gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10328 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
44
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Забележи, колега, как се спори тук. Отбелязвам го, защото ти правиш абсолютно същото нещо. Аз вадя научна статия с доказателство, че първият закон на Кеплер не е валиден в подвижна отправна система. Черно на бяло ... при което пак се спори, че това не е така. Значи ако научна статия не е валиден аргумент, аз какво да извадя като аргумент?? И после някой нахалник ще каже, че аз не съм се аргументирал ... след като самият той е отхвърлил научна статия като аргумент. С какво да убедя такива нахалници, че съм изложил научни аргументи??
-
Какво общо има закона за импулса със законите на Кеплер?? В статията недвусмислено е показано, че първият закон на Кеплер е невалиден. Какво не разбираш? Първи закон на Кеплер (от нашата Уикипедия) : Орбитите на планетите са елипси, в единия от фокусите на които се намира Слънцето. А ето как изглежда орбитата на земята в стационарна система (дясно): Орбитата на земята се сплесква заради скъсяването на дължините. Само че слънцето остава в центъра (червената точка) ... а не в един от фокусите на елипсата (двете черни точки). Очевидно противоречие с първия закон на Кеплер. Ти като не си прав ставаш гламав, майна.
-
Както се оказва, това в същност не е вярно. Именно за това се караме със Скенер в момента. Виж ми горния^^^ постинг. Първият закон на Кеплер става невалиден в подвижна отправна система. Друг пример за закон, който не запазва валидността си във всички отправни системи, е законът за отражение на светлината от огледала. Това е добре известен факт. Значи не всички закони на физиката запазват валидността си във всички отправни системи. Това трабва да се знае.
-
Първият закон на Кеплер е невалиден в подвижна отправна система. Както и да го въртиш и сучеш, той просто е невалиден. Значи ти като кажеш, че законите на Кеплер "придобиват нова форма", тази друга форма си има име: първият закон става НЕВАЛИДЕН. Това му е новата форма.
-
Както се оказва, СТО е несъвместима с първия закон на Кеплер. Току що проверих. Така че в крайна сметка аз съм прав, а ти не.
-
Там е работата, че според СТО има. Въпросът е принципен: забавят ли се часовниците в подвижна отправна система? Ако да, значи трабва да приемам, че земният орбитален часовник (анимацията горе) ще се забави в отправната система на подвижен наблюдател . Щом ще се забави, обаче, по законите на Кеплер орбитата на земята също трябва да се промени. Няма как иначе ... а вие със Скенер тук не сте съгласни. Значи като цяло какво се получава: ако ви попитам забавят ли се часовниците за подвижни наблюдатели, вие отговярате с "да, забавят се" но като ви покажа какви са последствията от забявянето, вие не сте съгласни На вас не може да ви се угоди. Според вас хем часовниците се забавят, хем това няма никакви последствия. Така и баба знае ... само че не работят така нещата.
-
Много добре съм схванал, колега. Всички примери, които давам, показват колко абсурдна е идеята за забавяне на времето и на часовниците. С подобна идея винаги удряш на камък. Няма как. Естествено винаги ще се намерят и всезнайковци да ти обяснят как точно работи забавянето на времето. Заради тях се налага уточнението, че Айнщайн в своята теория не е дефинирал какви са ефектите от забавяне на времето и то как работи на практика (освен че часовниците се забавят). Така че всякакви пояснения по темата са просто импровизации. С други думи, разсъждения по картинка.
-
Ето още един пример за часовник. В задачаа се пита дали този часовник може да изостава ... и какво се случва като изостане: Ако случайно не е ясно, това е земята, която бикаля около слънцето. И ако пак не е ясно, ако този часовник изостане, то орбитата на земята ще се промени и ще се приближи до слънцето. И ако изостане още повече, то земята ще падне върху слънцето. Според теорията за разширението на вселената, в момента има далечни галактики, които се движат със скоростта на светлината спрямо нас. В отправна система на една такава галактика, ние сме тези, които се движим с такава скорост. Съответно на нас трябва да ни се е забавило времето ... при това толкова много, че земята вече да е паднала върху слънцето. Но ако погледнем през прозореца, става съвсем ясно, че това не е така. Значи цялата идея за забавяне на времето е много съмнителна.
-
В никакъв случай не мога да приема !! Правилните дефиниции са много важни, за да се знае какво се има предвид когато се каже, че "часовникът е изостанал". Ако един часовник изостане и го броим за измервателен уред, значи излиза, че измерваната величина е причина за изоставането на часовника. Тоест, времето се е забавило (ако часовникът е изправен). Но ако броим часовника само за еталон, тогава той не измерва време и ако случайно е изостанал, нямаме никакво основание да кажем, че времето се е забавило. Това е много съществена разлика.
-
Ето ги точните дефиниции: метърът не мери пространство (това е глупост); той е еталон за дължина часовникът не мери време (това е глупост); той е еталон за продължителност Еталон и измервателен уред са две различни неща. Измерването е сравнение между измервана величина и еталон, а измервателен уред е уред, който прави съпосатвка между измервана величина и еталон. Значи когато ние мерим с еталон, самите ние сме "измервателния уред", защото ние сме тези, които правим съпоставката между измерваната величина и еталона. Часовникът и метърът не могат да правят съпоставка и затова те не са измервателни уреди; те са само еталони.
-
Евентуално може да се каже, че часвониците отмерват продължителности ... но със сигурност не може да се каже, че те "измерват време". Последното е глупост.
-
Харесват ми видеа от по 10-15мин, защото мога да ги изгледам набързо. Повече от 20мин вече изиксват специално внимание. Горното видео прави интересни паралели, с някои от които съм напълно съгласен. Например това, че абсолютното пространство на Нютон в същност представлява Бог. Това обяснява много добре защо физиците в края на 19-ти век толкова държат да се отърват от Нютон. Идеята за Бог (и абсолютизма) въобще не им харесва. Много по- привлекателна е идеята за релативизма. Какво става, обаче, ако се покаже, че чистият релативизъм в същност е невъзможен.
-
Че часовниците се смятат за измервателни уреди ... а те не са. В най-добрия случай, часовникът може да се смята за "еталон за продължителност". Един часавник не измерва нищо, а само тик-така ... което ние използваме като еталон. Това е важно уточнение, защото ако човек се замисли по-внимателно, забавянето на един часовник е просто смяна на еталона ... а не забавяне на времето. Аналогичен пример: като скъсиш едина линийка (или метър), това означава ли, че пространството се е скъсило ... или че ти просто си скъсил еталона за мерене на дължини в пространството? Същото и с часовниците: след като те не измерват нищо, ако един часовник се забави, ти просто си променил еталона за отмерване на инревали ... а не че времето се е забавило. Това е уловката, заради която много хора се бъркат. Ако часовниците мереха нещо, значи забавянето на един часовник би отразявало промяна на измерваната величина. Но след като те не мерят никаква величина, значи забавянето на един часовник е просто промяна на еталона за продължителност.
-
Добре, ето по-ясен пример. Намираш се на северния полюс някъде през зимата. Навън е тъмно като в рог и слънцето не се показва с месеци. Облачно е, така че не виждаш звездите. Вадиш термометър ... и без проблем измерваш -45°С. След това вадиш часвоник ... и той не може да измери дали днес е четвъртък или петък. Това софизъм ли е ... или демонстрация на това, че часовниците в същност не са измервателни уреди.
-
Намираш се в стая без прозорци, в която има спрял часовник. Ти го навиваш. Часовникът може ли да измери дали навън е четвъртък или петък? Нали е измервателен уред. Защо не може да измери кое време е навън?
-
Включвам се провокационно. Ти замислял ли си се дали часовниците наистина измерват нещо ... или просто си тик-такат по инерция с някакво темпо. С други думи, те измервателни уреди ли са - или може би само "машинки за монотонност".
-
Колега, да беше само опита на ММ, тогава да се съмняваме. Само че сума ти опити показват едно и също: че скоростта на светлината на повърхността на земята е еднаква във всички посоки. Така че за това не може да се спори. Освен това самият Майкелсон не е вярвал в резултата на неговия си опит и до края на живота си продължава да прави опити, с надежда все пак да открие етъра. Той рано или късно сам щеше да разбере ако има проблем с неговия опит ... и такъв проблем няма. Така че резултатът на опита на ММ няма как да се поставя под съмнение. Там проблемът е друг: как да се тълкува резултатът. ПП. Аз самият често стигам до обиди; въобще не са ми чужди ... но ти от много рано почна. Нямаш още 100 постинга и вече стигна до там. Ако можеш успокой малко топката.
-
Чел съм я тази теза и не се съгласявам с нея.
-
Да, това е едно от тълкуванията ... но са възможни и други тълкувания. Ето какво казва, например, руската Уикипедия: Под влиянием этих результатов Джордж Фитцджеральд и Лоренц выдвинули гипотезу о сокращении материальных тел в направлении движения в неподвижном и неувлекаемом эфире (1889). Значи Лоренц и Фитцджералд си вадят друго заключението от твоето. Това потвърждава тезата, че в зависимост от това кои факти се приемат за факти, опитните доказателства могат да се тълкуват различно. Това е тезата в случая.
-
Абсолютно незаслужено !! Дори само теоретично да приемем, че атмосферата може да увлича светлината, това води до различно тълкувание на нулевия резултат от опита на ММ. Така че това, което съм казал, е абсолютно вярно: в зависимост от това кои физически факти приемама за истина, опитните доказателства могат да се тълкуват различно. Това ми беше тезата. Както и да е. За опити няма никакъва смисъл да се спори ... преди да сме се съгласили върху основните физически факти. А ние и за това не можем да се съгласим.
-
Е как да не може?? Нали официалната наука точно така тълкува опита на ММ: движението на земята в космоса/етъра е неоткриваемо чрез "етърен вятър". Следователно, скоростта на светлината е изотропна дори за движещ се наблюдател. Това е тълкуването, което в крайна сметка води до създаването на СТО.
-
Благодаря, ще го погледна. Чел съм по въпроса и някои автори предлагат, че ефектът на Саняк потвърждава етърната теория. Други казват, че потвърждава СТО. Иди се разбери.
-
Това са спекулации, колега. Един основен принцип, за които трябва да си даваме сметка, е че опитните доказателства винаги са отворени за различни тълкувания/интерпретации. Понеже опитът на Саняк ми е странен, ще коментирам върху опита на Майкелсон и Морли. Последният може да се тълкува, че показва как дори движещ се наблюдател измерва постоянна скорост на светлината. Това е официалното тълкувание на този опит. Също така, обаче, опитът на ММ може да се тълкува, че показва пълно увличане на светлината от атмосферата. Това са две коренно различни тълкувания, които зависят от това какви физически факти приемаме за истина. Същото важи и за твоя коментар. Той представя едно тълкуване на ефекта на Саняк, което въобще не е задължително да е вярното. В литературата не съм виждал категорично мнение за това какво предизвиква ефекта на Саняк.
-
Ефектът на Саняк е много интересен наистина. Той противоречи на идеята за пълно увличане на светлината от подвижна среда ... което е моето обяснение за опита на Майкелсон. Аз лично нямам обяснение за ефекта на Саняк.
-
Еех, добре. В най-скоро време ще пусна математическо доказателство, че СТО е шмекерия. Не че някой ще чуе ... но ако иска да чуе, ще има доказателството. Междувременно, да се радваме на забавянето на времето ... че става време то да спира да се забавя.
