
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10130 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Статистичеси погледнато, колко пъти човек има секс през живота си и колко пъти се размножава.
-
Русия няма сили за обратна контраофанзива. Ако имаше, отдавна да е превзела Донбас. Ако украинците нямат сили да изритат орките до есента, войната волю-неволю ще трябва да бъде замразена. Това е вариантът, който най-много отърва на Путин в момента. Това дефакто ще е победа за Русия, защото така тя ще има шанс да си налага условията.
-
Точно така е. Имаме безброй измерения, чиято дължина е планковата дължина и които се движат със скоросотта на светлината в кръг. Именно така се получава вортексът на Кьонингберг. А заради него измеренията се появяат и изчезват по подобие на вакуумни флуктуации, така че ние няма как да определим в кое измерение сме. Всичко това безпорно доказва съществуването на алтернативни реалности и Вселени.
-
Нищо не си демонстрирал ... освен очевидния факт, че ако моите часовници спрямо теб изостават, то твоите спрямо мен избързват.
-
Както вече ти отговорих, не може само някои часовници да се забавят ... след като по условие всички часовници в една система са синхронизирани.
-
А ти знаеш ли какво означава часовниците да се забавят? Вече два пъти питах, но ти така и не отговаряш.
-
Не съм го смятал и не знам как точно се получава. Но както и да го смятаме би трябвало да излезе, че във всяка система часовниците на другата се забавят. Това искам да покажа с този пример.
-
Примерът е елементарен, Гравити. Напъни са малко да вникнеш в него. Няма нужда да бъде безупречно зададен. Принципно, имаш две ракети, които се движат инерциално една спрямо друга. В даден момент началата натехните отправни системи съвпадат, а в по-късен момент от време (който е различен за двете системи), и в двете системи се случва едно и също събитие. Времевите координати на това събитие са различни в различните системи, но събитието се случва и в двете системи. Питаме следното: когато събитието се случи в системата на ракета А, на коя ракета часовниците са назад когато събитието се случи в системата на ракета Б, на коя ракета часовниците са назад Наистина ли не не можеш да разбереш тази елементарна задачка?
-
Добре де, когато Айнщайн пише (черно на бяло), че часовниците се забавят, ти как го разбираш? Или може би ти го отсвирваш Айнщайн като популярна литетература.
-
Щом питаш значи не си разбрал примера. Моят пример е модифицирана версия на парадокса на близнаците ... с тази разлика, че имаме два пътуващи близнака, а не само един пътуващ близнак. "Решението" на класическия парадокс е да се покаже, че ситуацията е несиметрична: само пътуващият близнак е изпитал ускорение и само той се брои за подвижен. Съответно само на него му се забавят часовниците. В модифицираната версия имаме два пътуващи близнака, на които всичко им е еднакво: и двамата са изпитали еднакво ускорение, а после и двамата пътуват с еднаква скорост. Значи като цяло, ситуацията с тях е напълно симетрична по условие. Няма как въведеш асиметрия в примера ... след като по условие имаме пълна симетрия. При това положение как определяш на кой от двата пътуващи близнака му се забавят часовниците?
-
Това не е вярно. Всички часовници в една отправна система по условие са синхронизирани. Значи всички те ще изостават заедно. Противоречието е, че не можеш да кажеш на кой му се забавят часовниците: Печно смята, че на Генчо му се забавят, а Генчо смята обратното.
-
Парадокс на тризнаците Пенчо, Генчо и Атанас са тризнаци. Пенчо и Генчо летят инерциално в космоса с еднаква скорост спрямо земята, но в обратни посоки - както е показано на картинката долу. Атанас пък си седи на земята. В момент t=0, началата на трите отправни системи съвпадат. В този момент тризнаците са на по 30г. След една година време, в момент t=1, на земята става земетресение. В задачата се пита на колко години са Пенчо и Генчо в момента на земетресението. Пренебрегваме системата на земята и гледаме само системите на ракетите: в системата на Пенчо, Генчо е подвижният и съответно неговите часовници изостават в системата на Генчо, обаче, е обратното: Пенчо е подвижният и неговите часовници изостават Значи на кой от двамата часовниците са назад в момента на земетресението?
-
Имаш двойка наблюдатели: Ангел и Боби. Физиката казва, че никой от тях двамата не може да определи с експеримент дали е подвижен или не. Затова Ангел приема (условно) себе си за стационарен и казва, че на Боби му се забавят часовниците. Според Боби, обаче, е обратното: на Ангел му забавят часовниците. Значи на кой от двамата му се забавят часовниците: на Ангел или на Боби?
-
Формулите не са проблем. Те са стандартните, с които се смята забавянето на времето (time dilation).
-
Айншайн е озаглавил глава §4 на реферата си "Физически смисъл на уравненията, получени за твърди тела и движещи се часовници" ... но спроред теб това не е физическият смисъл на ЛТ. Добре. Айнщайн говори некви глупости в тази глава. Напълно съм съгласен.
-
В глава §4 на реферата си, Айнщайн дефинира физическият смисъл на Лоренцовата трансформация: подвижните тела се скъсяват по оста на движение подвижните часовници се забавят Това са релативистичните ефекти, с които е известна СТО: скъсяване на дължините и забавяне на времето (time dilation). Значи за никакъв "опростен пример" не става дума, а за това как Айнщшайн лично дава физическа интерпретация на уравненията на Лоренцовата трансформация. Ако ти не се съгласваш с тази физическа интерпретация, значи ти не се съгласяваш със СТО.
-
Ако броим, че има различно остаряване, значи се съгласяваме със СТО.
-
Добре де, нали самият Айншайн казва, че подвижен часовник се забавя. Но според теб ако му лепнем табелка "стационарен", той вече не се забавя. Или с други думи: лепваме му на часовника табелка "стационарен" ... и той не се забавя сменяме му табелката на "подвижен" ... и той почва да се забавя Чудна физика, братко мили. Забавят се онези часовници, на които сме лепнали табелка "подвижен". Но в момента, в който сменим табелката, те вече не се забавят. Прекрасно. Тука има, тука нема.
-
Ами хайде обясни тогава каква е разликата между двете. Ако ти се забавят часовниците, тогава по-млад ли си или не?
-
Добре. Тук ти самият противоречиш на Айнщайн, защото цитатът горе е от главата "Физически смисъл на ...": Значи самият Айнщайн твърди, че забавянето на часовниците е физическо проявление на Лоренцовата трансформация ... но ти не съгласен. Само така, батка. Аз също не съм съгласен.
-
Добре де, как знаем кой наблдагел е стационарен ... след като по условие не знаем и го избираме произволно и за удобство. Щом избираме произволно и за удобство, значи не знаем кой наблюдател е стаципонарен. Съответно не знаем, на кой му се забавят часовниците. Вие двамцата сте абсолютно скарани с логиката. Хем произволно избиране кой наблюдател е стационарен ... хем знаем, на кой му се забавят часовниците.
-
Е да де. Във физиката няма абсолютенх покой и съответно коя отправна система е стационарна се определя произволно и за удобство. Значи на кой му се забавят часовниците: на този, който за удобство е избран за подвижен. Следователно, забавянето на часовниците е прозволно и за удобство.
-
Е как да няма? Как определяме кой наблюдател е в покой (тоест, стационарен)? Ти не знаеш ли, че няма абсолютен покой? Значи не можем да кажем кой от двойка наблюдатели е в покой. Затова теглим жребий и така избираме кой от двойката е в покой (стационарен).