gmladenov

Ето пример за дифракция и интерференция на водни вълни. Както се вижда на картинката, частите от вълновия фронт, които не минават през процепите, се разбиват в преграда между процепите. Разбиването на вълните е загуба на енергия: Пак да кажа: няма как да получиш интереференчна картина без загуба на енергия. Двете вървят ръка за ръка.

И ти като Станиславчо почна да фантазираш.

Хубаво, само че в такъв случай няма да имаш инетерференчна картина. Последната се получава именно защото вълната се "накъсва" от преградата между процепите. Без преграда няма да имаш и "накъсване" на вълните и съответно интерференция. Няма две добри: хем имаш интерференция, хем не губиш енергия.

Да кажем, че когато изстреляш един електрон с електронно оръдие, енергията на електрона се преобразува във вълна на етъра/средата, както ти предполагаш. При това положение когато етърната вълна стигне до двойния процеп, част от вълната ще премине през процепите ... но една част неизбежно ще се удари в материалната преграда между процепите и отстрани на процепите. В резултат на това, част от енергията на етърната вълна неизбежно ще се загуби. Енергията на електрона е дискретна/квантова, обаче, и ако загубиш част от неговата енергия, ти в същност ще загубиш цялата енергия и детекторът от другата страна на процепите няма да отчете нищо. Според наблюдението, обаче, детекторът отчита. Значи твоето обяснение с етъра трябва да може да обясни как етърната вълна не губи енергия когато се удря в материалната преграда между процепите и отстрани. Иначе казано, освен че въвеждаш на магически етър за разпространение на енергията, ти трябва да въведеш и магическото свойство на етърните вълни, че те не губят енергия когато се удрят в материални прегради.

Нещо съвсем аналогочно се получава когато ти взаимодействаш с физиката: в главата ти се формулира една вълна ... или по-скоро цунами ... от глупотевина.

Не се оказва, а ти спекулираш. Не можеш да си обясниш квантовото поведението на частиците и въвеждаш измислена среда, за да си обясниш нещата ... по същия начин както едно време не са могли да си обяснят гръмотевиците и са въвели "гневът на боговете" като обяснение. Ти дефакто въвеждаш "богът на разпространението на енергията" като обяснение за поведението на частиците, само че вместо да го наричаш "бог" ... което не е научно ... ти го наричаш "етър/среда".

Не е същото. Електронът в експеримента с двойния процеп се държи така, сякаш е част от вълна ... а той не е. Значи можем да кажем, че електронът е част от въображаема вълна. Именно това е вълната на вероятността. Ако тя беше истинска физическа вълна, тогава интерференчна картина щеше да се получава и от единични електрони ... но такава не се наблюдава. Това е така, защото вълната на вероятността е въображаема/виртуална вълна, а не физическа вълна.

Станиславчо, ти дори и мистик не си, а пишман-шаман. Епитетът "виртуален" се използва за нещо, което "изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа (механична, онтологична ...) реализация и е резултат на мисловна дейност". Така че като кажеш "виртуалните частици са реални", ти дефакто казваш "измислените частици са реални". Кажи сега ти броил ли си в твоята глава колко души сте? И защо трябва всички да участвате във форума?? Не може ли да се разберете само един от вас да участва?

Да ти обясня: дължината на Планк се приема за най-малкия смислен размер. Или както пише в Уикипедия, "всичко по-малко от Дължината на Планк губи физически смисъл". Колегата на това му вика "дъното на пространството и времето". Според него, обаче, това не е баш дъното, защото под него се намират чудотворни холографски проекции на двумерни и четиримерни виртуални частици и огънати пространства. Също така под дъното кавнатовите флуктуации, огъването на пространството и други важни думички придобиват съвсем друг смисъл отколкото в нашата реалност.

Станиславчо, веднага се познаваш по фантасмагориите. Не съм виждал някой друг така да си фантазира за това какво е реалността. Сбъркал си интересите, колега. Както ти казах, ти си мистик, а не физик. Насочи се в правилна посока. Само си губиш времето с физиката.

Моето мнение: светлоносещ етър няма ... но това не означава, че етър принципно няма. Тъмна материя няма да открият, но тъмната енергия е много възможна. Никак няма да се учудя, ако един ден се покаже, че гравитацията е същото нещо, на което днес му викат тъмна енергия ... и че това в същност е енергията на космоса/етъра.

Цитат от статията: Тъмната материя е една от най-притеснителната част от физиката. Именно.

Това е една перспектива. Съществува и друга, обаче: че комунизмът е идеал за общество, в което няма класи и всички хора са изконно равни. Идеята за безкласие и равенство между хората е дълбоко хуманна. Съвсем друг въпрос е, че както се оказва самите хора май не искат равенство.

Прав си за всичко, което казваш. Показва се, че класификацията на отправните системи търпи критика.

Напълно разбираемо е, че не-интерциалните системи са отличими от инерциалните. Все пак ми е странно, че физиката използва определнието "абсолютни" за такива системи.

Грешката на СТО е осмокласническа, а не шестокласническа. Като напиша реферата ще го пусна. Не съм физик и ми е трудно да се изразявам правилно по такива въпроси. Затова писането върви много бавно. Засега само ще кажа, че СТО тълкува погрешно Лоренцовата трансформация ... което се демонстрарира по елементарен начин. СТО е шашма, няма шест пет. Бащицата не знае как се прилага Питагорова теорема и като се види това, ще бъде заклеймен като шашмаджия. Но хайде да не обръщаме всяка тема за СТО ... въпреки че както се вижда Айнщайн неизменно влиза във всяка една дискусия, без изключение.

Апропо, когато говорим за кофата на Нютон: Абсолютността на въртеливото движение в същност е мит. Ако завъртим кофата на Нютон на северния или южния полюс със същата скорост, с която земята се върти ... но в обратната посока ... тогава кофата очевидно се върти спрямо земята, но е в покой спрямо външен наблюдател. Значи как това е абсолютно движение. Много ми е странно, че Нютон брои въретнето на кофата за абсолютно.

Значи според св. Айнщайн хем няма абсолютна отправна система ... хем има. И това не е противоречие, а магията на относителността. С физици като св. Айнщайн шамани не ти трябват.

И двете са верни: КМ и на мен ми е много логична и подредена ... но в същото време поведението на частиците не пасва на макро-света, за който имаме интуиция. Много ми хареса когато Малоум каза един път, че с КМ просто трябва да се свикне. Не можеш да разчиташ на интуиция. (Същото се казва и за СТО ... но там теорията просто е сбъркана.)

Станиславката се е обърклал, че му е интересна физиката ... а на него в същност му се занимава с мистика. Той е мистик, а не физик.

Отговорът на Скенер много хубаво показва раздвоението на личността, от което науката страда когато се опре до тези въпроси. От една страна взаимодействието на светлината с оптическата среда е много добре разбрано и това си личи от обяснението на Скенер: то е ясно и недвусмислено. Когато стане дума за учличането на светлината, обаче, няма ясно обяснение, а се почва с огледалата и димките за объркване на събеседника: опитът на Физо в пространството на Минковкси безспорно показва, че СТО е вярна. Значи трай и не задавай повече въпроси. А истината е съвсем проста. Въпросът, който веднага се поставя, е дали взаимодействието на светлината с оптическата среда се влияе от това дали средата е в покой или се движи. И отговорът е, че взаимодействието не се влияе. То е едно и също (при положение, че движението на средата да не променя нейните свойства). А щом това е така, значи средата най-буквално носи/пренася със себе си светлинните вълни, намиращи се вътре нея ... иначе обяснението на Скенер за взаимодействието няма да е вярно.

Точно там е уловката. Електронът наистина е частица, докато фотонът не е. Фотонът има поведение на частица само при фотоелектричния ефект. Иначе не и затова светлината като цяло не може да се смята за поток от частици.

Това е грешна и подвеждаща представа за това какво е светлината. Тя е вълна, а фотоните са порции енергия ... а не частици, както често е удобно да се считат.

Коментарът на Скенер е добър е верен. "Истинското" положение се изчислява, след като целогодишно се наблюдава привидното положение на звездата. Наблюдението показва, че привидното положение се сменя циклично - и въз основа на това наблюение се изчислява къде трябва да бъде истинското положение ... спрямо привидното. Относно произхода на аберацията: По времето на Брадли се приема, че светлината е поток от частици. След като Брадли не може да намери друго обяснение за аберацията, той прави едни сметки и от тях излиза, че аберацията ... би могла ... да се обясни с движението на земята около слънцето. С това обяснение всичко се напасва и от тогава се приема, че аберацията наистина се причинява от движението на земята. Работата е там, че това обяснение работи само ако светлината е поток от частици, както е според Нютон. По-късно се разбира, че светлината не е поток от частици, а е вълна ... и въпреки това обяснението не се променя и то пак си остава, че аберацията се причинява от движението на земята окололо слънцето. За вълна то не работи ... но сега пък имаме релативистично обяснение на аберацията, с което пак всичко се напасва. Така старото обяснение се запазва ... но то пак не работи ако се приеме, че светлината е вълна и че имаме пълно увличане/пренасяне на светлината от атмосферата ... както показва всеки един опит, който някога е правен в тази насока.

Каквато и да е причината, няма спор, че аберацията не се получава вътре в телескопа, а извън него.