gmladenov

Нека да направя дежурното уточнение, че въпросният мем уж е подкрепен от експериментални резултати ... но в дейсвителност нито един от експериментите, които го подкрепят, не е извършен извън атмосферата на земята. А първите такива екесперименти - спътниковите мисии за картографиране на космическия фон - веднага откриват движение без репер: така наречената диполна анизотропия. Значи "собственото движение" на едно тяло в космоса - което според релативизма се води за неоткриваемо и безсмислено - в дейстителност е експериментално установен факт. Диполната анизотропия е експериментално опровержение на принципа, че "собственото движение" е неоткриваемо.

Както казах, всички изчисления на анимацията са направени с Галилеевата трансформация. Забележи следното: във всеки едим момент "фотоните" в стационарната система имат същите х-координати като източника и приемнмика на светлина. Само у-координатите им са различни. При това положение която и трансоформация да приложиш - Галилеевата или Лоренцовата - в подвижната система неизменно ще завършиш пак с еднакви х-координати в различни у-координати ... точно както е на анимацията. Ако знаеше как се прилагат въпросните трансформации, веднага щеше да се усетиш, че това е така. Но ти явно не знаеш.

Протоворечие има само в СТО, която променя посоката на светлината в подвижната система. Именно тази смяна на посоката води до показания парадокс (началото на темата). Според класическата физика, от друга страна, движението не променя посоката на светлината. Ляво: стационарни източник и приемник на светлина плюс подвижен наблюдател. Дясно: същото, но погледнато от гледната точка на подвижния наблюдател. Както се вижда на анимацията, жълтите "фотони" имат една и съща посока и в двете системи. Тяхната траектория в подвижната система е различна (сивата пунктирана линия), но тяхната посока си остава същата и те падат вертикално надолу и в двете системи. Така движението на наблюдателя не променя посоката на светлината. Всички координати на анимацията са изчислени с Галилеевата трансформация. Точно така. Значи приемаме законите на класическата физика за верни и така се показва, че движението на наблюдателя не променя посоката на светлината. Съответно СТО греши.

Това е формулата на СТО за звездната аберация, в която ти по неизвестна причина си разменил местата на θ и θ'. Виж страница 22 на http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf. Как два ъгъла са еднакви ... ако имат различни величини ?!?

Ти и цитираният горе постинг правите следната шашмалогия: Първо приемате, че СТО е безусловно и абсолютно вярна ... след което с формурлите извеждате, че за подвижно огледало ъглите на падане и отражение са различни. Това е порочна логика, защото тя априори допуска, че СТО е вярна. Така не става. Не може със законите на СТО да се "доказва", че СТО е вярна. За да се покаже, че няма парадокс на звездната абетрация, трябва по независим начин да се покаже, че законът за отражението важи само за стационарни огледала. А не като вас да го "докажете" с формулите на СТО.

Празно-кратунков, виж сега колко си зле. Ние очевидно се съгласявме, че ъглите на падане и отражение са различни в двете системи. Ти даже си цититирал външни източници, които го потвърждават. Също така съгласно Първия постулат на СТО, законът за отражение на светлината е еднакът и в двете системи. Значи ако ъглите са различни в двете системи - и законът за отражение е един и същ - тогава лъчите няма как да достигнат до фотодетектора и в двете системи ... по силата на това, че те неизбежно ще имат различни пътища в двете системи. Именно така се стига до парадокса, описан в първоначалния постинг. Парадокс нямаше да има ако: ъглите бяха еднакви и в двете системи ... или законът за отражение на светлината беше различен в двете системи Ти за какво спориш, Празно-кратунков? Че ъглите са еднакви ли?? Или че Първият постулат на СТО не е верен?? Или може би че не е абсурдно дадено събитие да се случва само в една отправна система, а не в друга??

Да, майна ... защото го смятате грешно. Постингът потрвърждава това, което ти казваш: че уж е най-нормално да имаме различни ъгли на падане/отражение в двете отправни системи. Така според вас илиза, че парадоксът от началото на темата в същност не е никакъв парадокс, а очаквано следствие на СТО. Е да, ама не. В природата парадокси няма и лъчът или ще достигне до фото-детектора, или не. А според вас излиза, че той хем ще достигне, хем не ... и това било най-нормално, видите ли. На тази логика СТО принципно е нефалсифицируема: ако случайно се намери проблем в теорията, просто се приема, че това не е проблем - и хоп, СТО никога не греши. Б-р-а-в-о.

И аз така. Чета в учебниците, че от движението главата ти се сплесква и става на палачинка и си викам на акъла "тиа за балами ли ни имат или какво". А разни ми спорят, че всичко написано в учебниците е истината и само истината. Да се неначуди човек.

Чакай сега. Ти първо казваш: Това ще ни даде възможност да направим измервания, на наклона на тази права линия, което пък ще ни даде информация за параметрите на вектора нейната скорост и т.н. След което питаш: И от къде ще я вземе тази информация ... Значи ти ме питаш за нещо ... което ти си казал. Ами защо не попиташ себе си ???

Чудесно. Значи както Лапландеца правилно отбеляза, аберацията "ще ни даде информация" за това кой се движи и кой е в покой. Тоест, движението в космоса си е напълно откриваемо. Браво, майна. Аз мисля, че ти лично обори СТО.

Няма как иначе. Отраженията трябва да са еднакви. Това е съвсем друг парадокс. Абсолютно си прав, че щом мерим различни ъгли в стационарната и подвижната системи, значи имаме мерило за движението на двете ... а уж движението е неоткриваемо. Браво.

Всеки, който не се съгласява със Скенер, е задръстена кратуна, така че внимавай какви ги говориш.

Лапландец, виж горната анимация. Ъгълите на падане/отражение трябва да са еднакви и в двете системи. СТО бърка. За "върволицата от фотони" (твой израз) си напълно прав ... както и с примера за бомбардировача.

Не, Ники. Нищо не пропускам. Движението не предизвиква аберация. Това е смисълът на горната анимация. Ето я пак, но този път с наклонено огледало вместо приемник на светлина. Ляво: стационарни източник на светлина и наклонено огледало - плюс подвижен наблюдател. Дясно: същото, но в отправната система на подвижния наблюдател. Сивата пунктирана линия представлява траекторията на първия излъчен фотон. Както се вижда на анимацията, движението не предизвиква аберация на върволицата фотони. Последната си остава вертикална и в двете системи ... сметнатно с Галилеевата трансформация. Така допускането на физиците от 19-век, че движението предизвика аберация на светлината, в същност е мит. Както се вижда на анимацията, ако движението на фотоните е правилно описано в подвижната отправна система, то аберация няма как да се получи. Горната анимация също така показва защо законът за отражение на светлината е валиден във всички отправни системи. Нека се забележи, обаче, че ако траекторията на първия излъчен фотон ... неправилно ... се счита за светлинен лъч (сивата пунктирана линия), то ъглите на падане и излъчване на светлината илизат различни в двете отправни системи. Но ако движението на фотоните е правилно описано, то ъглите на падане и отражение са еднакви и в двете системи ... точно както трябва да бъде.

Да, кретенчо. Като имаме един фотон се казва фотон, а не лъч.

Това го покрихме вчера, склеротико. Ако лъч е синоним на траектория, значи когато казваме "траектория на лъча", ние казваме "траектория на траекторията".

Докато чакаме Скенер да отговори на поставения въпрос, ето една анимация, която показва подобна ситуация. Ляво: източник и приемник на светлина, които са в покой един спрямо друг - както и наблюдател в движение. Дясно: отправната система на подвижния наблюдател, в която източникът и приемникът са в движение. Ако проследим траекторията на първия излъчен фотон (сивата пунктирана линия), тя е наклонена. И ако броим тази траектория за лъч, значи лъчът е наклонен. Само че както една лястовичка пролет не прави, така и един фотон лъч не прави. Лъчът е "върволица" от фотони ... и както се вижда на анимацията, върволицата остава вертикална и в двете системи. Така показват сметките - в случая Галилеевата трансформация.

Хехе, освен че си тъпичък, явно имаш и склероза, защото това са твои думи: Законът на Снелиус - ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - е верен само в отправна система, в която отразяващата повърхност е неподвижна. Милото тъпанарче. То толкова си може.

Виж сега, ако ти не си представяш как работят нещата, ти просто си тъпичък, защото за други от нас не е никакъв проблем да си представим подобни баналности (говорим за средношколска геометрия все пак). Ето за пореден път анимацията, която показва как траекториите на отделните точки на лъча са наклонени в подвижната система, но лъчът като цяли остава вертикален. Ляво: лъчи светлина в стационарна система. Дясно: същите тези лъчи в подвижна система. Както се вижда на анимацията, отделните фотони от лъча имат наклонени траектории в подвижната система (сивите пунктирани линии) ... но в същото време запазват относителната си позиция една спрямо друга. Така лъчът като цяло остава вертикален и в двете системи.

Точно така, батка. И ако имаше малко мисъл в главата си, щеше да разбреш, че това не е противоречие.

Ябълката на раздора е как осчетоводяваме движението на светлината. В крайна сметка до това се свежда. Общоприетият начин да се осчетоводява поток/сноп от фотони или пък струя вода е явно те да се смятат като индивидуални фотони/капки ... а това е подвеждащо. Ще цитирам Лапландеца, защото вече го е казал много добре: Капките не падат вертикално, както и Сканер ти казва, падат под ъгъл. <Лъча от капки> е ветикален., т.е. върволицата капки , като координати е вертикална. Значи ако индивидуалните фотони/капки падат под ъгъл в подвижни системи, то лъчът светлина като цяло (или струята вода) пада вертикално. Това е нещото, за което не се съгласяваме със Скенер. А доказателството, че лъчите се осчетоводяват погрешно, е законът на Снелиус за отражение на светлината. Ако осчетоводяваме лъчите като вертикални - както е правилно - то в примера с подвижното огледало получаваме един и същ ъгъл на падане и отражение на светлината и в двете отправни системи. Но ако ги осчетоводяваме като наклонени, тогава имаме различни ъгли на падане и отражение в различните системи. Аргументът на Скенер, че законът на Снелиус не важи за подвижни огледала, е смехотворен ... след като с правилното счетоводство той си работи точно както трябва. На следната анимация е показано подвижно наклонено огледало, което преминва през поредица вертикални лъчи. Съгласно закона на Снелиус, отразените лъчи достигат до фото-детектора. Горе: правилно осчетоводяване на светлинни лъчи в стационарна и подвижна отправни системи. Лъчите са вертикални и в двете системи и законът на Снелиус дава един и същи резултата и в двете от тях. Долу: неправилно осчетоводявяне на същите лъчи, както е според СТО. Лъчите в подвижната система са наклонени и законът на Снелиус дава различни резултати в двете системи. Докато в подвижната система отразените лъчи достигат до фото-детектора, то в подвижната те не достигат:

Когато ти преминаваш на бегом покрай течаща чешма, видял ли си някога водата да тече под наклон? Ако си разумен човек, не вярвам да твърдиш, че някога си виждал подобно нещо. Водата винаги тече вертикално надолу (ако не и действа нищо друго освен гравитация) и дори да си в движение спрямо нея, ти пак я виждаш да тече надолу. Но ако проследиш движението на водата в твоята отправна система, ще излезе, че тя тече под наклон. Това се дължи на факта, че докато ти се движиш, координатите на течащата вода в твоята отправна система се сменят и така на хартия излиза, че тя тече под наклон ... макар че никой никога не е виждал вода да тече под наклон. Още по-красноречив пример: ти пикараш със свръх-звуков самолет надолу. Ако направиш сметките ще излезе, че водата на дадена чешма на земята тече нагоре ... а някой виждал ли е вода да тече нагоре. Отправните системи са просто счетоводство. На хартия излиза, че в дадена отправна система водата тече нагоре ... в зависимост от това как се движи наблюдателят. На практика, обаче, водата никога не тече нагоре. Вие със Скенер дефакто упорствате, че водата тече нагоре ... защото счетоводството така показва. Само че счетоводството не е физическа реалност, а просто счетоводство. Не е лошо да се разбира разликата и да се знае цифрите какво означават.

Въпросът е, че като се каже "лъч светлина", трябва да се разбира потокът от фотони ... а не траекторията на тези фотиони. В подвижни отправни системи, траекторията на фотоните е тази, която се накланя. Самият поток от фотони, обаче, не се накланя. Тоест, лъчите светлина не се накланят. А щом лъчите не се накланят (потокът от фотони), значи нямаме аберация на лъча, предизвикана от движемието на наблюдателя. За това е спорът тук и за това не се разбираме. Лапландеца и аз по сто различни начина ви обяснихме, че лъчите не се наклонят от движението на наблюдателя. Това е физически факт. А тези, които бъркат лъч с траектория, продължават като невменяеми да спорят, че лъчите се накланят. Това не е вярно. Движението накланя траекторията на лъчите, не самите лъчи. Движението накланя траекторията на лъчите, не самите лъчи. ...

Добре де, ти какво разбираш като ти кажат "лазерен лъч": потокът фотони ... или траекторията на тези фотони? И какво е "траектория на лазерен лъч" : траектория на траекторията ли ??

Точно обратното. Според вас траекторията на лъча е самият лъчът ... а тя не е. Нали затова използваме различни термини: лъч и траектория. Ако двете баха еднакви, какво ни пречи да кажем "лъч на лъча" вместо "траектория на лъча" ?!? Ако "лъч на лъча" ти се вижда смислено, значи няма какво да обсъждаме повече. Иначе трябва да се признае, че "траектория на лъча" е различно от самия лъч ... или потока фотони, образно казано. Ако наричаме потока от фотони "лъч", значи това е различно от траектория. Потокът от фотони не е траектория.