gmladenov

Нова статия днес в Мегавселена.бг за разширението на вселената. Нищо ново като информация ... просто преговор на митовете за Големия взрив. Цитат: Астрономите не са сигурни какво е причинило Големия взрив. Просто разглеждат наблюденията и виждат, че така е започнала Вселената. Знаят, че в началото е била изключително малка и става по -голяма и знаем, че това започва преди 13,8 милиарда години. Значи астрономите знаят, видите ли, че вселенаата е била изключително малка. Статията не казва, че разширението е хипотеза ... а го представя като факт. Именно така се разпространяват митове: предположение/догадка/измислица се представя като факт. И най-логичният въпрос: след като вселената някога (уж) е била много компактна, защо въобще е почнала да се разширява ... вместо да се сгромоляса под собстваната си гравитация? За да има разширение на вселената, силата на разширението трябва да е била по-силна от гравитацията. В задачата се пита откъде идва тази сила, която е по-голяма от общата гравитация на цялата вселена? Учените няма как да не го знаят това, нал тъй.

Еснафлъкът е най-вече въпрос на манталитет. Ако гледаш винаги да са ти вързани гащите, трябва да играеш на сигурно. А като играеш с малки средства, ти неизбежно играеш и на дребно. Съоъветно като играеш на дребно и на сигурно, за да са ти вързани гащите, ти завършваш да си еснаф. Хубавото на този манталитет е, че винаги ще са ти вързани гащите. Лошото е, че всичко в живота ти става игра на дребно. Модерният живот ни тласка към еснафлък. Всички искаме като съседа да караме кола и да ходим на ваканция през лятото - а това се постига само с еснафлък (ако не си богат). Някои от богатите са богати, защото са поемали рискове и са действали с размах. За тях е трудно да се каже, че се еснафи. Но има и достатъчно богати еснафи. Тях не ги включваме към еснафлъка, защото са богати ... но по душа те са еснафи.

Ван Гог и Маркс са били бедни, а не са били еснафи. Значи не се опира задължително до доходи (макар че има очевидна връзка).

Така е, на времето не се е знаело ... но сега вече се знае, че собственото движнение в космоса е откривамо с експеримент. Това е диполната анизотропия на реликтовото излъчване. Но за да не развалим хатъра на Гуруто, се преструваме, че движението е неоткриваемо и че когато една планета се удари в астериод, тя ще спре движението си.

Заблудата идва от там, че според релативизма уж не се знае кой се движи и кой е в покой. Съответно се налага да третираме ситуацията с колата и космоса като симетрична ... а тя не е. От там идват противоречията. Нека, например, малък астероид лети към планета със 50км/с и се сблъсква с нея. При сблъсъка астероидът естествено ще се забие в планетата и ще спре. Според релативизма, обаче, можем да приемем планетата за движеша, а астероидът за покоящ. Така излиза, че когато масивната планета се удари в малкия астероид, тя ще спре движението си. Дрън, дрън. В Нютоновата физика тази ситуация не е проблем, защото ние знаем кой с каква скорост се движи (спрямо космоса) и можем точно да изчислим какво ще стане при сблъсъка. Ако планетата е тази, която се движи, тя прсто ще помете астероида и ще продължи да се движи, а няма да спре, както се изисква от релативизма.

За разлика от теб, моите постинги са много добре аргументирани. А твоите са поток на съзнанието: каквото ти хрумне, това пишеш.

Повече мислене/четене и по-малко писане му е майката .

Голяма рядкост е, но Скенер е напълно прав с горния си постинг. Ти се опитваш набързо да попълниш празнините и да достигнеш до голямата картина ... което няма как да стане набързо. Другото е, че ОТО и КМ са две различни парадигми (ти самият каза нещо подобно по-рано), което е непреодолимо препятствие пред обединението на ОТО и КМ в една обща "теория на всичко". Няма да стане ... принципно. Подходът на ОТО е да моделира гравитацията като геометрия на пространството. Подобен подход е универсален, защото моделира гравитацията без да се интересува от нейната физическа същност. Какво точно представлява гравитацията е без значение; геометричният подход винаги работи. Проблемът е, че Айншайн въобще не смята ОТО за просто модел. Напротив, той е напълно убеден, че изкривяването на пространството е физически факт и че гравитацията е най-реално изкривяване на пространството. Именно затова, например, той обяснява гравитационното линзиране с това, че светлинните вълни следват реалната кривина на пространството и така светлината се изкривява от гравитацията. Квантовият подход, от друга страна, е да обясни гравитационното линзиране като взаимодействие между светлината и гравитацията; като взаимодействие на фотони и гравитони. Значи това са два принципно различни подхода: според единия няма квантово взаимодействие между светлина и гравитация, а според другия има. Такава принципна разлика не може да бъде преодоляна ... принципно. Вакуумът не може да се изкривява, а светлината и гравитацията със сигурност взаимодействат. Така че един ден, когато хората имат повече разбиране за това какво е гравитацията, квантовият модел неизбежно ще победи. Няма да има обединение на КМ и ОТО, защото последната ще стане излишна.

Единствените групи, на които като младеж имах всички албуми, са AC/DC и Iron Maiden. Слава !!!

Ще използвам случая да споделя мои наблдюдения за многознайковците в този и други форуми. В случая използвам думата многознайко най-буквално: човек, които е чел и знае много. Не влагам никаква ирония или злонамереност в тази дума. Преди 3-4г реших да си попълня проспуските по физика от ученическите и студенстките години. Първоначално ме интересуваше предимно космологията, но после разширих сферата на интереси и към физиката и философските аспекти на физиката. Та, това което забелях по научните форуми е следното. Ако задеш въпрос на някой многознайко, се получава следната обмяна: - Г-н Многознайко, ще ми обясните ли някой неща за физиката, които не разбирам? - С най-голямо удоволствие. Въпросите са ти са много умни; нека сега да ти обясня как стоят нещата. Но ако се осмелиш да противоречиш на същия този многознайкото, който само преди миг най-охотно ти е разяснявал физиката, се стига до следната обмяна: - Г-н Многознайко, мисля че не сте прав за това и това. - Кой си ти бе, нещастно нищожество, да говириш неща, които не разбираш. Значи зависимост от това как протича общуването ти с даден многознайко, можеш да имаш много приятен обмен ... или излключително неприятен обмен. Пробвай някой път да противоречиш на някой многознайко и много добре ще ме разбереш.

Такъв модел е измислен, а не реалистичен. Защото моделът не е базиран на факти, а на съвпадения и спекулации. Науката позиционира себе си, като основана на факти - а не на сляпа вяра, както е религията. Щом претендира, че е фактологична, науката трябва да се откаже от модели, базирани на съвпадения и спекулации. Иначе да я броим за религия ... и тогава каквито иска спекулации да измисля. Няма да и държим сметка.

Реликтовото излъчване има неизвестен източник и се припсва на рекомбинацията на водорода ... но това не е "твърд" факт, а е само допускане. Най-простият аргумент срещу рекомбинацията на водорода: защо след нея вселената не се сгромолясва под натиска на собствената си гравитация ... а продължава да се разширява, все едно няма гравитация. Науката със сигурност има някакво измислено обяснение и за тази спекулация ... което освен да е измислено, няма какво друго да бъде. Това наистина показва, че всичи галактики са на привидно една и съща възраст ... но в никакъв случай не доказва, че вселената се разширява. Възрастта на галактикити единствено показва, че може би е имало единно събитие в цялата вселена, което е дало тласък за създаването на галактиките. От него не следва, обаче, че вселената някога е била гореща плазма, че е имало рекомбинация на водорода и всички останали измислици. Най-любимата ми измислица: тази за космическата инфлация. По заповед на щуката, малко след големия взрив вселената се разширява по-бързо от светлината. Значи принципно нищо не може да надмине скоростта на светлината ... освен когато може, за да може ние да обясним разширението на вселената. Но освен при този свръх-естествен инцидент, нищо не недвишава скоростта на светлината. Наистина. [Тук сега се чува оглушителното ръкопляскане на правоверните, които знаят, че нищо не не надвишава скоростта на светлината ... освен космическата инфлация, която има лично разрешение от Айнщайн.]

Естествено, това е най-нормалното. Тук на земята нашето мерило за време е продължителността на една обиколка на земята около слънцето. По същата логика марсианското мерило за време ще бъде една обиколка на Марс около слънцето. Това естествено означава, че скалата на марсианците за време ще е различна от земната скала. Същото и за разстояниета: метърът е една 40-милионна част от Парижкия меридиан. Значи пак земно-центрична скала. Ако на Марс приложат същата логика, ще завършат със скала, която е различна от нашата. Тук трябва да се отбележи, че относителни/субективни са само мерките, а не свойствата на материята. Водата, например, завира при 100°C, което е 212°F. Мерките са различни, но водата е еднакво топла и в двата случая. Мерките са субективни, защото всяко измерване е сравнение - а за сравнение можем да си изберем каквото си поискаме. Като деца не мерехме в метри, а във великански стъпки. Игрището пред блока, например, беше дълго "три великански". Това не знам колко метра е, защото никога не сме обръщали в метри.

За пореден път: единственото измерване, на което се базират теориите за Големия взрив и разширението на вселената, е червеното отместване на светлината от далечните галактиките. Затова официално предлагам следното: Науката да признае, че от едно единствено измерване не могат да се правят генерални изводи, като например разширениоето на вселената. Също така науката да се откаже от измислени теорийки, основани на едно единствено измерване - веднъж и завинаги. Това предлагам.

Хронологията е следната: ОТО на Айнщайн е публикувана 1915г през 1922г Фридман решава уравненията на ОТО, от което излиза, че вселената трябва да се разширява през 1927г Жорж Леметр предлага модела за Големия Взрив и разширението на вселената през 1929г Хъбъл публикува своите наблюдения за червеното отместване на галактиките, които се тулкуват като потвърждение на концепцията, че вселената се разширява Всичко това изглежда много логично ... но почива на допускането, че уравненията на ОТО са АБСОЛЮТНА ИСТИНА. Само тогава може да се твърди, че Фридман, Леметр и Хъбъл наистина потвърждават разширението на вселената. Но ако Айнщайн е сбъркал, значи Фридман, Леметр и Хъбъл просто си измислят. Какъв е принципният проблем с уравненията на ОТО? Ами много просто: Айнщайн не се води от наблюдения, а от чиста логика и допускания. Иначе казано, уравненията на Айнщайн не са плод на дългогодишна изследователска дейност (какъвто е случая с теорията на Максуел) - а човекът просто седнал в един кабинет и натворил уравнения ... без никакви наблюдения (или да кажем частични наблюдения, но в никакъв случай не пълни наблюдения). Сега. Може да се окаже, че Айнщайн е по-добър от Нострадамус и е познал на 100% как работи вселената. Но също така може да се окаже, че Айнщайн просто е сбъркал. Ако уравненията на ОТО се базираха на дългогодишна изследователска дейност, аз едва ли щях да споря за Големия взрив и така нататък. Аз, обаче, нямам вяра на "една баба казала" ... дори когато тази баба е Айнщайн. Правоверните веднага ще скочат, че ОТО е експериментално потвърдена. Това е мнгого слаб аргумент, обаче, защото който търси - той намира. Фактът си остава, че уравненията на ОТО не са базирани на наблюдения. А пост-фактум всичко може да се нагласи да изглежда като потвърждение. Другият факт е, че и до ден днешен нямаме "твърди" доказателства, че вселената се разширява. Доводът е, че така предвижда Айнщайн ... и така потвърждава Хъбъл ... но няма друго измерване, което по независим начин потвърждава разширението на вселената. Така че дефакто цялата идея за ГВ почива не едно единствено измерване - червеното отместване на галактиките - което само по себе се не показва недвусмислено, че вселената се разширява. Едно измерване теория не прави ... и въпреки това теорията за ГВ се приема едва ли не като факт. На думи уж е само теория ... но ако спориш срещу нея, те отлъчват от науката. Значи не говорим за "само теория", а за научен канон.

Физицире не са знаели нищо ... а просто са били умни да помислят какви са възможностите. Възможностите са общо три: вселената или се свива, или е статична, или се разширява. Няма четвърта възможност (ако изключим комбинация от трите). Това са знаели физициет: че една от горните три възможносто е вяраната ... но не са знаели коя точно. Както е известно, Айнщайн е вярвал в статична вселена.

Апропо, ОТО е създадена преди Хъбъл да открие червеното отместване на галактиките. Значи ОТО няма как да знае дали вселената се разширява или не. Това все още не е било известно.

Не се знае със сигурност, обаче, дали разширението е действително. Все пак то е само хипотеза. КМ е напълно права ... докато не се докаже със сигурност, че вселената се разширява.

Това е точно така. Космологичната константа предсавлява тъмната енергия, а не самото разширение.

Аха! Виждаш ли сега какво е да откриеш пропуск във физиката ... а другите да ти обясняват, че не си разбрал (бас държа, че Скенер това ти обяснява).

Виж сега, той ми се дразни и се оплаква на форума. Аз му дразня - и аз също се оплаквам. Значи сме квит. Защо ти ни пречиш да се оплакваме един от друг .

Да, но всичките ми теми са силно аргументирани ... а не просто излияния на душата.

Много се дразня когато хора като теб почнат да пишат наред каквото им дойде на акъла, без никаква мисъл. Абсолютна словесна полюция. Използваш форума като платформа да публикуваш само глупости.