gmladenov

С това не може да се спори. Също така, обаче, уравненията се базират на опростенчески допускания и идеализации. Това създава илюзията, че всичко е предварително изчислимо и предвидимо - и на тази илюзия се базира детерминизмът на Лаплас. Само че реалният живот не е идеален и не всичко е предварително изчислимо. Затова в реалния живот имаме случайности (не само на квантово ниво). А според Лаплас не би трябвало да има случайности.

А така. И гравитацията като не е сила кво праим?!? Именно това беше смисълът на постинга ми: детерминизмът на Лаплас може да е верен само при определени ... опростенчески ... допускания едно от тези допускаия е, че гравитацията е сила след като това допускане очевидно не е вярно, как може детерминизмът на Лаплас да е истина Лаплас приема, че "някой" (Бог) има знание за всички сили във вселената и съответно може да предвиди всички взаимодействия. Гравитацията, обаче, не е сила. Следователно, не всички всички взаимодействия във вселената могат да бъдат предвидени ... по дефиницитята на Лаплас. Следователно, дефиницитята на Лаплас е опростенческа и невалидна. Има проблем, защото ние не знаем каква е природата на гравитацията. Ние я моделираме като сила или пък като геометрия на пространството ... но това са само модели/описания. Принципно, зз разбирам много добре за какъв детерминизъм става дума: в квантовата механика позицията на електрона, например, не може да се изчисли детерминистично; там има вероятност, а не точна позиция. От тази гледна точка в КМ няма детерминизъм ... за разлика от класическата физика, в която всяко изчисление е еднозначен, детерминистичен отговор. От еднозначността на изчисленията, обаче, не следва, че нищо в този свят не е случайно. Детерминизмът на Лаплас не трябва да се разбира и прилага буквално, а трябва да се приема по-абстрактно. Философски погледнато въпросът "преопределено ли е всичко във вселената - или има и място за случайности" е съвсем валиден филососки въпрос, който заслужава изследване. В същото време, обаче, привидната детерминистичност на класическата механика не може да се приема като буквален отговор на горния въпрос. Това, че всичко може да се изчисли, не означава, че няма нищо случайно на този свят.

Аз лично не разбирам как някой може да взима на сериозно Лапласовия детерминизъм - освен като философско чудене. Детерминизмът негласно приема, че законите на механиката са перфектно описание на света ... а това на секундата може да се обори. Ако приемаме Айнщайновата концепция за гравитацията, например, значи гравитацията не е сила. А от това следва, че ние не можем да предвидим всички сили, които действат на телата (след като гравитацията не е сила). От това пък следва, че ние просто няма как да предвидим всяко взаимодействие в природата. Идеята, че няма нищо случайно на този свят, е прекалено опростенческа за да може да е вярна.

+1

Любовта е пристрастяване (като към опиати). Съответно като тръгнеш да отказваш любовта (доброволно или доброзорно), следва фаза на оттегляне. Момичето^^^ е в тази фаза. Не знам за каква травма го броят, но оттеглянето със сигурност е травмиращо.

Закономерно и случайно не са взаимно-изключващи се. За да ми падне тухла на главата, са необходими две условия: да имаме падаща тухла и аз да се намирам на пътя на тази тухла. Ако аз се намирам на пътя на падащата тухла, тя съвсем закономерно ще ми падне на главата. Само че аз съм се озовал на нейния път по случайност: тръгнал съм да си купя ракия (горкият) и се озовавам на пътя на тухлата. Но ако бях послушал жена ми и вместо за ракия бях отишъл до пазара за зеле, тухлата нямаше да ми падне на главата. Значи условието аз да се намирам на пътя на падаща тухла е чиста случайност. Няма такава закономерност, че когато отивам за ракия, тогава ми пада тухла на главата. Това е чиста случайност ... която може да се случи и когато отивам до пазара за зеле. Същото и със зараждането на живота: той съвсен закономерно се е появил ... на базата на редица случайности. (Не държа да съм прав и разбирам и другата гледна точка. Само првивеждам допълнително аргументи за моята позиция.)

Да де, това е парадоксът на Ферми: ако навсякъде във вселената има условия като на земята, тогава къде са извънземните? По всичко личи, че ти просто не признаваш думата случайност: нещо, което се е случило случайно, неочаквано, незакономерно. За теб явно няма нищо случайно (което в същност не е лишено от логика).

Да ... но съществуването на тези условия е случайност. Фактът е, че в нашата слънчева система има само една планета с тези условия. Значи тяхното съществуване не е правило, а изключение от правилото. Правилото е, че на повечето планети няма условия за живот .. освен ако по случайност има.

Да, но за да се случат тези химически взаимодесйствия са необходими един брой фактори ... повечето от които са чиста слуайност. Най-простата от случайностите: земята се намира в "обитаемата зона" около слънцето. На Венера няма живот, нито пък на Меркурий. Значи за да се случат необходимите химически взаимодействия на дадена планета, тя трябва да се намира на специфично разстояние от своята звезда ... което е случайност. Също така земята има магнитно поле, което ограничава вредната радиaция от слънцето. Без тази защита от слънцето не се знае дали животът би могъл да се зароди ... особено по-висшите форми на живот. Значи имаме още една случайност: планетата трябва да е защитена от вредна радиация. На земата това се случва заради металното ядро на земята ... което пак е случайност. Мога да дам още сума ти други примери. Ние хората щяхме ли да съществуваме, например, ако преди 65млн години на земята не беше паднал астероидът, на който се приписва изчезването на динозаврите. Това пак е случайност.

Имат, как да нямат. Тук вече си много прав.

Ами всичките: защо има гравитация, защо скоростта на светлината е такава, каквато е, защо като сложиш тенджера с вода на котлона водата завира. С други думи, имаме цяла измислена работеща система. Ясно е, че водата завира при температура 100 градуса ... само че кой е измислил водата въобще да завира като я нагрееш. Едно време аз лично смятах за пълна глупост идеята, че вселената е симулация - а сега това ми се вижда като доста смислено предположение.

По всичко личи, че животът на земята се е зародил по случайност ... или по-точно в разултат от поредица от случайности. По-интересният въпрос е как са се зародили природните закони? След като ги имаме тези закони, животът явно може да се зароди по случайност. Но самите природни закони как са се зародили? Е това вече е много инересно.

Аз точно това казах: че индиректните наблюдения се основават на директни. Ти явно не можеш да четеш нито български, нито руски. Що е то: неграмотен надут пуяк, който е пълен с въздух под налагане? Скенер, естествено.

Уважаеми другарю Кашпировски, дайте пример за ефект от Ненаблюдаваемата Вселена ... след като по условие от там не получаваме абсолютно никакъв сигнал. Ако има някакъв ефект, значи ние все пак получаваме някакъв сигнал ит Ненаблюдаваемата Вселена. Само че по условие ние не получаваме такъв. Много си смешен. Кефиш.

Цитирай дефинция, ако обичиш, а не си вади неща знаеш откъде.

Ама ти наистина си много забавен. Индиректното наблюдение се основава на директното. Ако по дефиниция нямаш директно наблюдение, откъде ще извадиш фактите/наблюденията за индиректно наблюдение ... освен от ...

Много си забавен. Ето какво пише в Уикипедия за Наблюдаваемата Вселена (превод от английски): Няма сигнал, който пътува по-бързо от светлината. Това означава, че съществува максимално разстояние, отвъд което никакви сигнали не могат да бъдат измерени/открити от нас, тъй като те все още не са достигнали до нас. Това е причнината защо ние не можем да наблюдаваме нищо извън пределите на наблюдението. Абсолютно нищо от там не достига до нас (разбира се тези предели непрекъснато се разширяват, но те се разширяват с една светлинна година на година). Така че по дефиниция ние не може да наблюдавяме нищо извън пределите на наблюдаваемата вселена ... или по общо, извън пределите на наблюдението. Елементарно е.

Да, по дефиниция.

Има разлика между религия и философия. В религията има канони, които трябва да се следват (иначе си еретик). Във философията, от друга страна, е най-нормално да поставяш под съмнение общоприети истини - като например дали животните (и дори разстенията) имат душа.

По дефиниция, наблюдението не може да ни каже какво има зад пределите на видимата вселена. Чат ли си, батка: наблюдението приклюкчва там ... където свършва наблюдението. Елементарно. Какво има зад пределите на видимата вселена е въпрос, на който физиката не може да отговори. Ако съм те разбрал правилно от другата тема, този въпрос е безсмислен за физката, след като тя знае, че не може да му отговори. Хубавото на такива въпроси е, че след като физиката ги смята за безсмислени, тя не бива да се произнася по тях. Така че тя да си трае и да не се обажда. А това в същност са най-интересните въпроси за философията. Можем да си измисляме какви ли не хипотези и модели. Истината е, че тези въпроси са завинаги отворени ... а не безсмислени, за каквито (явно) ги смята физиката.

Като цяло, това е въпрос, които никога няма да намери окончателен отговор. Така че всякакви обяснения/хипотези/спекулации са валидни. Твоето обяснение с медузите ми харесва.

Спорът продължава да се точи ежедневно, без никакви признаци за приключване.

Аах, за пореден път показваш колко си слаб по логика. > Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ти задаваш този въпрос, все едно и децата знаят, че си прав - а ти в същност представяш твоя вътрешна нерационална вяра за абсолютна истина. Ако науката знае, че даден въпрос няма отговор, значи тя осъзнава ограниченията си и знае, че има въпроси, на които тя не може да отговри. Нефелността на науката, обаче, не е доказателство, че тези въпроси са безсмислени.

По определние ти говориш пълни глупости. Това как да не е истина, след като по определение е така ?!?

Добре, в името на пунктуалността, нека да перефразирам горния си коментар. Ти твърдиш, че: щом науката знае, че даден въпрос няма отговор, значи този въпрос е безсмислен Въпреки перефразирането, изводът си остава същият: от първото не следва второто. Безсмислеността на даден въпрос не се определя от това дали Скенер знае, че не може отговори на него. Това ти си го решил ... без никакво друго основание, освен че на теб така ти отърва.