gmladenov

"Най-обичам да мразим", рекъл мразителят (хейтър по новому). "Киселяци от всички страни, съединявайте се", отвърнал му киселякът.

+1000

Не е наблюдавано такова нещо.

Алтернатовната хипотеза е тази за "уморената светлина" (старение света, tired light). Според нея червеното отместване на светлината не се причинява от разширението на вселената, а от това, че светлината губи енергия докато преминава огромни разстояния. Проблемът с тази хипотеза е, че не ни е познат механизъм, чрез който светлината губи енергия. Въпреки това, обаче, за мен лично уморената светлна е по-правдоподобен механизъм за червено отместване отколкото разширението на вселената. Разширението на вселената предлага добре обяснение за червеното отместване, но там пък се натъкваме на друг проблем. Както го обясняват физиците, разширението на вселената се състои в увеличаване на пространството между галактиките. Значи вместо радиално "разбягване" на галактиките спрямо някакъв център на вселената, имаме увеличение на пространството между тях. Тоест, между галактиките някак си се създава допълнителен вакуум. Как се създава допълнителен вакум не е ясно, но на физиците това явно им се вижда по-приемливо от това, че светлината може да губи енергия докато пътува из космоса.

Още като стана ясно, че Тръмп губи изборите, аз се чудех дали той ще се опита да направи преврат. Неговото първоначално мълчание при акцията на Капитолия ме навежда на мисълта, че той все пак се е надявал да стане народно възстание в негова подкрепа. Но след като военните явно не са на негова страна, такова възстание няма как да успее. Все пак случката не може да се счита за безобидна. В САЩ има достатъчно вътрешни напрежения в момента и въобще не е немислимо ситуацията много бързо да ескалира.

Ако единият наблюдател вижда усукан вал, а другият вижда неусукан вал, значи двата наблюдателя се намират в две алтенативни реалности, а не в една обща реалност. В една обща реалност не може хем така, хем онака. Валът или е усукан, или не е. А според СТО излиза, че усукаността на вала зависи от това кого питаш: за едни той е усукан, а за други не е. И вълкът сит, и агнето цяло.

Няма такова нещо, колега. Усукването на вала се получава заради относителността на едновременността в СТО. В класическата физика такава няма, така че валът няма как да се усуче. И нека да е ясно: проблемът не е в самото усукване, а в това че валът е усукан само в едната отправна система, но не и в другата. Аналогичен пример: даден човек е мъж в едната отправна система и жена другата. Или пък дадено животно е куче в едната отправна система и котка в другата. Това са пълни глупости, естествено ... но според релативизма е напътлно нормално валът да е усукан в едната система и не-усукан в другата.

Хмм. От цитираната книга излиза, че усукването на въртящия се вал/цилиндър е очакван релативистичен ефект. Дрън-дрън та пляс. Ако ще приемаме всякакви глупости за реалност, какво има да се спори. СТО винаги ще излезе вярна.

Псевдонаука, защото е изразено личното становище на автора, без да е посочен нито един факт или исторически източник в подкрепа на това становище.

Именно и това обяснява защо 60-годишни актьори играят роли, които не са им за годините.

Абсолютно си прав, но това сигурно не работи за всички филми. Не знам.

Проблемът с тези филми е същият като проблемът със старите рок-банди. Кой ще отиде на концерт на Ролинг Стоунс, например, ако Мик Джагър и компания са подменени от млади музиканти? Това вече няма да са Ролинг Стоунс, а някакава друга банда, носещата същото име. Същото с Матрицата, Мисията Невъзможна и тем подобни. Без Киану Рийвс и Том Круз това няма да са същите филми. Затова продълженията на тези филми се правят с оригиналните актьори и актриси, въпреки напредналите години. За младите актьори и актриси се правят нови филми. В Отмъстителите героите се играят предимно от млади актьори и актриси, които са много успешни. Но ако след 15-20г някой реши да направи продължение, те ще имат същия проблем като Матрицата днес. Железният Човек (Iron Man) ще трябва да го преименуват на Железният Дядо .

Интересна статия от Мегавселена.бг за Големия Отскок: Вселената всъщност може да е започнала с големия отскок – не с взрив Много физици изучават Големия взрив като началото на всичко. Но други все повече се чудят дали това не е просто точка на прегъване – т.е., ако Вселената се е свила чак до нищото, а след това отново избухва като пиратка. Тези учени изучават теорията за Големия отскок (Big Bounce) и казват, че техният разказ за началото на нашата Вселена би могъл да свърши по-добра работа, като събере всички факти. Ключовата разлика между двете теории се крие в това, което е било преди, и разликата се проявява в последиците от всяка теория. В теорията за Големия отскок Вселената се разширява и свива, като се движи напред-назад в огромна хронология с големи мащаби. Някои учени вярват, че това се е случило само веднъж, докато други вярват, че цикличното подскачане е това, което движи и прави Вселената. ..... С две думи, разликата между Големия взрив и Големия отскок е в цикличността на вселената. А това на свой ред поставя философския въпрос за нейната вечност. Ако приемем теорията за Големия отскок, ние автоматично приемаме и най-човешката представа за вечност - а именно, че едно и също нещо се повтаря до безкрай. В случая с вселената, тя циклично се разширява и свива до безкрай. При Големия взрив, от друга страна, имаме концепция за еднократност на вселената. Преди време аз лично не можех да си представя, че вселената е еднократна. Цикличността за мен беше даденост. Сега, обаче, не съм толкова сигурен. По-съм склонен да мисля, че нашата вселена е еднократна и след като тя си изпее песента, на нейно място ще се появи някакво друго еднократно явление, което може да е вселена като нашата или пък вселена, основана на други физически закони и принципи. Кой знае.

Пак да задам реторичния си въпрос: защо това се смята за нормално?? За да не развалят хатъра на Гурото, физиците явно са готови да приемат всякакви глупости за нормални, включително "относителност на ъглите".

Абсолютно си прав. Въпросът е защо скъсяването на дължините се приема за нормално и никой не се притеснява от него. Това е реторичен въпрос. Очевидно физиката приема скъсяването на дължините за по-достоверно от пълната увлекаемост на етъра/светлината.

Защо? Няма такова нещо. Вълните не се "изкривяват" от скоростта на източника, каквато и да е тя. Те са пространствено-разместени в сравнение със стационарен източник. Съответно приемникът приема пространствено разместени вълни. Тоест, деформиран сигнал, а не сигнала, който ще приеме от неподвижен източник.

Не може да не си виждал и чувал свръхзвукови самолети: първо виждаш самолета без никакъв звук, след което чуваш силен грохот. Ето го ефекта описан научно:

За поредеден път: Според класическата вълнова физика аберация няма, защото орбиталното движение на земята не води до промяна на посоката на светлинните вълни. Ето и дежурната картинка, илюстрираща тази концепция:

Твоят въпрос изисква доста разяснения, но с две думи историята е следната. Скоростта на топката в примера с кораба и пристанището е относителна: тя е различна в отправната система на кораба и в отправната система на пристанището. Скоростта на светлината също се е смятала за относителна на веремето ... докато редица опити в края на 19-ти век (на пръв поглед) показват, че тази скоорст (уж) не е относителна. Така се стига до Специалната Относителност на Айнщайн, според която скоростта на светлината има една единствена стойност с, независимо дали наблюдателят се движи или не. Значи никой не доказва, че скоростта на светлината е ненадмината, а просто се приема, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. Айнщайн приема тази постановка като физически аксиома. Тоест, като физически факт, който няма нужда да се доказва.

Според Галилеевата относителност скоростите се събират. За наблюдателя от пристанището топката изминава път S'=v't, където v'=vтопка+vкораб. С други думи, скоростта на топката в отправната система на пристанището е сумата от скоростта на топката спрямо кораба (vтопка) плюс скоростта на кораба (vкораб).

На лъча му трябва повече време, защото изминава по-дълго разстояние.

Всички се учим в движение, включително и аз. И аз първо си мислех, че забавяне на времето има, защото така пише в учебниците. След това, обаче, като почнах сам да правя разни сметки, се осъзнах, че излиза друго. Моят опит е, че на човек просто му трябва повече практика с Лоренцовата трансформация.

Хмм. Въобще не изглежда така. Ако нещо не ти пасва на възприятията, ти не го приемаш. Така не се учи.

Тук сме се карали за тези неща. Според Лоренцовата трансформация няма забавяне на часовниците/времето, а всяка точка в подвижните системи има свое време. Тоест, времето в тези системи е нехомогенно. Много е объркващо и трябва да отворим отделна тема; не може да се обясни само с две-три думи.

Зависи как прилагаш Лоренцовата трансформация. Ето пример. Нека имаме две отправни системи, които се движат със скорост v=c/2 една спрямо друга. Нека също така в стационарната система да имаме две едновременни събития с пространствени координати x1=(1c)км и x2=(-1c)км и времеви координат t1=t2=0. Като приложиш Лоренцовата трансформация за време се получава, че двете събития са неедноременни в подвижната система: t1'=-1/2 t2'=1/2 Значи първото събитие вече е в миналото, а второто е в бъдещето. Ако се съди по първото събитие, времето е подвижната система е напред (събитието вече се е случило). Но ако се съди по второто събитие, времето е подвижната система е назад (събитието тепърва предстои да се случи).