gmladenov
-
Брой отговори
10801 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
61
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Проблемът е, че много хора не правят разлика между вяра, религия и църква. И ако случайно не одобряват църквата, те автоматично не одобрявят и религията и вярата. Това е може би най-често срещаното недоразумение по отношение на вярата и религията.
-
Така е и никой не спори с това. Това, което тъним, е каква е науката по своята същност. В биологията имаме таксономия, с която класифицираме видовете. И ако потърсиш ще видиш, че мечките и тюлените са роднини от разред кучешковидни хищници (caniform на английски). В спора ни с Атом, той твърди, че (условно казано) мечките и тюлените нямат нищо общо. А аз твърдя, че те са от един разред. Там се разминаваме с него. Никой не казва, че науката е абсолютно същата като религията. Няма спор. Но ако използваме таксономия като при животинксите видове, тогава установяваме, че науката и религията са системи от вярвания. Това е тяхната същност ... която е по-важна от по-повърхностните разлики между тях. Така че ако някой иска да спори, че мечките и тюлените не са еднакви, той е абсолютно прав ... но също така абсолютно му се губи цялостната таксономия и същината на нещата.
-
Аз пък съм мнение, че ти се захващаш за един единствен аспект на науката ... че тя е динамичен процес ... и там приключваш, без да гледаш цялостната картина. Никой не отрича, че науката е динамична, но това не е определящо за това какво е науката по своята същност. Ако аз ти намеря пример за динамична религия, ти ще я признаеш ли за наука? Ако не, значи динамизмът на науката не е нейната есенция, а просто нейна характеристика. А тук тъним каква е есенцията на нещата. Поздрави.
-
Много добре съм ти разбрал ти позицията ... просто не се съглсявам с нея. По твоя критерий щом науката е процес за трупане на знания, значи тя не е религия. Спроед теб науката се съобразява с нови знания и може да промени възгледите си в зависимост от постъпващата (нова) информация ... докато религията е статична, не трупа знания и не се променя. Следователно, наука и религия са различни. Да, по твоя критерий те наистина са различни ... но това не е определящото когато говорим дали науката е религия или не. Определящото е, че науката по същество е система от вярвания - както и религията. Науката е система от вярвания за това какво е знание, как се трупа това знания и какво приемаме за факт/истина. Следва се вярата, че истина е само нещо, което е проверимо с експеримент и до което се е достигнало следвайки научния метод. При религията няма изискване за проверимост на истината ... но това не означава, че науката не е система от вярвания. Просто двете системи имат различни правила - както Християнството и Будизмът имат разлчини правила, но и двете са религии. За да докажеш, е науката не е религия, ти трябва да докажеш, че науката не е система от вярвания ... което как ще стане, след като тя по дефиниция е система от вярвания. П.П. Правото е различно. За него също може да се спори, че е система от вярвания ... но там вярването е само едно: че трябва да има закони, които да се спазват. Останалото са законови дефиниции. Значи правото в същината си е много повече сборник от правила отколкото система от вярвания.
-
Дефиницията ти за духовност е непълна.
-
Ти си решил, че науката е просто процес и нищо друго. Само че хората не вярват на науката, защото тя е процес ... а защото вярват, че науката има правилните отговори ... за разлика от онези откачалки, които вярват в някакъв измислен бог.
-
Като се каже духовно водачество, се има предвид най-общо на кого да вярваш и кого да следваш: науката или религията. Например на кого вярваш за това как е създаден светът? Ако вярваш на Християнството, светът е създаден за седем дни. А ако вярваш на науката, е имало Голям взрив и така е създадена вселената. Както виждаш, тук няма избор между духовно и материално водачество. Изборът е на кого да вярваш.
-
Виж ми горния постинг. Науката и религията са специални, защото поемат ролята на духовни водачи. Правото не поема тази роля, нито пък философията. Затова те не са религии. Идеологията, от друга страна, също я поема и затова и за нея може да се каже, че е религия. Под религия тук се разбира система от вярвания. Инженерно погледнато, вярата е структурирана както следва: Вяра Религия (Християнство, Мохамеданство, Наука, Идеология) Църква (Православна, Католическа) Вярата е фундаменталната човешка черта/характеристика, върху която са изградени религията и църквата като социални постройки. Както уточнихме, религията е система от вярвания и включва различните учения: религиозни учения, наука, идеолигия и тем подобни. Най-отдолу са църквите - или ритуалите, с които се упражнява вярата ... съгласно избраната религия. Това е цялостната картина и затова не мога да се съглася с твоето разграниение, че науката не е религия, защото тя е процес, а религията не. Трябва да се гледа цялостната картина: каква обществената рола на науката и религията. Ти си мислиш, че хората вярват сляпо на науката, защото не я разбират - а не вземаш предвид нейната социална роля на духовен водач. А именно тази роля е причината хората да следват (сляпо) науката.
-
Мисля, че и на двамата ви убягва цялостната картина. Обществото като цяло има нужда от духовно водачество ... за това как да живеем, какви норми на поведение да следваме и - много важно - как да разбирае света около нас. Религията и науката са две конкурентни социални институции, които предлагат духовно водачество - и хората точно така възприемат тяхната роля. Значи хората не ги интересува как работят науката и религията - а ги интересува кой поема ролята на духовен водач. Същото е като си купуваш кола: теб не те интересува как колата работи отвътре, а те интересува тя да ти служи за превозно средство (или нова играчка). По същия начин обикновеният човек не го е еня за научния метод, а само за това на кого да вярва ... за ваксината, например: на пастора или на учения. По тези причини в очите на хората както религията, така и науката ... са религии. Институции, на които можеш да се довериш за неща, които не разбираш.
-
Има и друга възможност, върху която трябва да се замислиш: хората много добре разбират какво е науката - вид на религия - а ти си този, който не разбира какво е науката.
-
При религията, обектът на вяра - бог - е фиксиран и не се променя. А при науката обектът на вяра по условие е променим. Има си процес (научния метод), с който обкетът на вяра сменя. Например, днес се вярва в тъмна материя, а утре в някакава друга глупост - и това е напълно нормално. Науката за това не е религия, защото при нея е разрешено да си сменяш обекта на вяра (наречен още абстрактен модел - да не се бърка със сляпа вяра).
-
Няма как да се разберем. Когато науката вярва в някаква глупост, ти го наричащ абстрактен модел. Но когато религията прави същото, за теб това е сляпа вяра. Тук явно опираме до твоята дълбока и свята вяра, че науката не е религия. А както знаем, свята вяра не се дава току-така. Какво ти пречи просто да приемеш, че бог е абстрактен модел.
-
По твоятя дефиниция разликата между религията и науката се състои в това, че при религията обектът на вярата - бог - е фиксиран и не се променя с времето. А при науката имаме процес, при който обектът на вярата се променя с времето. Днес се вярва в едно, а утре в друго ... и на това му се вика натрупване на знания. Иначе и двете - наука и религия - са системи от вярвания.
-
По скоро не искаш да разбереш.
-
Чувам те много добре ... и не се съгласявам. Представи си следния процес: Умните глави се събират една година и се съгласяват, че гръмотевиците са гневът на боговете. Всичаки гласуват "за" и има консенсус. На следващата година пак се събират и учочняват, че не гръмотевиците, а светкавиците са гневът на боговете. Всичаки гласуват "за" и пак има консенсус. Ето ти научен процес по твоята дефиниция. Събрали са се учени и са съзадали ново знание, като същевременно са постигнали и консенсус по въпроса. Как това е наука, обаче. Примерът е преувеличен, есествено, но важи в пълна сила за тъмната материя, например. За нейното съществуване има научен консенсус ... без никой никога да я е виждал или измервал. Ако науката наистина действаше на принципа на проверката, тъмната материя би трябвало отдавна да е отхвърлена като недоказуема. Вместо това имаме научен консенсус, че тя същесвува.
-
Като събереш възприятията на много хора, имаш консенсус ... който не гарантира обективност. Принципно, консенсусът не елиминира вярата. Напротив, той по същество е колективна вяра. Например, тъмната материя представлява консенсус - или колективна вяра - в нещо недоказано.
-
Приемайки тези концепции за верни, ти в същност вярваш, че така трябва да работят нещата. Приемането е вяра. За всичко, което смяташ за вярно, ти в същност вярвяш в неговата истинност. От вярата не можеш да избягаш, защото тя е в основата на човешките възприятия.
-
Ти вярваш в научния метод ... което е вяра. Ти също така вярваш в научния консенсус ... което пак е вяра. Самият факт, че за теб истина=консенсус показва, че знанието също е вяра. Ако истината беше обективна и абсолютна, за какво ти е консенсус? Консенсусът ти трябва когато е необходима колективна вяра в нещо, за което се приема/вярва, че не е абсолютна истина.
-
Твоите постинги в други теми ме поразяват с логичността и смислеността си и затова ми е много странно, че не виждаш паралелите между наука и религия. На английски си имат термин: belief systems - или системи от вярвания. Науката е система от вярвания, както и религията. Двете не вярват в едни и същи неща, но и двете са системи от вярвания. Като социални постройки, двете пак са много подобни. Учените са "жреците" на науката, докато известни учени като Айнщайн са нейните светци/апостоли - точно както и в религията има жреци и светци. (Науката няма папа, но това е така просто защото науката не е централизирана институция. ) За повечето хора вярата в науката е основана на сляпа вяра ... точно както и вярата в бог. Обикновеният човек не разбира от наука; той просто вярва на жреците на науката. Твоето виждане, че науката не е религия, изглежда се гради единствено върху схващането, че щом в науката се правят опити - а в религията не - значи двете са различни.
-
Научният метод е вяра, че ако дадено съждение може да бъде опитно потвърдено, значи то е истина. Науката като цяло е вяра, че явленията в природата имат рационално обяснение и не е нужно да въвеждаме свръхестествени сили (бог), с които да ги обясним. Много хора вярват в науката, защото не вярват на библейските писания.
-
Не. Ставаше дума за това, че "всички човешки възприятия са свързани с вяра". Твоята безусловна вяра в науката ... е физиологически обоснована. За това става дума.
-
Не е в учебника, но наскоро четох статия, че вярата се корени в начина, по който хората възприемат околния свят. Четох я на български, но сега не мога да я намеря. На английски намерих следното, но не съм сигурен дали това е същата статия: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278262619303860 Цитат от статията: Последните неврологични изследвания показват, че вярванията са невропсихичен продукт на фундаментални мозъчни процеси, които приписват афективно значение на конкретни обекти и събития, позволявайки индивидуално поставяне на цели, вземане на решения и маневриране в околната среда. Казано на прост език: начинът, по който ние възприемаме света, е основан на вяра. Когато броиш някой човек за приятел, ти вярваш, че той ти е приятел. Или когато приемаш нещо за истина, ти вярваш, че то е истина. Вярата е психо-физическият механизъм, чрез който ние възприемаме света. Така че преспокойно може да се каже, че вярата е в основата на всичко.
-
Защо те плаши бог. От моя гледна точка ти сам си затваряш вратата на благодатно пространство за размисъл. Аз самият не съм вярващ, но не съм и атеист.
-
Да, това е така. Само че принципният въпрос си остава: колкото и да са еволюирали, хората могат ли възстановят информация, която е безвъзвратно загубена? Фактологическа информация за това какво се е случило по време на Голямия взрив просто няма (ако въобще е имало Голям взрив). Възстановяването на тази информация е нерешим проблем. Еволюцията на хората няма да помогне в това отношение.
-
Така си и знаех. Ти отказваш да признаеш абсолютен факт. Нека да позная: ти ще сториш същото с всеки един аргумент, който аз ти представя. Какво да спорим, тогава. Ти вече си спечелил, нал тъй.
