gmladenov

Тантине, имаш само една врата. Ключалките са две. Вратата се отваря само когато и двете ключали са отключени. Това условие е изпълнено в стационарната система, но не в примовата система. Значи в примовата система вратата няма как да се отвори. Защо задачата е глупава ... а не теорията, която произвежда този абсурден/глупав резултат??

Хихи, какво искаш да кажеш ... че е напълно нормално в примовата система вратата да се отвори доката едната от двете ключалките е заключена? Това ли казваш? И това на теб ти се струва нормално и научно, така ли?

Е да де, но в такъв случй вратата просто няма как да се отвори в примовата система, тъй като по условие тя се отваря само ако двете ключалки са отворени едновременно. Значи в едната система вратата се отваря, а в другата не. Според теб това не е ли парадокс?

Къде видя оплакване в моето изказване?? Просто посочих на младия колега, че има обидно и пренебрежително отношение.

Пример за обидно и пренебрежително отношение. Като си толкова знаещ и разбиращ, защо не решиш Парадоксът на автоматичните ключалки. Само че сам го реши ... без да се криеш под полата на батко ти Скенер.

Весела Коледа на всички!

Не съм гледал сметките, но според клипчетата стената е неподвижна и в двете системи, а прътът е подвижен и в двете ... но в едната е завъртян. Значи излиза, че Лоренцовата трансформация (ЛТ) избирателно е завъртяла пръта ... без да завърти нито стената, нито релсата. ЛТ не работи така.

Ники, ето го твоя пример на анимация ... но според класическата физика, не СТО. Ако се замислиш, релсата въобще не ти трябва. Също така забележи, че ако прътът се движи диагонално спрямо стената, то стената също се движи диагонално спрямо пръта. Диагоналното движение не е никакъв проблем за Галилеевата трансфромация и там всичко излиза както трябва. В СТО това не работи. Там движението трябва да е само по оста Х, а не по диагонал (Х и У).

Не можем да пренебрегнем движението по оста У. Нали точно заради него движението на пръта излиза под ъгъл в системата на стената. Иначе няма да е под ъгъл, а ще е хоризонтално. Както и да е.

> Релса с дължина M се приближава успоредно към Стена със скорост VРС > Прът, с дължина L= корен квадратен от 2, се движи по Релсата със скорост VПР (на ляво в картинката). Ако релсата се приближава успоредно към стената, значи тя се движи по оста У. Ако пък прътът се движи по релсата, значи той се движи по оста Х. Така общото движението на пръта спрямо стената е по две оси (Х и У) ... а не по една ос, както се изисква. Аз така го разбирам примера.

Така е ... но в такъв случай трябва да завъртиш координатните системи така, че да имаш движение само по оста Х. За да може твоят пример да е валиден, трябва прътът да се движи по оста Х в системата на стената ... и стената да се движи по оста Х в системата на пръта. Иначе не можеш да ползваш прстата форма на Лоренцовата транасформация. Нали играем по правилата на СТО.

Да де, но това движение трябва да е само по една ос ... ако следваме правилата на СТО. В такъв случай не може прътът хем да се приближава към стената заедно с релсата, хем да се движи настрани по релсата. Значи прътът все пак движи по диагонал спрямо стената.

Добре де, нали прътът се движи по диагонал спрямо стената? Той трябва да се движи хоризонтално спрямо стената, ако броим стената за едната система (К), а прътът за другата (К').

Скенер, ти в гората ли живееш? Никога ли не си виждал врата? Следната анимация показва вертикално-отваряща се врата. Съвсем очевидно ако в двата горни (или двата долни) края сложим по една заключалка, тези заключалки трябва да се отключват едновременно, за да може вратата да се отвори. Също така вратата се отваря едновременно в двата си края (левият и десният). Може ли да е иначе??

Ако съм те разбрал правилно, двете системи ти ги разглеждаш като движещи се на диагонал една спрямо друга. Така ли е? Ако е така, тогава си напълно прав, че Лоренцовата трансформация се дъни ... но това е защото я прилагаш неправилно. В този случай наистина трябва да използваш страшната формула на Скенер. Лоренцовата трансформация в простия си вид важи само ако движението между стационарна и примова система е по оста Х (хоризонтално). Ако гледаш взаимното движение като диагонално, тогава ЛТ със сигурност се дъни. Аз съм го пробвал със светлината и тогава тя излиза с различна скорост в различните посоки.

Това няма значение. Тук проблемът е теоретичен, а не практичен. На теория няма никакъв проблем ключалките да се отключат едновременно в стационарната система. А щом това е така, те ... пак на теория ... не могат се отключат едновременно в примовата система. Значи имаме теоретична невъзможност вратата да се отвори и в двете системи. СТО дефакто го забранява.

Ето как са изчислени горните времеви координати: Лоренцова трансформация за времеви координати: t' = γ(t - xv/cc) По условие имаме γ = 2, Х(ляво) = -1с, Х(дясно) = 1с, v = 0,87с. Оттук за времената в примовата система получаваме: t' (ляво) t' (дясно) t' = γ (0 + (1c*0,87c)/cc) = 1,74 t' = γ (0 -(1c*0,87c)/cc) = -1,74 t' = γ (1 + (1c*0,87c)/cc) = 3,74 t' = γ (1 -(1c*0,87c)/cc) = 0,26

Здравейте, Представям ви поредния парадокс от поредицата "1001 парадокса на Специалната Теория на Относителността (СТО)". Текущият парадокс е въможно най-простият пример за логическата противоречивост на концепцията за относителност на едновременността, въведена във физиката от СТО. Парадоксът е следният: Нека имаме вертикална врата, която се държи заключена от две автоматични ключалки - по една в левия и десния краища на вратата, както е показано на следната (концептуална) картинка: За да може вратата да се отвори, двете ключалки ... естествено ... трябва да са отключени едновременно. Разглеждаме две отправни системи: стационарната система на вратата и примовата система на подвижен наблюдател, който се движи със скорост 0,87с спрямо вратата. При тази скорост коефициентът на Лоренц излиза (γ = 2). За удобство на сметките, разстоянието между двете ключалки е 2с, а техните координати са -1с за лявата ключалка и 1с за дясната. Ключалките работят на следния принцип: в момент (t=0) в стационарната система те се отключват едновременно и стоят отключени в продължение на една седунда, за да може вратата да се отвори. В момент (t=1), ключалките се заключват. При тези условия в стационарната система вратата се отваря без никакъв проблем. Това не е така, обаче, в примовата система. В тази система получаваме следните времеви координати за отключването и заключването на ключалките (изчислени с Лоренцовата трансформация): Лява ключалка Дясна ключалка Отключване: t' = 1,74 t' = -1,74 Заключване: t' = 3,74 t' = 0,26 Таблицата показва, че в примовата система двете ключалки не са отворени едновременно (интервалите, в които те са отключени, не се припокриват). Така според СТО и Лоренцовата трансформация, в примовата система вратата няма как да се отвори. Проблемът е системен, както казваме в програмирането. По условие вратата се отваря само ако двете ключалки са отключени едновременно. Само че ако това условие е изпълнено в стационарната система ... то никога не е изпълнено в примовата система, защото там по дефиниция имаме относителност на едновременността (стига двете ключалки да са достатъчно разделени в пространството). Значи заради относителността на едновременността, ключалките няма как да бъдат отключени едновременно и в двете системи ... и това е "по замисъл". Така се стига до логическия абсурд, че ако вратата се отвори в стационарната система, тя няма как да се отвори в примовата система - и обратното. Ах, чудесата на СТО ... която поколения професори и Нобелови лауреати смятат за наука.

Ники, напълно си прав и дефакто аз това исках да покажа. В твоя пример с влака и релсите няма друг парадокс ... освен че времената в ляво и дясно са различни. Ако сметнеш само пространствените координати с Лоренцовата трансформация, тогава влакът и релсите винаги излизат успоредни. Парадокс няма. Ако сметнеш и времевите координати, тогава се вижда, че времената в ляво и дясно на влака са различни. Това е единственият парадокс в твоя пример.

Както много пъти сме обсъждали, така излиза според Лоренцовата трансформация. Същият проблем като при парадокса на пресата. Като изчислим съответните координати за даден момент в стационарната система, влакът излиза както трябва в примовата система ... но времената в двата края излизат различни. Ако пък се опитаме да натаманим времената в примовата система, ще излезе, че влакът се движи под ъгъл спрямо релсите. Тогава той как въобше се движи? Това беше първоначалният парадокс на Ники. Самата СТО не казва как да се тълкуват такива случаи, така че всяко тълкувание е преразказ с разсъждения. Това трябва да е ясно. Моето тълкувание е като на картинката: времената в двата края на влака са различни.

Картинките, които ги пускаме, са изчислени с Лоренцовата трансформация. Прилагаш я, изчисляваш координатите, рисуваш ги ... и получаваш вярната картинка. А ти рисуваш някакви твои си тълкувания. Няма лошо ... но това не е СТО.

След всички страдания и тегоби на живота, човек заслужава райска почивка. Ти ще откажеш ли почивка на тропически остров с хубави жени.

Модифициран парадокс на Ники: Парадоксът на широколинейката. Имаме движещ се широколинеен влак. За удобство на сметките, разстоянието между релсите е 2с метра (където с е скоростта на светлината). Имаме и подвижен наблюдател, който се движи перпендикулярно на релсите със скорост 0,87с. При тази скорост коефициентът на Лоренц излиза точно 2. За стационарна избираме отправната система на релсите, които са вертикални в тази система и където влакът се движи "надолу". Примовата система е тази на подвижния наблюдател. Като приложим Лоренцовата трансформация, получаваме следната картинка: На картинката веднага се вижда, че в стационарана система времето е еднакво и в двата края на влака: левия и десния. В примовата система, обаче, левият край на влака има различно време от десния. Влакът, обаче, е перпендикулярен на релсите ... както се вижда на картинката (съгласно Лоренцовата трансформация, у' = у). В задачата се пита как така влакът хем е перпенидкулярен на релсите, хем времената в двата му края (левият и десният) са различни. Това какъв физичски смисъл има? Времената в двата края са изчислени с Лоренцоваата трансформация: t' (ляво) t' (дясно) t' = γ (0 + (1c*0,87c)/cc) = 1,74 t' = γ (0 -(1c*0,87c)/cc) = -1,74 t' = γ (1 + (1c*0,87c)/cc) = 3,74 t' = γ (1 -(1c*0,87c)/cc) = 0,26 t' = γ (2 + (1c*0,87c)/cc) = 5,74 t' = γ (2 -(1c*0,87c)/cc) = 2,26

Сега ще модифициреам твоя парадокс, за да се види много ясно проблема. Дай ми 15-20 минути.

Ако транслираш само пространствените координати с Лоренцовата трансформация, влакът винаги ще излезе успореден на релсите. Положението става странно едва когато транслираш времевеите координати ... и ги тълкуваш като реални времена. Едва тогава нещата спират да са смислени. Засега не ми си спори повече по въпроса.