gmladenov

Нютоновата физика. За разлика от СТО тя също така няма да противоречи на КМ, защото в КМ времето е общо (доколкото знам).

Добре де, ако паралелният пренос е по-общо понятие, в него не се ли включва и "пренос" между отправни системи? Преносът принципно е трансформация. Тогава защо да излключваме Лоренцовата трансформация от понятието "пренос" на вектор. Имаш ли добро обяснение?

Точно така ... и това е скоростта на светлината във вакуум. От формулата, обаче, по никакъв начин не следва, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. Няма такава зависимост.

Хмм. Останал бях с впечатлението, че паралелен пренос е по-общо понятие ... а не непременно свързано с ОТО. Добре.

Виждал съм я тази страница. Не се съгласявам нито с основната теза, нито със заключенията. Тези, които вярват в светлоносещия етър, не са на прав път.

Гравити, за кое недуразумение говориш, майна? Да не би някой да е измерил скъсяването на дължините?

Какво се получав ако имаш вектор в стационарната система ... и приложиш Лоренцовата трансформация? Може ли да се говори за паралелен пренос на този вектор ... при положение, че Лоренцовата трансформация не запазва неговата големина и посока??

Много голям праз, колега.

Ти знаеш ли, че Лоренцовата трансформациоя не запазва дължините и ъглите?

Шпага, отговарям ти на същия въпрос като Скенер, за да направим сравнение. Отговорът на Скенер е отговорът на официалната наука. Аз пък представям отговорът на опозизицията ... или Съпротивата, за допълнителен драматизъм в дискусията. Според СТО, когато преобразуваме координати от стационарна -> подвижна отправни системи, имаме разширение на дължините. Скъсяване се получава когато правим обратната трансформация: от подвижна -> стационарна. Разширението на дължините зависи от коефициента на Лоренц и изглежда така: Според официалната наука, скъсяването на дължините е природно явление: стационарният наблюдател "измерва" скъсени дължини. Или както казва Скенер, за този наблюдател това в същност са "нормалните" дължини, а не скъсени дължини. Той това вижда и за него това е реалността. Съществува, обаче, и друга възможност: че Лоренцовата трансформация просто изчислява грешно нещата ... при което се получава едно чисто математическо изкривяване. От там идва и цялата каша: че ние се опитваме да тълкуваме математическо изкривяване като физически ефект. Един от аргументите в полза на Съпротивата е, че скъсяването на дължините никога не е измерено физически с пряко измерване. То е едно от двете основни следствия на СТО и ако беше истинско, трабваше да го има навсякъде; такова нещо нямаше да може да се скрие. А в действителност, то никога не е измерено. Ако беше измерено, аз как щях да споря? Щях да съм като плоскоземците, които не приемат реалността. Но след като то никога не е измерено, вратите са широко отворени да се съмняваме в истинността на подобно безпричинно "явление".

Експериментът е метод на грубата сила, коелга. Ако си умен, първо намираш теоретичната грешка на СТО. Ако СТО има теоретична, тя няма да е вярна и без друго. Така че хем показваш грешка, хем не си похарчил и стотинка за ненужни експерименти. Така се прави, батка.

Ами например това, което казваш, не е вярно: Не е нужна безгранична фантазия за да си представим че по една или друга причина се случва скъсяване в дължина и забавяне по време. Нито скъсяването на дължините, нито забавянето на времето са истински. СТО е построена върху математическа грешка и цялата теория е фалшива. Менте. Но как да се спори за това, ако абсолютни факти не се приемат като аргументи ?? За да убедя някой, че съм прав, той трябва да ме чуе ... и да се съгласи. А как ще ме чуе и ще се съгласи, ако абсолютни факти не се приемат за истина?? Ако с теб не може да се съгласим, че бялото е бяло и черното е черно, как ще се съгласим за логически аргументи? Аз дефакто никакъв аргумент не мога да представя. Това искам да кажа.

Колега, в момента не ми се спори. Искам само пак да ти обърна внимание: аз ти давам абсолютен факт като аргумент ... и ти не се съгласяваш. Съкращаването на дължините никога не е измерено в пряк експеримент, така че това е абсолютен факт ... който ти не приемаш. И не само ти, а всички, с които спорим и се бием тук. Значи какво излиза: щом абсолютни факти не се приемат като аргументи, аз как мога да спечеля тази битка?? Само това исках да кажа за момента.

Не си разбрал. Получавам аргумент след аргумент от рода на "Това за дължините - няма дори особен смисъл от доказване. ". Това не са аргументи, батка. Ти даже не знаеш какво е аргумент. Хайде чао!

Аз давам аргумент след аргумент и какво се получава: Факт: скъсяването на дължините не е доказано експериментално. Тантин: Това за дължините - няма дори особен смисъл от доказване. Ти не си ми прочел "празните приказки", според Тантин няма нищо за доказване, а според Скенер аз съм малоумник. ... и после аз нищо не съм доказал.

Елементарно, Уотсън: тези с милиардите не ги интересува да оборват Айншайн. Чудя ти се на акъла как не си го схванал това.

Дай пари, батка, и действаме. Както ти казах, готов съм да споделя Нобела с теб.

Като оставим настрана нескопосаната ехидност, ти си абсолютно прав. И знаеш ли кое е най-впечатлителното в твоето предложение: че то е напълно смислено и оправдано ... и въпреки това такъв опит никога не е правен !! Никой никога не е мерил скоростта на светлината в движение ... докато се смята, че скоростта на светлината не зависи ит движението на наблюадетеля. Значи поредното недоказано твърдение на СТО, което се приема за истина. ПП. Ако имах излищни пари и време, веднага щях да се хвана да направя твоя опит. Но не с френската железница, а с дрон високо в атмосферата. Ако намериш финансиране се обади. Ще споделя Нобеловата награда с теб.

Пак се почна със софизмите.

То е следствие ... но няма физическо обяснение. Затова е спорът. Ако аз ти извадя формула, чието следстие е, че гравитацията отблъсква, ти ще приемеш ли това следствие?? Нали приемаме всички следствия.

Не, не съгласявам. Просто не искам да споря, защото споровете за забавяне на времето не водят до никъде. Иначе по темата ето ти най-очевидния парадокс: Според СТО, ако имаш двама наблюдатели, на всеки от тях му се струва, че времето на другия се забавя. Значи на мен си струва, че твоето време се забавя, а на теб ти се струва, че моето време се забавя. Хубаво, но тогава на кой времето се забавя? Това същото като следния анекдот: жената си мисли, че ключовете от колата са в мен, а аз си мисля, че ключовтете от колата са в нея. Тогава в кой са ключовете от колата? Съвсем очевиден парадокс, който се приема за нормален. Нали си чувал за парадокса на близнаците? Знаеш ли какво е "официалното" разрешениена парадокса: приема се, че само единият от близнаците се движи, а другиуят е в покой. Само че това е шикалкаване. От една страна уж не знаем, кой се движи (според принципа за относителното движение) ... но в парадокса на близнаците знаем кой се движи. Иначе не можем да кажем кой от двамата е по-младият. Значи хем не знаем кой се движи ... хем знаем. Така се решават нещата в СТО и всички чинно ръкопляскат. А този, който вика "чакайте сега, не може хем така, хем онака" веднага го заклеймяват за неук. В нашия спор какво се случва: аз ти извеждам аргумент след аргумент ... и накрая пак се стига до "цялото това отричане на СТО е само вдигане на пушилка" ... без да си оборил нито един от моите аргументи. Държа да видиш как протичат тези спорове ... а не да се съгласиш с мен.

Това е много точно казано и го запомних. Ще те цитирам.

Ти се превръщаш в образец за това как се спори срещу моите аргументи. Аз посочвам, че скъсяването на дължините е недоказано ... и че науката приема недоказано твърдение за истина. И как ми се отговаря? Ами защо трябва да доказваме?? Ти луд ли си?? Значи просто приемаме, че СТО е вярна и че аз греша и разговорът приключва. Нал тъй, Тантине.

Напълно съгласен.