gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10325 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
43
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Грешка-човешка. Опитът на Физо не мери еднопосочна скорост на светлината ... а това на Ромер не е измерване, а само изчисление. Така че в същност нямаме еднопосочно измерване на светлината. Ето постановката на Физо. Има огледало ... а щом това е така, значи мериш двупосочна скорост.
-
Така е. Брои се, че това са еднопосочни измервания/наблюдения ... но те страдат от същия базов проблем: в опита на Физо, например, как знаем че неговите часовници в двата края на постановката са синхронизирани? Ние преспокойно можем да измерим еднопосочна скорост ... но как гарантираме, че това измерване е коректно, след като не можем да гарантираме, че два разделени часовника са синхронизирани. Именно това е проблемът с еднопосочното измерване. Пробемът стои дори да не приемаме СТО за вярна.
-
Както и да го погледнеш, ти и охлювът сте в една система. Разликата е, че в твоята система охлювът се движи, а ти си в покой ... докато в системата на охлюва е обратното: ти се движиш, а той е в покой. И в двата случая, обаче, вие сте в една система. В случая Скенер е напълно прав. Всички точки от пространството присъстват във всички възможни отправни системи ... но имат различни координати в различните системи. Значи координатите на точките са различни в различните системи ... но точките задължително присъстват във всички системи.
-
За да измериш скоростта v на твоя обект, ти трябват синхронизарани раздалечени часовници. Но ако имаш такива часовници, ти ще можеш директно да измериш еднопосочната скорост на светлината. Тоагва за какво въобще ти е обектът.
-
Явно не си запознат с постулатите на Специалната Относителност на Айнщайн. Вторият постулат повелява, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Ако някой измери различни еднопосочни скорости на светлината, това автоматично ще обори Айнщайн.
-
Ако си в космоса да ... но на земята не. Явно не съм те разбрал. Аз си мислех, че предлагаш практично решение за измерване на еднопосочната скорост на светлината. Ако ще се ходи в космоса, и без това имаме "мисията невъзможна".
-
Ако разбирам правилно твоята постановка, тя има проблем със скоростта на обекта v. Няма как да гарантираш постоянството на тази скорост. Светлината няма ускорение и винаги е постоянна (или поне би трябвало да бъде). Всеки обект с маса неизбежно трябва да се ускори, за да достигне до дадена скорост. След това пък трябва да му поддържаш скоростта постоянна. На практика това няма да работи; няма как да гарантираш постоянна скорост v ... а оттам и цялата постановка пропада.
-
Истината е относителна точно защото има много истини. Много хубав пример, които показва как един и същ факт може да се тълкува различно ... и така да се стигне до различни истини. Ваксъри и анти-ваксъри, либерали и консерватори ... всеки има своя истина в зависимост от гледната си точка. Така погледнато се вижда, че консенсусът не гарантгира истинност, а е просто съгласие около някаква гледна точка. Тоест, около някаква относителна истина. Това го казвам, защото сме спорили в други теми, че щом имаме консенсус по някакъв въпрос, значи сме намерили истината ... само че това е илюзорно.
-
Моля, моля. Въобще не е същото. При Галилеевата трансформация времето е общо за всички системи. Пак имаш много точки, които спират ... но всички те спират едновременно.
-
... казано от човек, който вярва, че главата му се сплесква като се движи. Нека да обобщим ситуацията: ако вярваш, че телата се сплескват като се движат и също така, че спират "на части", се броиш за научен а ако не вярваш на подобни глупости, си неук и пълен с предрасъдъци Докъде го е докарала науката.
-
Виж Скенер какво каза онзи ден: Спирането се случва за всички точки (с различни координати) за даден момент от време, тоест това са много събития. Същото е и в другата система. Всяко събитие в едната съответства на събитие в другата. Не че всички точки ще спрат едновременно ... Скенер е напълно прав: според Лоренцовата трансформация самото спиране е "много събития".
-
@Ниkи, забележи отговора на Скенер: той потвърждава, че имаме множество моменти на спиране в примовата система. Несъгласието ни със Скенер (и научниците) е дали това е физически смислено. Значи нямаме спор за това какво казва теорията ... а за това дали казаното е физически смислено. Моята позиция е ясна: ако някой иска да вярва, че едно тяло "спира на части", аз няма как да го спра.
-
Не е така. В примера правим идеализацията, че спирането е на метеорита е моментално: в един единствен момент. Лоренцовата трансформация ни дава съответствието между този момент в стационарната система и съответния момент в примовата система ... и както се оказва, в примовата система в същност имаме множество моменти, а не само един момент. Значи имаме връзка "един-към-много": на един момент в стационарната система съответстват множество моменти в примовата. Това ни дава Лоренцовата трансформация. Така според СТО планетата не спира в един единствен момент в примовата система, а спира в множество моменти. По-общо казано, според СТО излиза, че в приомовата система едно тяло не може да спре своето движение "цялостно" (едновременно във всички свои точки) ... а спира "на части": по различно време за различните точки. Ценността на твоята идея се състои именно в спирането на двиението. Именно то изобличава конепцията за относителност на едновременността като физически несъстоятелна, защото ни показва как според СТО едно тяло спира "на части" ... което е физически безсмислено.
-
Много сме говорили за времето. За мен то е човешка абстракция, която ние въвеждаме като помощно средство за осчетоводяване на събития и мерене на продължителности и скорости. Всеки природен процес се характеризира с някаква продължителност. Времето е нашият аршин, с който оценяваме тази продължителност. То не е свойство на материята; последното е продължителността ... а времето е само мерило. Според мен за да се брои нещо за съществуващо, то трябва да е материално (тук включвам и радиацията). Вакуумът не е съществуващ; той е празнотата между съществуващи материални тела. Времето без материя също е безсмислено като понятие, защото ако няма материя, то няма какво да мерим с време.
-
Хмм. Нека имаме парче радиоактивен материал с период на полуразпад 10 минути. За подвжижен наблюдател, обаче, този период ще е 20 минути ... ако наблюдателят се движи със скорост 0,87с спрямо материяла. Значи периодът на полуразпад не е свойство на материала ... а е относително свойство, което е различно за различните наблюдатели. Как ти се вижда тази постановка.
-
Да, но това не означава, че времето се забавя. Има някакъв друг фактор, който остава необяснен ... и вместо това забавеният разпад на частиците се обяснява със забавяне на времето. Аз лично не се наемам да спекулирам какъв е този фактор ... но с абсолютна сигурност твърдя, че не е забавяне на времето ... защото такова просто няма. Нали затова ги пускам тези парадокси ... за да се види, че забавянето на времето е фикция.
-
Сетих за много прост пример за относителност на едновременността: парадоскът на ключалките. Имаме гаражна врата, която се отваря вертикално. В двата края на вратата има по една ключалка. За наблюдател, който е в покой спрямо ключалките, те се отключват и заключват едновременно. Същите тези операции са неедновременни за подвижен наблюдател. Това се има предвид под относителност на едновременността в СТО: две събития, които са едновременни за еден наблюдател за неедновременни за друг ... без никаква видима причина защо. Така се изисква от теорията, а не че има някакъв физически смисъл. В класическата физика двете събития са едновременни и за двата наблюдателя. Тоест, там едновременността не зависи от движението ... както е изкушително да си помисли човек ... заради всички подвеждащи примери по темата.
-
Айнщайн се брои за гениален и велик заради тези идиотии.
-
Да. Ако съм те разбрал правилно, е точно това.
-
Ако е само едно събитие, тогава не можеш да покажеш никакъв абсурд. В едната система събитието има едно време, а в другата - друго. Няма проблем. Тукашният парадокс е за това, че две събития ... за които е физически безмислено да са неедновременни ... според Лоренцовата трансформация са неедновременни. Значи Лоренцовата трансформация произвежда физически-безсмислена ситуация. Скенер най-накрая зацепи. Сега чакаме да ни обясни как няма никакъв проблем единият край на планетата да спре преди другия.
-
А така, най-накрая изглежда, че имаме общо разбиране за ситуацията. Браво. Сега проблемът/парадоксът: Какъв е физическият смисъл на това едни точки от планетата да спрат преди други? Планетата разтяга ли се докато едни точни са спряли, а други все още се движат? Или може би нещо друго се случва? Как ще обясниш това неедновремен но спиране на различните точки от планетата в системата на метеорита ?
