителя) се пада на единица от знаменателя, тоест как да смяташ разход на единица и съответно оттам на сто (и много други неща). Процентите и съотношенията и те са от пети и шести клас и се използват в почти всички области, та може би не е лошо да се знаят в девети клас, а не се ...често и в университетите също, доколкото имам някакви наблюдения, но хайде, моето не е представителна извадка. А дори и да не бяха решавали точно такива задачи, това е идеята на тези тестове, дали могат учениците да прилагат модели, които са учили в училище, в практически задачи, като следва да могат да преценят кога кои, както и да ги нагаждат за конкретната ситуация, накратко, трябва да са ги разбрали, а не наизустили за конкретния изпит и после...ъъъъ..как беше формулата? А за четенето не е важно да са чели Ботев или Вазов, както беше споменато нагоре, а дали могат да прочетат текст и да разберат смисъла на написаното в него, да го синтезират и обяснят, обсъдят, оспорят и т.н.

Може би си искал да цитираш някой друг?

Емоционалната страна на нещата е напълно разбираема, според мен обаче не бива да се стига до крайности, в които емоциите напълно заглушават сигналите от реалността. Да, сигурно би било страхотно България да е " Швейцария на Балканите", швейцарците обаче отдавна са се погрижили за себе си, а ние по редица причини не съвсем... Не можем да променим историята, както и не можем (или много трудно и на висока цена) да променим всички подписани договори, концесии и т.н. и според мен най-важния въпрос в момента и при настоящите условия е каква е алтернативата на приемането на еврото , с каква цена идва, има ли плюсове (освен достойнството и честта да бъдеш "независим" и "неограбван") и най-важното- осъществима ли е и как тази алтернатива на практика? Аз лично при една добре поднесена, издържана и аргументирана такава алтернатива не бих защитавал сляпо еврото, а бих си променил позицията. А иначе достойнството е нещо много хубаво, докато не се използва срещу достойния (особено ако е лековерен и наивен), в някои строеве и структури достойните и честните цял живот блъскат за парче хляб и едното криворазбрано достойнство.

Това по никакъв начин не отговаря на въпросите ми относно аргументацията по изводите от оная "творба", но всичко е наред, аз така или иначе нямах големи очаквания . Добре, на много места е имало такива "местни" валути, обаче какво е общото с конкретната ситуация? - какво точно означава, че са успели? - къде е/са в момента тази/тези валута/и и как се казваше/казваха? - това ли е лелеяния суверинитет, да можеш в рамките на няколко години да си купиш яйца от съседното стопанство с местната валута? -къде извън рамките на тези провинции въпросната валута дори и тогава е имала някаква стойност? -възможно ли е това да се случи в днешния глобализиран свят, и ако да- устойчиво ли е и какви са плюсовете?

Съгласен съм, и аз така смятам, това е целта на автора. Не ми стана ясно само, как от тези така наречени аргументи или предпоставки се достигна до извода за крах на долар и евро и безспорно примамливата идея за господство и суверинитет на българския лев? Нямам представа дали авторът наистина няма никаква идея за това какво е централна банка, валутен борд, от какво зависи стойността на една валута, как се създават пари (защото не е само печатането, така се създават само част от парите), какво е златен стандарт, какво са фиатните пари и съответно какви плюсове и минуси имат. Не се наемам да кажа дали припечелва надомно с такива публикации или наистина смята, че в това, което е написал има смисъл. За теб обаче някак си съм сигурен, че пишеш искрени мнения, а когато цитираш такива източници си съгласен с това, което твърдят. И понеже на мен наистина не ми стана ясно, ще ми е любопитно да разбера как от тези данни се достига до извода за краха на еврото и долара, как при пропадане на ненадеждното евро ще се "отвържем" от него (или може би трябва да сме вече отвързани тогава) и как докато долар и евро се обезценяват стремглаво българският лев ще оцелее, с какъв тип икономика, с какви продукти и услуги и с каква банкова система?

Ооо... Значи авторът, многоуважаемият Almus е започнал да търси аргументи (ами да беше продължил, че нещо..), намерил е графика и е направил извадки. След това е направил извода, че щом една тр. унц. през 1999 г. е била 243,67 евро, а през 2023 г. е 1749,53 евро, то еврото е изгубило 86% от стойността си. Този извод е меко казано ..интересен, но анализ на всеки детайл от творбата е твърде трудоемко начинание, за което аз нямам сили. Да се прави този извод, без изобщо да се споменават поне промените във възнагражденията, покупателната способност и инфлацията е нелепо, подвеждащо и честно казано обидно за аудиторията към която е таргетирана "статията". За сравнение, за малко по-малък период от време (2003-2023) руската рубла (заради тази същата аудитория я давам за пример) е паднала спрямо еврото около 3 пъти, та нека авторът сметне тя колко е изгубила от стойността си спрямо златото, щом това е най-важното мерило. https://www.google.com/search?q=rub+to+eur+chart&sxsrf=AB5stBjQVnYAn4kv0uxRu2jwEaw2nzAxWg%3A1689374415466&ei=z86xZOqGHLWVxc8P_pOT0Ac&ved=0ahUKEwiqqrSPoo-AAxW1SvEDHf7JBHoQ4dUDCA8&uact=5&oq=rub+to+eur+chart&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiEHJ1YiB0byBldXIgY2hhcnQyBxAAGBMYgAQyCBAAGAgYHhgTMggQABgFGB4YE0ihDVDWBFjWBHABeAGQAQCYAXSgAXSqAQMwLjG4AQPIAQD4AQHCAgoQABhHGNYEGLAD4gMEGAAgQYgGAZAGCA&sclient=gws-wiz-serp Нататък става още по-добре..авторът започва да търси данни за златното покритие, въпреки че от края на златния стандарт ни делят повече от 50 години, и о шок...фиатните пари не са обезпечени със злато . А какво толкова означава тази разлика от 52 пъти за 77 години, освен че златото е поскъпвало малко над 5% годишно, всъщност около 5,27 %? Освен златото, такова поведение са имали и бензина, доматите, салама и много други. Много са напечатаните долари без покритие, и не само долари, а всички фиатни пари, вкл. и левове, поне докато можехме да си ги печатаме по усмотрение. Оттам нататък вече започвам да се бъркам..колко са икономическата криза?..какво като (ако) са разходите 4 цента на долар? След това надолу освен някакви голи изявления и много препинателни знаци аз поне друго не виждам.

Хубаво, ама точно кои са случаите, които имаш предвид? Защото ти не говориш само за случаите, в които се пресичат, ти сравняваш пътища, които съвпадат с успоредни прави в евклидовата геометрия с успоредни прави в неевклидова геометрия, а то не е едно и също. Кои са случаите, в които пътища, съвпадащи с успоредни прави в евклидовата геометрия, съвпадат със същите пътища в неевклидова геометрия, и едновременно с това са пак успоредни, но се пресичат в тази неевклидова геометрия?

Добре, от първият пример се подразбира, че се движат един срещу друг по една траектория и в такъв случай ще се сблъскат разбира се, но траекторията ако е права линия в евклидовото, съвсем не е задължително да е такава и в неевклидовото ( то зависи и кое от тях), а наричаш движението праволинейно, та затова и попитах. Това съвсем не е така и зависи от конкретната геометрия, понятието успоредни прави е различно при различните. В тази на Лобачевски например е възможно през дадена точка да се изведат безброй прави, които са успоредни на дадена прави, отдалечени еднакво от нея и не се пресичат, а в евклидовата можем само една, в други пък успоредните се пресичат. При една ситуация, в която имаме две траектории, които не се пресичат, геометрията която се използва може да бъде различна и те да бъдат наречени успоредни или не, прави или не, но те няма да се пресекат в никоя . Ето например, земните паралели успоредни ли са ( и в коя геометрия) и пресичат ли се?

Да наистина, защо? А траекторията по която се движат един срещу друг, в кое пространство е права линия?

Всъщност "опровергателите" не се придържат към нея, може да си мисля, че го правят, да твърдят че го правят, но много често влизат в противоречие и с нея, и примерите за това по тези теми са в изобилие. Освен това, "опровергателите" често влизат в конфликт и с математиката, понякога на изключително ниво- имаше случай в който не беше ясно как се разкриват скоби, в друг "доказателството" се градеше на пресмятане на средна скорост за отиване и връщане (тоест за еднакво разстояние, но с различни скорости в двете посоки) като средноаритметична, а не среднохармонична, което дори и не е задължително да се знае че така се казва.. то се решава с оръжия преподавани в пети клас ( S =V.t ) . "Опровергателите" миналата година с изненада установиха, че видиш ли имало и други, освен двумерни ЛТ, докато в същото време твърдят, че те единствени ги разбират и решават правилно, а физиците и математиците по цял свят над сто години не могат да се усетят и бъркат все по един начин, а фактът, че GPS системите работят се обяснява може би с Бог Релативист, който тайничко донаглася нещата с цел да поддържа заблудата и вярата в СТО..(и ОТО в случая). "Опровергателите" подготвят реферат с математическо доказателство против СТО и в същото време твърдят, че СТО е математически непротиворечива теория ... това може да продължи много дълго.. Та да, Нютоновата физика не е лъженаука, но продукцията на "опровергателите" е.

Абе хубаво се кодошите тук, ама я си представете (със Сканер), че ви се представят доказателства ( със реферат, питагорова теорема, както си му е реда ), че такъв триъгълник може да съществува ( в евклидовата геометрия) , тогава какво ще правите, а?

Според мен, вероятността да видим такъв мач наистина е клоняща към нула, но пък социалните мрежи имат нужда от такива новини, и о чудо.. и двамата имат бизнес със социални мрежи.. Ако мач има, Зукърбърг

че той си е стационарен в неговата система, а слоновете се движат едит: Сканер го е писал вече