gmladenov

Съгласен съм, че разстоянието не променя ъгъла на вълните. Това наистина е така. Но не мисля, че примерът със скутера е приложим за аберацията.

Да, така е. Но съм сигурен, че си ме разбрал какво казвам.

Фронтът на вълната от точков източник е окръжност (сфера в три измерения). Значи за страничен наблюдател светлинните вълни са дъги от откръжност. Но заради огромното разстояние между звездите и земята, тези дъги се "изправят" и стават успоредни прави. Затова така са дадени на картинката с чадъра.

Със скутерите е различно. Там вълните следват модела на Келвин (същият Лорд Келвин като с температурата). А при звездната аберация имаме светлинни вълни идващи от толкова далече, че могат да се приемат за успоредни на орбиталната равнина на земята.

Нелеп пример. Дължината на звуковите вълни се измерва в метри, докато дължината на светлинните вълни е нано-метри (милярди пъти по-къса). Затова не наблюдаваме светлинните вълни да "завиват зад ъгъла". Те завиват, но размерите на ъгъла трябва да се милярди пъти по-малки от тези на една стая.

Докато колегата Скенер (безпочвено) спори, че светлината не е вълна, в друга тема той казва следното: Думите на Скенер се илюстрират перфектно с долния ред на картинката, който илюстрира движение на налюдател спрямо светлинни вълни.

Уважаеми Тома Неверни, Движението спрямо вълни не води до привидна смяна на тяхната посока. Не знам защо продължаваш да спориш и да не вярваш. Аберацията е привидна смяна на посоката на светлината от звездата. Такава смяна не се може да се получи от движение ... ако светлината е вълна.

Аберацията наистина е факт ... но причината за нея не е факт, а тълкувание на факт. Както вече обсъдихме, първоначалното обяснение на Брадли се базира на корпускулярно разбиране за светлината. От тази гледна точка то е съвсем смислено. Но веднъж като разбереш, че светлината е вълна - а не поток от корпускули - обяснението на Брадли спира да работи.

Напротив. Ти вече си приел, че аберацията се получава от движението и въз основа на това приемане ми обясняваш кои фотони "хваща" телескопа. А аз през цялото време обяснявам, че твоето приемане е погрешно. Когато се движиш успоредно на светлинните вълни, няма как да се получи аберация.

Колега, за да имаш аберация, трябва да имаш привидна смяна на посоката на вълните. А като се движиш успоредно на вълните, не се получава привидна смяна на посоката.

Няма да е друго, колега.

Може, но това на практика означава, че ти непрекъсното нулираш часовника си. В този случай ти не отмерваш време, а си вечно на нула.

Значи твоят аргумент все пак е толкова отчаян, колкото този на Скенер. Вълните са решен проблем във физиката. Те нямат неизвестни поведения. За съжаление твоето мнение е грешно. Откъде ще дойде наклона, ако се движиш успоредно на вълните? Направи скица както за телескопа и ще видиш.

Едновременността е моментна, а не непрестанна. Само в един единствен (общ) момент часовниците имат еднакви показания. Във всички останали моменти те са различни. Ситуацията е еквивалентна на това да имаш два хронометъра, които вървят с различна скорост. Ако ги пускаш да вървят едновременно, техните показания ще бъдат еднакви само в момент 0:00. Така че тук няма протоворечие. За сплескаността на часовниците, от друга страна логиката ти е напълно вярна. Защо разликата във времето се натрупва, а часовниците не остават сплескани? Скъсяването на дължините явно се разглежда като обратимо, докато времевата разлика явно не.

Защо? Брадли приема, че зездните лъчи от Гама Дракон са вертикални спрямо орбиталната равнина на земята. Тъй лъчите са перпендикулярни на вълните, значи светлнните вълни от Гама Дракон са успоредни на орбиталната равнина на земята. А щом това е така, орбиталното движение на земята не предизвиква аберация. Според теб къде е проблема в тази логика? Скенер нямаше аргумент срещу нея и в отчаянито си започна да отрича физиката и да спори, че светлината не е вълна. Надявам се твоят аргумент срещу горната логика да не е толкова отчаян.

Аберацията на Брадли не е причинена от орбиталното движение на земята около слънцето. Така че обяснениято на СТО за нея е напълно грешно. Ако звездните лъчи от Гама Дракон пристигат вертикално спрямо орбиталната равнина на земята, то движениението на земята около слънцето въобще няма да причини аберация. Това е същият казус като с повърхността на басейна от другата тема. Там движението е успоредно на повърхнистта на басейна и също не предизвиква "аберация." Горе: корпускулярно обяснение на аберацията. В този случай движението на земята около слънцето причинява аберация. Долу: вълново обяснение на аберацията. Движението на земята е успоредно на светлинните вълни и съответно не води до никаква аберация.

Става дума за принципи, колега. Принципите трябва да важат за всичко, а не само за определени обекти. Иначе защо не се съгласим, че СТО не е научна теория, а сборник от ограничени правила за ограничен брой ситуации.

Мога да извадя твои реплики от старата тема за СТО, според които забавяне на времето няма. А сега спориш, че то е експериментално и пряко доказано.

Принципно да. Но при СТО какво се получава: Основните последствия/ефекти на СТО - скъсяването на дължините и относителността на едновременността - никога не са пряко показани с експеримент. И въпреки това те се смятат за валидни. Обяснението (оправданието?) за това е, че щом други ефекти на СТО могат да бъдат показани с експеримент, значи и горните два ефекта също трябва да са валидни. Няма друг начин (уж). А като погледнеш тези експерименти по-внимателно, те в същност не са недвусмислено потвърждение на ефектите на СТО. Могат да се тълкуват като потвърждение, но могат да се обяснят и по друг начин. В крайна сметка фактът си остава, че основните ефекти на СТО никога не са показани експериментално ... и въпреки това в общественото съзнание се е наложил митът, че СТО е безспорно доказана с опити и че тези, които спорят с нея, просто пренебрегват доказателствата. Като те слушам, твоята нагласа е много подобна. Приеми го като повод за размисъл, а не като критика или заяждане.

Значи явно не ти пречи, че валът е по-дълъг, усукан и се върти по-бавно в подвижната система. Това не е никакъв проблем за теб. Но е голям проблем, че за да видим вала трябва да го облъчим с радиация ... което автоматично прави отправната система неинерционна. Правилно ли съм те разбрал ??

Може да се спори, ча ако завъртиш един вал в космоса, той ще се върти инерциално (хехе) во веки веков. Какво ще спре въртенето на един вал в коссмоса? Само със сила може да се спре.

А така. И защо имаме такава сила само в едната система, а не в другата. В стационарната система няма такава сила, а в подвижната има. Откъде се взима тази сила ??

Абсолютно си прав. Затова в условието специално е казано следното: В стационарната система имаме въртящ се вал ... Значи валът е във стационарната система; той не е самата система.

Да, аз лично това правя: подреждам и прошнуровам всички възможни несъстоятелности, за които се сещам или които другите посочват. Има и нещо друго: човек би очаквал, че ако се представят железни доказателства, те ще бъдат признати. А както се оказва, това в същност не е така. Затова не е лошо да се натрупат всякакви възможни доказателства. Един ден непредубедено жури ще трябва да ги признае.

А в задачата се пита как така светлината влиза хем перпендикулярно в телескопа, хем под ъгъл.