gmladenov

Няма как иначе. Отраженията трябва да са еднакви. Това е съвсем друг парадокс. Абсолютно си прав, че щом мерим различни ъгли в стационарната и подвижната системи, значи имаме мерило за движението на двете ... а уж движението е неоткриваемо. Браво.

Всеки, който не се съгласява със Скенер, е задръстена кратуна, така че внимавай какви ги говориш.

Лапландец, виж горната анимация. Ъгълите на падане/отражение трябва да са еднакви и в двете системи. СТО бърка. За "върволицата от фотони" (твой израз) си напълно прав ... както и с примера за бомбардировача.

Не, Ники. Нищо не пропускам. Движението не предизвиква аберация. Това е смисълът на горната анимация. Ето я пак, но този път с наклонено огледало вместо приемник на светлина. Ляво: стационарни източник на светлина и наклонено огледало - плюс подвижен наблюдател. Дясно: същото, но в отправната система на подвижния наблюдател. Сивата пунктирана линия представлява траекторията на първия излъчен фотон. Както се вижда на анимацията, движението не предизвиква аберация на върволицата фотони. Последната си остава вертикална и в двете системи ... сметнатно с Галилеевата трансформация. Така допускането на физиците от 19-век, че движението предизвика аберация на светлината, в същност е мит. Както се вижда на анимацията, ако движението на фотоните е правилно описано в подвижната отправна система, то аберация няма как да се получи. Горната анимация също така показва защо законът за отражение на светлината е валиден във всички отправни системи. Нека се забележи, обаче, че ако траекторията на първия излъчен фотон ... неправилно ... се счита за светлинен лъч (сивата пунктирана линия), то ъглите на падане и излъчване на светлината илизат различни в двете отправни системи. Но ако движението на фотоните е правилно описано, то ъглите на падане и отражение са еднакви и в двете системи ... точно както трябва да бъде.

Да, кретенчо. Като имаме един фотон се казва фотон, а не лъч.

Това го покрихме вчера, склеротико. Ако лъч е синоним на траектория, значи когато казваме "траектория на лъча", ние казваме "траектория на траекторията".

Докато чакаме Скенер да отговори на поставения въпрос, ето една анимация, която показва подобна ситуация. Ляво: източник и приемник на светлина, които са в покой един спрямо друг - както и наблюдател в движение. Дясно: отправната система на подвижния наблюдател, в която източникът и приемникът са в движение. Ако проследим траекторията на първия излъчен фотон (сивата пунктирана линия), тя е наклонена. И ако броим тази траектория за лъч, значи лъчът е наклонен. Само че както една лястовичка пролет не прави, така и един фотон лъч не прави. Лъчът е "върволица" от фотони ... и както се вижда на анимацията, върволицата остава вертикална и в двете системи. Така показват сметките - в случая Галилеевата трансформация.

Хехе, освен че си тъпичък, явно имаш и склероза, защото това са твои думи: Законът на Снелиус - ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - е верен само в отправна система, в която отразяващата повърхност е неподвижна. Милото тъпанарче. То толкова си може.

Виж сега, ако ти не си представяш как работят нещата, ти просто си тъпичък, защото за други от нас не е никакъв проблем да си представим подобни баналности (говорим за средношколска геометрия все пак). Ето за пореден път анимацията, която показва как траекториите на отделните точки на лъча са наклонени в подвижната система, но лъчът като цяли остава вертикален. Ляво: лъчи светлина в стационарна система. Дясно: същите тези лъчи в подвижна система. Както се вижда на анимацията, отделните фотони от лъча имат наклонени траектории в подвижната система (сивите пунктирани линии) ... но в същото време запазват относителната си позиция една спрямо друга. Така лъчът като цяло остава вертикален и в двете системи.

Точно така, батка. И ако имаше малко мисъл в главата си, щеше да разбреш, че това не е противоречие.

Ябълката на раздора е как осчетоводяваме движението на светлината. В крайна сметка до това се свежда. Общоприетият начин да се осчетоводява поток/сноп от фотони или пък струя вода е явно те да се смятат като индивидуални фотони/капки ... а това е подвеждащо. Ще цитирам Лапландеца, защото вече го е казал много добре: Капките не падат вертикално, както и Сканер ти казва, падат под ъгъл. <Лъча от капки> е ветикален., т.е. върволицата капки , като координати е вертикална. Значи ако индивидуалните фотони/капки падат под ъгъл в подвижни системи, то лъчът светлина като цяло (или струята вода) пада вертикално. Това е нещото, за което не се съгласяваме със Скенер. А доказателството, че лъчите се осчетоводяват погрешно, е законът на Снелиус за отражение на светлината. Ако осчетоводяваме лъчите като вертикални - както е правилно - то в примера с подвижното огледало получаваме един и същ ъгъл на падане и отражение на светлината и в двете отправни системи. Но ако ги осчетоводяваме като наклонени, тогава имаме различни ъгли на падане и отражение в различните системи. Аргументът на Скенер, че законът на Снелиус не важи за подвижни огледала, е смехотворен ... след като с правилното счетоводство той си работи точно както трябва. На следната анимация е показано подвижно наклонено огледало, което преминва през поредица вертикални лъчи. Съгласно закона на Снелиус, отразените лъчи достигат до фото-детектора. Горе: правилно осчетоводяване на светлинни лъчи в стационарна и подвижна отправни системи. Лъчите са вертикални и в двете системи и законът на Снелиус дава един и същи резултата и в двете от тях. Долу: неправилно осчетоводявяне на същите лъчи, както е според СТО. Лъчите в подвижната система са наклонени и законът на Снелиус дава различни резултати в двете системи. Докато в подвижната система отразените лъчи достигат до фото-детектора, то в подвижната те не достигат:

Когато ти преминаваш на бегом покрай течаща чешма, видял ли си някога водата да тече под наклон? Ако си разумен човек, не вярвам да твърдиш, че някога си виждал подобно нещо. Водата винаги тече вертикално надолу (ако не и действа нищо друго освен гравитация) и дори да си в движение спрямо нея, ти пак я виждаш да тече надолу. Но ако проследиш движението на водата в твоята отправна система, ще излезе, че тя тече под наклон. Това се дължи на факта, че докато ти се движиш, координатите на течащата вода в твоята отправна система се сменят и така на хартия излиза, че тя тече под наклон ... макар че никой никога не е виждал вода да тече под наклон. Още по-красноречив пример: ти пикараш със свръх-звуков самолет надолу. Ако направиш сметките ще излезе, че водата на дадена чешма на земята тече нагоре ... а някой виждал ли е вода да тече нагоре. Отправните системи са просто счетоводство. На хартия излиза, че в дадена отправна система водата тече нагоре ... в зависимост от това как се движи наблюдателят. На практика, обаче, водата никога не тече нагоре. Вие със Скенер дефакто упорствате, че водата тече нагоре ... защото счетоводството така показва. Само че счетоводството не е физическа реалност, а просто счетоводство. Не е лошо да се разбира разликата и да се знае цифрите какво означават.

Въпросът е, че като се каже "лъч светлина", трябва да се разбира потокът от фотони ... а не траекторията на тези фотиони. В подвижни отправни системи, траекторията на фотоните е тази, която се накланя. Самият поток от фотони, обаче, не се накланя. Тоест, лъчите светлина не се накланят. А щом лъчите не се накланят (потокът от фотони), значи нямаме аберация на лъча, предизвикана от движемието на наблюдателя. За това е спорът тук и за това не се разбираме. Лапландеца и аз по сто различни начина ви обяснихме, че лъчите не се наклонят от движението на наблюдателя. Това е физически факт. А тези, които бъркат лъч с траектория, продължават като невменяеми да спорят, че лъчите се накланят. Това не е вярно. Движението накланя траекторията на лъчите, не самите лъчи. Движението накланя траекторията на лъчите, не самите лъчи. ...

Добре де, ти какво разбираш като ти кажат "лазерен лъч": потокът фотони ... или траекторията на тези фотони? И какво е "траектория на лазерен лъч" : траектория на траекторията ли ??

Точно обратното. Според вас траекторията на лъча е самият лъчът ... а тя не е. Нали затова използваме различни термини: лъч и траектория. Ако двете баха еднакви, какво ни пречи да кажем "лъч на лъча" вместо "траектория на лъча" ?!? Ако "лъч на лъча" ти се вижда смислено, значи няма какво да обсъждаме повече. Иначе трябва да се признае, че "траектория на лъча" е различно от самия лъч ... или потока фотони, образно казано. Ако наричаме потока от фотони "лъч", значи това е различно от траектория. Потокът от фотони не е траектория.

Под лъч ти разбираш траекторията на единичен импулс светлина. Това е твоята дефиниция за лъч светлина. С тази ограничена дефиниция ти не можеш правилно да моделираш постоянен поток от светлина. По дефиниция, поток светлина не е единичен импулс.

Напълно вярно. Абсолютно погрешно.

Ето го динамичния еквивалент на горната анимация ... и на звездната аберация. Двете точки се движат надолу, все едно са капки вода от струята вода ... или фотони от лъчите. Траекториите на капките/фотоните са наклонени (сивите пунктирани линии), но струята/лъчите като цяло си остават вертикални. Хайде и ти влез в час най-накрая.

Виж долу за какво говорим Лапландеца и аз и си отговори сам ... наум ... на следните въпроси: движи ли се струята вода в следната анимация виждаш ли някъде наклонена струя вода Абсолюто същото е със светлинните лъчи на аберацията. В отправната система на чешмата, лъчите струята вода е вертикална. В отправната система на подвижен наблюдател, лъчите струята вода ... пак е вертикална. Значи имаме ли аберация на струята вода ... в която и да е отправна система ?? Помисли преди да отговориш - и внимай как ще отговориш, защото тоалетните физици много добре ги разбират тези неща ... а ти още не зацепваш.

Пълни глупости. Първо, аз говоря за класическата физика - и показвам, че обяснението на Брадли е погрешно. Ако се приложи Галилеевата трансформация ... както се прави в класическата физика ... то излиза, че лъчите не се накланят. Така показват сметките (Галилеевата трансформация) - а според обяснението на Брадли, лъчите се накланят. Значи Галилеевата трансформация в същност оборва обяснението на Брадли за аберацията. При това положение защо се приема, че причината за аберацията е орбиталното движение ... след като след като това очевидно не е вярно. Това е смисълът анимациите, които показвам. Те също така показват, обаче, че постановката на СТО също не е вярна. Ако началната точка на лъчите е фиксирана във всички отправни системи, пак се стига до това същия въпрос, който зададох горе: жълтият, синият и зеленият лъчове как ще минат през подвижния наблюдател, ако тяхната начална точка е "закована" за неговата отправна система. Вместо да говориш празни приказки, защо ти не направиш една анимация и да покажеш правилното решение? Нали се сещаш, че няма как началната точка на лъчите да е фиксирана ... и също така въшросните лъчит да преминат преь подвижния наблюдател в неговата система.

На анимацията е показано много ясно: Подвижният наблюдател в лявата част минава през синия, жълтия и зеления лъчове. В дясно същият този наблюдател е в покой. Жълтият, синият и зеленият лъчове как ще минат през същия тоязи наблюдател ... ако те не се движат ?!? Същото със стационарния наблюдател. Тъй като в ляво той е в покой, него го облъчва само червеният лъч. Само че същият този наблюдател е подвижен в другата отправна система. Ако червеният лъч не се движи заедно с него, как така само черевеният лъч ще го облъчва. Ти имаш ли поне малко мисъл в главата ??

Нарисувах ти вълни ... не разбираш и не знаеш какво става дума. Нарисувах то лъчове ... същата работа. Няма никой в къщи. Егати физикът!

Моят постинг цели да покаже, че това разбиране е заблуждаващо/погрешно. Като се направят сметките излиза, че лъчите са вертикални във всички отправни системи.

И то е заблуждаващо/погрешно. Точно това е смисълът на моя постинг.

Още една анимация от мен по темата. Тя показва движението на светлинните лъчи в стационарна и подвижна отправни системи: ляво: отправната система на наблюдател, който е в покой спрямо източника на светлина дясно: отправната система на наблюдател, който е подвижен спрямо източника на светлина и спрямо покоящия наблюдател Светлинните лъчи нарочно имат различни цветове, за да може да се проследи кой наблюдател от кои лъчи приема светлина. Както се вижда на анимацията, стационарният наблюдател приема светлина от един единствен лъч: червения лъч. Това е вярно както в стационарната отправна система (ляво), така и в подвижната система (дясно). Подвижният наблюдател, от друга страна, приема светлина и от трите останали лъча: синия, жълтия и зеления. Това пак е вярно както в стационарната, така и в подвижната отправни системи. Двете точки в зеления лчъ представляват условни описания на фотони. Ако условно приемем, че всеки лъч представлява поток от фотони, то тези фотони ще пътуват вертикално надолу от източника на светлина към приемника. И както се вижда на анимацията, независимо че траекториите на фотоните са наклонени, то лъчът като цяло остава вертикален: фотоните остават вертикално подравнени. С други думи, както нееднократно бе уточнено в тази тема, движението на наблюдателя не променя посоката на светлинните лъчи. Те остават вертикални както в стационарната, така и в подвижнат отправни системи ... независимо че всеки индивидуален фотон (условно казано) от тези лъчи има наклонена траектория в подвижната отправна система. Така за пореден път виждаме, че "класическото" обяснение за звездната аберация в същност е погрешно. Според това обяснение светлинните лъчи се наклянят в подвижната оторавна система. СТО също приема, че лъчите се наклянят в подвижната оторавна система и съответно нейното обяснение за аберацията също е погрешно.