gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10557 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
54
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Хич не се притеснявай за мен. Глупаците в науката и в този форум си личат отдалеч.
-
Ти хубаво съветваш, батка, но ти самият явно не си взимаш поуки от историята на науката. (А за какво въобще четем история, ако не да се учим от нея.) Иторията на науката ни учи, че на времето Аполоний Пергски измислил невероятен модел за описване на движението на слънцето и планетите около земята. Днес този модел е по-известен като Епициклите на Птоломей и перфектно предвижда движението на слънцето ... около земята. Зебележителни в случая са цикличните "врътки", които слънцето прави докато обикаля земята. От там и думата епициъл (цикъл-върху-циъл): Познавайки човешката природа, може да сме напълно сигурни, че по времето на Птоломей също е имало клакьори, които са поддържали безрезервно модела на Птоломей и са анатемосвали хората, които са се усъмнявали в тогавашната науката. Нищо ново под слънцето, както ни учи историята. Както и да. Поуката в случая е следната: Днешният Космологически модел е точно толкова измислен колкото и моделът на Птоломей на времето. Птоломей не е имал твърди доказателства, че слъцето се движи олоко земята ... като и ние сега нямаме твърди доказателства, че вселената се разширява. Също така и тогава е имало клакьори - както и сега. Наличието на клакьори, обаче, не прави днешния Космологически модел верен. Напротив. Ако се учим от историята, то имаме пълното основание да очакваме, че моделът за разширението на вселената един ден ще бъде отречен ... както и моделът на Птоломей е бил отречен когато става ясно, че не слънцето обикаля земята, а обратното.
-
На олимпиата в Москва през 1980г сме трети по медали с общо 41 ... пред Италия, Франция и Англия. Югославия тогава е 14-та с общо 9. Значи през 1980г сме били привлекателни, бойци и победители - и никой не ни е яхал. Rank Nation Gold Silver Bronze Total 1 Soviet Union 80 69 46 195 2 East Germany 47 37 42 126 3 Bulgaria 8 16 17 41 4 Cuba 8 7 5 20 5 Italy 8 3 4 15 6 Hungary 7 10 15 32 7 Romania 6 6 13 25 8 France 6 5 3 14 9 Great Britain 5 7 9 21 10 Poland 3 14 15 32 11 Sweden 3 3 6 12 12 Finland 3 1 4 8 13 Czechoslovakia 2 3 9 14 14 Yugoslavia 2 3 4 9 Източник http://en.espn.co.uk/espn/sport/story/142361.html
-
Ами това, че разширението на вселената не е факт, а измислица. Така че клакьорите да не се изказват ако обичат за това аз какво разбирам и какво не.
-
Искаш да кажеш, че когато на предишни олимпиади сме имали медали, никой не ни е яхал и сме били много привлекателни. Глупости. Сега нямаме медали защото държавата не инвестира в спорта както едно време. А тогава това се правеше по идеологичски причини: за да се покажат предимствата на социалистическата система. Няма инвестиции = няма медали. Толкова е просто.
-
... който е напълно хипотетичен (чети измислен). Всичко, което науката твърди за Големия взрив, разширението на вселената и тем подобни, трябва да се приема с едно наум, защото твърди доказателства за подобни твърдения няма. Това ми е тезата ... на което някакви клакьори репликират, че аз не разбирам за какво става дума. Сегашният космологичен модел е чудесен ... но не се знае доколко е верен, защо не е подкрепен от твърди докателства. Това са фактите.
-
Едно е сигурно: каквато и глупост да измисли науката, ти чинно ще козируваш и ще я поддържаш. Иначи на всеки мислещ човек му е ясно, че няма твърди доказателства, че вселената се разширява. Имаме един единствен факт: червено отместване ... което се интерпретира като разширение на вселената. Само че това не може да се потъврди по независим начин. Не можем да отидем до Андромеда и да се върнем и да измерим дали сме пътували еднакво разстояние и така да потвърдим, че вселената настина се разширява или не. Но от желание да козируваш ти не ги разбираш тези неща.
-
Ами не е известно . Просто се приема, че вселената е безкрайна ... и просто се приема (без да е известно), че тя се разширява. Въпросът на малчугана е много логичен. Браво.
-
Естествено. Не съм казал нищо различно. Физическите закони вече ги има и не се знае как са се получили/образували такива, каквито са. "Кой" е определил, например, че скоростта на светлината е с ... а не 2с. Или защо константата на Планк е h а не 3,4h. Физиката няма отговор за това как са се получили тези константи и физическите закони по принцип. Няма и да има отговор ... а само предположения и спекулации, защото няма информация за тези неща, а космосът си мълчи като партизанин и не казва. Това имам предвид като кажа, че науката никога няма да знае "кой" е създал законите. Можем само да предполагаме, но няма да знаем със сигурност. За това иде реч.
-
Добре заварил. Моето пожелание пък е да не отричаш неща, които не разбираш.
-
Вселената безкрайна ли е? Това е въпрос, на който хората никога няма да отговорят. Той е напълно логичен ... и в същото време абсурден, защото на него в същност не може да се отговори. Можем да отговорим на въпроса дали вселената е крайна ... ако можехме да достигнем до края на вселената. Но ако на вселената не и се вижда края, това може да е по две причини: тя е безкрайна или тя е крайна, но краят и просто не се вижда. Естествено коя от тези две възможности е вярната е невъзможно да се установи. Значи въпросът дали вселената е безкрайна принципно е въпрос без отговор. Вселенета, обаче, е реално съществуваща. Значи "някой" все пак знае дали тя е безкрайна или не. Иначе как така вселената съществува ... пък не се знае дали е крайна или не. Това също е абсурдно.
-
Казвал съм го и преди: не можеш да се изживяваш за философ и да отричаш бог. Не е нужно да вярваш в бог, но да го отричаш е явно ограничение ... като се имат предвид ограничениятя на науката и на хората. Един мислещ/философстващ човек не може да не вижда очевидното противоречие, че науката никога няма да има отговор на определени въпроси от реалността ... а те са реалност.
-
Научен факт е, че науката никога няма да знае със сигурност кой е създадал законите на физиката. Това е положението, Минке. Ако не ти харесва, ти просто отказваш да приемаш реалността. Бог е обективна реалност: това е създателят на законите на физиката. (Тук думата "създател" е персонификация. Как иначе да изразим термина "създател" без да го персонифицираме.)
-
Пак да кажа, науката никога няма да може да отговори на въпроса кой и как е определил законите на физиката. Н-и-к-о-г-а! Тази информация просто не е недостъпна за нас, хората ... а законите на физиката съвсем очевидно са реално-съществуващи. Какви са нашите опции в ситуация, в която наблюдаваме нещо реално-съществуващо, за което нямаме обяснение и никога няма да имаме: да го отричаме (такова животно нема) да си измисляме смешни човешки обяснения (тъмна енергия, тъмна материя и т.н.) просто да приемем, че съществува висша сила, която по дефиниция е непознаваема от нас Ако в последната опция заменим фаразата "висша сила" с думата "бог", общият смисъл ще остане същият. Науката - и хората като цяло - не трябва да се страхуват от тази опция (и да бягат от нея като дявол от тамян ).
-
Да, измислица. Няма протоворечие тук. Продължителността на процесите е тяхна изконна характеристика; никоя материална промяна не се случва за нула време. Времето е наша измислица, с която ние окачествяваме тези продължиелности - и с която водим хронология на различните събития. Хубаво. И светлината през какво минава, когато пътува между две тела? През отстоянието между тях ... или през пространството между тях? Мисли малко.
-
Казал съм го много пъти: ако твърдим, че две тела са отделни ... а не едно тяло ... то ние дефакто твърдим, че между двете тела съществува "празно" пространство. Не може да твърдим, че пространството не съществува ... и също така да твърдим, че две тела са отделни едно от друго. Какво ги разделя тези тела, ако пространството между тях не съществува. Съществуването на пространството се измерва косвено с това, че на светлината и трябва време да достигне от едно тяло до друго. Ако светлината достигаше за нула време (буквално) от едното тяло до другото, тогава щеше да е спорно дали тези тела са разделени от пространство. Но след като на светлината и трябва време, очевидно телата са разделени от пространство.
-
Дори да приемем, че съществуването на материята се изявява само чрез промените, то времето пак е характеристика само на промените, а не на материята. За една тенджера с вода, например, преспокойно може се каже, че "завирането отнема 1ч" - но е безмислено да се каже "тенджерата с вода отнема 1ч". Последното няма смисъл, ако не уточним за каква промяна/процес става дума. Мярката 1ч в случая е приложима само за процеса на завиране на водата в тенджерата ... без да е приложима към самата тенджера. Също така тенджерата с вода може да заври и за 2ч - а не само за 1ч - ако котлонът не е много силен. Това пак показва, че 1ч или 2ч не са характеристики на тенджерата, а на процеса на завиране. Така че идеята, че времето е характеристика на материята, в същност е принципно погрешна. Логиката, че "материя без промени няма -> времето е характеристика на материята" е порочна. Тя е аналогична на: концентрацията на кислород във въздуха е характеристика на въздуха ако няма въздух, няма и хора -> концентрацията на кислород е характеристика на хората Това, че едното не може без другото, не означава, че харектеристиките на едното са харектеристики и на другото.
-
На практика не, но на теория да. На практика пространството съществува ... а ти спориш, че то не съществува.
-
Аз те разбирам ... а ти разбираш ли, че твоето твърдение протоворечи на сегашното виждане на физиката, че пространството не същесвтвува, а е просто абстракция (измислица).
-
Говорим в по-философски план. Материята е "нещо", а пространството е "нищо". "Нещото" може да съществува и без да се променя - и при това положение времето по никакъв начин не характеризира "нещото". Иначе ако говорим в чисто физически план, материята е илюзия (тя в същност е енергия). А по твоята хипотеза за зрънчест вакуум, пространството винаги съществува, дори без вещева форма на материята ... но не това са имали предвид философите като спорят, че пространството не може да съществува без материя.
-
Не е така. Ти правиш автоматична връзка между материя и промяна, която е неоправдана. Както дори Скенер признава^^^, ако материята не се променя (или движи), тя губи характеристиката време ... докато характеристиката пространство е валидна дори и без промяна на материята.
-
Да, така е ... и това въбще не протоворечи на идеята, че времето е характеристика на промяната, а не на материята. На теория може да имаме съществуваща материя, която не се променя. В този случай характеристиката време по никакъв начин не характеризира материята.
-
Това, че всичко се движи, не прави движението абсолютно. Може да го наречем вездесъщо или нещо подобно, но не и абсолютно. Абсолютно за движение има специфичен смисъл. Ако движението е абсолютно, то покоят също трябва да е абсолютен ... а според теб не е така.
-
Не е така. Покой е относително понятие: имаш покой, защото имаш движение. Без движение нямаш покой. Ето пак примерът със "замръзналата" вселена: След известно време всички промени във вселената спират. Значи имаш материални тела, отделени с пространство едно от друго, които никога повече не помръдват и не се променят. При това положение имаш материя и имаш пространство; те са рално-съществуваващи. А какво ти дава харектерестиката време в този случай? Тя за какво ти служи?? Ако във вселената няма никакви промени, тогава характерисриката "време" е безсмислена. Тя не описва/характеризира абсолютно нищо. Тоест, "времето" не е никаква характеристика на материята в една замръзнала вселена ... и по принцип.
