gmladenov
-
Брой отговори
10801 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
61
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Пак си говориш сам и спориш със себе си. Посочи кога съм казал, че всяко сближаване е гравитация??
-
Изглежда, че си говориш сам и спориш със себе си. Посочи къде съм казал, че малкото тяло привлича голямото. Единственото, което аз казвам, е че разширението на вселената не е факт, а тълкуване на факт. Разбираш ли разликата между двете или ти трябва поянение? Ще помогна, ако трябва.
-
Сега видях, че ти не правиш разлика между факт и тълкуване на факт.
-
Разликата е, че сближението на телата е факт, както е и червеното отместване. Така гравитацията също е факт, защото "гравитация" е името, което сме дали на сближението на телата. Разширението на вселената, от друга страна, е тълкуване на факт, а не факт.
-
Чакай да те поправя: Космологичният модел: а) наблюдение - червено отместване б) следствие - безпочвена спекулация, че вселената се разширява Гравитацията: а) наблюдение - сближение на телата; б) следствие - наричаме това сбижаване "гравитация"
-
Не съдя и не това е целта на примера с гравитацията. Говорим за това, че имаме повтаряеми наблюдения за сближаване на телата, а нямаме никакви наблюдения за разширение на вселената.
-
Прави сте, че в науката няма морал ... но твоят пример много добре показва защо трябва да има. Ако науката прави от хората животни (или хибриди между хора и животни), това беспорно е наука ... и безспорно трябва да е забранено. В един момент се задава въпроса какво точно е наука.
-
Хубаво. Аз изрично казах "както щеш го наречи" и използвах думата притегляне ... но нека го наречем сближаване. Значи имаме повтаряеми наблюдения за сближаване на телата ... и никакви наблюденият за разширение на вселената. Това, което наблюдаваме, е червено отместване на галактиките, а не разширение на вселената. Ще спориш ли, че имаме еднакво количество наблюдения за сближаване на телата и за разширение на вселената?
-
Чакай сега, тук софистиката вече мина на ново ниво. Това, за което имаме безспорни наблюдения, е че "нещо" тегли две тела едно към друго. Ябълката на Нютон, планетите на слъчевата система, двоични системи от звезди и т.н.. Не знаем какво тегли телата едно към друго, но притеглянето го виждаме с очите под множество различни форми. Тоест, имаме възпроизводимост на наблюдението. Значи както щеш го наречи ... но фактът е, че имаме повторяемо наблюдение за това как телата се теглят едно към друго. Не знаем на какъв принцип работи притеглянето, но го виждаме с очите си - и то под различни форми. А ти виждал ли си разширението на вселената с очите си? Имаме ли повтаряемост на наблюдението, че вселената се разширява? Значи в единия случай накъдето и да се обърнем виждаме притегляне между телата, а в другия случай дори не сме сигурни какво точно означава червеното отнестване. И сега вие с Гравити спорите, че двата случая са еквивалентни. Ако това не е софистика, здраве му кажи.
-
Хубаво, стриктно казано Нютоновата ябълка не доказва привличане. Но да спориш, че "доказателствата" за гравитация са същите като "доказателствата" за разширението на вселената, е софистика. Ако ябълката на Нютон беше единственото наблюдение за гравитация, аз и за нея щях да говоря, че е недоказана. Една лястовичка пролет не прави. Но освен ябълката на Нютон, имаме още сума ти "доказателства" за гравитация. Възпроизводимостта на наблюдението е това, го прави "доказателство". А при разширението на вселената имаме точно една лястовичка като "доказателство".
-
Не ти разбирам упорството. Правиш умозаключение и намираш емпирично потвърждение. А какво е безспорното емпирично потвърждение за разширението на вселената? (Пак да кажа, червеното отместване се обяснява с разширението, а не го доказва.)
-
Ябълката на Нютон не я ли броим за доказателство??
-
Да де, имаш безспорно доказтелство, че "има петно на екрана от всяка частица и интерференчна картина". Но нямаш безспорни доказателства, че вселената се разширява. Но напълно разбирам как сляпата вяря в науката може да ти замъгли възприятитята и ти да не виждаш разликата. Оставяме те с нея.
-
Би ли дал конкертен пример ... или ще си голословиш както винаги.
-
Добре, зададох ти теоретична ситуация и ти ми отговори. Благодаря. Запомни го този постинг. Имам какво да кажа по въпроса.
-
Чакай сега. Нали при КМ първо се открива, че частиците имат двойна природа/поведение на вълна и частица ... след което Шродингер създава формализма за вълновата фунцкия. Значи първо имаш наблюдение ... което се описва/формализира математически. А как е при Айнщайн: той първо прави формализма ... надявайки се, че бъдещи опити ще потвърдят една от общо трите възможности, които той е предвидил: че вселената е статична, разширяваща се или свиваща се. Проблемът е, че ние нямаме категорично емпирично потвърждение, че вселената се разширява. Имаме червено отместване и космически фон, нито едното от които не е категорично/неопровержимо доказателство, че вселената се разширява. Значи уравненията на Айнщайн (и решението на Фридман) нямат категорично емпирично доказателство ... докато уравнението на Шродингер се коренят в такова доказателство. Как двете са еднакви? В единия случай започваш от емпиричното доказателство, а в другия случай се надяваш, че някой в последствие ще намери такова доказателство.
-
Да кажем, че Лоренцовата трансформация не прави това, което СТО си мисли, че тя прави. Тоест, СТО се е объркала и се заблуждава за това как действа Лоренцовата трансформация. Това би означавало, че грешката на СТО е теоретична; нейните теоретични основи са гнили. В такъв случай няма нужда от нови опитни данни, за да се види грешката. Просто показаваш, че милият 26-годишен Айнщайн се е объркал - и готово. К'во праим тогава?
-
За теб явно са едно, защото си сигурен, че аз не разбирам СТО. Значи ти самият отъждествяваш неприемане с неразбиране ... но си мислиш, че това не е така.
-
Добре, колега. Чувам те ... и категорично не се съгласявам.
-
Добре, колега. Чувам те ... и категорично не се съгласявам.
-
Теоретична ситуация: дадена теория е грешна, но се приема за вярна от научната общност. Ако всички винаги се съгласяват с тази теория, нейната грешка никога няма да бъде открита. За да може грешката да бъде открита, все някой ще трябва да се опълчи срещу научната общност и да твърди, че теорията е грешна. По твоята логика, този се е самозаблудил.
-
Ето пак. Защо решаваш, че не мога да проумея какво е червено отместване или космически фон. Каква тайна на науката не съм усвоил - че трябва да козирувам на всяка спекулация на науката ли?
-
Чакай сега, нещо не се разбираме. В квантовата механика опитните данни са докателствата. Те доказват, че частиците имат определено поведение, а физиците отказват да спекулират какво причинява/поражда това поведение. А как при космологията: червеното отместване и космически фон сами по себе си нищо не доказват, а физиците само спекулурат какво означават тези данни. Значи в единия случай опитните данните са доказателство за поведението на частиците, а в другия случай данните нищо не доказват.
-
Аз прочитам в учебника по космология едни локуми, възмущавам се от тях и идвам тук да споделя своето възмущение. Използвам форума да изразя недоволството си, че науката спекулира, все едно е религия. Форумът е място за дискусия, така че не правя нищо нередно. Който се въвлече в дискусията, с него дискутирам ... и няма нищо лошо да сме на различни позиции.
-
Е как да не знаем, че са истинни: нали имаме експериментални данни - реално съществуващи факти - и уравнения, които описват тези факти. За този тип уравнения няма никаква дилема дали са истинни или не. И въпреки чудесното пасване между данни и формализъм, кавантовите физици пак не се ангажират да спекулират какво става "зад кулисите". Това много ми харесва. Значи квантовите физиците "по устав" се отказват да спекулират за това на какво се дължат опитните данни. Това им записано в устава. А в космологията всичко е само спекулации.
