gmladenov

Да, като помисля си прав. Само че виж ти какво не си помислил: ако резбата на валовете е права, те могат да се движат успоредно един на друг. В момента, обаче, в който усучеш резбата, успоредното движение става физически невъзможно. Така че парадоксът си остава.

Не, и двата вала са усукани. Това, обаче, прави парадокса още по-валиден, защото усукването и на двата вала е в същата посока ... а това въобще не работи в реалността. Ако зъбците са усукани, те трябва да са усукани в обратни посоки ... иначе те въобще не могат да влязат един в друг. Така че парадоксът е железен. Няма мърдане:

Мисля, че парадоксът е валиден все пак ... но трябва да се провери как стоят нещата с усукването на зъбците.

Зъбните колела в парадокса на Ники.

Не знам. Трябва да помисля. Скенер в същност е прав, че и двата вала ще бъдат усукани. Посоката на усуксването ще е еднаква, обаче ... и трябва да се провери дали това работи на практика.

Да.

Въобще не е същото. Ако не измерим правилно разстоянието до слънцето, това е техническа грешка. Никакъв физичен принцип не се нарушава от подобна грешка. Скъсяването на дължините, от друга страна, е фундаментален физичен принцип: наистина ли движението на едно тяло предизвиква промяна на неговата дължина? Подобен принцип не може да се приема на сляпо доверие.

Може да го броим, че въртенето е срещу часовниковата стрелка. Така десният край изпреварва левия.

Да се покаже пряко е някой да е направил преки измервания. Фактът си остава, че такива измервания никога не са правени за скъсяването на дължините. Аргументът, че това е технически трудно, не променя и другия факт, че скъсяването на дължините се приема за вярно на доверие, без някога да е потвърдено с пряк експериемент. Въпросът за интуитивността/неинтуитивността на СТО пък ми е най-любимият. Видите ли, ние не трябва да се довяряваме на нашата собствена интуиция, а на интуицията на релативистите ... въпреки че те нямат преки доказателства за скъсяването на дължините, например. Да се изискват такива доказателства не е въпрос на интуитивност/неинтуитивност (както Йезуитската логика на релативизма повелява), а е въпрос на принцип: колкото по-невероятно, по-нелогично и по-бомбастично е едно твърдение, толкова по-строги и по-високи са критериите за неговото доказване. А как стои днес със скъсяването на дължините: приема се сляпо на доверие, без преки доказателства - и ако случайно някой се осмели да поиска такива доказателства, му се обяснява да не държи на тези неща (защото били технически трудни, видите ли). Айнщайн акбар.

Вярна е. Ти просто отказва да видиш логическото противоречие тук. Ако часовникът в точка (х'=0) има показание (t'=0) ... и ако всички часовниците в тази отправна система са синхронизирани ... значи всички те трябва да показват (t'=0) в този момент, а не само часовникът в точка (х'=0). А според Лоренцовата трансформация това не е така ... и именно това е противоречието.

Виж сега, тук се натъкваме на поредното противоречие на СТО. Ще го напиша като логическо твърдение, така че да е по-ясно: 1. Ако: показанията на часовниците в точка (х=х'=0) в стационарна и подвижна отправни системи са (t=t'=0) 2. И ако: часовниците в двете отправни системи по отделно са синхронизирани и съответно имат идентични показания 3. То следва, че: всички часовници в двете отправни системи имат идентични показания (t=t'=0) А от това на свой ред следва, че всички събития, случили се в момент (t=t'=0), са едновременни и в двете отправни системи. Тоест, в момент (t=t'=0) имаме абсолютна едновременност - а не относителна, както посулира СТО. Тази постановка важи само за момент (t=t'=0), за който по дефиниция се приема, че часовниците в двете системи имат еднакви показания. Във всеки друг момент часовниците в двете системи имат различни показания, така че тази постановка не важи. (Хмм, как не съм се усетил по-рано за това, Георги Станимиров, ©2021.)

Със Скенер обсъждаме друго противоречие на СТО: парадоксът на въртящия се вал. Проблемът там е, че според СТО в подвижната система валът е усукан, докато в стационарната не е.

Нали приемаме, че (t=t'=0) ... тоест, че часовниците и в двете системи в точка (х=х'=0) имат еднакви показания.

Съжалявам, но говориш наизуст. В друга тема цяла година се карахме, че опитът на Майкелсъм и Морли е тълкуван нептравилно - както навреето, така и до ден днешен. Може да продължим спора ... но имам усещането, че не си отворен да чуеш аргументи. Предпочитааш партийната линия. В такъв случай помоли Скенер да ти подпише партийния билет и си тип топ.

Е да де. И щом часовниците и в двете системи показват 0, значи това е общ момент. Според теб как така часовниците имат еднакви показания ... но това не е общ момент ?!? Помисли малко върху това.

Горната картинка оборва точно тази постановка. Именно заради нея се достига до противоречието, че светлината от крушката достига до стените на вагона хем едновременно, хем неедновременно. Иначе казано, ако двамата наблюдатели измерват една и съща скорост на светлината, то неизбежно се стига до посоченото протоворечие. А щом стигаме до противоречие, значи постановката на СТО е грешна. Ако имаше начин двамата наблюдатели да измерят една и съща скорост на светлината ... без това да води до протоворечие ... тогава СТО може би щеше да бъде вярна. Но след като такъв начин явно няма, СТО ни убеждава, че ние трява да приемем въпросното противоречие за реалност. Който иска да приема. Аз не съм луд за връзване.

Глупости. Това е моментът (t=t'=0). Иначе какъв е смисълът t и t' да имат една и съща стойност ?? (Това е реторичен въпрос.)

Точно така ... и точно това е проблемът на СТО. Според СТО излиза, че за наблюдателят вътре във влака светлината достига едновременно до двете стени на вагона, докато за наблюдателя на гарата светлинаъта достига неедновременно. Ти приемаш СТО за вярна и така приемаш, че следните две протовоположни твурдения са еднакво верни: светлината достига едновременно до двете стени на вагона светлината достига неедновременно до тях В логиката това се нарича противоречие: твърдение, в което се допускат като верни дадено съждение едновременно с неговото отрицание. Искрено ти завиждам, че ти нямаш проблем с това протоворечие. Ти си щастлив човек (ако не си луд ).

Говорим за две състояния, а не за две събития. "Усукан" и "неусукан" са състояния, а не събития. Също така моментът (t=t'=0) по дефиниция е общ за двете системи - и в този общ момент валът се намира в две различни физичекси състояния: усукан и неускан. Така излиза, че валът е едновременно усукан и неусукан. Това е противоречието тук. Нека да ти отговоря с въпрос: Може ли да се твърдим, че началата на две отправни системи съвпадат, ако х=София, а х'=Бургас? Ако твоят отговор е, че х=София съвпада с х'=Бургас, тогава ти си прав, че (t=t'=0) са два различни момента във времето. Иначе приемаме, че (t=t'=0) е един и същи момент във времето.

На долната анимация е показано: горе: вагонът е в покой и светлината от крушката достига едновременно до двете стени среда: вагонът с крушката се движи и според СТО светлината достига по различно време до двете стени на вагона долу: вагонът с крушката се движи и според класическата физика, той носи/вози светлината със себе си; така тя достига едновременно до двете стени на вагона Разликата между СТО (средата) и класическата физика (долу) е в това къде е "закована" светлината: според СТО светлината е закована за отправната система, докато според класическатс физика тя е закована за вагона

Точно така. В общия за двете системи момент (t=t'=0), дясната част на вала в подвижната система вече е изпреварила средната, а лявата част е изостанала. Така в общия момент (t=t'=0) валът е усукан в подвижната система и неусукан в стационарната. Обяснено по друг начин за тези, на които логиката им куца: в стационарната система валът никога не е усукан; следователно, в общия за двете системи момент (t=t'=0), валът също няма да бъде усукан в подвижната система валът винаги е усукан; следователно, в общия за двете системи момент (t=t'=0), валът също ще бъде усукан От горните две твърдения следва, че в общия за двете системи момент (t=t'=0), валът ще бъде едновременно усукан в подвижната система и неусукан в стационарната. Дано да си вдянал най-накрая, защото не ми се обяснява повече.

Според СТО: ако приемем, че корабът е неподвижен спрямо земята, то сигналът ще пристигне едновременно до Лондон и Ню Йорк (които също са неподвижни един спрямо друг) обратните сигнали също ще пристигнат едновременно - по същата причина сигналите до спътника, от друга страна, ще пристигнат неедновременно, тъй като спътника е в движение спрямо всички останали участници в случката според СТО, въртнето на земята е без значение в тази ситуация

Моментът (t=t'=0), когато началата на отправните системи съвпадат, е общ за двете системи. В този момент валът ще бъде усукан в подвижната система и неусукан в стационарната. Значи ето ти общ момент за двете системи, в който валът хем е усукан, хем не е ... едновременно.

Логическото мислене не ти е сила, колега. Ама никак. Ако в стационарната система валът никога не е усукан, а в подвижната винаги е усукан, то във всеки един момент от време - както и да го броиш - валът хем е усукан, хем не е. "Винаги" и "никога" са събирателни понятия за всеки един момент от време. Така че ако нещо винаги е вярно и никога не е вярно, то е хем вярно, хем невярно ... едновеременно. Логика, батка. А твоята глава явно ще се окаже сплескана все пак.

Реалността е обективна и валът или е усукан, или не е. Няма две добри. А според СТО валът хем е усукан, хем не е. Да ти дам още по-нагледен пример: Ракета преминава с много голяма скорост покрай теб. Така ако в твоята отправна система твоята глава е кръгла, то в отправната система на ракетата твоята глава е сплескана. Та, последно, твоята глава кръгла ли е или сплескана.