gmladenov

Това в същност е чуден парадокс, който е поредният пример за логическото безсмислие на концепцията на СТО за относителност на едновременността. Нека всеки от прътовете да е дълъг 1с и нека двата пръта да се сблъскат в момент (t=0) и точка (x=0), както е показано на следната картинка. Зеленият прът се движи надясно, а оранжевият наляво. Нека също така взаимната скорост на двата пръта да е 0,87с, което води до Лоренцов коефициент (γ = 2). Нека стационарна да е отправната система на зеления прът. В тази система събитието "сблъскване на двата пръта и спиране" се случва едновременно по цялото протежение на зеления прът. Така моментът (t=0) е общ и в двата му края. В примовата система, обаче, имаме относителност на едновременността и съответно събитието "сблъскване на двата пръта и спиране" се случва в различни моменти. Като направим сметките излиза следното: t' (ляв край на зеления прът) t' (десен край на зеления прът) t' = γ (0 - (1c*0,87c)/cc) = -1,74 t' = γ (0 + 0) = 0 Ако трябва да дадем физическо тълкувание на тези цифри, тогава излиза, че в примовата система левият край на зеления край спира преди десния му край. Значи първо спира левият край (в момент t=-1,74), след което спира и десният му край (в момент t=0). Така в интервала [-1,74 < t' < 0] в примовата отправна система, зеленият прът хем е в движение, хем е спрял. Левият му край е вече е спрял, а десния му край все още се движи. Тук прадосът е следния: колко трябва да си индоктриниран, за да смяташ тази ситуация за нормална? Как може научен човек да твърди, че един прът може да е едновременно спрял и движещ се? И че левият край на един движещ се прът може да спрял, докато десния продължава да се движи. Съжалявам, но това е просто нелепост. Има и друга възможност: ако левият край на прътът е спрял, а десният все още се движи, тогава прътът явно се разтяга. При това полижение въпросът става: колко трябва да си индоктриниран, за да приемеш за нормално, че в едната система прътът се ратяга, а в другата не се разтяга?? Тук има и трети парадокс: в момента, в който двата пръта се сблъскат и спрат, те автоматично се озовават в една и съща отправна система. Значи координатите на двата пръта трябва да са идентични и в двете системи ... а според СТО те не са. Според класическата физика, от друга, парадокс няма. Значи пак СТО излиза проблематична.

Драги Гравитончо, ти приемаш за нормално, че твоята глава е кръгла в стационарна система ... но сплескана в подвижна отправна система. Работата е там, че хора със сплескани глави не разбират, че сплесканите глави са проблем. На такива хора аз не мога да помогна и затова те пращам те на специалист. Поитай го него: "докторе, главата ми е сплескана, това нормално ли е"? Ако докторът каже, че това е нормално, тогава си ОК. Но като цяло сплескани глави и врати, които се отварят когато са заключени, са паранормални явления - а не нормални. Съжалявам, че са те програмирали да вярваш в нещо друго.

... което е физически безсмислено. Нали затова говорим.

Имай предвид, че ако прътовете спрат, те вече са в една отправна система.

Според СТО, в примовата система светлината ще достигне неедновременно до двете ключалки. Така че пак се стига до същия парадокс. Няма разлика.

Чакай сега. Защо вратата да е наклонена? Ти правиш допълнителното допускане, че е напълно в реда на нещата вратата да е наклонена в примовата система. Не съм съгласен. Ако ще правим такива допускания, защо просто не кажем, че в приомовата система е напълно ОК вратата да се отвори когато е заключена ... и хоп, вече нямаме парадокс.

Борим СТО както можем. Сега на теория, после и на практика. СТО много лесно може да се обори практически: като се повтори опитът на Майкелсон и Морли извън земната атмосфера, в орбита на земята. Такъв опит ще даде резултатът, който са очаквали на времето. Но помисли как ще го осъществим: - Господа, дайте ми пари да повторя опита на ММ в космоса. - Хахахахаха.

Гравитончо, нещо си объркал, майна. Ти нито един път не си отговорил на въпроса ми, но твърдиш че многократно си повтоприл. Склерозата явно напредва.

Ти гледаш на проблема практично. Да, врата с дължина 2с вероятно ще се усуква и няма да може да се отвори едновременно. Също така ако ключалките не са добре смазани, те могат да заядат и да не са отключат едновременно. Така е. Само че гледай на парадокса по-теоретично. Приеми, че Лоренцовата трансформация е теоретичен апарат, на който ти подаваш входни данни и той произвежда резултат. Нещо като теоретичен банциг, образно казано. "Врата дълга 2с и с две ключалки от двете си страни" са валидни входни данни за този теоретичен банциг ... а резултатът е физически безсмислен. Как така вратата се отваря в примовата система, след като във всеки един момент време в тази система поне една от ключалкалките е заключена? Значи според СТО излиза, че заключените врати могат да се отварят ??? Това е парадоксът тук. Така че забрави за усукване и тем подобни нетеоретични съображения. Тук гледаме как работи теоретичният банциг: подаваш му валидни входни данни ... и той от тях произвежда абсурд.

Значи питаме Гравитончо за някои нелепи последствия на СТО ... и той почва да буйства, лае и хапе ... но така и не ти отоваря на въпроса. Така че ако искате да видите истинската му същност, просто му задайте неудобен въпрос на Гравитончето и хоп, той веднага си показва зъбите.

Е как да няма. Парадоксът с ключалките е същият като този с хидравличната преса и показва същото нещо: че концпецията на СТО за "относителността на едновременността" е невалидна. При хидравличната преса парадоксът беше как двете рамена на пресара се затвярат неедновременно в примовата система ... при положение, че те са успоредни едно на друго. При ключалките проблемът е, че те никога не са заедно отключени в примовата система и съответно в тази система вратата няма как да се отвори. И двата примера показват, че концепцията за "относителността на едновременността" води до логически абсурд. Значи тя няма как да е валидна.

Да, Гравитончо ... и точно заради относителността на едновременността (ОТ) се стига до абсурдната ситуация с вратата и ключалките. Правиш ли връзката: относителност на едновременността => абсурдна стуация Ако ОТ беше реално явление (а не суеверие, на което ти чинно се прекланяш), тя никога нямаше да води до абсурдна стуация като примера с ключалките. Реалността не е абсурдна. Хиляда пъти те питах какъв е физическият смисъл на това вратата да е отворена ако само едната ключалка е отключена. Ти не можеш да отговориш (защото отговор няма) ... но продължаваш със заклинанията "отвори си учебника и ще разбереш". Егаси нахалството.

Да, Тантине ... и това е физически безсмислено. Нямам диагноза защо не го виждаш/разбираш това.

Принципно, горният пример трябва да се приема по-абстрактно и по-теоретично. Някои наши приятели тук се опасяват, че ако ключалките не са смазани, то вратата ще заяде и въобще няма да се отвори и така парадоксът изчезва. По-полека, другари. Тук говорим за теоретична ситуация и за това как СТО се справя с нея. Горният пример показва, че концепцията за "относителност на едновременността" е измислена. Тя не е реална и не отразява наблюдението. Примерът показва как прилагайки Лоренцовата трансформация по учебник, ние достигаме до нерешимо логическо противпречие: врата, която е отворена в една отправна система, няма как да бъде отворена в друга. Или с други думи, ние подаваме валидни входни данни на Лоренцовата трансформация ... а тя прозивежда логическо протовиречие. Тук се поставят под съмнение входните данни. В примера имаме врата с две ключалки, която може да се отвори само ако двете ключалки заедно са отключени. Тоест, едновременност в случая означава, че ключалките заедно отключени за даден интервал от време ... а не че те се отключват точно в един и същи момент. Последното в същност е без значение. Нас ни интересува само дали съществува интервал от време, в който и двете ключалки са отключени ... и в стационарната система такъв има. В примовата система, обаче, такъв няма ... и така вратата няма как да се отворена в тази система. Съответно излиза, че докато в едната система вратата е отворена, в другата тя няма как да се отвори. Ако тук има хора, които не виждат тази ситуация като протоворечие, те и без това няма да чуят, че в СТО има проблем. Но за един рационален човек логическото противоречие би трябвало да е явно. Вратата последно отворена ли е или затворена? Зависело от гледната точка, видите ли.

Съжалявам, но това са пълни глупости, които ти си измисляш. Мога да променя примера така, че да става дума за обикновена гаражна врата, дълга два метра. По твоята логика ако тази врата има две ключалки - по една в двата края - те не могат да се отключат едновременно. Що за куца логика??

Да де ... но все пак така тестваме теорията. Стига да и дадем валидни входни данни, тя би трябвало да произведе валиден резултат. Ето стъпките за отварянето и затварянеото на вратата. Забележи, че вратата има една секунда да се отвори в стационарната система (докато ключалките са отключени): В момент (t=0) в стационарната сиестема, двете ключалки се отключват. Ключалките остават заедно отключени в продължение на една секунда. През това време вратата се отваря. В момент (t=1) в стационарната система, след като вратата вече се е отворила, ключалките се заключват. Това е последователността на събитията в стационарната система. В примовата система, обаче, двете ключалки никога не са отключени едновременно и съответно вратата няма как да се отвори. Значи ние подаваме валидни входни данни на Лоренцовата трансфромация ... с които тя произвежда логически абсурд. Естествено, че врата с дължина 2с е вероятно нереална ... но също така такава врата не представялава невалидни входни данни за Лоренцовата трансформацията. Галилеевата трансформация, например, няма никакъв проблем с тези данни ... а Лоренцовата трансформация има. Тоагва къде е проблемът - във входните данните или в трансформацията?

Защо трябва две едновремненни събития да знаят едно за друго? Нищо не пречи две събития да са едновременни в двата края на вселената - при това без да знаят едно за друго. Няма никакви ограничения за подобна едновременност. Когато нямаш аргумент ти просто си измисляш твоя си физика.

Няма такова нещо. Измисляш си. Ами има ... при това най-елеменратен ... ама нейсе.

За буквалистите, които се прават на улави, ето алгоритъма за отваряне на вратата. Парадоксът си остава: В момент (t=0) в стационарната сиестема, двете ключалки се отключват. Ключалките остават заедно отключени в продължение на една секунда. През това време вратата се отваря. В момент (t=1) в стационарната система, след като вратата вече се е отворила, ключалките се заключват. Значи вратата има една секунда да се отвори в стационарната система. В примовата система, обаче, не същестува момент от време когато и двете ключалки са заедно отключени (да не говорим за интервал). Така в примовата система няма момент/интервал, в който вратата може да се отвори. Затова имаме парадокс/абсурд: в едната система вратата се отваря без проблем ... докато в другата тя няма как да се отвори.

Няма нужда. Примерът с ключалките е достатъчно прост.

Чакай сега, нещо май не се разбираме. Имаш врата с две ключалки. Можеш ли да отвориш вратата ако едната или двете ключалки са заключени? По условие в стационарната система имаш интервал от една секунда време, в който и двете ключалки са отключени. В този интервал вратата се отваря. В примоватата система, обаче, няма такъв интервал от време, в който и двете ключалки са отключени. Значи как може вратата да се отвори в примовата система ... след като ключалките там никога не са отключени заедно. При това положение вратата как се отваря?

Скенер, правиш се на улав. Вратата се отключва само ако и двете ключалки са отключени едновременно. Ако едната от ключалките е отключена, а другата не е, тогава вратата няма как да се отвори! Нали затова слагаме ключалки на вратите: ако ключалката е заключена, вратата да не може да се отвари. Точно в това се състои парадокса на ключалките: в стационарнара система има интервал от време, в който и двете ключалки са отключени едновременно ... докато в примовата система такъв интервал няма. По логиката, че вратата може да се отвори само ако и двете ключалки са отключени, в примовата система вратата не може да се отвори. Така че престани да правиш на улав ... защото от много правене накрая ставаш улав.

Скенер, шикалкавиш и ти като Гравити! Изкарваш го, че условието на задачата е грешно. Имаш врата с две ключалки ... и вратата се отваря само ако и двете ключалки са отключени. Къде е грешната логика в това условие?? Входната врата на нашия блок има две ключалки и се отваря само ако и двете са отключени. Търсиш под вола теле като се опитваш да го изкараш, че условието на парадокса е грешно.

Нищо не си казал, майна. Като развалена латерна повтаряш "прочети учебника и ще разбереш". Това не е казване, а шикалкавене. На Файнмън се приписва следния афоризъм: ако нещо не можеш да го обясниш на баба си, значи и ти не го разбираш. Хайде сега демонтрирай разбиране на СТО и на прост език ни обясни (все едно сме баба ти) как така вратата от парадокса на ключалките се отваря в примовата система ... след като в нито един момент двете ключалки в тази система не са отключени едноврененно. Обясни ни го просто и ясно като на баба ти ... без да ни упътваш да си прочетем учебника. Хайде да те видим.

Ти що не помогнеш, майна. Да не би да не можеш?