gmladenov

Арогантни всезнайко, проблемът ... който ти очевидно не схващаш ... е какво точно постулира СТО и това какво озачава. Твоето раболепно клакьорство към всяко суеверие с етикет "наука" ти пречи да осъзнаеш, че Вторият постулат на СТО не казва нищо за физическата реалност... а просто постяновява каква трябва да е скоростта на светлината в отправните системи. Той е просто постановление/декрет ... а не физически факт. И след като не е физически факт, той не може да бъде проверен емпирично. Наведен до земята от раболепие, обаче, ти няма как да ги видиш тези неща. Няма лошо, но си пази задните части, да не ти се случи нещо докато си се навел така.

Авторът е казал точно това: скоростта на светлината е с в отправната система. С други думи, той постулира чисто теоретична постановка. Точно за това е спорът. Постулатът повелява как скоростта на светлината трябва да се описва в отправна система ... а не казва нищо за физическата реалност.

Моля, моля. Ти го наричаш абстракция, но за Нютон то е било абсолютно истинско. Иначе за какво е спорът на времето дали пространството може да съществува без материята. Такъв спор е безсмислен ако пространството е абстракция.

Въпросът е дали ти разбираш какво е скорост и какво постулира Вторият постулат на СТО. Понастоящем във физиката движение се дефинира като промяна на позицията. А (векторна) скорост се дефинира като темпото на промяна на тази позиция. По-формално казано, скоростта е първата производна на разстоянието спрямо времето. Ти разбираш ли, че позицията не е физическа величина, а мисловен конструкт? Няма физически обект "позиция" в природата. Подобно нещо съшествува само в други мисловни конструкти ... като например отправна система. Значи когато СТО постулира, че скоростта на светкината е с в стационарната система. това не може да тълкува по никакъв друг начин, освен че "темпото на промяна на позицията в стационарната система е с".

Очевидно не си запознат с факта, че концепцията за отправна система все още не е въведена по времето на Нютон. Постулатите на Нютон по подразбиране се отнасят за абсолютното Нютоново пространство. Така че "такъв е езикът" не е вярно. Да ти припомня и на теб: когато четем научен реферат, четем какво е написал автора ... а не какво си мисли някой си Гравити. Мислите и терзанията на Гравити въобще не ни касаят.

Значи Айнщайн казва черно на бяло какво има предвид ... но според теб той има предвид нещо друго??

СТО не е наука, майна. Не ме изкарвай противник на науката, ако обичаш.

Отправната система е (мисловен) конструкт, както ти казваш; абстракция ... а не физически обект. Така че ти не можеш да правиш измервания вътре в отправната система ... защото тя не съществува физически. Как правиш измервания вътре в нещо, което не съществува?? Именно затова така съм се захванал за думите на Айнщайн и казвам, че Вторият постулат масово се тълкува неправилно. Както вече казах, постулатът би трябвало да констатация на очевдиден физически факт. В случая на Вторият постулат, обаче, това не е така. Няма физически факт, че скоростта на светлината е с в стационарната система. Това не е физически факт, защото стационарната система не е физически обект. Виж как изглежда Вторият постулат на СТО след като замениш фразата "отправна система" с фразата "мисловен конструкт": Всеки лъч светлина се движи в "стационарния" ... мисловен конструкт ... с установената скорост с ... И ако се замислиш по-внимателно, фантазията също е мисловен конструкт ... както и отправната система. Така Вторият постулат става: Всеки лъч светлина се движи в "стационарните" ... франтазии ... с установената скорост с ... Разбираш ли сега за какво се говори. Щом изрично се постулира за мисловни конструкти ... значи постулатът се отнася за мисловни конструкти. Защо трябва да се преиначава това, което Айнщайн е написал черно на бяло.

Аз лично чакам с нетърпение изстрелването и стискам здраво палци проектът да е благополучен. Чакам и какво ще открие. Иначе проектът най-закономерно ще се използва като довод да не се финансират такива проекти в бъдеще.

Колега, принципно имаш много разумни коментари, но тук нещо се отклоняваш. Рефератите по физика не са литературни творби и като ги четем не си задаваме въпроса "какво е искал да каже авторът" ... а приемаме, че авторът е искал да каже това, което е написал. Няма тън-мън. Значи когато Айнщайн каже ... Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост с ... ... ние не тълкуваме той какво е искал да каже, а четем буквално той какво е казал/написал. И това, което Айншайн изрично е казал в реферата си, е че когато нарочим една отправна система за "стационарна", тогава скоростта на светлината в нея е с. В действителност, той буквално казва, че скоростта на светлината е с в "стационарната" система. Но след като всяка система може да бъде нарочена за стационарна, то автоматично следва, че когато нарочим една система за стационарна, скоростта на светлината в нея е с. Това повелява Вторият постулат на СТО. Всяко друго тълкувание е преразказ с разсъждения ... което автоматично налага припомнянето, че СТО не е литературна творба, а научен реферат.

Браво, Танитине. Така ме развесели. Виж сега друг парадокс: тази картинка на теб ти се вижда нормална ... а когато аз кажа "чакайте бе, хора, това не е нормално", ти го броиш за ненормално.

Колега, това е интерпретация на Втория постулат. Но ако прочетеш източника, Втория постулат гласи: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. Изрично се казва къде скоростта на светлината е с: това е координатната система.

Именно. Вторият постулат на СТО изрично постулира, че: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост с ... Точно това е тънкостта. СТО изрично постулира , че става дума за координатната система. СТО не казва "скоростта на светлината е еднаква навсякъде" или нещо подобно, а изрично казва ""стационарната" координатна система". Ако някой го тълкува по друг начин, значи той импровизира (преразказ с разсъждение). СТО изрично казва, че става дума за отправната система - тоест, за мисловния конструкт.

Значи движението сменя успоредността на две прави. Тоест, имаме относителност на успоредността. Гениално.

Измерването се извършва на земята ... а не в отправната система на земята. Има разлика - и точно това е тънкостта.

Не. Точно така. Тогава как обясняваме, обаче, че двете рамена на хидравличната преса се затвярат неедновременно в примовата система. Да припомним, че двете рамена са успоредни в стационарната система ... и естествено пак успоредни в стационарната. Значи как така двете рамена на пресата ... които са успоредни в примовата система ... се затварят неедновременно. Как става този номер.

Напротив, то показваш, че в твоята главица не е ясно какво точно е отравна система.

Точно така. Тя е конвенция/условност, която ние използваме за описание на действителността. Значи когато Айнщайн постулира, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи, той дефакто постулира: ТАКА ЩЕ ОПИСВАМЕ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. Рече Айнщайн и отсече! Именно това е Вторият постулат на СТО: декрет за това как да описваме скоростта на светлината в различните отправни системи. За твое съжаление ти имаш някакво твое си тълкувание на Втория постулат и затова не разбираш за какво става дума. Запомни, Скенерчо: в такива ситуации четем буква по буква какво е казал авторът ... и не го украсяваме с наши си тълкувания. Хайде сега си отвори орииналния реферат на Айнщайн и провери там какво точно пише. Ето ти линк: http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf

Колега, отправната система не е физическа единица. Тя е абстракция, създадена от нас, хората. Нали разбираме, че няма измервателни инструменти, с които да наблюдаваме абстракции? След като не можем да наблюдаваме абстракции, как знаем с каква скорост се движи светлината вътре в една такава абстракция? Разбираме ли, че подобно нещо е неизмеримо? Ако го разбираме, значи също така разбираме, че Вторият постулат на СТО не може да бъде проверен емпирично. Няма измерване, с което ние да потвърдим, че скоростта на светлината наистина е еднаква във всички отправни системи. Вторият постулат е декрет/постановление/декларация, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи ... а не физически факт, който може да бъде проверен. Това е просто условност и като такава тя няма физически последствия ... като скъсяване на дължините и забавяне на времето. Условностите имат за последствия други условности ... а не физически последствия.

Така е. Грешна е - като се има предвид откъде идва идеята за промяната на дължините. Скъсяването на дължините е следствие от Втория постулат на СТО. Значи за да приемем, че скъсяването на дължините е реално, ние трябва безусловно да приемем Втория постулат за верен. Проблемът е, че Вторият постулат не е физически наблюдение, което може да се провери емпирично, а е декрет. Виж горния ми постинг. Значи порочната логика на СТО е следната: първо се съгласяваме, че декретът на Айнщайн е верен ... след което приемеме за физически реални следствията на този декрет. Не става така. Декретът на Айнщайн не се приема.

Нямам, естествено ... но нямам и причина да смятам, че те се променят. Значи не наблюдаваме промяна на дължините ... и нямаме причина да смятаме, че те се променят ... защо тогава трябва да приемем, че те се променят? Откъде-накъде.

Колега Малоум, бъркаш се значинтелно какво е Вторият постулат на СТО. Това е едно от масовите неразбирания на СТО - а оттам и на нейната некоректност. Вторият постулат в същност е декрет, а не физическа/природна аксиома: ПОСТАНОВЯВАМ, че скоростта на светлината е еднаква във всички инерциални отправни системи. Когато във физиката нещо се приеме за аксиома, то обикновено се базира на очевидно физическо наблюдение - като например, че гравитация и ускорение са еквивалентни. Така постулатът дефакто представлява констатация на въпросното наблюдение. При Втория постулат на СТО, обаче, е различно. Той не представлява констатация на физическо наблюдение ... а просто постановява каква трябва да бъде скоростта на светлината в различните отправни системи. Отправните системи не са оптически среди, а са "абстракции за оразмеряване". Значи като постановим каква трябва да е скоростта на светлината в една отправна система, това е просто някаква условност. Ние се съгласяваме ... с декрет ... че скоростта на светлината в тази система има определена стойност. Уж е базирано на физическата реалност ... но всъщност няма връзка. Там е уловката.

Да, нямаме директни потвърждения за масата на слънцето ... и съответно няма как да сме напълно сигурни, че тя е точно толкова, на колкото я оценяваме. Така че ти си прав: в науката се приемат недиректни потвърждение ... но това си има и обратна страна: без такива потвържденеия няма как да сме напълно сигурни в оценките си. Само директното (и възпроизводимо) измерване може да ни даде такава сигурност. Така че като се каже, че масата на слънцето е еди-колко си, това трябва да се възприема като приблизителна оценка ... а не като абсолютен факт. Съвсем различно от това да направиш многократни директни измервания на скоростта на светлината. Получената стойност е много по-близка до реалността отколкото приблизителната оценка на масата на слънцето.

Именно. Това, което прави измерванията "факти" са не самите измервания, а тяхната възпроизводимост. Скоростта на светлината е факт не защото филанкишията един път я измерил така, а защото в продължение на 300+ години всякакви изнервания показват едно и също (с приближение). Тоест, имаме пълна възпроизведимост на измерванията. Ако приложим същия стандарт към двете основни следствия на СТО, какво излиза: скъсяването на дължините никога не е измерено разширението на времето (time dilation) е измерено с някакъв нещастен опит с мюони, който може да показва и нещо друго, а не разширение на времето И сега благоверните приемат, че СТО е опитна потвърдена.

А така. Значи е доказано, че главата ти не е куха. А кой е доказал, че дължините се скъсяват ... но ти с некухата си глава го приемаш за вярно.