gmladenov

Ето го пак когнитивния дисонанс на научниците, за който писах в предишния си постинг. Едно към едно. Сингулярността на Големия взрив е текущият канон в науката, наложен от свети Айншайн. Да се наруши този канон е смъртен грях, затова когато един научник чуе думата сингулярност, той чинно се строява, коленичи и с две ръце козирува на Сингулярността. Тя е свещена. По непредпазливост, обаче, св. Айншайн е оставил една огромна пробойна в своя канон: ако свещената сингулярност е началото на всичко, това предполага, че тя е началото и на материята. Само че така излиза, че материята се е пръкнала от Нищото ... което е не-научно. Какво прави научниукът в тази ситуация?!? Ами измисля добавка към Канона на Сингулярността, естествено. Видите ли, преди ГВ материята е била в непознато нам състояние ("тъмно състояние") ... което никой не е виждал и чувал ... но то със сигиурност съществува. Гаранция Франция. В това свое "зомби" състояние, материята хем е съществувавала преди ГВ, хем не е. Тя е същестувала ... но след като нищо не може да съществува преди ГВ, тя не е съществувала ... но също така все пак е съществувала, защото тя със сигурност не е създадена по време на ГВ. Пази боже. С тази хитра добавка кън канона на св. Айнщайн, хем вълкът сит, хем агнето цяло. Митът за сингулярността си остава непокътнат (уф) ... като в същото време въпросът с това кога е създадена материята успешно се заобикаля. Разбира се това е и учебников пример за когнитивен дисонанс ... или способността на индивида да съчетае в едно взаимно-изключващи се истини. Малко червейче, единственото нещо, което съм научил от теб, е колко нагли, арогантни и безмозъчно-заслепени сте вие, научниците. (Трябва да се признае все пак, че ти си чудесен екземпляр за изучаване на когнитивния дисонанс и човек наистина може много да научи от теб за това психическо състояние. )

Ти и Гравити сте учебников пример за когнитивния дисонанс на така наречените "научници" - или хората, чиято религия е Науката, а не Бог. Ако ви попитат "съществувало ли е нещо преди Големия взрив (ГВ)", вие сте категорични, че това е безсмислен въпрос; "преди ГВ" само по себе си е безсмислица. Съответно за съществуването на материя "преди ГВ" също не може да се говори; това също е безмислица. Хубаво, но това означава, че материята трябва е възникнала по време на ГВ - но научникът и с това не е съгласен. Според него тя вече е съществувала по време на ГВ. Така въпросът "кога е възникнала материята" е въпрос, на който научниците "отговарят" по следния начин: по време на ГВ материята вече съществува "преди ГВ" е безмислено понятие На това ми се вика когнитивен дисонанс. Ако по време на ГВ материята вече съществува, значи тя е създадена преди ГВ. Но след като ГВ е абсолютното Начало, материята няма как да е създадена преди ГВ. За да съчетае това противоречие в главата си, научникът е дресиран да мисли, че "преди ГВ" е безсмислено понятиe. Problem solved, както върви английският идиом ("проблемът е решен"). Ако попиташ религиозния "как така е възможно да има непорочно зачатие", отговорът е "ами ей така". Същото ти отговря и научникът когато го попиташ "как така материята вече съществува по време на ГВ". Ако вярваш, ще разбереш.

Дебилчо, както винаги не си разбрал. За да може вселената да възникне от квантова/вакуума флуктуация, то "непразнотата" на вакума трябва вече да съществува. Иначе откъде ще дойде тази флуктуация. Само че тогава въпросът става: добре, "непразнотата" на вакуума откъде се е взела? Бог ли я е създал ... или може би тя е възникнала на Нибиру (но тогава Нибиру как е възникнала). Чат ли си, батка?

Като те слушам, не мога да преценя дали ти ... или може би физиката като цяло ... сте големи смешковци: От една страна Големият взрив (ГВ) се брои за Началото ... но тогава вселената явно вече е съществувала, защото тя не се е появила от нищо. Също така, обаче, вселената не е вечна ... което означава, че е имало момент, в който от нищо (несъществуваща вселена) е станало нещо (съществуваща вселена). По твоите думи излиза, че вселената не е вечна ... но по време на Началото (ГВ), тя вече е съществувала. Тогава какви са тези залъгалки, че ГВ е началото на вселената и на времето??

Умна приказка, благодаря.

Дали ще е вакуумна флуктуация, сингулярност или нещо друго, все се опира до това, че създаването на вселената е процес на създаването на нещо от нищо. Ако вселената не е вечна ... както вярваме в момента ... то неизбежно се изисква ние да обясним как така "преди" не е имало нищо - а сега има нещо. Човешкият ум не може да възприеме такава концепция. В природата олоко нас няма аналог на явлението "от нищо - нещо". Имаме малки семенца, от които израстват гигантски секвои ... но малкото семенце все пак нещо, а не нищо. Теорията за Големия взрив е отражение именно на това наше човешко мислене. От началната сингулярност на вселената (семенцето на секвоята) следва разширение (израстването на секвоята) и така стигаме до днешната гиганстка вселена. Този модел, обаче, не отговаря на въпроса откъде идва малкото семенце. Истината е, че за нас хората този въпрос няма отговор и не може и да има. Вселената е по-голяма от нас и ние няма как да я разберем. Но вместо да си го признаем, явно предпочитаме да имаме измислени обяснения и така се стига до обяснения като това, че празният вакуум в същност не е празен и може да се вълнува (флуктуира). Това обяснение е точно толкова смехотворно колко и обясненението, че хората са дошли от Нибиру. Хубаво, от там са - но тогава на Нибиру откъде са дошли? Същото с "непразния" вакуум. Откъде се е взела "непразнотата" на вакуума: неговите квантови полета и тем подобни. Вместо да си измисляме нибирувски обяснения за произхода на вселената, може просто да приемем, че тя чудотворно се е пръкнала от нищото. Само че това не звучи научно. Къде-къде по-научно е да се каже, че тя произхожда от квантовите флуктуации на позитронното антиинфлационно поле на Хигс; тоест, от шибидаха на Хигс. (Мой познат на времето проповядваше, че винаги трябва знаеш дума като шибидах, която другите не знаят. Така създаваш впечатлението, че си умен и знаеш за какво говориш. )

Последно какви са ни генетичните съставки? Ако съм рабрал правилно, 50% е славянската съставка. Но не мога да разбера другите какви са (най-общо). Сармати, анатолийци и местни ??

Не съм виждал подобно нещо. Аз лично съм свикнал, че всяко тире е реплика на отделен герой. Така че ако две тирета едно след друго са реплики на един и същи герой, на мен поне ще ми е объркващо кой какво казва.

Ами това е, друго няма. Гравитацията не се брои за сила единствено защото като си в състояние на свободно падане, не чувстваш никаква сила. Ако броим, обаче, че ускорение се причинява единствено от сила, то гравитацията също трябва да се признае за сила. В крайна сметка се опира до трактовка. Когато науката разбере какво точно е гравитацията, пак ще говорим. Засега няма какво да се спори, след като аргументите и на двата лагера са смислени. На мен лично геометричната трактовка на Айнщайн ми допада. Ако ни интересува траекторията на свободно падащо тяло, тя е полезна. Но ако траекторията не ни интересува, Нютоновата трактовка върши чудна работа. Така че нищо лошо в това да третираме гравитацията и като сила. Пак да кажа, докато не знаем какво точно е гравитацията, няма проблем да броим и двете трактовки за верни. (Ако някой случайно си мисли, че огъването на вакуума е реално явление - а не просто математически модел на действието/ефектите на гравитацията - нека да ми се обади. С най-голямо удоволствие ще му обясня какъв наивник е. )

Да, защото желанието да си специален и изключителен е много силна човешка черта. Съответно човек използва всяка възмжност да постави себе си над другите. Така фараоните в Египет са се мислили за богове. От това по-голяма специалност и изключителност здраве му кажи.

За някои революционери и интелектуалци, мнозинството хора са просто рая - стадо, което е загрижено най-вече за собственото си оцеляване и благополучие. Това е вярно определение ... но да презираш това стадо е да презираш хората. Тоест, да си човекомразец. Така че трябва да се внимава. Няма как всички да сме Ботев, Левски и Шекспир. Ако пък си един от тях, не бива да презираш тези, които не са като теб. Презрението към околните в никакъв случай не те извисява, а даже обратното.

Какви са законите на природата ни казва самата природа. Ние само си водим бележки. А не някакви чичковци в бели престилки да измислят закони - като например как "гравитация ще имаме, когато температурата след взрива падне под някакъв праг". Според тези чичковци излиза, че гравитациятя зависи от температурата: колкото е по-гореща една звезда, толкова нейната гравитация е по-малка. Пълни глупости, естествено.

Това е много добър и логичен въпрос. Но нали науката проповявдва, че законите на физиката не се менят с времето. Значи ако сега във вселената има гравитация, как така на времето не е имало?? Или науката явно проповядва каквото и скимне: законите на физиката принципно не се променят ... освен когато се променят. Нал тъй.

Нова статия днес в Мегавселена.бг за разширението на вселената. Нищо ново като информация ... просто преговор на митовете за Големия взрив. Цитат: Астрономите не са сигурни какво е причинило Големия взрив. Просто разглеждат наблюденията и виждат, че така е започнала Вселената. Знаят, че в началото е била изключително малка и става по -голяма и знаем, че това започва преди 13,8 милиарда години. Значи астрономите знаят, видите ли, че вселенаата е била изключително малка. Статията не казва, че разширението е хипотеза ... а го представя като факт. Именно така се разпространяват митове: предположение/догадка/измислица се представя като факт. И най-логичният въпрос: след като вселената някога (уж) е била много компактна, защо въобще е почнала да се разширява ... вместо да се сгромоляса под собстваната си гравитация? За да има разширение на вселената, силата на разширението трябва да е била по-силна от гравитацията. В задачата се пита откъде идва тази сила, която е по-голяма от общата гравитация на цялата вселена? Учените няма как да не го знаят това, нал тъй.

Еснафлъкът е най-вече въпрос на манталитет. Ако гледаш винаги да са ти вързани гащите, трябва да играеш на сигурно. А като играеш с малки средства, ти неизбежно играеш и на дребно. Съоъветно като играеш на дребно и на сигурно, за да са ти вързани гащите, ти завършваш да си еснаф. Хубавото на този манталитет е, че винаги ще са ти вързани гащите. Лошото е, че всичко в живота ти става игра на дребно. Модерният живот ни тласка към еснафлък. Всички искаме като съседа да караме кола и да ходим на ваканция през лятото - а това се постига само с еснафлък (ако не си богат). Някои от богатите са богати, защото са поемали рискове и са действали с размах. За тях е трудно да се каже, че се еснафи. Но има и достатъчно богати еснафи. Тях не ги включваме към еснафлъка, защото са богати ... но по душа те са еснафи.

Ван Гог и Маркс са били бедни, а не са били еснафи. Значи не се опира задължително до доходи (макар че има очевидна връзка).

Така е, на времето не се е знаело ... но сега вече се знае, че собственото движнение в космоса е откривамо с експеримент. Това е диполната анизотропия на реликтовото излъчване. Но за да не развалим хатъра на Гуруто, се преструваме, че движението е неоткриваемо и че когато една планета се удари в астериод, тя ще спре движението си.

Заблудата идва от там, че според релативизма уж не се знае кой се движи и кой е в покой. Съответно се налага да третираме ситуацията с колата и космоса като симетрична ... а тя не е. От там идват противоречията. Нека, например, малък астероид лети към планета със 50км/с и се сблъсква с нея. При сблъсъка астероидът естествено ще се забие в планетата и ще спре. Според релативизма, обаче, можем да приемем планетата за движеша, а астероидът за покоящ. Така излиза, че когато масивната планета се удари в малкия астероид, тя ще спре движението си. Дрън, дрън. В Нютоновата физика тази ситуация не е проблем, защото ние знаем кой с каква скорост се движи (спрямо космоса) и можем точно да изчислим какво ще стане при сблъсъка. Ако планетата е тази, която се движи, тя прсто ще помете астероида и ще продължи да се движи, а няма да спре, както се изисква от релативизма.

За разлика от теб, моите постинги са много добре аргументирани. А твоите са поток на съзнанието: каквото ти хрумне, това пишеш.

Повече мислене/четене и по-малко писане му е майката .

Голяма рядкост е, но Скенер е напълно прав с горния си постинг. Ти се опитваш набързо да попълниш празнините и да достигнеш до голямата картина ... което няма как да стане набързо. Другото е, че ОТО и КМ са две различни парадигми (ти самият каза нещо подобно по-рано), което е непреодолимо препятствие пред обединението на ОТО и КМ в една обща "теория на всичко". Няма да стане ... принципно. Подходът на ОТО е да моделира гравитацията като геометрия на пространството. Подобен подход е универсален, защото моделира гравитацията без да се интересува от нейната физическа същност. Какво точно представлява гравитацията е без значение; геометричният подход винаги работи. Проблемът е, че Айншайн въобще не смята ОТО за просто модел. Напротив, той е напълно убеден, че изкривяването на пространството е физически факт и че гравитацията е най-реално изкривяване на пространството. Именно затова, например, той обяснява гравитационното линзиране с това, че светлинните вълни следват реалната кривина на пространството и така светлината се изкривява от гравитацията. Квантовият подход, от друга страна, е да обясни гравитационното линзиране като взаимодействие между светлината и гравитацията; като взаимодействие на фотони и гравитони. Значи това са два принципно различни подхода: според единия няма квантово взаимодействие между светлина и гравитация, а според другия има. Такава принципна разлика не може да бъде преодоляна ... принципно. Вакуумът не може да се изкривява, а светлината и гравитацията със сигурност взаимодействат. Така че един ден, когато хората имат повече разбиране за това какво е гравитацията, квантовият модел неизбежно ще победи. Няма да има обединение на КМ и ОТО, защото последната ще стане излишна.

Единствените групи, на които като младеж имах всички албуми, са AC/DC и Iron Maiden. Слава !!!

Ще използвам случая да споделя мои наблдюдения за многознайковците в този и други форуми. В случая използвам думата многознайко най-буквално: човек, които е чел и знае много. Не влагам никаква ирония или злонамереност в тази дума. Преди 3-4г реших да си попълня проспуските по физика от ученическите и студенстките години. Първоначално ме интересуваше предимно космологията, но после разширих сферата на интереси и към физиката и философските аспекти на физиката. Та, това което забелях по научните форуми е следното. Ако задеш въпрос на някой многознайко, се получава следната обмяна: - Г-н Многознайко, ще ми обясните ли някой неща за физиката, които не разбирам? - С най-голямо удоволствие. Въпросите са ти са много умни; нека сега да ти обясня как стоят нещата. Но ако се осмелиш да противоречиш на същия този многознайкото, който само преди миг най-охотно ти е разяснявал физиката, се стига до следната обмяна: - Г-н Многознайко, мисля че не сте прав за това и това. - Кой си ти бе, нещастно нищожество, да говириш неща, които не разбираш. Значи зависимост от това как протича общуването ти с даден многознайко, можеш да имаш много приятен обмен ... или излключително неприятен обмен. Пробвай някой път да противоречиш на някой многознайко и много добре ще ме разбереш.

Такъв модел е измислен, а не реалистичен. Защото моделът не е базиран на факти, а на съвпадения и спекулации. Науката позиционира себе си, като основана на факти - а не на сляпа вяра, както е религията. Щом претендира, че е фактологична, науката трябва да се откаже от модели, базирани на съвпадения и спекулации. Иначе да я броим за религия ... и тогава каквито иска спекулации да измисля. Няма да и държим сметка.

Реликтовото излъчване има неизвестен източник и се припсва на рекомбинацията на водорода ... но това не е "твърд" факт, а е само допускане. Най-простият аргумент срещу рекомбинацията на водорода: защо след нея вселената не се сгромолясва под натиска на собствената си гравитация ... а продължава да се разширява, все едно няма гравитация. Науката със сигурност има някакво измислено обяснение и за тази спекулация ... което освен да е измислено, няма какво друго да бъде. Това наистина показва, че всичи галактики са на привидно една и съща възраст ... но в никакъв случай не доказва, че вселената се разширява. Възрастта на галактикити единствено показва, че може би е имало единно събитие в цялата вселена, което е дало тласък за създаването на галактиките. От него не следва, обаче, че вселената някога е била гореща плазма, че е имало рекомбинация на водорода и всички останали измислици. Най-любимата ми измислица: тази за космическата инфлация. По заповед на щуката, малко след големия взрив вселената се разширява по-бързо от светлината. Значи принципно нищо не може да надмине скоростта на светлината ... освен когато може, за да може ние да обясним разширението на вселената. Но освен при този свръх-естествен инцидент, нищо не недвишава скоростта на светлината. Наистина. [Тук сега се чува оглушителното ръкопляскане на правоверните, които знаят, че нищо не не надвишава скоростта на светлината ... освен космическата инфлация, която има лично разрешение от Айнщайн.]