
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10159 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
-
Очаквам да ни обясниш как така две успоредни едно на друго рамена се допират неедновревменно едно с друго. Според Лоренцовата трансформация, в примовата система те първо се допират в дясната си част, след което в лявата. Проблемът е, че двете рамена са успоредни. Значи как така те се допират първо отдясно, а после отлявао ... вместо да се допрат едновеременно по цялото си протежение. Можеш ли да го обясниш това ... или ще продължаваш да шикалкавиш и да мънкаш като двойкаджия, който не разбира какво ги питат?
-
По коя логика единият наблюдател вижда кръгли зъбни колела, а другият вижда елипсоидни? Прекрасно сме информирани, че това е логиката на СТО. Според СТО разтоянията/размерите са относителни ... а от там и формата на телата. Въпросът тук е защо според СТО телата си сменят формата? На каква логика като се движиш, кръглото зъбно колело става елипсоидно? Съвсем очевидно ако е елипсоидно, има проблем с механиката на това колело - а според СТО законите на механиката са валидни във всички отправни системи.
-
Гравити, задават ти елементарен въпрос ... а ти вместо да отговориш, почваш като двойкар на дъската да раздуваш локуми. Егаси научника.
-
Благодяря, не бях чувал за Джон Хорган и книгата му. Вчера се поразтърсих и намерих, че основната теза на книгата му е, че големите научни открития вече са направени ... а болшининството от нерешените върпоси са прининципно нерешими. Подобна теза е едновременно както вярна, така и поляризираща. На теория винаги има какво ново да се открие. На практика, обаче, какво правиш след като вече си открил електромагнетизма, Менделеевата таблица и квантовата механика? Да, все ще има какво да се открива ... но фундаменталните открития вече са направени. Законите на природата все пак не са безбройни. Остават въпросите, на които може би никога няма да може да се отговори. Нека да цитирим и абзац от ревюто на книгата, който ми хареса и който е по нашата тема: Възможно е да има теоретични предели на познанието; физически еквивалент на Теоремата на Гьодел за непълнота. Прилагането на математически заключения към науката като цяло никога не са убедителни, изтъква и самият Джон Хорган. Все пак той прилага това заключение към определени клонове на науката, където главни теории не са емпирично проверими. Такъв е случаят с исторически науки като космологията и еволюционната биология, където не можем да докажем дали теориите са цялостно вярни, защото те се отнасят до еднократни събития от далечното минало. Всичко, което е по силите ни, е да видим дали тези теории съответстват на света околко нас (космическият фон и разпределението на материята, вкаменелостите и екосистемата на планетата Земя). Цитирам този абзац по две причини. Първо, той се отнася до въпроса дали науката принципно има предел - и аргументът тук е, че след като Големия взрив, например, е еднократно събитие от далечното минало, ние няма как емпирично да проверим какво точно е станало. Значи истиността на теорията за Големия взрив не може да бъде проверена емпирично. Второто нещо, за което аз лично тук споря, е че след като теории като тази за Големия взрив са емпирично непроверими, те могат ли въобще да се смятат за наука? В случая научният процес е произвел недоказуема спекулация.
- 1961 мнения
-
- 2
-
-
-
Гравити, колелата са кръгли в стационарна система. След това изчисляваме как същите тезо колелал изглеждат в системата на повдижен наблюдател. Значи имаш два наблюдателя: стационарен и подвжижен. Въпросът е защо повдижният наблюдател вижда тези колела като елипси? Ако те наистина са елипси, как въобще се въртят ... вместо да се блокират едно друго.
-
Помисли малко, Гравити. Имаш две успоредни рамена, които в стационарната система се затварят едновременно. Това означава, че левият и десният край на раменете се докосват едновременно. В примовата система, обаче, левият и десният край се докосват неедновременно. Аз лично не мога да си го представя. Как така в дясната си част рамената се докосват преди лявата част? Това как е възможно, след като рамената са успоредни?? Ти като разбирач по относителност на едновременността можеш ли да ни го обясниш как става?
-
Гравити, ти не си единствения богоизбран, който разбира конкепцията за относителност на едновремеността. Слез от белия кон, ако обичаш. Имаш съвсем конкретен въпрос: как е физически възможно рамената на пресата да се затворят неедновременно? Демонстрирай знания и отговори на конкртения въпрос.
-
Парадоксът на хидравличната преса: Двете рамена на хидравличната преса се затварят едновременно в стационарната система. Според Лоренцовата трансформация, обаче, в примовата система те се затварят неедновременно. В задачата се пита как става този номер? Как е физически възможно рамената на пресата да се затворят неедновременно? Парадоскът в случая отново е, че поколения от професори и Нобелови лауреати не виждат проблем с тази постановка, а я смятат за наука.
-
Парадоксът на зъбните колела: Не ми се труди да изложа сметките, но но според Лоренцоавта трансформация излиза, че зъбните колела от кръгли в стационарна система стават на елипси в примовата система. Парадоскът в случая е, че поколения от професори и Нобелови лауреати не виждат проблем с тази деформация, а я смятат за наука.
-
Не са независими. Всички те решават уравненията на Айнщайн, така че те работят в обща посока.
- 1961 мнения
-
Да, точно така. Филанкишията казва, че има космическа инфлация ... и ти ставаш на крака и почваш да ръкопляскяш. Не може да е друго. Знаеш как работи науката.
- 1961 мнения
-
Първо, ускорителните отправни системи със сигурност не са инерциални. Второ, в момента ми убягва ... но бях намерил един парадокс на СТО, който автоматично беше дисквалициран, защото включваше ускорение. Значи разговорът дали СТО е съвместима с ускорения е академичен ... ако парадоски ще се оборват с аргумента, че СТО важи само са инерциални движения.
- 1961 мнения
-
Не, тя е само за инерциални движения.
- 1961 мнения
-
Хехе, не си разбрал. Отне ми три години да хвана цаката. Ти и Нобеловите лауреати още не сте я хванали. Затова всички си мислите, че Лоренцовата трансформация прави едно ... а тя прави друго ... и никой не се усеща. Много добър виц все пак. СТО е осмокласническа грешка ... не знам защо Нобеловите лауреати вече повече от век не могат да я видят.
- 1961 мнения
-
Гравити, елементарни неща не са ти ясни. Не знам защо въобще се изказваш.
- 1961 мнения
-
Като говориш с Гравити, трябва да е ясно, че ти не знаеш елементарни неща. Не се заблуждавай.
- 1961 мнения
-
- 1
-
-
Отне ми три години да хвана цаката на Лоренцовата трансформация. Явно не съм от най-бързите. Но един път като и хванеш цаката, почваш да се чудиш как е възмножно Нобелови лауреати да не виждат тази осмокласническа грешка? За теб и Скенер въобще не се чудя. Вие освен да слушате чинно Папата (преносно) друго не знаете. Сега величаете Айнщайн, но като отгоре ви спуснат нещо друго, друга песен ще запеете. Няма проблем. Но защо Нобеловите лауреати ... които би трябвало да са по схватливи от вас ... не виждат грешката. На мен пък ей това ми е интересно.
- 1961 мнения
-
Дошъл е на правилното място ... за разлика от напудрените пауни-псевдоначници, които не знаят къде се намират и без това.
- 1961 мнения
-
Разбрах, че нещо се заяждаш ... както винаги.
- 1961 мнения
-
Значи събират се няколко филанкишии и решават с консенсус, че Дядо Мраз е реален ... след което се прибират в къщи доволни, че цял ден са правили наука.
- 1961 мнения
-
Ами това, че филанкишийски библейски сказки се броят за наука. Аз лично имам голям проблем с това ... както вие имате проблем с моето отричане на СТО. Значи много добре се разбираме един друг.
- 1961 мнения
-
Втори път те хващам, как спориш по убеждение, а не гледаш реалността. Има теории, които са доакзани с по 19 хиляди опита ... и има теории, които са изсмукани от пръстите въз основа на две наблюдения. Заявявайки, "кое в науката не е сказка", ти приравняваш тези два типа теории. Няма как да се съгласим.
- 1961 мнения
-
Значи приемаме, че това "нещо" е бог ... и не го отхвърляме. Нали така.
- 1961 мнения
-
- 1
-
-
А как знаем, че вселената е безкрайна? Егаси научника.
- 1961 мнения