gmladenov

Струва ми се, че повечето хора са склонни да вярват повече на авторитети отколкото на себе си.

Тц. Няма такова нещо. В моя пример първо гледаме от страната на източника. Значи той е стационарен, а мишената е подвижна. След това "завъртаме масите" и гледаме от страната на мишената. От нейна гледна точка тя е стационарната, а източникът е подвижен. Така в зависимост от коя страна се гледа, се получава различна картинка.... и точно това целях да покажа: от различните перспективи картинката излиза различна. Примерът на Орбит е същият. От страната на тръбата става едно, а от страната на източника става друго.

Добре. В примера на Орбит е по-лесно да почнеш със стационарна тръба и подвижен изтоичник.

Много добре съм те разбрал. Ако няма преференциалност, защо да е по-лесно да почнеш от единия вместо от другия? Откъде-накъде??

Нали цялата идея на относителното движение е, че не знаеш кой от двама наблюдатели се движи. Съответно изборът на това кой е подвижен и кой стацинарен е произволен. Така че няма преференциалност за това кой избираме за стационарен и кой за подвижен. Ако имаше, цялата идея за относително движение пропада. Явно само се преструваме, че не знаем кой се движи, а в същност знаем.

Да, би трябвало изборът (на стационарен наблюдател) да е само за удобство, но както се показва, това не е така. Примерът с тръбата показва същото нещо.

Както вече казах: да беше само опита на ММ, тогава да спорим. Само че етърен вятър никога не е измерен ... при това от опити, които са базирани на друг принцип, а не на принципа на итерферометъра. Не може всички опити да са грешни. Това вече е конспиративна теория.

.

.

Ти приемаш наблюдателя за стационарен, а източникът за подвижен и смяташ спрямо това. А в същност имаме две перспективи: От перспекитивата на наблюдателя, той е стационарен, а източникът е подвижен. Но от гледна точка на източника, наблюдеталят е този, който се движи. Значи стационарна е перспективата, от която гледаш. И след като имаме две страни, имаме и две стационарни перспективи (и съответно две подвижни). А от твоите сметки излиза, че има само една стационарна система и само една подвижна. Това не е вярно.

Ти казваш, че етърът не е абсолютен ... след което описваш абсолютен етър.

Абсолютно си прав. Видя ли темата за края на релативизма.

Етърът не е абсолютен и затова всички получават нулев/отрицателен резултат. Проблемът не е в технологията на опитите.

Могат да се намерят, но на английски. Тук например има кратък списък на опити от 60-те и 70-те години, които са правени с лазери, а не интерферометри: https://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SR/experiments.html#modern-laser За мен тези опити са важни, защото те са на друг принцип ... и пак показват същото като ММ. Значи ако приемем, че ММ е грешен, защо получаваме същите резултати с опити на друг принцип?

Да, това е така. И ако ММ беше единственият опит, показващ липсата на етърен вятър, тогава си струва да спорим. Но след като има достатъчно други опити, които показват същото, липсата на етърен вятър може да се счита за безспорен факт. Какво означава този факт е въпрос на тълкувание. Но фактът си остава, че етърен вятър никога не е измерен.

Тук вече си прав. Значи няма етърен вятър. Именно това показва опитът.

Щом пътят на светлината е различен, ММ все щяха да измерят някаква фазова разлика като завъртят апарата, дори да не е 90°. Фазовата разлика е циклична, така че в зависимост от това как е завъртян апарата, тя ще е различна. Но няма вариант тя да е никаква, както и да завъртиш интерферометъра.

Да да, но ти мериш етърния вятър единствено чрез скоростта на светлината. Няма друг начин. Значи няма събиране на скорости, защото ти няма как да определиш скоростта на етърния вятър отделно от скоростта на светлината.

Напротив, щом пътищата са различни, неизменно ще има дефазиране. Именно затова апаратът на Майкелсон е толкова гениален и си заслужава Нобеловата награда.

Тахев, етърът се е приемал за стационарен и за единствената отправна система, в която скоростта на светлината е изотропна (еднаква във всички посоки). Съответно за наблюдатели, които са в движение спрямо етъра, скоростта на светлината не е изотропна. Именно това е етърният вятър: неизотропна скорост на светлината. Така че няма отделен етърен вятър, с чиято скорост трябва да се съобразяваме. Етърният вятър е самата разлика на скоростта на светлината в различните посоки. Принципно, опитът на ММ и неговият резултат не могат да се поставят под съмнение. Никак не е случайно, че Майкелсон е получил Нобелова награда за апарата си. Виж тълкуванието на резултата е съвсем друга история.

Естествено, че фазата зависи от разстоянието. А скоростта на светлината със сигурност е еднаква и за двете рамена, така че тя не е фактор в случая.

Ако си по средата на междугалактическото пространство и натиснеш педала на газта до дупка ... спрямо какво ускоряваш? Щом ускорението е относително, задължително ти трябва отправна точка.

Казвай да чуем.

Приемам, че не те интересува как работят нещата в реалността. Предпочиташ да вярваш на митове и легенди ... което е твое право.

Движението води само да привидно забързване или забавяне на вълните, но не променя ъгъла на попадане на вълните. Значи това, което ти ще възприемеш, е доплерово отместване на честотата на вълните в резултат на движението. Това, което няма да въприемеш, е промяна на позицията на източника. А аберацията е привидна промяна на позицията на източника.