Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

gmladenov

Потребител
  • Брой отговори

    10801
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    61

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov

  1. Може ли земята да Е плоска ... и да НЕ Е плоска? Според вас с Атом излиза, че след като науката е процес, на нея и е разрешено да приеме, че земята е едноврененно и плоска, и неплоска. "Така работи науката", ще кажете кажете вие. Не се съгласявам. Това, което аз виждам с очите си, е как науката - и специално космологията - използва "така работи науката" като извиненение да спекулира и да приема неистини за истини. Тоест, да извини/дегизира ненаучни практики като научни.
  2. Така е, можем да приемем. Но нека също така се съгласим, че по този начин ние приравняваме истина = неистина ... с оправданието, че това е само временно.
  3. В случая учените ... безспорно ... са измерили температурата на замръзване. Статията подвежда с термина "пряко наблюдаване". В действителност, учените са напарвили преки измервания. Срещу измервания мен няма да ме чуеш да споря. Когато аз кажа "няма преки доказателства" за тъмната материя, аз дефакто казвам, че тя по никакъв начин не е измерена ... а е просто плод на човешко въображение. Лъжа, която науката нарича "временна истина" ... по терминологията на Атом.
  4. Какъв мил човек човек е този Скенер.
  5. Не са просто философски. Става дума за това да наричаме нещата с истинските им имена. Иначе излиза, че науката има своя собствена дефиниция за лъжа: временна истина. Не се приема.
  6. Науката произвежда както истини, така и лъжи. Ти дефакто искаш на лъжите да им казваме "временни истини" и така излиза, че науката произвежда само истини ... макар че някои тях са само временни. Според теб това е "относителна истина". Значи като наречем лъжата "временна истина", имаме "относителна истина".
  7. Не е така. Ти в момента се опитваш да оправдаеш твоята доктрина/идеология, че "научната истина" е относителна ... и отказваш да приемеш, че такова нещо като "относителна истина" няма. Пак да кажа: не може нещо хем да е истина, хем да е лъжа. Ако приемем, че истината е относителна, тогава и двете твъредения са едновременно верни: всичко, което произвежда науката, е истина всичко, което произвежда науката, е лъжа Ти съгласен ли си, че всичко, което произвежда науката, е лъжа? Ако не си съгласен, значи няма такова нещо като "относителна истина".
  8. Няма нито относителна истина, нито полуистина. Също така, обаче, не всяко твърдение може да се сведе до двоично "да" или "не".
  9. Не може да се отговори еднозначно на такъв въпрос, защото теорията е съвкупност от твърдения - някои от които са истини, а други лъжи. В теорията за Големия взрив, например, има много неверни твърдения, но има и истини. Така че и за нея аз не мога да кажа еднозначно "тя е лъжа" ... въпреки върлите ми критики към нея.
  10. Ние до ден днешен не знаем какво е гравитация. Тоест, не знаем истината. Правят се някакви модели, с които се дава количествена характеристика на гравитацията ... и тези модели вършат някакава работа ... но истината не я знаем. Така че ако някой твърди, че Нютон или Айнщайн знаят какво е гравитацията, това е лъжа. Но ако кажат "можем призблизително да изчислим действието на гравитацията", това е истина.
  11. Не знаем ... само че това не прави истината относителна. Истината е абсолютна; ние просто не я знаем.
  12. Ако нещо не е истина, то е лъжа. Говорим за логика.
  13. Това важи за всяка истина. Ако то не е вярно, значи нямаме истина.
  14. Чак сега се усещам къде се бъркаш/бъркате Първо, истината по условие е абсолютна ... в смисъл, че ако нещо не е истина, то е лъжа. Няма вариант нещо да е истина, но да не е истина. Това е логическо противоречие. Полуистини в логиката също няма. Нещо или е вярно, или не. Когато се каже, че в науката няма абсолютни истини, в действителност се имат предвид лутанията на науката: за истина се смята нещо, което в последствие се оказва лъжа. Това е относителността на истината в науката: променя се това, което се смята за истина ... но самата истина не се променя (тя е абсолютна). Например: "земята е плоска" не е и и никога не е било истина - но в някакъв момент се е смятало за истина. Твърдейки, че няма абсолютна истина, науката в същност си запазва правото да променя това, което тя смята за истина. По този начин тя дефакто си запазва правото да вярва в лъжи ... без това да е проблем, защото в последствиея тя (евентуално) ще се корегира. Целта на науката е знанието ... което по условие означава да се търси истината, защото ако нещо не е истина, то по условие не може да е знание. Значи науката по условие търси истината ... но предварително се знае, че по пътя към истината тя най-вероятно ще залитне по някоя и друга лъжа.
  15. Колега, нещо не се разбираме. Дал си много интересни примери, които са еталон за истинска наука. Може само да се диви човек на тези открития. Ако и в космологията се работеше така, аз нямаше да има за какво да споря. Аз се противя на това, че в космологията специално са накъдрили едни спекулации, да се хванеш за главата ... и на това му викат наука. Що за глупост. Тия като спекулират къде гледат. Това ми е оплакването.
  16. Офнюз.бг имат интересна статия точно по темата: Превръща ли се науката в идеология? Статията представя вижданията на различни учени и философи по темата, един от които е френския философ Жан-Франсоа Лиотар. Статията казва следното: В науката има скрит парадокс – тя иска да е научна, да постигне тази истина, която е извън вярата, но същевременно се базира върху вяра, а именно вяра в самата наука, в нейните разкази, в разказа за прогресистката роля в науката. ... Модерното рационално знание се крепи на гърба на една научна вяра, което е парадоксално, но въпреки това е нещо, което се среща през XIX в. – вяра в науката, като по този начин може да се каже, че науката е вид социална религия, която измества предишната религия. В съвремието учени като Бил Най и Нийл Дегрей Тайсън са модерните свещеници. В момента, в който се превърне в светоглед, науката спира да е наука, защото науката в действителност е инструмент. Дадена идея може да е инструмент, но когато се превърне в нещо повече, тя се превръща в идеология. Науката дава начин, по който да се види светът, но когато това стане единственият начин, единственият път към истината, тогава това вече е идеология, религия. Дефиницията на науката като процес изпуска (или може би нарочно пренебрегва) ролята на науката в обществото. А както се вижда, именно ролята на науката в обществото я прави религия. Парадоксът, който статията подчертава, е очевиден: ако научният светоглед се приема като единствения "правилен" светоглед, тогава науката става религия. Вярата, че само науката има правилните отговори, е религиозна вяра. Статията посочва и други гледни точки. В заключението също така е написано: Повечето сериозни учени напълно осъзнават, че повечето теории са временни и е възможно да бъдат заменени от други. След като повечето научни теории се приемат за временни, не би трябвало да има проблем те да бъдат критикувани (със съответните аргументи). Има проблем единствено когато тези теории се приемат като евангелие.
  17. Прав си, естествено ... но също така е видно, че четеш библията прекалено буквално. Ако и науката я четеш така, и тя няма да ти върши много работа. Представи се, например, как буквално си удряш един душ.
  18. Да, защото теорията за Големия взрив е много близо до библейска сказка (като се има предви количеството факти, които я подкрепят). Пък после иди спори, че науката не била религия.
  19. И аз се затруднявам да го видя. Религиозното мислене е различно от научното, затова не приемам определението "по-остаряло". В миналото църквата и религията изглежда са имали по-разширени функции и сигурно затова очакваме, че религията трябва да лекува или пък да обяснява света. Само че тези функции отдавна са поети от науката. Така че "по-остарели" са в същност нашите очакванията, че религията трябва да изпълнява въпросните функции.
  20. Абсолютни са ... просто се злоупотребява с това какво е факт. Във физиката специално фактите са емпиричните наблюдения и измервания. Тях не можеш да ги отричаш (такова животно нема). Истина е умозаключение/извод/тълкуване, направено въз основа на факти (измервания). Съвсем естествено някои хора бъркат умозаключения и факти. Например, разширението на вселената се смята за факт от някои хора ... а то е просто тълкувание на определени измервания. Тълкуванията и умозаключение са тези, които се променят. Те не са абсолютни и от там идва идеята, че истината не е абсолютна. Но ако се по-стриктни в това, което наричаме "факт", тоагва фактите са абсолютни.
  21. Всезнайков, вече сто пъти питам къде са емпиричните доказателства, че е имало космическа инфлация ... и всеки път получавам "напътствия" да си прочета учебника. А доказателство така и не са посочени.
  22. Не е така, но не ми се спори.
  23. Забележи разграничението между истина и факт. Фактите са абсолютни. Скоростта на светлината, например, е абсолютен факт, който няма да се промени утре, в други ден или след 1000 години. Тази скорост винаги ще бъде с. Истината, от друга страна, наистина не е абсолютна (ако не броим бог). Когато говорим за научна теория, нейната истинност се оценява по това доколко теорията отговаря на фактите. Ако дадена теория не е подкрепена от факти, няма как да кажем, че тя е истинна. Напротив, можем преспокойно да я наречем измислица и лъжа, защото няма факти, които да подкрепят истиността на теорията. Значи научна теория, неподкрепена от факти, дефакто е лъжа. Можем да дадем примери за такива "научни" теории. Абсолютна истина няма ... но това не трябва да се използва като оправдание за научни лъжи.
  24. Сметни и ще видиш какво се получава. В системата на релсите, оста на всеки две колелета има една х координата и две у координати. Тоест, тя е вертикална и така напречна на релсите. Като транслираш с Лоренцовата трансфромация, оста в системата на наблюдателя пак завършва с една х координата и две у координати. Тоест, тя пак е вертикална ... и пак напречна на релсите. Ти допускаш, че след като влакът си сменя посоката в системата на наблюдателя, той се завърта и почва да върви накриво по релсите ... но според Лоренцовата трансоформация това не е така.
  25. Точно ... ама същото се отнася и за влака. Посоката на движение на влака наистина се сменя ... ама това е спрямо отправната система. Но спрямо релсите тя си остава същата, така че той си върви по релсите без проблем. Друг начин да се покаже същото нещо: ако приложиш Лоренцовата трансформация на оста на колелета, тя остава напречна/перпединкулярна на релсите и в двете системи.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.