gmladenov

... който е напълно хипотетичен (чети измислен). Всичко, което науката твърди за Големия взрив, разширението на вселената и тем подобни, трябва да се приема с едно наум, защото твърди доказателства за подобни твърдения няма. Това ми е тезата ... на което някакви клакьори репликират, че аз не разбирам за какво става дума. Сегашният космологичен модел е чудесен ... но не се знае доколко е верен, защо не е подкрепен от твърди докателства. Това са фактите.

Едно е сигурно: каквато и глупост да измисли науката, ти чинно ще козируваш и ще я поддържаш. Иначи на всеки мислещ човек му е ясно, че няма твърди доказателства, че вселената се разширява. Имаме един единствен факт: червено отместване ... което се интерпретира като разширение на вселената. Само че това не може да се потъврди по независим начин. Не можем да отидем до Андромеда и да се върнем и да измерим дали сме пътували еднакво разстояние и така да потвърдим, че вселената настина се разширява или не. Но от желание да козируваш ти не ги разбираш тези неща.

Браво наистина. Голям напредък ... но още не са генерирали водороден атом от светлина. Като го направят, пак да се обядят .

Ами не е известно . Просто се приема, че вселената е безкрайна ... и просто се приема (без да е известно), че тя се разширява. Въпросът на малчугана е много логичен. Браво.

Естествено. Не съм казал нищо различно. Физическите закони вече ги има и не се знае как са се получили/образували такива, каквито са. "Кой" е определил, например, че скоростта на светлината е с ... а не 2с. Или защо константата на Планк е h а не 3,4h. Физиката няма отговор за това как са се получили тези константи и физическите закони по принцип. Няма и да има отговор ... а само предположения и спекулации, защото няма информация за тези неща, а космосът си мълчи като партизанин и не казва. Това имам предвид като кажа, че науката никога няма да знае "кой" е създал законите. Можем само да предполагаме, но няма да знаем със сигурност. За това иде реч.

Добре заварил. Моето пожелание пък е да не отричаш неща, които не разбираш.

Вселената безкрайна ли е? Това е въпрос, на който хората никога няма да отговорят. Той е напълно логичен ... и в същото време абсурден, защото на него в същност не може да се отговори. Можем да отговорим на въпроса дали вселената е крайна ... ако можехме да достигнем до края на вселената. Но ако на вселената не и се вижда края, това може да е по две причини: тя е безкрайна или тя е крайна, но краят и просто не се вижда. Естествено коя от тези две възможности е вярната е невъзможно да се установи. Значи въпросът дали вселената е безкрайна принципно е въпрос без отговор. Вселенета, обаче, е реално съществуваща. Значи "някой" все пак знае дали тя е безкрайна или не. Иначе как така вселената съществува ... пък не се знае дали е крайна или не. Това също е абсурдно.

Казвал съм го и преди: не можеш да се изживяваш за философ и да отричаш бог. Не е нужно да вярваш в бог, но да го отричаш е явно ограничение ... като се имат предвид ограничениятя на науката и на хората. Един мислещ/философстващ човек не може да не вижда очевидното противоречие, че науката никога няма да има отговор на определени въпроси от реалността ... а те са реалност.

Научен факт е, че науката никога няма да знае със сигурност кой е създадал законите на физиката. Това е положението, Минке. Ако не ти харесва, ти просто отказваш да приемаш реалността. Бог е обективна реалност: това е създателят на законите на физиката. (Тук думата "създател" е персонификация. Как иначе да изразим термина "създател" без да го персонифицираме.)

Пак да кажа, науката никога няма да може да отговори на въпроса кой и как е определил законите на физиката. Н-и-к-о-г-а! Тази информация просто не е недостъпна за нас, хората ... а законите на физиката съвсем очевидно са реално-съществуващи. Какви са нашите опции в ситуация, в която наблюдаваме нещо реално-съществуващо, за което нямаме обяснение и никога няма да имаме: да го отричаме (такова животно нема) да си измисляме смешни човешки обяснения (тъмна енергия, тъмна материя и т.н.) просто да приемем, че съществува висша сила, която по дефиниция е непознаваема от нас Ако в последната опция заменим фаразата "висша сила" с думата "бог", общият смисъл ще остане същият. Науката - и хората като цяло - не трябва да се страхуват от тази опция (и да бягат от нея като дявол от тамян ).

Да, измислица. Няма протоворечие тук. Продължителността на процесите е тяхна изконна характеристика; никоя материална промяна не се случва за нула време. Времето е наша измислица, с която ние окачествяваме тези продължиелности - и с която водим хронология на различните събития. Хубаво. И светлината през какво минава, когато пътува между две тела? През отстоянието между тях ... или през пространството между тях? Мисли малко.

Казал съм го много пъти: ако твърдим, че две тела са отделни ... а не едно тяло ... то ние дефакто твърдим, че между двете тела съществува "празно" пространство. Не може да твърдим, че пространството не съществува ... и също така да твърдим, че две тела са отделни едно от друго. Какво ги разделя тези тела, ако пространството между тях не съществува. Съществуването на пространството се измерва косвено с това, че на светлината и трябва време да достигне от едно тяло до друго. Ако светлината достигаше за нула време (буквално) от едното тяло до другото, тогава щеше да е спорно дали тези тела са разделени от пространство. Но след като на светлината и трябва време, очевидно телата са разделени от пространство.

Дори да приемем, че съществуването на материята се изявява само чрез промените, то времето пак е характеристика само на промените, а не на материята. За една тенджера с вода, например, преспокойно може се каже, че "завирането отнема 1ч" - но е безмислено да се каже "тенджерата с вода отнема 1ч". Последното няма смисъл, ако не уточним за каква промяна/процес става дума. Мярката 1ч в случая е приложима само за процеса на завиране на водата в тенджерата ... без да е приложима към самата тенджера. Също така тенджерата с вода може да заври и за 2ч - а не само за 1ч - ако котлонът не е много силен. Това пак показва, че 1ч или 2ч не са характеристики на тенджерата, а на процеса на завиране. Така че идеята, че времето е характеристика на материята, в същност е принципно погрешна. Логиката, че "материя без промени няма -> времето е характеристика на материята" е порочна. Тя е аналогична на: концентрацията на кислород във въздуха е характеристика на въздуха ако няма въздух, няма и хора -> концентрацията на кислород е характеристика на хората Това, че едното не може без другото, не означава, че харектеристиките на едното са харектеристики и на другото.

На практика не, но на теория да. На практика пространството съществува ... а ти спориш, че то не съществува.

Аз те разбирам ... а ти разбираш ли, че твоето твърдение протоворечи на сегашното виждане на физиката, че пространството не същесвтвува, а е просто абстракция (измислица).

Говорим в по-философски план. Материята е "нещо", а пространството е "нищо". "Нещото" може да съществува и без да се променя - и при това положение времето по никакъв начин не характеризира "нещото". Иначе ако говорим в чисто физически план, материята е илюзия (тя в същност е енергия). А по твоята хипотеза за зрънчест вакуум, пространството винаги съществува, дори без вещева форма на материята ... но не това са имали предвид философите като спорят, че пространството не може да съществува без материя.

Не е така. Ти правиш автоматична връзка между материя и промяна, която е неоправдана. Както дори Скенер признава^^^, ако материята не се променя (или движи), тя губи характеристиката време ... докато характеристиката пространство е валидна дори и без промяна на материята.

Да, така е ... и това въбще не протоворечи на идеята, че времето е характеристика на промяната, а не на материята. На теория може да имаме съществуваща материя, която не се променя. В този случай характеристиката време по никакъв начин не характеризира материята.

Това, че всичко се движи, не прави движението абсолютно. Може да го наречем вездесъщо или нещо подобно, но не и абсолютно. Абсолютно за движение има специфичен смисъл. Ако движението е абсолютно, то покоят също трябва да е абсолютен ... а според теб не е така.

Не е така. Покой е относително понятие: имаш покой, защото имаш движение. Без движение нямаш покой. Ето пак примерът със "замръзналата" вселена: След известно време всички промени във вселената спират. Значи имаш материални тела, отделени с пространство едно от друго, които никога повече не помръдват и не се променят. При това положение имаш материя и имаш пространство; те са рално-съществуваващи. А какво ти дава харектерестиката време в този случай? Тя за какво ти служи?? Ако във вселената няма никакви промени, тогава характерисриката "време" е безсмислена. Тя не описва/характеризира абсолютно нищо. Тоест, "времето" не е никаква характеристика на материята в една замръзнала вселена ... и по принцип.

Тук се разминаваме. За мен времето е свойство на промените в материята, а не на самата материя. С времето характеризираме скорост на процеси и явления ... а не материя. Например, използваме време за да окачествим колко бързо се движи едно тяло. Но ако тялото не се движи, как времето характеризира това тяло.

Статията много хубаво го казва: през вековете е имало различни виждания за времето и пространството, като сегашното предпочитание е, че времето е относително. Тоест, говорим за временно предпочитание ... а не за закон божи или абсолютна истина. Нека това да не се забравя. Аз лично смятам, че сега-предпочитаният подход на науката относно времето е погрешен. Както казах в предишен постинг, пространството е мярка за отделеност на материалните тела. Така че то наистина може да се смята за свойство на материята. Времето, от друга страна, не е свойство на материята, а свойство на промените в материята. Има разлика. Да кажем, че след известно време на промени, всички промени във вселената спрат. В този момент имаме реално-съществуващи матерални тела, разделени от реално-съществуващо пространство ... но времето не съществува, защото във вселенета нищо не се променя. Всичко завинаги остава същото. Значи докато пространството не може да съществува без материя (какво съществува в този случай), то за съществуването на времето се изисква не само съществуването на материя, но и съществуването на промени. Дори материята да съществува, времето пак може да не съществува. Следователно, времето не е свойство на материята, а на промените в нея. Защо Специалната Теория на Относителността (СТО) бърка за относителността на времето: СТО от една страна постулира, че движението не влияе на законите на физиката; те са еднакви във всички отправни системи. От друга страна, обаче, тя също така смята, че времето се забавя за движещи се наблюдатели. Както уточнихме, времето е свойство на промените в материята. Ако то се забавя, значи и тези промени също се забавят ... което означава, че движението все пак влияе на физическите закони. Така според СТО движението хем не променя законите на физиката, хем все пак ги променя ... по силата на това, че движението променя времето - а от там и физическите закони.

Зависи кого питаш. Според Нютон времето е абсолютно. Според Айнщай не е ... но пък неговата теория е грешна.

Аз не съм много умен, но тъй като ти си много назад, аз изглеждам умен. Интерференцията на водни вълни се обяснява елементарно и нейната физическа същност е съвсем ясна: механичната енергия, която предизвиква интерференцията, се предава от водните молекули една на друга, в резултат на което се получава интерференчна картина. Как се получава това може да се наблюдава с невъоръжено око: Същото не може да се каже за интерференцията на единични фотони/електрони. Как се получава интерференчната картина при тях не е ясно - и именно това се има предвид под физическа същност: какво представлява единичният фотон, така че има поведение на вълна, която интерферира със себе си. Ако можеше да го видим фотона под микроскоп, неговата физическа същност щеше да е ясна. Но след като не можем да го видим ... и не можем да обясним поведението му ... неговата физическа същност е неясна.

Щом физиката не може да отговори на някакъв въпрос, този въпрос естествено е безсмислен.