gmladenov
-
Брой отговори
10801 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
61
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Нали знаеш, че дискусията ще умре в секундата, в която никой не ми отгповаря на "глупостите".
-
Да ти обясня моя мисловен процес: Значи интересувам се от въпроса за началото на вселената и прочитам, че малко след Големия взрив е имало процес на космическа инфлация. И си казвам: чакай сега, откъде им хрумна, че имало инфлация? Как го разбраха това и какви доказателства имат. Прочитам още и разбирам, че за инфлацията няма абсолютно никакви доказателства. Не само това, ами тя принципно е недоказуема. Значи идеята за инфлацията е напълно изсмукана от пръстите. Филанкишията така решил - и речено-сторено. И се викам на акъла: явно трябва да си пълен идиот да се връзваш на такива глупости. Кои ги вярва тези глупости?? Идвам тук на форума и се оказва, че ако не вярвам на глупостите, мен ме набеждават за идиот. Какво нещо е животът.
-
Току що прочетох статията, която си цитирал горе (пак благодаря). Виж какво пише е нея: Най-добрата работа, която един учен може да направи, е непрекъснато да се опитва да опровергае, а не да докаже най-свещените си теории и идеи. На теория, скептицизмът е неизменна ... и дори препоръчителна ... част от науката. Защо тогава да не се критикуват научни теории? Аз подлагам под съмнение установени теории, защото откривам, че някои техни постановки нямат никакво емпирично потвърждение ... и за мен това е проблем. Значи аз имам пълно основание за скептицизъм ... а както четем, скептицизмът дори е препоръчителен. Защо тогава моят скептицизъм се приема (на нож) като неразбиране ... а не се гледа, че основни постановки в СТО, например, не са потвърдени опитно. Уж скептицизмът се поощрява ... но те съсичат, ако критикуваш. Що за двоен стандарт е това? Пак да кажа, критикувам на основание на това, че няма опитни потвърждения, а не за да се заяждам.
-
Не съм запознат, за съжаление.
-
Еех, тук няма как да съгласим.
-
Значи филанкишията изказва безумно предположение за космическа ионфалиця ... и всички ние се строяваме и чинно му ръкопляскаме. Така ли работи науката ... или нещо не съм разбрал.
-
Не ти разбирам въпроса. Нали се появяват телескопите и веднага се разбира, че геоцентричния модел е грешен. Хората го виждат го с очите си. Значи те са имали емпирично потвърждение за хелиоцентричния модел. Не разбирам какво имаш предвид.
-
Колега, коментарите ти във форума са много смсилени като цяло. Ако ми разбереш позицията, може би ще ми се дразниш по-малко. Както вече казах, аз споря само за неща, които науката приема за истина ... без те да са потвърдени опитно. Няма друго. Съгласи си, че подобна позиция не е чак толкова лишена от резон.
-
Пак не чуваш какво ти се казва. По моите критерии: тъп наивник = който приема за истина твърдения, които не са потвърдени емпирично умен човек = подлага на проверка всяко твърдение Моят стремеж е да не съм тъп наивник. За другуте не отговарям.
-
Диванатът ти явно е голям наивник щом приема за истина тези, които не са потвърдени емпирично. Но ти трябва да разбереш, че не всички сме дървеняци като дивана ти.
-
Колега, говориш наизуст без да си помислил. Например, не си забелязал нещо много елементарно: аз споря единствено за неща, които науката приема за истина ... а те не са емпирично потвърдени. Това е. Чул ли си ме, например, да споря за квантова механика, електродинамика или пък генно инженерство? Помисли малко. А за какво споря: едно от двете фундаментални последствия на Специалната Относителност е скъсяването на дължините. То се приема за вярно ... без никога да показано емпирично. СТО се брои за базова теория във физиката; една от основите на физиката - и тя не проверена емпирично. И сега ти искаш аз да приема на юнашка доверие, че скъсяването на дължините е реално, защото си убден, че Айнщайн е гениален и няма как да е сбъркал. А аз си викам на акъла: колко наивен трябва да е човек, за да вярва на непроверени "истини". Ако се замислиш, до това се опира. Ти приемаш на юнашко доверие непроверени "истини", а аз държа и изисквам те да са емпирично проверени преди аз да ги приема за истини. Моето изискване вижда ли ти се неразумно?
-
Тя е безумна спекулация защото е абсолютно недоказуема.
-
Така, така. Точно по това се различаваме и няма как да се съгласим. Ти се прекалено безкритичен ... а аз съм прекалено критичен ... а истината е може би по средата. Поздрави.
-
Например в космологията съществува идеята за космическата инфлация, според която в началото вселената се е разширила със скорост многократно по-висока от скоростта на светлината. Тази безумна спекулация, която е абсолютно недоказуема, някак си се брои за наука. Съжалявам, но как да нареча поддържниците на тази недоказуема спекулация ... освен като клакьори.
-
Предлагам науката да се откаже да спекулира. Ако приемем твоята дефиниция за науката като процес за произвеждане на знания, тогава следим какво произвежда този процес (тоест, прилагаме качествен контрол) и отхвърляме плявата ... нищо че е произведена по научному. Значи аз не отричам научния процес ... а предлагам да се затегне качествения контрол върху производството на знания. Така бабините деветини ще бъдат отхвърляни като брак - а не да ни се предлагат като "научни деветини" ... защото "така работи науката", видите ли.
-
Ами не. Това ще са косвени факти, че отнякъде идват подаръци ... без да се знае, че точно Дядо Мраз ги носи тези подаръци. Като не можеш да обясниш откъде идват подаръците, може да си измислиш, че Дядо Мраз ги носи ... или може да кажеш "отказвам да спекулирам откъде идват подаръците докато не получа недвусмилени факти". Науката в момента избира да си измисли Дядо Мраз ... вместо да изчака фактите. Според вас измислицата за Дядо Мраз е научно оправдана ... а споре мен не е. Там ни е разминаването.
-
Да, няма абсолютна истина ... но това не означава, че всяко безумие, произведено по научния метод, е оправдано. А като те слушам, то явно е оправдано ... защото "така работи науката". Хубаво, приемай безкритично за истина всяка глупост на науката и си свиркай. Не го приемай лично, но в моите очи хора като теб са благоверни наивници, които не можеш да убедиш с аргументи (вяра с аргументи не се оборва).
-
Логиката "дефинирай преди да сравняваш" не е много продуктивна в случая, защото как дефинираме напълно и нееднозначно широки понятия като наука и религия? Затова правим сравнения въз основа на конкретни прилики и разлики. Вярата в свръхестественото е много удобен повод/критерий за такива сравнения, защото науката позиционира себе си като основана на факти и емпирични потвърждения. Така по условие вярата в свръхестественото не може да бъде определена като научна. Следователно, ако открием дори зачатъци на подобна вяра в науката, имаме пълно основание да твърдим, че науката залита по нещо, от което тя по условие се отрича. Именно това е логиката, по която аз твърдя, че космологията специално е ненаучна. Там се вярва в неща, които са недоказани и граничат със свръхестественото. Нека да попитам следното: Кое определение е по-подобаващо за Айнщайн: че той е клоун-майтапчия ... или че той е сериозен учен, когото трябва да взимаме насериозно. Ако се съгласим, че Айнщайн е клоун-майтапчия, тогава аз приемам, че няма какво толкова да придиряме на науката. Всичко е майтап и без това, така че защо да не приемем всякакви глупости за научни. Но проблемо. Но ако приемаме Айнщайн за серизоен учен, тогава летвата вдига - и то значително. Тогава вече поставяме въпроса може ли недоказуеми хипотези, граничещи със свръхестественото, въобще да се смятат за наука? Доводът, че "така работи науката", не може да оправдава всякакви шуротии, на които просто им е лепнат етикет "наука". Трябва да има някаква отчетност все пак. Така че си избери. Или науката е майтап и не и придиряме ... или я взимаме насериозно и не приемаме глупости и майтапи с оправданието, че "така работи науката". Иначе ако заслужили научници с консенсус решат, че Дядо Мраз е реален, това трябва да се брои за наука ... просто защото е следван научния процес.
-
Еех, много сложно стана.
-
Не си ме разбрал. Нека така да поставим нещата: ти виждаш ли вариант, при който науката по някаква причина може да бъде наречена религия? Ако според теб няма такъв вариант, значи ти по условие приемаш, че науката никога не може да е религия. Не е ли така.
-
Ти си решил, че науката по условие не е религия и точка. Науката не може да сгреши, тя никога не е религия. ОК, с това не може да се спори.
-
А ти искаш да оставим науката да си спекулира на воля ... но да не я набеждаваме за религия. Няма да се съгласим.
-
След като сме стигнали до там, докато сме го докарали с тъмната материя, нямаме друг избор освен да обявим науката за религия. Тя сама така се е подредила. Ако в бъдеще не искаме науката да е религия, тя трябва да спре да спекулира. Иначе да приеме, че ще бъде набедена за религия и да не се оплаква. Както вече казах, няма две добри: науката хем вярва в свръхесвтестени сили ... хем се цупи като и кажат, че е религия.
-
И да, и не. Колегата Атом мисли като теб ... само че според мен има и значение какво се твърди и в какво се вярва. Ако по научния метод и с научен консенсус се постигне съгласие, че Дядо Мраз е реален, тук имаме ли наука ... или имаме нещо друго.
-
Приемаме твоята дефиниция, че науката е процес за трупане на знания. За разлика от науката, религията не трупа знания, а обяснява различните явления със свръхестествени сили. Науката уж работи с факти, а не със свръхестествени сили ... само че тъмната материя, тъмната енергия и тем подобни не са факти, а дефакто свръхестествени сили. Значи по логиката, че науката също обяснява явления със свръхестествени сили, тя също е религия. Сега, ти спориш, че при науката нямаме свръхестествени сили, а имаме хипотези. Хубаво, само че къде теглим чертата между хипотеза и свръхестествена сила? Аз твърдя, че когато една хипотеза като тъмната материя вече 90 години не е потвърдена ... а се приема за знание ... тя вече не е хипотеза, а има статут свръхестествена сила, с която се обясняват (иначе необясними) явления.
