gmladenov

Точно това е проблемът със СТО. Много благодаря. СТО тръгва от само-постулирана аксиома: скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системеи. След това сметките показват, че това може да е вярно само ако дължините се скъсяват и времето се забаявя ... и щом сметките така показват, нЕма начин да не е така. Значи първо само-постулираме ... след като безусловно приемаме следствията на този само-измислен постулат. Егаси науката. И никой не се намира да каже "чакай бе, откъде-накъде приемаме за вярни някакви глупости ... вмето да подложим на съмнение първоначалния само-измислен постулат".

Детска логика. След като няма абсолютно никакви улики за скъсяване на дължините, какво ни дава основание да приемем, че това е така? По твоята логика защо да не приемем, че твоята глава е куха. Някой да не би да доказал обратното??

Хехе, точно това е проблемът: различините системи имат различна геометрия. Така не става. (Иначе що да не разрешим и деленето на нула в примовата система. К'во ни пречи.)

Не е нормално. Според мен релсите на влака са успоредни, а според теб те се пресичат. Съжалявам, но единият от нас двамата май халюцинира.

Да де, ама защо не са успоредни. Излиза, че успоредността на раменете зависи от гледната точка. Това не е коректно. Щом така излиза, значи Лоренцовата трансформация не изчислява вярно. (В едната система ти си Шпага, а в другата си Сабя. Това коректно ли е? )

Ти го гледаш от гледната точка на зъбните колела. Тогава наистина едното е в покой, а другото се върти. Примерът горе, обаче, гледа от гледната точна на страничен наблюдател. В системата на този наблюдател осите на зъбните колела са стационарни. А щом осите са стационарни и в една система, тогава колелата също са в тази система.

Интересно е да се знае, но дали това е определящият фактор. Преди не се бях замислял как точно се надебелява при отказването на цигарите, но го изпитах на свой гръб преди време. Като ми се допушеше, вместо да отида до терасата за цигара, отивах до кухната за чипс или друга разядка. Дефакто замених цигарените паузи с хранителни паузи. Нещеш ли, трябваше да отпусна колана с две дупки. Микрофлората на стомаха също може да ми се е променила, но основният фактор май си бяха допълнителните разядки.

Тц. Първо гледаш теоретичните основи на теорията. Ако те не са читави, няма какво да проверяваш с екперимент. Всичките парадокси на СТО показват гнили теоретични основи.

Нека да те поправя: "Не може да се въртят, щото според реалността не може да се въртят". Класическата физиика описва реалността ... за разлика от СТО.

Даваме ти зъбни колела, които не могат да се въртят в примовата система ... не го броиш за противоречие. Даваме ти успоредни рамена на преса, които са затвярат неедновременно в примовата система ... и това не било противоречие. Въобще СТО е теорията, която е вярна дори когато е грешна.

Е как да няма разлика. Вгледай се по-внимателно. Ориентацията на нормалните се изменя при въртенето, докато ориентацията на Лоренцовите не се променя. Лоренцовите в същност не могат да се въртят ... а се въртят.

Критерият за реалност е, че подвижният наблюдател вижда нещо, което е физически възмножно само в Огледалния свят на Алиса.

Така е ... и никой не твърди обратното. Това, което се твърди, е че елиптичните зъбни колела, каквито се получават след прилагането на Лоренцовата трансформация, са несъвместими с механиката ... а СТО уж се брои за съвместима с механиката. Ето пак диаграмата. Ляво: стационарни кръгли зъбни колела. Дясно, същите зъбни колела в отправната система на подвижен наблюдател, който се движи със скорост 0,75с спрямо системата на стационарните колела. Лоренцовият коефициент при тази скорост е 1,5. Както се вижда на диаграмата, в примовата система зъбните колела са елиптични ... но нямат нищо общо с "нормални" елиптични зъбни колела. Ето как работят "нормални" елиптични зъбни колела. Нищо общо с Лоренцовите елиптични зъбни колела.

Голяма мъка е писането му. Като съм готов ще го пусна.

Значи ти казваш, че не може да има емпирично потвърждение на ЛТ ... но за да я оборим, ни трябва емпирично отрицание. Това класически пример за двоен стандарт.

Ще видим. Голям залък хапни, голяма дума не казвай.

Добре де, защо приемаме теорията за вярна ... ако може да се покаже/докаже, че тя е невярна?? Излиза, че вярваме в нейната правота дори когато се покаже, че тя е грешна. Също така ти не отговори на въпроса защо Лоренцовото съкращение се приема за истина. Ти самият казваш, че по картинки не става ... след което приемаш на юнашко доверие, че дължините се скъсяват. К'ъв е тоя двоен стандарт.

Точно така. Лоренцовото скъсяване на дължините никога не е потвърдено емпирично. По тоята логика то не се приема за истина ... а научниците тук се кълнат в него.

Прав си ... от гледна точка на това, че досега нито един парадокс не е бил достатъчен, за да се обори СТО. Все се намира някакво извинение. В същото време, обаче, гледаме някакви небивалици ... и некви тук ни поучават, че това е ралността и че ние не разбираме. Това е проблем.

Специално за научниците, които не разбират какво ги питат: открийте разликите. Реалност: СТО:

Очаквам да ни обясниш как така две успоредни едно на друго рамена се допират неедновревменно едно с друго. Според Лоренцовата трансформация, в примовата система те първо се допират в дясната си част, след което в лявата. Проблемът е, че двете рамена са успоредни. Значи как така те се допират първо отдясно, а после отлявао ... вместо да се допрат едновеременно по цялото си протежение. Можеш ли да го обясниш това ... или ще продължаваш да шикалкавиш и да мънкаш като двойкаджия, който не разбира какво ги питат?

По коя логика единият наблюдател вижда кръгли зъбни колела, а другият вижда елипсоидни? Прекрасно сме информирани, че това е логиката на СТО. Според СТО разтоянията/размерите са относителни ... а от там и формата на телата. Въпросът тук е защо според СТО телата си сменят формата? На каква логика като се движиш, кръглото зъбно колело става елипсоидно? Съвсем очевидно ако е елипсоидно, има проблем с механиката на това колело - а според СТО законите на механиката са валидни във всички отправни системи.

Гравити, задават ти елементарен въпрос ... а ти вместо да отговориш, почваш като двойкар на дъската да раздуваш локуми. Егаси научника.

Благодяря, не бях чувал за Джон Хорган и книгата му. Вчера се поразтърсих и намерих, че основната теза на книгата му е, че големите научни открития вече са направени ... а болшининството от нерешените върпоси са прининципно нерешими. Подобна теза е едновременно както вярна, така и поляризираща. На теория винаги има какво ново да се открие. На практика, обаче, какво правиш след като вече си открил електромагнетизма, Менделеевата таблица и квантовата механика? Да, все ще има какво да се открива ... но фундаменталните открития вече са направени. Законите на природата все пак не са безбройни. Остават въпросите, на които може би никога няма да може да се отговори. Нека да цитирим и абзац от ревюто на книгата, който ми хареса и който е по нашата тема: Възможно е да има теоретични предели на познанието; физически еквивалент на Теоремата на Гьодел за непълнота. Прилагането на математически заключения към науката като цяло никога не са убедителни, изтъква и самият Джон Хорган. Все пак той прилага това заключение към определени клонове на науката, където главни теории не са емпирично проверими. Такъв е случаят с исторически науки като космологията и еволюционната биология, където не можем да докажем дали теориите са цялостно вярни, защото те се отнасят до еднократни събития от далечното минало. Всичко, което е по силите ни, е да видим дали тези теории съответстват на света околко нас (космическият фон и разпределението на материята, вкаменелостите и екосистемата на планетата Земя). Цитирам този абзац по две причини. Първо, той се отнася до въпроса дали науката принципно има предел - и аргументът тук е, че след като Големия взрив, например, е еднократно събитие от далечното минало, ние няма как емпирично да проверим какво точно е станало. Значи истиността на теорията за Големия взрив не може да бъде проверена емпирично. Второто нещо, за което аз лично тук споря, е че след като теории като тази за Големия взрив са емпирично непроверими, те могат ли въобще да се смятат за наука? В случая научният процес е произвел недоказуема спекулация.

Гравити, колелата са кръгли в стационарна система. След това изчисляваме как същите тезо колелал изглеждат в системата на повдижен наблюдател. Значи имаш два наблюдателя: стационарен и подвжижен. Въпросът е защо повдижният наблюдател вижда тези колела като елипси? Ако те наистина са елипси, как въобще се въртят ... вместо да се блокират едно друго.